Производственото предприятие не може без средства за производства (машини, суровини и т. н.) и работна сила. А в създаването на стойността и прибавената стойност те имат далеч не еднакво значение.
Да се произведе например, вълнена прежда е невъзможно без суровина— вълна. Суровините в процеса на преработка губят своята стара потребителска стойност, но затова придобиват нова. А какво става с нейната стойност? Тя напълно се пренася на новата стока — преждата. Например, ако 1 кг вълна струва 1 долар, то на стойността на преждата ще бъде пренесена тази стойност от 1 долар.
Що се отнася до ролята на предачната машина в създаването на стойността на новата стока, то тя е аналогична на ролята на другите средства за производства. Машината не може да отдаде продукт с по-голяма стойност, отколкото губи сама в процеса на своето потребления. Разликата е в това, че суровината (в нашия пример вълна) изцяло се използва в новия готов продукт и затова неговата стойност напълно се пренася на новия продукт (преждата). А машината, изцяло участваща в процеа на създаване на готовата продукция, се използва не един път, а многократно. Ето защо стойността на машината се пренася не на един, а на цялото количество изделия, които се произвеждат с нейна помощ.
Да разгледаме сега, каква е в производството ролята на другата част от капитала, изразходвана на покупка на работна сила. Трудът на работника, това е творбата на новата потребителска стойност. Благодарение на труда на работника се създава нова стойност, която е значително по-голяма от стойността на работната сила, защото включва и прибавена стойност. Освен това, следва да се знае, че живия труд на работниците пренася стойността на средствата за производство на новия продукт.
И такa, работника със своя труд едновременно създава нова стойност и съхранява старата стойност на средствата за производство, която пренася на новия готов продукт. Това се обяснява с двойственния характер на труда. Конкретният труд да кажем, предача е насочен на това да се преработи суровината — вълната и да се създае прежда. Абстрактният труд създава новата стойност.
Такa стойността на стоката се състои от две части: 1) старата стойност (стойността на средствата за производство, пренесена на нов продукт) и 2) новата стойност, създадена от работната сила.
Тази част от капитала, която е изразходвана на придобиване на средства за производство, в процеса на производство на готовия продукт не изменя своята стойност. Затова Маркс я е нарекъл постоянен капитал, обозначавайки я с латинската буква "с" (от думата "Constans" — постоянен).
Другата част от капитала, която е изразходвана на придобиване на работна сила, сменя своята стойност в процеса на производство и расте за сметка на прибавената стойност. Маркс я е нарекъл променлив капитал, обозначавайки я с латинската буква "v" (от думата "Variables" — променлив).
В състава на постоянния капитал влизало стойността на зданията, съоръженията, машините, оборудването, горивото, вспомогателните материали и т. н. Променливият капитал представлявал стойността на работната сила.
Делението на капитала на постоянен и променлив, за първи път въведен от Маркс, има важно научно значение, тъй като изразява различната роля на съставните части на капитала в увеличаването на стойността. Тя показва, че единствен източник на прибавена стойност се явява променливия капитал- експлоатацията на работниците от капиталистите.
Далее
