Дисциплина

Особеност на комунистическите партии се явяват стройната дисциплина в нейните редици, или точно и безуговорно изпълнение на всички членове на партията и партийните организации и разпоредбите на висшите органи. Може да бъдете несъглас­ни с тези или други постановления на партията, може да ги считате за неправилни, но партията е внесла своето решение — то трябва незабавно да се изпълнява. Неизпълнение на постановени от партиятата задачи, неподчинение, нарушаване на дисциплината от болшевиките се разглежда като сериозно нарушение на основата на партийността: и към нарушителите на дисциплината се използват — в зависи­мост от важността — най- сурови мерки наказания, дори до изключване от партията. Още повече: в епохата на гражданската война, в особенно острите за републиките моменти, партията изисквала от своите членове военна дисциплина. Имало е даже случаи, когато партийните организации разтрелвали тези комунисти, които се отказва­ли да отидат по заповед на партията на фронта и със своието мало­душие са можели да поколебаят настроението на другите членове на партията.

Защо комунистите придават такова голямо зна­чение на дисциплината?

Защото без дисциплина партията няма да може да изпълни тези грамадни задачи, които стоят пред нея.

Какво ще стане, ако се предо­стави в армията на всеки войник правото да се подчи­нява или не на заповеди от военното ко­мандване?

Тогава, няма да има никаква армия. Щабът отдава заповед да се настъпи; една воинска част решава да се подчини и отива в бой; друга намира, че боя е неизгоден и затова остава; а трета част предлага да се напуснат позициите и да се отиде в тила. Такава армия ще бъде разбита два пъти по бързо, защото вместо дисциплина ще има своеволие и разваляне.

Така е и с партийте. Партията е силна, когато всичките и членове действат, като един, когато тя встъпва, като едно цяло. Ако всеки комунист по собствено желание се подчинява или не на поста­новленията на партията, то това няма да е партия, а лю­бителски кръжок. Ако всеки комунист се съгласи да изпълнява само тези постановления, които му се харесват и не изпълнява тези, с които не е съгласен, то тогава въобще създаваме партията.

Партията трябва да бъде уверена, че всеки член трябва да изпълни това, което изисква от него партията, даже да не е съгласен с нейните решения. Какво означава това. Дребна работа е да се изпълни постановление, с което си съгласен; трудността е в това, да се подчи­ниш на постановление, с което не си съгласен. Дисциплинирваността се изразйва в подчиняване своята лична воля на волята на колек­тива, волята на партийното мнозинство, да правиш това, което иска партията, това което тя счита за нужно.

Хората встъпват в партията доброволно. По до­бра воля те могат и да изрезят от нея. Не може със сила да принудиш да се влиза в партията или на­сила да се държи в нея. Но вличайки в партията, те те се задължават да изпълняват постановленията на партията. Партийната дисциплина се държи на съзнател­ността на членовете на партията, на тяхното убеждение, че без подчинение на малцинството над болшинството, без под­чинение на низшите партийни инстанций на висшите е невъзможна устойчива, сплотена партия на пролета­риата. (По тези критерии нито една от съществуващите днес партий не може да се нарече комунистическа. За дисциплина никъде не се говори. Навсякъде е пълно с комунистически кръжоци с немалка численост-хиляди хора, например в КПРФ или РКРП. При това даже тези другари от отделни марксически групи, които разбират острата необходимост от създаване в Русия на партия на работническата класа и болшевишки тип, често отричат необходимостта от съществуване в нея на железна дисциплина. Интелигентска разхайтеност и нежелание да си подчинят своите лични интереси над интересите на общите дела – ето тези главни черти, които пречат да се вдигнат на борба истинските другари- революционерите-болшевики. При това страдат не само прогресивните слоеве интелигенция и студентите – така да се каже, основната среда на левите сили в Русия, но даже рядко представителите на работническата класа, която е осъзнала необходимостта от революционна класова борба на пролетариата против буржоазията. – прим. РП)

Болшевиките се гордеят с дисциплината на своята партия. Тази дисциплина е била една от тези условия за победата на болшевиките. Лятото на 1920 г. Ленин е писал:

"Навярно, сега вече почти всеки вижда, че болшевиките няма да се задържат във властта не 2,5 години, но и 2,5 месеца без стро­йна, наистина желязна дисциплина в нашата партия…" и по нататък: "Опитът на победоносната диктатура на пролетариата в Русия е показал нагледно това, което не умее да мисли или на когото се налага да размишлява за този въпрос, че безусловна централизация и стройна дисци­плина за пролетариата се явява ед­но от основните условия за по­беда над буржоазията".

За цялото време на своето съществуване болшевиките са се отличавали от другите партий между другото и със своята дисциплина. Нито една партия не знаела и незнае такава дисциплинираност в своите редици, както нашата партия. Ролята и значението на дисциплината за пролетарската партия Ленин подчертавал винаги. На партията е нужно единство действие. Всяка партия от горе до долу и от едниния до другия край трябва да действа като един човек. Такова един­ство е възможно само в този случай, когато всички членове на партията с години и десетилетия се възпитават в дух на строга пролетарска дисциплина.

Партията обсъжда различни въпроси, оглеждайки ги от различни страни, внася ги понякога на "дискусия", т.е. на особенно широко, подробно, мас­ово обсъждене, но прети един път постановленичта се изпълняват от всички членове на партията веднага.

Дисциплина и дребнобуржоазна стихия

Дисциплина, твърда и непреклонна, нужна не само в епохата на борба с царизма, не само в годините на гражданската война, но и в сравнително по-спокойни времена, каквито например, преживява съветската република днес, когато партията уверенно и твърдо стои на власт и разрешава не военни задачи, както в 1917—1921 година, а стопански и културни. Да видим какво казва Ленин за дисциплината на партията, осъществяваща диктатурата на пролетариата. Ние се борим в страната преимущественно с дребната буржоазия: работническия клас в Съветска Русия представлява малък остров в селско море. Ако искаме да осъще­ствим социализъм, то трябва да унищожим разделението на обществото на класи, на групи хора с противоположни интереси.

"Унищожаването на класите — пише Ленин — зна­чи не само да се премахнат помешчиците и капитали­стите — това ние сравнително лесно го направихме; това означава да се унищожат малките стокопроизводители, а те не трябва да се махат, а да се п­ревъзпитат само с много дълга, бавна, организаторска работа".

Превъзпитанието на десетки милиони малки стокопроизводители (селячество) — това е задача на години и десетилетия. Задачата може да бъде изпълнена само в този случай, когато партията успее винаги да се про­тивостовя на дребнобуржоазната стихия и да не се подда­ва на нея. А опасностите, които свързват със съсед­ство работническата класа с много милиони мал­ки и дребни стокопроизводители, е извънредно голяма.

"Те (стокопроизводителите) обкръжават пролетариата от всички страни със дребнобуржоазна стихия, пропиват го, развращават го, предизвикват постоянно вътре в пролетариата ре­цидиви[1] дребнобуржоазна безхарактерност, раздробеност, индивидуализъм, преход от увлечение към униние".

Че опасността от дребнобуржоазно влияние на пролетариата и неговата партия е опасност не измислена, а действителна, показва опита на всички опозиций, вътре в партията против нейната поли­тика, ръководена от Ленин.

Всички тези опозиции без малки изключения ("левият комунизъм" през 1918 г., "групаата на демократи­ческия централизъм" — 1920—21 г., "работническата опо­зиция" — 1920—21 г., последната опозиция оглавявана от Троцки, Сапронов, Преображен­ски — 1923—24 г., и др.) представляват дребнобуржоазни течения вътре в партията.

Работата е в това, че работническия клас и неговата партия не са отделени с непрони­цаема стена от останалите слоеве от населението. Има цяла редица промеждутъчни преходи от дребен, разпилян трудещ се собственник до чист пролетарии на едрата машинна индустрия. Вътре пролетариата има прослойка, тясно свързана със селячеството: полуработници, полуселяни. Пар­тията не може да се състои от съвсем-съвсем еднакви хора. В нея винаги ще се намерят  елементи, които да не успеят напълно и винаги да застанат на гледната точка на пролетариата. Затова става следното. В момент на поли­тическа или икономическа криза, преврат, разстройване на дребнобуржоазна стихия, намиращата се извън партията (дребни стокопроизво­дители), започват да се колебаят, да се вълнуват. Съставящите я човеяшки частици се чувстват, като за бити пирони от привичните икономически условия. Те се мъчат, нервничат, блъскат се ту на една страна ту на друга страна, преминават от едно настроение в друго, отиват в крайности. Такива колебания могат да носят само разнообразен характер и да бъдат различни по степен, сила и размер. И тъй като неустойчи­ви елементи има и вътре в партията, те са способни да видят особенна чувствителност и податливост към напора на дребнобуржоазните стихии и под тяхно влияние и натиск да проведат възгледи, свойственни именно на дребната буржоазия, в основа враждебни на пролетариата. В такива случаи мие имаме проява на дребна буржоазност вътре в пар­тията от страна на тези елементи, които не успели да застанат на гледната точка на пролетариата до край и завинаги. (Тук фактически се обяснява причината за съществуването на тази или друга опозиция в партията, задълбочаването в нея на класовата борба в острите и най-напрегнати моменти в историята на СССР – в периода на НЕПа, индустриализацията, колективизацията, след Великата отечественна война – това, което буржоазията подава днес като "борба за власт в партийните върхове". Ето тук лежи и причината за т. н. "хрушчовски преврат", когато след смъртта на Сталин в КПСС победила дребнобуржоазната опозиция начело с троцкизма. – прим. РП)

Но дребнобуржоазната стихия оказва натиск и влияние на партията не само в особено остри моменти, а винаги, постоянно: от нея не можеш да избягаш. Дребнобуржоазното влияние оказва в средите на тези или други членовен на партията объркващи, дребнави възгледи, настроения и нрави. Против натиска на дребнобуржо­азната стихия:

"нужна стройна централизация и дисциплина вътре в политическата партия на пролетариата, за да може да се противопостави организаторската роля на пролетариата (а това е неговата главна роля) да се провежда правилно успешно, победоносно".

За тези, кoито мислят, че може да мине без дисциплина, защото един път сме победили буржоа­зишта, тршбжа да припомним същността на пролетарската дик­татура и този дребнобуржоазен "враг", който трябва да се победи. Ленин продължава

"Диктатурата на пролетариата е упорита борба, кървава и безкръвна, насилственна и мирна, военна и стопанска, педагогиче­ская и административна против силите и тради­цийте на старото общество. Силата на привичките на милиони и десетки милиони — тожа е най-страшната сила.

Без партия, желязна и закалена в борбата, без партия, ползваща се с доверие на цялита честна  класа, без партия, умееща да сле­ди за настроенията на масите и да влияе на него, да се води успешна борба е невъзможно".

Най-голямата опасност за работническата партия в такава страна, като нашата е да се разтвори в дребно­буржоазна стихия. Днес борбата в известни отношения е по- трудна, отколкото през 1917—20 г.

" Да се победи едрата централизирана бур­жоазия е в хиляди пъти по лесно, отколкото да се "победят" ми­лионите и милиони малки стопани, а те със своята всекидневна, невидима, не­уловима, разлагаща дейността осъще­ствяваща тези резултати, които са нужни на буржоазията, които реставрират[2] бур­жуазията".

(Което стана и в хрушчовско-брежневския СССР, отказал се от болшевизма – малка буржоазия, усилваща се и разложила съветското общество, а накрая реставрирала в страната капитализма. – прим. РП).

И Ленин така завършва своята мисъл:

" Този който отсла­бва желязната дисциплина на пар­тията на пролетариата (особенно по вре­ме на неговата диктатура), той фактически помага на буржоазията против пролетариата".

[1] Рецидив — возврат, повторение.

[2] Реставрировать—восстанавливать в прежнем виде.