Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2015 15:28 - Стахановско движение: какво е това труд за себе си
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 1873 Коментари: 0 Гласове:
0



 От редакцията на РП: Преди 80 години на 14 ноември 1935 в Москва се открило Първото Всесъюзно съвещание на стахановците. От всички краища на Съветската страна дошли на него работници и селяни, първенци на социалистическото производство, по инициатива на които в СССР в средата на 30-те години се разгърнало широко движение за усвояване на нова техника и повишаване производителността на труда, получило име "стахановско движение" – по фамилията на един от първенците Алексей Стаханов.

Й.В.Сталин, встъпшил на това съвещания, отбелязал колосалното значение на стахановското движение за построеяването на социализма в Съветския Съюз, назовавайки го "висш етап на социалистическо съревнование", път, "на който могат да се достигнат тези висши показатели на производителност на труда, които са необходими за прехода от социализъм към комунизъм и унищожаване на противоположностите между труда- умствен и физически".

Имено благодарeние на стахановското движение – с огромния ентусиазъм на строителите на съветската промишленост и селското стопанство СССР успя да стане велика и могъща държава в света с най- напреднала икономика и с най- високи социални блага за всички нейни граждани, и до сега не достигнати от нито една развита капиталистическа страна в света. Благодарение на стахановското движение, не се прекратило, а още по-силно се разгърнало в годините на Великата Отечественна война,  СССР успя да се сдобие със своята Велика Победа през май 1945 година над хитлеровия фашизъм, а след войната – в непостижимо кратки срокове да възстанови разрушеното от страшната война народно стопанство на окупирваните от врага територии, достигайки и увеличавайки довоенното ниво на живот на съветското население.

Не удивително, че победилата в СССР Перестройка на буржоазната контрареволюция ненавижда всяко споменаване за стахановското движение. Учените "лакеи на буржоазията" за три десетилетия изляха на него толкова лъжи, че истинското негово съдържание и значение за Съветската страна е известно днес на малко. Практически нищо не знае за стахановското движение нашата младеж, родила се и израснала при капитализма.

Затова ние решихме за годишнината от Първото Всесъюзно съвещание на стахановците да публикуваме обширен материал на тази, според нас много важна, тема, изясняващи много малоизвестни страници от съветската история.

 imageСтахановско движение: какво е това труд за себе си

В "Бележки към програмата на германската работническа партия" ("Критика към Готската програма") Маркс пише: "На висшата фаза на комунистическото общество, след като изчезне поробването на човека причинено от разделението на труда; кога изчезне заедно с това противоположността на умствения и физически труд; когато труда престане да бъде само средство за живот, а стане първа потребност за живот; когато заедно с всестранното развитие на индивидите пораснат и производителните сили и всички источници на общественно богатство потекат, като пълен поток, едва тогава може да бъде извършено преодоляването на тесния хоризонт на буржоазното право и обществото ще може да напише на своето знаме: На Всеки според способносите, на всеки според потребностите!"

Тук от контекста е нужно да отделим положението на Маркс за това, какво е комунистически труд, става въпрос за него, че трябва да стане първа потребност на живота на човека, а не само и това е главно – не само, като средство за живот. Казвайки го това ние тук веднага ще получим забележка от буржоазията. На нас ще ни кажат, ето вие се стремите да унищожите капитализма, а в края на краищата в него е реализиран тезис за труда като първа потребност на живота. Всъщност ние призоваваме (и даже заставяме) хората да се трудят все повече и интензивно – за да може труда да стане смисъл на живота им, без остатък, така както ние говорим, защото само напрегнатия труд може да осигури всичките им жизнени потребности. Към Маркс всички се насочват, а вие него просто неправилно сте го разбрали: защото той е имал предвид изцяло погълнат труд, без остатък на силите и свободно време. Такъв труд се превръща в увлечение и затова не унищожва личността, а я прави материална и духовно богата. И затова ние капиталистите, не експлоатираме безпощадно работническия клас, а му даваме шанс да направи своя труд първа и единственна своя необходимост. Зaщо на трудовия човек му трябват други увлечения? У него трябва да има само едно увлечение – работа. Нима е хуманно да му се предоставя свободно време? – ако той може да го използва от наша гледна точка?

Но, как нашите деца да разберат Маркс! Особено когато го представят с "главата надолу". Когато умишлено бъркат свободно осъзнантата  потребност – с принудителната необходимост от труд в радост и удовольствие – с отвратителна тежест от бягство от глад и нищета, труд на страната, където всичко е свое – с работата във фирмата, където всичко е чуждо.

И все пак, защо му е на човек да работи повече и по-добре? Буржоазните идеолози, ако отделим многообразната демагогия са единни във формулировката на причините: дребния човек трябва много и добре да работи за съхрани "священия и неизменен", изливащ се на избраните, като реки предопределен от благодат, велик и единствено реален, обаятелен в своята тиха скромност и девствено чист в благите намерения, овеян от могъщество пазар и купил почти цялата европейска  философия "строй на всички мислими свободи и демокрация, най- равни възможности и най- разнообразни шансове". Или само този строй (да добавим тихо: с неговото калвинистко "човеколюбие", изразени в прогреса на пожара – към безработица и нищета. Какъв "хуманизъм"! Какви бащи "на милосърдието"!) могат да превърнат тайните желания на отделния богат извращенец в закон. Човек трябва да се труди повече и по-добре, казват те, за да уловят своя шанс, който и донесе малкия труженик към заветната мечта, накрая да стане богат и от категориите на мелките биологически същества да отиде в категорията на "истинските хора". Само този "вълшебен" строй показва на човека, че той сам е виновен в това, че е беден и слаб, виновен защото е лентяй, защото малко и лошо работи. Провидението, много обича великите труженици.

Но на него този строй дава уникален шанс: да се работи много, работа без почивка, отпуски и почти без почивни дни, съгласявайки се да се работи свръхвъзможности и при това да се разглежда проклетия 8 часов работен ден, като болшевишко изкушение, като грях, с който трябва да се бориш. 10! 12! 14! часа непрекъсната работа на фирмата – ето девиза на истинскя човек, решил кардинално да измени към по добро своя живот. Тук насреща към такова благородно желание лети всяка пропагандна машина. Тук в изобилие се привеждат примери на "успешни и щастливи", живеещи някъде в Майами или близо до френската Ривиера. Те, както твърди пропагандата, са като на подбор "selfmade man", т.е. хора от низовете, от нищото, "направили себе си сами", забогатели с непрестанен труд на ума, ръцете и краката. Нарушавайки сравнението не в своя полза, недоволен от себе си, но въодушевен от примерите на други богати и далечни, но вчера все още такива, като него, малки и трудолюбиви икономически трохи, човек нахвърляйки се на работа, предлага на шефа да се натовари още и още, срамува се от колегите, щитащи семейството и здравето на децата за по висша ценност по отношение на служебните задължения. Той става работник в елитна фирма, верен "партньор" на администрацията. Даже му дават и медал за беззаветен трудов подвиг на капиталистическата нива. А след това на вълната на свръхпроизводството неговите "партньори" му духват под опашката. След няколко години такъв трудяга – ловец на "американската мечта" се срива до ниво жител във фургон, но все още вярва на стария телевизор, от който някакъв пастор Долар му говори: нищо, старче, твоя шанс е още пред теб. Вярвай в него, работи повече, работи силно! И стареца вярва, че живота ще се подреди и затова артритните палци гордо надигат сутрин националния флаг над своя боклук и пее химна на обществото на най-равните шансове на успех.

Това е нещастно жалко. Той така до края на своите окаянни дни няма да разбере, защо за човека е нужно много работи, и от какво зависи такова трудно разбиране днес за щастието на човека от своя труд.

Но били са времена, когато разбирането за своята лична отговорност за успехите и благополучието на родната страна е била достигната от много хора. Било е време, когато богатството на страната, достиженията и успехите на всички хора били за конкретния човек в пряка зависимост от количеството и качеството на своя личен труд. У работника обосновано възникнало и укрепвало чувството на стопанин на държавата. Раждал се непобедим човек – творец, който получавал висше удоволствие не от парите, а от резултатите на своя творчески труд. На него му се  искало да работи добре, искало му се да дава на страната, народа, а значи и на себе си своето семейство, близките хора всичко и в повече от всички възможни блага и с най-добро качество. Едно от диалектическите материализсрани представи за това високо, благородно чувство било стахановското движение.

image

Алексей Стаханов

Основателят на всесъюзното движение за издигане на производителността на труда бил Алексей Григориевич Стаханов. Стаханов се родил в революционната 1905 година в семейсво на беден селянин в село Луговой Орловска губерния. От 1914 по 1926 година се занимавал със земеделие. През 1927 постъ­пил на работа в мина и още в първите години работа станал еддин от най-добрите миньори. Отначало работел на по-леки места, а от 1930 г. станал копач на въглищна копачка, на която работа останал до 1933 г. За тези години мината, както и целия Дон­бас, получила голамо техническо въоръжение. Към това време значително се издигнали политическата активност, културното и техническо ниво, материалната осигуреност на работниците.

От 1933 г. Стаханов работел, като миньор с пневматичен чук. Той непрекъснато повишавал своята квалификация, давайки високи показа­тели на производителност на труда, помогаайки в ученето и работата на изоставащите, не преставайки да търси пътища, които да доведат до рязко повишавани добива на въглища и да изведат изоставащата мина към прогрес. Организаторът на мината Мирон Дюканов, внимателно следящ действията на напредналите миньори, поръчал на Стаханов да обучи изоставащите миньори. Стаханов тясно свързал своята трудова дейност с рабо­тата в партийната организация на мината. Речта на Й.В. Сталин за кадрите на випуска на академиците на Червената армия на 4 май 1935 г. пробудила в Стаханов, както и у болшинството съветски хора, огромен творчески ентусиазъм.

А творческата енергия е имало къде да се приложи. Работата е била в това, че в мината, където е работел Стаханов, както и в други предприятия, лавата се делила на няколко етапа; в течение на една смяна в нея работели 8—9 миньора. Миньорът трябвало да добива въглищата и едновременно до крепи рамото. Такава организация на труда и редица съпътстващи технологични неудобства силно намалявали производител­ността на труда. Нормата при добив не превишавала 13—14 т Стаханов решил да осъщест­ви усъвършенстване на новия способ за добив на въглища: като раздели труда, осигури отбиване нау въглищата по цялата лава при условие, че укрепването на рамото ще се извършва ог специализирани работ­ници – закрепващаци. В резултат на такава реорганизация, в навечерието на Междуна­родния юношески ден, 31 август 1935 г., ра­ботейки непрекъснато на пневматичен чук с двама закрепвачи, Стаханов прехвърлил установените норми, давайки в течение на щатна смяна 102 тона въглища. Правилната организация на труда и макси­малното използване на техниката дали въз­можност на Стаханов на 19 септември същата година да постави но­в рекорд – 227 тона въглища на смяна. В течение на 2 следващи ме­сеца шахтата станала стахановска. Това довело до рязко повишавани добива на въглища. Значи­телно се повишили и заработките на работниците.

imageТози рекорд предизвикал необичаен подем на масите. По-късно другаря Сталин писал: "Примерът на Стаханов… положил началото на масовото дви­жение на работниците и колхозниците за повишаване нормата при работа, за нов подем на производи­телността на труда". Това масово движение получило името Стахановско движение.

Що за явление е било? Това е масова фор­ма на социалистическо съревнование, всенарод­но движение за повишаване производител­ността на труда. Стахановското движение е възникнало в годините на втората петилетка като пряко следствие и по-нататъшно развитие на великите победи на социализма, ликвидация на експлоататорската класа, като следствие осъ­ществяване на техническа реконструкция на цялото народно стопанство и ръст на политическа съзна­телност, активност и технически знания на трудещите се.

Унищожаването на експлоатацията на чловек от човека, превръщането на труда в не­посредствен обществен труд, се явило един от источниците на Стахановското движение. Съветският човек работел не на буржоазните експлоататори, а за себе си, за своето общество; неговият труд имал обществено значение и се гарантирал от обществото, докато при капитализма труда винаги има часте­н, личен характер. Съветският строй имал други стимули за труд. Трудът в СССР бил дело на чест, дело на слава, дело на доблест и геройство. Напредналите хора, повишаващи производителността на труда, били окръжени от всеоб­що внимание, грижа и почест.

Стахановското движение, подготовено от всички предшестващи развитието социалистически форми на организация на труда, массово разгърналото се соцсъревно­вание, заедно с това представлява висша форма на соцсъревнование, заело нов етап в това развитие. Новото се изразявало преди всичко в това, че Стахановското движение е било свързано с наси­щане на промишлеността, селското стопанство, транспорта с нова напреднала техника. Тази техника, не е могла да се използва без кадри, овладели я в пълна степен. Възпитаването на нови, технически грамотни и под­готвени кадри, осъществяващи на дело сталинския лозунг – да се допълни патоса на строи­телството с патоса на уосвояването – се явява един от важните источници на Стахановското движение.

Около сто години назад Енгелс в "Принципите на комунизма" е написал: "Подобно на това, както в изминалите столетия селяните и работниците в манифактурите изме­нили целия свой образ на живот и станали съвър­шенно други хора, когато се оказали въвлечени в едрата промишленост, точно така както общото въведение на производствените сили на цялото общество и произтичащото от тук ново развитие на производствата ще се нуждаят от изцяло нови хора и те ще бъдат създадени". Социалистическият строй възпитал такива хора. Това са според Сталин "нови хора от работници и работ­нички, усвоили новата техника, послужили им тази сила, от което се оформило и движело напред  стахановското движение".

През ноември 1935 се състояло първото Всесъюзно съвещание на стахановците, в което взели участие ръководителите на СССР. В своята реч на това съвещание Сталин разкрил световно-историческата роля на Стахановското движение като движение за комунистически труд, движение подготвящо в условията на социализма предпоставки за прехода към висшата фаза на общественното развитие – комунизма.

image

Началото на Стахановското движение положил своя първи рекорд не само Алексей Стаханов. След няколко дена вече споменатия организатор на мината- Мирон Дюканов добил 115 тона въглища за смяна. Но и този успех бил подобрен от бригадата на Концедалов, дала 125 тона за смяна. Всички тези достижения, отчитащи последващия абсолютен рекорд на Стаханов – 227 тона за смяна – много пъти превисили съществу­ващите в страната норми на добив на въглища, ь така също показателите на производителността на труда в развитите капиталистически страни (за сравнение: производителността на рурския миньор в Германия на пневматичен чук се равнявала за смяна на 10,1 тона, а по добрите мини – 16-17 тона).

Стахановското движение много скоро започнало да се развива и в други отрасли на промишлеността. Така например ковача от Горкивския автозавод Молотов- Бусигин на 11 септември 1935 година отковал за смяна 1001 колянови вала вместо 675 по норма. След няколко дена Бусигин довел изработката до 1146 ва­ла, превишавайки същите американски норми на изработка, приети в заводите на концерна "Дженерал Мотърс". На 13 септември 1935 година фрезиста от Московския станкоза­вод Орджоникидзе- Гудов испълнил нормата на смяна на 410%. По късно при обработка на други детайли Гудов дал още по- високи показатели на производителност на труда.

Не изоставали машиностроителите и металурзите. На 14 декември 1935 година стахановците от доменната пещ в Макеевския металургичен завод достигнали рекорден коефициент на използване на пеща – 0,57. Някои ще кажат това много ли е или малко – за 1935 година?  Става въпрос за коефициент на използване на полезен обем (КИПО) – за отношение на полезен обем на пеща към нейната дневна производителност, основен показател за работа на доменните пещи. Съдете сами: величината на КИПО в най съвременните доменни пещи в РФ обикновено е равна на 0,6—0,7, което позволява на пещи с обем 2000 м3 да се получават годишно до 1100 хил. тона чугун. Затова за нивото на развитие на металургичната наука и техника от 30 – 40–те години КИПО, равно на 0,57 – тоне не е просто висок, а изключително висок показател.  КИПО в политически смисъл станало пряко доказателство за пробуждане на висшето колективно творчество на работниците и инженерите, родили у съветските хора съзидателно вдъхновение, масов гений – невиждано в историята явление, което Ленин нарекъл първи залог за успешно строителство на социализма, живо творчество на масите.

image

Макар Мазай

Всеобща известност получил стахановец в металургията – металурга от Мариупол­ския завод Ленин- Макар Мазай, който на 26 октомври 1936 година снел 15 тона стомана от 1 м2 мартеново огнище, докато нормата се считала 4 – 5 тона, а на най-добрите европейски мартени- 5,2—7,6 тона от 1 м2. Световен рекорд по снемане на стомана е поставил металурга от завода "Ко­минтерн" -Чайковски, снел 18 тона стомана от 1 м2 огнище.

Не изостанали от машиностроителите и металурзите и работниците от дървообработващата и лека промишленост. Так, дърводелеца от големия дървообработващ завод в Архангелск -Мусински изработил 221 м3 чист иглолистен материал при норма от 95 м3. Станал известен и трудовия подвиг на тъкачките Мария и Евдо­кия Виноградови, които работели на 144 стан­а вместо 16—24 по норма.

Но тези показатели на висока производителност на тру­да не се явили предел. Миньорът от шахта № 1 "Кочегарка" в Горловка Пузанов добил на 27 октомври 1936 година 660 тона въглища, а миньора Гудов на 7 декември 1937 година изпълнил нормата на 4582%. Ковачът от автозавода Молотов- Фаустов на 14 септември 1936 година отковал 1774 вала.На 29 януари 1936 година работника от киевската обувна фабрика Гомулко за смяна произвел 3083 чифта обувки, надминал сменната норма почти седем пъти.

От миньорите и металурзите се стараели да не изостанат и транспортните работници. Машинистът на локомотив от Донец­кия железен път Кривонос довел техническата скорост на товарната композиция до 47 км/час вместо норма от 30 км/час. Така самия Кривонос опровергал на прак­тика вредните теории за "предела" на ско­роста на железопътния. транспорт. В януари 1936 г. машиниста от депото в Тула Огнев довел месечния пробег на локомотива до 15168 км вместо обикновените 7 – 8,5 хил.. км и така положил началото на движението на петнадесетхилядниците.

При това борбата на ста­хановци за високите показатели на произвеждана продукция, за нейните качественни показа­тели е била тясно свързана с борбата за по-добър живот и културно обслужване на становете, машините, мартените и т. н. за да се осигури дълъг експлоатационен живот на машините и оборудването. Харак­терен в това отношение е подвига на машиниста Папавин, който с висока култура спрямо локомотива достигнал 803 хил.. км без капитален ремонт. Какво означава товат? Това означава, че работника използвал машината, като своя собственна, грижел се за нея, а това означавало, че такъв човек вече не разделял своята лична и общонародна собственост, а считал личната собственост за общонародна, дадена му от целия народ, а общонародната собственост за своя кръвна, създадена, добита, построена със свой труд и ум. И затова е особено ценна и особенно спестовна.

image

Паша Ангелина

1935 година се ознаменувала с мощен подем на социалистическо съревнование и в селското стопанство. Ярки образци на висока производителност дали представителите на индустриалния труд в селското стопанство – трактористи и комбайнери. Тракторната женска бригада на Паши Ангели­на (Старобешевска МТС Сталинска обла­ст) обработвала средно всеки тракто­р 930 ха засети площи, а самата Ангелина обработвала със своя трактор 1225,5 ха. Трактористът Тихий (Ново-Григориевска МТС Днепропетров­ска обл.) на трактор ЧТЗ обработвал 2240 ха. Комбайнерът Колесов (Погроменска МТС Чкаловска, днешна Оренбургска обл.) ожънал площ от 751 ха. Достижението на Колесо­в било подобрено от комбайнера Борин (Сталинградска област) – ожънал 780 ха посеви. Най-висока производителност на комбайн дал механизатора Полагутин – ожънал 1005 ха (Старо-Порубежна МТС Сталинградска обл.). Тук са приведени само няколко редови примери за трудови достижения на съветски хора.

Величайшите победи на стахановци се сдобили и на много други участъци на социалистическото селско стопанство, едно прелистване и кратко описание което изисква отделен летопис.

Много буржоазни учени са се опитвали и се опитват до сега да представят високата произ­водителност на труда на стахановци, като пре­напрежение в работата, като своего рода краен тейлоризъм. Но тейлоризмa, както казва Ленин, съединява в себе си наред с научната организа­ция на труда и най- изтънченото зверство на капи­талистическата експлоатация.  Стахановското движение няма нищо общо с тейлоризма. Основа на стахановските победи не са "очакванията на награди от работниците за свръхръчен труд", не "морков, подаден пред магарето", не "научен отбор" на работници, на дело явяващи се скрит химн на безработицата и драката на работници за вакантно място, не т.н. "икономическа и психологическа целесъобразност за капиталиста", която на дело представлява лагерен икономически фашизъм, а овладяване в съвършенство на техниката. Сталин справедливо харак­теризирал стахановците, като хора "напълно овладевли техниката на своето дело и умеещи да вземат от нея максимум". Стахановците достигнали съчетание на технологично съвършенство в работата с овла­дяване на техниката. Те са въвели в производството рационализа­торски приоми, внесили изменение в техноло­гията на производствата, подобрили без всякакви буржоазни теорий "морков и магаре" – организацията на труда.

image

Стахановцы

Най-общ и най -разпро­странен метод на работа на стахановците се явява последователно проводимото разделе­ние на труда. Това е важен момент. Стаханов разделил работата на миньора дт закрепчика. Това позволило да се достигне определена специализация, която вдигнала добива на въглища. Този метод е приел Бусигин. Инициатори на новите методи на работа въвеждат разделение на труда на операции и работи, които преди са се считали за недели­ми.

Ста­хановци като хора културни и технически подковани усъвършенствали технологията на производства. Например, Бусигин, видял, че от 20% до 50% от цялото работно време про­падало от бавното нагряване на заготовките в пещите, предложил да се измени конструкцията на нагревателните пещи и да се въведе по голям режим на нагряване. Гудов встъпил новатор в технологията на машиностроенето; той предложил и доказал на практика преимуществата на висо­ката скорост при обработка на метал и използване на голямо число фрези (13 вместо 7), той е предложил и ефективен способ за охлаждане на обработваемите детайли на емулсионни течности на основа евтино минерално масло и вода.

Стахановци въвеждат и усъвършенствания, до­бавъчни приспособления, даващи значителе­й ефект. Те се борели за ликвидация на стоенето на оборудването, за съкращаване на празния ход, за повишаване коефициента на машинното време. В някои случаи използване на прости приспособления давало големи резултати от ма­шинно време. Така например, Гудов използвал завъртащ се стол, на който закрепил две еднотип­ни приспособления. Докато една партия де­тайли се фрезовала на едно приспособле­ние, стахановец закрепял другата партия на другата страна; така загубата на машинно време се свеждала до минимум.

Стахановци рациона­лизират и регулират ергономиката на работното място и своите собственни движения. Обущарят Сметанин използвал точно 13—14 секунди на чифт обувки без да намали производителността си. Ковачът Буси­гин, изменяйки силата на ударите и обединявайки някои от тях, започнал да кове колянови валове не с 22 удара, както полагал по американските норми SAE, а с 15—16, а по-късно и с 10. Този стил на работа на стахановци отбелязал Сталин, указва, че стахановци – това са хора, "даващи образци на точност и акуратност в работата, умеещи да ценят фактора време в работата и научили се да четат времето не само по минути, но и по секунди".

Важен елемент от стаханов­ската работа се явявала високата производствен­на култура. Внимателното отношение към обору­дването и инструмента, абсолютната чистота, акуратното съхранение на инструментите, заготовките на работните детайли по марки и номера, пра­вилната организация на работното място, всичко това е необходимо условие за повишаване про­изводителността на труда.

Правилната организация на труда е характерна и за стахановската работа в селското стопанство. Стахановците полевъди се борили за правилно сеитбообращение; осъществявайки напредналите агротехнически комплекси в тясна връзка и взаимозависимост с:

- организация по снегоза­държане;

- дълбока оран на земята;

- добра под­готовка на семената;

- сеене в съкратени срокове;

- навременно етажиране;

- систематична борба с плевели;

- правилно разположение на растенията на посевните площи;

- провеждане на подхранване на растенията с торове и много друго.

Именно успешния опит на напредналите колхозници изхвърлил всички предели и съществуващи преди теории за плодородни и неплодородни земи.

Примери на водещи борци за повишаване на производителността на труда въодушевили ши­роките маси от работници и колхозници. Ставало дума за това, че от отделни рекорди да се отиде към общ, така да се каже, планов поде­м на производитеьност на труда, като цяло в цех, завод, отрасъл. Така по почина на миньорите от Донбас в предприятията в страната започнали да се създават стахановски смени. На мината Дзержински стахановска смяна за 6 часа изпълнила дневната програма и овладяла такава проектна мощност, която на пината предполагали да се достигне след 10 години (!). Стахановска смяна в сглобяващ цех на харковския завод Орджоникидзе произвела за смяна на конвейера 200 трактора вместо обикновено 72.

Важна съставляваща на Стахановското движение, органически свързано с новата техника и наука, станал отказа от стари технически норми и придвижване "отдолу" на нови и по- високи технически и технологични нормативи, преглеждане на проектните мощности на предприятията. Това означавало, първо търсене и откриване на резерви от производителност и вътрешно качество на съществуващите производства, а след това и създаване на нови, допълнителни мощности без капитални вложения в разширение на производството. Този факт се явява от своя страна дълбоко революционен. Така например в мар­тенското производство всички учебници и академични ръководства установявали максимално натоварване на пеща от 50— 60 тона при максимално натоварване от 1,5 тона на 1 м2. В отговор стахановци доказали възможността от натоварване на пеща от 100 тона и така, довели максималното натоварване до 4 т на 1 м2. На автоматите и намотаващите машини в механичния цех на завода за автотракторно електрооборудване стахановци достигнали производителност в 1,5 пъти по-висока, отколкото на заводите на американската фирма "Automat" (концерн "Дженерал електрик"); в сачмения цех на завода "Шарикоподшип­ник" стахановци произвели 116 кг сачми в час, а италианската норма на лагерния цех на завода "FIAT" била 50 кг сачми в час.

Съпоста­вянето на старите технически норми на оборудване на прокатните цехове на металургичните заводи и нови норми, определени на основание опита на стахановци, ни дават следната картина:

- годишната производителност от листов стоманен прокат по стари норми се определял в 130 хил.. тона, а по нови – 200 хил.. тона;

-  съответ­стващи цифри по стан 500 "Кросконтри": 320 хил. тона и 1 млн. тона;

- по блюминг производ­ственната мощност била повишена 15—16 пъти.

Отчитайки опита на работата на стахановци още в самото начало на развитие на Стахановското движение, декамврийския Пленум на ЦК на ВКП(б) през 1935 година задължил стопанските и профсъюзни организации да преразгледат нормите на изработки. В началото на 1936 г. нормите били повишени. Тези повишени норми към края на същата 1936 г. се преизпълнили. В 1937 и в началото на 1939 г. нормите отново били прерьзгледани. Но към края на 1939 г. и тези норми зна­чително били превишени:

-  по добив на въглища -център и Урал на 30—33%;

- по машиностроене на 24—28% и т. н.

Съще­ствуващата на автозавода Молотов норма за отковаване на колянови валове – 1300 бр, в течение на 8 часов работен ден – 1486 бр.  (а рекорда на Бусигин от 1935 г.  – 1146 вала) е бил преизпълнен през юли 1940 г. от ковача Фаустов, отковал 2250 вала. Нормата на стругарска обработка на щампи за колянови вали била 65 ча­са, през 1940 г. – вече 35 часа. Общият резултат от повишаване производителността на труда на автозаводите през 1934 г бил със следните цифри-.за производството на товарен камион трябвало 157 часа, през 1940 г. – само 85; на производството на лека кола М-1 през 1936 г. се давали 478 часа, а през 1940 г. – 189 часа. Средната про­изводителност на пневматичен чук през 1936 г. бил 13,2 тона против 6 – 7 тона през 1934 година.

Значението на Стахановското движение не е само в това, че то без­пощадно отхвърлило старите технически норми и създало прогресивни норми, съответстващи на новото техническо въоръжаване на промишлеността в СССР. Световното историческо значение на Стахановското движение се състои преди всичко в това, че то открило въз­можност за достигане на такава производител­ност на труда, която е необходима за прехода от социализъм към комунизъм. За една само 1936 година – първата година от Стахановското движение, производителността на труда в промишлеността се увеличила на 21%, а в тежката промишленост – на 26%. В третата петилетка СССР започнал да настига напредналите капиталистически страни не само по темпове на ръст на производителност на труда, но и по ниво на произведена продукция. Така например по добив на въглища на един работник СССР задминал Ан­глия (за 1937 година: 327 тона в СССР и 311 тона  - в Англия), при производство на чугун на един работник – Англия и Германия (през 1937 г. СССР – 711 тона, в Англия – 550, в Германия – 505 тона). В транс­порта- техническата скорост на товарните влакове пораснала с почти 50%; на толкова се увеличил и дневния пробег на локомотивите в товарното движение. Производи­телността на труда на железопътните работници се вдигнала двойно.

Такова повишение на производителността на труда било и в селското стопанство. През 1935 година трак­тористи, обработващи 1000 ха на трак­тор, били единици. През 1936 г. те били 7913 човека, а в 1938 г. – вече 16113. В същата година 43 хил. комбайнера обработ­вали посевна площ с размерим 350 ха. През 1935 г. един Полагутин събрал 1000 ха; през 1938 такива, като него били около 500 човека.  Подемът на производителността на труда станал всеобщ. Така Стахановското движение създало условия за световен ръст на производството и превръ­щането на СССР в най- просперираща, най- богата страна в света.

Нас задължително ни питат: трудовите подвизи – това добре ли е. Страната забогатява – това добре ли е. А как се отрази нивото на живот на конкретен трудещ се човек – в неговите връзки със Стахановското движение?

Ние няма да спрем да повтаряме, че нивото на живот на съветския човек се определя не само от заработената заплата, но и от много видове т.н. "скрити заплати" във вид на такива предмети предизвикващи завист от всички граждани на капиталистическите страни както безвъзмездно получаване на жилище, безплатно образование и медицина, условно платени комунални услуги, отдих и култура, и много други блага, изискващи за своето описание и анализ отделна статия. Ние ще се спрем само на заработената заплата.

Грамадното повишаване на производител­ността на труда е имало свои резултати и зна­чителен ръст на нивото на заработената заплата. При ръст на числеността на работниците и служещите за годините на втората петилетка от 124,6%, фонда на заработената заплата нараснала на 275,9%. Среднгододишната заработена заплата на работниците се увеличи­ла двойно.

Системата на формиране на заплатата в СССР изхождала от социалистически принцип на плащане по коли­чество и качество на труда, затова работата по стахановски означавала и стахановски за­работки. Заработките на стахановците се повишили в 2 – 3 пъти и против средната заплата при дадена квалификация на работника. По- подробно за тази страна на Стахановското движение може да се прочете в "Записките на министъра" А.Г. Зверев, бивш нарком по финансите на СССР.

Крупната победа на втората петилетка се явила създаване на нови кадри от съветска интелигенция и широко навлизане на нови работници във всички отрасли на народното стопанство. Сред тези нови кадри видно място заемат стахановците, от които среди влезли редица едри стопани – ди­ректори на големи предприятия, начал­ници на пътища и други ръководители. Стахановското движение означавало грамаден ръст на културно-техническото ниво на работническата класа. Овладяването на стахановци на напредналата техника, изграждането на нови производственни мощности, преодоляване на старите технически норми – всичко това се намирало в пряка връзка с култур­ната революция, станала през годините на вто­рата петилетка. Културната революция, в ча­стност дала ръст на общообразовател­ната и техническа подготовка на трудещите се.

Към края на 1935 година около половината млади работници в машиностроенето имали подготовка от непълно средно или средно образование и само 13% нямали подготовка от начално образование. Въведението на държавен технически минимум повишило нивото на техническа подготовка на основната маса работници. В началото на 1936 г. 65% от работещите мла­дежи имали производственна подготовка (взели държавен технически изпит, завършили училища по фабрично-заводско обучение, курсове и т. н.). Били организирани от Стахановски школи, имащи задача да повишат ква­лификацията на работниците с цел да се повиши про­изводителността на труда и да се внедрят в масите стахановски методи на работа. Сталин, отбелязъл високата професионална подготовка на стахановците, казал, че Стахановското движение "съдържа в себе си зърното на бъдещ културно-технически подем на работническата класа, че то открива на нас този път, на който може да се достигнат тези висши показатели на производи­телност на труда, които са били необходими за прехода от социализъм към комунизъм и уни­щожаването на противоположностите между труда умствен и труда физически".

Подобрявайки технологиите, процесите на, разработ­ване на нови рационални конструкции, но­ви режими на използване на механизми, стахановци обогатили науката и заставили да се преразгледат някои устарели нейни положе­ния. Опитът на стахановци имал грамадно теоретично значение, защото по същество те със своята практика опровергали старата технологична теория на производството и помогнали на науката да изработи нови направления и методи на изследване, както в приложните, така и във фундаменталните науки.

От друга страна диалектическата връзка между науката и производството изящно се проявило в повишаването на техническото и общокултурното ниво на работниците. Същият този фрезист Гудов приел този нов режим на рязане след като внимателно се запознал с техническата литература по този въпрос, запознал се със чуждестрания опит, провел с помоща на инженери редица сложни математически задачи. Стремежът да разшири своя кръгозор, да повиши своята квалификация била ха­рактерна за цялата работническа класа в СССР; тя определяла творческия характер на труда в СССР, работата за себе си, за своята държава. От тук и грамадното развитие на всички форми на обхват на значителна част на работническата класа. През 1938 г. във всички видове технически  училища били обхванати над 6580 хил. човека.

Рaстяло и културно-техническото ниво на кадрите и в кол­хозното село. Милиони колхозници, работещи в совхози овладели основата на агро­техниката, зоотехниката, повишавали своята квалифи­кация. В 1937 и 1938 г. курсове за трактористи и комбайнери завършили 1211,4 хил. човека. В колхозния живот устойчиво расла практиката при организация на широка мрежа от агро-зоотехнически кръжоци, които обхванали значител­на част на колхозниците. Към 1940 г. били издадени около 6000 книги и брошури, освещаващи опита на стахановци, а така също прогресивна организация на техния конкретен производствен процес.

През юни 1939 г. на харковския завод Молотов и уралския завод за тежко машинострое­ние Сталин възникнало движението на много­станчиците, което изключително бързо се разпространило в страната. През септември 1939 година на многостанъчно обслужване п­рминали стотици и хиляди работници. Така през септември 1939 г. на 62 завода от Наркома по тежко машиностроене многостанчиците обслуж­вали 4430 машини, при това на 1 работник обслужвал средно 2,4 машини.

Преходът на многостанъчно обслужване бил подгото­вен от предишното развитие на социали­стическата промишленост, ръста на техническата въоръжение, усъвършенстването на машините, колкото по-висока автоматизация, толкова повече машини могат да се обслужват от един работник. Преходът към многостанъчно обслу­жване бил свързан със съвместяване на професии, възникнали на основа последователно проведено разделение на труда. Този блестящ диалектически подход към организацията на производствата: целесъоб­разно съчетание от различни операций от произ­водствения процес при определено ниво на механизация и автоматизация на машините освобождава работника от значителна ча­ст на труда по тяхното обслужване и му дава възможност да се разшири числото на едновременно обслужваеми единици. Пре­ходът на многостанъчно обслужване и съв­местяване на професийте означава нова, по- висока степен в развитието на  съветската промишленост. Стаханов­ци-многостанъчници – това са хора притежаващи високо културно-техническо ниво и разностранна квалификация, това е настоящ елит на работническата класа.

image

Стахановец-строгальщик депо Сталинград-I Немобов В.А во время войны

В годините нa Великaтa Отечественна война на база великия патриотичен подем Стахановското движение получило нов, невиждан преди раз­мах. Всички съществуващи показатели на висо­ка производителност на труда били значи­телно надминати. Примери за това много. Но най- забележителното е че трудовия героизъм в годините на Ве­ликата Отечественна война станал народен, масов. Това се изразявало в преизпълнение на нормите по всички отрасли на народното стопанство, в безпримерни подвизи на съветски хора по строителство на нови предприятия, по усвояване на нови производства, по възстано­вяване на разрушени от немските окупатори предприятия. "Всичко за фронта, всичко за победата над врага", "Работа за фронта" – станали лозунги на масите.

Възникнали нови форми на Стахановско движение, масово движение на двестаците и тристаците, т. е. работници, систематически изпълняващи 2 – 3 производственни норми. Движението на двестаците и тристаците п­рераснало в движение на хилядниците. Започнало от Урал от фрезиста Босий, то обхванало всички отрасли от народното стопанство. Особен размах получило движе­нието на комсомолско-младежките бригади, до­стигнали висока производителност на труда. Широко разпространение получили фрон­товите бригади, смени, цехове.

image

Нов подем на Стахановско движение бил свързан с по-нататъшното развитие на техниката при производ­ство и организацията на труда. На практикa се появилиц нови форми на участие на работници в орга­низацията на производството, като, например, обществен­ите организации на труда на предприя­тията.

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660196
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031