Примери за благотворителност не слизат от екраните на ТВ и постоянно замърсяват социалните мрежи. Или ще ни покажат някой меценат, с парите на който е била построена поредната църква, или руското правителство особенно подчертаващо сумата, на която то иска да даде на руските граждани, пострадали в катаклизмите, или събирането на пари от населението на помощ на попадналите в беда. Нашите руски граждани, възпитавани по съветски морал, приемат всичко това за чиста монета и също се стараят да помогнат според своите сили, но не отчитайки, че обществото у нас е капиталистическо и действьт в него съвсем не колективизъм и искренна грижа за народното благо, а законите на примитивно оцеляване.
По принцип под благотворителност нашия народ просто отново го заблуждават:
опитват се да му поставят още една идеологическа юзда, за да може още повече да се заблуди в ставащото;
или се стараят да отвлекат от решения на народни проблеми по същество;
или просто разчитайки на съчувствието на руските граждани, използвайки тяхната доброта.
Последндното не се случва винаги, но доста често за съжаление и първи признак, за това е че сбора на средствата сред населението за помощ за някои е нагло мошенничество, явявайки се отсъствие на какъвто и да било отчет на инициаторите на такъв сбор за остъпление и разходване на пожертвованията на гражданите.
Но това е само едната страна на въпроса. Има и друга страна, много по-важна.
Достига ли благотворителността заявените цели? Помога ли тя действително на тези, на които им трябва?
Бизнесмен, дал пари на църквата с нищо не помага на обществото, като той не решава проблемите на руския народ, а само своите.
А на кого е изгодно? На религията за да удържа народните маси. Бизнесът съществува само и изключително за сметка на ограбването на милиони прости хора и бизнеса прекрасно разбира, че това няма да продължи дълго. Борбата на ограбените и грабителите е неизбежна и само с една само военна сила няма да стане. Много по добре тук работи идеологическото оръжие и най-древен и ефективен вид се явява религията.
Аналогично постъпва и правителството, когато отделя материална помощ на пострадалите в катастрофа руски граждани. Но тя е или безполезна, например в случаи на загинали хора (парите не могат да възкресят загиналите!), или е съвършенно нищожна, защото е не способна да възмести и половината от материалните щети, които са се стоварили на главите на нещастните граждани. Отчитайки този факт, че главна причина за тези катастрофи се явява, по принцип, действията на самата руска власт, че именно нейната безотговорна политика, проводима в последните десетилетия, създала тези условия, при които такива катастрофи са станали възможни, то това е краен цинизъм, желание да се откупи за собственната си подлост.
Можело ли е в Съветския Съюз нещо подобно на Саяно-Шушенската, Кримск или днешното далечноизточно наводнение? А дъждове и порои в такива количества е имало и тогава.
Работата не е в дъжда, а в това, че руската власт всичките тези години не е мислила за последствията от провежданата политика – въпроса за безопасността на руското население, неговото жизнено съхранение и жизнено осигуряване за него не е стояло! Тя не е влагала средства в защитни съоръжения, не е регламентирала експлоатационни норми, не е осъществявала необходим надзор за дейността на малките частници и големите корпораций, не е изисквала от тях провеждане на задължителни природоохранни мероприятия и т.н. Точно обратното, руската буржоазна власт е дала пълна воля на частно разпореждане със съдбите и живота на милиони руски хора. Частникът се интересува само от печалба, а народа като цяло е неспособен да мисли и не може, даже и да иска – това за него не е по силите му, първо и второ, това не позволяват самите закони на капиталистическото общество, в което той действа. Законите на пазара забраняват да се замислиш над чуждата беда – веднага ще се разориш и ще излетиш от бизнеса.
Да мисли за обществото, като цяло може само държавата – само у нея има за това всички възможности, както финансови, така и организационни. Но така става, ако държавата първоначално постави пред себе си такива цели, които да отразяват интересите не на класата на паразитите, а на трудовия народ, т.е. когато държавата се явява социалистическа. А когато държавата не я интересува нищо, освен да осигури пичалба на бизнеса, когато интересите на олигарсите за нея превишават всичко останало, тогава нищо, освен постоянна массова трагедия за народа и всевъзможни катастрофи или техногенни, или природни не може да не очаква. Всички буржоазни държави са такива, и руското не прави изключение. Като нагледен пример на аналогичнь безотговорност на развите държави от капиталистическата система, както пред своето собствено население, така и пред целия свят, може да се каже за катастрофата в Япония на Фукусима или катастрофата на нефтената платформа в Мексиканския залив.
С благотворителноста на руската държава се разбрахме. Но защо не е добра благотворителността на частните лица, решили да помогнат с материални средства на свой близък? Какво тук не e добре?
Не само е висока вероятността от лъжа и мошенничество за което сме писали по-горе. В този въпрос има и друга страна на работите.
Да допуснем, че отделни граждани пари са получили действително. Но тази помощ ще реши ли проблема А хилядите останали какво ще получат? Кой ще реши техните проблеми? Нима при тях положението е по-добро? Или те са недостойни за помощ?
Разбила се достойни са! Друга работа е че нашите съчувственни граждани просто физически не са в състояние да помогнат на всички, даже публично да се огласят внимателно проверени списъци на тези, които им е нужна помощ. Не у нашите граждани такива средства няма, че материално да помогнат на вички нуждаещи се, та те самите едва свързват двата края. Получава се че помогайки с пари на едни, фактически отказваме помощ на хиляд иили даже милиони.
И какво тук явно не е правилно. Но какво именно?
Това е самата същност на буржоазната благотворителност. Буржоазна, защото в социалистическото общество благотворителност въобще не се изисква – там и самата държава с всички способи помага и всеки член на обществото един на друг, другаря и брата. Да прави добро дело с пари е именно на общества, в които парите решават всичко и където друг език не разбират.
Някои предполагат, че благотворителността е помощ за ближния. Но помоща бива различна Може да си дадеш вид че помагаш, а реално не помагаш. Благотворителността е именно първата, помощ която се вижда, но не е реална помощ. Защото корените на бедите с помоща на парите не се отстранява.
Благотворителността в същността си е жалост, която винаги унижава човека, унижава тези, на които е оказана. Защо унижава?
Защото оказвайки благотворителност не помагаш на ближния, той само се опитва да заглуши мъката на своята собственна съвест – на него му е мъчно да види бедите и страданията на другите и той не иска да види това, желае по-бързо да затвори на очи, да забрави за това, да влезе в своята тиха уютна колибка, да избяга от реалната картина на съществуващия свят.
Реалната помощ на ближния – това не е жалост, а състрадание. Състраданието е принципно друго – то не е да се откупищ от човека (а по- вярно от своята собствена съвест!) с пари, тук не можеш да се избавиш от своята скръб, а реално да помогнеш, да помогнеш с дела.
Да дадеш пари на нямащия – това е все едно да го унизиш, да го поставиш под себе си и едновремено да се издигнеш над него. Това е проява на жалост. А да помогнеш на нямащия, да му намериш хубава работа, за да не се унижава, да проси подаване – тва е да се прояви към някой състрадание, искренно уважение и грижа. Това означава да се постави той до теб, а не под теб. Ето това е действително ПОМОЩ!
Само тогава, когато човек сам е способен да заработи за себе си от своя труд, той чувства увереност в себе си и своята нужда за хората – той чувства себе си ЧОВЕК. Жалост проявена по отношение към него, само показва, че е нищожество, на никому не нужен е той.
Не всички хора са способни веднага да разберат колосалната разлика между жалост и състрадание, а значит, и да умеят правилно да оказват помощ на ближния, а не да го унижат. В Индия, например съществуват специални училища за състрадания, в които се учат, как правилно да състрадават, за да може помоща да бъде реална.
Разбираемо е че при капитализма, където обществото се дели на богати и бедни, където малка част живеят за сметка паразитирането от труда на голяма част от хората то реална помощ – състрадание се среща рядко, но затова процветява благотворителността, която се подава от управляващата класа буржоазия, като истинско добро. Но всъщност нашите капиталисти със своята благотворителност само унижават нашия народ, демонстрирайки му, че те са елит, а той просящ и нищожество. Именно с такъв подтекст действа и руската държава, хвърлящя се на бедността на пострадалите в катастрофи, за да се отърват от техните сълзи. Да отстранят причините за народните бедствия те не желаят!
Само в социалистическо общество, където властта се намира в ръцете на самите трудещи се, има място действително уважение към човека и искренно състрадани към всички, попаднали в беда.
А как е сега в Русия – никак не се реагира на призиви за помощ, така ли еи?
Защо не реагират? Как да се реагира! Само трябва да се реагира правилно, така да се реагира, че тези, които търсят помощ, в страната да намаляват, а не обратното. А това означава, че е нужно ясно да се разбере разликата между състрадание и жалост. Състраданието, за разлика от жалостта е мимолетно чувство, коет бързо изчезва, а действително това означава, първо съпричастие не само към попадналия в беда човек, но и и към останалите също и второ, решителни действия по изправяне на ситуацията, при която е възможно повтаряне на подобна беда с други хора.
Какво означава това? Че вместо да воюваш всеки път с вече възникнала беда, по- мъдро, и главно – многократно важно за целия наш народ е да се направи така, че тези беди повече да ги няма!
Трябва да се борим не с последствията от бедствията, а с техните причини!
Главна причина за всички наши невзгоди е капитализма. Низшите, гладните, в неравностойно положение, нямащите възможност да платят за своето лечение няма да ги има в Русия тогава, когато в нашата страна отново бъде възстановен социализма. Тогава и само тогава може да се помогне на всички, а не на Петьо или Федя поотделно. Още повече че новия социализъм ние можем да го направим многократно по-добър от предишния – това позволява и нарасналото ниво на производство, техника и технологий и най-главното, това е колосалния исторически опит, който няма никой освен нас - гражданите на бившите съветски републики.
Борба за социализъм, борба на дель, а не на слова –ето това е най-доброто и главното, реална помощ на този, който е попаднал в беда, който е унижен и е в неравностойно положение. И колкото повече направи всеки от нас, толкова по бързо ние ще помогнем не само на тях, но и на цялото наше общество, в това число и на самите себе си.
И.Иванович