1. Общественно производство.

Ние знаем, че съществуват много различни науки. Едни изучават природата — физика, биология, зоология, бота­ника и т.н. А други — човечешкото общество, това са история, литература, и др.

Всяка от тези науки изучават една или дръга страна от живота на обществото. Такива страни са много. Но ведеща роля в живота на обществото играят отношенията, които възникват ме­жду хората в процеса на производство на материални блага.

Защо? Защото, човек може да живее и да се за­нимава с каквито и да било дела, само ако има храна, дреха, жилище и други материални блага, които са му нужни, за да преживее в този свят. Тези блага не падат сами от небето — те се произвеждат от самите хора. работата е в това, че ако всички животни всичко необходимо за своя живот просто го намират в природата, то човек "просто да ги намери" и да удовлетвори нуждата си  не може. За да преживее в природния свят, човек трябва да произвежда сам за себе си предмети, които му трябват в живота — да сее зърно, да отглежда животни, да произвежда грънчарски съдове, да тъче тъкани и пр.

Но хората произвеждат материални блага не сами, а заедно. Даже най-примитивната форма на производство на първобитните хора — ловът е бил въз­можен само при условие на обединени усилия на много членове на първобитното общество. Ето защо производството винаги има обществен ха­рактер.

За да може производството на материални блага да става възможно е необходимо да заплаща труда на чо­века. Труд — това е целесъобразна дейност на чо­века по производство на нужни му вещи.

Понякога гово­рят за "труда" на пчели, мравки, бобри. Но това не е вярно. Трудът е характерен само за човека. У животните не може да има никаква целесъобразна дейност, т.е. дейност с предварително зададена цел. Най-голямото нещо, което те могат да постигнат е инстинктивно да се приспособяват към съществуващите природни условия.

За да има какво да произведеш, трябва да има от какво да го произведеш и с помоща на какво да го произведеш. Или предмети и оръдия на труда.

Това, на което е насочена дейността на човека се нарича предмет на труда. Предметите на труда могат да бъдат дадени от самата природа или създадени от човека. Но даже тогава, когато те се създават от човека, в основата им изначално лежи природен продукт.

Предметите на труда, които се дават от самата природа в готов вид са например дърво, въглищните пластове в шахтите, нефт, руда, газ, добивани от земните недра и пр.

Предметите на труда, които създава човека — това са такива предмети, които се подлагат на предварителн­а обработке, например бензин, керосин и други вещества получени от нефт на нефтопреработвателните заводи. Такива предмети на труда се наричат суровини илисуровинни материали.

Развитието на науката и техниката е създало и продължава да създава нови предмети на труда, например, т.н. син­тетически материали. Те имат редица преимуществ пред естественните (природни) предмети на труда: те са много устойчиви и в същото време притежават редица нови, нужни на човека свойства, позволяващи да се изготвят от тях такава продукция, която най-добре удовлетворява едни или други потребности на хората.

Човек, въздейства на предметите на труда, с помоща на средства на труда произвежда от тях това, което е нужно на обществото. Към средствата на труда се отнасят преди всичко оръдията на производство — машини, станове, оборудване и т. н., а така също производственни здания, складове, канали, пътища, транспорт. Тук се включват и тръбопроводи, съдове, резервоари и други пред­мети, които Маркс наричак "посудна система на производство".

Главна роля в средствата на труда принадлежи на оръ­дията на производство, посредством които хората актив­но въздействат на предметите на труда, използвайки ги за удовлетворяване на своите потребности. Тези оръдия Маркс нарича "костна и мускулна система на про­изводството". Те служат за показател на техническия прогрес, мерило за властта на човека над природата.

По оръдията на производство може да се съди и за характера на социално-икономическите отношения на един или друг период от историята на човечеството. "Икономическите епо­хи— писал Маркс— се различават не с това, че произ­веждат, а с това, как произвеждат, с какви средства на труда".

И така в процеса на труда човек използва сред­ствата на труда и предметите на труда. Заедно взети, те обра­зуват средства за производство.

Никакое производство без средства за производство е невъзможно. Но средствата за производство сами по себе си не могат да създават материални блага. Само човек е способен да приведе в движение становете, машините, комбайните и пр., и с тяхна помощ да въздейства на предметите на труда.

Средствата за производство и хората претежаващи зна­ния, производствен опит, навици към труда и привеждащи в движение средствата за производства се на­ричат общественни производителни сили. Колкото по-високо е нивото на производителните сили, толкова с по-голяма сила господства човек над природата. Хората, създаващи материални блага се явяват решаващи за производителната сила на обществото.

Тъй като производството винаги носи обществен характер — хората работят заедно, създавайки някакви материални блага, то в про­цеса на производство те е необходимо да встъпват едни с други в определени отношения. Такива отношения, които се създават между хората в процеса на производство, се наричат производственни отношения.

Да вземем за пример, производството на автомобили. За да се произведе е нужно да има или да се построи завод. Да допуснем, че този завод принадле­жи на капиталист. Той за да произведе автомобили наема работници. Между собствениците на завода, а значи и цялото заводско оборудване и работниците в процеса на производство на автомобили се установяват опреде­лени отношения — отношения на капиталистическа експлоатация. Работниците се трудят за капиталиста, защото цялата продукция, произвеждана на завода, принадлежи на собственика на предприятието и печалбаъа получавана от продажбата на автомобили, също отива в неговия джоб.

Получава се че производственните отношения зависят от формата на собственност на средствата за производства.

Устанавилите се производственни отношения не са произ­волни. Може да се каже — работниците се нагаждат на капиталисту по своя собственна воля! Формално това е така. Но в условия на буржуазно общество фаб­риките, заводите, железните линии и пр. се  намират в ръцете на ча­стни собственници, а работниците са лишени от тези средства за про­изводства и за да съществуват, са принудени да отидат да работят в капиталистическите предприятия. Получава се че никаква собственна воля (или, както днес се казва "свобода на избор") у работниците няма! Те не могат да не се нагодят спрямо капиталиста на работата, или такива са обективните условия на тяхното съществуване.

Производственните отношения се отразяват на целия общестен живот. В частност тe определят от­ношенията между хората, възникващи във връзки с раз­пределението на произведените продукти. Характерът на разпределението зависи от общественната форма на производ­ство. Ако производството е капиталистическо, то и разпределението на мате­риални блага се осъществява в интерес на господстващата в обществото буржоазна класа, а ако е социалистическо, какт е било в СССР, то ще е в интерес на народа, на кой­то в Съветския Съюз принадлежали всички средства за производства!

Получава се че за да се узнае, какъв е характера на производственните отношения в една или друга страна, следва преди всичко да се изясни, в чия собственост се намират там средствата за производство. От формaта на собстве­ност на средствата за производство зависи положението на класите в обществото, обмяна и разпределение на матери­алните блага, създавани в процеса на производство.

Производственните отношения и производителни сили съвкупно образуват способа на производство.

Тъй като всяко и най-съвършенно оръ­дие само по себе си нищо не произвежда и едновремено човек не може нищо да произведе без средства и пред­мети на труда, получава се че за да може процеса на производство на материални блага да има място, трябва да се съединят работната сила със средствата за производство. А това неизбежно води до възникване на отношения между хората — производственни отношения. Излиза, че производителните сили и производ­ственни отношения не могат да съществуват отделно един от друг и само в единството и взаимодействието съществува един или друг способ на производство на матери­ални блага.

При това тяхната роля в развитието на способа на производство не е еднаква. Вoдeщo място тук принадлежи на производи­телните сили. Те са гъвкави и пластични, способни много бързо да се развиват, а развитието и изменението им, най-вече появата на нови оръдия на труда, неизбежно се отразява на производственните отношения, коит стщо се изменят. В резултат става преврат във всички способи на производство, изменение на целия обществен строй.

Но производственните отношения, развиващи се след изменението на производителните сили, далеч не са пасив­ни. В бъдеще прогресивни, те ускоряват развитието на производителните сили. Когато устареят, те се превръщат от форма на развитие на производителните сили в нейни окови.

Отношенията между хората, възникващи в проце­с на производството, обмена и разпределението на материал­и блага (икономически обществен­ни отношения), представляват базис на обществото, негова опора. На негова основа възникват и се развиват политическаи и юридически надстройки, различни форми на общест­венно съзнание. В целия базис и надстройка се харак­теризира тази или друга общественно-икономическа формация.

В историята на човешкото общество са изве­стни пет последователно сменящи се един с друг общественно-икономически формаций:

• първобитнооб­щинна,
• робовладелческа,
• феодална,
• капиталисти­ческа
• и комунистическа.

Комунистическаята формация в своето развитие преминава две фази: низша — социализъм и висша — собствено комунизъм.

Смяната на една общественно-икономическа форма­ция с други преминава не по желание, а в силата на действия на обективни икономически закони.

Далее