На пръв поглед такъв въпрос може да се види странен. "Че стоката, твоята, има качества и всяка стока има много различни свойства"— могат да кажат четящите ни нас другари. Действително, когато говорим да речем за такава стока, като костюм, то ние говорим за неговия цвят, материал, от който е произведен, размер и т. н.  Такова обичайно, житейско отношение към стоката по принцип се ограничава от знанието на физиче­ските свойства на стоката. Но малко хора се замислят, че освен тези природни и вещественни качества стоката притежава още и общественни свойства.

Говорейки за стока, ние преди всичко имаме в предвид, че те е вещ, която удовлетворява някаква човешка потребност. Това свойство на стоката се нарича потребителска стойност. Но не трябва да се ка­зва, че всяка вещ, която удовлетворява потреб­ност на човека се явява стока. Да вземем например въздуха. Безусловно, той е необходим на всички и без него нито един човек не може да живее. Значи той има едно качества- удовлетворява жизнена потребност на хората. Но кой купува въздух! Никой. Въздух не се продава, не се купува, за нищо несе обменя, нищо не струва. Въздухът е дар от природата за всички хора на нашата планета.

Но този въздух, вярно част от него — кислород — става стока, когато се намира в кислородна бутилка. За да се получи кислород, трябва да се при­ложи определено количество човешки труд. Така той придобива ново свойство- на него е разходен труд. Значи, кисло­рода може да стане стока само благодарение на човешкия труд. Сега нашата представа за стоката ни става ясна. Стоката не е само предмет, удовлетворяващ потреб­ностите на човека, но е е продукт на човешката дейност.

Възниква въпрос: всеки ли продукт от труда на чове­ка става стока? Ето един пример. Селянин в своето стопанство е засял зърно. Част от него отива за храна на него, а останалата част в същото стопанство за храна на животните. Можe ли да се счита зърното на този селянин за стока? Не. Зърното, както и всеки продукт, може да стане стока само тогава, когато тя става потребителска стойност за други, а не за производителя на тази вещ, т. е. когато тя притежава общественна потребителска стойност.

След това, известно е че кре­постните селяни са били принудени да дадат част от зърното без всякаква обмяна, безвъзмездно на своя помешчик във вид на вноска. Следователно, това зърно е удов­летворявало потребността на другите хора, не този, който го е произвел. Но, имайки общественна потребителска стойност, зърното в този случай все пак не се явявало стока. То може да стане стока само тогава, когато се произвежда за обмяна с други продукти от човешкия труд. Особеност на стоката в този случай се състои в това, че неговата потребителска стойност (в нашия пример зърно) може да се използва само при условие на обмен. От ръцете на производителя-селянин зърното трябва да премине в ръцете на потребителя чрез покупкопродажба. Така стоката става такава потребителска стойност, която преминава към потребителя чрез покупкопродажба (обмен).

И така да направим няколко извода. Потребителската стойност може да стане стока само при определених условия, а именнор ако тя се явява продукт на човешкия труд, ако тя притежава общественно-по­требителска стойност, т. е. удовлетворява потреб­ността на другите хора, а не този, който я е произвел или я вла­дее, и последно, ако тя е произведена за обмяна за покупкопродажба.

За да се извърши обмен, не е достатъчно само наличие на общественна потребителска стойност на продукта. Да допуснем, че селянина иска да об­мени своето зърно на плат, произведена от тъкача. На тъкача също му е нужно зърно. Излиза, че няма никакви пре­пятствия за обмен: и зърното и плата имат общест­венна потребителска стойност и напълно удовлет­воряват потребностите и на селянина и на тъкача. Но селяниня иска да купи не плат въобще, а определено количество, например 20 м. Но едва ли тъкача ще се съгласи да отдаде своите 20 м плат за 1 кг зърно. Такъв обмен него едва ли ще го удовлетвори. За да може даден продукт да се обменя то трябва освен потре­бителска стойност продукта да се обме­ня с другите продукти в определено количе­ственно съотношение. Това свойство на стоката да се обменя на друга стока се намира в определена количественна пропорция носи има обмена стойност.

Ние стигаме до заключението, че стоката може да бъде такъв продукт от труда, който да притежава две свойства:

1) потребителска стойност, т. е. спо­собност да удовлетворява каква да е потребност на чловека

2) обменната стойност, т. е. способност в определена количественна пропорция да се обменя с друга стока.

Тези свойства на стоката са неразривно свързани едни с други. Ако една от тях отсъства, то няма и стока.

Кога потребителската стойност на стоката е произведена за потребление, и кога обменна стойност — за про­дажба. Всяка стока, била тя зърно или плат, не може в едно и също време да се използва от собственика му и като потребителска стойност и като обменна стойност. Например тъкача, произвеждащ плата, изпол­зва потребителната стойност на този плат, то той вече не може да се възползва от неговата обменна стойно­ст. И обратното, ако той продадр плата и използва неговата обменна стойност, то така той ще се лиши от въз­можността да се употреби тя като потребителска стойност. Както виждаме и двете свойства на стоката взаимно се допълват една с друга и в същото време едно свойство противостои на друго.

Oт това следва, че стоката е такава вещ, която притежава общественни свойства. Това се обяснява с факта, че тази или друга вещ се превръща в стока в сила на определенни общественни условия от живота на хората, т. е. такива условия, които предизвикват необходи­мост от обмяна, покупкопродажба. "Там, където буржоазните икономисти виждат отношението на вещите (обмяна на стока със стока) — писал В. И. Ленин — там Маркс разкрил отношението между хората. Обмяната на стоките предизвиква връзка между отделните производители посред­ством пазара".

Далее