За да се разбере реакциоността на тази теорийка, следва да си спомним, че за труда са характерни преди всичко две свързващи едно с друго черти:

1) употреба и изготвяне на оръдия

2) обществен, колективен характер на трудовата дейност.

По втория аспект бие "откритието" на "учените" от САЩ.

Трудът е възникнал като колективна дейност. В условия на колективен труд дейността на човека става целенасочена, т.е. тя предполага осъзнаване на целите и техните средства, които водят до достигане на тези цели. Така се отрича главната роля на труда в развитие съзнанието на човека, буржоазията отрича осознатата, целенасочена дейност на хората в процеса на приемане на законите на развитие на обществото, използвайки тези закони с пълното знание на делата. Така самите буржоа заради собствените си интереси отричат свободата като господство над обстоятелствата, като способност да се отстояват интереси със знание на делата. Знанието на делата, в нашия случай се явява разбирането на работническата класа на истинската природа на капиталистическите противоречия — социален гнет, експлоатация, нищета на трудещите се маси, военни конфликти. Всичко това се вписва в резултатите от действията на непреодолими сили — "светът така е устроен".

Разбирайки същността и смисъла на обществените явления — значи да извършиш първата крачка в достигането на СВОБОДАТА. И когато буржоазията говори — не труда е направил от маймуната човек, те разбират, че работническия клас не може никак да повлияе на хода на развитието на историята, подразбирайки, че капитализма е вечен. 

Но, ние знаем, че не е така.