Партията е силна само, когато се състои от съзнателни хора, добре разбиращи интересите на своята класа и умеещи да ги отстоява.
"Социалистите — говори Ленин — са главна сила считаща съзнателността на масите" (Социал-демокрацията и избоите в Петербург. 1907 г.).
Съзнателността е първото, което партията търси от своите членове. На всеки е ясно, че ако партията се е състояла от хора, които не разбират обществено-политическите явления, не разбират добре своите собственни задачи и не знаят, как да ги разрешат, то такава партия никаква цена за работническата класа няма да има. (За съжаление, именно от такива са хората днес, които не разбират от какво се състоят всички съществуващи партии с комунистическими названия. И именно затова "Рабочий Путь" не престава да повтаря ленинските думи "Учи се, учи се и пак се учи", подразбирайки под тях изучаването не само на теорията – философия и политикономика, без които днес не можем, но и историята на партията, защото всичко това е безценен опит на световното и руско революционно движение. – прим. РП). Ето защо едно от условията за встъпване в партията се явява историята и признаването на партийната програма.
От встъпващия в партията обикновен работник не трябва да се очаква да знае програмата, да я "назубри", а да умее самостоятелно да я разбира, обяснява и т. н. Това може да го направи само теоретическ подготвен другар. Но да знае и признава основните идеи, главните мисли на нашата програма е задължен всеки член на партията. Човек, който не знае, как комунистите разбират хода на обществения живот и с какво да постигнат, не може да бъде признат за съзнателен идеен член на партията. Разбирането на идеите на комунистическата партия и съгласието с тях, признанието на тяхната правилност — ето това е което отделя съзнателния човек от несъзнателния. (Ние бихме добавили, че това е което отделя истинския комунист от обикновения привърженик на социализма, който явно не е способен да отиде в авангарда на революционната борба на работническата класа. – прим. РП)
Марксизъм — класова идеология на пролетариата
Партийната програма представлява кратко изложение на марксическото учение. По този повод ни е нужно по-подробно да поговорим за марксизма, като класова идеология на пролетариата.
Какво е това марксизъм, социализъм, комунистическо учение?
Това е преди всичко, система от иди, мисли, възникнали в главите на Маркс, Енгелс, Ленин и други, мисли правилно построени и отразяващи интересите на пролетариата, като определена общественна класа.
"Марксизмът е теория на освободителното движение на пролетариата" (Крахът на II Интернационал. 1915 г.).
"Най- великото световно освободително движение на угнетената класа, най- революционната в историята класа е невъзможна без революционна теория. Тя не може да се измисли, тя се е родила от съвкупността на революционния опит и революционната мисъл на всички страни по света. И такава теория е израснала през втората половина на XIX век. Тя се нарича марксизъм". (Честният глас на френския социалист. 1915 г.).
Но какво означава това – "марксизмът е класова идеология на пролетариата"?
Може би Маркс, Енгелс, Ленин са писали своите книги под диктовката на работниците, а те са им разказвали, какво мислят, как разбират хода на общественното развитие и своите задачи?
Не, нищо подобно не е било. Маркс и Енгелс са писали, "творили", както говорят, съвършено самостоятелно, никой нищо не им е диктувал, и когато те създали своята теория, милиони работници, с изключение на малка група, даже не знаели за нейното съществуване, те не знаели и за самите Маркс и Енгелс, както не знаят това и днес много милиони работници.
Как така, марксизма е класова идеология на пролетариата, а огромно множество от работници за него нищо не знаят, не "осъзнават" това учение? Работниците работят на фабриките и заводите, борят се със стопаните, стачкуват, а не в главите им, а в главите на Маркс и Енгелс се е натрупала тяхната- работническа класова идеология? Излиза, че работническия клас е на едно място, а неговата идеология на друго? Как да го разберем това?
Ще разгледаме въпроса от далеч. Понякога говорят, че "работническият клас стихийно се увлича към социализъм" или "работниците са родени социалисти". Това е вярно и невярно. Невярно, ако се мисли, че работника, стоейки зад машината, понася тежкия трудов живот, сам от себе си започва да разбира, какво е капитализъм и какво социализъм, как е устроено и как се развива съвременното общество, как трябва да се борим за за социализъм и т. н. Всичко това той не го знае и сам на себе си не може да го разбере, а може да го узнае само от науката, теорията. Но това е и вярно, защото ако разбере това, че работника, стихийно протестиращ против експлоатацията, ако му разкажат същността на социализма, марксизма, комунизма, внимателно размисляйки над казаното ще, реши: ето това ми е нужно, това е правилно и отразява моите интереси, затова аз съм за социализъм, за комунистическа партия. Буржоазията и нейните слуги това никога нямя дя го кажат. (Ето тук се разобличава още една много популярна у съвременните леви и комунисти дребнобуржоазна илюзия, че самата тежест от живота при капитализма ще направят работниците борци за социализъм, за революционно преустройство на съществуващото общество и на това основание те нищо не предприемат – седят и чакат, кога всичко това за тяхще направи самия живот, стихийно развитие на събитията. Това че тук се усещат нотите на "икономизма" – дребнобуржоазно течение, от което след това е израснал меншевизма, и критиката на която В.И.Ленин е посветил цяла брошура – "Какво да се прави" е еднозначно. – прим. РП)
За социализма работника разбира не в съня си и не по откровения от всевишния, а от страна на съзнателния другар, от листовки, вестици, книжки. Листовките и книжките заимствали своите идеи от други книги, а те — от произведенията на Маркс и Енгелс. А Маркс и Енгелс били велики учени, които овладели цялата буржоазна наука дотях и с нейна помощ стигнале до изучаването на обществения живот и в силата на своите гениални способности успели да открият законите и хода на общественото развитие. Те забелязали великото историческо значение на пролетариата като особена класа в обществото, призвана да преустрои обществото на нови начала; изяснили, че самия ход на общественото развитие създава условия за освобождение на работническата класа и са указали тези способи на борба, с помоща на която работническия клас може да се освободи. Маркс, Енгелс, Ленин в силь на дадената им от плиродата колосална сила и талант най-добре разбрали и представили нтересите на работническата класа, от всеки друг.
Теория на марксизма и работническото движение
По- горе ние специално опростихме, задавайки такъв въпрос – нима работническия клас го слагаме на едно място, а неговата идеология на друго? Така излиза на пръв поглед. Първоначално марксическото учение е съществувало само по себе си, а непосредственната, стихийна борба на работническата класа — също сама за себе си. Но след това, когато идеите на социализма проникват все повече и повече революционери, предаващи това учение на най- напредналите работници, първоначалната, съвършено неизбежна разчлененост на комунизма и работническото движение започнало да изчезва. Социализмът запо(нал да обхваща все повече и повече маси от пролетарий, отначало организирани в социалистически кръжоци и групи, а след това обединени в партия. Станало сливане на марксическото учение с непосредственното работническо движение. Последното започнало да се развива под знамето на марксизма. Коммунизмът станал достояние на широките слоеве на пролетариата, намиращ в него изразител на своите класови интереси, убеждаващ, че марксизма е действително класова идеология на пролетариата; рьзбиращ, че извън марксизма няма освобождение на пролетариата.
Проникнат от марксическото учение — това и означава да станеш напълно съзнателен работник. Нашата партия се явява носител и хранител на марксическото учение. Запознавайки се с основните идеи на партийната програма новия получава най- първа, най-проста, най-общодостъпна представа за марксическото разбиране на хода на общественото развитие.
Ето какво пише Ленин за взаимоотношенията на социалистическото учение и работни;еското движение:
"Учението за социализма e израснало от тези философски, исторически, икономически теорий, които се разработват от образованите представители на имащата класа, интелигенцията. Основателите на съвременния научен социализъм, Маркс и Енгелс, са принадлижали самите те по своето социално положение, към буржоазната интеллигенция. Точно така и в Русия теоретическото учение на социал-демокрацията е възникнала съвършено независимо от стихийния ръст на работническото движение, възникнало е като естествен и неизбежен резултат от развитието на мисълта у революционно-социалистическата интелигенция. Към средата на 90-те години на XIXв. това учение не само била напълно готова програма на групата "Освобождение на труда", но и завоювало на своя страна голяма част от революционната младеж в Русия. По този начин е било налице и стихийно пробуждане на работническата маса, пробуждане към съзнателен живот и съзнателна борба, и наличната въоръжена социал-демократическа теория на революционната младеж, която се вляла в работническата" (Какво да се прави?, 1902 г.).
Теорията на марксизма се е създала не в процеса на непосредствено стихийно работническо движение, но на основа неговия опит, на основа поучения и изводи от него.
"Революционни бацили"
На първата степен на работническото движение носители и пропагандисти на марксическото знание естествено се явявали социалистите от революционната интеллигенция; с ръста на движението от работническите маси все повече и повече се надигали най-напредналите, развити и способни работници, които по-бързо, от останалата маса, усвоила идеите на марксизма и успяла да предаде пропагандните идеи на марксизма сред останалата работническа маса. Така се заличило първоначалното различие между "интелигентите" и "работниците" в овладяването на и пропагандата на социализма.
Колкото по-широко и дълбоко бъде поставено образованието и просвещението на работницити в Съветска Русия, толкова по-скоро ще бъде унищожена границата между хората на умствения и физическия труд, получено от нас в наследство от капитализма.
Революционерът-марксист се явява "революционен бацил" по отношение към наивното, стихийно съзнание на работника. Идеи, предварително влезли в съзнанието на работника, представляват "мая": те будят работника от сън, разрушават в него привичните представи, будят в него маса въпроси, разлагат старото, застояло съзнание и го превръщат в съзнание класово, комунистическо. Марксистът заставя работника да гледа на света по-новому, не както преди.
Важноста на теорията
Ленин постоянно се е борил против тези, които демагогически (Демагогия — игра на тъмните чувства на масите, подиграване под нейните случайни настроения. – прим. авт) уверявали работниците, да бъдат едни "мазолисти ръце" или "мускулести юмрюци", без марксистската теория, без ясно научно съзнание може да се победи буржоазията и да се осъществи социализъм. Силата на партията е в нейната съзнателност. От тук е и важното значение, което болшевиките придават на теорията. Ленин сурово осъждал "нехайството и беспомощността" в областта на теорията и рязко се изказвал против всякакви опити да се "отслаби значението на теорията".
"Без революционна теория не може да има и революционно движение… Ролята на водещия борец може да изпълни само партия, ръководена от водеща теория"» (Какво да се прави? 1902 г.).
Такава теория ние имаме — марксизма. Да видим какво казва Енгелс на немските работници за нашите задължения в областта на теорията:
"Задължението на водачите се състои в това все повече и повече да просветяват себе си по всички теоретически въпроси, все повече и повече да се освобождават от влиянието на традиционните, принадлежащи към старото светосъзерцание фрази и винаги да да знаят, че социализма от този момент в който е станал наука, изисква с него да се отнасяме, като към наука, т.-е. да го изучаваме".
И по-нататък:
"Придобитото по този начин все по-голямо проясняващо се съзнание е необходимо да се разпространи сред работническата маса с по-голямо усърдие и все по-голямо сплотяване на организацията на партиите…" (Енгелс. Селската война в Германия. Предисловие към изд. 1874 г.).
(По този повод даже не ми се пише – РП за това е писал много в своите статии, че комунист без знание на теорията – това не е комунист, че само от такива "радетели за социализъм" ефекта е нула, но независимо от това хиляди леви и се наричат себе си комунисти, а марксисзма не знаят, и главното– принципиално не желаят да знаят теорията!!!! Те осъждат тези, които стоят на противоположни полиции, и в частност РП търси преход, както те наричат това, "към практиката", абсолютно не разбирайки, че теория и практика в марксизма са неразривно свързани! Истинският марксист, ленинец, комунист не може да бъде зает само с теория и освободен от практикя, или тогава той престава да бъде марксист и неговата теория – НЕ е марксизъм! Всъщност не разбирайки и не знаейки марксизма и неговата теория, те не разбират и не знаят истинската марксическа (комунистическа) практика, подразбирайки под това, което те наричат "практика" обикновен буржоазен активизъм, т.е. имитация на борба за социализъм, но не самата борба. – Прим. РП)
Никога не трябва да се спира да се разяснява на работниците цялата огромна важност на теорията. Грешките в теориите водят в края на краищата к грешки в политиката, практиката, действията. Новият в партията не трябва да се удовлетворява от това, че е влязъл. Трябва да се развива себе си, своето съзнание. Трябва да се стреми към това, да бъде теоретически просветен член на партията. Трябва да се осъждат и усмиват тези, които по своята неразвитост порицават уважението в партията към теорията, към по-съзнателните другари и обратно, да започнат да превъзмогнат "стихийността" над "съзнателноста", да подтикнат и останалите неосъзнати елементи. (А такива, които трябва да се присмеем и осъдим у нас днес са много! И не в малка степен те спират развитието на революционното движение в нашата страна, помогайки по този начин на буржоазията, играейки на нейна страна. Немалко са и тези сред нас, които обявяват себе си за привърженици на РП. Но на дело те се явяват противници и най-главното – противници на пробуждащата се работническа класа, която днес, в тази минута, като въздух са и необходими тези, които могат да дадат истинско политическо знание на произходящето. – Прим. РП)
Комунизмът и вярата в бог
Още единпът ще повторим, съзнателността е първото, което партията изисква от своите членове, и подчертаваме, че партията придава огромно значение на теорията. И докато става въпрос за съзнателността, за важността на теорията, за научността на нашия светоглед, то не можем да не засегнем и въпроса за отношението на комунистите към религиозните предрасъдъци.
Комунизмът и вярата в бога са несъвместими. Не трябва да се вярва в бог и в същото време да си считаш за напреднал, съзнателен работник. Комунизмът не се ограничава с една само политика, а представлява всестранно учение, осветяващо всички страни на живота, в това число и религиозните вярвания на хората.
Някои разсъждават така: ние искаме да се борим с капитализма и да свалим експлоататорите, като за това е достатъчно да имаме правили политически възгледи, да бъдем добри и дисциплинирани членове на партията и под нейното ръководство да правим това, което е нужно за освобождението на работническата класа, а вярвам ли аз в бог или не — това е мое лично, частно дело, което не касае партията. Тако разсъждение е неправилно и партията не може с ниго да се съгласи.
Разбира се от членовете на партията се изисква, преди всичко, твърди комунистически убеждения, отчетливо разбиране на стоящите пред партията политически задачи, готовност за бързо и решително действие по заповед на партията – това всичкото са качества, които най-вече са нужни на партията от нейните членове.
Работническата класа на партията води ожесточена класова борба с експлоататорите и затова тя цени в своите членове преди всичко политическата съзнателност, организованност, дисциплинираност. Пред тези боеви изисквания въпроса за религиозните вярвания на членовете на партията отстъпват разбираемо на заден план, но само отстъпват, а не съвършенно изчезват.
Когато отиваш да се биеш, налага се преди всичко да питаш: готов ли си да се биеш? Способен ли си на самопожертвование? Можеш ли ти в борбата с експлоататорите да отидеш до край? В горещата класова борба, когато е нужно действие, ние можем да не питане члена на партията чел ли е "Капитала" на Маркс и вярва ли в бога, но това не означава, че партията трябва "въобще" да не се интересува от теоретическото развитие на членовете на партията и техните религиозни вярвания.
Партията, това е съюз от съзнателни борци за освобождение на работническата класа,
"не може и не трябва безразлично да се отнасяме към безсъзнателността, тъмнотата или мракобесието във вид на религиозни вярвания" (В.И. Ленин. Социализъм и религия. 1905 г.).
По време на гражданската война нашата партия преднамерено оставяла без внимание религиозните предрасъдъци на някои свои членове, не ги е порицавала, не изключвала от своите редици. Партията говорила: сега е важно да победим врага в открит бой; другари, за които ние знаем, че още не са изживели религиозните си предрасъдъци, в борбата против експлоататорите водят се за добри, честни войници на революцията и мъжествено носят службата на комуниста; неразумно и затова и несвоевремено да се изкарва днес на първо място въпроса за тяхното религиозно суеверие, ще почакаме, докато свърши военното страдание, а след това ще се постараем да преубедим и превъзпитаме тези другари, ще им покжем цялата нелепост на техните предрасъдъци и суеверия.
В предишните години, когато партията се е борила с царизма, тя още е могла да допуска в своите редици вярващи работници и Ленин специално е писал за това в своите статии. Друго е когато парията е на власт, когато членовете и трябва да са сто пъти по-съзнателни, развити, културни, отколкото това важи за борбата със самодържавието.
Партията не е смятала и не смята религиозните вярвания за частни, лични дела на членовете на партията; само временно тя може да търпи, допускат пребиваване в своята среда на другари, още не изживели религиозните предрасъдъци, но и тогава тя поставя за задача по отношение на тях -антирелигиозно възпитание.
Във всяка комунистическа партия има немалко работници с религиозни предрасъдъци. Но това не означава, че тези работници трябва да се изключват от партията. Не трябва да се действа по друг начин. Партията трябва да си каже: това е лошо и срамно, че в нашите редици има изостанали другари, които ние не сме се посрамили да ги просветим и развием, да ги запознаем с науката, да ги поставим сред антирелигиозната пропаганда; защото ние сме виновни в тяхната тъмнота и изостаналост. Необходима е сериозна и решителна работа вътре в партията, насочена към изкореняване на религиозните предрасъдъци сред членовете на партията и в този случай, когато партията има работа с безнадежно вярващи, неспособни към развитие, тя не трябва да се установява пред изключване на такива хора от партията.
"Религията— пише Ленин — е един от видовете духовен гнет, лежащ на народните маси, задавени от вечна работа на другите. Безсилието на експлоатираните класи в борбата с експлоататорите неизбежно пораждат вяра в добрия задгробен живот, като безсилие в борбата с природата пораждат вяра в богове, чудеса и т. н. Този, който цял живот, работи и се нуждае, религията го учи на смирение и търпение в земния живот, утешавайки го с надежда на небесна награда. А този, който живее от чужд труд, религията го учи на благотворителност в земния живот, предлагайки му много просто оправдание за експлоататорското съществуване и продавайки по сходна цена билетите за небесното благополучие. Религията е опиум за народа. Религията е род на духовна сивота, в която робите на капитала изкарват своя човешки образ, своите изисквания за някакъв достое човешки живот.
Но рабът, съзнал своето робство и вдигнал се на борба за своето освобождение, наполовина престава да бъде робо.Съвременният съзнателен работник, възпитан в едрата фабрична промишленост, просветен в градския живот, отхвърля от себе си с презрение религиозните предрасъдъци, предоставя небето в разпореждане на поповете и буржоазните лакеи, завоювайки за себе си добър живот тук на земята. Съвременният пролетариат застава на страната на социализма, който привлича науката към борба с религиозната мъгла и освобождава работника от вяра в задгробен живот и го изправя за истинска борба за добър земен живот" (Социализъм и религия. 1905 г.).
"Религията е опиум за народа — това изречение на Маркс е крайъгълен камък на целия светоглед на марксизма по въпроса за религиите. Всички съвременни религии и църкви, всички религиозни организации марксизма разглежда винаги, като органи на буржоазната реакция, служещи за защита на експлоатацията и изглупяване на работническата класа" (За отношенията на работническата партия към религиите. 1909 г.).
Комунистът не може да бъде вярващ. Коммунист, който вярва в бог, ходи на църква и изпълнява обряди — представлява смешно, нелепо и унизително за партията зрелище. Не трябва да бъдеш съзнателен, опиращ се на науката човек и в същото време да обвиваш своя мозък с религиозни предрасъдъци и суеверия, създадени от диваци и предавани после от църквата от поколение на поколение. Дивакът е създал вярата в бог; комунист, вярващ в бог е сроден с дивака, както е сходен с дивака и въобще всеки вярващ човек.
Голяма грешка е да се мисли, че вярата в бог е безразлична за политическата съзнателност на члена на партията и не влияе на неговата политическа дейност. Рано или късно, но вярващия комунист ще измени работническата класа. Религиозната отрова, впръскана от църквата в мозъка на пролетария, разлага и отравя неговото класово съзнание, отслабва и парализира неговата воля. Кой общува с буржоазията на религиозна почва, кой се слива с нея в едно общо стадо от вярващи, молитвено вдигайки ръце към небесата, той не може твърдо и решително в момент на остра класова борба да насочи чука в черепа на буржоазията.
Религиозните вярвания, остатъци от ненаучни представи, унаследени от дивака суеверия, замъгляват мозъка на работника и му пречат да види това, което е. Човек, който вярвав бог, в свръхестественни причини, в нечиста сила, не може да бъде марксист, признаващ само факти и тяхната действителна връзка между тях. Суеверният в една област, ще бъде суеверен и в друга и религиозните предразсъдъци неизбежно ще доведат до политически предразсъдъци.
Дали може да се проникне в съзнанието дълбоко в класовото противоречие на съвременното общество, с цялата си несъвместимост на интересите на пролетариата към буржоазията и тяхната политическа противоположност по всички линии и по всички направления, ако едновременно се разделят религиозните предразсъдъци, мислейки, че буржоата се явява за работника "брат" по вяра и не разбира класовото значение на религията, като едно от най-финните, сложни и изкусни оръдия за заблуда и угнетение на буржоазията към работническата класа? (Забележителен въпрос нерадко задаван от привържениците на социализма! И едновременно прекрасно разобличение на истинския характер на самата многочислена "комунистическа" партия в Русия – КПРФ, където вярата в бог не само не се осъжда, но даже се пропагандира и рекламира от лидерите на партията, целуваща се страстно с поповете от РПЦ. Това показва, на кого тази партия служи на дело – буржоазията и само буржоазията! – Прим. РП)
Украйна за САЩ е памперс и тоалетна харт...
Девети септември 1944 г. като втори циви...