Или – войната е велика, война не на живот, а на смърт.
Но ето кое е интересно. Невзоров умело, живо и остроумно показва нелепостта на христианските догми. Той ярко разобличава лицемерието, алчността и наглостта на поповете.
Но той никогда нищо не казва за класовата същност на религиите, никога не говори за социалната роля ня религиите в класовото общество.
Социалната роля ня религиите – да помагат при удържането на господството на богатите над бедните, експлоататорите над експлоатираните, да помагат да се съхрани обществото, основано на частната собственост, или класово общество. Такава функция религията изпълнявала винаги, във всички класови общества, такава роля тя изпълнява и сега, помагайки да се съхрани капитализма, частната собственост в ръцете на буржоазията и господството на капитала над труда.
За това Невзоров не говори никога.
Защо не говори? Защото независимо от видимата и непримирима и ожесточена война с РПЦ – всъщност Невзоров и поповете са съюзници. Те имат една и съща цел. Поповете искат да съхранят частната собственост в ръцете на буржоазията. Невзоров също иска да съхрани частната собственост в ръцете на буржоазията. И поповете и Невзоров искат едно и също – да съхранят капитализма.
Само че поповете са хора дремещи, харесва им капитализма в староруско облекло, брадаты и помазани с масло, с вдигнати към небето очи и фрази "за вечното". А Невзоров – човек съвременен, либерален и на него по душа му е повече капитализма без излишни сантименти, откровено-прагматичен, трезв, рационален.
Получава се че в главното и Невзоров и поповете са съгласни – те искат да съхранят капитализма. Те не могат да се съгласят само в едно – в какъв костюм да се облече.
В края на краищата за нас работническата класа – по добре е капитализма на Невзоров, отколкото поповския капитализъм. Капитализмът на Невзоров е откровен, без патос, без розова мъгла, без разсхлабващи фрази за "братството в Христа". Капитализмът на Невзоров e гол в своята цинична същност – и това е добре. Защото за нас най-страшното е именно илюзията за възможността някой от "братството в Христа" между буржоазията и работниците, между паразитите и жертвите, за възможността за каквото и да е "примирение на основа христианска вяря" между нас и нашите врагове.
Но същността все пак е в това, че между Невзоров и поповете има повече общо, отколкото противоположно. Разногласия им касаят само антуража, а не същността.
Невзоров обича да показва поповете в неудобен вид, обича да ги конфузи и преди всичко – да показва несъответствието между техните думи и дела. Или, говорейки иначе – показвайки им тяхното лицемерие.
Но, разбира ли той това или не – а и сам Невзоров греши в това, че и той е лицемерен. Ето той се бори с РПЦ, воюва, не щади сили. Но в класовото общество не трябва ефективно да се бориш с религийте. Защото тя служи на господстващата клаа и е нужна на нея, господстващия клас ще я поддържа, крепи, насажда, и тя ще процветява. Ефективно да се бориш с религийте може само в безкласово общество. А Невзоров се бори с религийте – и при това встъпва за съхранение на класовото общество, в което тя винаги ще процветява. Невзоров се бори с религийте – но победа на социализма, при която е и възможно ефективно да се борят религийте той не иска.
Така че Невзоров не лицемерниче ли така, както и разобличава поповете?
Социалистическата революция ще постави всички по своите места. Когато избухне революцията, Невзоров ще види – че той и неговите попове са съюзници, че те се намират заедно, на една страна на барикадата – против работническата класа.
Невзоров тогава, може да се удиви, когато разбере, че той с поповете, се е оказал, правил едно общо дело – борел се за съхранение на класовото общество. Неизвестно е какво ще направи.
(Помислете само – Ленин, главата на комунистическата партия, написал цяла книга, "Материализъм и емпириокритицизъм", за да покаже: марксизмът и религията са напълно противоположни, враждебни, несъвместими. А Зюганов – главата на комунистическата партия! – написал цяла книга: "Светая Рус и Кощеевото царство", за да докаже, че комунизма и религията са напълно примирими и даже едва ли не едно и също!).
Така че, повтарям – неизвестно е ще приеме ли Невзоров поповете в обятията си, когато забележи, че те са съюзници в общата борба за съхранение на частната собственост. Едва ли. По-скоро той ще си сътрудничи с тях, ще скрие своята неприязън, ще стисне зъби. Но сътрудничество ще има. Защото имат обща цел – съхранение на капитализма. А значи и общ враг – революционния работнически клас, против който те така или иначе ще се обединят.
Оксана Снегирь
