Независимо от това всички действителни и устойчиви достижения на науките напълно и цяло под­твърждават основните положения на диалектическия материализъм. Откритята в началото на XX век в областта на естествознанието, са били от полза на материалистичната диалектика. Новите открития в областта на строежа на материята изцяло подтвърдили материализма. Ако идеалистическата школа на Мах обявила за "митологично" учението за ато­мите, т.е. че последните са неделими по химичен път елементи на мате­риалния свят, то науката, научила се да брои числата мо­лекули в даден обем вещества и да определи масата на атома, радикално захвърлила такъво род съмнения и утвърдила материа­лизма като истинска наука още преди 100 години.

"Някои са склонни да предполагат, че развитието на физиката през последните години заставя да се усъмним в правилността на атомното учения" — говори в 1909 г. знаменития английски физик Резерфорд — "Този възглед се явява съвършенно грешен… Новите открития не само значително подкрепили старите доказателства в полза на тази теория, но даже дали почти пряко и напълно убедително ново подтвърждение на нейната правилност. Химическият атом е напълно определена единица в подразделението на материята, като сега заема непоколебимо положение в науката… Ние можем непосредственно да измерим масата на всяка а—ча­стица, нейния заряд, скорост и можем заедно с това да определим числото атоми в дадено количество-тегло от кое да е от известните видове материи"[1]. Така новото естествознание експериментално доказ­ва правилността на материалистическия светоглед.

Диалектически-материалистичното учение на Маркс се явява единственно научен метод на изследване, но свързаните с кла­совите интереси на буржоазията учени и философи не могатда го приемат напълно и цяло, или пролизтичащите от него изводи за не­минуем крах на капитализма и победа на пролетариата са неприемливи за "практическия разум" на буржоазията. А практически изводите на мар­ксизма толкова тясно и неразривно са свързани с неговата теоретична ба­за, че буржоазната мисъл неизбежно отива към отрицание на основните ­положения на диалектическия материализъм, на пръв поглед далеч от връзките с революционната практика. Верният класов инстинкт ръ­ководи в този случай буржоазните мислители; те чувствали неразривна връзка, органично единство на теория и практика в марксизма, и заедно с това заедно с водата от ваната изливат и детето – в същото време с неприе­мливата за тях практика на марксизма отхвърлят и неговия теоретичен фундамент. Но, когато делото идва до специална научна работа, не свързана със злобата на текущия ден, за детайлни изследвания, истинското научно изучаване на материала заставлява буржоазните изследователи да се пол­оват с материалистически метод и му подсказват мате­риалистическите изводи против неговата воля. Обществените науки са пълни с примери от този род, или не съществува друг път към разбирането на процесите на развитие в обществото, освен марксизма и буржоазните уче­ни по неволя трябва да приемат този метод, ако той се явява действително научен, а не прост апологет на капи­тала или подлезурко[2] на господстващата класа.

Естествено всeки буржoазe­н професор на дело използва учението на Маркс, но вместо това, както в крилатата басня наподобява известно животно, подкопаващо корените на дървото, хранещо го със своите плодове, громи срещу диалектическия материализъм, — защото това изискват интересите на тази класа, с която учения е свързан. Попадат, наистина и сред буржoазията хора, които смело поставят точка над i. Так например американския учен Зелигман на всеослушание признавал, че марксизма се явява единственно научен метод за изучаване на исто­рията, но откровено добавял, че учените се плашат от теорията на истори­ческия материализъм, и направените от Маркс социалистически изводи. Но Зелигман намира, че "можеш да си икономически мате­риалист" и да останеш независимо от това противник на социализма[3]. Голяма част от буржоаз­ните писатели не разделят това мнение, справедливо предполагайки, че не трябва да се отдели един от друг теорията и прак­тиката на марксизма.

Особенно ярко се подтвърждава непoклатимата правилност на диалек­тическия материализъм от историята на XX век и съвременната епоха; неговите теоретически поло­жения и практически изводи  се оправдават всеки ден все повече и по-очевидно за всеки, който се занимава с марксизма. В една от своите последни статий "Значение на воинстващия материализъм" В.И. Ленин пише: "Днес всеки ден се пробужда новата класа към живот и към борба на Изток (Япония, Индия, Китай)… всеки ден се пробужда към живот нови народи и нови класи все повече и повече се подтвърждава марксизма". А реставрацията на капитализма в СССР и  страните от социализма нагледно е показала, колко може да бъде опасно всяко отстъпление от него.

Необходимо e да се подчертае отличителната черта на марксизма-ленинизма – единство на теория и практика, неразривно свързва науката с живота. Всяко теоретично построение трябва да има под собе си практична почва, идващо от живота. Теорията играе служебна роля по отношение към практиката.

Отношението между теорията и практикятя е била майсторски разкрина от Маркс още в неговите зна­менити тезиси за Фойербах (1845). "Главният недостатък на всичко предшестващо материализма — до фойербаховския включи­телно" — Маркс вижда в това, че "предмета, действителността, чув­ствствителността се разглеждат само във формата на обекта или във формата на съзер­цание", а не като чувственно човешка дейност, не във форма на практика, не субективно". Самият Фойербах — един от големите представи­тели до Марксовия материализъм — "не разбират значението на революцион­ната, практически-критична дейност" (тез. 1). Под практика Маркс разбира "революционна практика" (тез. 3. Курсива навсякъде е на Маркса). Практиката трябва да разреши всички теоретични затруднения. "Въпросът за това, свойственна ли е на човешкото мисленею обективната истина, въобще не е въпрос на теория, а практичен въпрос. На прак­тика трябва ли човек да доказва истинятя, т.е. действителността и силата, едностранчивостта на своето мислене. Спорът за действителното или не­действителното мислене, изолирано от практиката е чисто схоластически[4] въпрос" (тез. 2). "Всички тайни, които водят теорията до мистицизъм, намират своето рационално решение в човешката практика и в разбирането на тези практики"(тез. 8).[5]

В същия дух се изказва и Енгелс: практиката проверява правилността на нашето познание за света. Възразявайки на философите от XVIII век Хюм и Кант, отричащи възможността за познание на света — или в краен случай, не считащи възможността за пълното му познание — Енгелс казва: "Най добре се разбива това философско мислене от самата практика, т.е. опита и промишлеността. Ние можем да докажем правилността на нашето разбиране на дадено природно явление, с това че ние сами го предизвикваме, пораждаме го от нашето условие и го заставяме да служи на нашите цели"[6]. През 1892 г. Енгелс пише, възразявайки на агностиците, подлагащи на съ­мнение възможността за познание на света: "С такава гледна точка, не така лесно можеш да се справиш с помоща на чиста  аргументация. Но преди, хората да започнат да се аргументират, те са действали. „Вначалото е било делото“. И човешката дейност разрешила тази трудност преди човешката изтънченост. The prof of the pudding in the eating (вкусът на пудинга се узнава по време на яденето). В този момент, когато съобразно възприеманите от нас свойства какви вещи да употребяваме за себе си, ние подлагаме на безгрешно изпитание истиността или лъжливостта на нашите чувствен­ни възприятия"[7].

На неразделимост между теория и практика в диалектическия материализъм е указал Ленин в своята гениална работа "Какво е това "приятели на народа" и как те воюват против социал-демократите". Задачата на марксизма е чисто практическа: "тази теория пряко поставя своята задача да разкрие всички форми на антагонизма и експлоатацията в съвременното общество, да проследи тяхната еволюция, да докаже преходния характер, неизбежността от превръщане в друга форма и да послужи на пролетариата, по- скоро и по- лено да премахне всякаква експлоатациея" (курсив В.И.Ленин). Науката служи, оръдие на пролетариата в неговата борба за освобо­ждение. Практиката на марксизма е революционна практика, говори след Маркс Ленин. Научният социализъм "съединява строга и висша научност (явява се последно слово на общественните науки) с революционност и съединението не е случайно, не защото основателя на доктрината лично е съдинявал в себе си качествата на учен и револю­ционер, а съединява в самата теория вътрешното и неразделното. В края на краищата задачата на теорията, целта на науките е пряко да съдействат на класата на угнетените в тяхната действително произходяща икономическа борба. Пряката задача на науките, според Маркс — да дадат истински лозунг за борба, т.е. да разберат необходимостта на тези борби, тяхното съдържание, ход и условия на развитие".

Теорията, науката имат голямо значе­ние за освободителното движение на пролетариата, за неговата революцион­на практика– теорията е база, основа на движение. Острото овладяно оръжие на Марксовия метод, който е овладял съвременния пролетариат, прави непобедимо неговото революционно движение за разлика от предшестващите опити за неговото освобождаване от властта на капитала, търпящ загуби в следствие от отсъствие у работниците на теоретическа представа за общия ход на своята борба. Но теорията на Маркс — това е необичайна мощ на революционното оръжие — изцяло наситена с практи­ка, тя отразява и обобщава историческия опит на човечеството, служи, като оръдие в работите на общественното преустройство,—"съвпадения на измененията на обстоятелствата и човешката дейност"[8].

"Кoмунистите не формират никакви особенни прин­ципи, съобразно които те биха искали да формират движението на проле­тариата. Теоретичните положения на комунистите… представляват само общо отразяване на съвременните отношения, съществуващи в борбата на класите, извършващи пред нашите очи историческото дви­жение" – пише К.Маркс в "Манифест на комунистическите партии".

От гледна точка на марксизма, "кмунизма вече не означава повече изменения при съдействие на фантазии за възможно по- съвършен обществен идеал, но проникнат от условия и произтичащи от тук цели водещи пролетариата към борба»[9]. "Теоретичните положения на комунистите в никакъв случай не се основават на идеи и принципи, открити и установени от тези или други световни реформатори"[10]. Теорията на научния социализъм идва с революционната практика на пролетариата, сумирайки и обобщавайки я. Но, възникннала от практиката, от "практически-критичната дейност", теорията, оказва могъщо влияние на тази практика. Така, причина (практика) и следствие (теория) сменят местата си, илюстрирайки така принципа на взаимодействие, една от основните категорий на диалектическата логика – следствието става причина, а причината следствие.

Примечания:

[1] «Совре­менное состояние атомистической теории в физике» в «Новых идеях в физике». Сборник № 1, строение вещества, 3-е исправл. изд. СПБ., 1914, с.70, 78
[2] Сикофант – клеветник, доносчик
[3] Зелигман «Экономическое понимание истории»
[4] Схоластический – нежизненный, отвлеченный, нереальный.
[5] К.Маркс, Ф.Энгельс, ПСС, т.3
[6] Ф.Энгельс «Людвиг Фейербах и конец немецкой классической философии».
[7] Ф.Энгельс, Предисловие к английскому изданию брошюры «Раз­витие социализма от утопии к науке»
[8] Маркс, Тезисы о Фейербахе, 3
[9] Энгельс, Предисловие к «Кельнскому процессу коммунистов» К.Маркса
[10] К.Маркс «Манифест коммунистической партии»

Реферат составлен С.Агапченко

Использованная литература: В.Быстрянский «Введение в изучение диалектического материализма», КУНД, №1, 1925 г.