Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04.2016 10:20 - Как се създава прибавената стойност
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 1002 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 16. Как се създава прибавената стойност.

И така, извършил покупкопродажа: работника "свобод­но", по своя воля, продал своята работна сила, капи­талиста на пазара на труда купува тази стока, за да може после в процеса на потребление от него да получи прибавена стойност.

Актът на покупкопродажба на работна сила создава из­кривена представа за взаимоотношенията на двете основни класи в буржоазното общество: капитали­стите и работниците. На пазара всичко се извършва в съответ­ствие с изискванията на закона за стойността. Създава се впечатление на пълно равенство на стоковладелеца: ка­питалиста — като собственик на пари и работника— като собственик на работна сила. Опирайки се на това буржоазията и нейните учени защитници се опитват да докажат, че няма и не може да има никакви противоречия между капита­листите и работниците.

Но взаимоотношенията на тези "равноправни" стокособственици не завършва на пазара, а едва от тук започва.

Eто как описва Карл Маркс тяхното поведение след като те напуснали пазара: "Бившият собственик на пари върви отпред, като капиталист, собственика на работната сила след него като работник; единия много­значително се подсмива и гори от желание да пристъ­пи към дело; другия скита печално, опирайки се като човек, който е продал на пазара своята собственна кожа и затова не вижда в бъдещето никаква перспек­тива, освен една: че тази кожа трябва да я топли".

Защо е толкова нетърпелив капиталиста? Защото, получил в своето пълно разпореждане работната сила, той се стреми да извлече прибавена стойност по-бързо и повече.

Как става това? За да се изясни процеса по създаване на приба­вена стойност от работниците ще дадем следния пример.

Капиталистът, владелец на обувна фабрика, с цел увеличаване на своя капитал купува суровина и други материали и разбира се наема работници, без труда на които машините не могат да извършат движение и суровината не може да се превърне в готов продукт. Отново произведената стока той продава, а с получените пари отново купува суровина и материали, разплаща се с работната сила.

Да вземем следните условни разчети: 1) всеки работник за 4 часа произвежда 10 чифта ботуши; 2) разходът на суровина, вспомогателни материали, износване на машините, зданията и т. н. в разчета на тези 10 чифта състав­лява 30 дол.; 3) дневната стойност на работната сила е рав­на 8 дол.; 4) за всеки час от своя труд работника създава стойност, равна в парично изражение от 2 дол.

Колко ще струват 10 чифта обувки, създаденни от работниците за 4 часа работа?

Първо, тук влиза стойността на суровините и другите материали, а така също амортизацията на машините, инструмен­тите и т. н. — 30 дол., второ- новата стойност, съз­дадена от труда на работника в течение на 4 часа, представлява 8 дол.; значи, стойността на 10 чифта обувки нараства до 38 дол.

Сега да сметнем какво е струвало на фабриканта тези 10 чифта обувки. За производствени издръжки отиват 30 дол., дневната стойност на работната сила е 8 дл. И така — 38 дол., т. е. толкова, колкото фабриканта е дал за отново произведената продук­ция.

Удовлетворява ли предпринимателя такъв резул­тат? Разбира се не. Той не за това е купил работната сила и суровините за производството, че само да върне разходите. Той се стреми да получи излишък, добавка към своите разходи.

Как може ли капита­листа да достигне увеличение на стойността? Пътят е само един: да застави да функционира купената работна сила свръх 4 часа. Защото стойността на суровината и другите средства за производство сама по себе си не се увеличава, тя само се пренася от живия труд на работника на новия продукт (в нашия пример на обувките). Друга работа е работната сила. Капиталистът я е ку­пил от работника за 8 дол., която е равна на дневната стойност на неговото използване. С други думи, за 8 дол. работника може напълно да възстанови своите сили, които му трябват за по-нататъшна работа. Съгласно условията на нашия пример, на това трябват 4 часа работно време.

Но фабриканта заставлява работника да се труди не 4 часа, а значително повече, да предположим 8 часа. Как ще изглежда тогава резултатите от производството?

При 8 часов работен ден ще бъдат произведени 20 чифта обувки. Каква ще бъде тяхната стойност?

Тя ще бъде равна на 60 дол., изразходвани на издръжки (средства за производство), плюс нова стойност, създадена от тру­да на работника за 8 часа, която е равна на 16 дол. Или — 76 дол.

Да изчислим разходите на предприемача: 60 дол. на средства за производство и 8 дол. на заплащане на дневна стойност на работната сила. Или — 68 дол. Така с разход от 68 дол., фабриканта  получава 76 дол.

Разликата от 8 дол. е и прибавената стойност, създадена от тру­да на работника. Работника за 8 часа от своя труд създал стойност от 16 дол., а за възпроизводството на стойността на своята работна сила на него е достатъчно да работи само 4 часа. Това означава, че останалите 4 часа той е работил за капиталиста безплатно, нищо не получаващ в замяна.

В. И. Ленин привежда следните факти, много добре показващи, кой създава приба­вената стойноост и кой я присвоява. През 1908 г. в ка­питалистическата промишшленост на царска Русия ра­ботели 2 253 787 работници. За година работниците получили 555,7 млн. рубли, т. е. средно по 246 рубли всеки. Общата сума при производството е била 4651 млн. рубли, а всички разходи на капиталистите — 4082 млн. рубли. Зна­чи, промишлениците сложили в джобовете си 568.7 млн. рубли. Следователно, всеки работник за година е създал нова стойност, равна на 498 руб. (246 + 252), но повече от половината от тази стойност безвъзмездно е присво­ил капиталиста. Привеждайки тези разчети, В. И. Ленин отбелязва: "От тук следва, че работника полови­ната време работи за себе си, а повечето от половината от деня — на капиталиста. Ако например, приемем средна вели­чина на работния ден от 11 часа, то оказва се че работника получава заплата само за 51/2 часа и даже по малко. Останалите 51/2 часа работника се труди даром, не получавайки никаква заплата и цялата изработка на работа за тези половин дни представляват печалбата на капиталистите".

Но така е било преди повече от сто години. Днес благодарение на усъвършенстването на техниката и високопроизводителните машини, на които се трудят хората, те работят на капиталистите вече не на половина (средно) от своето работно време, а на 99100 части  и повече!

Ето най-нагледен пример — данните са от доклада на Международната конфедерация на профсъюзите “Скандал: глобалните вериги от доставки на 50 големи компаний — поглед от вътре”.

imageimage

Тя показва, че всички издръжки на капиталистическите монополи при производството и продажбата на една футболна тениска със стойност от 29 евро не превишава 6,04 евро, в това число работниците получават едва 0,18 евро, а всички останали  — 22,96 евро — това е печалбата на капиталистите! Това означава, че работниците, заети в производството на тези футболни тениски се трудят за себе си само 1156 част от своето работно време, а 155156 части те безплатно работят на транснационалните корпорации!!! Ето от къде са печалбите на собствениците, олигарсите — работниците просто им даряват своя труд! За такива подаръци рабовладелците и кралете-феодали от отминалите векове даже не са и мечтали.

Но това говори и за друго — че при съвременната техника на производство, работника, за да преживее, както живее сега му е напълно достатъчно да произведе 1,5 футболни тениски на месец като на всяка стойноостта е такава, че достига минимума жизнени средства, които те днес са разходи за поддържане на своята работна сила. 3 футболни тениски на месец, ако цялата стойност влезе в джоба на работника, подобрява благосъстоянието на работниците 2 пъти, 6 футболни тениски — 4 пъти. А еако цялата произвеждана от работниците днес за ТНК продукция принадлежи не на стопаните-монополи, а на самите работници, то те действително ще станат материално осигурени, да не кажем богати — защото тяхното благосъстояние ще се подобри в стотици, ако не хиляди пъти! При това ще се подолбри благосъстоянието на всички работници! Не на един или двама, а на всички!

Но за да се разбере, как това може да се направи да се върнем към  аза на политикономиката на капитализма, защото за да се пбеди класовия противник е нужно добре да се познава, къде са неговите слаби страни.

Така ние изяснихме, че работния ден се дели на две части. Тази част от работния ден, която е необходима за да се създаде стойност, равна по величина на стойно­стта на работната сила, наричана необходимо работно време, а труда изразходван за това време, — необ­ходим труд. Другата част от работния ден, когато работника създава прибавена стойност, безвъзмезд­но присвоена от капиталиста, наричана приба­вено работно време, а разходите в течение на този труд —прибавен труд.

Затова прибавената стойност е стойност, създадена в прибавеното време на незаплатения труд на наемния работник. Маркс в своя "Капитал" я е обозначил с  латин­ската буква "т" от думата "мehrvert" — свръхстойност.

Същността на капиталистическата експлоатация в това и се заключава, че прибавената стойност, създадена от труда на наемните работници се присвоява от капиталистите. Прибавената стойност служи за източник на дохо­ди на всички класи в буржоазното общество: промишлен­ници, търговци, банкири, земеделци и т. н.

Получаването на прибавена стойност е движещия мо­тив, целта на капиталистическото производство. Капитали­стите за това и купуват работната сила, за да полу­чат прибавена стойност. "…У капитала — писал Маркс —  е един единствен жизнен стремеж — стремеж да се върне, създадената прибавена стойност, да се изсмуче постоянна част от средствата за производство за възможно по-голяма маса прибавен труд. Капиталът е мъртъв труд, който, като вампир, оживява, когато засмуква жив труд и живее толкова пълно, колкото повече жив труд той поглъща".

Законът за прибавената стойност отразява основното производственно отношение на буржоазното общество — отношение на експлоатация на наемни работници от класата на ка­питалистите.

Производство и присвояване на прибавена стойно­ст — основен икономически закон на капитализма. "Производство на прибавена стойност или печалба — указвал Маркс — такъв е абсолютния закон на този спо­соб на производство".

Законът за прибавената стойност е закон за възниква­не, съществуване, развитие и гибел на капитали­стическия способ за производство. Капитализмът възни­ква само тогава, когато се създадат условия и възмож­ност за свободен наем на работна сила, условия и въз­можност за безвъзмездно присвояване на прибавен труд от наемните работници, когато парите и средствата за про­изводство се превръщат в средства за извлечане на приба­вена стойност. (Последното е много важно за разбирането на процесите по унищожаване на съветския социализъм и реставрацията на капиталистическия способ за производство).

Законът за прибавената стойност, като основен закон на капитализма, води до ръст на производителните сили на об­ществото, което намира отражение в строителството на все нови и нови предприятия, в усъвършенстването на тех­никите за производство и технологиите при производството на стоки, в ръста на производителността на труда. Но наред с това закона за прибавената стойност създава условия за неизбежна гибел на капитализма. Задълбочава се основ­ното противоречие на капитализма — противоречието между обществения характер на производството и частнокапи­талистическата форма на присвояване. Ръстът на производи­телните сили води до гигантска социализация на про­изводството. А богатството на обществото все повече и повече се натрупва в едрите капиталисти. Разви­тието на капиталистическото производство, както е известно е и усилване на експлоатацията на наемните работници, защото труда на последните е единствен източник на прибавена стойност. (За това не е лошо да си спомним, слушанията, как буржоазната власт през цялото време призовава за развитие. Именно така тя я разбира — като усилване на експлоатацията на работническата класа). Затова усилването на противоречията между тру­да и капитала водят до рязко задълбочаване на кла­совата борба, към ръст на организоваността и сплотеността на работническата класа. Това подготвя условията за революционно преобразование на капитализма, прави победата на социалистическата революция неизбежна. "Уче­нието за прибавената стойност— указвал В. И. Ле­нин— е крайъгълен камък на икономическата теория на Маркс".

Далее




Гласувай:
0



1. bgman13 - Значи, глей сега! Капиталистът ...
07.04.2016 11:18
Значи, глей сега! Капиталистът представлява част от един колектив, в който има разделение на труда. Това разделение на труда, представлява и йерархическа система. А също така представлява и разпределение на създадените блага, както и задълженията. На всичкото това нещо, Маркс му вика "частна собственост". За Маркс няма значение, дали едно предприятие е голямо малко, с голям състав на работниците или фалиращо. По тоя начин той подготвя почвата за удар по самите работници, които имат също някаква частна собственост. Но монополът над надстройката си остава - Маркс точно него скрива.
И съществуването или премахването на тая частна собственост било ключът към правилното разпределение на благата и задълженията. И как обаче ще я премахнеш, след като имаш и ще имаш разделение на труда? И след като разпределението на общото винаги ще бъде, защото в края на краищата всеки слага нещо единствено и само в собствената си уста? Как ще премахнеш йерархията - ако приемем за вярно, че законът за принадената стойност бил основен за капитализма, то съществуването на йерархия е основно за цялата жива природа, като почнеш от амебата, та даже и за неживата? Просто материята, жива и не жива, съществува под тая именно йерархическа форма.

Та значи. Капиталистът, бидейки част от разделението на труда и йерархията, също извършва своя труд, в общата задруга. Той представлява надстройката в предприятието. Т.е. главата на организма. И когато Маркс го е нарочил за кръвопиец (а това е така, но поради кои причини и доколко), защо не му признава правото, и той да получава заплата за своя труд, а слага всичко в графата "принадена стойност", т.е. ограбена от работниците? И защо не му признава правото, да получи по-голяма заплата от останалите работници, поради своя йерархически статут?
цитирай
2. bgman13 - Значи, глей сега! Базовата случка, ...
07.04.2016 11:35
Значи, глей сега! Базовата случка, която се е случила в "Капиталът" на Маркс и на която базира и тая сметка, дето си я написал се намира в самото начало на Отдел втори на том първи на Капиталът. Като стигнеш до нея, повече може и да не четеш. Защото няма как да я преглътнеш. Защото там, Маркс казва, че движението Пари-Стока-Пари' е коренно различно от движението Стока-Пари-Стока. Защото при второто движение, стокопритежателят иска да размени една стока за друга, докато при първото движение, притежателят на парите ги бил пускал само с коварната мисъл пак да ги хване.

Обаче! Притежателят на парите, дето ги бил с пускал с коварната мисъл пак да ги хване е търговец. А търговията се е появила на определен етап от развитието на стоково-паричните отношения. Понеже разделението на труда е нараствало и се появили все повече видове труд се появила и търговията. А развитието на разделението на труда е добро, а не е лошо. И Маркс, нарочва труда на търговците, за причина за концентрацията на капитала в ръцете на малцина. И защо? Защото тия търсили печалба за своя труд. Т.е. тези безобразници искат работна заплата. А нима наемният работник не иска работна заплата?

Значи кво прави Маркс - вместо да нарочи монополът над върха на йерархическата система, той нарочва един по-нисък вид труд - търговията. Малко след това Маркс нарочва и парите, като първа форма на капитала. Т.е. той нарочва свободния пазар изобщо. Но не и надстройката - държавата. Която Маркс систематически омаловажава, и всеки опонент, който Маркс цитира, който твърди, че надстройката е главна, Маркс не опровергава а обижда. Да, Маркс така се аргументира, когато му извадят истината. И после, що социализмът, беше превзет толкова лесно от капитализма - еми защото по същество, монополът над държавата си съществуваше по абсолютно същия начин, както и при капитализма.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660165
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031