Причина за такава стъпка станало това, че земите на кубанските фермери активно се завладява от едри агропромишленни корпорации. Естествено, всичко е в рамките на буржоазните закони и местния съд узаконил това завладяване, приел страната на корпорациите. Съдът знае, че с едрия капитал е хубаво да се дружи — от такава дружба постоянно нещо ще падне.
Всичко това се явява просто класически пример за това, че законте на развитие на капитализма работят, като часочник. Едрият капитал в преследване на максимална печалба винаги унищожава малките производители, все повече и повече подчинявайки за себе си всеки процес на производство, където може да се получи желана печалба — монетизира всеки и всичко. За да направят това бързо и ефективно, магнатите и корпорациите използват органите на властта, за да приемат нужните закони, да отсъдат нужните присъди.
За съжаление, кубанските фермери това не разбират и се надяват на това, че царя — добрия, цар ще помогне! Не знаят те, че "царя" за това е поставен в Москва, за да отстоява интересите на едрата буржоазия и олигархата, а те и да пишат жалби, молби, да чакат решенията на буржоазния съд, всичко ще бъде без отвговор, а марша на трактори, може да бъде спрян със силови методи. И ще останат фермерите, както техните предшественици преди десетки години — селяни със своите проблеми само за себе си. Землищата — общи, а работата се взема от един лишавайки другите от възможност за съществуване. И ще се наложи да му работиш, като ратай. Ето излиза, че историята се повтаря. А какъв изход да се намери от тази ситуация ние вече знаем от самата тази история- социалистическа революция в Русия.
Маркос ХорхеKra