Машинна и едра промишленост

Машина — работно оръдие, което само изпълнява работата по замяна на физическата човешка сила и природните сили.

В завършен комплект машината следма да се различават три ос­новни части: двигател, задвижващ механизъм и работна част (или механически инструмент).

Двигателната част представлява източник на някаква ме­ханическа сила: например във водна мелница двигателя е водното  колело, на което действа силата на падащата вода; в парната машина — парния котел, в който се разви­ва налягането на парата.

Втората част е предавателния механизъм, който пре­дава силата на двигателя на работната машина.

Той представлява сложна система от зъбни колела, ва­лци, ексцентрици, бутала и т. н.

Третата и главна част това е работната част.

Ако внимателно се вгледаме в нея, то ще открием в нея тези инструменти, които работят занаятчията или мани­фактурния работник, произвеждащ стоката с помоща на ръчен труд. Но главното тяхно отличие от инструмента на ръчния труд се за­ключава в това, че те се привеждат в движение не от ръцете на чо­века, а от машина.

Вътре в капиталистическото предприятие съществува сътруд­ничество между машини и разделението на труда между тях. Пример за про­сто сътрудничество представлява тъкачната фабрика, която се съ­стои от много механични тъкачни станове, поместени в едно здание и изпълняващи еднаква работа. Един и същ двигател в този случай привежда в действие на много еднакви машини.

Разделението на труда между машините (или системата от машини) се съ­стои в това, че цел ред от различни, но намиращи се във взаим­на връзка от машини, една за друга обработващи един и същ материал, докато не получи своя окончателна форма.

Когато работната машина без съдействие на човека изпълнява всечки движения, необходими за обработка на материала, така че от страна на човека се изисква само надзор в управлението, то се по­лучава самодействящ (автоматически) механизъм. Това е най-развита, висша форма на машинно производство.

Промишленният преврат в Англия

Промишленният преврат започнал с памукотекстилната промиш­леност. Тя е била сравнително млад отрасъл в Англия. На нея и се налагало да завоюва място под слънцето в борба със старата вълнена промишле­ност.

Вълненотекстилната промишленост в течение на много години заемала господстващо положение в Англия. По словата на един писа­тел от XVIII в., вълната — това е "свещен предмет", "основа на цялото наше богатство".

Памукотекстилната промишленост, свободна от консерватизъм, започнала конкуренция с вълненотекстилната промишленост, застанала на пътя на техническата революция и открила тази важна страница в развитието на капитализма, епохата на промишления пре­врат.

Непосредственнa точка към промишленния преврат по­служило изоставането на преденето от тъкането. Производителността на труда в преденето е била много по-ниска, в сравнение с тъкачеството. Прежа, на която обработка е трябвало от 8 до 10 преденета, се е обработвала за това же време от един тъкач.

Тъкачните предприятия изпитвали огромна нужда от прежда. Преденето задържало развитието на тъкачеството.

Това изоставане на преденето от тъкането още повече се усилило, когато Кей изобретява през 1733 г. механическата "летяща совалка".

Совалката срещнала отчаяно съпротивление от тъкачите, които обвинили Кей, че ги лишава от хляб. Работата достигнала до там, че тъкачите разгромили дома на Кей, който за да се спаси, се скрил в чувал с вълна.

Но икономическата изгода на совалката в крайна сметка победила, и изобретението на Кей скоро получило всеобщо разпрост­ранение. Совалката на Кей вдигнала производителността на тъкачеството двойно.

Това обстоятелство до крайна степен задълбочило изоставането на преденето. Цената на преждата се повишила, често въобще не можела да седостави. Тъкачните станове дълго бездействали. Тъкачите се ра­зорявали.

Проблем на техническия преврат в преденето станал остър.

Изобретение на нова предачна машина е свързано с две имена; Джон Уайт и Люис Паул. Но главната роля в това дело принадлежала на Джон Уайт, който още преди това имал редица изобретения.

Джон Уайт бил свързан с Люис Паул с договор, по кой­то последния придобил правата по експлоатация на изобретението на Уайт.

Синът на Джон Уайт пише, че през 1733 г. баща му успява да направи предачна машина, след като се е занимавал дълго време. Първата памучна нишка, по неговите думи, била впредена от Джон без помоща на чловешки пръсти на модел от два квадратни фута през 1733 г.

Патенттът на изобретението е бил регистриран на името на Люис Паул.

Човешките пръсти в машината на Уайт и Паул се заменили от въртящи се ролки.

Нишката, преминава между ролките, въртящи се с голяма скорост, изтегляйки се и ставаща все по- тънка и тънка и след това намотаваща се на вретено. Но се е нуждаева от по-нататъшно усъвършенстване.

И ето тогава се появяват почти едновременно две изобретения: предачната машина на Харгревс, наречена в чест на неговата дъщеря "Джени", през 1765 г. и ватерната машина на Аркрайт — през 1767 г.

Машината на Харгревс представлявала рама. На единия край на тази рама са били поставени 8 вретена, напречно се намирали две греди, които тясно прилягали един към друг. По-нататък поместени на каретка, те са можели да се движат напред и назад. Каретка в този случай заменяла ръцете и пръстите на предача.

Памукът преминавал между ролки и след това се прикрепял към вретеното. Предачът с една ръка направлявал движението на ка­ретката, а с другата — въртял с ръкохватка за да приведе в дви­жение вретеното.

Така нияката се изтегляла и усуквала[1].

Харгревс направил машина с 8 вретена. Но количеството можело да се увеличи 10 и повече пъти.

"Джени" получила широко разпространение в малките работилници, защото била с проста конструкция и не се нуждаела от никаква изкусственна двигателна сила.

Машината, носеща името на Аркрайт, била построена през 1768 г. от ча­совникаря Кейм, който я използвал като помощно средство. Ос­новно машината на Аркрайт възпроизвеждала машината на Уайт, отли­чавайки се от нея с редица усъвършенствания в отделните части и детайли.

За разлика от машината на Харгрейвс тя се задвижвала от вода, от тук и името и водна машина.

Изтегляната на нея хартиена нишка се отличавала със стабилност, превъзхождаща в това отношение продукцията на най-добрите предачи.

По-нататък в машината на Аркрайт са били въведени редица усъвършен­ствания.

Аркрайт използвал своята предачна машина във всяко пред­приятие, което било организирано от него-отначало в Нотингам, а след това пренесено в Кромфорд. В нея работели до 300 работници, които обслужвали няколко хиляди вретена.

Всички тези изобретения в областта на преденето били завършени в ма­шината на Кромптън, в която били съединени най-добрите страни на "Джени" и машината на Аркрайт. В резултат се получала финна и устойчива нишка. Кромптън нарекъл своята машина "Мюл- машина"[2].

Превратът в областта на преденето довел до разцвет в Англия на текстилната промишленост, която започнала да произвежда памучни тъкани, превъзхождащи по своята устойчивост и финност произведенията на най-добрите индийски майстори, изкуството на които до тогава не знаело конкуренция.

Заедно с това из основи се изменила картината на взаимодействие между преденето и тъкачеството. Сега преденето отияло толкова далеч, че започнало безнадежно да изостава тъкачеството. Тъкачите не успявали да преработват колосалното количество про­извевдана прежда.

Сега от всички страни станал проблем с механизацичта на тъкачеството.

Много изобретатели работели в това направление. Но да разреши този проблем се удало на Картрайт през 1785 г.

Картрайт не бил нито механик, нито фабрикант.

След завършване на Оксфордския университет той станал сел­ски свещенник.

Но проблема с механическото тъкачество до такава степен на­зряла, че идеята буквално се носила във въздуха.

Непосредствена точка за Картрайт за това да се заеме с изобретателство, послужил спор в компания на фабрикан­т от Манчестър. Обсъждайки въпроса за изоставането на тъкачеството от преденето. Картрайт изразявал мисълта, че изход може да бъде намерен само на пътя на изобретяването на тъкачна машина. Присъст­ващите заявили, че това е невъзможно.

Този спор и подбудил Картрайт да се заеме с изобретателство.

През 1785 г. неговите усилия се увенчали с успех. Той изобретил тъкачен стан, където гребена и сивалката се задвижвали в действие не ръчно, а посредством механическо приспособление. Станът автоматично спирал, когато се късала нияката.

Но в промишлеността тъкачния стан започнал широко да се използва едва през 1813 г. Използването на тъкачния стан в огромна степен повишило производителността на труда.

Един тъкач с помоща на стан за едно и също време произвеж­дал количество продукция, която при ръчна техника давали 40 човека.

Започнало стремително развитие на текстилната промишле­ност в Англия, съпровождано с разорение и гибел на дребното производство.

Един от показателите на този подем в областта на текстилната промишленост — внасянето в Англия на памук, който за сто­летие се увеличил от 1 млн. фунта до 60,5 млн., т. е.  60 пъти.

Ръстът на памучен внос съответствал и на износа на изделия, които от 1780 по 1802 г се. увеличили от 360 хил. фунта стерлинги до 7,8 млн. фунта стерлинги.

Металургична промишленост в Англия

Почти паралелно с преврата в текстилната промишленост започнал преврат в металургичната промишленост. Разви­тието на металургията се задървало от проблем с горивото.

Основен вид гориво, което се използвало както за до­бив и обработка на желязна руда, така и за обработка на желязо, била гората.

Горите хищнически се унищожавали. Металургия ги поглъщала в огромни количества. За да се получи тон желязо, трябвало да бъдат изгорени четири сажена дърва за огрев.

Пред Англия възникнала опасност от пълно изчезване на горите.

Назрял въпроса за смяна на дървата с минерално гориво. Поради недостатък от гориво английската минна и металургична про­мишленост се намирала в застой, а металообра­ботващите предприятия били принудени да прибягват до внос на желязо от Швеция и Русия.

И това, когато в Англия изобилствала от железни и въглищни полезни изкопаеми.

Този проблем е бил решен през 1735 г. от Аврам Дарби— собственик на завод в Йолбрукен. Той самия като фабрикант почув­ствал цялата острота на проблема, когато гората, около неговия завод, била унищожена, и над него се надигнала заплаха да остане без гориво.

Той се заел с усъвършенстване на методите на производство и уве­личаване силите на въздуходухане.

С цел избягване на брак по време на леене на метала към рудата се добавяла негасена вар и други химически ве­щества. В резултат той успял да замени дъревесните въглища на каменни при изготвяне на чугун.

Това е бил един от проблемите — производството на чугун. Но останал нерешен проблема с превръщането на чугуна в ковко желязо и стомана.

Докато процеса на производство на чугун бързо се е движел напред, преработката на чугун станала крайно проблематична. Въз­никнала диспропорция между производството на чугун и изготвя­не на производни на него. Чугунът запълнил пазара и това свръхпроиз­водство заплашвало да приеме характер на хроническо бедствие. Редица изобретатели, сред които най-важна роля изиграл Дарби, през първяата половина на XVIII в. му се удала възможност за това преработката на чугун в желязо да се извърива на ка­менни въглища на отражателни пещи, където чугуна губел съдържа­щия се в него въглерод благодарение на съединението с кислород и се полу­чавала тестообразна маса желязо.

Валцуването на желязото е станало да се произвежда на прокатни валци, което в огромна степен се увеличило производителността на труда при обработка на желязо.

Започнало бързо развитие на каменовъглената и металургиче­ската промишленост в Англия.

Добивът на каменни въглища се повишил от 2600 т. през 1700 г. до 27 хил. т през 1816 г.

Износът на чугун се вдигнал от 8900 т през 1829 г. до 50 хил. т през 1840 г.[3]

От този момент металургията се превърнала в главна основа за по-нататъшно развитие на капитализма. Благодарение на металургията ка­питализма получил възможност да положи из целия свят на железни пътища; благодарение на което възникнали колосални кораби-гиганти, пресичащи в различни направления моретата и океаните; благодарение на нея станало възможно строежите на многоетажни сгради, а грамадните фабрични корпуси получили устойчиви метални основи. Металургияята е послужила за основа за завоюване на човека не само на сушата и морето, но и на въздуха. Накрая, металургията е била използвана за създаване на такива ги­гантски оръжия за разрушаване и смърт, които и не са си представяли предшестващите поколения.

Изобретение на парната машина

«…Създаването на работни машини направила необходима революция в парната машина"[4].

До изобретяването на парната машина, като двигател са се употребявали ръцете на човека, силата на животните, вятър и вода.

Появата на предачната машина открила възможност за създава­не на големи предприятия с огромно количество от машини. Но нито силата на животните, водата, нито пък силата на човека не били за това достатъчни. Силата на човека и животните до крайност е огра­ничена, силата на вятъра е изменчива и непостоянна, водата приковава производството към определено място. Назряла остра потребност от паров двигател.

Но тази потребност с немалка острота се е чувствала и в минното дело, където до била нужена  парна помпа за изпомпване на вода.

В рудниците на определена дълбочина галерите започвот да се за­пълват с вода. Водата се налагало да се изпомпва с помпа. За из­вестен предел източването на вода се оказало невъзможно.

През 1698 г. Томас Север изобретил огнената (парна) машина, която нарекъл "приятел на минния работник".

Но тази машина била несъвършенна и затова получила разпространена само след нейното усъвършенстване от Нюкомен и Коул.

Но и в усъвършенстван вид тази машина страдала от редица дефекти, в частност тя "поглъщала" голямо количество гориво и била недостатъчно мощна.

Проблемът била напълно разрешен от Джеймс Уат. Уат бил разностранно образован човек, стоящ на нивото на научните достижения от своето време.

Той работел по производство на лабораторни инструменти.

Джеймс Уат внесъл същественни изменения в машината на Нюко­мен до такава стелен, че тя употребявала 3 пъти по-малко гориво.

Машинаната на Уат получила широко разпространение.

Но в такъв вид тя още не могла да стане машина-двигател, тя била само усъвършенствана автоматична помпа.

През 1784 г. Уат успял да превърне изпомпващото движение на кобилицата в непрекъснато въртящо се движение на вала.

Благодарение на това парната машина на Уат от автоматична помпа се превърнала в машина-двигател. Откриващите се възмож­ности за нейното използване били огромни. Капитализмът встъпил във века на парата.

Преврат в областта на транспорта

Революцията в областа на промишлеността потребвала съответства­ преврат в средствата за съобщения и преди всичко в областта на транспорта. Промишленият преврат създал огромна маса от продукция, която трябвало да бъде изпратена от единия край на страната в другия, да се занесе из целия свят, създал велика подвижност на капитала, който в гонене на добавена стойност се прехвърлял от един отрасъл в друг, а заедно с движението на капитала трябвало да върви и масата работници.

"…Средствата за транспорт и връзки, унаследени от манифак­турния период — говори Маркс — скоро се превърнали в непоносими пътища за едрата промишленост…"[5].

В резултат на това бъзо се развили шосейните пътища и водния транспорт, речните и океански кораби.

Но истинска революция в транспорта извършило изобре­тяването на железницата, честта на която принадлежи на Стивънсън.

Стивънсън през 1812 г. успява с локомотив и осем вагона с товар от 30 тона да ги превози със скорост 6 км в час.

В началото въвеждането на железопътния транспорт срещнало много силна опозиция преди всичко от собствениците на водни канали и дилижанси, които в железопътния транспорт виждали опасен конкурент.

До какъв предел на глупост може да се достигне може да се съди по  дебатите в английския парла­мент, когато през 1825 г. там се е обсъждал проекта за построяване на първия железопътен път.

Какви ли не измислици, от глупави по-глупави, използвали противниците на железните пътища против този проект.

Например; в резултат на построяването на железните пътища ше се палят полетата от искрите на локомотивите, животните ще умират от страх от звука на погиб­нет от страха при звcна на свирките на локомотива, кокошките ще престанат да снасят яйца, а пасажерите, и хората живеещи близо до желез­опътните линий, имат постоянно главоборие. Даже се опитвали да представят железните пътища, като изобретение на дявола.

Но икономическите интереси, изискващи революция в средствата за съобщения, били толкова силни, че съпротивле­нието в края на краищата било примахнато и започнало бързо развитие на железните пътища, отначало в Англия, а след това и в целия свят.

Производство на средства за производство

За завършване на промишления преврат било необходимо, едрата промишленост да овладее производството на самите машини, които се произвеждали по манифактурен способ.

"…Огромната маса от желязо — казва Маркс — който трябвало вече да кове, заварява, реже, пробива и формова, или били необходими циклопически машини, които манифактурното машиностроене не можело да направи"[6].

С разпространяването на машините в производството постепенно възникнало и машинно производство на самите машини. Тласък към бързото развитие на производството на машини за машини бил даден от железопътното строителство и пароходството, които изисквали създаване на гигантски машини.

Важна задача се заключава в производството на отделни части на машините, които изисквали голяма точност и стро­га геометрична форма.

През първото десетилетие на XIX в. този проблем бил решен. Била създадена автоматична машина, която произвеждала отделни части за машини с такава лекота, точност и бързина, която в много пъти превъзхожда изкуството и на най- опитния мануфак­турен работник.

Така към едрата капиталистическа промишленост била подведена съответна техническа база. Машината овладяла целия процес на производство от начало до край, а работника се превърнал в придатък към нея.

Ако манифактурата основно е кооперация на частич­но работещи, то фабрика има кооперация от частични машини с могъщо сърце във вид на паров двигател. В резултат се създава единен железен организъм, действащ автомати­чески. Вглеждайки се в становете и машините, напълнили фабрич­ните корпуси, ние ще видим в тях занаятчийските струменти, но с огромни размери, проводими в движението не слаба човешка ръка, а мощни парни двигатели.

Така, струга става железен дърводелец, обработ­ващ желязо е същото оръдие, както дърводелеца обработва дъ­рвото, а парния чук действар нато обикновен чук, но с такова тегло, че "той леко превръща в прах гранитна скала и не по-малко е способен да забие гвоздей в  меко дърво с леки удари"[7].

Разрешаването на проблема при производство на машини за машини оконча­телно отстранил тесния базис на занаятчийската ръчна техника, пре­пятстваща по нататъшния ръст на производителните сили.

Машината принесла със себе си освобождаване от производство от фи­зическа ограниченост човешкия организъм.

"Количеството работни инструменти — пише Маркс — с които човек може да действа едновременно е ограничено по коли­чество от неговите естественни производственни инструменти, количеството органи по неговото тяло… предачи-виртуози, които можели едновремено да вденят две нишки се срещали почти толкова рядко, както и двуглави хора. Обратно- "джени" (предачната ма­шина.— К. О.) предяла с 12—18 в­ретена, трикотажно-плетачна машина заедно плете много хиляди спици и т. н."[8].

Съвременните предачни машини са преминали от десетки и стотици до хиляди вретена. Гигантските механични кранове, подемници, управлявани от слаба женска ръка, леко повдигат и пренасят грамадни тежки материали; вътрезаводските железопътни линии и други механични усъвър­шенствания изпълняват работа с точност и акуратност, превъзхождаща работата и на ньй- способния, акуратен и изпъл­нителен работник.

Машините направили ненужна не само физическата сила, но и изкуството на занаятчията, ловкостта на ръцете, точността на очите, виртуоз­ността в работата, придобити в течение на много години. Цяла редица измервателни прибори позволяващи достигане на точност в производството, която даже и не са си мечтали занаятчиите и мануфактурното производство.

Машинна техника на мястото на личния опит на цял ред поко­ления занаятчии, предаващи "тайната", поставила научното изследване и изучаване на процесите на произ­водство. Центрове на технически изобретения и усъвършенствания станали лабораториите. Така под едрата капиталистическа про­мишленост била подведена съответсваща техническа база.

Англия се  превърнала в работилницата на света.

Промишленната революция на континента

Промишленната революция със значително изоставане пребразило и европейските страни.

И в търговско и в промишлено отношение тези страни към момента на промишления преврат се оказали значително по-изостанали в сравнение с Англия.

Така например във Франция, Прусия и други европейски страни значи­телно по-дълго са съществували цехове, по-дълго се съхранило монопол­но привилегировано положение на отделни манифактуристи, по-бавно ставало разлагането на малкото производство и обра­зуване на пролетариат.

Всичко това задържало развитието на машинната индустрия.

Независимо от това и на континента, с известно забавяне и може би с по-малка острота имало същия проблем със замяната на ръчната техника с машинна, както в Англия. Във Франция, Прусия, Белгия и т. н. се наблюдавало същото изоставане на преденето от тъкачеството в центровете на памукотекстилната промишленост, същия горивен глад в областта на металургията, в следствие на хищническото изтребване на горите и т. н.

Но в следствие на изостаналостта на икономическото развитие на ука­заните страни там не били създадени технически и икономически предпоставки за разрешаване на всички тези проблеми в такава мярка, както това е било в Англия. Затова дълго време Европа се влачела след Англия. Англия не само задръстила Европа с продукцията на своята бързо растяща индустрия, но и била разсад­ник на нова техника, макар и въпреки своето желание.

Така новата техника, новите машини били за Англия източ­ник на добавена прибавена стойност, достигнал огромни размери, източник на нейното икономическо могъщество.

Англия не искала да въоръжава с нова техника своите конку­ренти. Затова тя забранявала износа на машини зад граница и тази забрана останала в сила в течение на цялата първа третина на  XIX-то столетие.

Износът на машини и работници от Англия в Европа се наказвал с глоби, затвор, изпращане в колониите и т. н.

Независимо от забраните, модели машини, както и самите машини, проникнали в Европа и постепенно революционизирали техниката.

Европейските страни били принудени да внасят не само маяини. но и английски механици и работници, защото свои кадри, които да владеят новата техника, в Европа нямало.

Затова и промишленниците във Франция и в другите страни всячески се старали да получат английски механици, техници и прости работници, работещи на английски предприятия.

До втората половина на XIX в. парните машини в Европа не получили още някакво значително разпространение.

Докато в Англия още през 1810 г. са се използвали примерно около 5000 парни двигателя, то във Франция и Прусия те започват да се разпространяват едва през 30—40-те години на XIX век. Същото се отнася и за предачните машини. В Англия към 1790 г. вече се наброявали около 28 хил. машини "Джени" и машини на Аркрайт, то във Франция — едва 90 машини "Джени".

В Англия през 1835 г. имало 116 хил. тъкачни стана, докато в европейските страни значително по-късно, в средата на XIX в., те били значително по-малко.

Със значително изоставане в Европа се извърявала и смяната на горско гориво с минерално. В Англия още в началото на XIX век каените въглища станали господстващ вид гориво в металургичната промишленост и изместили дър­вестното гориво.

Във Франция минералното гориво изместило дървестното едва през втората половина на XIX в., по-точно през 60-те години.

В Русия бурното развитие на капитализма започва едва след реформите от 1861 г., които отменили крепостното право, но затова това развитие било ускорено с примера и помоща на старите капиталистически страни.

Да вземем например използването на парните двигатели. В периода примерно от 1876 до 1892 г. количеството парни двигате­ли в Русия нараснало от 6 353 до 13 085, а тяхната мощност — от 114 977 до 345 209 к. с., т. е. — за 16 години в 3 пъти.

Добива на каменни въглища се вдигнал от 26,7 млн. пуда през 1867 г. до 1 млрд. пуда през 1902 г. Темповете на развитие на минната промишленност в Русия били значително по-високи в сравнение със страните от Европа и даже Америка. От 1886 до 1896 г., т. е. за 10 години, производството на чугун в Русия се повияило от 32,5 млн. пуда до 96,5, т. е. утроило се е, докато във Франция достигнала такъв ръст за 28 години, САЩ — за 23 години, Англия — за 22 години, Германия — за 12 години.

Така че бавно, но сигурно промишленната революция, преодоляла всички препятствия си пробила път в Европа, измитайки занаятчийскиата ръчна техника и словжила на капиталистическата лодка икономиката и цялата система на общественни отношения.