На пръв поглед може да се каже, че самото нарастване на стойността става в процеса на обмяна на стоки, които и се явяват източник на доходи и печалба на капиталиста. Купил стока за една цена, а продал по-скъпо: ето и се получило увеличаване на стойността!

Такова предположение, макар и може да се каже на пръв поглед е правилно, но е дълбоко погрешно.

Ако изходим от това, че се обменят равни по величина на стойността-еквиваленти (а в това, както ни е известно се заключава изискването на закона за стойността), то никакъв прираст на стойност не може да се получи. Защото при обмяната на една и съща стойност, или с други думи, едно и също количество овеществен общественно необходим труд във формата на стока (на­пример, двойка обувки), обменят се първо на пари (да предположим на 5 долара), а след това на тизи 5 долара същия стокопроизводител — собственик на обувки — купува съответстващо количество зърно да кажем 50 кг. зърно и двойка обувки са  еквивалентни, равни по стойност, зашото в самия акт на обмяна и покупкопродажба не може да възникне но­ва стойност. Обмяната на еквивалента изключва въз­можността да се образува прибавена стойност в обръ­щение.

Може би прибавената стойност възниква в сила на това, че на пазара става нееквивалентен обмен? Да допуснем, че капиталиста продава стоката си с 10—15% отгоре. Може ли това да бъде източник на прибавена стойност? Не. Работата е в това, че капиталистите не могт само да продават. Едни стоки те купуват, например ма­шини, гориво, суровина и т. н., а други продават — платове, дрехи, обувки, оборудване, строителни мате­риали, машини и т. н.

Следователно, един и същи капиталист, прода­ва стоката си над стойността, печелейки 10—15%, а ку­увайки над стойността, губейки тези 10—15%. Та­къв резултат ще се получи, ако се предположи, че капиталистите купуват стоки под стойността. В този случай, купувайки те губят, а продавайки печелят.

Както виждаме, във всички случаи, когато стоките се продават над или под стойност, акта на обмен не може да увеличи стойността, не може да се създаде добавена стойност. "Както и да го въртим— пише К. Маркс—  факта си остава факт: ако се обменят еквивален­ти, то не възниква никаква прибавена стойност и ако се обменят нееквиваленти, също не възни­ква никаква прибавена стойност. Обръщението или стокообмена не създава никаква стойност".

Известно e чe обмянaта на пари за стока и стока за пари се изравнява съгласно закона за стойността. Но прирастът на стойност в обръщението П— С — П’ създава впечатление, че тази формула противоречи на закона за стойността, изискването за обмяната на еквивалент. В това се изразява първото противоречие на всеобщата формула на капитала.

Ние вече изяснихме, че самия процес на обръщение не може да служи за източник на прираст на стойност. Мо­же би, прибававената стойност възниква без акта на покупкопродажба? Но достатъчно е да се проанализират съ­ставните части на формулата П — С — П’ за да се убедим в грешката на това предположение. Без сфера на об­ръщение е невъзможно да се намери източника на прибавената стойност.

Така ние достигнахме до два пряко противо­положни извода: прибавената стойност не може да се създава в процеса на обмяна, но тя не може да въз­никне и извън акта на покупкопродажба. Eдиният извод изклю­чва другия: ако прибавената стойност не може да се създаде в процеса на обръщение, значи тя възни­ква извън нея; ако стойността не може да стане извън обмена, значи тя се прибавя в самия акт на обмя­на. В това се изразява второто противоречие на всеобщата формула на капитала П — С — П’.

Същността на възникналия проблем Маркс формулира така: "…капиталът не може да възникне от обръщението, така както не може да възникне извън обръщението. Toй трябва да възникне от обръщението и в същото време извън обръщението".

Трябва да се обясни, как собственика на парите, купува и продава стоки по тяхната стойност, получавайки голяма стойност, отколкото е разходил първона­чално. Источникът на прибавена стойност трябва да се намери, опирайки се на законите на стоковия свят, предпола­гайки, че акта на покупко-продажба е обмен на еквиваленти, т. е. равни стойности. Маркс теоретически е доказал, че образуването на прибавена стойност не нарушава закона за стойността и че само правилното разбиране на закона за стоковото обръщение дава възможност да се изясни источника на прибавената стойност.

Във всеобщата формула на капитала П — С — П’ ние имаме работа пари и стоки. Прибавената стойност може да възникне само благодарение на свойст­вата или на парите или на стоката. Може ли парите се  самонарастват сами по себе си? Разбира се не. Ние знаем, че парите, като средство за обръщение и пла­теж могат само да реализират стойността, която се намира в стоката.

Може би источника на добавената стойност се крие в стоката? Известно е че стоката има стойност и потребителска стойност. При продажба или покупка на стоки стойността им е равна на стойността изразена в пари. Величинато но стойността при това остава неиз­менна. Затова стойността на стоката не може да служи, като ключ за тайната на произхода на прибавената стойност.

Остава да се предположи, че потребителската стойност на стоката е и причина за източника на растеж на стойността, създаването на прибавена стойност. Разбира се не всяка стока е стока особен род.

Всички буржоазни икономисти безуспешно се опитали да разгадаят тайната на произхода на прибавената стойно­ст. И само Маркс успява научно да реши този проблем. Той открил съществуването на такава стока на капиталистическия пазар, потреблението на която е и процес на създаване на нова стойност. Нарича се тази стока "работна сила".

Далее