Законът на стойността се явява икономически закон на стоковото производство. Както и всеки икономически закон, той носи обективен характер и не зависи от волята и съзнанието на хората. Съгласно изискванията на закона на стойността, производството и обмена на стоки се осъществява в съответствие с общественно необходимите разходи на труд.
Действието на закона за стойността се проявява чрез механизма на цените. Стойността е за управление движението на цените. С повишаване стойността на стоката се повишава и неговата цена. Ако стойността на стоката пада, то пада и неговата цена.
Цената на всяка стока се определя от стойността на неговото производство и от стойността на златото. Ako 30 м плат съдържа такова количество общественно необходим труд, както и 1 г злато, то неговото количество злато ще има цена 30 м плат. Ако производителността на труда в текстилната промишленост се повиши 3 пъти, то при неизменна цена на златото цената на тъкантаще се понижи 3 пъти и за 1 г злато може да се закупи 90 м плат.
Следва да се отчита, че на величината на цената на стоката огромно влияние оказва търсенето и предлагането на стоки. Ако потребността от стоката е голяма, а се произвежда в малки количества, то стоката ще се продава по цена, превишаваща стойността. И обратно, при недостатъчно търсене на стока цената може да падне под стойността.
Но означава ли това, че отклонението от цените на стоките от тяхната стойност нарушава закона на стойността? Не, не означва. В условия, когато продуктите се произвеждат от частни стокопроизводители, закона за стойността не може да се проявява иначе, както чрез колебанията на цените. Стойността на стоките и се явява тази ос, около която се колебае цената на стоките. За продължителен период от производство на каквато и да била стока неговата цена средно съвпада със стойността.
Какви са функциите на закона на стойността?
Първо- законът за стойността на стоките за производство встъпват, като регулатор на производството и обмена на стоки.
Известно е че във всяко общество се изисква отчитане и разпределение на обществен труд по различни производственни отрасли в съответствие с обществените потребности. В условия на стоково стопанство основано на частна собственост, стокопроизводителя, по принцип предварително не знае, колко трябва от една или друга стока, къде в какъв отрасъл от производството да се търси, а къде не достига. Всичко това става известно едва след като се произведе стоката и представена на пазара за продажба.
Как се удовлетворяват общественните интереси на развитието на един или друг отрасъл от производството? Каква сила заставя стокопроизводителите, произвеждащи стоки удовлетворяващи своите частни интереси, като в същото време удовлетворявайки общественните интереси?
Такава сила, действа стихийно, зад гърба на стокопроизводителите и се явява закон за стойността.
Ще го покажем с пример. Да предположим, че в обществото е произведено излишно много обувки и недостатъчно платове. Тъй като в този случай цените на обувките се оказват под себестойност, обущарите не могат да компенсират разходите на своя труд. Производството на платове става изгодно, защото цената на него превъзхожда стойността. Но такова положение не може да продължава безкрайно. Постепенно губещия обувен отрасъл на производство ще се съкрати и съответ цените на обувките залочват да се повишават, а производството в по-изгодния отрасъл — производството на платове ще се разширява. Така на основа действието на закона за стойността ще се осъществи преразпределение на обществен труд. Така ще продължава до тогава, докато производството на платове не достигне до размери по-големи, отколкото е нужно, защото на никой от стокопроизводителите не е известно, колко точно се търси. Това неизбежно ще доведе до постепенно падане на цените на тъканите. Сега губещо става производството на платове, а стокопроизводителите се прехвърлят в производството на обувки, които не достигат и сега вече ще започне съкращаване производството на платове и ще расте производството на обувки. Процесът на преразпределение на труда преминава в обратно направление.
Такова е положението във всеки отрасъл при стоковото производство.
Както виждаме, в условията на производственна анархия и ожесточена конкурентна борба, производство и обмяна на стоки се определя не случайно, а напълно закономерно. Докато стокопроизводителите се стремят да получат изгода само за себе си, косвенно техните действия водят до удовлетворяване на общественните потребности. Това е така, защото и производството и обмяната на стоки се осъществява на основа общественно необходими разходи на труд. В това се намира обективното отразяване на закона за стойността. Именно в силата на това стокопроизводителите произвеждат тези стоки, от които се нуждае обществото.
Второ- законът за стойността се явява двигател на стихийното развитие на производителните сили в стоковото стопанство. Известно е че индивидуалните разходи на труд, у различните стокопроизводители не са еднакви. Печелят тези, у които е по- съвършенна техниката, имат по-високо ниво на организация на производство, осигуряват по-малка индивидуална стойност на стоката.
Ще го покажем с пример. Да допуснем, че в обществото има три групи производители на обувки.
Индивидуалната стойност на двойка обувки на първата група, използваща усъвършенствана техника е 6 долара, у втората — 8 долара, а у третата — 10 долара. Общественната стойност, да допуснем е равна на 8 долара. Първата група ще получи добавен доход — 2 долара на всяка двойка обувки, а третата толкова ще загуби. Първата група, има големи предимства пред другите и може да увеличи размерите на производството. Значи, общественната стойност на двойка обувки може да се намали до 6 долара. В такъв случай стокопроизводителите от втората и третата група или напълно ще се разорят или ще бъдат принудени да въведат усъвършенствана техника. Подобен процес на усъвършенстване в условия на стоково производство е непрекъснато. Така, действието на закона за стойността води до стихийно развитие на производителните сили в стоковото производство и усъвършенстване на производството.
Означава ли това, че закона на стойността като регулатор на стоковото производство, като двигател на производителните сили внася в стопанския живот на обществото, основано на частната собственост, порядък, планомерност?
Не, не означава. В условията на господство на частната собственост, анархия на производството и конкурентна борба въздействието на закона за стойността се проявява в друго: колебанията на цените свидетелства за това, че едни стоки се произвеждат в по-големи количества, отколкото изискват интересите на обществото, а други — по-малко. Това заставя стокопроизводителите да съкращават или разширяват производството, за да възстановят нарушеното равновесие.
Но това равновесие се постига за непродължително време и неизбежно се нарушава.
Трето- законът за стойността оказва решаващо влияние на развитието на капиталистическите производственни отношения. В конкурентна борба оцеляват стокопроизводители, у които им е по- ниска индивидуалната стойност на стоките и губят тези, у които индивидуалните разходи са се оказали над общественната стойност. Последните се разоряват, лишавайки се от средства за производство. Така под влияние на закона за стойността се раждат и развиват капиталистическите производственни отношения.
Въздействието на закона за стойността се проявява, от една страна, в това, че стихийния ръст на стоково-паричните отношения води до постепенно разрушаване на натуралното стопанство, превръщайки го в стоково-парично; а от друга страна, извършвайки дълбок социален процес на разслоение на стокопроизводителите, и простото стоково стопанство започва да се превръща в капиталистическо.
В. И. Ленин в своите трудове "Развитие на капитализма в Русия", "По повод на така наречения въпрос за пазара", "Занаятчийско преброяване през 1894/95 година в Пермска губерния и общи въпроси на "занаятчийската" промишленост" и др. на огромен фактически материал показал, как под въздействието на закона за стойността натуралното селско стопанство в царска Русия постепенно се разлагало, превръщайки се в стоково-парично, как от силните заможни селяни растяли купувачи, малки и големи фабриканти, а голяма част от селяните беднеела, разорявала се и била принудена да търси работа от тези богати селяни във фабриките и заводите в градовете.
Опирайки се на учението на Маркс за стоковото производство и закона за стойността, В. И. Ленин, основавайки се на многочисленни данни за развитието на селското стопанство и различните занаятчийски работилници, обосновал важно теоретично положение, че "дребното производство ражда капитализъм и буржоазия постоянно, ежедневно, ежечасно, стихийно и в масов мащаб".
Социалният процес на разслоение на малките стокопроизводители е характерен за всяка страна, където е широко развито стоковото производство, основано на частната собственост на средствата за производство.