Когато ние говорим за болшевишката партия, за комунизма, то трябва да различаваме следните четири неща:

- идеология        (теория, програма);
- тактика;
- организация;
- история.

Това са четирите важни подразделения на общественно-полити­ческите знания. Ще кажем няколко думи за всяка от тях.

Ние искаме да получим всестранна пред­става за болшевишката партия, на нас е нужно преди всичко да попитаме себе си: каква е идеологията на пар­тията, нейната теория? Как партията разбира хода и разви­тието на обществения живот? Какво иска да постигне партията, какви задачи си е подтавила пред себе си? Каква е про­грамата на партията и как тя я обоснова­ва? Въпросите- теоретични, програмни, идео­логически и отговорите на тях взети заедно представляват обществено-политическия светоглед на комунизма.

Комунизмът е преди всичко учение за условията на освобождение на работническата класа, а заедно с това и всички други трудещи се от всички видове притеснения-насилия, поробване, угнетение, неравенство и експлоатация завинаги. Такова е първото значение на думата "комунизъм".

Комунизъм се нарича също така и този бъдещ обще­ствен строй, който ще замени капиталистическия, експлоататорски строй и който осъще­ствява пълно и всеобщо братство, ра­венство и свобода на всички хора. Такова е второто значение на думата "комунизъм".

Следователно, комунизма обозначава, от една страна, учение за условията при достигане и осъществяване на бъде­щото общества, а от друга страна — самото това бъде­що общество. И двете значения взаимно се допълват едно на друго и едното и другото са неотделими.

Идеологията на нашата партия носи не случайно, повърхностен, сменящ се, неустойчив ха­рактер, както е и у другите без изключение партий. Светогледът на болшевиките се опира на гранитния фундамент на науката, на теорията на мар­ксизма, създадени от великите учители на работническата класа: Карл Маркс (1818—1883) и Фридрих Енгелс (1820—1895), продължени и  развити на нова висота от Владимир Илич Лени­н (1870—1924). Нашата партия се ръководи от учениеето на Маркс—Енгелс—Ленин.

Комунизъм, болшевизъм, марксизъм, ленинизъм — това са различни наименования на едно и също учение. По никакъв начин не трябва да се мисли че ленинизма е нещо различно от марксизма. Ленин, както е казано е продължил, развил и издигнал на нова висота марксисткото учение. Той то претворил в живота, като вожд на работническата класа, направил го понятно, до­стъпно и близко на широките маси работници и селяни. Ленин отново поставил всички въпроси на работническото движение в условия, нямащи място при живота на Маркс и Енгелс и ги разрешил с невиждана до тогава пълнота и дълбочина в ду­ха на учението на Маркс и Енгелс. (В превод "комунизъм, болшевизъм, марксизъм, ленинизъм" може смело да се добави и "сталинизъм", ако се разбира под нея теорията и практиката на реалното социалистическо  строителство. Ние самите този термин не обичаме, против неговото използване бил и самия Й.В.Сталин, предполагайки, че неговата политика – това е ленинизъм, въплъщение на заветите на Ленин. Привържениците на Сталин наричали себе си не "сталинисти", а "сталинци". Но поради троцкистите, постоянно опитващи се да се противопостави Ленин на Сталин, термина "сталинизъм" се вкоренил в нашето общество и означава именно това, което ние говорим– реална практика на социалистическо строительство в СССР, достигнало, както е известно, във всички области от живота немислими успехи и с това трябва да се съобразяваме – прим. РП)

Тактика

Вторият отрасъл от комунизма се ялва тактиката.

"Под тактика партията разбира своето политическо поведение или характер, насоченост, способи за политическа дейност. Такти­ческите резолюции се приемат… за това, за да може точно да се определи политическото поведение на партията… по отношение на нови задачи или във вид на ново политическо положение" (Две тактики социал-демократи в демократическите револю­ции. 1905 г.).

Партията постоянно се налага да решава "тактиче­ски" въпроси за това как да се отнася със селячеството, интелигенцията, есеровските партии, към не­мската революция, към ултиматума на Керзон, ма­лките народности (националния въпрос) и т. н. Партия не действа по шаблон, по заучени образци. Партията- писал Ленин през 1900 година, "не скръства ръце, не си сужи в своята дейност с някакъв предварително измислен план или прийом от борбата; тя признава всички средства за борба, стига да съ­ответстват с наличните сили на партията и да да­ват възможност да се достигнат най-високи ре­зултати, достижими при дадени условия" (Насъщните задачи на нашето движение. 1900 г.). (Ето това голямата част от тези, които у нас в Русия се наричат комунисти, не разбират категорично, и постоянно се опитват да намерят схема, шаблон, абсолютна формула, вярна във всички времена и във всички случаи. Механицизмът, за съжаление, доминира в комунистическата среда, и затова главната тактика на такива "комунисти" – е да пляскат буржоазията за опашката, а не да отстояват твърдо интересите на работническата класа. – прим. РП)

В зависимост от обстановката, от съотношенията на силите партията действа различно, неуклонно пре­следвайки крайната цел: осъществяване на комунизма. (Ито го фара, на който следва да се ориентираме – комунизма. Не мъртва схема на всички времена, а именно огън, към който трябва да се движим, да прескачаме по пътя появилите се препятствия така, както това е най-изгодно на работническата класа, изхождайки от скорошното и най-надеждно нейно достижение и нейна главна цел – комунизма. – прим. РП).

Всеки член на партията трябва добре да усвои за себе си и добре да разбере: защо у партията е една тактиката, една линията на поведение, да кажем по отно­шение на селянина-средняк, друга — по отно­шение на кулака; от какво се ръководи партията при решаване на допустим, национален въпрос; защо болшевиките при царя понякога са участвали в Държавната Дyма, а понякога са отказвали да избират в нея, бойкотирали са Думата и т. н.

Точното броене на силите, избора на съответстващи средства за борба, гъвкавост, умение да се маневрира (къде трябва да се настъпва, къде — отстъпва), посто­янна връзка с масите — ето главните качества на бол­шевишката тактика. Трябва постоянно да се измисля тактиката на партията по всички въпроси. (Важен принцип, също лошо разбран от съвременните комунисти в Русия! Не да се лежи по корем, ако няма сили за борба, а да се натрупат сили, да се изберат тези способи, които им съответстват, най-добре за атака и т.н. – това са основи на военното изкуство, науката да побеждаваш, а значи и изкуство на класовата борба. – прим. РП)

История на партията

Третият отрасъл от знания, необходим на комуни­ста, това е историята на партията, изучаване на това, как партията е възникнала, как се е развила, как се е борила, какво е преживяла за четвърт век от своето съществуване. Историята на партията — богат источник на поучения и урок за новите. Без знания по история на партията, без ясна представа за това, как се е зародил болшевизма, в борба с какъв враг тя се е зака­лила и укрепнала, не могат да направят от теб добър партиец. Ленин постоянно се обръщал към историята на партията, черпейки от нея изводи и поучения за днешното време, за днешната борба. (Още една важна истина, която почти абсолютно се игнорира от нашитеи комунисти. А отговорът на този въпрос, който до днес мъчи много хиляди, а може и милиони наши съветски хора – защо загина Съветския Съюз лежи именно там. И не само този отговор. В историята на партията на болшевиките има много отговори на най- насъщните въпроси на нашето съвремие, например, на най-важното – как да се работи с работническите маси, как да се създаде истинска партия на работническата класа и т.н. Но буквално единици се от комунистите се учат от партията на болшевиките. Останалата маса, както от млади, така и от стари комунисти, чисто по-буржоазно полагат, че те всичко знаят и не им трябва да се учат – прим. РП)

Организация

Четвъртото, което нас особено ни интересува в комунистическата партия и за което ние мислим специално да се заемем в тази брошура е орга­низацията на партията.

Ние знаем, че партията, като съюз на политически единомишленици, сама по себе си представлява една от организацийте на работническата класа наред с другите организации: профессионал­и съюзи, съвети на работнически депутати, коопе­ративни общества и пр. Всяка организация, партия в това число, може да бъде крепка и спло­тена, а може да бъде и слаба.

Партията на болшевиките днес е най- мощната ре­волюционна партия на пролетариата на земята. Всеки встъпващ в партията работник е задължен да попита себе си: как е организирана нашата партия? В какво се изразява вътрешната и сила? Какво е вътрешното устройство на пар­тията, нейния вътрешн порядък? Какъв е строежа на партията? Съблюдението на какви организационни пра­вила осигурява на болшевиките мощността, крепостта, силата на партията? От какво да се ръководим, за да може партията винаги да  бъде първа?

Всеки знае или е чувал, че нашата партия се отличава от другите работнически партий, в това число и от комунистическите (в Запад­на Европа) не само по правилността на своята политика, но и със своята невиждана в света организова­ност. Ето по тези правила или условия на орга­низованост, за строителството на партията ние и ще говорим тук. Идеологически или тактически въпроси ние няма да развиваме тук: тях ще ги разгледаме в други книжки. Тези въпроси ние ще засегнем там където ще се окаже необходимо за най-добро разбиране на организационните идеr на болше­визма или ленинизма.

За организованоста на работниците Ленин винаги е при­давал изключително важно значение.

"У пролетариата няма друго оръжие в борбата за власт, освен организацията" (Крачка напред, две назад. 1904 г.).

"Силата на работническата класа е организация. Без организация на масите пролетариата е нищо. Той трябва винаги да е организиран" (Борба с кадетстващите социал-демократи и партийната дисциплина. 1906 г.).

"Съзнателността на предния отряд е в това, между впрочем, и проявявайки се в това че уме да се орга­низира, а организирайки се получава еди­нна воля и тази едина воля на хиляди, стотици хиляди, милиони става воля на класата" (Как В. Засулич убива ликвидаторството. 1913 г.).

Богатството от идеи на Ленин са разнообразни и в различни области. В частност, Ленин e създал учение за революционната партия на про­летариата. Учението на болшевизма за партията се заклю­чава не само в произведенията на Ленин, но и в по­становленията и резолюциите от партийните конгреси и в не­посредствената организационна практика на партията. Нужно е да се знае, че за времето на своя живот Ленин не е вземал важни решения по главни въпро­си, които са преминали без негово участие или съвет от Ленин или са се раминавали с неговите идеи. Не трябва да се отде­ля Ленин от партията. Не трябва да се противопоставя ленинизма на болшевизма, да се мисли, че това са различни неща. Ако ние по някои партийни въпрос не намерим преки указания в произведенията на Ле­нин, то трябва да ги търсим в постановленията на партията. Речите и статиите на Ленин, резолюциите и постановленията на партията — това са две части, взаимно изпълняващи една на друга, взаимно разясняващи една на друга. Из­лагайки учението на Ленин за партията, ние се стремим, преди всичко да стигнем до истинското мнение на Ленин по този или друг въпрос; преразказани от мнението на Ленин, или дадени разяснения и изводи, произтичащи от основните идеи на Ленин.

Гъвкавост на организациите и единство на действията

В самото начало на 1902 година, предлагайки план на по­строение на партията, Ленин питал: какъв тип на организация ни е нужна? И на този въпрос отговарял: на нас е нужна такава организация, която

"осигурява необходимата за социал-демо­кратическата бойна организация гъвкавост т.-е. способност да се приспособява незабавно към най- разнообразни и бързосменящи се условия на борба, умение от една страна да се приема сражение в отрито поле с превъзхождащ го по сила неприятел, когато той е събрал на един пункт всички сили, а от друга страна, ползвайки се от неподвижността на този неприятел да се напада там, където най-малко очаква нападение" (Какво да се прави? 1902 г.).

Гъвкавостта е умение бързо да се преустройват редиците — такова е едно от основните изисквания, които Ленин предявявал към партията. Много години по-късно, когато започна империалистическата война, Ленин заявил, че западно-европейските социал-демократически партии трябва от легални, разрешени със закон организаций да преминат към нелегални, тай­ни за да водят борба против буржоазията. Ето какво е писал тогава Ленин за органи­зацията и неговата гъвкавост:

" Да вземем съвременната войска. Ето един от добрите образци на организация. И добра е тази организация, защото е гъвкава, умеейки да дава на милиони хора единна воля. Днес тези милиони стоят у себе си по домовете в различните краища на страните. Утре ще има заповед за мобилизация и те ще се съберат в на­значените пунктове. Днес те лежат в тран­шеите, лежат понякога с месеци. Утре те в дру­г порядък ще отидат на щурм. Днес те про­явяват чудеса, защитавайки се от шрапнели. Утре те ще проявят чудеса в открит бой. Днес техните предни отряди минирват, утре ще се предвижват на десети версти по указание на летците над земята. Ето това се нарича организация, ко­гато в името на една цел, одушевяване на една воля, милиони хора сенят формата на своето общуване и своите действия, сменя мястото и прийомите на дейност, сменя оръ­дията и оръжията съобразно изменилите се обстоятелства и въпросите на борбата" (Крахът на II Интернационал. 1915 г.).

Взел "съвременната войска", като "един от ной-добрите образци на организация", особенно подчертавайки "гъвкавостта" на военните организации, тяхното умение да дават на милиони хора "една вола", Ленин прибавя:

"Това се отнася и за борбата на работническата класа против буржоазията".

Организационна гъвкавост, умение бързо да се п­реустройват своите редици, преход от подмолни форми на организация към легални и обратно при не­прекъснато съхранение и единство на ръководството, воля и действие — това са основните организационни качества на нашата партия. (Уви и тук разбирането за партийната организация от нашите комунисти е далеч от ленинското. Не e секрет, чe нашитe водeщи така наречени "комунистически партии" – КПРФ и РКРП, например разбират само легалните форми на работа. Самата само мисъл за  непублична форма на работа, не одобрявана от буржоазната власт, не говорейки вече за пряко нелегална работа, ги води в болницата. Но според Ленин, това е и най ярка проява на опортюнизъм, за който той неистово е ругал европейската социал-демокрация – партиите от II Интернационал, в угода на легалността предалите коренните класови интереси на работническата класа. – прим. РП)

Партията не признава организационния "фетишизъм", отстояване навсякъде и при всички условия и положения на една завинаги установена форма на строителство. (Фетиш — предмет,на който се приписва чудодейна сила и който затова го боготворят, прекланят се пред него, вярват в него.) (Ето такъв фетиш за нашите комунисти, в това число бившите членове на КПФФ, слушали за партията на болшевиките, но на дело практически нищо не знаещи за нея се явява например демократическия централизъм. Много, от това, ноето по-нататък ще узнаят от автора – стария болшевик Вл.Сорин, за тях явно ще бъде откровение. – прим. РП)

Организационните форми се подчиня­ват на изискванията на революционната целесъобразност. В мрачната епоха (до първата революция от 1905 г.) болшевиките отхвърляли напр., "изборното начало" вътре в партиятя, защото при отсъствие на свобода в стра­ната вътрешнопартийна демокрация не е трябвало да има. Но веднага след, като в царска Русия поли­тическия живот временно станал свободен (след октомври 1905 г.), партията веднага преминала към демо­кратическа организация. По-късное, в епохата на реакцията (примерно от 1907 г.), партията отново се  скрила, свела демократизма до минимум. Едно вътрешно устройство на партията е било в епохата на военния  комунизъм (1918—1921 г.), друго — днес. (Книгата да напомним е била написана от автора през 1924 г. – прим. РП)

Партията е задължена да се приспособява според формите на своя строеж към условията на текущата борба.

"Всяка форма на борбь изисква съответстващи техники и съответен апарат. Когато главната форма на борба в сила на обективни условия стане парламентарна борба, в партията неизбежно се усилват чертите на апарата за парламентарна борба. Обратно, когато обективните условия пораждат борба на масите във вид на масови политически стачки и възстания, партията на пролетариата трябва да има "апарат" за "обслужване" именно тизи форми на борбь и от само себе си се разбира, че те трябва да са особенни "апарати", неприличащи на парламентарните. Организираната партия на пролетариата, която е признавала наличните условия за народни възсстания и не забравила своя апарат, ще е партия ня интеллигентни интриганти; работниците ще я напуснат отивайки при анархистите, буржоазните революционизти и т. н." (Кризата на меншевизма. 1906 г.).

По време на гражданската война партийните организации са приели полувоенен характер ("мили­таризация на партията"): краен централизъм, стройна дисциплина, действаща по пътя на заповеди. Иначе не може да се победи врага. Затова партията била задължена да се  преустрои на военна тема.

За времето на своята история партията не един път се е наложила да изменя своята организационна форма. Но всеки път, когато партия трябва да се свие, да събира своите редици или обратно-да ги разтурва, постоян­но да остава коренен тип болшевишка партия.

"За разлика от Европа в края на XVIII и първата половина на XIX век — писал Ленин през 1913 го­дина— Русия именно дала пример на страната, в коя­то старата организация доказала своята жиз­неност и своята дееспособност. Тази организа­ция се е съхранила и по време на реакцията, независимо от отпаденето на ликвидаторите и тъмните хора. Тази организация, съхранява своя коренен тип, умеела да приспособи своята форма към изменящите се условия, умеела да видоизменя тази форма съобразно изискванията на мо­мента…" (Как В. Засулич убива ликвидатор­ството. 1913 г.).

Както армията се преустройва за да остане армия, даже мощна военна организация, така и партията видоизменя своите организационни форми, за да съхрани своите корени от болше­вишки тип. Единството на ръководството, волята, дей­ствията, организацията се явяват по­стоянни в партията. Партията живее и се развива, никога не разкъсвайки своята минала организа­ция: тя оставя това, което е остаряло, съхранява това, което е доказало своята жизненост, създава нови форми използвани към новите условия на борба, съхраняватт преемствеността в своята дейност, отбелязват традициите на партията, или поучението и уроците на предишния революционен опит, и във всяко по­ложение отстояват коренния тип на болшевишката организация.

Да преминем към изучаване условията и правилата на орга­низоваността.

 Продолжение следует