Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2015 14:09 - Буржоазните клеветници, или как Маркс "помагал на банкерите"
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 369 Коментари: 0 Гласове:
0



 Вземете всяка клевета на буржоазните пропагандисти на идеологията на комунистическото движение – Ленин, Маркс, Енгелс. Какво виждате? Първо подлост и наглост на буржоазните писъци. Второ – тяхната глупост и невежество. Подлостта и наглостта на техните писания се вижда ненавистта на буржоазията към вождовете на работническата класа.

И как да не ненавижда? Социализмът го унищожиха и на неговите развалини устроиха пир на мародерите, собствеността на съветския народ бе разграбена, работническия клас ограбиха и сега с помоща на полиция, армия и административен апарат държат го за гърлото и сито живеят на негов гръб. И така на буржоазията остава само да се радва и пирува. Но този пир не е съвсем весел и безгрижен, както се вижда на пръв поглед.

Да, социализма го унищожихте. Но работническия клас е жив. Жив е гробокопача на буржоазията, която историята е назначила да отправи експлоататорския клас в небитието. Днес пролетариата е объркан, оглупял, раздвоен. Но утре той може да се сплоти, организира, да върне в себе си силите. Значи – няма за капитала покой, няма уверенност в своето стабилно положение.

Буржуазията яде, пие и танцува – но се страхува. С показно перчене, наглост тя прикрива своята неуверенност в бъдещето. Тя знае – утре може всичко да се промени, да се обърне с главата надолу. И тя вече няма да блести на върна на живота, няма да пирува за сметка на работниците, я обратно – работниците ще станат стопани на живота си , а тя ще и се наложи да изчезне, като класа.

А какво може да върне силата на работническата класа? Само учението на Маркс, Енгелс и Ленин. Само то може да вдигне пролетариата на борба против властта на капитала. И така трябва ли да се учудваме, че буржоазните идеолози не могат да спят спокойно и да произнасят тези имена и се стараят да ги намажат с  най черни цветове и клевети?

Но работата не е само в подлостта. Клеветата често е откровенно бездарно съчинена, откровенно шита с бели конци, няма нито логика, нито е правдоподобна, скандално абсурдна. Създава се чувство че е писано от невежи и ограничени хора.

Буржаазните писатели, като че ли се състезават – кой ще роди най-дивата и нелепа глупост. Като например, че "Ленин бил болен от сифилис". А да се опровергае такова утвърждение е елементарно. Както е известно, сифилиса поразява мозъка. Следователно, човек, у когото мозъка е поразен от сифилис, става неспособен към умственна работа. Но у Ленин в това отношение всичко било блестящо до последните дни от неговия живот.

Съчиненията на Ленин са събрани в петдесет и пет тома, и всяка строфа от тези петдесет и пет тома – проява на мощен, гениален ум, небивала сила на историческо прозрение, образец на острота и яснота на политическа мисъл, връх на публицистично майсторство.

Повтаряме – у Ленин подобнr текстовe са в петдесет и пет тома.

Виe, не боледували от сифилис господа клеветници – опитайте се да напишете макар и един абзац с подобен текст! Не няма да напишете! 

И все пак по наглост, абсурдност и глупост, според нас първо място трябва да се присъди на друга буржоазна клевета. И това защото Карл Маркс – вие слушайте! – помагал на банкирите! Че той и "Капитал"-а който написал, за да окаже услуга на световната банкирска мафия – за да отведе внимание от банкерите–кровъвопийци, насочени срещу промишления капитал.

Гигантите на мисълта, доказват своята теория приблизително така: че, Маркс бил злобен и мазал с черна боя изключително едни само капиталисти-промишленници. И при това нито дума не говорил за банкерите. Следва гениалния извод – Маркс защитавал банкерите, действайки в техен интерес! И нестига това ами коварно написал своя "Капитал" – насочен срещу бедните капиталисти-промишленници и да отвлече внимание от банкерите!

imageПримерно в такъв дух пишат Стариков[1], Катасонов[2] и някакъв Столешников[3], зад който,вероятно се крие група от хора.

imageВсички тези господа имат висше образование, а някои, както се вижда е комично, даже академични звания – например, Катасонов, който се явява  професор.

Лошо е вашето дело, господа буржоазни идеолози! Няма да ви спасят вас нито висшето образование, нито академичните степени, нито професорските мантии. С логика, с умение да мислите и правите обобщения имате голям проблем.

Този клас, който вие представлявате, не е заинтересован от истината, подсъзнателно е враждебен на нея. И вие, техните представители умувайки не показвате истината – а я скривате, замазвате, извращавате.

В противeн случай веу ще разберете очевидното за всеки човек, стига да не е идиот.

Маркс е бил за унищожаването на капитала – като цяло и напълно, за отмяна на частната собственост въобще – всякаква частна собственост.

Банковският капиталист – всъщност е същия капиталист, както и всеки друг, той има такава цел, както и всеки друг – получаване на печалба.

Банковският капитал – същата частна собственост, както и всяка друга.

Следователно, с падането на капитализма ще бъде унищожена всякакъв  капитал, в това число и банковски.

С унищожаването на частната собственост ще бъде опразнена всякаква частна собственост – значи и банкерите ще се лишат от своята частна собственост, или – своите пари.

Това е два пъти две. За да не разбереш това нещо трябва да си кръгъл идиот. Или – буржуазен идеолог, който е жизнено заинтересован да скрие истината от другите и от себе си.

Но не трябва да имаш пет висши образования и професорска степен, за да разбереш: ако заводите, фабриките, земята, недрата, транспорта, комуникациите и всички останали средства за производство се явяват собственост на цялото общество, собственост на трудовия народ – то трудовия народ плодовете от своя труд – доходите от средствата за производство – ще ги отдава ли на банкерите?

Как си представяте това? Заводите, фабриките, земята, нефта, газта – общественна собственност – а парите от заводите и фабриките, от нефта и газта, от общественната собственост – ние ще ги дадем в частни банки, ще ги отдадем на частника, капиталист-банкер?

А от къде въобще ще се вземат тогава банкерите, частниците – ако частната собственност е забранена, отменена, обявена извън закона? В зоопарк ли ще ги оставим? Или в резерват? Ще водим там туристи и ще ги показваме: гледайте, тук в социалистическото общество, ние сме събрали ето такъв остатък от буржоазния строй – няколко банковски капиталисти! 

И ето такива, както вас днес пишат книги, вещаят от екрана и встъпват от катедрите! Такива, като вас в буржоазното общество носят гръмки имена на доктори на науки, учени, писатели! Още едно доказателство, че контрареволюционния клас, на който вие служите, отживял своето време, затъпял и станал съвършено безплоден в областта на мисълта.

Освен това, един въпрос ми идва на езика. Аз го адресирам не към аудиторията на стариковите и катасоновците. Тяхната аудитория от читатели, слушатели и зрители – това са невежественни простофили, които могат да приемат за вярно всичко. Те приличат на пиленца. Пиланца, които гълтат всякакъв умствен експеримент. Но самите Катасонов, както и Стариков – по възраст се отнасят към това поколение, което е живяло в Съветския Съюз. А нима не могат Стариков и Катасонов да не знаят, че в Съветския Съюз не е имало нито частни банки, нито банкери.

А, господа Стариков и Катасонов? Припомнете ни – може би в Съветския Съюз е имало банкери? Може, да е имало частни банки?

Но е нямало! И не е могло да има! Защото в съветската страна – в социалистическото общество е била отменена частната собственост. Никакви средства за производство не са могли да се намират в ръцете на частните лица – нито заводи, нито фабрики, нито земя, нито полезни изкопаеми. Затова не са могли да се намират в частни ръце и финансите.

Никой не е могъл да използва всичко това, за свое лично обогатяване - богатствата, принадлежащи на народа и създадени с обществен труд – нито предприятията, нито земните недра, нито транспорта, нито средствата за свързване, нито средствата за масова информация. Затова естествено – никой не е могъл да използва финансите за себе си, да основе частно банковско предприятие и да стане банкер. Сега всичко това носи красиво име: "предпринимателство", "бизнес", а в съветско време се е наричало както трябва – експлоатация, грабеж, заблуждаване на обществото.

Но защо в Съветския Съюз не е имало частна собственост?

Защото в Русия работническата класа извърши Великата Октомврийска революция.

Защото руската работническа класа е постъпила така, както е учил Карл Маркс.

Тя вземал властта от буржоазията и премахнала частната собственост. Вземал от паразитите всичко ограбено. От царя и царицата, всевъзможни "царски особи" и аристократите – дворци, в които те се наслаждавали на живота, пеели, флиртували и говорили един на друг комплименти, докато другите гниели на техен гръб. У фабрикантите – заводи и фабрики, където руските работници работели по петнадесет часа на денонощие, създавайки им богатства. От помесчиците – земята, благодарение на която те водели класически живот на паразити за сметка на селяните. От поповете – техните несметни, натрупани от векове съкровища – земя, здания, драгоценности. Тези несметни богатства руската православна църквя натрупала, защото винаги е била вярна на богатите винаги изправно охранявала тяхната власт и уговаряла бедните да се извиняват на експлоататорите.

А от банкерите работническата класа вземала парите им. Тя национализирала всички частни банки, направила ги общественна собственост.

При това – забележете, господа старикови и катасонови – национализацията на банките била проведена първа, още до национализацията на промишленните предприятия. Десет дена след победата на Великата Октомврийска революция по заповед на Ленин въоръжените отряди на работниците вземали под своя охрана всички банки в столицата. Банкиите били обявени за общественна собственост. С този момент никакви банкери не е могло да съществуват. Частна банковска дейност в съветската страна била поставена извън закона – така както и всякакво друго "предприемачество", или – експлоатация на обществото от частни лица.

Знаели ли сте за това, катасонови, старикови, столешникови и прочие? Ако сте знаели защо тогава говорите такива неща на хората?

А ако сте внаели, то как отивате на университетските катедри? Какво си мислете, когато говорите  и гледате самодоволно в телестудията? Какъв умствен боклук внасяте в книжните издателства и в редакциите на вестниците? Стойте си в кухните и "просвещавайте" своите приятели. Обяснете им, че злия евреин Маркс служил на банкерите, че той защитавайки интересите на банкерите се борил за унищожаване на частната собственост – в това число и на тези частни банки и за унищожаването на класата на капиталистите – в това число и на банкерите!

 ***

Глупост, смешна и шита с бели конци е и друга уловка на клеветниците на Маркс. Те се опитват да изобразят себе си с етикети на защитници на промишления капитал, страдащи от банковския. Те се опитват да скрият този факт, че капиталиста-банкер и капиталиста-промишленик по същност се различават. Но те са представители на една класа – класата на паразитите, защото живеят за сметка на чужд труд, и имат една цел – печалба. И едните и другите в своя стремеж към обогатяване не се спират пред нищо.

Но буржоазните митрофанушки се опитват да представят работата така че капиталиста-промишленик – това е някакъв особен капиталист, сэвэршено отличаващ се от банкера, полезен за обществото, във всички отношения достоен гражданин. Че той не е капиталист напълно, а някакъв страдащ от кръвопийците -банкери нещастен труженик, като работника-пролетарий.

Картината става пред очите ни просто душераздираща!

От една страна, банкера – злодей, а от другата капиталиста-промишленик – нещастна невинна мишка, попаднала в лапите на коварна и безжалостна котка, която си играе с него. Или банкер – кръвожаден вълк, а промишления капиталист – малко агънце.

С какво е ужасен банковския капиталист? Защо той е злодей, такъв страшен – рисуват ни го като черен дявол, а промишления капиталист го изобразяват, като невинна жертва?

На нас ни казват – банкерът взема излишния процент!

Добре – а какъв е този пресловут, страшен излищен процент?

(Господа старикови и катасонови говорят за излишния процент – това е просто ужас, че това е и корена на проблема и источник на  всичкото зло на съвременното общество. Това те лукаво скриват от настоящия источник на злото – частната собственост, от  която идва и частното кредитиране, частните банки, а значи – и толкова хуления излишен процент).

Излишният процент се заключава в това, че банкера дава на промишленника в дълг една сума – а получава повече, отколкото е дал- пари с проценти. Иначе казано – излишен процент, печалба за банкера, която той получама от своя предпринимател. Или банкерството, частното кредитиране – това е също такова предпринимателство, както и всяко друго, а банкера е такъв предприемач, частник, капиталист, както и другите.

И виe значи обвинявате банкера – предприемача, частника, капиталиста в това, че той получава печалба, стреми се към печалба и въобще започва своето банковско дело изключително с една цел –  печалба? Вие считате, че той не трябва да прави това? Виe предполагате, че той трябва да извършва това даром, от любов към човека? Той трябва да строи здания- банки, да набира служащи и да им плати от своя джоб, да взема спестяванията от населението и да ги предоставя в кредит на промишленния капиталист – и всичко това за просто така, за красиви очи  – защото капиталиста-промишленик му е симпатичен и той желае да го облагодетелства?

Иначе казано – вие обвинявате банкера, че той не се занимава с благотворителност? Но кой кажете на милост, в капиталистическото общество, основано на печалба – се занимава с благотворителност? Кой, какъв капиталист-предприемач започва със своето предприятие, не разчитайки на печалба?

Да вземем тези оплакващи се капиталисти-промишленници, които отишли при кръвожадния банкер за кредит.

Защо вземат кредит? Защо например, собственик на обувна фабрика отива при банкера и иска кредит? Може би за благотворителност? Може би той произвежда обувки за да ги дари на всички нуждаещи се  – просто така, безплатно, от хуманни съобръжения?

Не. Той взема кредит за да разшири своя бизнес и да получи по-висока печалба. Или за да извърши изгодна сделка – която отново ще му донесе печалба.

Но ако от производството и продажбата на обувки той не получавал печалба – той дали е щял да вземе кредит?

Даже ако е искал това, ако н е бил капиталист, а пламенен хуманист и мечтаел за едно – да облагодетелства ближните тое едва ли е щял да направи повече. Защото в противен случай би се разорил. И него биха го погълнали другите капиталисти, без сантименти, които те разбират: един път като си станал капиталист, сиреч хищник – значи и държи се като хищник яж всичко около себе си и не си играй на хуманизъм.

И това се отнася за всеки предприемач – към производителя на хляб, млечни продукти, дрехи, автомобили.

Собственникът на хлебозавод няма да произведе хляб, ако това не му донесе доход. Ако той иска да раздава своя хляб даром – след няма и месец завода ще престане да съществува. Млекопроизводителят произвежда млечни продукти за да ги продава и да вземе за тях пари – а не с цел да осигури населението с мляко Точно така и производителите на дрехи и автомобили се занимават със своя бизнес съвсем не от съобръжения на хуманизъм или благотворителност – а с цел получаване на печалба. И към банкера те отиват с една цел – да вземат кредит и благодарение на този кредит да получат още по-голяма печалба.

Така че защо се възмущавате от банкера, та банковски капиталист се стреми към печалба и заради това създава свое предприятие, създава своя банка – така постъпват всички останали капиталисти в това число и тези които отиват при банкера за кредит.

В какво се изразява въобще разликата между банкера и капиталиста, които се кредитират един друг?

Банкерът се стреми да преживее, като взема от своите банковски служители повече и им дава по-малко. Но така постъпва и всеки капиталист, така постъпват и тези предприемачи-промишленници, които отиват при него за кредит.

Банкерът се стремия максимално скъпо да продаде своите услуги – услуги на кредитиране, максимално да натоварят своите клиенти в това число, на предприемачите-промишленници. Но тези самите предприемачи-промишленници точно така постъпват по отношение към своите покупатели –или с нас самите.

Така че къде е разликата? Защо вие, господа старикови, катасонови и прочие се стремите да представите промишления капиталист бедна овчица в зъбите на вълка-банкер – макар че овчицата е същия вълк, като банкера?

Вие казвате, че промишления капиталист се занимава с полезно дело, създава за обществото материални блага, а съществуването на банкера е абсолютно паразитно, нищо полезно не прави, а само пие кръв от своите жертви.

Но питам тогава – защо предприемачите отиват при банкера и вземат кредит от него? Може би защото много искат да им изпият кръвта? Може би са мазохисти?

Отговорът е такъв – предприемачите отиват в банката, защото им е нужно кредитиране. Без кредит промrшлеността не би cъществвувала. Нито да се организира производство, нито да го разшири.

Услугата на банкера е кредитна услуга – на предприемача тя е жизнено необходима. Затова и предприемача отива при банкера. Ако не му трябва, той не би отишъл при него. Ако на предприемачите не бяха нужни банкерите,  то банкерите въобще нямаше да съществуват на света.

А ако услугата на банкера не беше нужна на предприемача – естествено, че банкера тази услуга ще я продаде, а няма да я дари, няма да я окаже безвъзмездно. В капитализма, както вече казахме нищо безвъзмездно не става. И естествено, че банкнера ползвайки се със своето положение на притежаващ пари и се старае да съдраде на своя клиент максимума, назначава разбойнически излишен процент. Това е напълно понятно – така постъпва и всеки капиталист. Законът на капитала – стремеж към максимална печалба.

На вас това не ви харесва, вие се възмущавате? Вие говорите, че промишлеността, основа за съществуването на обществото трябва да получава кредити без проценти? Че промишлеността трябва да кредитира държавата, а не банкерите? С други думи вие искате банките да не са частни, а държавни?

Но как е възможно това. Само за това е необходиво да се постъпва така, както е учил ненавиждания от вас Карл Маркс – да се отмени частната собственост. За това, кредитирането на промишлеността от частните лица да отиде в ръцете на обществото е нужно промишлеността, средствата за производство от частна собственост да се превърнат в общественна. Докато средствата за производство се явяват частна собственост – естествено, че и кредитирането на промишлеността ще бъде в частни ръце – в ръцете на банкерите.

За това за да няма банков капитал и банкери-капиталисти – трябва да няма никакъв капитал и никакви капиталисти. Или с други думи за това е необходимо да се унищожи капитализма, да се извърши пролетарска социалистическа революция. Да се направи точно така както е казал Маркс.

А иначе, сами съдете – на база на какво основание се забранява частното кредитиране? Ако у нас вече всичко се явява частна собственост и може да се използва за обогатяване на частни лица – заводи, фабрики земя, гори, водоеми, нефт, газ, транспорт – то защо финансите не могат да бъдат частна собственост? Ако частниците, капиталисти, взели в свои ръце медицината, образованието, културата, охранителната дейност, военната мощ на страната (ВПК), идеологията (СМИ) – то защо да не вземат и банковското дело? Разбира се такова положение може да се каже и по друг начин – всичко да е частна собственост, а банките, кредитирането да са държавни! Но това може да си остане само наивно пожелание.

Едно от двете. Или пълно премахване на частната собственост, национализация на средствата за производство (както е учил Маркс) – а значи и национализация на банките. Или, ако на вашето сърце е така мила частната собственост и вие непременно желаете да я съхраните – смирете се с това, че банковското дело също ще бъде частно, че у нас ще има частни банки и банкери.

 ***

С този въпрос ние  разбрахме и изяснихме, че капиталиста-банкер не се явява някаква монстра, а капиталиста-промишленик това е невинна жертва, хуманист и благодетел на обществото. Че и едните и другите – с едно миро са мазаниили, че са капиталисти. Тяхната същност е еднаква. 

А що се отнася до старикови, катасонови и тем подобни. Че Маркс никога нищо лошо не е говорил за банкерите (защото е служил при тях!).

Господа – вие и тук се заблуждавате.

Запомнете, вие – старикови, катасонови, столешникови и други подобни штатни писачи на господстващата класа – Маркс е писал за банкерите. Маркс показал хищническата, людоедска същност на едрите банкери. И направил това силно и убедително – как вие не сте правили и няма и да направите.

Да вземем работа на Маркс:

image"Класовата борба във Франция от 1848 до 1850 г.". Отваряме първата глава: "Юнското Поражение от 1848 г.". И още на първите абзаци можем да видим, как Маркс "изпитвал любов" към банкерите и как е "мълчал" за техните неща.

Tук той пише за всевластието на едрите банкери (които той още ги нарича "финансова аристокрация") при управлението на френския крал Луи-Филип. Маркс описва, как банкерите са обхванали всички лостове на влияние, всички важни длъжности в държавата, как от това банкерите и се явяват управляваща сила в държавата.

Господа старикови и катасонови! Към вас се обръщаме. Читайте внимателно!

"При Луи-Филипе господствала не френската буржоазия, а само една нейна фракция: банкерите, борсовите и железопътни крале, собствениците на въглищни мини, железни руднищи и гори и свързаните с нея част от земеделските собственнищи – така наречената финансова аристокращия. Тя стояла на трона, диктовала в палатите законите, тя раздавала и държавните доходни места, започвайки с министерските постове и завършвайки с продавачите в цигарените лавки".

По нататък Маркс разобличава банкерите още по- безжалостно и откровенно. Той описва, как те организирали грабежа в държавата, как умишлено я запращат в дългова яма и изсмукват от нея соковете, подобно на вампир.

Четете, старикови и катасонови! Четете – и след това не разказвайте на доверчивите глупаци, че Маркс с всички сили прикривал банкерите!

«Финансовая нужда с самого начала поставила Июльскую монархию в зависимость от верхушки буржуазии, а её зависимость от верхушки буржуазии, в свою очередь, стала неисчерпаемым источником все растущей финансовой нужды… задолженность государства была в прямых интересах той фракции буржуазии, которая господствовала и законодательствовала через палаты. Государственный дефицит как раз и был предметом её спекуляции и важнейшим источником её обогащения. По истечении каждого года – новый дефицит. Через каждые четыре или пять лет – новый заём. А каждый новый заём давал финансовой аристократии новый удобный случай обирать государство, искусственно поддерживаемое на грани банкротства, – оно должно было заключать займы у банкиров на самых невыгодных условиях».

Как видим – Маркс с банкирами нисколько не церемонился. Прямо и откровенно говорил, что они действуют по отношению к государству, как разбойники. Он ясно показывает – бедственное положение государства, его задолженность – прямая выгода для банкиров:

"Това, че държавния дефицит бил в пряк интерес на държавните буржоазни фракции, се обяснява, защо извънредните държавни разходи в последните години от царстването на Луи-Филип над два пъти превишавали извънредните държавни разходи при Наполеон; те поглъщали ежегодно около 400 милиона франка, докато като цяло целия внос на Франция средно рядко достигал 750 милиона франка годишно".

А ето какво пише Маркс за това как банкерите са се обогатявали, разорявайки малката и средна буржоазия:




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 795104
Постинги: 1768
Коментари: 230
Гласове: 359
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31