Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2015 22:57 - Настоящето се подтвърждава
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 448 Коментари: 0 Гласове:
0



 1.      "Великите мъже" на опортюнизма

Искренно исках да напиша оптимистична, ободряваща статия за годишнината от Великия Октомври, но е видно че не мота. Станаха събития, които ме заставиха да отложа не само приповдигнатото настроение, но и да извърша корекция на целия подход към празнуването на нашите велики деди.

Разрешената от властите демонстрация, в която следвало да участват всички работни колективи в града, тук в Донецк и да се пие водка за революцията сета е толкова глупаво и неуважително към великото събитие, като за това ние решихме да отпразнуваме 7 Ноември в марксичиския кръжок и дискусия с някои, както те се представят съчувстващи на комунизма, местни другари.

Темата на дискусията е характерна за периода на последното издихание на капитализма: марксизмът е остарял, нужна е нова теория за идването на комунизма, защото трябва да преосмислим марксизма във връзка с неговото ремонтиране и несъответствие с реалността.

Работата, като общо е много стара и изрядно досадна, но другари с "революционни" опровержения на учението на Маркс, като ни го излагат не във форма на готова, конструктивна и измислена теория, която може да се чете, а във вид на отделни текстове и фрази. Лайтмотив на тези фрази, са идейни локуми, както обикновено "научно откритие", отсъствие на класи и класова борба в съвременното общество – във вид на отсъствие на осезаеми примери в ДНР.

В лозунга "немощният марксизъм умря, вземи новото учение!" се чете не само прикрата хуманистична фраза на буржоазното съзнание на нашите другари, но и техния стремеж по- бързо да станат платени буржоазни слуги. Често заявления за някакви несъответствия на действаща и остаряла революционна теория в съвременната практика на класовата борба при проверка се оказва желание да се обърне на себе си вниманието на буржоазния херостратовски образ: колкото по- силно отвътре навредиш на комунизма, толкова по- скоро ще те забележат и дадат възможност да вредиш вече за пари, и при това немалко.

Напълно ясно е на кого е изгодно масовото сливане на т. н. леви в обективнен и субективен идеализъм, напълно понятно са и причините за това сливане. Колебанието вътре в класата от прослойка към прослойка, нежеланието и мъчителната непрестижност на пребиваване в пролетариата за такива леви става обикновенно състояние, неизбежно водещо до неговото раздвоено съзнание, към политическа шизофрения. 

В бъдеще тези представители на интелигенцията, тези наши другари още днес преувеличават своята теоретична ценост за организация на пролетариата, а след това претендират и на съответно материално положение, която да им даде работническата класа, но тя не е в състояние, защото първо, тя е разединена и няма  партийна каса, и второ и главно, няма за какво да дава! Да им даде нещо може само буржоазията, но само в замяна на статии, в които под прикритие на "червени" фрази и с йезуитска методичност диверсанта дискредитирь и скопява марксизма, единственната действително опасна за него революционна теория.

На ръката на класовия враг играе и слабьть теоретична подготовка на нашите агитатори, макар и искренни привърженици на социализма. Налице е не само главоблъсканица в разбирането на законите на общественното развитие, но и в самите коренни положения на марксизма. Знанията за теориите у тях засега са отречени, обвити в мъгла.

Главната наша беда е в това, че почти целия днешен комунистически актив отрича усвоената теория от повседневната практика, както заучаване – все едно си на изпит по обществознание, омъртвяват го, не се стараят диалектически на основа усвоените знания да анализират текущите събития. От тук следва и загубата в борбата с буржоазните идеолози и като следствие, съмнение в правотата на Маркс, прехода на позициите на политическия платонизъм, съглашателство, отход от активна борба за делото на пролетариата, самоотстраняване от политиката. Настъпва апатия от политическо безсилие и достигане на разногласие на единомишленниците. А постоянните провали от опитите да се организиат реални дела за борба с буржоазията, неверие и даже отхвърляне на работниците на неумела комунистическа агитация, отсъствие на примери и  реални успехи в класовата борба на конкретни колективи против стопани на предприятия, невярване в самите наши дръгари във важността и ефективността на това, с което днес е трудно да се започне комунистическа работа – с упорно марксисическо самообразование, с малки стъпки – с кръжоци, с начална политграмотност сред работниците – всичко това, в края на краищата ще доведе до марксически анализ на положението на трудещите се в съвременните империалистически държави, а към безразборното, бездоказателно отразяване на марксизма въобще, и като следствие, отиване към идеализъм до мистицизъм. А такъв анализ съвършенно ясно ни подвежда до безпощадни за капитала изводи, до каквито са дожши за тяхното време класиците на марксизма.

Но някои другари упорито настояват (без смяна на табелата) на необходимост на  радикалност в теориите и практиките – като съзерцателност, към написване на трактове за това, как работниците и капиталистите се обичат и живеят в мир и радост. Следователно, както вече бе казано, те настояват за това, че класите и класовите борби в съвременното общество не съществуват, и дават за пример отсъствието на фактически материал от място.

Другари, малко ли са ви конкретните примери на жестока класова борба?

Ето ви един пример, при това реален.

2.      Предприятие и колектив

"Донецкоблгаз" – типично за новото време предприятие, на което ръководството правило всичко възможно за това, че колектив в класическия смисъл да няма. Атомизацията на това малко общество е била едва ли не абсолютна – даже вътре в отдела във всякаква конфликтна ситуация, където всеки сие за себе си, а организационната и защитна функция на началниците на отделите се свеждала до предаване на разпореждане на ръководството на подчинение и заявление за това, че те нищо не могат да направят и като общо- извини ме, ти си добър човек, но трябва да си отидеш (или страдаш) тук е прието да се мълчи и да е тихо, за да не стига твоето недоволство до ръководството.

Така например, един от охраната, напълно добросъвестен служител, бил изхвърлен от работа, защото в неделя пушил на верандата на зданието, а негово високопревъзходителство, бившия  председател на управлението го изловил случайно преминал случайно и видял това престъпление. Не стига това, че в понеделник нито един глас не се надигнал срещу този произвол, докато началника на отдела бил задължен да защити своя подчинен, но даже в беседите в почивките хората в отговор на въпроса за справедливостта на този уволнен отвъхряли поглед и говорили, че сутринта на оперативките им била споделена тема та с охранителя да не се коментира между тях– под страх от уволнение. И тази тема обсъждали само стругарите и електричарите, замълчавайки всеки път при приближаване на редовия сътрудник от другия отдел.

А профсъюзът? Да, имаше и мек профсъюз. Когато попитах неговия председател, между другото и началник на отдел, защо профсъюза допуска, такова немотивирано уволнение на свои членове, ми отговориха, че профсъюза се занимава  с други дела и се подчинява на ръководството. Добре, но в устава е написано, че първото задължение на профессионалния съюз – защита на икономическите интереси на колектива, т.е. защита в това число и от беззаконни уволнения. На това напълно резонно ми отговориха, че у нас профсъюза не е професионален, а корпоративен, в който влиза и чистачката и високопревъзходителство председателя, а вноските, които плаща колектива – копеечни в сравнение с тези средства, които дава на профсъюза администрацията на предприятието. Беше ми казано ясно, че съюза като колективен защитник не съществува, но съществува като активен организатор за пиянство на ръководството, като и държател на спекулативни разпределения на почивки в Крим и във ведомствените пансионати на Азовско море. (Прим. РП – Корпоративните профсъюзи са измислени от фашистите в Италия в края на 20-те г и активно са се използвали в борбата с революционното работническо движение. Виж. на сайта книгата на Палмиро Толиати "Лекции за фашизма".)

Позицията на този началник – профпредседател е разбираема. Началниците на отдела в "Облгаз" са били осигурени материално защото разликата между заработката на главния специалист на отдела и началника на този отдел са били значителни и изхождайки от това глухо мълчание и  съвършенно аномално раболепие на началника на отдела, може да се направи извод за това, че на тях тайно са им доплащали съпоставимо с основната заплата за да може подчинените да бъдат съвършенно изолирани един от друг и сплашени със загуба на работа – до пълното и главното доброволно отказване от борба за справедливост.

През 2010 година председателя и бившия председател сложили на срочен срок голяма част от фонда на заплатите и седем месеца държали тези средства на влог, не изплащайки на хората нито копейка. Седем месеца – и нито бунт, нито даже смехотворно писмо до прокуратурата! 

Това е ярък пример, а текущи примери има много и на мен нов човек в тази организация, понякога ми се струва че в такава ситуация са попаднали много герои от СССР, описващи своите предреволюционни години в мемоарите си.

Причината за "заговора на мълчанието" на работниците – е най- проста. Това е естествения страх да не загубят своите повече или по-малко регулярно изплащани копейки, страх усилено насаждан и култивиран от администрацията на "Облгаз".

Особено позорно в това отношение са били организираните на профсъюзни средства банкети за Деня на работника в нефтената и газова промишленост, на който единственна звезда бил,председателя, а така също факта на изплатени премии към този ден, който се преподнасял, като невиждано благо, макар и размера на тези премий, в краен случай редови сътрудник, е бил не просто смехотворен, но и оскърбителен – 50, 100, 200 гривни, и това при средна заплата на специалист 4000 – 4500 грн! Макар, че всички прекрасно разбирали, че "Облгаз" – това не е комунално стопанство, парите в него са много, и може да се плати на хората не една премия годишно, а по на често и не по 200 грн, а повече. Но вместо това пред нашите очи председателя купува участъци на морския бряг и в резерватите, там се строят къщи и т. н..

Но фактите за грабеж на трудовия колектив са се парирали от самите трудещи се. но кои са те? Къде трябва да се жалваш? А ако опиташ, то ще загубиш работатат си. А по-добро от "Облгаз" няма да намеруищ, така че тук нашето унижение макар и временно ще се залати, а на други места унижават въобще безплатно.

Такава логика на безкласово съзнание може да тревожи само реалната заплаха от глад.

3.      Начало на борбата

Цялата история с ООО "Донецкоблгаз" се е развивала детерминистски, предсказуемо, или точно така, както са я описвали много подобни конфликти в съветските учебници, а след това и в левите вестници.

Накратко работите са такива.

На 28 септември тази година около 14.00 зданието на "Облгаз" е било блокирано от сътрудница на полицията на ДНР. Колективът е изваден по коридорите и започва обиск. Директорът и част от ръководството са арестувани. Около 17.00 сътрудниците на предприятието им било предложено да си отидат по домовете и да не ходят на работа до второ нареждане. Към момента 6 ноември, нова заповед така и не се получава.

След две седмици най-активните членове на колектива след безмислено стоене, започнали да звъня едни на други, задавали си въпроси, какво да правят по-нататък. Образувало се "организационно ядро" от пет човека, така наречен "работнически комитет". Поради това че арестувания директор "Донецкоблгаз" се явявал председател, подставен, т.е. представител- главен собственик на "Облгаза" някой си московски полуолигарх Курченко, и нищо същественно не знаел и не решавал, а реалните ръководители веднага се разбягали, оставяйки предприятието и колектива на произвола на съдбата, на 19 октомври работническия комитет събрал, тези които намерил за решаване на въпроса за по-нататъшни действия. Към този момент администрацията на "Облгаз" задлъжняла със заплати за три месеца и пари, положени им при уволнение от украинската част на някога общото предприятие. Освен това, за три седмици никой от тези ръководилтели не намерил възможност да се срещне с колектива и да му разясни сложилата се ситуация. Так възниква не само реална заплаха за нищета, но и вакуум в обозримо бъдеще: нас официално никой не ни е уволнил, не съкратил, но и не обрисувал даже възможна перспектива за възобновяване на работа. Колективът е обесен и до сега виси във въздуха.

imageЯсно е че в такива условия на действия нашите няма да са само общодостъпни, логични за обидените "малки хора", легален характер, т.е. ние сме се обърнали за помощ към държавата.

Предварително комитета написал две писма с молба да се разберат, защо ние сме излъгани, защо са откраднали нашите зарплати и кога ще можем да се върнем към обикновена трудова дейност. Едно – на името на Захарченко, второто – в Народния Съвет на ДНР. Още две писма са били написани на името на старото предприятие вече на украинската част на "Донецкоблгаз" и отпратено в Жданов, "на другата страна" (сега на нас ни е безразлично и неутрално да го наречем Украйна): и едно в прокуратурата на Донецка област.

Eпопеята с писмата е интересна сама по себе си. Едва се събрахме на 19 октомври и решихме да изпратимь писма на Захарченко и в НС, започнаха да звънят някакви помощници на изчезналия Исаев, отначало със заповед да не изпращаме писма. Явно че са имали информация  и реакцията им е била мигновена. Видимо, сред нас е имало и такива, които са имали контакт с този Исаев, и са го държали в течеие на нашите работи. Ние вежливо отговорихме на помощниците, че въпроса за отпращането на писмото е суверенно дело на общественната организация, на която стихийно е станал колектива, а ако г. Исаев отправянето на писмото силно го вълнува, то да намери пари да погаси задълженията си и да обясни текущите събития и да разкаже за перспективите.

Десет минути тишина "от лицата на ръководството". След това някакъв глас им позвъни и казал, че ръководството се обръща към комитета с молба никакви писма да не отправяме, да почакаме до кра на седмицата, защото въпроса със заплатите и началото на нормална работа, цитирайки: "на 70% е решена, нужно само малко време на отстранянане на технически въпроси".

Тук трябва да се отбележи, че подобна ситуация на предприятието е била в края на август, когато още "Облгаз" е работел. Ние писахме писмо до председателя на украинската част на разделения "Облгаз" с молба да ни изплати заплатата за юни и разчетените пари; като ни обещаха да се разплатят до края на юли, като до първата пловина на август, никакви пари нямаше! Отново мигновенна и болезнена реакция  – но не на факт отправяне на ултимативно писмо, а на първи  осъзнати колективни действия на хората. Както и във втория случай, буржоазията ясно показала, че тя не се бои от писмата, а преди всичко от организораните действия – самоорганизацията на трудещите се, от забавените, но все пак осъзнати свои първични (икономически), но вече явно разбрани класови интереси.

Така. Молбата на ръководството показа на много от нас старата вяра в "добрия цар".

Разясненията за това, че нашия конфликт с буржоазната администрация на "Облгаз" носи ярко класов характер, че компромисите с буржоазията са възможни само временно и непринципно, и само в този случай, ако под натиск бързо отиват на отстъпки, устройващи нас, за това, че момента на отправяне на писмото днес е изгоден – Захарченко нервничи по повод срива на отоплителния сезон поради намалщване на налягането на газ в магистралите, в което се обвинява Курченко, предизвикали известно недоумение, приличащо на това, както все едно някой да се обърне към гладните хора с лекции за ядене. Хората всё още се отказват да разберат необходимостта от работническа организация и безпощадна класова борба, вярвайки в справедливостта и добрата воля на стопаните на предприятието.

Нищо, и тази детска болест скоро ще премине.

Изминаха четири дена. Измененич, както и се очакваше, никакви. Но в края на деня в петък, 23 – октомври, звъни този исаевски човек, който звънил в понеделник и говори, че Исаев се задържал  в Москва до събота, защото все още "героично се бори за предприятието и колектива", остава още немного – и тогава ще има и пари и перспективи. 

В понеделник сутринта се събрахме. Но от ръководството нямаше никой. 

Никакви особенни реакции от този ден ние не видяхме, но ни се обади другар да съобщи че в кабинета на Захарченко е арестуван дошлия при него Исаев, а от тук нататък какво? Аз отговорих в смисъл, че предполагам два варианта за по-нататъяни събития: ако е така то скоро ще го пуснат, защото своите свои дълго не задържат и силно не наказват, това първо; второ, ареста може и да е бил инсценировка по молба на Исаев, устроена с цел неговото тихо излизане от всякаква отговорност за състоянието в предприятието. 

Да. Нашето дело още не е  завършено, предположение за съдбата на един негодяй по отношение на трудещите се  не се правят.

Но ту е важно друго: конфликтът около предприятието е показал, че за първи път от много години в "Облгаз" запоюнал да се появява колектив

Завършвам описателната част със следните изводи.

Какво получихме, къде сгреяихме?

  1. Ниският поклон на буржоата Исаев и неговия държане за урок по класова борба, довел до слабо, но все пак пролетарско съзнание в пределно аполитичен и лоялен колектив.
  2. Ние все още не владеем на определено ниво болшевиякото изкуство да убеждаваме, "да държим" масите не с ораторски приоми, но с желязна логика, диалектически анализ на обстановката, умение с няколко прости слова да обясним сложния възел на текущите проблеми, да разредим обстановката, в нужния момент умело да парираме провокаторите. Затова трябда да се учим, учим и пак да се учим! да учим не само теория, но и практика на комунистическата работа!
  3. Вътре в колектива се образувал не само работнически комитет (работнически – в смисъл, че активно работел над текущите организационни въпроси), но и марксически кръжок по изучение теорията на МЛ. При това, инициативата на неговото създание е била поддържана от същите тези наши другари, за които нито интерес към общественни науки, нито социална активност не се е наблюдавала.
  4. Колективът поддържал предложението на комитета за пълна реорганизация на профсъюза на основа разбиране на неговото основно предназначение, главна цел – борбата за трудовите права на наемните работници. В този случай, в края на краищата, ако ние се върнем на едно предприятие, а не бъдем разпръснати по различни. Договорихме се също така, че в случай на разделяне на колектива неговите  членове  ще работят по места в съществуващите профсъюзи не сменяйки своите позиции, и при това ще се стремят да създават около себе си ако не кръжок (реално засега кръжока ще бъде общ, един на нчколко предприятия), това оргядро ще е работническия актив. На нашия пример е нужно да се обясни на работниците и служащите в другите предприятия, че с тях могат да постъпят така, че и по-лошо, затова усилията и методите на класовата борба у всички трудещи се трябва да бъдат единни.

Ето така аз искам да отговоря на нашите "миролюбиви" опортюнисти, убеждаващи нас в необходимостта да следваме принципите на "социалното партньорство" с буржоазията.

И въобще, другари, честита 98-а годишнина от Великия Октомври! Ние задължително ще победим. 

Валерий Бородаенко




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660607
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031