Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2016 14:32 - Закон за стойността
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 696 Коментари: 0 Гласове:
1



 12. Закон за стойността.

Законът на стойността се явява икономически закон на стоковото производство. Както и всеки икономиче­ски закон, той носи обективен характер и не зависи от волята и съзнанието на хората. Съглас­но изискванията на закона на стойността, производството и об­мена на стоки се осъществява в съответствие с общест­венно необходимите разходи на труд.

Действието на закона за стойността се проявява чрез ме­ханизма на цените. Стойността е за управление движението на цените. С повишаване стойността на стоката се повишава и неговата цена. Ако стойността на стоката пада, то пада и неговата цена.

Цената на всяка стока се определя от стойността на неговото производство и от стойността на златото. Ako 30 м плат съ­държа такова количество общественно необходим труд, както и 1 г злато, то неговото количество злато ще има цена 30 м плат. Ако производителността на труда в текстилната промишленост се повиши 3 пъти, то при неизменна цена на златото цената на тъкантаще се понижи 3 пъти и за 1 г злато може да се закупи 90 м плат.

Следва да се отчита, че на величината на цената на стоката ог­ромно влияние оказва търсенето и предлагането на стоки. Ако потребността от стоката е голяма, а се произвежда в малки количества, то стоката ще се продава по цена, превишаваща стойността. И обратно, при недоста­тъчно търсене на стока цената може да падне под стойността.

Но означава ли това, че отклонението от цените на стоките от тяхната стойност нарушава закона на стойността? Не, не означва. В условия, когато продуктите се произвеждат от частни стокопроизводители, закона за стойността не може да се проявява иначе, както чрез колебанията на цените. Стойността на стоките и се явява тази ос, около която се ко­лебае цената на стоките. За продължителен период от производство на каквато и да била стока неговата цена средно съвпада със стойността.

Какви са функциите на закона на стойността?

Първо- законът за стойността на стоките за производство встъпват, като регула­тор на производството и обмена на стоки.

Известно е че във всяко общество се изисква отчитане и разпределение на об­ществен труд по различни производственни отрасли в съответствие с обществените потребности. В условия на стоково стопанство основано на частна собственост, стокопроизводителя, по принцип предварително не знае, колко трябва от една или друга стока, къде в какъв отрасъл от производството да се търси, а къде не достига. Всичко това става извест­но едва след като се произведе стоката и представена на пазара за продажба.

Как се удовлетворяват общественните интереси на развитието на един или друг отрасъл от производството? Ка­ква сила заставя стокопроизводителите, произвеждащи стоки удовлетворяващи своите частни интереси, като в същото време удов­летворявайки общественните интереси?

Такава сила, действа стихийно, зад гърба на стокопроизводителите и се явява закон за стойността.

Ще го покажем с пример. Да предположим, че в об­ществото е произведено излишно много обувки и недоста­тъчно платове. Тъй като в този случай цените на обувките се оказват под себестойност, обущарите не могат да компенсират разходите на своя труд. Производството на платове става изгодно, защото цената на него превъзхожда стойността. Но такова положение не може да продължава безкрайно. Постепенно губещия обувен отрасъл на произ­водство ще се съкрати и съответ це­ните на обувките залочват да се повишават, а производството в по-изгодния отрасъл — производството на платове ще се разширява. Така на основа действието на закона за стойността ще се осъществи преразпределение на обществен труд. Така ще продължава до тогава, докато производството на платове не достигне до размери по-големи, отколкото е нужно, защото на никой от стокопроизводителите не е известно, колко точно се търси. Това неизбежно ще доведе до постепенно падане на цените на тъканите. Сега губещо става производството на платове, а стокопроиз­водителите се прехвърлят в производството на обувки, които не достигат и сега вече ще започне съкращаване производството на платове и ще расте производството на обувки. Процесът на преразпределение на труда преминава в обратно направление.

Такова е положението във всеки отрасъл при стоковото производ­ство.

Както виждаме, в условията на производственна анархия и ожесточена конкурентна борба, производство и об­мяна на стоки се определя не случайно, а напълно закономерно. Докато стокопроизводителите се стремят да получат изгода само за себе си, косвенно техните действия водят до удовлетворяване на общественните потребно­сти. Това е така, защото и производството и обмяната на стоки се осъществява на основа общественно необходими разходи на труд. В това се намира обектив­ното отразяване на закона за стойността. Именно в силата на това стокопроизводителите произвеждат тези стоки, от които се нуждае обществото.

Второ- законът за стойността се явява двигател на стихийното развитие на производителните сили в стоковото стопанство. Известно е че индивидуалните разходи на тру­д, у различните стокопроизводители не са еднакви. Печелят тези, у които е по- съвършенна техниката, имат по-високо ниво на организация на производство, осигуряват по-малка индивидуална стойност на стоката.

Ще го покажем с пример. Да допуснем, че в обществото има три групи производители на обувки.

Индивидуалната стойност на двойка обувки на първата група, използваща усъвършенствана техника е 6 долара, у втората — 8 долара, а у третата — 10 долара. Общественната стойност, да допуснем е равна на 8 долара. Първата група ще получи добавен доход — 2 долара на всяка двойка обувки, а третата толкова ще загуби. Първата група, има големи предимства пред другите и може да увеличи размерите на производ­ството. Значи, общественната стойност на двойка обувки мо­же да се намали до 6 долара. В такъв случай стокопроиз­водителите от втората и третата група или напълно ще се разорят или ще бъдат принудени да въведат усъвършен­ствана техника. Подобен процес на усъвършенстване в условия на стоково производство е непре­къснато. Така, действието на закона за стойността води до стихийно развитие на производителните сили в стоковото производство и усъвършенстване на про­изводството.

Означава ли това, че закона на стойността като регула­тор на стоковото производство, като двигател на производи­телните сили внася в стопанския живот на обществото, основано на частната собственост, порядък, пла­номерност?

Не, не означава. В условията на господство на частната собственост, анархия на производството и конкурентна борба въздействието на закона за стойността се проявява в друго: колебанията на цените свидетелства за това, че едни стоки се произвеждат в по-големи количества, отколкото изискват инте­ресите на обществото, а други — по-малко. Това заставя стокопроизводителите да съкращават или разширяват произ­водството, за да възстановят нарушеното равновесие.

Но това равновесие се постига за непродължи­телно време и неизбежно се нарушава.

Трето- законът за стойността оказва решаващо влияние на развитието на капиталистическите производ­ственни отношения. В конкурентна борба оцеляват стокопроизводители, у които им е по- ниска индивидуалната стойност на стоките и губят тези, у които индивидуалните разходи са се оказали над общественната стойност. Последните се разоряват, лишавайки се от средства за производство. Така под влияние на закона за стойността се раждат и развиват капита­листическите производственни отношения.

Въздействието на закона за стойността се проявява, от ед­на страна, в това, че стихийния ръст на стоково-паричните отношения води до постепенно разрушаване на натуралното стопанство, превръщайки го в стоково-парично; а от друга страна, извършвайки дълбок социален процес на разслоение на стокопроизводите­лите, и простото стоково стопанство започва да се превръ­ща в капиталистическо.

В. И. Ленин в своите трудове "Развитие на капитализма в Русия", "По повод на така наречения въпрос за пазара", "Занаятчийско преброяване през 1894/95 година в Перм­ска губерния и общи въпроси на "занаятчийската" промиш­леност" и др. на огромен фактически материал показал, как под въздействието на закона за стойността на­туралното селско стопанство в царска Русия постепенно се разлагало, превръщайки се в стоково-парично, как от силните заможни селяни растяли купувачи, мал­ки и големи фабриканти, а голяма част от селяните беднеела, разорявала се и би­ла принудена да търси работа от тези богати селяни във фабриките и заводите в гр­адовете.

Опирайки се на учението на Маркс за стоковото производ­ство и закона за стойността, В. И. Ленин, основавайки се на многочисленни данни за развитието на селското стопанство и различните занаятчийски работилници, обосновал важно тео­ретично положение, че "дребното про­изводство ражда капитализъм и буржоазия постоян­но, ежедневно, ежечасно, стихийно и в масов мащаб".

Социалният процес на разслоение на малките стоко­производители е характерен за всяка страна, където е широко развито стоковото производство, основано на частната собственост на средствата за производство.

Далее




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 707693
Постинги: 1687
Коментари: 222
Гласове: 351
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031