Индетерминизмът- обратно, наричат се изповядващи идеа­лизма и богословието учение за "свободата на човешката воля". Те предполагат, че законите за при­чинност нямат сили за действие над хората, че човек свободно, по своему произволно решава една или друга постъпка. Корените на ученията за "свободата на волята" лежат в областта на религиите – те са призвани да обяснят, защо независимо от всеблагостта на твореца на хората – бог, човек се впадее от "грехове" — защо човек употребява за зло свободната си воля, дадена му от твореца. Индетерминизмът иска да прими хорската "греховност", която е изначална с божественната благост.

Ясно е без по- нататъшни разсъждения, че основото научно разглеждане на общественния живот може да бъде само детерминистичното учение. А признанието "свободна воля" изключва възможността за научно изучаване на обществените явления. Ако действията на хората са безпричинни, то не трябва да се говори за закони възникващи в резултат на взаимодействие на хората с обществения живот, защото законите и отразяват необходимата причинна връзка на нашите явления. Учението за о свободата на волята противоречи на всчки хорски практики, защото със свободата на волята е не­съвместим никакъв разчет и предвижване в бъдещето. Още Спиноза е учил, че илюзията на свободната воля възниква, защото хората не знаят дей­ствителните причини на своите собственни действия. Ако падащия камен е имал съзнание — говори Спиноза — той ще счита, че пада по собствена воля.

Само признанието на причинната обусловеност на всички хорски дей­ствия поставя на устойчив фундамент учението за закономерностите на обще­ствения живот.

И затова Маркс говори за "естественни закони на капиталисти­ческото производство", осъществяващи са с неизменна правилност. По неговите думи "същественни са само тези закони, само тези тенденции, действащи и осъществяващи се с желязна необходимост". От тези закони и излиза " по-висока или или по-ниска степен на развитие… общественни противоположности". Законите на общественния живот дей­стват със същата необходимост, както и законите на природата; затова развитието на икономическата формация на обществата се разглеждат от Мар­кс, като естествено-исторически процес. Затова "обществото един път,попаднало на естествените закони на своето развитие… не може нито да прескочи през естественните фази на развитие нито да отмени последните с декрети"[1].

По собствено признаниe на Маркс, неговите възгледи на обществения закон е била удачно очертана от един от рецензентите на I том на неговия "Капитала", макар и буржоазен учен: "За Маркс е важно… да се намери закон на явленията, скоето изследване той се занимава. Маркс разглежда общественното движение, като естествено-исторически процес". Законите на този процес не се намират в зависимост от волята, съзнанието и намеренията на човека, но сами определят неговата воля, съзнание и намерение.

Tук е много важно да се разбере, че за Маркс не съществуват общи закони на обществения живот въобще, които биха били използвани във всички епохи. "Според неговото мнение, обратно, всеки исторически период има свои закони… Но как само живота преживял един период на развитие, отива в друг от даден стадии и встъпвайки в него той започва да се управлява от други закони… Социал­ните организми се отличават един от друг не по-малко дълбоко, отколкото ботаническите или зоологическите орга­низми… Едно и съшо явление, в следствие на различия в строежа на тези организми, разнородности и техните органи, различия в условията… могат на различни степени на развитие да се подчиняват на съвършенно различни закони. Маркс се отказва, например да признае, че закона за увеличение на народонаселението е един път и завинаги  и за всички времена и за всички места. Той говори обратното, че всяка степен на развитие има свои закони за размножаване… Неговата (на Маркс) научна цел се заключава във изясняването на тези частни закони, на които се подчинява възникването, съществуването, развитието, смъртта на даден съзнателен организъм и смяната му с друг, по-висши"[2].

За марксизма няма вечни закони на общественния живот. Но и сред буржоазните учени не всички са отричали съществуването на закони, управляващи обществото. Само признавайки закономерността на общественния живот, те придавали на законите определена обществено-историческа форма на капитализма безусловно значение, считайки техните вечни закони на обществата. Енгелс в писмо до Ланге от 29/III 1866 г. говори: "За нас т. н. "икономи­чески закони" не се явяват вечни закони на природата, но закони исторически, възникващи и изчезващи. Законите, за които го­вори буржоазната политическа икономия, се явяват за нас само свод­ка от закони и условия, при които съвременното буржоазно общество и може да съществува. За нас нито един от тези закони, защото те отразяват чисто буржоазните условия, не са по-стари от буржоаз­ното общество".

Самият Маркс характеризира "крайната цел" на своя "Капитал", като "разкритие на закона за икономическото развитие на съвре­менното общество"[3]. Той нарича своя капитален труд "Очерк на генезиса[4] на капитализма" и протестира срещу превръщенето му в "историко-философска теорию с общ ход на икономическото развитие, в теория, която фатално трябва да се подчиняват всички народи, каквито биха не били историческите условия, в които те се намират"[5]. Законите на явленията за Маркс са преди всичко, "закони за тяхната изменяемост, развитие, т.е. преход от eднa формa към другa, oт един порядък на взаимоотношения към дру­г"[6].

Марксизмът утвърждава закономерностите на общественото развитие, но законите на последния се сменят на различни негови степени в зависимост от степента на развитие на производителните сили. Законите на капиталистическата форма на стопанство не трябва да се пренасят на феодалния строй; животът в робо­владелското общество отново така се е управлявало от особенни закони сравними със законите от първобитното комунистическо общество. Всяка обществено-икономическа формация има свои особенни закони — тяхното изследване и се явлева задача на науката. Но трябва да се отчитат и специфичните особенности на характера на историческата закономерност, свойственни на всеки тип общества.

Общата закономерност на развитие се проявява в своеобразие на законите на развитие на отделните общественни форми. "При общите закономерности на развитие в световната история съвсем не се изключва, а обратно, предполагат се отделни полоси на развитие, представляващи своеобразни или форми, или порядък на това развитие" — пише Ленин в своята гениална статия "За нашата революция". Руската революция от 1917 г., според Ленин, при съхранение на "общите линии на развитие на световната история", "основни съотношения на основните класи", все пак е показала "някои своеобразия… отличаващи я от всички предишни в западноевропейските страни и внасящи някои частични нововъведения при прехода на страните на изток". За да разберем обкръжението, ни енужно да разберем неизбежното "видоизмененото обикновено и историческия ход". Не трябва предварително " да разглеждаш всички форми на развитие на световната история". "Определеният път на развитие на капитализма и буржоазната демокрация в Западна Европа, която само и представляват възможните герои от II Интернационал, не могат да се считат за образец иначе, както с някои поправки, съвършено незначителни от гледна точка на световната история", но на практика имащи решаващо значение за правилното направление на политиките на пролетарските партии.

Само този марксист, който е чужд на шаблонната представа за историческа закономерност, който умее да разбере своеобразието на развитието и съобразно това действа. Видоизменението, внесено от руската пролетарска революция в "обикновения исторически ход на вещите" и се състои в това, че тя е открила "друг преход към създаването на основни закони на ивилизациите, отколкото всички останали западноевропейски държави". "За създваането на социализъм… се изисква цивилизованост" — говорили псевдо-марксистите от II Интернационал. "Много добре" — отговарял им Ленин. Руските работници и селяни създали отначало "такива предпоставки на цивилизованост у себе си, както изгонените помешчици и руски капиталисти", за да може "след това вече на основа работническо-селска власт и съветски строй да се движат догонвайки другите народи", "да започнат движение към социализъм"; от гледна точка на реформаторското извращение на марксизма всичко станало наопаки, а на дело "някакво своеобразие" от новата руска история лежи изцяло "по общата линия на световното развитие".

Като общо и цяло — казва тук Ленин — правильно е че за победата на социалистическата революция е необходима мощно развита едра промишленост, многочислена работническа класа — но особенните условия на развитие в Русия са създали такава обстановка, че ние можем да вървим напред към социализъм независимо от изостаналостта на страната, независимо от сравнително неразвитата индустрия и слабата численост на пролетариата.

[1] К.Маркс. Предисловие к 1-му изд. I тома «Капитала», 1867 г.
[2] К.Маркс. Преди­словие ко 2-му изд. I тома «Капитала», 1873 г.
[3] К.Маркс. Предисловие к 1-му изд. I тома «Капитала»
[4] Генезис – возникновение
[5] К.Маркс. Письмо в редакцию «Отечественных Записок», конец 1877 г.
[6] Слова рецензента на I-ый том «Капитала» в Предисловие К.Маркса ко 2-му изд.

Реферат составлен С.Агапченко

Использованная литература: В.Быстрянский «Введение в изучение диалектического материализма», КУНД, №1, 1925 г.