Прочетен: 1411 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.10.2015 14:27
Мануфактурата възниква приблизително към XVI век и до промишления преврат се явява водеща форма на производство. Мануфактурата — това е кооперация, основана на разделение на труда.
"Кооперацията се основава на разделението на труда — казва Маркс — придобива своя класическа форма в мануфактурата"[8].
Мануфактурата в най-чист вид встъпва пред нас тогава, когато капиталиста обединява бившите занятчии под един покрив в собственна работилница.
Мануфактуратa възниква по два начина. Първо капиталиста обединява в своята работлница занаятчиите в различни специалности.
Да вземем за пример производството на карети. До мануфактурата над създаването на карети работели самостоятелно занаятчии: каретници, седлари, шивачи, шлосери и т. н. Всеки произвеждал някаква част от каретата. Обединявайки всички тези занаятчии, капиталиста прави така, че каретата се произвежда от начало до край в една работилница.
Товa разделение труда, коeто вече се наложило в обществото между различните самостоятелни занаятчии, капиталиста го пренесъл в работлиницата.
Вторият способ за възникване на мануфактура — обединение в работилницата на капиталиста нa занаятчиите от една специалност, всеки от който е произвеждал целия продукт от начало до край. Например: игли, хартия и др.
Но вече самия факт за обединение на много работници в една работилница кара капиталиста да въведе между тях разделение на труда.
Да вземем производството на щифтове. До мануфактурата всеки занаятчия от начало до край последователно правел всички операции, необходими за производство на щифтове. Обединението на много занаятчии произвеждащи щифтове в една работилница се оказало нецелесъобразно от такава организация на труда и накарало предприемача да въведе между тях разделение на труда и прикрепване на всеки работещ към един вид дейност.
Подробно описание на мануфактурно разделение на труда в производството на щифтове намираме у Адам Смит в неговата работа "Изследване природата и причините за богатството на народите".
Един работник изтегля жица, друг я изравнява, трети отрязва, четвърти заостря, пети само обстъргва края за поставяне на главината. Изтеглянето на главината сама по себе си служи, като предмет на две или три операций: една операция — набиване, друга — отполиране, съвсем различно самостоятелно занятие — опаковка в хартия.
А. Смит по-нататък разказва, че е виждал малка работилница, в която работели едва 10 човека, при това някои им се налагало да извършват по две-три операции, и при тези условия те успявали да произведат 48 000 щифта, по 4900 на всеки.
Между другото поединично всеки от тях е можел да произведе в най-добрия случай двадесетина за целия работен ден.
Мануфактурата се явява преходна форма от занаятчиството и дребностоковото производство към едрата машинна индустрия.
От занаятчийството се отличава първо — защото едрото капиталистическо производство е основано на експлоатация на наемния труд и второ- широко се използва разделение на труда вътре в предприятията.
От едрата машинна индустрия тя се отличава по ръчната техника.
Мануфактурното разделение на труда в огромна степен повишава производителността на труда и развива нови способи за съкращаване на необходимото време, увеличава прибавеното време и следователно, увеличава относителната добавена стойност.
Това се постига благодарение на тива, че работника се превръща в частично работещ. Той за цяла живот се приковава към частичните операции и достига изключителна виртуозност в работата, предизвикващ удивление у наблюдателите.
Мануфактурата, разбива процеса на труда на редица детайлни операций, създава по- усъвършенствани и приспособени за всяка от тези операций инструменти. Това също така съдейства за ръст на производителността на труда, а следователно и увеличава относителната добавена стойност.
Едрата централизирана мануфактура, обединяваща под един покрив много работници, дава също така редица други преимущества пред занаятчийството и домашната система на капиталистическата промишленост. Първо, предпиемача се освобождава от необходимостта да има многочисленни посредници при раздаване на материали на майсторите и изкупуването на изготвената продукция. Второ, в условия на мануфактура работниците нямат възможност да държат материал, както са го правили при работа у дома.
Между другото брак на материала и всевъзможни способи за фалшификация на продукцията били много разпространени, като например, замяната на финна прежда на едра, чрез прибавяне в преждата на пясък за увеличаване на теглото и т. н. Накрая, мануфактурата като относително по- крупно производство дава икономия на здания, материали и други издръжки от производството.
Тези форми, в които встъпва мануфактурата са много разнообразни. Мануфактуратa сe базира на широко основание на дребното производство.
"Тя се отделя, като архитектурно украшение на икономическото здание — говори Маркс — широко основание, което е било градското занаятчийство и селските странични занаяти"[9].
Най-често срещан тип мануфактури се явява съчетанието на едри мануфактурни работилници, принадлежащи на капиталиста, с раздаването на работа по домовете фактически напълно подчинени на стопанина многочислени майстоеи, между които се провеждало доволно детайлно разделение на труда.
Решаващи основни черти на мануфактурата — разделение на труда и пълно подчинение на масите, като детайлни работници на капитала. В този смисъл ние можем да имаме мануфактура или във всеки случай организация на производство, приближаваща се до мануфактурата, даже там, където още не са създени едри мануфактурни работилници, обединяващи под един покрив мануфактурните работници.
Да вземе за пример организацията на тъкачния занаят, даден ни като пример от Ленин в книгата "Развитие на капитализма в Русия".
"Най-отгоре при занаятите — пишет Ленин — стояли едрите капиталистически работилниьи с десетки и стотици наемни работници; стопаните на тези работилници, притежавайки едрия капитал, произвеждали в широк размер купуване на суровини, отчасти преработвайки ги в своите заведения, отчасти раздавайки прежда осново на малки производители, които и тъкали у себе си у дома или в малки заведения- работилници за определна сума"[10].
Подобна организация на производство е съществувала в мануфактурния период, предшестващ промишленния преврат в Англия, Франция, Холандия и в други страни.
Ето картината на организация на вълнената промишленост и производството на кърпи във Франция в навечерието на революциите, която дава Балло.
Търговецът купува вълна, измива я, чисти, оцветява, ползвайки труда на своите работници. След това предава вълната… на малък предприемач, който раздава работа в своето село. Когато му върнат преждата, той я предава на друг предприемач, който я дава на тъкача.
Работниците нямат възможност да купят прежда от капиталистите, посредниците, така наречените прекупвачи-фабриканти. Те са истинските стопани, които управляват благодарение на своя капитал цялото производство.
Мануфактурата се е развивала в непримирима борба с цеховия строеж — това дете на средновековието. Борбата започва с момента на поява на търговец-прекупвач.
Цеховите правила не разрешили на занаятчията да пласира продукция, чрез посредници, не състоящи се от членовете на цеха. Но целия ход на икономическото развитие е предизвикал необходимост от поява на прекупвач, подкопавайки основите на цеховия строй.
Вътре в цеховите работилници бързо се развил процес на диференциация, довел до обединение на масата занаятчии. Тези обединения на занаятчии не могли вече да задържат своите собствени работилници, нямали средства за производства и се нуждаели в купувач, който да ги снабдявал със суровина и средства за производство. В резултат било налице първото нарушение в цеховите правила. Обеднелите занаятчии, нямащи възможност да държат собствени работилници им било разрешено да работят по заявка на майстора, "… за да могат да си намерят за себе си препитание".
Освен това, купувача-прекупвач, ползвайки се от бедността на тъкачите, им давал на кредит пари, със задължение да им ги връща със сукно.
Търговци, за да избегнат цехови ограничения, започнали да организират занаяти и мануфактури в селата.
На цеховото занаятчийство разрушаващо действало също така насаждането на мануфактури с помоща на чужди майстори.
Държавната власт — крале, правителства — всячески поощрявала развитието на мануфактурите. Ръстът на стоковите отношения е имал свое следствие от повишеното значение на парите и създаването на усилено търсене на тях както от страна на търговския капитал, така и от държавата.
От тук нараснала меркантилистическата политика, същността на която се заключавала в принципа — повече продавай и по-малко купувай, за да може парите и в частност златото да останат вътре в държавата. От тази политика произлязъл протекционизма, създаването на митнически бариери и всевъзможни мероприятия, насочени на защита националната промишленост и търговия против чуждестранна конкуренция.
Изхождайки от покровителството на развитието на отечественната промишленост и търговия, кралете и правителствата се старали да създадат у себе си нови отрасли на производство, вписвайки за това чуждите майстори и основавайки едри манифактури.
Покровителствайки развитието на отечественната промишленост и търговия, държавната власт в това време всячески се грижела за нея, вмешавайки се в производствения процес, определяйки по най- детайлен образ методите на производства, контролирала качеството на произвежданата продукция, определяла максимално заработената заплата, използвала всевъзможни поощрителни мероприятия, насочени на развитие на промишленостите, във вид на премий, субсидий, установявала входящите мита и т. н.
Така в Англия под особенно покровителство се намирала вълнената промишленост. Парламентът в многочисленни актове регламентирал вълнената промишленост, определяйки дължина, ширина и тегло на материите, методите за боядисване, дори опаковане и т. н.
За контрол на тези предписания бил създаден многочислен щат от чиновници и инспектори.
Един от ярките представители на меркантилизма във Франция бил Колбер. Колбер всячески се старал да развие местните манифактури, главно текстилните: сукно, вълна, платна и т. н.
За тези цели той давал субсидии на манифактуристите, освобождавал ги от данъци, давал премии, провеждал политика на ниски цени за хляб, забранявал износ зад граница, за да намали заработената заплата и т. н.
Заедно с това Колбер предявил строги изисквания към качеството на произвежданата продукция, стремейки се да измести конкурентите на външните пазари. Регламентацията на производството достигнала изключителни размери.
Колбер издал безкрайно количество регламенти и инструкций, които трябвало да обхванат и най- малките детайли от производството и отделните тъкани.
Безчислена армия от контрольори и инспектори трябвало да следи за съблюдаване на тези сложни регламенти и инструкций. Нарушителите били заплашени от всякакви глоби, конфискации и т. н.
Във Франции в началото на XVII в. е била създадена знаменитата Лувърска галерия, превърнала се в огромна мануфактура, където е имало работлници: килимарски, мебелни, ювелирни, оръжейни.
Голяма известност придобила във Франция знаменитата мануфактура на гобленистите, която наброявала 250 работници чужденци: холандци, италианци, фламандци. Мануфактурата на гобленистите се занимавала с производство на златни и сребърни изделия, скъпоценни камъни, разкошни килими, полилеи и т. н. Към работа били привлечени живописци, скулптори, гравьори.
Аналогична картина виждаме в Русия в епохата на Петър I. Петър I насърчавал минните, оръжейни предприятия, корабостроителниците, сукнянни и манифактури за производство на бельо и платна. Той привличал най-добрите холандски, немски и други майстори, предоставял им привилегировано положение, давал им големи субсидии. С цел да защити младата зараждаща се манифактура от чуждестранна конкуренция Петър I провеждал протекционистска политика.
За да осигури на създадените мануфактури работна сила, Петър I вземал крепостни селяни. В указ от 18 януари 1721 г. на фабрикантите се предоставяло право да придобиват имения с хора.
При Петър I са възникнали около 200 манифактури. Създаваните манифактури се отличавали с много големи размери. Така например във фабриката за производство на платна в Москва са работили 1162 работници, на Московската сукнонена фабрика на Щеголин са работили 730 работници на 130 стана, на казанската сукнонена фабрика на Микляев- 742 човека и т. н.
Манифактурният период в развитието на капитализма преминава в по-нататъшен етап в развитието на относително добавената стойност и следователно, ръст на експлоатацията на работника от капиталиста и задълбочаване на класовите противоречия между капитала и труда.
"Манифактурното разделение на труда — говори Маркс — …от една страна… се явява исторически прогрес и необходим момент в икономическото развитие на обществата… от друга страна, то е оръдие на цивилизована и тънка експлоатация"[11].
Мануфактурата, както вече говорихме, превръща работника в частично работещ; работещ доживотно прикован към отделен детайл от операциите. Това ознаменува разрив между умствения и физически труд.
Занаятчията според Пол Лафарг, "…е имал свой занаят в своите ръце и в своя мозък"[12]. В този смисъл неговата работа била доволно разностранна, изискваща известна съобразителност, ловкост, умения и художествен вкус.
Освен работилница, той е имал и малък участък земя и съчетавал в една или друга степен занятието на занаятчия със занятието земеделец.
Освен това, тъй като той е бил собственик на продукта от своя труд, той е бил длъжен да го продава на пазара.
Преходът към мануфактура коренно изменил положението на занаятчията. Той се превърнал в пролетарий, а разделението на труда за цял живот го приковало към каква да е една частична операция. Мануфактурният работник — роб на своята тясна специалност. В нея той трябва да стане виртуоз. В жертва той трябва да принесе своето физическо и умственно развитие, в името на което е длъжен да стане уред с едностранно развити ръце, или с одностранно развито зрение и т. н.
От частично работещия не се изисква художествен вкус, мисъл или въображение. За това има специалисти, ръководители, художници и т. н. Трудът на мануфактурния работник в този смисъл се свежда до немного механически движения, затъпяващи ума и убиващи всяка мисъл.
"Мануфактурата — казва Маркс, — затъпява работника, изкусствено култивира в него една едностранна сръчност и потискащ света на неговите производственни наклонности и дарования, подобно на това, както в Аржентина убиват животно за да получат от него кожа или мазнина"[13].
За илюстрация ще се спрем на производството на часовници в Швейцария.
Трябва да се види в действителност, как се правят тези колелца, пластинки и винтчета, как се пробиват дупчици за винтовете и колелцата, как се произвеждат финни пружинки и косъмчета, за да се разбере истинския каторжен характер на този напрегнат труд.
Всички работещи до крайност напрягат зрението си, въоръжени с лупи, и стоящи почти неподвижно, затаили дъх, при дълбока тишина, но не защото е забранено да се говори, а защото с разговори не само няма да направиш нито колелца, нито пластинки, даже силно дишане ще отвее от масата малките частици на механизма.
Тази изумителна по финност работа неволно води до паметта на тези знаменити тулски майстори от разказа на Лесков, които подковали "Аглицкя блоха".
Главна цел на капиталистите и поддържащите тяхната власт се свеждала до това, колкото се може повече да се намалят разходите при производство и да се направи то конкурентоспособно на външните пазари.
От тук и всичките усилия на капиталистите и държавата били насочени на максимално намаляване на заработената заплата, на удължен работен ден, на експлоатация на детски и женски труд и използване в големи размери на принудителен труд.
За да се осигури евтина работна сила на нововъзникващи манифактури, правителството не се спирало пред създаването на институти от крепостни работници.
Това се отнасяло най-вече за такива предприятия, като въгледобивни,солници и т. н.
Така в Шотландия работниците за цял живот се прикрепвали към мините и солниците. Ако собственика е продавал мини, то заедно с тях продавал и работниците. Работниците били длъжни да носят и външно клеймо на своето крепостно състояние: у тях на яките било написано името на техния господин. Такива порядки съществували в Шотландия до 1787 г. Същото е било и във Франция в кралската огледална манифактура и на други места например в Прусия и т. н.
Както ние виждаме, извънредно широко се е приемал труда на крепостните и в руските манифактури.
Не е изненадващо, че това заробване на работници, техните жени и деца е срещнало рязко съпротивление от страна на работниците и занаятчиите. Работниците и разоряваните с развитието манифактури на занаятчиите не се спирали пред корупцията и разрушаването на машините. Така през 1789 г. била изгорена манифактурата на Ревельон във Франция, намираща се в Сент-Антуанското предградие.
Ревельон решил да нами заработената заплата за възрастни до 15 су, и като средство за такова намаляване той въвлякъл в производството деца, плащайки им по 8—12 су. Това съвпаднало с изборите за депутати в генералните щати в Сент-Антуанското преде. Той бил издигнат за депутат. Това препълнило чашата на търпение на последните. Възмутените занаятчии и и работници извършили митинг на Гревския площад, където обикновено се извършвали наказания, портрета с изображението на Ревельон бил изгорен, както и неговата манифактура.
Манифактурата засилва отделянето на града от селото, промишлеността от земеделието.
В манифактурата ръководна роля принадлежи на купувача и манифактуриста, които вече не са свързани със земеделието.
Манифактурата създава също така кадри за частични работници, които не се занимават със земеделие.
Манифактурното разделение на труда "…приковава работника към една специалност и затова от една страна го прави негоден за земеделие (слабосилен и пр.), а от друга страна, изисква непрекъснато и продължително занятие в работилницата"[14].
Манифактурата поражда противоречие между организованността при производството на отделни предприятия и анархия на производството в цялото общество.
В какво се изразява това противоречие?
Стоковото производство се базира на общественно разделение на труда. Същността на общественното разделение на труда се заключава, по думите на Ленин, в това, че "Обработващата промишленост се отделя от добиващата и всяка от тях се подразделя на малки видове и подвидове, произвеждащи във форма стока с особен продукт и обменящ я с всички други производства. Развитието на стоковото стопанство води по този начин до увеличаване числото на отделните и самостоятелни отрасли от промишлеността; тенденцията на това развитие се състои в това, че да се превърне в особен отрасъл от промишлеността на производството не само на всеки отделен продукт, но даже на всяка отделна част от продукта; — и не само производството на продукта, но даже отделните операции по приготвяне на продукта към потребление"[15].
Общественото разделение на труда е нужно да се отличава от разделението на труда вътре в предприятията.
Вие виждаме, че манифактурното производство е основано на детайлно разделение на труда вътре в предприятията.
Това разделение на труда вътре в предприятията, възникнало при манифактурата, по- нататък расте и се развива.
Съвременното капиталистическо предприятие представлява необикновенно сложна организация със сложна система на разделение на труда между отделни цехове, между инженери, майстори и работници.
Маркс, вижда следните различия между разделението на труда вътре в обществата и разделение на труда вътре в предприятията, говори: "…какво установява връзката между независимия работник животновъд, кожар и сапунар? Бrтиеето на техните продукти, като стока. Обратното- какво характеризира разделението на труда в манифактурата? Фактът, че тук частичния работник не произвежда стона. Само общия продукт на много частично работещи се превръщат в стока… В манифактурата железен закон на строго определени пропорций и отношения разпределя работните маси между различните функции; обратно, капризната игра на случая и произвола определя разпределението на товаропроизводителите и средствата за техните производства между различните отрасли на обществения труд… Манифактурното разделение на труда предполага безусловна власт на капиталиста над хората, които образуват прости звена принадлежащи му на съвкупния механизъм; общественното разделение на труда противопоставя един на друг независимите стокопроизводители, не признаващи никакъв друг авторитет, освен конкуренция, освен това принуждения, които се явяват резултат от борбите на техните взаимни интереси…"[16].
Характерна черта на капиталистическия способ на производството се явява анархията на общественньть и деспотията на манифактурното разделение на труда.
В Бъдеще същественно отлични и пряко противоположни, те съществуват в капиталистическото общество заедно, допълвайки и обуславяйки един на друг, или степента и характера на разделението на труда в манифактурата обусловени от общественото разделение на труда, но в същото време, колкото повече расте с развитието на капитализма деспотията на разделение на труда вътре в предприятията, толкова повече растет анархията на производството в цялото общество.
"Анархията на общественното производство — говори по този въпрос Енгелс — приема все повече и повече остър характер. А между другото главното оръдие, с помоща на която капиталистическия способ на производство усилива анархията в общественното производство, представлява пряка противоположност на анархията: това е била растяща организация на производството, като производство обществено на всяко отделно производственно предприятие"[17].
Манифактурата благодарение на разделението на труда е движела напред развитието на производителните сили. Но тя се базира на нископроизводителен ръчен труд.
Нейното по-нататъшно развитие се натъква на ограниченост на нейната техническа база — ръчен труд.
"Има собствен тясно технически базис — говори Маркс — встъпил на известна степен на развитие в противоречие с нейната сама създадена от потребностите производства"[18].
Заедно с това манифактурата е подготовила всички необходими условия за революция в техническия базис на производствата.
Манифактурата, въвежда детайлно разделение на труда вътре в предприятията, извънредно е опростила процеса на производство и е създала разнообразен асортимент от оръдия на труда, приспособени за всяка частична операция.
Огромно значение са имали създадените от манифактурите работилници за производство на оръдия на труда. Маркс привежда следните слова на Е. Юра:
"Такава работилница… представлявала картина на разделение на труда с всичките нейни многочисленни степени. Свредлото, резеца, струга са имали всеки свой собствен работник, йерархически свързан с други по един или друг начин в зависимост от степента на беговото изкуство"[19].
Така манифактурата е създала предпоставки, необходими за появата на машините. Машината представлява не нещо ново, както например комбинация от различни занаятчийски инструменти, двигател който се явява вече не ръцете на занаятчията или манифактурния рабоботник, а механическа сила.
Назряла също така икономическа потребност от машината. Възможностите на по-нататъиното развитие на занаятчийската и манифактурна техника били вече изчерпани.
Експлоатацията на работници по линия на по-нататъщно отстраняване на работници отначало срещнава все по-голямо съпротивление от работниците. Гоненето на прибавена стойност и разгърналата се конкуренция тласкали капиталистите към снижаване на производственните издръжки. Разширявал се световния пазар. Манифактурата и занаятчийството вече не били в състояние да удовлетворят нарасналото търсене на продукти от промишлено производство. Всичко това с особенна острота поставило проблема за замяна на ръчния труд с машинен.
Продължение следва
[1] В. И. Ленин. Полное собрание сочинений, т. 3, стр. 542.
[2] К. Маркс и Ф. Энгельс. Сочинения, т. 23, стр. 333.
[3] Там же, стр. 377.
[4] Там же, стр. 345.
[5] Там же, стр. 347.
[6] И. М. Кулишер. История экономического быта Западной Европы, т. II. Соцэкгиз, 1931, стр. 95.
[7] П. Манту. Промышленная революция XVIII столетия в Англии. Соцэкгиз, 1937, стр. 35.
[8] К. Маркс и Ф. Энгельс. Сочинения, т. 23, стр. 348.
[9] К. Маркс и Ф. Энгельс. Сочинения, т. 23, стр. 381.