В икономическата литература може да се срещнат най-разнообразни отговори на този въпрос.
Ето какво е писал класика на буржоазната политическа икономия английския учен Д. Рикардо: "В първият камък, който дивака хвърля по преследвания дивеч, в първата пръчка, която той прави за да достигне до плодовете, които иначе не може да достигне с ръце, ние виждаме присвояване на един предмет с цел, да се придобие друг и така се открива началото на капитала". Или какво е капитал според Рикардо? "Капиталът е тази част от народното богатство, която се употребява в производството".
Аналогични определения дават и други буржоазни учени. "Капитал — стоки или услуги, употребявани в производството", "Капитал се нарича всеки продукт, предназначен за по-нататъшно производство", "Капиталът означава съвокупност от произведени от човека средства за производство". Списъкът от подобни определения може да се продължи. И както се вижда те се свеждат до едно: капиталът се характеризира като вещ, с помоща на която се придобиват други предмети.
От следва логичен извод: ако капитала е вещ, то значи капитала е явление извънисторическо, или човек с първите стъпки от своята дейност е имал и винаги ще има работа с вещи. Буржоазните икономисти искат така да докажат, че капитала е съществувал винаги и ще съществува вечно. По-нататък, ако капитала е вещ, то всеки човек може да се нарече себе си капиталист, защото той притежава една или друга вещ. Целта на буржоазните учени е една — да скрие, запуши, замаскира истиинската природа на капитала, на целия капиталистичеси строй.
К. Маркс първи в историята на икономическата мисъл неопровержимо е доказал, че капитала е преди всико общественно отношение, а не просто вещ. Веща може да бъде капитал, но не винаги, не при всякакви условия. Например, машината, на който работи самия занаятчия на машината не е капитал. Но тази машина става капитал, когато собственика на машината го използва за експлоатация на наемен работник.
Известно, е че машините, суровините, както и всякакви други средства за производство в капиталистическото общество се, явяват стоки, имащи стойност. Затова ние можем да кажем, че капитала е стойност, използвана за получаване на прибавена стойност посредством експлоатация на наемен работник. Капиталът не е просто стойност, а самовъзвръщаща се стойност. Средствата за производство сами по себе си не могат да се връщат; те могат да се умножават само при условие, ако към тях се присъедини жив труд. Средствата за производство стават капитал само тогава, първо-когато те представляват частна собственост и второ- когато се използват, като оръдие за експлоатация на наемен труд.
Капиталът отразява отношението на хората в процеса на производство, а именно отношението между капиталистите, които владеят средствата за производство и ги използват, като оръдие за експлоатация, и наемните работници имащи в свое разпореждане само работна сила, която те са принудени да продават. Тези отношения между капиталистите и работниците са основни класи в буржоазното общество — явяват се производственни отношения и неизбежно предполагат наличие на системи за експлоатация на наемен труд.
Кой има най-голяма заслуга за победата н...
Боян Чуков: Европейския съюз приключи. В...
Капиталът не е нито обществено отношение, нито вещ.
Капиталът е резултат от нарастващия дисбаланс между главните обществени отношения. Те тука, Маркс лъже та се цепи по шевовете. Той твърди, че главните обществени отношения са тия в базата. И по-точно това били производствените отношения, които били свързани с формите на собственост. И нищо повече не е казано. Спомням си, че това учехме и в часовете по марксизъм осемдесетте в средните училища. Казваш го това на другарката и значи знаеш. Ама нищо не знаеш - това си е пълна мъгла.
Ама не е така. Главните обществени отношения са тия между базата и надстройката. А пък капиталът, т.е. монополът над производителните сили, над материалната база е започнал да се трупа още от зората на възникването на човешката цивилизация. Има други процеси и причини от тая гледна точка.
Кои са главните обществени отношения между базата и надстройката. Движение надолу по йерархическата система, което започва като импулс от законодателната власт и се предава последователно, като вълна по йерархическите нива, и стига до полседния клошар и кенефаджия. Това е теза. А антитезата, тъкмо по марксическата теория, която има и много верни неща, е обратното по посока и качество и равно по сила противодействие. Кое е това нещо, което ни трябва, и което липсва, за да уравновеси развиващото се движение надолу по йерархията разделение на труда, управление на държавата? То е обратното на разделението на труда и управлението на държавата, на подчинението на елита на власт. Много пъти вече повторих, че това нещо, тая велика енигма е точно тъждествена на правилната избирателна система, която е самодостатъчна за да се нарече "демокрация" и която е също така тъждествена на понятието "ляво".
А кое е капиталът, и откъде иде? Капиталът е правото на собственост на малцина над създадените от цялото общество блага. Той е резултат от сляпото подчинение на обществото, което няма ноу-хау как да се организира, срещу злоупотребяващите с властта - с държавната власт.
И сега Маркс какво прави - той нарочва частната собственост изобщо. И демагогски със заплетена теория ни води към отменяне на правото на собсвененост за дребния собсвеник. Но не и за правото над работното място на върха на йерархията. Т.е. за монополът над държавната власт. За него тая власт не била важна, защото надстройката била продукт на развитието на базата.
Само че Маркс е в грешка от всякъде, защото взаимодействието теза-антитеза означава, че надстройката е продукт на базата, но на следващ етап имаме база, която е продукт на надстройката и така от началото до края на света. Защото това са базовите отношения не само в обществото, но и в предшестващата жива природа и в предшестващата мъртва.
За Маркс, частна собственост над законодателната власт не съществува изобщо. Представяте ли си какъв мошеник е това?
Всъщност, частната собственост над законодателната власт няма да бъде отменена напълно никога. Причината е че движението на долу е частна собственост над работното място и жизненото пространство; а пък обратното движение е обществена собственост над работното място и жизнено пространство. Двете се уравновесяват, а не се отменят.