В своята дейност партията се опира на мар­ксизма — единственото правилно, вяр­но учение за освобождението на работническата класа.

"А правилността на тази  и само тази рево­люционна теория е показал не само световния опит на целия XIX век, но и особено от опита на заблуди, грешки и разочаро­вания на революционната мисъл в Русия… Марксизмът, като единствено правилна револю­ционна теория, Русия изстрадала половинвековна история на неспирни мъки и жертви, невиждан революционен героизъм, невероятна енергия към безкористни искания, обучения, изпитания на практика, разочарова­ния, проверки, съпоставяне с опита на Европа" (Левичарството-детската болест на комунизма. 1920 г.).

Че ленинизма (марксизма) е правилно учение, знае днес всеки работник и селянин, който сам непосредствено е наблюдавал политиката на нашата партия в течение на седем години и който знае, че тази политика е вярна. Нашата партия напълно разделя марксистското учение. Тя не допуска ни най- малко изкривяване и извращение на марксизма или ленинизма. В този смисъл тя е последователка на "ортодоксалния" ("правоверен", не допу­скащ никакви отклонения) марксизъм. Партията отхвърля всякакви опити да се измени в буржоазно направление учението на Маркс-Енгелс-Ленин, да се преразгледа, да се внесат дребнобуржоазни "поправки", да се изкриви същността на нашата революционна наука, да се направи по- малко опасна или съвсем неопасна за бур­жоазията.

"Ревизионизмът или "преразглеждането на марксизма се явява днес една от главните, ако не най-главната, проява на буржоаз­но влияние над пролетариата и буржоазно развращение на пролетариата".

Ленин говорил на работниците: следете внимателно буржоазията и нейните привърженици да не пре­връщат учениято на Маркс в безвредна "икона". (Именно това беше направено от хрушчовско-брежневския СССР – марксизмът беше превърнат в безвредна и пуста икона. Названието "марксизъм-ленинизъм" останал само до учене в училища и вузове и дори в партийните школи липсвал марксизъм. Неговото място било заето от опортюнизъм – буржуазна идеология, станала тази основа, на която по-късно в горбачовско време с голям комфорт се устроила либералната идеологя- идеологията на буржоазията. Контрареволюцията отначало, както са ни казали марксистите, се извърши в главите и слад това незаметно се прехвърли и в реалния живот. Плодовете на този хрушчовски ревизионизма ние, живеещите днес в капитализма и до сега жънем. Нашите партии с комунистически названия – това са остатъци от следсъветския опортюнизъм. – прим. РП) Буржоазията прекрасно вижда този авторитет, който има учението на Маркс в главите на работниците. На нея и е ясно, че да се скрие това учение, да се замълчи не може. Затова за да се обезвреди, трябва да се изтрие революционната душа. Буржоазията и нейните агенти в работническата класа, проводници на буржуазно влияние на пролетариата, говорят на работниците: да, да, вярно: Маркс е бил велики учен, той е стоял зад ра­ботницити, отстоявал техните интереси. Но Маркс е живял отдавна, това от една страна; няма хора, които да не са грешили— това от друга страна; затова много в учението на Маркс е остаряло, оказало се е несъстоятелно. Например, неговото учение за рево­люциите, за диктатурата на пролетариата не трябва вече да се счи­та за правилно, трябва да се отхвърли. И незабележимо, стъпка по стъпка, слугите буржоазни изхвърлят от учението на Маркс това, което е най-главното, което го отличава това учение от всяко друго и го прави учение на революционния пролетариат. С други думи слугите буржоазни превръщат Маркса в "общ либе­рал", както говорил Ленин, правейки Маркс безобиде­н привърженик на съществуващия капиталистиче­ски строй. При това, извратителите на Маркса не забравят за утешение на работниците да твърдят: да, да, Маркс бил приятел на работническата класа; ние сме също за Маркс. (И тзи песни днес са ни добре известни. Достатъчно е да се прочетат нашите руски леви, значителната част от които нагло се наричат "комунисти". Аргументите са им същите, но времето е друго, а значи и марксизма трябва да бъде друг, например вместо класова борба – класово сътрудничество, и т.н. – прим. РП.) "За бернщейнианството", "струвизма", "критиката на марксизма", въобще "ревизионизма" Ленин е писал:

"Развитието на науката дава все повече материал, доказващ правотата на Маркс. Налага се да се борим с него лицемерно, не изхождайки открито против основите на марксизма, а признавайки го, скопявайки го със софизми[1] неговото съдържание, пре­вращайки марксизма в безвредна за буржоа­зията свята "икона" (Крахът на II Интернационал. 1915 г.)

Партията винаги се е борила против ревизионизма и отстоявала марксиското учение. Това, че Ленин е пи­сал за Маркс, ни е нужно за да си  спомним и Ленин.

Партията трябва да се бори с най-малките опити да се изврати ленинизма, да се преправи в дребнобуржоазен дух, да се подложи на "ревизия".

Когато говорят: да, учението на Ленин ние го признаваме, но това учение не е десет заповеди, взети от завета, то та­кива невнимателни фрази подготовят почва за ревизионистите, подривайки и отслабвайки силата на уче­нието на Ленин, лазейки пред тези, които са поже­лали да се заемат с разрушаване основите на ленинизма под този предлог, че ленинизма — това не са десет заповеди! Защото ние считаме себе си за убеден­и последователи и привърженици на ленинизма, това че своето отношение към него ние трябва да определяме така, че на всеки да е ясно: тези хора да се изтеглят в страната на учението на Ленин не трябва. Когато аз говоря: учението на Ле­нин не е десет заповеди, то на всеки е ясно, че аз с нещо в учението на Ленин не съм съгласен, но какво именно отхвърлям, какви са размерите с това разминаване с ленинизма, това от читателя е скрито. С какво е опасна такава формула, че тя представлява вратичка за опортюнистите: с учението на Ленин те казват, " със всичко сме съгласни", но това уче­ние не е десет заповеди — и всъщност с това "не съм съгласен", със съюза на работниците и селяните или с централизираната, дисциплинирана, единна партия. Друг опортюнист, отново опирайки се на тези десет заповеди, изказва своето несъгласие с друга основна идея на Ленин, и така в името на десете заповеди може камък по ка амък да се премахне цялото мощно здание на ле­нинизма. (Което и стана по време на Хрушчов, когато победилите в партията троцкисти един по един заменяли самите основни опорни камъни на ленинизма с марксистки на буржоазни. – прим. РП) Фразата с десете заповеди служи за цел на опортюнистите, които подкопали основите на ленинизма.

Ако вие така отрицателно се отнасяте към израза: "учението на Ленин не е десет заповеди" — значи вие считате, че Ленин през целия си живот никога не се е заблуждавал и всичко написано от него в два­десет тома (става въпрос за първото издание на произведенията на В.И.Ленин, които били напечатани по постановление на IX конгрес на партията и излезли от 1920 до 1926 година.  - прим. РП) е истинско и безгрешно до последното изречение?

Не, ние не считаме така. И у Ленин е имало грешки, както и у Маркс и Енгелс, както и у всеки човек. Но те са били третостепенни, отнасящи се до сравнително дребни неща за които не трябва и да споменаваме. А що се отнася до учението на Ленин, неговите основни идеи, принципите на ленинизма, то това учение, явяващо се про­дължение и развитие на марксизма, е един­ственно вярно, единственно правилно, до края революционно учение на пролетариата и ние заявяваме себе си безуговорни и безусловни привърженици и последователи на това учение, неприми­римо отнасящи се към малките опити да се изврати или изкриви.

Още един път ние ще кажем за ленинизма на опортюниста, че не може да се хване за нищо. А когато се говори "ленинизма — не са десет заповеди", тук за опортюниста се приоткриват врьтите.

Идейната непримиримост на болшевизма

"Ние виждаме самостоятелно, непри­миримата марксистска партия на революционния пролетариат единствен залог за победа на со­циализма и път към победа на, най-свободните. Ние никога затова, не изключвайки най- революционните моменти, няма да се откажем от пълна самостоятелност на социал-демократи­ческите партии, от пълна непримиримост на на­шата идеология" (За бойното съглашение за въз­стание. 1905 г.).

"Съхраняването на идейната и политическа самостоя­телност на партията на пролетариата е постоянно, неизменно и безусловно задължение на социа­листите. Който не изпълнява тези задължения, той на на дело престава да бъде социалист, колкото и искренни да са неговите "социалистически" (на думи социалистически) убеждения" (Социа­листическата партия и безпартийната революци­онност. 1905 г.).

Болшевиките се явяват убедени привърженици на марксизма (ленинизма). От тук произтича идейната непримиримост на болшевизма, борбата с малката неправилност в разбирането на хода на общественното развитие и задачите на работническата класа. Всяка фалшива нота, малка невярност или неточност на мисълта, съвсем малка и нищожна грешка веднага среща от страна на болшевизма строга критика. В стари времена критихуваха, че болшевиките спорят с меншеви­ките за всяка запетая. Хора без твърди, убе­ждения намирали в такива спорове придерчивост и дребнавост от страна на болшевиките, а всъщност това е била борба за абсолютно чисто класово съзнание на пролетариата. (Ето тези важни идейни спорове не разбират още значителна, ако не голяма част от днешните наши леви, макар и искренни привърженици на социализма. Тези хора даже не искат да се замислят по същество за споровете и дискусийте, не разбирайки, че от това, кояя линия в работническото движение победи, пряко зависи не само съдбата на новата социалистическа революция и възможността за възтановяване на социализма в нашата страна, но и тяхната собственна съдба. С такъв род нихилизъм по отношение на теорията въобще и дискусийте в частност е необходимо жестко да се борим. Такива съглашатели и "примирители", извън зависимостта на това, от какви намерения те се водят, действот в интерес на буржоазията, а не на работническата класа, в интерес на съхранение на умиращия капитализъм против настъпващия социализъм. – прим. РП)

Тези, които си бият главата в ожесточената борба, която болшевиките са водили против меншевиките, осъждал рязко "разколничеството" на болшеви­ките, противопоставяйки им показното "благополучие" на своите партии (ес-еровци), Ленин отговарял така:

"От много глупости в тази борба, нямам думи. Този разкол за делото на социа­лизма е гибелен безпорно. И все пак за минута ние няма да се откажем от тежката истина спряма вашата лека лъжа. Тежката бо­лест на нашата партия, това е болестта на ръста на масовата партия. Защото не може да има масова пар­тич, партия на класата без пълна ясноста на съще­ствените оттенъци, без открита борба между различните тенденции, без запознаване на масите с тези, или други деятели на партията, както и организациите в партията, които водят една или друга линия. Без това не може да има истинска пария. Ние стгнахме до извод, че възгледите на нашите течения стоят пред всички правдиво, ясно, отчетливо. Личната ряз­кост, фракционните скандали и разколи — всичко това е дреболия в сравнение с това, че на опита на двете тактики се учат действи­телно пролетарските маси, учат се действи­телно на всичко, способни са съзнателно да се отнасят към политиката. Нашите спорове и разколи няма да се забравят. Нашите тактически принципи, усъвършенствани и за­калени, ще влезят в историята на работническото движение и социализма на Русия, като крайъгълен камък. Ще минат години, а може би десетилетия, а на стотици разнообразни практически въпро­си ще се вижда влиянието на едно или друго направление. И работническия клас на Русия ще знае с кого си има работа - с болшевизма или меншевизма" (А кого ще съдим? 1907 г.).

(И Ленин се оказал напълно прав – съветския работнически клас и селячество на собствения си опит се убедили, кой на дело стои зад интересите на трудовия народ, на кого брътвежите за народа се използват, като прикритие за отстояване интересите на угнетителите. Не случайно след Гражданската война думата "меншевик" било практически синоним на думата "враг", "белогвардеец", "предател". – прим. РП).

Партия не може да се примири с това, че тя разбира своите задачи така, както изисква марксизма, а каква да е група комунисти започва да провеж­да възгледи, отклоняващи се от марксистската гледна точка и следователно става дребнобуржоазна. Когато в партията се забележи макар и малка, незначителна стъпка в страни от марксизма, партията е задължена незабавно да подлови на критичен разбор отклонението и да се разкрие неговата грешка. В областта на идеите никаква "търпи­мост" е недопустима, защото от малка грешка мо­же да порасне голчма, ако с неч не се борим, а от теоретическа грешка (грешка на мисълта) е една ръка разтояние до практическата грешка (грешката на действието). (Ето това засега не може да разбере основната маса от нашите "комунисти"! Че от малка на пръв поглед грешка с времето тя неизбежно ще стане голяма и ще доведе до поражение на работническата класа и победа на буржоазията! Затова с тези малки грешки е жизнено необходимо да се борим именно тогава, когато те са още малки и не са пораснали до големи проблеми. – прим. РП).

Който внимателно е следял и слушал старите болшевики, "изучавал" ги е той не може да не забележи у тчх ценните черты: умение бързо и веднага да се улови фалшивата нота, ако тя иска да подмени и укаже грешна мисъл там, където младия или неопитен комунист не я е забелязал даже при голямо напряжение. Тази способност се добива в резултат от постоян­но, внимателно обмислено от марксистска гледна точка всички задачи, представени пред партията.

Борбата трябва да бъде не само с грешките в областта на "чистата" теория и тактика, но и в организационните въпроси. Опитите да се преустрои партията на други, не болшевишки, не ленински начала трябва да срещат най- решителен отпор. (А това вече е удар по известните руски опортунисти – групата "Пробив", която се представя за истински марксисти и комунисти, но които при това отричат вътрешнопартийната демокрация, встъпвайки принципно против всякакави демократически начала в авангарда на работническата класа, а значи и във цялата работническа класа. Подобна позиция е типична буржоазна гледна точка, това не е марксизъм, не е материализъм и не е диалектика, а типичен субективен идеализъм и механицизъм – светогледни буржоазни основи. – прим. РП)

Отклонението от марксизма в областта на органи­зацията Ленин е наричал о­портюнизъм в организационните въпроси.

Опортю­низмът се нарича принизяване на задачите на работническата класа, приспособяване движението към дребнави задачи на днешния ден, забравяне на основните, коренни задачи на пролетариата. Във връзка с това опортюнизма в организационите въпроси означава построяване на партията по такива правила, в сила на които партията няма да е силна, дисци­плинирана, централизирана партия на проле­тариата, а ще бъде рехава, разпиляна партия, неспособна да се бори за власт, а ако я вземе трудно ще я удържи. С опортюнизма в организацион­ните въпроси, с опитите да се "разболшевичи" пар­тията, да се отслаби и унищожи нейния твър характер партията се бори не за първи път. Нужно е да се умее да се отстоява марксизма или ленинизма не само в теорията и тактиката, но и в организацион­ните въпроси.

За авторитета

Крайно поучително е мнението на Ленин за значението на авторитетите в работническото движение. Сред интели­гентската младеж, даже съчувстваща на работническата класа, може понякога да се чуе следното: защо вскички вие се опирате на мнението на Маркс или Енгелс? И на кого му трябват тези автори­тети? Аз никакви авторитети не признавам! Разсъждавайки така човек ще си помисли че събеседника проявява "самостоятелност"  в мисълта, изказва се против "авторитетния" образ на мисълта. Но тази "независимост" от основните идеи на марксизма, от изводите и поученията на всичко произтичащо от революционния опит показва още един път "зависимостта" на нашия млад чо­век от дребнобуржоазните идеи, "самостоятел­ност" в лошия смисъл на думата.

Ето какво е писал Ленин през 1906 г. за значението на авторитетите и в частност на авто­ритета на Каутски, който в 1905—6 г. съчув­ствал на болшевишката тактика и мнението му е било много ценно за руските работници:

"Марксистите не могат да стоят на обичайната гледна точка на интеллигента – радикала[2] с неговата революционна отвлеченост: "ника­кви авторитети". Не. Работническата класа, воде­ща в целия свят трудна и упорита борба за пълно освобождаване, са и нужни авторитети — но в това ли е смисъла, в какво на м­аадите работници е нужен опита на старите борци против угнетението и експлоатацичта, борци провели много стачки, участващи в редиците на революцийте, с революционни тради­ции и широк политически кръгозор. Авторитетът на световната борба на пролетариата е нужен на пролетариата на всяка страна. Авторитетът на теоретиците на световната социал-демокрация е нужен на нас за поясняване на програмите и тактиките на нашата партия. Но този авторитет няма нищо общо с авторитета на бур­жоазната наука и полицейска политика. Този авторитет е авторитет на по-разностранна борба в тези редици на световната социалисти­ческа армия" (Предисловие към брошурата за К.Ка­утски. 1906 г.).

Мнението на авторитета е ценно, до тогава докато не се размине с идеите на рево­люционната борба. Ако "авторитета" започне да тагли работническата класа назад, той престава да бъде авторитет. Плеханов дълго време е бил голям авторитет за руската социал-демокрация и болшевиките в това число. Но когато започнал да проповядва опортюнизъм, Ленин му обявил "безпо­щадна война". Ето един пример:

"Теоретичните работи на последния — глав­но критиката на народняците и опортюнистите остават устойчивото придобиване на со­циал-демокрацията в цяла Русия и никаква "фрак­ционност" не ослепява човека, притежаващ някаква "физическа сила на ума", до забрава или отрицание на важността на тези прид­обивания. Но как политическия вожд на руските социал-демократи в буржоазната руската революция, как тактика, Плеханов се оказал под всяка критика. Той проявил в тази обла­ст такъв опортюнизъм, който повредил руските социал-демократически работници в сто пъти повече от опортюнизма на Бернщайн — не­мските. И с тази кадетообразна политика на Плеханов… ние трябва да водим най- безпощад­на война".

По късно по време на войната, болшевиките се разделили и с Каутски, приел страната на буржоазията. Ние и днес ценим Плеханов и Каутски от този период, когато те са били още революционери и им даваме дължимоно. Тук мнението им има за нас цена. Това, което у Плеханов и Каутски е най-добро- револю­ционно, ние го считаме за достояние и на нашата партия, а опортюнистическите идеи ги оставяме на буржоазията и нейните привърженици.

 Продолжение следует

[1] Ухищрениями, подтасовкой.

[2] Радикал — человек, держащейся „крайних” взглядов.