За да се изпълни определена работа, чловек трябва да притежава физически и духовни способности. Работната сила представлява съ­вкупност от физически и духовни способности на чо­века, които той използва в процеса на производ­ство на материални блага.

Богатството на всяко общество се създава от труда на хората, благодарение на функционирането на работната сила. Но eдва в условията на капитализма способността към труда става стока, предмет на покупкопродажба.

Защо така се получава? Да се обърнем към историята.

Робът не може да се разпорежда сам със себе си защото е собственост на робовладелеца. Таковва е по съ­щество и положението на крепостния селянин. Той е бил зависим от собственика на земята — феодала и не е имал пра­ва напълно да се разпорежда със своята работна сила.

Може ли човек да продава това, което не му принадлежи?

Ясно e чe не. Този, който иска да продаде своята работна сила, трябва да бъде юридически свободен чо­век.

Но достатъчно ли това условие, за да може работната сила да стане стока?

Не. И ето защо. Дребният селянин или занаятчия работи сам на себе си — произвеждайки зърно, месо, дрехи, обувки и т. н. Продават те не работната сила, а продуктите от своя труд.

В какъв случай селянина или занаятчията ще продават не продуктите от своя труд, а своята работна сила?

Само в този случай, ако той няма възмож­ност да работи за себе си у дома, с помоща на своите средства за производство. Селянинът или занаятчията се превръща в работник, пролетариат тогава, когато се лиши от собст­венни средства за производство. Работната сила в тези условия може да бъде приета само в този случай, когато тя е продадена на собственика на средствата за производство — капиталиста.

Рабоникът продава своята работна сила по своя соб­ственна воля, защото той е пълноправен собственик на нея. В капиталистическият свят няма закони, задължаващи работника да се използва от фабриканта. Но в същото време пролетария не може да не продава своята работна сила, защото няма друга възможност за съществуване — той няма средства за производства, които да му позволят всичко необходимо за да живее.

Значи, за да стане работната сила стока, са необходими две условия:

Първо- лична свобода на пролетария;

Второ- отсъствие на средства за производство в дребния стокопроизводител, превръ­щайки се в пролетариат.

Така се създава необходимост от продажба на работна сила. Преврcщането на ра­ботната сила в стока е прадвестник на възник­ване на нова историческа епоха — епохата на капита­лизма.

Но ако работната сила е стока, то както и вся­ка стока, трябва да има и стойност и потребителска стойност.

Как се определя стойността на работната сила?

Известно е че стойността на всяка стока се опреде­ля от количеството общественно необходимо работно време на производство и възпроизводство. Но работната сила не е обикновенна стока. Тя, както вече казахме е съвкупност от физически и духовни способности на човека. Ако обикновенните стоки (обувни, платове и т. н.) се създават на заводите и фабриките, то производството на работната сила е неразривно свързано с въз­производството на човека — живия носител на работната сила. И физическите и духовните способности, без които­ е невъзможен труда, са неотделими от човека. Чо­векът в процеса на труда изразходва своята работна сила и за да има възможност ежедневно да рабо­ти, той трябва от ден на ден да възстановяна своите физически и духовни способности.

Потребявайки различни необходими за живота ма­териални блага, удовлетворявайки своите духовни по­требности, работника възстановява своята работна сила, изразходена в процеса на труда, и така получава възможност отново да работи. Ето защо може да се каже, че стойността на стоката- работна сила е по същество стойност на тези средства за съществува­не, които са нужни за жизнената дейност на носителя на работната сила — човека, в този случай работника, който продава на капиталиста своята способност към труда.

Какви средства за съществуване са необходими за поддържане, възстановяване и постоянно възпро­изводство на работна сила? С други думи, какво се вклю­чва в стойността на работната сила?

Първо- стойността на средствата, необходими за удовлетворение физическите потребности на работника. Става въпрос за храна, дреха, жилище и т. н.

Второ- стойността на средствата е нужна за да удовлетворява духовните по­требности на работника. Както се казва не на един хляб живее човек. Работниците четат вестници, книги, посещават кино, спортни състезания и т. н.

Трето- стойност на средства за обучение на работници. За да се управляват машините и механизмите е необходим минимум технически знания. Ето защо стойността на общообразователното и производственно обучение се включва и в стойността на работната сила.

Четвърто- стойността на средствата са необходими за издържане на семействата. Капиталистиче­ското производство не може да се осъществява без прекъсване, ако редиците на работническата класа не се попълват постоянно. Затова в стойността на работната сила неиз­бежно се включват и разходи на съдържание на семейство, въз­питание и обучение на деца — бъдеща работна сила.

На обема и състава от потребности на работника голямо влияние оказват историческите и национални осо­бености на развитието на една или друга страна. Голямо е разли­чието между стойността на работната сила в Англия, която дълго време е заемала монополно положе­ние в капиталистическия снят и стойността на работната сила в икономически изостаналите страни, където е крайно ниско жизненото ниво на народа. Различията в стойността на работната сила могат да бъдат обусловени също така от климати­чните условия. Например, на север в условия на суров, хльден климат на човек му трябва по-топла дреха, по-калорийна храна, по-добро ото­пляемо жилище и т. н.

Следва да се знае, че потребностите на човека зави­сят и от много други условия. Към тях се отнасят на­ционалните обичаи, традиции, съществуващите в една или друга страна, у едни или други народи.

С развитието на човешкото общество потребностите на човека се разширяват, изменят. Например, по­требностите на английския немския или руския ра­ботник в наше време далеч не е такова както е било да предпо­ложим през XIX в. Кръгът от потребности на човека значи­телно се разширило. Да вземем такива предмети от домашната употреба, като телевизори, хладилници, компютри, мобилни телефони и т. н., за които чо­век не е имал представа не само през XIX в., но и някои от вещите дори и в XX в.

Но с разнообразните условия, опреде­лящи необходимите средства за съществуване на чо­века, и колко бързо те се изменят, толкова е по-малка определената страна и за конкретния пе­риод на стойността на работната сила — величината е повече или по-малко постоянна.

Работната сила в условия на капи­тализма е стока и цената витаги се подлага на коле­бания. По принцип капиталистите купуват работна сила по цена значително по-ниска, отколкото стойността, изчислявана изхождайки от достойното ниво на живот на съвременния човек. При това работната сила е особена стока. Тя не може да се складира и да се чака, докато цените се вдигнат. Работникът, нямащ ни­какви други средства за съществуването, освен про­дажбата на работната сила, често е принуден да се съгласява и на такава цена, която не покрива разходите, необхо­дими за нормално удовлетворяване на неговите потреб­ности.

Съществува низша граница на стойността на работната сила, тази стойност е физически необходимите жизнени средства, без потреблението на които човек не може да съществува и труди. Капиталистът, купуващ от работника неговата работна сила, винаги се стреми да се приближи до тази граница, защото именно в този случай той получава най-голяма печалба. Как именно, за това ще и поговорим.

Работната сила, както и всяка друга стока притежава освен стойност и потребителска стойност. В какво се изразява тя?

Потребителската стойност на много стоки се вижда веднага. Например, ботушите нужни за това да се удовлетворят потребностите на човека от защита на неговите крака при движение. Потре­бителската стойност на обувките се реализира в процеса на носенето.

В какво се изразява потреблението на работната сила?

В труда. Трудът е и е процес на изразходване на работна сила. Но тук се забелязва особеността на стоката работна сила. Хляб, плат, обувки и други стоки в процеса на потребление изчезват, унищожават се а работната сила в процеса на труда не само се съхра­нява, но и създава нови стоки. В това се заключава особеността на стоката работна сила. Важно качество на тази стока се състои в това, че в процеса на потребление тя създава по голяма стойност, отколкото тя самата е.

Стойността на работната сила, както ние изяснихми е равна на стойността на средствата за съществуване на работника — стойно­стта на храна, дрехи, жилища и т. н. Да предположим, че стойността на средствата за дневно съществуване на работника може да се създаде за 4 часа труд. Капиталистът купува ра­ботната сила. Така той получава право да се разпоре­жда с неговата потребителска стойност. Затова капи­талиста може да застави работника да работи не 4 часа, а повече- например 6, 7, 8, 10 или даже 12 часа. Но работника за първите 4 часа работа вече е създал стойност, равна на стойността на неговата работна сила, или фактически е върнал на капиталиста това, което той е похарчил за неговата покупка. Но работника не прекратява работа, той работи по-нататък, толкова колкото му каже капиталиста, за всеки следващ час от своята работа също се създава стойност. Ето тази прибав­ка, този излишък от стойност, създаван от труда на ра­ботника свръх стойността на неговата работна сила и е при­бавената стойност.

Способността да се създава прибавена стойност се явява потребителска стойност на работната сила. Това тя интересува капитали­ста. Ако работната сила няма тази способност, то капиталиста няма да я купи.

Открил различието между стойността на работната сила и тази стойност, която се създава от труда на работника, Маркс разгадал тайната на възникването на прибавената стойност, научно, неопровержимо доказал, за сметка на какво живее и се обогатява класата на капиталистите. Источ­никът на прибавената стойност се явява труда на работниците, резултатите от който безвъзмездно се присвояват от ка­питалистите.

Сега става понятно, как и в какви условия капита­листическия способ на производство разрешава про­тиворечията на всеобщата формула на капитала. Прибавената стойност не може да възникне без обръщение, защото не къде да е а на пазара става покупката на работна ръка от ка­питалистите, извършва се акт на покупкопродажба: П — С.

Но от друга страна, прибавената стойност се съ­зда не в процеса на обръщение, а в сферата на производ­ство, защото пролетария със своя труд създава свръх стойността от своята работна сила, а още и прибавена стойност. Капиталистът, продал стоката, произведена от работниците в неговата фабрика, реализират тази прибавена стойност и така получават голяма сума пари: П + п или П’.

Сега ние достигнахме до въпроса за това, как се създава прибавената стойност.

Далее