Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2015 14:17 - Стадий в развитието на капитализма II
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 1411 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 08.10.2015 14:27


 Мануфактура

Мануфактурата възниква приблизително към XVI век и до промишления преврат се явява воде­ща форма на производство. Мануфактурата — това е кооперация, осно­вана на разделение на труда.

"Кооперацията се основава на разделението на труда — казва Маркс — придобива своя класическа форма в мануфак­турата"[8].

imageМануфактурата в най-чист вид встъпва пред нас тогава, когато капиталиста обединява бившите занятчии под един покрив в собственна работилница.

Мануфактуратa възниква по два начина. Първо капи­талиста обединява в своята работлница занаятчиите в различни специалности.

Да вземем за пример производството на карети. До мануфактурата над създаването на карети работели самостоятелно занаятчии: каретници, седлари, шивачи, шлосери и т. н. Всеки произвеждал някаква част от каретата. Обединявайки всички тези занаятчии, капиталиста прави така, че каретата се произвежда от начало до край в една работилница.

Товa разделение труда, коeто вече се наложило в обществото между различните самостоятелни занаятчии, капиталиста го пренесъл в работлиницата.

Вторият способ за възникване на мануфактура — обедине­ние в работилницата на капиталиста нa занаятчиите от една специал­ност, всеки от който е произвеждал целия продукт от начало до край. Например: игли, хартия и др.

Но вече самия факт за обединение на много работници в една работилница кара капиталиста да въведе между тях разде­ление на труда.

Да вземем производството на щифтове. До мануфактурата всеки занаятчия от начало до край последователно правел всички операции, необходими за производство на щифтове. Обединението на много занаятчии произвеждащи щифтове в една работилница се оказало нецелесъобразно от такава организация на труда и накарало предприемача да въведе между тях разделение на труда и прикрепване на всеки работещ към един вид дейност.

Подробно описание на мануфактурно разделение на труда в про­изводството на щифтове намираме у Адам Смит в неговата работа "Из­следване природата и причините за богатството на народите".

Един работник изтегля жица, друг я изравнява, тре­ти отрязва, четвърти заостря, пети само обстъргва края за поставяне на главината. Изтеглянето на главината сама по себе си служи, като предмет на две или три операций: една операция — набиване, друга — отполиране, съвсем различно самостоятел­но занятие — опаковка в хартия.

А. Смит по-нататък разказва, че е  виждал малка работилница, в която работели едва 10 човека, при това някои им се налагало да извършват по две-три операции, и при тези условия те успявали да произведат 48 000 щифта, по 4900 на всеки.

Между другото поединично всеки от тях е можел да произведе в най-добрия случай двадесетина за целия работен ден.

Мануфактурата се явява преходна форма от занаятчиството и дребностоковото производство към едрата машинна индустрия.

От занаятчийството се отличава първо — защото едрото капиталистическо производство е основано на експлоатация на наемния труд и второ- широко се използва разделение на труда вътре в предприятията.

От едрата машинна индустрия тя се отличава по ръчната тех­ника.

Мануфактурното разделение на труда в огромна степен пови­шава производителността на труда и развива нови способи за съ­кращаване на необходимото време, увеличава прибавеното вре­ме и следователно, увеличава относителната добавена стойност.

Това се постига благодарение на тива, че работника се превръща в частично работещ. Той за цяла живот се приковава към частичните операции и достига изключителна виртуозност в работата, предизвикващ удивление у наблюдателите.

Мануфактурата, разбива процеса на труда на редица детайлни опе­раций, създава по- усъвършенствани и приспособени за всяка от тези операций инструменти. Това също така съдейст­ва за ръст на производителността на труда, а следователно и увели­чава относителната добавена стойност.

Едрата централизирана мануфактура, обединяваща под един покрив много работници, дава също така редица други преиму­щества пред занаятчийството и домашната система на капиталистическата промишленост. Първо, предпиемача се освобождава от необходимостта да има многочисленни посредници при раз­даване на материали на майсторите и изкупуването на изготвената продукция. Второ, в условия на мануфактура работниците нямат възмож­ност да държат материал, както са го правили при работа у дома.

Между другото брак на материала и всевъзможни способи за фалшификация на продукцията били много разпространени, като напри­мер, замяната на финна прежда на едра, чрез прибавяне в преждата на пясък за увеличаване на теглото и т. н. Накрая, мануфактурата като относи­телно по- крупно производство дава икономия на здания, материали и други издръжки от производството.

Тези форми, в които встъпва мануфактурата са много разнообразни. Мануфактуратa сe базира на широко основание на дребното производство.

"Тя се отделя, като архитектурно украшение на икономи­ческото здание — говори Маркс — широко основание, което е било градското занаятчийство и селските странични занаяти"[9].

Най-често срещан тип мануфактури се явява съчетанието на едри мануфактурни работилници, принадлежащи на капиталиста, с раздаването на работа по домовете фактически напълно подчинени на стопанина многочислени майстоеи, между които се провеждало доволно детайлно разделение на труда.

Решаващи основни черти на мануфактурата — разделение на труда и пълно подчинение на масите, като детайлни работници на капитала. В този смисъл ние можем да имаме мануфактура или във всеки случай организация на производство, приближаваща се до мануфактурата, даже там, където още не са създени едри мануфактурни работилници, обединяващи под един покрив мануфактурните ра­ботници.

Да вземе за пример организацията на тъкачния занаят, даден ни като пример от Ленин в книгата "Развитие на капитализма в Русия".

"Най-отгоре при занаятите — пишет Ленин — стояли едрите ка­питалистически работилниьи с десетки и стотици наемни ра­ботници; стопаните на тези работилници, притежавайки едрия капитал, произвеждали в широк размер купуване на суровини, отчасти пре­работвайки ги в своите заведения, отчасти раздавайки прежда осново на малки производители, които и тъкали у себе си у дома или в малки заведения- работилници за определна сума"[10].

Подобна организация на производство е съществувала в мануфак­турния период, предшестващ промишленния преврат в Англия, Франция, Холандия и в други страни.

Ето картината на организация на вълнената промишленост и производството на кърпи във Франция в навечерието на революциите, която дава Балло.

Търговецът купува вълна, измива я, чисти, оцветява, ползвайки труда на своите работници. След това предава вълната… на малък предприемач, който раздава работа в своето село. Когато му върнат преждата, той я предава на друг пред­приемач, който я дава на тъкача.

Работниците нямат възможност да купят прежда от капиталистите, посредниците, така наречените прекупвачи-фабриканти. Те са истинските стопани, които управ­ляват благодарение на своя капитал цялото производство.

Мануфактурата се е развивала в непримирима борба с цеховия строеж — това дете на средновековието. Борбата започва с мо­мента на поява на търговец-прекупвач.

Цеховите правила не разрешили на занаятчията да пласира про­дукция, чрез посредници, не състоящи се от членовете на цеха. Но целия ход на икономическото развитие е предизвикал необходимост от поява на прекупвач, подкопавайки основите на цеховия строй.

Вътре в цеховите работилници бързо се развил процес на дифе­ренциация, довел до обединение на масата занаятчии. Тези обединения на занаятчии не могли вече да задържат своите собст­вени работилници, нямали средства за производства и се нуждаели в купувач, който да ги снабдявал със суровина и средства за произ­водство. В резултат било налице първото нарушение в цеховите правила. Обеднелите занаятчии, нямащи възможност да държат собствени работилници им било разрешено да работят по заявка на майстора, "… за да могат да си  намерят за себе си пре­питание".

Освен това, купувача-прекупвач, ползвайки се от бедността на тъкачите, им да­вал на кредит пари, със задължение да им ги връща със сукно.

Търговци, за да избегнат цехови ограничения, започнали да орга­низират занаяти и мануфактури в селата.

На цеховото занаятчийство разрушаващо действало също така наса­ждането на мануфактури с помоща на чужди майстори.

Държавната власт — крале, правителства — всячески поощрявала развитието на мануфактурите. Ръстът на стоковите отношения е имал свое следствие от повишеното значение на парите и създаването на усилено търсене на тях както от страна на търговския капитал, така и от държавата.

От тук нараснала меркантилистическата политика, същността на която се заключавала в принципа — повече продавай и по-малко купувай, за да може парите и в частност златото да останат вътре в държавата. От тази политика произлязъл протекцио­низма, създаването на митнически бариери и всевъзможни мероприя­тия, насочени на защита националната промишленост и търговия против чуждестранна конкуренция.

Изхождайки от покровителството на развитието на отечественната промиш­леност и търговия, кралете и правителствата се старали да създадат у себе си нови отрасли на производство, вписвайки за това чуждите майстори и основавайки едри манифактури.

Покровителствайки развитието на отечественната промишленост и търговия, държавната власт в това време всячески се грижела за нея, вмешавайки се в производствения процес, определяйки по най- детайлен образ методите на производства, контролирала качеството на произвежданата продукция, определяла максимално за­работената заплата, използвала всевъзможни поощрителни ме­роприятия, насочени на развитие на промишленостите, във вид на премий, субсидий, установявала входящите мита и т. н.

Така в Англия под особенно покровителство се намирала вълнената промишленост. Парламентът в многочисленни актове регламентирал вълнената промишленост, определяйки дължина, ширина и тегло на материите, методите за боядисване, дори опаковане и т. н.

За контрол на тези предписания бил създаден многочис­лен щат от чиновници и инспектори.

Един от ярките представители на меркантилизма във Франция бил Колбер. Колбер всячески се старал да развие местните манифактури, главно текстилните: сукно, вълна, платна и т. н.

За тези цели той давал субсидии на манифактуристите, освобо­ждавал ги от данъци, давал премии, провеждал политика на ниски цени за хляб, забранявал износ зад граница, за да намали за­работената заплата и т. н.

Заедно с това Колбер предявил строги изисквания към ка­чеството на произвежданата продукция, стремейки се да измести конкурентите на външните пазари. Регламентацията на производството достигнала изключителни размери.

Колбер издал безкрайно количество регламенти и инструкций, които трябвало да обхванат и най- малките де­тайли от производството и отделните тъкани.

Безчислена армия от контрольори и инспектори трябвало да следи за съблюдаване на тези сложни регламенти и инструк­ций. Нарушителите били заплашени от всякакви глоби, конфискации и т. н.

Във Франции в началото на XVII в. е била създадена знаменитата Лувър­ска галерия, превърнала се в огромна мануфактура, където е имало работлници: килимарски, мебелни, ювелирни, оръ­жейни.

Голяма известност придобила във Франция знаменитата мануфактура на гобленистите, която наброявала 250 работници чужденци: холандци, италианци, фламандци. Мануфактурата на гобленистите се занимавала с производство на златни и сребърни изделия, скъпоценни камъни, разкошни килими, полилеи и т. н. Към ра­бота били привлечени живописци, скулптори, гравьори.

Аналогична картина виждаме в Русия в епохата на Петър I. Петър I насърчавал минните, оръжейни предприятия, корабостроителниците, сукнянни и манифактури за производство на бельо и платна. Той привличал най-добрите холандски, немски и други майстори, предоставял им привилегировано положение, давал им големи суб­сидии. С цел да защити младата зараждаща се манифактура от чуждестранна конкуренция Петър I про­веждал протекционистска политика.

За да осигури на създадените мануфактури работна си­ла, Петър I вземал крепостни селяни. В указ от 18 януари 1721 г. на фабрикантите се предоставяло право да прид­обиват имения с хора.

При Петър I са възникнали около 200 манифактури. Създаваните манифактури се отличавали с много големи размери. Така например във фабриката за производство на платна в Москва са работили 1162 работници, на Московската сукнонена фабрика на Щеголин са работили 730 работници на 130 стана, на казанската сукнонена фабрика на Микляев- 742 човека и т. н.

Манифактурният период в развитието на капитализма преминава в по-нататъшен етап в развитието на относително добавената стойност и следователно, ръст на експлоатацията на работника от капитали­ста и задълбочаване на класовите противоречия между капитала и труда.

"Манифактурното разделение на труда — говори Маркс — …от една страна… се явява исторически прогрес и не­обходим момент в икономическото развитие на обществата… от друга страна, то е оръдие на цивилизована и тънка експлоатация"[11].

Мануфактурата, както вече говорихме, превръща работника в частично работещ; работещ доживотно прикован към отделен детайл от операциите. Това ознаменува разрив между умствения и физически труд.

Занаятчията според Пол Лафарг, "…е имал свой занаят в своите ръце и в своя мозък"[12]. В този смисъл неговата работа била доволно разностранна, изискваща известна съобразителност, ловкост, умения и художест­вен вкус.

Освен работилница, той е имал и малък участък земя и съчетавал в една или друга сте­пен занятието на занаятчия със занятието земеделец.

Освен това, тъй като той е бил собственик на продукта от своя труд, той е бил длъжен да го продава на пазара.

Преходът към мануфактура коренно изменил положението на занаятчията. Той се превърнал в пролетарий, а разделението на труда за цял живот го приковало към каква да е една частична операция. Мануфактурният работник — роб на своята тясна специал­ност. В нея той трябва да стане виртуоз. В жертва той трябва да принесе своето физическо и умственно развитие, в името на което е длъжен да стане уред с едностранно развити ръце, или с одностранно развито зрение и т. н.

От частично работещия не се изисква художествен вкус, мисъл или въображение. За това има специалисти, ръ­ководители, художници и т. н. Трудът на мануфактурния работник в този смисъл се свежда до немного механически движения, затъпяващи ума и убиващи всяка мисъл.

"Мануфактурата — казва Маркс, — затъпява работника, изкус­ствено култивира в него една едностранна сръчност и потискащ света на неговите производственни наклонности и дарования, подобно на това, както в Аржентина убиват животно за да получат от него кожа или мазнина"[13].

За илюстрация ще се спрем на производството на часовници в Швей­цария.

Трябва да се види в действителност, как се правят тези колелца, пластинки и винтчета, как се пробиват дупчици за винтовете и колелцата, как се произвеждат финни пружинки и косъмчета, за да се разбере истинския каторжен харак­тер на този напрегнат труд.

Всички работещи до крайност напрягат зрението си, въоръжен­и с лупи, и стоящи почти неподвижно, затаили дъх, при дълбока тишина, но не защото е забранено да се говори, а защото с разговори не само няма да направиш нито колелца, нито пластинки, даже силно дишане ще отвее от масата малките частици на механизма.

Тази изумителна по финност работа неволно води до паметта на тези знаменити тулски майстори от разказа на Ле­сков, които подковали "Аглицкя блоха".

Главна цел на капиталистите и поддържащите тяхната власт се свеж­дала до това, колкото се може повече да се намалят разходите при производ­ство и да се направи то конкурентоспособно на външните пазари.

От тук и всичките усилия на капиталистите и държавата били насочени на максимално намаляване на заработената заплата, на удължен работен ден, на експлоатация на детски и женски труд и използване в големи размери на принудителен труд.

За да се осигури евтина работна сила на нововъзниква­щи манифактури, правителството не се спирало пред създаването на институти от крепостни работници.

Това се отнасяло най-вече за такива предприятия, като въгледобивни,солници и т. н.

Така в Шотландия работниците за цял живот се прикрепвали към мините и солниците. Ако собственика е продавал мини, то заедно с тях продавал и работниците. Работниците били длъжни да носят и външно клеймо на своето крепостно състояние: у тях на яките било написано името на техния господин. Такива порядки съществували в Шотландия до 1787 г. Същото е било и във Франция в кралската огледална манифактура и на други места например в Прусия и т. н.

Както ние виждаме, извънредно широко се е приемал труда на кре­постните и в руските манифактури.

Не е изненадващо, че това заробване на работници, техните жени и деца е срещнало рязко съпротивление от страна на работниците и занаятчиите. Работниците и разоряваните с развитието манифактури на занаятчиите не се спирали пред корупцията и разрушаването на машините. Така през 1789 г. била изгорена манифактурата на Ревельон във Франция, намираща се в Сент-Антуанското предградие.

Ревельон решил да нами заработената заплата за възрастни до 15 су, и като средство за такова намаляване той въвлякъл в производството деца, плащайки им по 8—12 су. Това съвпаднало с изборите за депутати в генералните щати в Сент-Антуанското преде. Той бил издигнат за депутат. Това препълнило чашата на търпение на последните. Възмутените занаятчии и и работници извършили митинг на Гревския площад, където обикновено се извършвали наказания, портрета с изображението на Ревельон бил изгорен, както и неговата манифактура.

Манифактурата засилва отделянето на града от селото, про­мишлеността от земеделието.

В манифактурата ръководна роля принадлежи на купувача и ма­нифактуриста, които вече не са свързани със земеделието.

Манифактурата създава също така кадри за частични работници, които не се занимават със земеделие.

Манифактурното разделение на труда "…приковава работника към една специалност и затова от една страна го прави негоден за земеделие (слабосилен и пр.), а от друга ст­рана, изисква непрекъснато и продължително занятие в работилницата"[14].

Манифактурата поражда противоречие между организован­ността при производството на отделни предприятия и анархия на про­изводството в цялото общество.

В какво се изразява това противоречие?

Стоковото производство се базира на общественно разделе­ние на труда. Същността на общественното разделение на труда се заклю­чава, по думите на Ленин, в това, че "Обработващата промишленост се отделя от добиващата и всяка от тях се подраз­деля на малки видове и подвидове, произвеждащи във форма стока с особен продукт и обменящ я с всички други производства. Развитието на стоковото стопанство води по този начин до увеличаване числото на отделните и самостоятелни отрасли от промишлеността; тенденцията на това развитие се състои в това, че да се превърне в особен отрасъл от промишлеността на производството не само на всеки отделен продукт, но даже на всяка отдел­на част от продукта; — и не само производството на продукта, но даже отделните операции по приготвяне на продукта към потреб­ление"[15].

Общественото разделение на труда е нужно да се отличава от разделе­нието на труда вътре в предприятията.

Вие виждаме, че манифактурното производство е основано на детайлно разделение на труда вътре в предприятията.

Това разделение на труда вътре в предприятията, възникнало при манифактурата, по- нататък расте и се развива.

Съвременното капиталистическо предприятие представлява необикновенно сложна организация със сложна система на разделение на труда между отделни цехове, между инжене­ри, майстори и работници.

Маркс, вижда следните различия между разделе­нието на труда вътре в обществата и разделение на труда вътре в пред­приятията, говори: "…какво установява връзката между независи­мия работник животновъд, кожар и сапунар? Бrтиеето на техните продукти, като стока. Обратното- какво характеризира раз­делението на труда в манифактурата? Фактът, че тук частичния работник не произвежда стона. Само общия продукт на много ча­стично работещи се превръщат в стока… В манифактурата желез­ен закон на строго определени пропорций и отношения разпре­деля работните маси между различните функции; обратно, капризната игра на случая и произвола определя разпре­делението на товаропроизводителите и средствата за техните производства между различните отрасли на обществения труд… Манифактурното разделение на труда предполага безусловна власт на капиталиста над хората, които образуват прости звена принадлежащи му на съвкупния механизъм; общественното разделение на труда про­тивопоставя един на друг независимите стокопроизводители, не признаващи никакъв друг авторитет, освен конкуренция, освен това принуждения, които се явяват резултат от борбите на техните взаимни интереси…"[16].

Характерна черта на капиталистическия способ на производството се явява анархията на общественньть и деспотията на манифактурното разделение на труда.

В Бъдеще същественно отлични и пряко противоположни, те съществуват в капиталистическото общество заедно, допълвайки и обуславяйки един на друг, или степента и характера на разделението на труда в манифактурата обусловени от общественото разделение на труда, но в същото време, колкото повече расте с развитието на капи­тализма деспотията на разделение на труда вътре в предприятията, толкова повече растет анархията на производството в цялото общество.

"Анархията на общественното производство — говори по този въпрос Енгелс — приема все повече и повече остър характер. А между другото главното оръдие, с помоща на която капиталистическия способ на производство усилива анар­хията в общественното производство, представлява пряка противоположност на анархията: това е била растяща организация на производството, като производство обществено на всяко от­делно производственно предприятие"[17].

Манифактурата благодарение на разделението на труда е движела напред развитието на производителните сили. Но тя се базира на нископроизводителен ръчен труд.

Нейното по-нататъшно развитие се натъква на ограниченост на нейната техниче­ска база — ръчен труд.

"Има собствен тясно технически базис — говори Маркс — встъпил на известна степен на развитие в противоречие с нейната сама създадена от потребностите производства"[18].

Заедно с това манифактурата е подготовила всички необходими усло­вия за революция в техническия базис на производствата.

Манифактурата, въвежда детайлно разделение на труда вътре в пред­приятията, извънредно е опростила процеса на производство и е създала разнообразен асортимент от оръдия на труда, приспособени за всяка частична операция.

Огромно значение са имали създадените от манифактурите работилници за производство на оръдия на труда. Маркс привежда следните слова на Е. Юра:

"Такава работилница… представлявала картина на разделение на труда с всичките нейни многочисленни степени. Свредлото, резеца, струга са имали всеки свой собствен работник, йерархически свързан с други по един или друг начин в за­висимост от степента на беговото изкуство"[19].

Така манифактурата е създала предпоставки, необходи­ми за появата на машините. Машината представлява не нещо ново, както например комбинация от различни занаятчийски инструменти, двигател който се явява вече не ръцете на занаятчията или манифактурния рабоботник, а механическа сила.

Назряла също така икономическа потребност от машината. Въз­можностите на по-нататъиното развитие на занаятчийската и манифактурна техника били вече изчерпани.

Експлоатацията на работници по линия на по-нататъщно отстраняване на ра­ботници отначало срещнава все по-голямо съпротивление от работниците. Гоненето на прибавена стойност и разгърналата се конкуренция тласкали капиталистите към снижаване на производственните издръжки. Раз­ширявал се световния пазар. Манифактурата и занаятчийството вече не били в съ­стояние да удовлетворят нарасналото търсене на продукти от про­мишлено производство. Всичко това с особенна острота поставило проблема за замяна на ръчния труд с машинен.

Продължение следва

 


[1] В. И. Ленин. Полное собрание сочинений, т. 3, стр. 542.

[2] К. Маркс и Ф. Энгельс. Сочинения, т. 23, стр. 333.

[3] Там же, стр. 377.

[4] Там же, стр. 345.

[5] Там же, стр. 347.

[6] И. М. Кулишер. История экономического быта Западной Европы, т. II. Соцэкгиз, 1931, стр. 95.

[7] П. Манту. Промышленная революция XVIII столетия в Англии. Соц­экгиз, 1937, стр. 35.

[8] К. Маркс и Ф. Энгельс. Сочинения, т. 23, стр. 348.

[9] К. Маркс и Ф. Энгельс. Сочинения, т. 23, стр. 381.

 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660326
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031