И така, извършил покупкопродажа: работника "свободно", по своя воля, продал своята работна сила, капиталиста на пазара на труда купува тази стока, за да може после в процеса на потребление от него да получи прибавена стойност.
Актът на покупкопродажба на работна сила создава изкривена представа за взаимоотношенията на двете основни класи в буржоазното общество: капиталистите и работниците. На пазара всичко се извършва в съответствие с изискванията на закона за стойността. Създава се впечатление на пълно равенство на стоковладелеца: капиталиста — като собственик на пари и работника— като собственик на работна сила. Опирайки се на това буржоазията и нейните учени защитници се опитват да докажат, че няма и не може да има никакви противоречия между капиталистите и работниците.
Но взаимоотношенията на тези "равноправни" стокособственици не завършва на пазара, а едва от тук започва.
Eто как описва Карл Маркс тяхното поведение след като те напуснали пазара: "Бившият собственик на пари върви отпред, като капиталист, собственика на работната сила след него като работник; единия многозначително се подсмива и гори от желание да пристъпи към дело; другия скита печално, опирайки се като човек, който е продал на пазара своята собственна кожа и затова не вижда в бъдещето никаква перспектива, освен една: че тази кожа трябва да я топли".
Защо е толкова нетърпелив капиталиста? Защото, получил в своето пълно разпореждане работната сила, той се стреми да извлече прибавена стойност по-бързо и повече.
Как става това? За да се изясни процеса по създаване на прибавена стойност от работниците ще дадем следния пример.
Капиталистът, владелец на обувна фабрика, с цел увеличаване на своя капитал купува суровина и други материали и разбира се наема работници, без труда на които машините не могат да извършат движение и суровината не може да се превърне в готов продукт. Отново произведената стока той продава, а с получените пари отново купува суровина и материали, разплаща се с работната сила.
Да вземем следните условни разчети: 1) всеки работник за 4 часа произвежда 10 чифта ботуши; 2) разходът на суровина, вспомогателни материали, износване на машините, зданията и т. н. в разчета на тези 10 чифта съставлява 30 дол.; 3) дневната стойност на работната сила е равна 8 дол.; 4) за всеки час от своя труд работника създава стойност, равна в парично изражение от 2 дол.
Колко ще струват 10 чифта обувки, създаденни от работниците за 4 часа работа?
Първо, тук влиза стойността на суровините и другите материали, а така също амортизацията на машините, инструментите и т. н. — 30 дол., второ- новата стойност, създадена от труда на работника в течение на 4 часа, представлява 8 дол.; значи, стойността на 10 чифта обувки нараства до 38 дол.
Сега да сметнем какво е струвало на фабриканта тези 10 чифта обувки. За производствени издръжки отиват 30 дол., дневната стойност на работната сила е 8 дл. И така — 38 дол., т. е. толкова, колкото фабриканта е дал за отново произведената продукция.
Удовлетворява ли предпринимателя такъв резултат? Разбира се не. Той не за това е купил работната сила и суровините за производството, че само да върне разходите. Той се стреми да получи излишък, добавка към своите разходи.
Как може ли капиталиста да достигне увеличение на стойността? Пътят е само един: да застави да функционира купената работна сила свръх 4 часа. Защото стойността на суровината и другите средства за производство сама по себе си не се увеличава, тя само се пренася от живия труд на работника на новия продукт (в нашия пример на обувките). Друга работа е работната сила. Капиталистът я е купил от работника за 8 дол., която е равна на дневната стойност на неговото използване. С други думи, за 8 дол. работника може напълно да възстанови своите сили, които му трябват за по-нататъшна работа. Съгласно условията на нашия пример, на това трябват 4 часа работно време.
Но фабриканта заставлява работника да се труди не 4 часа, а значително повече, да предположим 8 часа. Как ще изглежда тогава резултатите от производството?
При 8 часов работен ден ще бъдат произведени 20 чифта обувки. Каква ще бъде тяхната стойност?
Тя ще бъде равна на 60 дол., изразходвани на издръжки (средства за производство), плюс нова стойност, създадена от труда на работника за 8 часа, която е равна на 16 дол. Или — 76 дол.
Да изчислим разходите на предприемача: 60 дол. на средства за производство и 8 дол. на заплащане на дневна стойност на работната сила. Или — 68 дол. Така с разход от 68 дол., фабриканта получава 76 дол.
Разликата от 8 дол. е и прибавената стойност, създадена от труда на работника. Работника за 8 часа от своя труд създал стойност от 16 дол., а за възпроизводството на стойността на своята работна сила на него е достатъчно да работи само 4 часа. Това означава, че останалите 4 часа той е работил за капиталиста безплатно, нищо не получаващ в замяна.
В. И. Ленин привежда следните факти, много добре показващи, кой създава прибавената стойноост и кой я присвоява. През 1908 г. в капиталистическата промишшленост на царска Русия работели 2 253 787 работници. За година работниците получили 555,7 млн. рубли, т. е. средно по 246 рубли всеки. Общата сума при производството е била 4651 млн. рубли, а всички разходи на капиталистите — 4082 млн. рубли. Значи, промишлениците сложили в джобовете си 568.7 млн. рубли. Следователно, всеки работник за година е създал нова стойност, равна на 498 руб. (246 + 252), но повече от половината от тази стойност безвъзмездно е присвоил капиталиста. Привеждайки тези разчети, В. И. Ленин отбелязва: "От тук следва, че работника половината време работи за себе си, а повечето от половината от деня — на капиталиста. Ако например, приемем средна величина на работния ден от 11 часа, то оказва се че работника получава заплата само за 51/2 часа и даже по малко. Останалите 51/2 часа работника се труди даром, не получавайки никаква заплата и цялата изработка на работа за тези половин дни представляват печалбата на капиталистите".
Но така е било преди повече от сто години. Днес благодарение на усъвършенстването на техниката и високопроизводителните машини, на които се трудят хората, те работят на капиталистите вече не на половина (средно) от своето работно време, а на 99100 части и повече!
Ето най-нагледен пример — данните са от доклада на Международната конфедерация на профсъюзите “Скандал: глобалните вериги от доставки на 50 големи компаний — поглед от вътре”.
Тя показва, че всички издръжки на капиталистическите монополи при производството и продажбата на една футболна тениска със стойност от 29 евро не превишава 6,04 евро, в това число работниците получават едва 0,18 евро, а всички останали — 22,96 евро — това е печалбата на капиталистите! Това означава, че работниците, заети в производството на тези футболни тениски се трудят за себе си само 1156 част от своето работно време, а 155156 части те безплатно работят на транснационалните корпорации!!! Ето от къде са печалбите на собствениците, олигарсите — работниците просто им даряват своя труд! За такива подаръци рабовладелците и кралете-феодали от отминалите векове даже не са и мечтали.
Но това говори и за друго — че при съвременната техника на производство, работника, за да преживее, както живее сега му е напълно достатъчно да произведе 1,5 футболни тениски на месец като на всяка стойноостта е такава, че достига минимума жизнени средства, които те днес са разходи за поддържане на своята работна сила. 3 футболни тениски на месец, ако цялата стойност влезе в джоба на работника, подобрява благосъстоянието на работниците 2 пъти, 6 футболни тениски — 4 пъти. А еако цялата произвеждана от работниците днес за ТНК продукция принадлежи не на стопаните-монополи, а на самите работници, то те действително ще станат материално осигурени, да не кажем богати — защото тяхното благосъстояние ще се подобри в стотици, ако не хиляди пъти! При това ще се подолбри благосъстоянието на всички работници! Не на един или двама, а на всички!
Но за да се разбере, как това може да се направи да се върнем към аза на политикономиката на капитализма, защото за да се пбеди класовия противник е нужно добре да се познава, къде са неговите слаби страни.
Така ние изяснихме, че работния ден се дели на две части. Тази част от работния ден, която е необходима за да се създаде стойност, равна по величина на стойността на работната сила, наричана необходимо работно време, а труда изразходван за това време, — необходим труд. Другата част от работния ден, когато работника създава прибавена стойност, безвъзмездно присвоена от капиталиста, наричана прибавено работно време, а разходите в течение на този труд —прибавен труд.
Затова прибавената стойност е стойност, създадена в прибавеното време на незаплатения труд на наемния работник. Маркс в своя "Капитал" я е обозначил с латинската буква "т" от думата "мehrvert" — свръхстойност.
Същността на капиталистическата експлоатация в това и се заключава, че прибавената стойност, създадена от труда на наемните работници се присвоява от капиталистите. Прибавената стойност служи за източник на доходи на всички класи в буржоазното общество: промишленници, търговци, банкири, земеделци и т. н.
Получаването на прибавена стойност е движещия мотив, целта на капиталистическото производство. Капиталистите за това и купуват работната сила, за да получат прибавена стойност. "…У капитала — писал Маркс — е един единствен жизнен стремеж — стремеж да се върне, създадената прибавена стойност, да се изсмуче постоянна част от средствата за производство за възможно по-голяма маса прибавен труд. Капиталът е мъртъв труд, който, като вампир, оживява, когато засмуква жив труд и живее толкова пълно, колкото повече жив труд той поглъща".
Законът за прибавената стойност отразява основното производственно отношение на буржоазното общество — отношение на експлоатация на наемни работници от класата на капиталистите.
Производство и присвояване на прибавена стойност — основен икономически закон на капитализма. "Производство на прибавена стойност или печалба — указвал Маркс — такъв е абсолютния закон на този способ на производство".
Законът за прибавената стойност е закон за възникване, съществуване, развитие и гибел на капиталистическия способ за производство. Капитализмът възниква само тогава, когато се създадат условия и възможност за свободен наем на работна сила, условия и възможност за безвъзмездно присвояване на прибавен труд от наемните работници, когато парите и средствата за производство се превръщат в средства за извлечане на прибавена стойност. (Последното е много важно за разбирането на процесите по унищожаване на съветския социализъм и реставрацията на капиталистическия способ за производство).
Законът за прибавената стойност, като основен закон на капитализма, води до ръст на производителните сили на обществото, което намира отражение в строителството на все нови и нови предприятия, в усъвършенстването на техниките за производство и технологиите при производството на стоки, в ръста на производителността на труда. Но наред с това закона за прибавената стойност създава условия за неизбежна гибел на капитализма. Задълбочава се основното противоречие на капитализма — противоречието между обществения характер на производството и частнокапиталистическата форма на присвояване. Ръстът на производителните сили води до гигантска социализация на производството. А богатството на обществото все повече и повече се натрупва в едрите капиталисти. Развитието на капиталистическото производство, както е известно е и усилване на експлоатацията на наемните работници, защото труда на последните е единствен източник на прибавена стойност. (За това не е лошо да си спомним, слушанията, как буржоазната власт през цялото време призовава за развитие. Именно така тя я разбира — като усилване на експлоатацията на работническата класа). Затова усилването на противоречията между труда и капитала водят до рязко задълбочаване на класовата борба, към ръст на организоваността и сплотеността на работническата класа. Това подготвя условията за революционно преобразование на капитализма, прави победата на социалистическата революция неизбежна. "Учението за прибавената стойност— указвал В. И. Ленин— е крайъгълен камък на икономическата теория на Маркс".
И съществуването или премахването на тая частна собственост било ключът към правилното разпределение на благата и задълженията. И как обаче ще я премахнеш, след като имаш и ще имаш разделение на труда? И след като разпределението на общото винаги ще бъде, защото в края на краищата всеки слага нещо единствено и само в собствената си уста? Как ще премахнеш йерархията - ако приемем за вярно, че законът за принадената стойност бил основен за капитализма, то съществуването на йерархия е основно за цялата жива природа, като почнеш от амебата, та даже и за неживата? Просто материята, жива и не жива, съществува под тая именно йерархическа форма.
Та значи. Капиталистът, бидейки част от разделението на труда и йерархията, също извършва своя труд, в общата задруга. Той представлява надстройката в предприятието. Т.е. главата на организма. И когато Маркс го е нарочил за кръвопиец (а това е така, но поради кои причини и доколко), защо не му признава правото, и той да получава заплата за своя труд, а слага всичко в графата "принадена стойност", т.е. ограбена от работниците? И защо не му признава правото, да получи по-голяма заплата от останалите работници, поради своя йерархически статут?
Обаче! Притежателят на парите, дето ги бил с пускал с коварната мисъл пак да ги хване е търговец. А търговията се е появила на определен етап от развитието на стоково-паричните отношения. Понеже разделението на труда е нараствало и се появили все повече видове труд се появила и търговията. А развитието на разделението на труда е добро, а не е лошо. И Маркс, нарочва труда на търговците, за причина за концентрацията на капитала в ръцете на малцина. И защо? Защото тия търсили печалба за своя труд. Т.е. тези безобразници искат работна заплата. А нима наемният работник не иска работна заплата?
Значи кво прави Маркс - вместо да нарочи монополът над върха на йерархическата система, той нарочва един по-нисък вид труд - търговията. Малко след това Маркс нарочва и парите, като първа форма на капитала. Т.е. той нарочва свободния пазар изобщо. Но не и надстройката - държавата. Която Маркс систематически омаловажава, и всеки опонент, който Маркс цитира, който твърди, че надстройката е главна, Маркс не опровергава а обижда. Да, Маркс така се аргументира, когато му извадят истината. И после, що социализмът, беше превзет толкова лесно от капитализма - еми защото по същество, монополът над държавата си съществуваше по абсолютно същия начин, както и при капитализма.