Буржoазните идеолози, напразно се опитват да защитят загниващия капи­тализъм от растящия напор на пролетариата — грубите емпирики (т.е. хора, признаващи опита на единствен източник на знание): те не се ръководят от теории, даващи  ключ към разбирането на законите на общественото движение. Защитниците на загиващата буржоазия волю-неволю се принождават да дей­стват от случай в случай, у тях няма и не може да има истинска теоретична база, или наука, заслужаваща име. Тази наука предрича неизбеж­ната политическа смърт на тази класа и идването на власт на нейния наследник — пролетариата. С упадъка на буржоазията, като класа, избледнява и творческата и мисъл. Ако в най-добрите и врема, в епохата на борба с феодализма и монархията и идеологията на сословно­монархическия строй — религията, буржоазията е дала много ценни в тази обла­ст мисли, много от нея в преработеа вид е отишло в социалистическата наукуа (материализма от XVIII в., класическата политическа икономия, диалектиката на Хегел, учението за борбата на класите от историците от началото на XIX век), то след това — след своята победа над средновековието — от напреднала класа се превърнала в реакционна сила, спираща историческия прогрес, мислителите на буржоазията загубили способността да движат напред обществен­ната теория и могат в най-добрия случай да дават само ценни изследвания по тесни специални въпроси. Мислите на буржоазните идеолози не са в състояние да обхванат условията, хода и законите на историческия процес на развитие, обричащи на смърт излизащата от историческата арена буржоазен клас– ето защо тя е обречена на безплодие в областта на обобщаващата теория на обществото. И в изучаването на природата тя е неспо­собна да се издигне до цялостна материалистична картина на света, или е неспособна да се примири с религиозните суеверия, а ин­тересите на буржоазията, като клас, изискват съхранение на "религиите за народа".

Целият ход на световната история в нейната нова фаза, действащите "с желязна необходимост" (Маркс) закони на капиталистическия способ на производство правят неизбежна победата на пролетариата — ето защо само неговите теоретици, а не идеолозите на буржоазията са способни да дадат цялостен и последователен, действи­телно научен светоглед. Такъв се явява диалектическия ма­териализъм — теоретически фундамент на световното-революционно движение на работническата класа.

Учението на Маркс и Енгелс не е частна специална теория за особен род законо­мерности на историческото развитие, както се опитват да я представят някои буржоазни писатели. Марксизмът е цялостно светосъзерцание, обхващащо както обществото, така и природата. Историческият материализъм на Маркс — научно-материалистично обяснение на процеса на развитие на човешкото общество — явяващо се само част от марксистския светоглед, точно така както икономическото учение на Маркс е резултат от изследване, от гледна точка установено от Маркс материали­стически метод, една от степените на развитие на общественните произво­дителни сили на капиталистическия способ на производство. И политиката на самите основоположници на марксизма К.Маркс и Ф.Енгелс, точно така, както и по-нататъшното развитие в ле­нинското учение, цялата тактика и стратегия на марксизма-ленинизма, учението за пролетарските революции, за формите и методите на борба на пролета­риата за коммунизъм, за ролите в тази борба на партиите — са плод на диалек­тическия материализъм, неговото приложение към тази сложна, пъстра, постоянно изменяща се историческа обстановка, в която се налага да се бори пролетариата на различни исторически етапи.

Марксизмът—ленинизмът и неговото главно, основно ядро – диалектическия материализъм — това е безценното оръжие, обладание което осигурява неизмеримо превъзходство на пролетарския революционер над бур­жоазния политик. Кръгозорът на последния по необходимост е ограни­чен от днешния ден; груб практицизъм, служба на "злободневие" — ето защо са фатално обречени господата Обамь и Путин, защото за тях е органически неприемливо учението на Маркс, въз­вещаващо им неотвратимо поражение на тяхната класа и победа на пролета­риата. Революционният пролетарски политик, обратно на това, винаги на всяка степен на развитие на класовата буржоазна борба  и работниците, "отстоява бъдещото движение", "винаге защитава общите инте­реси на движението като цяло", или "в теоретично отношение има това преимущество, че разбира условията, хода и общите резултати на ра­ботническото движение" (К.Маркс "Манифест на комунистическите партии"). Това неоценимо преиму­щество, което пролетариата и неговата партия им осигурява неминуема победа над класата на угнетителите.

Световното движение на революционния пролетариат — единственно в историята на човечеството освободително движение на угнетената класа, което се развива, опирайки се на тео­рия, при това на правилна, истинска научна теория. Нищо подобно ние не виждаме в историята на възстанията от миналите ве­кове — възмущение както на раби от рабовладелци, така и крепостни селяни от помещици. Да и у настъпващата към властта буржоазия не е имало съзнание на реално значение на произтичащите промени в обще­ственните отношени – идеолозите от "третото съсловие" (така тогава се наричала буржоазията) били пълни с илюзий, затъмняващ действителния смисъл на буржоазните революции.

Пролетариатът — за първи път в историята на народите — твори своето все­мирно-историческо дело при пълна светлина, с ясно съзнание на характера и природата на извършвания преврат: това е ярка светлина на теорията на научния коммунизъм осветява му многотрудния път.

Ето защо великите вождове на комунизма — К.Маркс, Ф.Енгелс, В.И.Ленин и И.В.Сталин — не са преставали да подчертават великото значение на правилната теория за пролетарската революционна партия. К.Маркс още в своята юношеска работа: "Критика на хегелевската философия на правото" (1843 г.), където той още не се е разграничил окончателно от хегеловския идеализъм е писал: "Оръжието на критиката не може да замени оръжието на кри­тиците; материалната сила трябва да бъде материал­на сила; но и теорията става материална сила, когато завладее масите. Теорията е способна да обхване масите… когато ста­не радикална…»[1]. Енгелс през 1874 г. вижда "отговорността на вождовете" на герман­ската работническа класа в това, чв "все повече и повече да просвещават себе си по всички теоретични въпроси…" и "винаги да имат предвид, че социа­лизма от както е станал наука, изисква с него да се обръща, като с наука, т.е. да се изучава". "Необятното велико преимущество" на немските работници Енгелс вижда в това, че "те са съхра­нили в себе си този теоретичен смисъл, който е почти съвършенно загубен от така наречените "образовани" класи в Германия". Благо­дарение на "теоретичния смисъл" на немците "научния социализъм… е влязъл… в техните тела и кръв"[2]. В преписка Ф.Енгелс постоянно подчертава необходимостта от дълбоко изучаване на фактите. Той се жалва на Конрад Шмидт (5 август 1890 г.), че "за много млади писатели в Германия словото „материалистически“ служи за проста фраза, която се залепва за различни вещи, не се занимават с по-нататъшно изучаване, т.е. залепват този етикет и считат, че с това всичко се изчерпва. Но нашето разбиране за живота е главно въведение в изучаване, а не лост на конструкция на маниерите на хегелианството".

Haред с политическата и икономическа борба Енгелс указва и на необходимост от теоретична борба на пролетариата, считайки последното за важно направление на теговата революционна дейност.

Не по- малко висока оценка на теоретичната борба ние намираме и у В.И. Ленин. През 1902 г. той води борба с една от разновид­ностите на дребнобуржожоазния опортюнизъм[3] в Русия — с "икономизма", стремящ се да свърже руското работническо движение към икономическата борба с капиталистите, а в теорията делене на явните остъпки на реви­зионизма (буржоазна "критика" на марксизма). Ленин указва на изключителното значение на теоретическите работи за преодоляване на този дребнобуржоазен уклона. "Без такава работа е бил невъзможно успешния ръст на движение" — пише той в "Какво да се прави?". "Без рево­люционна теория не може да има и революционно движение" — или всяко отклонение от революционната практика на марксизма неизменно се съпровожда с отстъпление и от неговата теоретична основа — "с модната проповед опортюнизма увлича с най- тесни форми практическата деятелност". Той считал, че особенно важно значе­ние има правилната теоретична установка за Русия, в това време страните с младо работно движение, пред което "историята е поставила за­дачи, каквито не било още нито пред една социалистическа партия в света".

А "роля на преден борец може да изпълни само партия, ръко­водима от напреднала теория". Само с нейна помощ руския про­летариат може да извърши своето световно-историческо дело. В интерес на успеха на делото е необходима "нова разборка", нови виждания на действителните "пролетарско-социалистически елементи", очистване от дребнобуржоазни елементи, "придържайки се към движе­нието" само "ярък" лозунг", "необходимо усилване на теорети­чната работа" — пише Ленин след поражението на първата революция, в края на 1908 г. "Буржоазната контрареволюция… мобилизира всички сили за борба против идеите на революцион­ната социал-демокрация" — пише Ленин през февруьри 1910 г.— "затова теоретичните интереси… изискват сплотяване на защитата на социализма въобще и марксизма, като единствено-научен социализъм".

С началото на империалистичните войни и краха на II Интернационал Ленин започва ожесточена борба за създаване на III Комунистиче­ски Интернационал, очистен от всякакъв род опортюнисти, както и социал-шовинисти[4], така и центристи; той отстоява истинската революционна теория на Маркс от насоките на опортюнистите, призо­ваващи "да се научим" от буржоазните науки. "Щеше да бъде дълбоко печално — пише Ленин през 1916 година — ако „левите “ бяха започнали да проявяват безотговорност към теорията на марксизма в такова време, когато съ­здаването на III Интернационал е възможно само на база невулганизиране на марксизма"[5].

"Болшевизмът е възникнал през 1903 година на най-устойчивата база в теорията на марксизма" — пише Ленин през 1920 г. в гениалната "Детската болест "ле­вичарство" в комунизма". Той нарича по-нататък марксизма "гранитна теоретична ба­за" на болшевишкото движение, "единственно правилна революцион­на теория". Знанието даже на най- абстракт­ната част от марксистското учение — "философията" на марксизма — е необходимо на пролетарския революционер, за да стане той истински комунист. В самия разгар на профсъюзните дискуссии в началото на 1921 година Ленин "вижда се че е уместно да се забележи от младите членове на партията, че не можеш да станеш съзнателен, истински комунист без да си изу­чил — именно изучил — всичко написано от Плеханов по философия, или най-доброто от международната литература на марксизма"[6] (курсива навсякъде е на Ленин).

Теорията има огромно практическо значение — тя служи за ба­за, основа за практика: "практично е само това, което диша живи­телния въздух на теориите" (Ласал). Но надеждна основа за практическата дейност и в частност за революционната практика може да служи само правилната теория. А единственно правилната революционна теория се явява марксизма. "Правилността на тази и само на тази революционна теория е доказал не само световнияопит на целия XIX век, но и особено опита на блуждение и шантаж, грешки и разочарования на революционната мисъл в Русия"[7]. Материалистическияте единственно научния метод — писал Ленин през 1894 година — изисква "всяка програма да е точно формулирала действителния процес"[8]. Съответ­ствието на теорията на действителния процес на развитие се явява крайъгълен камък и тази проверка на практиката на марксизма е издържал и издържа блестящо.

Ходът но световната история за последните сто и повече години напълно и цяло подтвърдил правилността на основните положения на марксизма. "Не мо­же да има при настоящото ниво на знание на революционната теория извън марксизма" — писал Ленин през 1894 г. в своята юношеска работа "Какво е това "другари на народа" и как те воюват против социал-демократите". И ленинизма— ще прибавим ние днес — или ленинизма е по-нататъшно развитие на учението на Маркс, негова съвремен­на форма, нова степен в развитието на марксизма. Ленинизмът е мар­ксизъм на нашата епоха, эпохата на империализма и социалистическите рево­люции.

Примечания

[1] К.Маркс, Ф.Энгельс, ПСС, т.1
[2] Ф. Энгельс, Предисловие к «Крестьянской войне в Германии»
[3] Оппортунизм – буржуазная политика в рабочем движении. Упрощенно – соглашательство, приспособленчество, отказ от принци­пиальной постановки вопросов, решение вопросов применительно исключи­тельно к обстановке сегодняшнего дня.
[4] Шовинисты — люди, одержимые болезненным национальным самомнением и враждебно настроенные ко всем другим нациям.
[5] В.И.Ленин «О брошюре Юниуса»
[6] В.И.Ленин «Еще раз о профсоюзах»
[7] В.И.Ленин «Детская болезнь «левизны» в коммунизме»
[8] В.И.Ленин «Что такое «друзья народа» и как они воюют против социал-демократов»

Реферат составлен С.Агапченко

Использованная литература: В.Быстрянский «Введение в изучение диалектического материализма», КУНД, №1, 1925 г.