Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2015 12:29 - За Антонио Грамши и сектата на Кургинян II
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 649 Коментари: 0 Гласове:
0



 ***

Трябва да се знае, че Грамши е поел по пътя на ревизионизма поради няколко причини. Първо- на него, както и на много интелигенти от това време, повлияла историческата обстановка – спада на световното революционно движение, поражението на няколко революций, последвали Великата Октомврийска революция – в Германия и Унгария, победата на фашизма в Италия. Всичко това довело до разочарование и упадък сред част от западната революционна интелигенция, която нетвърдо стояла на позициите на работническата класа и нямала тази закалка и сила на волята, която са имали например руските болшевики. Болшевиките не могло да ги сломи временното поражение. Тяхната вяра в крайната победа на пролетариата оставала несъкрушима, защото те представлявали работническия клас и твърдо знаели, че на него му принадлежи бъдещето, че неговата победа е неизбежна. Но на дребнобуржоазната интелигенция, към която се отнасял и Грамши, спада на революционното движение подействал по-другому – довело го до разочарование и объркване.

Изиграла роля и многото години затвор на Грамши, откъсването от другарите по борба, от работническото движение. Така също своята ролп изиграла и яростната клевета на Съветския Съюз и на Сталин, която всички правителства на капиталистическите страни, в това число и правителството на Мусолини, расзространявали както могат. Клеветата накрая достигнала и до Грамши.

В резултат от всички тези причин Грамши се отхвърлил от идеологията на работническата класа, от марксизма, обхванат бил от интелигентски умувания. Плод на това станали неговите "Затворнически  тетрадки".

В своите трудове Грамши подложил марксизма на ревизия. Той обвинил "по-късния марксизъм" (или марксизма-ленинизма) в това, че той неправомерно, механически пренася общите закони на природата и на диалектиката, на човешкото общество.

Грамши заявявал, че това не трябва да се прави, че не трябва да се подвеждат под всеобщи закони диалектиките на явленията от различни области на действителността (например, не трябва да се дават превръщането на водата в пара и социалната революция, като примери за действия на закона за превръщане на количеството в качество). Грамши заявявал, че това не само че нищо не дава за изследване и практикз, но може даже да дезориентира поради неправомерно сближаване на природни и социални процеси.

Според Грамши марксистите трябвало да се откажат от диалектическия материализъм, за да може в подхода към общественните явления те да не се опират на общите закони на диалектиката, за да може да разглеждат историческите процеси изолирано от законите на диалектиката.

Разбира се никой не спори, че към всяка историческа ситуация трябва да се подхожда конкретно, разглеждайки всяко историческо явление в неговите конкретни прояви. Но ако при това човек знае законите на диалектиката – той разбира тези явления по- добре, той разбира техния смисъл, улавя закономерността. Но най-главното– той разбира в какво направление се движи историческия процес, вижда мястото на отделното общественно явление в този процес. Без знание на законите на диалектиката човек ще вижда само частично историческите явления, но няма да улавя тяхната закономерност, няма да разбира смисъла им и мястото в общия исторически процес.

Това Грамши не разбирал.

Грамши не умеел или не искал да разбере, какво мощно  оръжие в ръцете на работническата класа се явява диалектическия материализъм, разбирането на общите закони на развитие. Работническият клас, разбирайки общите закони на развитие – разбира и неизбежността на гибелта на капитализма, неизбежността на социалистическите революции и своята роля в тези революции. Такова разбиране му придава несъкрушима увереност в своята победа и воля за борба. Лишавайки пролетариата от такова разбиране, предлагайки марксистите фактически дя се откажат от диалектическия материализъм – Грамши вземал от ръцете на пролетариата оръжието, лишавайки го от волята и увереността в победата.

Грамши, всъщност отхвърлил и историческия материализъм, обвинил го в "икономически детерминизъм". Какво означава това? Според Грамши, историческия материализъм преувеличава значението на базиса, общественно-икономическия начин на живот и недооценява значението на надстройките – тоест идеологията. "Икономическият детерминизъм" според Грамши, се заключава в това, че историческия материализъм абсолютизира влиянието на базиса на надстройката. Уж историческия материализъм утвърждава, че всяко изменение на базиса автоматично води до аналогични изменения в надстройката, докато в същото време то уж съвършенно отрича влиянието на надстройките на базиса.

Но това не е така. Историческият материализъм въобще не разглежда влиянието на базиса на надстройката механически.

Историческият материализъм изхожда от това, че хората преди да започнат да се занимават с наука, религия, философия, изкуство, политика, трябва да се хранят, обличат, да имат жилище, а за това те трябва да се занимават с производство. Занимавайки се с производство на материални блага, хората встъпват в определени отношения един към друг. Тези отношения на хората в процеса на производство – икономически или производственни отношения – се натрупват независимо от волята на хората. Тейният характер винаги обуславя състояниеето на материалните производителнс сили.

Съвкупността от исторически определени производственни отношения, съставящи икономическата структура на дадено общество, се явява базис, основание на всяко общество, че  именно те обуславят характера, природата, държавата (политическата надстройка), правото (или правовата надстройка), общественните възгледи на хората, идеите: нравственни, религиозни, философски, художественни, политически и съответните на тези възгледи учреждения.

От това следва, че на изменението на базиса ще съответства и новата надстройка. Ако се сменя базиса – то рано или късно ще се измени и надстройката. Но това влияние на базиса на надстройката не трябва да се разбира упростено. Не трябва да се мисли, че изменението на базиса веднага, автоматично, напълно ще измени надстройката. Съществува такава вещ, като приемственост на надстройката.

Процесът на възникване и развитие на общественните идеи – сложен и често противоречащ процес; тези идеи, а така също и съответните им учреждения не се появяват на света, като автоматически рефлекс на базиса- икономиката. Икономиката нищо от себе си не създава, никакви философски, нито религиозни, нито нравственни, нито естетически и политически идеи. Идеите и учрежденията (както, впрочем и самите икономически отношения) създават хората. Но създават те тези общественни идеи не произволно, а в съответствие със съществуващите общественни, преди всичко икономически, условия (т. е. базиса) и общественните закони. Над тези хора често господстват традициите на миналите поколения. В развитието на общественните идеи съществува относителна самостоятелност. Само в краен случай философските, естетическите, моралните, религиозните и други идеи определят икономическия базис. А непосредствено на тяхното възникване и изменение оказват влияние предшестващите идеи, а така също идеологическата и политическа борба на класите, партийте.

Надстройката на обществото, като цяло живе една епоха. Но поради редкца исторически условия тенденцийте на забавяне на общественното съзнание от общественното битие, неравномерността на развитие на отделните части на надстройките, а така също в сила на някои общи черти, свойственни на всички антагонистични формации, някои идеологически форми, общественните идеи и учреждения преживяват епоха, в която те възникнали и съществуват в последващите общественни формации. При прехода от една общественна формация към друга, съответстно при смяня на един базис и настройки с друг базис и надстройки, унищожавайки, ликвидирайки революционните сили реакционния базис и елементите на надстройките. И обратно, съхранявайки всичко велико, напреднало в областта на духовната култура, нравственост и изкуство, за да създаде приемственост в историческото развитие на обществата. В същото време, някои елементи от надстройките могат съществуват като останки.

(Например, в съветското общество, като остатък продължала да съществува религията. Докато Съветския Съюз бил страна на атеисти, хора с научен светоглед и вярващите били малко, но все пак е имало. Базисът, който съответства на религията – класово общество, наличие на експлоататорски клас, нуждаещ се от религия за идеологическо господство над угнетените – бил унищожен. Ще си кажете, че религията е трябвало окончателно да изчезне. Но тя е съществувала – съществувала, като привички, като невежество и изостаналост на известна част от трудещите се, които не трябва да преодолеят веднага, автоматично, заедно с унищожаването на стария базис).

Между базиса и надстройката съществуват отношения не само, като причини и следствия. Тяхната връзка носи диалектически характер. Един път възникнал на определен базис, надстройката започва да оказва обратно въздействие на породилия я базис и развитие на обществото, като цяло. При това взаимодействие определяща роля, накрая играе базиса. При това различните елементи от надстройките нееднакв се свързват с базиса и изпитват неговото влияние и по този начин, влияят на него непосредствено (например политика) или косвено (например философия).

Надстройката, така винаги играе активна роля в обществото. Така например, прогресивната идеология, като важен елемент на надстройките, овладявайки масите, става могъща материална сила, способстваща прогреса на обществото. И обратно – реакционната идеология води до задържка развитието, а то и до велики човешки трагедии (човеконенавистната идеология на фашизма, империалистическата идеология, защитаваща интересите на монополистическия капитал, агресията и милитаризма, расистската, националистическата и шовинистична идеология).

***

 




Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 795133
Постинги: 1768
Коментари: 230
Гласове: 359
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31