Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2015 09:36 - Платон: плати или се махай
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 499 Коментари: 0 Гласове:
0



 Великият Ломоносов е написал: "…И може собственни Платоновщи и Нютонов бърз разум, Руската земя да ражда".

Да, нашата страна може много. Но ако преди Съветската Русия удивявала света, рождайки ръкотворни чудеса и масови гений, то днес буржоазна Русия се напънала и родила една мъниче с име "Платон".

Странно название. Хората питат, какво отношение има древния философ към пътните такси?

Просто обяснение – това е удобно съзвучие по име и нововъведение, пренесено в подзаглавие: плати на бандитите за пътищата или се махай.

Обяснението е по-сложнео. Уви, на служба в буржоазията стоят немалко светли глави с добро образование. Тези глави знаят, че философа Платон е бил представител на висшия атински робовладелчески елит, отчаяно защитавал рабството, считал, чедемокрацията е по-лоша от олигархията на същото основание, че олигархията – това все пак е власт на немного богати, т.е. умни, образовани и "технически" способни да приемат осмислени решения в тесен кръг. Според Платон "тълпата", т.е. народа, не е способен да управлява сам себе си поради обща неграмотност, политическа тъмнота и безкрайни разногласия. Народът, по Платон, е задължен да храни и напълно да издържа олигархичния елит за това, че той "защитава и охранява" народа. От кого го защитава? Може би от самия себе си. Как този елит защитава народа, ние виждаме – никак не защитава. Но затова пък защитава народа – в затворите и жандармейските арести – това тя го умее много добре.

Платон – главния идеолог на рабството; платежната система "Платон" – симптом на фашистско робство, доведена от империалистите до технически възможни днес предели на съвършенства.

Защо им е тази потребност?

В началото да разясним. Без малко повече информация това ново руско нововъведение няма да ви е ясно.

Капитализмът в съвременна Русия се намира в своя последен стадии – стадия на умиращ капитализъм, получил името "империализъм". При това, руския капитализъм съдържа още и всички признаци на държавно-монополистичен капитализъм, който е максимално развита форма на империализъм, свидетелстващ за това, че той напълно е готов към това, че него ще го смени някакъв нов обществен строй.

Империализмът има 5 основни признака:

1. Концентрация на производство и образуване на мощни монополи.

2. Срастване, сливане на банковски капитал с промишлен, образуване на финансов капитал и финансовя олигархия.

Какво е това финансова олигархия? В условия на империализъм и особенно на държавно-монополистичен капитализъм силата на огромните капиталистически предприятия (капиталистически монополи) е тясно свързана със силата на държавата с цел съхранение и укрепване на капиталистическия строй. Собствениците на тези монополий се срастват с държавната власт, която вече служи на тях и само на техните интереси- ето това е олигархя.

3. Износът на капитал изпреварва този на стоки, но самия износ на капитал зад граница станва и средство за поощряване износа на стоки зад граница. Така монополите си осигуряват свръхпечалби.

4. Образуват се международни монополистически съюзи от капиталисти, поделящи си света. Войните и военните конфликти на съвременния свят – това са конфликти именно на транснационалните корпораций (ТНК) в техните борби за пазари и печалба.

5. Завършен е териториалния раздел на света между големите капиталистически държави и постоянно се извършва борба за преразпределение.

Най- важният признак на империализма – образуване на монополи и финансов капитал. В тази епоха те подчиняват своето влияние на всеки и всички. Цялата икономика, политика и социална сфера – култура, наука, образование, изкуство и пр. са им подчинени и им служа на техните интереси.

С появата на монополите принципно се сменя и характера на капитализма - от прогресивен той става регресивен, реакционен. Монополите стават пълни стопани на пазара и имат най- широка възможност за да накарат купувача да купува на предлагани цени. Конкуренцията изчезва – заменя я политика на особен род, когато господството на пазара на едни изисква подчинение от други –"монополна политика" или "политика на монополни цени".

В условия на монополи капиталистите достигат своята основна цел — увеличаване на печалбата и обогатяване не чрез подобряване на техниката, а посредством повишаване цените на своите стоки, понижаване на работната заплата на работниците и усилена експлоатация на изостаналите страни – суровинни колонии.

Монополите не само определят своите цени, но и формират търсенето на пазара, заставяйки купувача да вземе ненужно, или да закупи повече, отколкото му трябва. Рязко пада качеството на стоките, като те стават с нисък срок на експлоатация запълващи целия пазар. В кризи на свръхпроизводство цените не намаляват, както преди, а се държат на предишно ниво и за това се уникожава излишната произведена стока.

Получава се затворен кръг, от който няма изход в рамките на капиталистическия строй и господството на частната собственост. Капитализмът, унищожава в непрекъснати кризи общественните производителни сили – закрива заводи, производства, унищожава стоки, които изискват хора, хищнически използват суровини и работна сила, с всеки изминал ден придобиват все по- варварски и безумен характер.

Монополизацията на икономиките прави капитализма, а и строя несправедлив, експлоататорски, съществуващ за сметка на грабеж на горяма част от населението от малка част от обществото (класа буржоазия), още по- несправедлив и даже пряко опасен за живота на хората. Така се получава, защото с разпространението на акционерните общества (основата на монополите) промишления капитал се освобождава от връзката с реалното производство.

Предишните еднолични капиталисти-производственници са изместени от капиталисти-акционери – представители на паричния капитал, съвременни лихвари-паразити. Те вече не участват в непосредственното управление на капиталистическите предприятия, а вземат управляващ, т.е. "топ-мениджмънт". Тяхната раля се основава до "наглеждане" и получаване на паричен доход на акции. От тук следва и неизбежния за империализма ръст на особония слой капиталисти – т.н. "рантиери" – лица, живеещи според израза на един от едрите американски капиталисти "на доход от акций, на процент от доход на акций и висш клас се счита живота на процент с процент от такъв доход".

Монополът убива конкуренцията, унищожава и тази могъша движеща сила, която някога заставяла капиталистите под страх от гибел на техните предприятия и в интерес от победата над съперниците-конкуренти през цялото време да развиват техниката, проявявайки изобретателност и предприемчивост, развивайки по този начин самите производителни сили на обществото. Капиталистът–управленец, "притеснен и предприемчив" капиталист, блъскащ главата си над ефективността на своето предприятие, е отишъл в небитието; появил се по израза на капиталистическия мениджър Ли Якоки "капиталистът се интересува не от конвейера, не от разходите за енергия, не от марката стомана, а от голфа със сенаторите или от покупката за своя г… на необитаем остров".

Така в условия на империализъм рязко се усилва паразитическия характер на капитализма, когато акционерите – собстреници на огромни капитали стават излишнопаразитиращо звено в икономиката, не нужен на тази икономика (тя прекрасно работи и без тях!) съвършено, но при това такова звено, което присвоява за себе си степента на печалба.

В такива условия истинско икономическо развитие няма и не може да има, защото се спира от частната собственост, този факт, че всичко, което се произвежда принадлежи не на тези, които го произвеждат, а на жалки единици, отдавна нямащи към производството никакво отношение, а интересуващи се как само да получат по висока печалба нищо не правейки нищо не произвеждащи.

Затова всяко "икономическо развитие", за което разказват СМИ и официалните лица е фикция! Цифрите за ръст на икономиките рисуват на хода, при това става въпрос не за производство, като такова, а за спекулативен, надут, изсмукан от палците БВП, където се включват вече и услугите от проститутките и търговците на наркотици.

В надпревара за свръхпечалби монополите излизат от границите на своите страни, търсещи за своя капитал по ефективно приложение. Използвайки всевъзможни способи, те поробват по-слабите в икономическо отношение световни страни в свои колонии и изсмуквайки от тях всички сокове (колониализъм). В днешните условия преразглеждането на официалните граници на държавите не считат собствениците на ТНК необходими за контрол над тази икономика и политика. Съвременните империалисти изработват други пътища за колонизация на слабите световни страни (т.н. "неоколониализъм"): назначаване на нужна държавна власт, оплитане със заеми, разпалване на вътрешни конфликти и последващ арбитраж в тях – понякога влизане на миротворчески контингенти и т.н.

При това интересите на различните монополи се сблъскват по между си и в различни части на земното кълбо възникват военниконфликти, преминаващи в някои случаи в световни империалистически войни.

У нас в Русия има всички "родови петна" на империализма: монополизация на пазара и притискане на малките производители, ограничаване на демократичните свободи в страната и настъпление на реакцията, активно участие на руската държава в завоевателната политика на финансовия капитал, в неговата борба за пазари- суровинни и на готова продукция, за най-изгодно поместване на капиталите, за придобиване в тях на най- евтина работна сила.

Целият световен финансов капитал, отдавна станал интернационален, отлично знае, че и царската и днешната капиталистическа Русия винаги са готови да воюват за неговите нтереси "до последния руски войник"! Още повече, че руската олигархия, разделила по-между си съветското народно достояние, търси да вземе парче от новото преразпределение на света.

В епохата на империализма рязко се задълбочава класовата борба между буржоазията и пролетариата, расте революционното движение в целия свят. Най-отпред е работническия клас, пролетариата, който едновремено е и продукт на самия капитализъм и тази сила, която ще го унищожи, защото цялото производство се намира непосредствено в неговите ръце – той  сам произвежда това, за което живее цялото общество.

Да обърка работническия клас, да спре неговото движение и стремеж към освобождение – ето главната задача за олигарсите (съвременните монополисти), защото само така те могат да преживеят и съхранят своето господство в обществото, а значи и своите печалби. За това те използват 2 способа:

- широка и чудовищна лъжа, заблуждаване на народа с помоща на СМИ, спекулирайки на неговата политическа наивност и доверчивост, развращавайки неговия ум и разтрогвайки организацията му;

- методи на пряко насилие, което осъществява принадлежащата им държава с неговите институции – чиновничество, закони, съд, затвори, полиция, армия.

В периоди на революционен подем, когато положението на финансовия капитал (олигархията) стане особено неустойчиво, той нерядко преминава към политика на открит террор против своето собствено население – фашизъм. Буржоазната държава посредством редица последователни действия фактически отказвайки се от всякаква демокрация, която при капитализма винаги е показна, фалшива, не истинска, не пълна, а е урезана, не за всички. В условия на фашизъм няма място даже за такава демокрация – всички решения в страната се приемат изключително от финансовия капитал, по указа на който действа преданно на него правителство.

В условия на империализъм на угнетение се подлага цялото население на страните от неговите трудещи се слоеве до самите представители на буржоазията, не отнасящи се към едрия монополистически капитал. Затова можем да кажем, че империализма въобще и особено във форма на фашизъм е "класов каннибал", изяждащ своите собственни млади братя.

Не е удивително, че в борбата против гнета на монополите активно се включва практически цялото общество, целия народ.  Революционният подем при империализма неизбежно започва с общеполитически, общодемократични протести, в които участват всички слоеме от населението, освен едрата буржоазия. Този етап от буржоазно-демократичната (антиимпериалистическаантифашистска) борба - борба за реална буржоазна демокрация, за политически и граждански права и свободи, борба  против терора и реакцията, без които по- нататъшно общественно развитие (в това число и движение към социализъм) е невъзможно.

С развитието на тези буржоазно-демократични борби, нейните ръководещи сили се явят съзнателни (т.е. осъзнали своите класови цели и задачи) за работническия клас, то на буржоазно-демократичен етап борбата нямя да свърши – ще отиде по надалеч, преминавайки в борба против капитализма въобще, защото само така може окончателно да се решат основните проблеми вдигащи на борба угнетените и експлоатирани общественни класове. В този случай буржоазно-демократичната революция прераства в социалистическа революция, която унищожавайки частната собственост на средствата за производство, поставя кръст на капитализма.

Ако работническия клас не оглави такова буржоазно-демократическо движение, ако не стои в авангарда на борбата против империализма и господството на монополите, срещу настъпващата в страната реакция и фашизъм; ако той не се явява лидер и ръководител в борбата за буржоазна демокрация, за политически и граждански права и свободи, а се оплита в мрежите на буржоазията; ако работническия клас не се организира и не осъзнае своите класови цели и задачи (несъзнателни) или в неговата среда господстват опортюнисти, разкъсващи неговото единство, в сила на действия ръководени от буржоазията (нейните слоеве и групи), то такова буржоазно-демократическо движение неизбежно ще се окаже унищожено от властта на монополите. Буржоазно-демократичната революция търпи поражение. В страната настъпва период на крайна реакция и тотален държавен терор – фашизъм.

Историята на XX-XXI в. многократно е доказала верността на казаното по-горе. Преходът към социализъм в условия на империализъм у нас в Русия преминава през буржоазно-демократическа революция (Февруари 1917 г.). Точно так се е устанавил социализма (във форма на народна демокрация) в страните от Източна Европа и някои страни от Азия след Втората световна война – също чрез антифашистските и антиимпериалистически революции, които по своя клас са се явили революции буржоазно-демократически. По-късно в тези страни народното движение за демокрация е възглавил революционния работнически клас. Там където народно-демократическото движение ръководила буржоазията, където партиите от работническата класа били слаби или разложени от опортюнисти, действащи в интерес на капитала, буржоазно-демократичните революции претърпели поражение и на дълги години в тези страни се установил фашизъм (Унгария, Германия, България, Португалия, Чили и т.н.).

Или при империализма в условия на остро задълбочаване на всички противоречия на капиталистическото общество избора е малък – или се движем чрез буржоазно-демократически реформи към социализъм, или към фашизъм, към система на краен държавен террор и угнетение на целия народ, към безгранична власт на финансовия капитал.

Именно на такъв етап ние в Русия днес и се намираме – стоим на раздвоение, накъде да отидем – към реална, но още и буржоазна, демокрация при властта на целия народ или към фашизъм.

* * *

Как всичко това се отнася за "Платон", системата за заплащане за преминаване по пътищата на страната, с искане за отказ от която и се разгърна в нашата стране в последнюю неделю широкой массовое и поистине народное движение?

Най-пряк образ.

Снетовната икономическа криза, която не и се вижда края, още един път показа, че руската капиталистическа икономика буксува и по-нататък не може да се развива, че тя и обществото, като цяло изискват кардинални, принципни изменения. Че такива изменения могат да бъдат само революционни изменения –унищожението на частната собственост, която спира цялото развитие на нашата страна.

Но олигарсите с това не са съгласни. Те не искат да губят своята власт и своите огромни печалби, които получават с ограбване и експлоатация на милиони  руски трудещи се. За тях криза няма! В кризите те печелят повече прехвърляйки всички свои загуби и издържки на работниците, на всички трудещи се в Русия, заставяйки ги да платят за всичко – даже за това, което винаги е било в обществено ползване! 

А народът започва да се възмущава

Залочва "завиване на гайките". забраняват се митингите, обединенията, демонстрациите, стачките; заради тероризъм се приемат закони позволяващи да се убиват хора без съд и следствие; паставят се камери (даже в тоалетните!); приемат се закони, "узаконяващи" безпредела на чиновници, съд, полиция, обявяване в екстремизъм на всички, които не им се харесва едрия капитал и т.н.

Тоталната система за пътно събиране "Платон" е проектирана като система, която разглежда плащането за преминаване на всички транспортни средства по всички пътища на РФ. Именно по всеички пътища и всички транспортни средства. Федералните пътища, от които започна Всеруската стачка на транспортните работници е само началото. Вече в много региони на страната местните власти са приели подобни закони за регионалните пътища. А федералните се опитват да включат и собственниците на малотонажни камиони. Това, че на нищо няма да се спраг и ще накарат да плащат всички, които имат колела е вън от всякакво съмнение. А колела днес, когато в страната практически е убит общественния транспорт, имат десетки милиони.

По същество това означава, че олигарсите с ръцете на държавата се опитват да обложат населението на РФ на основание това, че:

- човек, като биологичен обект са му присъщи движение в пространство;

- такова движение за човека се явява неизбежно и задължително за нормален живот;

- съществува сила на притегляне към земята, и човек не може сам да се движе по въздуха.

Следователно, всяко движение по твърда повърхност по земята е обективно, никъде от това не можеш да избягаш, а всяка обективна необходимост на човека е потенциална възможност за вземане от него на печалба за тези негодяи, които имат всички възможности да го направят. Руските олигарси имат такава възможност и могат със сила да заставят всички неспособни да летят, като птици да си платят, за това че се придвижват по земята.

Засега нашите олигарси нямат технически средства за това, например да реализират "идеята", изложена от А. Беляев в романа "Продавач на въздух". Засега няма такива промишленни устройства и юридически способи да се вземат селяните такса за дъжд, слънчева светлина и опрашване на растенията от насекомите. Това е много лошо, това е недоработка на монополистическата буржоазия и нейните измислени учени.

А пътищата са друго нещо: това са наземни материални обекти, ограничени в пространството, изкуственни пътни съобщения за предвижване на хора, транспорт и товари, разположени на конкретна територия. Те имат политическа и икономическа принадлежност. Те не яе дават от природата в готов вид – строят се от хората, имат определени качества и ценност. Транспорт извън пътищата днес е немислим.

О тук буржоазията прави извод:  – шикарен подарък, те както и кабелните линии, по всички свои качества напълно съответстват на обекта – мечта, идеал на капиталистическо (паразитно) предприятие: няма капитални вложения (основната маса руски пътища е построена в съветско време, нашия народ ги е строил за себе си), мизерни текущи разходи, не можеш да заобиколиш услугата, а значи категорично необходима услуга и още простота на контрол. А в резултат  - немислима печалба! 

Още едно безценно за олигарсите достойнство е въвеждането на плащане за пътища, даващи им огромни допълнителни печалби – монополизация на пазара на транспортните услуги в Русия. Разоряването на огромно число малки и средни превозвачи ще бъде за едрите транспортни компании, собственици които се явяват същите тези олигарси, голям капитал, който в криза всяка копейка не стига – те с голямо удоволствие ще заемат мястото на малките превозвачи.

И накрая третия огромен плюс, може да се каже, безценен и основен – това е пълния контрол на всяко передвижване по пътищата, което в съвременните условия означава и контрол над обществото като цяло.

Пътищата са олигархичен идеал. Нищо ве правиш, а парите сами влизат в джоба ти. При това цели реки от пари! Само да подставиш сънъците! И най- главното това е отлично средство да се държи народа в повинност: без висше позволение никъде не можеш да отидеш или да направиш нещо опасно или да превозиш нещо опасно!

Тези технически елементи на фашистска диктатура са заложени от проектиращите в "Платон" първоначално – във вид на електронни устройства, показващи системи, къде се намира транспортно средство в даден момент от време, и чие именно е това транспортно средство, на кого принадлежи, кой е собственник, кой е водач, къде живеят и "какво дишат".

"Платон" – е не само унищожаване свободата на предвижване на гражданите – една от важните граждански свободи (за които на думи се безпокои буржоазията!). Това е още и унищожаване правата на човека на свободата на словото, неприкосновеността на личността и свободата на съвестта, а значи и правата на човека на живот, защото никакъв протест, възмущение несправедливост от властите и дори действия по изменение политиките на правителствата стават с "Платон" невъзможни!

"Платон" това е тотално рабство – мрежа от фашистска пяяжшна, в която руския империализъм иска да окове цялата страна!

Не случайно закона за "Платон" разглежда наказанието за отказ от установяване на бортов датчик, иначе наказанието е голямо, пряко да кажем, съвършенно непропорционална вина – 50 хил. рубли за предприемачи и 500 хил. рубли за юридически лица. 

"Платон", ако той все пак бъде въведен и ставащите по цялата страна масови протести не заставят руското правителство да се замисли, то всъщност цялата страна ще се превърне в голям концентрационен лагер. Всяко предвижване на хора ще се контролира,  свободната икономическа дейност на малката и средна буржоазия ще бъде ограничена или забранена, а нейните представители ще се окажат в редиците на  пролетариата. Ще възникне нова милионна армия безработни, които олигархията ще използва, като инструмент на нетиск към работещите с цел намаляване на заплатата на поледните, социалните разходи, пенсиите, пособията и пр. От загубилите всяка надежда на подобрение на безработните ще се сформира огромен слой лумпен-пролетарии, които властта ще използва, като организирана сила против работническото движение в Руссия. Накрая, безработните ще станат "пушечно месо" за водене от руските империалисти войни за разпределение на света, още повече те вече започнаха. (Украина, Сирия… Къде ще е следващата война?). Отчитайки факта, че в Русия правото на събрания, митинги, стачки и обединения отдавна е отменено, свободата на словото често се признава за екстремизъм, а всяко съпротивление на властта – тероризмъм, тоталната електронна паяжина "Платон" ще задуши последните надежди на нашия народ на свобода, заглушавайки всички прогресивни сили.

Този факт, че свои "платони" отдавна съществуват в Европа, за което постоянно говорят представителите на руската власт, не е аргумент. В много страни от Европа и САЩ фашистските или полуфашистски режими са установили отдавна, примерно към 50-те г. на XXв. а след разрушаването на СССР, реакцията и тук засилила своето настъпление на правата на трудещите се. Това, че фашизма в европейските страни се облича понякога в красиви дрехи на "социална държана", правейки малки отстъпки към трудещото се население във вид на някои социални блага, както е било например на вълната на революционен подем на европейския пролетариат ("шведския социализъм" и др.), то такъв маскарад не смена същността на нещата. В хитлеристка Германия също е имало някотои показни социални блага за "простите граждани", но тежкия държавен террор не се превърнал от това в свобода и демокрация.

Важно е това, че именно от тогава на Запад започнали стремително да се разпространяват и усъвършенстват чисто хитлеровите методи:

- тотална лъжа в СМИ – главният апарат на идеологическо въздействие на масите, позволяваща да се управлява с други методи на дозиране на информацията или специфичната форма на нейното поднасяне;

- усилиен террор против трудещото се население – били са намалени политическите и граждански свободи, широко се разпространило следенето, доносничеството, младежкото правосъдие, платените пътища, започнали да се създават фалшиви работнически организации, да се използват нови форми на експлоатация и угнетение и т.н.

Русия, като съветска република, където е управлявал съветския трудов народ, никакъв террор и следене не знаел много десетилетия. Демокрацията тук е била истинска, а не показна, не декоративна, както в капиталистическите страни. Ние бяхме свободни и нямаме нищо общо с това "цивилизовано" робство, коетор европейците възприемат, като норма на живот.

Що се отнася непосредствено за платените пътища в Западна Европа, те имат дълга история, която започва с разбойниците при Карл Велики, продължава с дезертьорите и мародерите в Тридесетгодишната война – във вид на самоделни "застави" и "митници" и завършили своето логично завършване в съществуващите днес мрежи от платени европейски аутобани. Но всъщност всички тези пътни изнудвания са едно – бандитизъм и рекет на пътя, не е удивително за класовото общество, когато нищожно малцинство господства над огромното болшинство.

И ако за европейците това е нормално, те към това са привикнали, защото винаги така са живели, то за нас, знаещите какво е това истинска свобода, подобно е категорично неприемливо и невъзможно.

Ние народа на Русия, не желаем да платщаме за това, което за нас винаги – ще повторим ВШНАГИ, от както е съществувала Русия е  било безплатно и принадлежало на ВСИЧКИ!

Но днес това, което е принадлежало на всички и с което са се ползвали всички, искат да вземат в свои ръце единици, заставяйки да платят цялото общество, целия народ.

Но народа вече ги е платил тези пътища – те са построени с неговите ръце и с неговите пари!!!

Следователно закона за "Платон" е закон антинароден и абсолютно неправомерен, като юридическа уловка на олигарси и тяхната държава това не прикрива. Този факт, чe държавата у нас в Русия приема такива закони и ги защитава, в това число оказва натиск на протестиращите превозвачи, блокирайки техните акции на протест и цялата информация за тяхното провеждане, говори  само за това, че нашата държава е също антинародна!

Затова борбата против "Платон" – това е класова борба, която води работническата класа с империалистическата буржоазия за своите неотменими човешки права, за своето право на живот, за своето бъдеще, за бъдещето на своите деца. Защото той разбира, че "този, който не се бори на подготвителните етапи против реакционните мероприятия на реакционната буржоазия и против нарастващия фашизъм, той не е в състояние да предотврати, даже ­обратното, ще облегчи победата на фа­шизма"[1].

В тази антиимпериалистическа борба приемат участие и буржоазията, нейната средна, малка и най- малка част, защото нея експлоататорската класа я грози не само с икономическо, но и с политическо унищожение във вид на отмяна от олигархията на всички либерално-буржоазни основи, на които може да се осъществява тяхната дейност. А това означава, че отиващата за отмяна на "Платон" борба става наистина народна борба, защото тя засяга материалните интереси на всички слоеве и класи на нашето общество, освен разбира се финансовата олигархия и едрия капитал.

Да се победи целия народ, всички слоеве и класи населения, които ги обединява общ стремеж към политически и граждански свободи е невъзможно. Те непременно ще свалят от себе си тази власт, която не им позволява да реализират своите жизнени интереси. Друга работа е, че победата сама по себе си няма да дойде – за нея трябва да се бориш и борбата ще бъде непроста. Натрупаните огромни богатства от олигархата ще я подтикват с всички сили и средства да се стреми да остане на власт. Те ще купуват хора на тяхна страна, ще изкривяват и безкрайно ще лъжат, ще се стремят с безкрайни обещания да отложат своя неизбежен край. Но тяхната бясна съпротива е предсказуема и неизбежна – смърт и вечна забрава, защото самата история на човешкото общество вече е поставила на нея кръст.

В.Бородаенко, А.Акопян, 20-23.11.2015 г.

 


 


[1] Г.Димитров. Выступление на VII Конгрессе Коминтерна, 1935 г.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 795031
Постинги: 1768
Коментари: 230
Гласове: 359
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31