Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2016 13:46 - Гръцките комунисти за войната в Сирия III
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 748 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Оценка и перспектива на развитие на събитията

Почвата, на която се възникват противоречията и се развива война — това е капиталистическата конкуренция с цел получаване на печалби, дележ на природни и произведенни богатства. Така за ешаването на сирийския проблем се фокусира огромно противостояние на сили, но това не значи, че това автоматически ще прерасне в конфронтация. Съществуват много възможности, които зависят от десетки фактори, но ние не сме в състояние да оценим значимостта на всяко влияние, неговата динамика в развитието на събитията. Важен фактор се явява работническото народно вмешателство в хода на събитията, но днес народното движение не отива по направление освобождение от плановете на местната и чуждестранна буржоазия.

На основание днешното съотношение на силите могат да станат следните събития, които ние по-нататък ще представим, но не в порядък на вероятност от тяхното осъществяване:

а) Продължттелно износване силите на Асад и неговите съюзници с "пускане" и на други "горещи точки". Такъв сценарий на развитие може да бъде избран основно от САЩ и техните съюзници, например, Турция, Израил, монархийте от Персийския залив, с цел продължително икономическо кръвотечение, но и военно, политическо износване силите на Русия в Сирия.

Или поставяйки оръжие (например, сирийската опозиция искала даи се предоставят преносими зенитно-ракетни комплекси, но Съединените Щати официално са се отказали)26, но и откривайки други фронтове в Източна Украйна, нанасяйки допълнителни "рани" в Централна Азия, Кавказ и т.н. Разбира се в този случай са възможни неконтролируеми негативни последствия и за тези сили, които правят тези планове, например широкомащабна война. Но във военно-политическите щабове говорят за широкомащабна война на НАТО с Русия, което води до ръст на военните разходи на НАТО27.

б) Компромисно решение на сирийската криза. Компромисът касае най-вече чуждестранните сили, а след това местните противоборстващи сили. Формата на компромиса може да се изразява различно: преобладава сценарий на разчленяване на Сирия, защото открита военна намеса на империалистическите сили има географско определение. Например Русия проявява голям интерес към крайбрежната зона на Сирия, а САЩ – към северните и североизточни нейни части, където те и са изпратили военни съветници за кюрдските въоръжени групи и т.н. С други думи- всяка чуждестранна сила, поддържа местни сили на буржоазията, като си поделят Сирия на "зони", т.е. протекторати.

Във всеки случай се сблъскват интереси задълбочаващи борбата за контрол над пазарите, което означава че имаме работа с лъжливи и по същество с империалистически "свят", т.е. "с пистолет в челото".

Невъзможно е да се каже сценарий за връщане на вътрешното и външно съотношение на силите на ниво десетилетна давност, т.е. когато Русия може напълно да съхрани и своите позиции и позициите на режима на Асад, а така също да удари по "терористите", които, кактп е подчертал Путин е трудно да се разделят на "умерена опозиция" и "опозиция".

От друга страна, компромис и изход от конфликта може да помогне и на останалите империалистически сили да концентрират внимание на другите "огнища" на напрежение, такива като например Южно-Китайско море, където отдавна се усилва противостоянието най-вече между Китай и Япония-САЩ, а така също между Китай и другите страни от региона.

Лъжливи идеологеми и оправдание на империалистическа война

Активното участие на Русия в сирийската криза, както и въоръжените нападения в Париж, предизвикаха поява на идейна безпътица, по стари и нови въпроси, които е важно да разгледаме. Така например независимо от това, че обикновено не се оспорва класовата природа на днешната капиталистическа Русия, целта на руския капитал и осъзнавайки това, че днешна Русия – това не е Съветския Съюз, в процеса се появяват различни водещи до заблуда идеологеми.

Oсвен това се връщат зловредни извънкласови теории в международните отношения и общественното развитие. Тези въпроси заслуживават отговор, защото тяхното незнание ще доведе трудещите се до отдаване предпочтения на една или друга империалистическа държава във войната, проводима в чужди за тях интереси, а в частност, в интересите на капитала.

Многополярният свят в противостояние с империята на САЩ

Определени сили разглеждат империализма само като империя на САЩ и приветстват появата на нови, растящи капиталистически държави в световните дела, а така също поява на нови междудържавни обединения — социално-политически и военни (БРИКС, Шанхайската организация за сътрудничество(ШОС), Организацията на Договора за колективна безопасност (ОДКБ), АЛБА и т.н.), които създават капиталистическите държави. Те приветстват тези събития като начало на поява на многополярен свят, който "преобразува" и дава "нов импулс" на ООН и другите международни организации, които могат да избегнат американска хегемония. Тези доводи се свеждат до това, че така ще бъде осигурен мира. Руската военна намеса в Сирия се разглежда през тази призма, и като стъпка в това направление.

Появява се мислене, че новите междуимпериалистически противоречия и очевидни постановки в световната система могат да доведат до "демократизация" на международните отношения, защото се формира многополярен свят във връзка с усилените позиций на Германия, Русия, Китай, Бразилия и другите страни и със съответното отстъпление на САЩ.

Издигат се  конкретни предложения, например по разширяване състава на Съвета на Безопасност към ООН с други страни.

Създава се въпрос: Може ли усилването на глобалната роля на ЕС, както твърдят например от СИРИЗА и т. н. "Партия на европейските леви", или даже растящата роля на Русия и Китай,да насочат глобалните събития в мирно русло?

По наше мнение, никога! Защото империалистическата война не се явява резултат от конкретно съотношение между капиталистическите държави, а резултат от закономерностите на капитализма: закона за неравномерността на развитието на капитализма, конкуренция, тенденция за получаване на допълнителна печалба.

На тaзи основа се проявяват, възобновяват и изменят междуимпериалистическите противоречия и най-вече в борбата за источниците на суровина, енергия и пътищата за тяхнот транспортиране, в борбата за пазари. Конкуренцията между монополите се води, както локално или с широкомащабни военни интервенции и войни. Тази конкуренция се води с всички средства, имащи на разполите монополите и капиталистическите държави, изразяващи техните интереси, слагащи отпечатък на междудържавните съглашения, които постоянно се оспорват поради неравномерното развитие на капитализма. И така, империализма се явява источник на военни конфликти от по-голям или по-малък мащаб.

Ето защо, както стариете обуржуозирали са се социал-демократически сили, така и съвременните опортюнистически сили, култивират понятието за "ново демократическо глобално управление", стремейки се идеологически да украсят новото съотношение на капиталистическото, империалистическо варварство, за да заблудят трудещите се.

И по-старите войни, както например Втората световна война, са били разпалени в името на изменението на несправедливи съглашения или предотвратяване на нови войни. Съществува настоятелна необходимост трудещите се да разберат такива лъжливи аргументи, за да не попаднат в лъжата на "демократизация" на капитализма и международните отношения и така да защитават чужди интереси.

Заблуждението се явява утвърждаване за това, че мгополярния свят е средство за осигуряване на мира и народните интереси. В същност, такъв подход, разглежда противника, като съюзник, дезориентират народните сили, принуждават ги да избират мпериалиста или империалистическия съюз, следователно, парализират работническото движение.

"Позицията нa Русия, независимо от риска за всеобщо разгаряне на конфликта, способства за антиимпериалистическата борба".

Тази гледна точка често се пресича с мнението за това, че Русия се явява "антиимпериалистическа сила". В последните години в Русия се появи политическо течение под името "червени путинисти", които с левите позиций оказват политическа поддръжка на действащия президент на страната В. Путин. Става въпрос за модифицирана форма на идеологема на "многополярния свят". Тя в еднаква степен отбива от пътя работническото движение, парализира го, тъй като страната заобикаля въпроса за социално-класовата природа на властта в съвременна Русия, въпрос за това, в чии ръце се намират днес средствата за производство и властта в Русия. Представителите на по-горе описаната позиция не разглеждат въпроса за това, че господстващата класа в Русия се явява буржоазня клас, че и там монополите играят водеща роля, в това време голяма част от народа се сблъсква с цял ред икономически и социални безпътици породени от капитализма. Тези сили съсредоточават вниманието си основно на противоборство между Русия и САЩ и другите империалистически държави. Но тази борба се води не в интерес на руския народ, а в интерес на руските монополи.

Освен това, тук е важно да уточним, какво означава понятието "империализъм". Ако под това определение ние разбираме научните признаци, описани от Ленин в неговата работа, на основа на които и е бил направен извод за това, че този висш монополистически стадий на капитализма, става очевиден, че такава капиталистическа държава, като Русия, където господстват монополите, не може да се характеризира, като "антиимпериалистическа сила".

Някои сили, в това число и комунистически, се отказват от ленинската теория за империализма, представяща империализма, като "агресивна външна политика" или оттъждествяват империализма със САЩ и с идите за "империята" САЩ, като така могат да извършат огромни политически грешки. Характерно е  че тзи сили преди няколко години когато се задълбочи противостоянието между Турция и Израил, а Ердоган изказваше поддръжка на Иран, характеризираха Турция, като "антиимпериалистическа сила". И това независимо, че Турция се явява член на империалистическата военна коалиция – НАТО, под чиято военна окупация се намират 40% от територията на Кипър, която заплашва Гърция Casus belli (повод, за да обяви война) в този случай, ако тя приеме морското международно право в Егейско море.

В края на краищата задълбочаването на междуимпериалистическите противоречия, империалистическата война сама по себе си не води до изменение съотношенията на силите в полза на работниците, народните сили, както показват и текущите събития в Сирия, Украйна и в други страни. Задължително условие се явява съществуването на силни комунистически партий, ръководещи се от разработени революционни стратегии, пуснали корени в работническото, народно движения, за да могат те да насочат възстаналите маси на сваляне на капиталистическия строй.

Извънкласово тълкуване на международното право

В този случай редица сили (и комунистически) твърдят, че Русия действа в "рамките на международното право", за разлика от САЩ и другите държави. На тaзи основа те по-различно оценяват руската военна намеса, които се провеждат по молба на сирийското правителство, и интервенцията на други капиталистически държави.

 Но днес международното право разглежда три случая на провеждане на военни операций на территории на друга държава: 1) по решение на Съвета за Безопасност към ООН, както в случая с Либия, 2) по молба на законното правителство на дадена държава, например намесата на Русия по молба на Сирия и 3) с цел самоотбрана.

 Към самоотбрана от самото начало са настоявали САЩ за нанасяне на авиоудари по Сирия. А така също турското правителство, което в свое писмо, до Генералния секретар на ООН Пан Ги Мун и Съвета по Безопасност, се придържа към знаменитата "51-а точка" от Устава на Организацията на Обединените Наций. Заместникът на постоянния представител на Турция в ООН Левент Елер отбелязва в свое писмо:

 "Очевидно, че сирийския режим не е в състояние или не желае да противодействана заплахата, изхождаща от територията на тази страна, която явно създава заплаха за безопасността на Турция и безопасността на нейните граждани[…] Сирия е станала убежище (за Ислямска държава). Този регион се използва (от ИД) за обучение, планиране, финансиране и провеждане на атаки зад границите на Сирия, на турска земя" 28.

 Трябва да се отбележи, че 51 член от Устава на Организацията на Обединените Наций за правата на страна по самоотбрана в случай на въоръжено нападение първоначално е била друга. Първоначално в нея се е говорило за пряко навлизане на чуждестранна армия на територия на държава-член на ООН и е давала право, до приемане на решения на Съвета по Безопасност на ООН да използва въоръжена сила, като самоотбрана, в това число провеждайки военни операции зад граница, т.е. на територии нападнати от други държави.

 Но след 11 септември 2001 година САЩ се обърнаха в Съвета по Безопасност към ООН с молба да се разшири тълкуването на този член за да го използват за нахлуване и окупация на Афганистан, за водене на война против "Талибаните". Тогава Съвета по Безопасност на ООН (в това число и Русия) поддържаха молбата на САЩ, и след това основание за приемане на самоотбрана служи не просто въоръжено нападение (военно нахлуване) на определена страна, а въоръжено нападение в широк смисъл, което, както се вижда, може да се тълкува различно.

Но на 18 ноември 2015 година и Русия заяви, че занапред ще действа съгласно член 51, считайки, че тя може да използва своето право на самоотбрана. Такава позиция положила край на дискусията, която се проведе и в редиците на международното комунистическо движение, за това "следва ли да се отдава предпочитане на силите, съблюдаващи международното право, вместо тези, които не го съблюдават".

Но ние трябва да уточним следното: международното право също се явява част от буржоазното право. Докато съществувал СССР и другите социалистически страни те формирали както резултат от баланса на силите между силите на капитализма и социализма, когато и тогава са бил отрицателни и тогава е имало империалистически престъпления. След свьлянето на социализма международното право се определя изключително от баланса на силите между капиталистическите държави, като стават по-реакционни и се използват по усмотрение, в рамките на тяхната конкуренция във вреда на народите.

След като империалистите разпалят един или друг конфликт, дискусията за това, кой е започнал първи или кой съблюдава международното право се явява дезориентиращ. Още повече, международното право става днес по-реакционно, "гумено", за да може от него да се възползват всички империалистически сили. А главното, ние комунистите трябва  ясно да разберем, че почвата, на която се води тази война – е заради интересите на монополите. Работата е в това, какви сили се сблъскват, и че тези сили имат конкретно класово съдържание.

Характеризиране на САЩ, като "фашистска", а Русия — като демократична международна сила

Такава идеологема се опира на извънкласов подход към международното право. В неговата основа лежи твърдението, че буржоазния клас на Русия, прокарва своите интереси, действайки на основа съществуващото международно право, докато САЩ, прокарват своите интереси, постоянно го нарушават и така действат "егоистично", "по-фашистски". Привеждайки доводи за това, че САЩ във вътрешния политически живот съблюдават някои демократически норми, а в своята външна политика се "провежда политика на фашизъм" и предизвикват, като такова явление като т.н. "фашизъм на експорт". От тук възникват и различни призиви за създаване на нови "антифашистски фронтове".

Такъв анализ, съзнателно или не, заобикаля страната на единия класов характер на вътрещната и външна политика във всяка държава, дезориентират работническото движение. Те не разглеждат класовата природа на системите, като ключов критерий. Интересът на монополите служат, като антинародна политика, проводима от правителствата на капиталистическите държави вътре в страните, така и военното навлизане и империалистическите войни за контрол над пазарите. И както подчертава В. Ленин: "Няма по-погрешна и по-вредна идея, от откъcването на външната от вътрешната политика. По време на войни чудовищната неправда от такова откъсване става още по-чудовищна. А от страна на буржоазията се прави всичко възможно и всичко невъзможно, за да се внуши и поддържа тази идея"29. Ленин също така е подчертал, че "работническият клас, ако е съзнателен, за нито една група империалистичеси хищници не може да стои"30.

Трагически грешното делене на държавите на "фашистски" и "демократически" води до това, че комунистическото работническо движение започва да отдава предпочитание на един или друг империалист в хода на регионална или широкомащабна война.

Що се отнася до позоваването на историята на Победата на СССР над фашистска Германия, то ние трябва да напомним, че днес има убедителни доказателства за това, че икономическата и военна мощ на фашистска Германия е била достигната благодарение на непосредственната поддръжка на "демократическите" буржоазни държави: САЩ, Франция и Великобритания, които проявили търпимост към въоръжените операции на фашистска Германия в началния период на войната. Известное че след приключване на войната, нацистски престъпници влизат в структурите на НАТО и спецслужбите на "демократическите" капиталистически държави. Така също ние не трябва да забравяме, че престъпленията против човечеството са извършвали не само нацистите и техните съюзници, но и правителствата на "демократическите" капиталистически държави. Най-голямото, масово и чудовищно престъпление без всякаква военна необходимост са извършили САШ, хвърляйки атомни бомби на Хирошима и Нагасаки (6 и 9 август 1945 година).

Позиция на поддръжка на по-слабата сила

Другари от някои компартий отбелязват, че действително Русия е капиталистическа държава, но тя се явява "регионална сила" в международната империалистическа система. Тя, както и другите страни от БРИКС (Бразилия, Индия, Китай, Южна Африка), съблюдава принципите на международното право и не се явява част от "световния империализъм", който се счита за "ядро на финансовия капитал".

Но, такова твърдение се явява откъсване на икономиката от политиката, защото днес във всички капиталистически страни господства финансовия капитал, явяващ се сливане на промишления и банковия капитал. Както в най-"богатите", така и в най-"бедните" капиталистически страни господстват монополистически групи, които обединяват акционерни компании. Господството на монополите — това е основен признак на монополистическия капитализъм, или на империализма.

 Делението на капиталистическите страни на "метрополия", която по едня от версийте се описва, като "златен милиард" (т.е. населението на богатите страни в света), и на "периферия", служи за понятие на империализма, свеждайки ги до въпроси за зависимост  и експлоатация на капиталистическите "метрополии". Ленинската теория на империализма на основа развитие на монополистическия капитализъм в момента на своето написване правилно е разглеждала въпроса за съществуването на крупни империалистически сили, експлоатиращи останалата част от планетата. Използването на тези схеми днес за класификация на страните в световната капиталистическа пирамида, игнорират текущото ниво на развитие на монополистическия капитализъм в много страни, явяващи се карикатура на ленинизма. Това в края на краищата води до сътрудничество с буржоазията на по-малко развитите капиталистически страни или с тази нейна част, които се считат "патриотически", "немонополистически", "национално мислещи". Такава позиция, особенно когато ние имаме работа с въпроси касаещи империалистическа война се явяват катастрофални за народното движение.

 Освен това следва да се подчертае, че Русия не трябва да се нарича "периферия" във връзка с това, че тя експортира суровини, както и САЩ не трябва да се характеризира, като "периферия", защото днес тази страна се явява най-големия дължник в света. Известно е също така, че ЕС и Китай имат значителна енергетическа зависимост от Русия, която, освен неизчерпаеми запаси от полезни изкопаеми, разполага и с ядрен арсенал, способен да отрази ударите на САЩ, нови технологии, висококвалифициран кадрови потенциал, експортира капитал. С тази гледна точка, тя се намира сред тези държави, които лидират в "империалистическата пирамида". Не случайно тя се явява "локомотив" на всички обединени капиталистически държави в Евразия, а в световните събития играе ключева роля.

Разбира се икономическата мощ на руската буржоазия е много по-малка, отколкото тази на американската буржоазия, но това не е причина за това, че да се счита за съюзник на работническото движение. Следва да се отчита разглеждането по въпроси с позиция на ленинската методология. По този въпрос Ленин се изказва така:

"Първият владее, да предположим, ѕ Африка, а втората ј. Обективно съдържанието на тяхната война — преразпределяне на Африка. Коя страна желае успеха? Въпросът, на пръв поглед е нелеп, защото у нас няма предишен критерии за оценка: няма нито многолетно развитие на буржоазно освободително движение, нито многолетен процес на крах на феодализма. Не е работа на съвременната демокрация нито да помага на първия да закрепи своето "право" на ѕ от Африка, нито да помага на втория (защото би трябвало тя да се развива икономически по- бързо от първата) да отнеме за себе си тези ѕ.

Съвременната демокрация остава вярна на себе си само в този случай, ако не се присъедини нито към една империалистска буржоазия, aко например да кажем, че "тя е по-лоша", ако във всяка страна желае неуспех на империалистската буржоазия. Всяко друго решение ще бъде де факот национално-либерално, нямащо нищо общо с истинската международност (…) Но всъщност сега не може да става въпрос за това, че съвременната демокрация се е хванала за реакционната, империалистическа буржоазия — все едно какъв "цвят" тази буржоазия има (…)"31.

"Русия има скрити мотиви, цели — обслужване интересите на монополите, но тя поддържа "патриотическия" режим", който води "справедлива" война. Следователно, нейното военное вмешателство се явява позитивно и може да бъде използвано от антиимпериалистическите движения"

Тук често, като допълнителен аргумент се привеждат отношенията между СССР и Сирия заобикаляйки класовия характер на Сирия, и също така заобикаляйки факта, че средствата за производство остават в ръцете на буржоазията. Партията БААС управлява страната от 1963 година. Тя заема доминиращо положение след Втората световна война, когато благодарение влиянието на СССР и неговата победа над фашизма, създаването на социалистически режими в Източна Европа, падането на колониализма се извършиха положителни изменения в световния баланс на силите. Тогава в Сирия, но и в генералната линия на международното комунистическо движение, доминирал въпроса за завоюване на национална независимост, като  първа предпоставка за преодоляване на изостаналостта във всички сфери на общественния живот. СССР и другите социалистически държави разработили политика на икономически и друг род сътрудничество и поддръжка на новите режими, в това число и сирийския, за да не се интегрират те в международния капиталистически пазар, в империалистически съюзи, а така също за да се укрепят силите, действащи вътре в управляващия фронт и встъпващите за социалистическа ориентация.

Опитът на Съветския Съюз да развие икономически отношения или даже съюзи с редица капиталистически държави против по-силните империалистически държави е била приемлива и разбираема, защото така СССР отслабвал единния фронт на мощните капиталистически държави, откъсвал от него сили, макар и временно, и използвал противоречията в империалистическия лагер. Проблемът се заключавал в това, че това конюнктурно (държавно) политическо решение, което се проявило на икономическо, дипломатическо, а в някои страни и на друго ниво, било въведено по принцип, в теория за т.н. “не капиталистически път на развитие” в тези страни, свързано с представата за “мирен преход” към социализъм, и всъщност привело комунистическите сили, а следователно и работническото движение към управление  с буржоазни сили или даже към участие в буржоазни правителства.

Затова и до сега некои грешно възприемат изречението на Ленин за това, че "държавно-монополистическия капитализъм е пълна мaтериална подготовка на социализма, че е преддверие на него, че е стъпка в историческата стълба, между които едно стъпало се нарича социализъм, и никакви междинни стъпала между него няма"32. На тази основа се оправдава активната поддръжка и участието на комунистите в буржуазното управление, в частност в Сирия. Освен това, те възприемат държавно-монополистическия капитализъм, като наличие на силен държавен сектор в икономиката, а не като империализъм – висш стадий на капитализма, описан от Ленин. Ние също ъака сме длъжни да отбележим, че Ленин никога не е призовавал комунистите да съдействат за укрепване на държавно-монополистическия капитализъм, да го управляват с правителственни или други постове. Следователно, става въпрос за грешно тълкуване на ленинските позиций, за да се оправдае сво участие в буржоазни правителства: “леви”, “патриотически” и т.н. Няколко строфи по-нагоре Ленин пише: "Империалистската война е предвестник на социалистическа революция"33, но това не означава, че комунистите трябва да приветстват империалистическата война и да участват в нея на страната на буржоазията на своята страна. Животът е показал, че именно Ленин е издигнал знамето на пролетарския интернационализъм против участието в империалистическата Първа световна война, знамето, което беше сгънато от Втория Интернационал.

Вижда се че е грешно делението на буржоазията на “патриотична" и “компадорска”, участието в буржоазни правителства може да доведе компартиите и трудещите се до борба под “чужд флаг”. За тази заплаха е предупреждавал Ленин.34 Oще повече на дело е било доказано, че няма “трети път към социализъм”, както и междинен етап между капитализмаи социализма, което е видно и на примера със Сирия.

След контрареволюцията и свалянето на социализма в Съветския Съюз, в сирийската държава се извършила централизация на капитала, което развитие на отношенията бяха в полза на монополите, започна политика на реструктуризация, съпровождана с антинародни мерки.

Целта на буржоазията на всяка капиталистическа държава, в зависимост от нейната икономическа, политическа и военна мощ, се явява заемането на най-добри позиции в конкуренцията за контрол и експлоатация на природните ресурси, нефт, газ, вода, енергийни тръбопроводи и транспортни артерий, за да може монополите да получават най-голяма печалба, завоюваща най-голяма степен на пазара, усилвайки експлоатацията на работническата класа и другите народни слоеве. И Сирия не се явява изключение от това общо правило. През 2010 година тя разглежда Ердоган и Турция, като "стратегически партньор", отказвайки се до тогава да покровителства, в това число и РПК и Йоджалан. (Ние не трябва да забравяме, с какво започна одисеята на Йоджалан, която завърши в затвора на остров Имрали). Правителството на страната, независимо от противодействието на комунистите, приело закони в полза на т.н. "либерализация" на икономиката, която имала сериозни негативни последствия за трудещите се (например, влошаване на трудовите отношения, в това число, облегчаване на процедурите при уволнение, ръст на цените на стоките с широко потребление и др.). Така, до 2011 година, но особенно в нейното начал, в Сирия станаха демонстрации, предизвикани от народното недоволство против курса на затягане в икономиката и приватизацията, проводима от правителството на Асад. Растяло движение, което иска увеличение на заплатите, разширение на демократическите права, реформи в Конституцията. В една или друга степен някои изисквания били удовлетворени, но вече в процеса на разработка се намирал план за външна намеса, в рамките напо-общ план за "Нов Близък Изток". Този план бил създаден с цел провеждане на изменения, насочени на предотвратяване и анулиране на тенденции, нанасящи вреда на икономическите интереси на САЩ и другите силни империалистически държави, такива като Франция, защото държавите в региона направили друг избор – към Китай, Русия и Индия, които подобрили своите позиции в рамките на междуимпериалистическата конкуренция и заплашвали американското превъзходство в империалистическата "пирамида".

 И така може кратко да се каже, че характера на властта се определя не от ярки епитети от типа "компадорска" или "патриотическа", които се използват от самата власт, а от това кой клас се намира във властта, на коя класа принадлежат средствата за производство. Сирия не се явява изключение. Това е капиталистическа държава, където властта се намира в ръцете на буржоазията, която след свалянето на социализма в СССР, която освен всичко подготвяла почва за днешните събития, а именно: приемала участие в световната капиталистическа система, провеждала структурни реформи, насочени на задълбочаване интеграцията на Сирия в международната капиталистическа система, не стеснявайки се да отнеме социалните завоевания на трудящите се и народните слоеве, и накрая забърквайки се в монополистическите противоречия на почва борба за раздел на капиталистическите пазари.

Освен това не трябва да забравяме, че сирийския режим, развивайки в предишните десетилетия икономически и политически отношения със Съветския Съюз, не е прекъсвал сътрудничество с капиталистическите страни, но встъвал против империалистическите планове в региона, поддържал правото на палестинския народ на независима държава, встъпвал в конфликт с Израил, под окупацията на когото и до сега се намира част от територията на Сирия, завладяна в хода на Шестдневната война през 1967 година. Ние много добре разбираме, че днес отслабването на политическите сили, възглавявани от президента Асад, или даже неговото сваляне, може да доведе до нова империалистическа война и интервенция.

 Ние сме против империалистическа война, призоваваме народа към организирана борба против въвличане в нея на страни, против използване на територий, море и въздушно пространство на страните, като плацдарм за нападение на други територии, а така също против участие в нея на гръцки въоръжени сили. Във връзка с това ние встъпваме против намеренията и плановете на буржоазията на нашата страна, която обслужва правителството на СИРИЗА-АНЕЛ, вкарващи Гърция в империалистическата война под предлог "борба с тероризма".

 Ние изказваме нашата солидарност с комунистическото движение в Сирия, което очевидно не може да остане равнодушно нито към извършваната чуждестранна империалистическа интервенция, нито към плановете на окупация и раздел на своята страна. Анализирайки историческия опит на гръцкото и международно работническо и комунистическо движение, ние стигнахме до извода, че борбата на всеки народ може да бъде резултатна само в случаи, когато бъде свързана с борбата на страната за свобода от капиталистите, от оковите на империалистическите съюзи, за страна, където на власт е работническия клас, стопанин на произвежданите богатства. Само тогава ще бъде положен края на социално-икономическите и политически причини, пораждащи най-мерзките форми на капиталистическата система, такива като фашизъм и бандите убийци от Ислямска Държава.

"Обща война с тероризма"

 Свалянето на руския военен самолет от Турция временно прекъсна еуфорията на буржоазните СМИ и някои опортюнистически сили, които говореха за създаване на "широк съюз" в "Общата война с тероризма" и бандитите убийци от ИД. Тук използване на аргументи в полза от необходимостта от "национално" или даже "европейско" единство, както в Европа (и света) се подлага на терористически нападения. Буржоазните политически сили от фашистската "Златна Зора" до управляващата "лява" партия  СИРИЗА поддържаха по-открита военна намеса в Сирия. Например Френската компартия след въоръжените нападения в Париж започна да поддържа "международна коалиция под егидата на ООН, защото днес САЩ, Русия, Франция и други страни участват във военни операции, които очевидно не носят желан резултат".

Подобни заявления правят и някои водещи политически сили, като Русия и Франция, след въоръжените нападения в Париж. Със всички сили, тези държави се стремят да утвърдят своите позиции в политическия процес, който ще последва с урегулиране на конфликта в Сирия след сваляне дейността на ИДИЛ, за съхраняване или завоюване на степен от пазара за своите монополии.

Но трудещите се в Европа от фалшивите призиви, зад които стоят сили, които се стремят да скрият своите истински намерения, интереси и планове, нямат никаква полза.

И така, още един път се  подтвърждава, че опортюнистическите и социал-демократическите сили се явяват "леви псалмопевци" на буржоазната система и империалистическите войни.

Както нагледно демонстрираха империалистическата интервенция и окупация на Афганистан и Ирак, ислямското мракобесие, миграционния проблем, не могат да бъдат решени с помоща на империалистически войни, интервенций и окупации на територий. Напротив!

Стратегическата линия, която е необходимо да се изработи от комунистическото движение, трябва да бъде независима от плановете на буржоазията на всяка страна. Не трябва да се позволява да се превръщат трудещите се в "пушечно месо" в империалистическите войни. Усилията трябва да бъдат насочени на отстраняване на причините за капиталистическото варварство, а не само на някакви крайни прояви.

Борбата против империалистическата война може да има резултати и перспектива

Правителството на СИРИЗА-AНЕЛ, говорейки за своята многовекторна външна политика и стремейки се да се сдобие с най-добър резултат за интересите на буржоазията в страната, даде да се разбере, че в своята политика ще се ръководи от задълженията си пред НАТО и ЕС.

Такъв курс е избран не защото правителството проявява слабоволие, а защото това е съзнателна политическа линия, дадена от стратегическите интереси на буржоазията в страната (или нейните господстващи части), считащи, че чрез тези съюзи тя може да преумножи своите печалби. Така правителството на СИРИЗА-AНЕЛ е готово в името на "защита на христианското население" в Близкия Изток", "борбата с тероризма", "спирането на миграционния поток" да предостави военна инфраструктура и средства за военна интервенция на ЕС и НАТО в Сирия.

Тя засега сдържано се изказва за участие на Гърция в наземна операция, за която засега предпочитат да не говорят нито САЩ, нито НАТО (независимо от своите планове). Но съгласието на правителството на приемане на член 42, точка 7, която раязглежда оказване на военна помощ в хода на ескалация и разширение на империалистическата интервенция в Близкия Изток и в Северна Африка, го дискредитира!

В тези условия много трудещи се си задават въпроса: "Може ли нашата борба за разграничаване на Гърция от другите империалистически планове макар и засега останали в оковите на НАТО и ЕС да бъде резултативна?"

За да може работническата, народна борба да има перспектива, резултат, тя едновременно трябва да бъде насочена против местните и чужди капиталистически сили, против правителственните решения на тези, които се приемат от НАТО и ЕС. Колкото по силна е борбата, толкова повече трудещи се ще се включат в нея, толкова повече шансове да се блокира отправянето на гръцки въоръжени сили за участие в империалистическа война на страната на империалистите от НАТО — ЕС — САЩ ще има. Колкото по-силно е движението против империалистическата война, толкова по-ефективно може да се препятства използването на военна инфраструктура от страните империалисти НАТО — ЕС — САЩ. Борбата против империалистическата война може да стане отправна точка за освобождение на страните от империалистическите съюзи, за сваляне на властта на капитала, защото само работническата власт може да гарантира фактически изход от различни видове империалистически съюзи.

Ние, комунистите, основавайки се на свя анализ на теорията на научния социализъм и прекрасно знаем, че войната –това е продължение на политиката с други, насилственни средства! Войната се ражда на почвата на стълкновение на различни икономически интереси, които обземат всяка капиталистическа система. Ето защо, война в условия на капитализъм е неизбежна (както и икономическите кризи, безработицата, бедността и т.н.), тя не се явява природно явление! Тя се явява социално явление, отразяващо кризата на капитализма и може да доведе до всеобща политическа криза, до революционна ситуация, да сформира условията на изход на война при едновременно революционно сваляне на капиталистическата власт и установяване на работническа власт.

Следователно, нашата борба за социалистическо комунистическо общество, където средствата за производство ще са общественна собственост (а не състояние на малко), където икономиката ще функционира на основа централизирано планиране, а трудещите се сами ще контролират икономиката, насочена на удовлетворяване на народните потребности (а не на увеличаване пречалбата на капиталистите), неизменно свързана с борбата против империалистическата война, против “света”, даден ни от империалистите “с пистолет в челото” и готвещ се за нови империалистически войни.

Примечания:

.1. Александр Зиновьев (1922-2006): Один из самых известных современных российских писателей, социолог, математик и философ. Он прошел непростой жизненный путь: от ярого критика советской системы, исключения из КПСС в 1976 году, высылки из СССР в 1978 году, до полного разворота своих взглядов через 20 лет, так что в капиталистической России он был причислен к фанатичным сторонникам советской системы. Это, пожалуй, единственный из видных советских «диссидентов» в период «холодной войны», который полностью раскаялся в своей антисоветской позиции и даже официально попросил прощение у российского народа. На антисоветскую пропаганду о «преследованиях» и «ГУЛАГе» он отвечал злобно, говоря, что справедливо был арестован в 1939 году по обвинению в организации убийства Сталина. «Что со мной нужно было делать? Что, орденом награждать, что ли?» — заявил он в 2005 г, отвечая на вопрос журналиста. После 1990 года он страстно отстаивал достижения СССР, гуманные ценности, которые характеризуют советскую систему. Зиновьев резко говорил о распаде СССР, называя его «беспрецедентным преступлением». В одном из своих последних интервью он заявил, что «частная собственность как система была и остается главным мировым злом и, если человечество не преодолеет ее, оно погибнет».

2. http://www.al-akhbar.com/node/184653

3. см. http://energypress.gr/news/o-polemos-ton-agogon-stin-notioana toliki-mesogeio

4.«Современная Россия» http://gr.rbth.com/international/2013/02/06/i_maxi_ton_agogon_ sti_mesi_anatoli_19795

5. «Энергетическая война в Восточном Средиземноморье», «Коммунистики Эпитеориси», выпуск 1/2012.

6. http://www.kontinent.org/article.php?aid=52454f5ae5e84

7. http://top.rbc.ru/business/24/09/2015/560168269a7947597c281379

8. http://russian.people.com.cn/95184/7727145.html

9. Андреас Мадзакос, офицер сухопутных войск в отставке, MSC международные отношения и стратегические исследования. «Жизненно важные интересы России в Сирии находятся под угрозой? Почему Россия продолжает поддерживать режим Асада?» http://www.elisme.gr/gr/ 2013-01-06-18-39-21/item/2015-09-27

10. http://www.rusexporter.ru/research/country/detail/2506/

11. http://russian.people.com.cn/95184/7727145.html

12. http://www.ft.com/intl/cms/s/0/cee6fcba-69bf-11e5-8171-ba1968cf791a.html# axzz3neno2hNG

13. http://russian.people.com.cn//n/2015/0929/c31521-8957089.html

14. http://top.rbc.ru/politics/01/10/2015/560d2f6a9a794744bcd58e23

15. http://russian.people.com.cn//n/2015/1001/c31521-8957602.html

16. http://www.rg.ru/2015/12/04/kitay-anons.html

17. «Памятное заявление 7 стран, призывающее Россию не бить исламофашистов, которых они поддерживают». http://thesecretrealtruth.blogspot.com/2015/10/7_3.html#ixzz3 naTs9Kdr

18. http://www.ert.gr/merkel-vlepi-politiki-lisi-me-asant-ke-antipolitefsi-sti-siria/

19. http://www.politis-news.com/cgibin/hweb?-A=303503&-V=articles

20. Статья 42 содержит «Положения относительно Общей политики безопасности и обороны» ЕС. «В случае, если государство-член подвергнется вооруженной агрессии на его территории, государства-члены должны оказать ему помощь и содействие всеми возможными для них средствами в соответствии со статьей 51 Устава ООН». Это не затрагивает особого характера политики безопасности и обороны некоторых государств-членов. Обязательства и сотрудничество в данной области продолжают соответствовать обязательствам, принятым в рамках Организации Североатлантического договора (НАТО), которая для государств, входящих в ее состав, остается фундаментом их коллективной обороны и инстанцией для ее осуществления».

21. http://www.naftemporiki.gr/story/1012006/kameron-terastio-lathos-oi-rosikes-epidromes-sti-suria

22. http://www.naftemporiki.gr/story/1012116/xamont-i-rosia-den-mporei-na-petaei-ta-paixnidia-tis-apo-tin-kounia-otan-den-ginetai-to-diko-tis

23. http://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/2317079

24. http://cnnpressroom.blogs.cnn.com/2015/10/04/fareed-zakaria-gps-benjamin-netanyahu-on-russia-iran-u-s/

25. http://www.rizospastis.gr/page.do?id=16064&publDate=17%2F12%2F2015&page No=24

26. http://top.rbc.ru/politics/04/10/2015/5610c1619a7947339a73394c

27. http://www.onalert.gr/stories/senaria-oloklirotikou-polemou-nato-russias-gennoun-exoplismous-kai-xrima/45300

28. http://news247.gr/eidiseis/kosmos/h-toyrkia-enhmerwse-ton-ohe-oti-ksekina-aeroporikes-epitheseis-enantion-toy-islamikou-kratoys.3589646.html

29. В.И.Ленин Полное собрание сочинений, т. 32, изд. «Синхрони Епохи», Афины, 1981, стр. 335.

30. там же.

31. В.И.Ленин «Под чужим флагом», Полное собрание сочинений, т. 26, изд. «Синхрони Епохи», стр. 140, 141, 146.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1659083
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031