Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2016 13:14 - Класи и класова борба
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 591 Коментари: 0 Гласове:
0



 1. Определение за класи.

"Класите се наричат големи групи хора, различаващи се по тяхното място в исторически определени системи от общественото производство, по тяхното отношение (голяма част закрепено и оформено в закони) към средствата за производство, по тяхната роля в общественните организации на труда, а следователно, по способа при получаване и размера на степента от общественото богатство, с която те разполагат. Класите са такива групи от хора, от които едната може за себе си да присвоява труда на другите, благодарение на различието на техните места в определеното ниво на общественото стопанство" (Ленин, "Великият почин"). Това ленинско определение с изчерпаема пълнота обхваща всчики главни признаци и разкрива историческия характер, истинските основи на възникването и съществуването на общественните класи.

Класите и борбата между тех е била известна и до Маркса. Така например още представителите на английската класическа политическа икономия А. Смит и Д. Рикардо дали икономическа анатомия на класите в буржоазното общество. В зависимост от источника и формите на дохода, казвали те, хората се делят на три основни класи: земеделци- получаващи рента, работници-получаващи заплата, и капиталисти- получаващи печалба от капитала. "Рикардо — пише Маркс — съзнателно взема изходен пункт в своето изследване противоположността на класовите интереси, заработената заплата и печалбата, земеделската рента, като наивно разглежда тази противоположност като естествен закон на обществения живот" (Маркс, Послеслов към второ издание, "Капитал", т. I). Изразявайки в своите икономически учения възгледите и интересите на буржоазията в периода на "неразвита класова борба" (Маркс, там), Смит и Рикардо развивали идеята за "хармония на интересите" на всички класи. Противоположност на интересите те виждали само в  сферата на разпределението на доходите. Затова и класовата борба те свеждали само до борбата за степен от дохода.

Френските буржоазни историци от 20—40-те години на XIXв. Тиери, Миньо, Гизо изложили историческото развитие на класовата борба главно, като борба на английската и френска буржоазия против феодалите през 17—18 в. "Историята на Франция е пълна с борба на съсловия или, по-точно направена от тях" (Гизо). Отбелязвайки класовите противоречия, те като идеолози на буржоазията защитавали вечността на частната собственост, класите и капитализма, обусловени може би от "природата" на човека.

Великите социалисти-утописти Сен-Симон, Ш. Фурие, Р. Оуен дали бичуваща критика на капиталистическите противоречия. Но те не разбрали историческата роля на пролетариата, като гробокопач на капитализма и основна сила на революционното преобразование на класовото общество в комунистическо. Те ограничили борбата на пролетариата и трудещите се изключително с мирни средства, не изхождали зад рамките на просвещението, отричали необходимостта от насилственн комунистическа революция и диктатура на пролетариата. Обръщайки се към капиталистите за помощ и поддръжка за своята утопия, те осъждали практически опитите на пролетариата да подобрят своята участ, чрез стачки, съюзи и политическа борба. 

Научната теория на класите и класовата борба първи създали Маркс и Енгелс. Тесе основавали на отношенията между хората към средствата за производства, мястото им в общественния строй в производството, как на дълбока основа се образуват класите и експлоатацията едни класи от други. Различието и противоположността на интересите на класите, непримиримостта на противоречията между експлоататорите и експлоатираните неизбежно пораждат борба на класите. Робовладелците, помешчиците, буржоазията се стремили и се стремят да съхранят и опростят условията, които да им осигурят неограничена експлоатация на трудещите се маси и господство във всички области от живота. С тази цел се създава тяхната държава с полиция, затвор, съд, армия и други органи на насилие. Противоречия между тях могат да бъдат разрешени и се разрешават само по пътя на унищожение на господстващата класа от експлоататори и създадената от тях държава и обществен строй, т. е. по пътя на революция. "Историята на всички предшестващи общества — писали Маркс и Енгелс — е   история на борба на класите. Свободният и роба, патрицийте и плебеите, феодала и крепостния, цеховия майстор и калфата, кратко — угнетателя и угнетения се намирали в постоянна вражда един от друг, водели непрекъсната, ту скрита, ту явна борба, борба завършваща всеки път с революционно преустройство на цялото общество или съвместна гибел на борещите се класи" (Маркс и Енгелс, Манифест на Комунистическата партия).

Класовият антагонизъм и борбата пронизват всяка страна от живота в класовите общества: способите за производство и разпределение, всички общественни отношения, политически, юридически и други форми на общественното съзнание. Борбата на класите за своите коренни интереси представлява основно съдържание в общественния живот на народите хилядолетия, след което обществото излязло от състояние на първобитно -родов строй. Борбата на класите е движеща сила на развитие на класовото общество. Цялата история представлява неопровержимо доказателство на това положение на марксизма-ленинизма. Така например класовата борба на робите против робовладелците, достигнала най-висше напрежение в революциите на робите, привела до ликвидация на робовладелческия строй, създала условия за преход към феодално общество. По нататък борбата на крепостното селячество зараждащата се класа на капиталистическото общество против феодалите довела до буржоазни революции, свалили феодализма и разчистили пътя за развитие на капитализма. Класовата борба на пролетариата, възглавяваща всички трудещи се маси против капитализма и остатъците от крепостничеството, борба ръководена от комунистическите партии на основа марксизма-ленинизма, водещи до пролетарски социалистически революции, сваляне на буржоазния строй и установяване диктатура на работническата класа, унищожаване не само на буржоазията, но и на всички експлоататорски класи и експлоатацията на човек от човека, осигурявайки построяването на безкласово комунистическо общество. "Революциите, това са локомотивите на историята" (Маркс, Класовата борба във Франция). 

Марксистско-ленинската теория за класите и класовата борба — главна съставна част от материалистическото разбиране на историята. В класовите общества производственните отношения встъпват, като отношения на класите, закономерностите на общественно-историческото развитие се проявяват в класовата борба. Историята на която и да е страна може да се разбере само, като история на борбата на класите в тези страни. Марксистско-ленинската теория за класите и класовата борба дава ръководеща нишка, позволяваща да се открият закономерностите в многообразието от исторически факти, материална основа и движущи сили на развитие на обществата. Тя дава възможност на работническата класа научно да обоснове стратегията и тактиката при борбата на различните етапи от революциите, борбата за унищожаване на капитализма и създаването на комунистическо общество. Основен извод от тази велика теория, създадена от Маркс и Енгелс на основа обобщение на опита на революционните борби на пролетариата, историите на революцийте от миналото и критичното преработване на ученията на предшествениците на научния социализъм, са дадени в положението на Маркс: "1) че съществуването на класи е свързано само с определянето на историческите фази на развитие на производствата; 2) че класовата борба е необходимо да доведе до диктатура на пролетариата; 3) че тази диктатура сама представлява преход към унищожаване на всякакви класи и към безкласово общество" (Маркс, Писмо до Йосиф Вайдемайер от 5 март 1852 г.). Учение за диктатурата на пролетариата — главното в марксистската теория за класите и класовата борба и в марксизма-ленинизма, като цяло.

Учението за класите и класовата борба, дадено от Маркс и Енгелс, в новата епоха — епохата на империализма и пролетарските революции развил В.И.Ленин. По-нататък, вече в условията на социализма — първия стадии на комунистическото общество, когато още не са изживели всички остатъци на класовото общество, е разрабатил Й.В. Сталин. 

Буржоазните теории за класите и класовата борба се явяват идеалистически теории, открито или замаскирано защитаващи капиталистическия строй. Характерна черта на всички тех се явява отричането на непримиримите противоречия между буржоазията и пролетариата, проповедта за "вечността" на класите и необходимостта от "класово сътрудничество", отричането от необходимостта на въоръжено възстание, борба против пролетарските революции и диктатури на пролетариата. Но защитата на експлоатацията на трудещите се маси, господството на капиталистите и помешчиците се мотивират крепостниците от социологията различно.

Представителите на органичната школа на буржоазната социологии — Х. Спенсер (1820—1903) и др. — разглеждат класите и класовата борба по аналогия с явленията от органичния свят. Класите — това са органи на човешкото общество. Те са възникнали на основа "интеграция" и "диференциация" на обществения живот. Теоретичната основа на тази апологетика на капитализма се явява вулгарния еволюционизъм и идеализъм. Отъждествяването на закономерностите на общественото развитие и законите на органичния свят Спенсер и др. използват, като средство да се смажат класовите противоречия и антагонизми в капиталистическото общество.

Представителите на т. н. социален дарвинизъм твърдят, че в основата на историческото развитие и класовите различия лежи дарвиновия закон на борба за съществуване. Аммон (1842—1916) например счита, че класите, като цяло представляват порядък от хора, разположени в съответствие с техните дарования. Тяхното богатство, твърди Аммон, отразява само високата степен на тяхното духовно дарование. Експлоатираните класи, обратно — те са по-малко надарени и съвсем неспособни личности, те са потомци и представители на "низшата" раса, с кръгли глави, с тъмен цвят на косите. А тъй като различието на природните дарования е съществувало винаги и ще имат място и в бъдеще, то следователно и класите ще съществуват вечно.

Гобино, Гумплович, Лапуж и др. представители на расовата теория издигат, като основа на класите и класовата борба "расовото" единство, единство по произход и кръв. Всеобщ закон на отношението между хората и основата на разделението на труда на всяко обществ, според Гумплович се явява господството и подчинението: по-силния се стреми да стане господин, да подчини слабия и да го застави да работи за него; дворянството например, подчинило за себе си селячеството. Но Гумплович, противоположно от другите "расовици", счита смесването на кръвта, сливането на различни етнографски, но не "висши" и "низши" групи в едно положително явление. Тук може да се каже, че Гумплович е представлявал идеологията на господстващата класа в многонационална Австро-Унгария. Същественното на всички възгледи, на всички "расовици" е едно: с помоща на биологически бърборения да се оправдае господството на експлоататорите над трудещите се маси.

Особено са захванали за расовата теория фашистите, провъзгласили я за основа на своя "светоглед". По тяхно заявление, няма класи, а има раси и нации. Едни от тях се явяват "висши"; те са предназначени да господстват над другите,"низши" раси. Има и раси на "пълноценни" хора и раси на "непълноценни". Този реакционен говор на фашистите е насочен към това, да се "обоснове" необуздания национализъм, шовинизъм и колониалната политика на империалистите. Със своите демагогически установки за отсъствието на класите и класовата борба и за "единството на нацията" фашистите искат да прикрият жестоката експлоатация на пролетариата и трудещите се маси във фашистските страни. Всички техни "теории" дишат озверена ненавист към революционния пролетариат, към неговата всеобща наука — марксизма-ленинизма, когато е бил жив СССР — към първата пролетарска държава.

Някои от вождовете на социал-демокрацията, например Каутски, напълно поддържили измислицата на "расовиците" за висши и низши "по природа" раси. Представителите на т. н. "разпределителна теория на класите" считат за основен признак на деление на хората на класи или величината на дохода или различните източници и способи за разпределение на доходи. Така е разсъждавал, например Каутский. Тази теория поставя в основата на деление на обществата на класи производен признак — способ за разпределение на продукти, които сами си определят отношението на класите към средствата за производство, мястото и ролята на хората в общественното производство. "Разпределителната теория", остава на повърхността на обръщението, отрича експлоататорската същност на капиталистическото производство, антагонистическите противоречия между пролетариата и буржоазията. Тези "теории" оправдават експлоатацията на пролетариата, използвали се след това от германските и италиански фашисти в тяхната демагогия против "процентното робство", което им позволило да привлекат на своя страна немалка част от трудещите се. 

II. Произход на класите.

Класите и класовата борба възникнали на определена степен на развитие на човешкото общество. Първобитното родово общество не познавало нито класите, нито класовата борба, нито държавата.

"Отделили се първоначално от царството на животните — в тесен смисъл — хората встъпили в историята още в полуживотинско състояние: диви, безпомощни пред силите на природата, не познаващи своите собственни сили, те били бедни, като животни и произвеждали немного повече от тях. Тогава господствало известно равенство в жизнените условия, а за глава на семейството — също равенство на общественото положение или в по-малка степен, отсъствие на делене на класи, продължавало съществуването на естествени земеделски общини всички съвременни културни народи" (Енгелс, Анти-Дюринг).

Производителните сили в първобитното общество се намирали на крайно ниска степен на развитие. Това обусловило първобитно-комунистическите форми на производство и разпределение на продукти. Тази степен на развитие различните народи преминали в различно време. Първобитно родовото общество било разрушено от вътрешнни икономически противоречия.

Важно основно условие и причина за образуване на класи и експлоатация се явило възникването на частна собственост на средствата за производство и съществуване, а една от решаващите предпоставки за появата на тази частна собственост и експлоатация било създаването в процеса на развитие на производителните сили прибавен продукт. "Докато производителността на труда — говори Маркс — не достигнала определено ниво, в разпореждане на работника няма това излишно време, без което е невъзможен прибавъчен труд, невъзможни са следователно и капиталисти, но невъзможни са в същото време и робовладелци, феодални барони с една дума нямало е класата на едрите собственици" (Маркс, Капитал, том I.).

Огромна роля във възникването на прибавения продукт и частната собственост на средствата за производство и съществуването изиграл процеса на общественото разделение на труда и обмяната. Отделянето на пастирските племена от общата маса варвари — "първото голямо обществено разделение на труда" (Енгелс, Произход на семейството, частната собственост и държавата) —създало нови форми на човешка дейност, а заедно с това — добавени продукти, възможност да се нахранят повече хора. Отделянето на занаятчийския труд от труда на земеделеца — "второто голямо разделение на труда" (Енгелс, там) — изразило се в ръст на специализация и смекчаване на труда вътре в общината.

Усъвършенстването на оръдията на труда и лова — смяната на каменната брадва, нож, със бронзови и железни стрели и т. н. — прави труда по производителен. Съвместната обработка на общинската земя отстъпва място на обработка на отделни семейства. Появата и развитието на обмена (отначало между общините, а след това и вътре в тях) и паричното стопанство окончателно разложили първобитната родова община, създали имущественно неравенство, основа за класовото неравенство.

В основата на частната собственост, говори Ленин, "лежи зараждащата се вече специализация на обществения труд и отчуждаването на продуктите на пазара. Докато например всички членове на първобитната индианска община изработвали заедно всички необходими за тях продукти — невъзможна е била и частната собственост. Когато в общината проникнало разделението на труда и членовете в нея станали всеки за себе си да се занимава с производство на определен продукт и да го продава на пазара, тогава отражение на тази материална обособеност на стокопроизводителите се явил института на частната собственост" (Ленин, Соч., т. I).

Ръстът на производството — земеделие, животновъдство, занаяти — създал възможност и потребност в присъединение и използване на добавена работна сила. Последната се доставяла от войните: пленените, които преди се изяждали или убивали, се превърнали в роби. "Робството… скоро направило господстваща форма на производство у всички народи, обхванал стария общински бит, и послужил… главна  причина за неговото разпадене" (Енгелс, Анти-Дюринг).

Така, разделението на труда, развитието на производството и обмяната в първобитното общество довело до образуване на прибавен продукт и частна собственост, до разрушаване на първобитно-комунистическите отношения и създаването на икономически условия за преход към класово общество. Заедно с икономическите предпоставки и условията на образуване на класи на тяхна основа израснали елементи на политическо господство, от които заедно с класите възникнала и държавата. В първобитната родова "община възникват от самото начало някои общи интереси" (Енгелс, там) — решение на спорове, потискане завладяването на отделни личности на излишни права, надзор на каналите, накрая и религиозни функции. Защитата на тези интереси се доверявала на отделни лица, които "се снабдявали с известни пълномощия и елементарна държавна власт" (Енгелс, там). Заедно с постепенния ръст на производителните сили "населението създава е едно място еднакви, в друго — различни интереси между отделните общини; техните групировки с по-големи цели предизвикват, от своя страна ново разделение на труда и образуване на органи за охрана на общи и защита на спорни интереси. Тези органи, заемат вече, качество на представители на общи интереси на цели групи обособено, а при известни обстоятелства даже враждебно положение по отношение към всяка отделна община, скоро получили още по-голяма самостоятелност — от части в следствие на наследственост на длъжностите, почти неизбежно възникващи в този бит, където всичко се натрупва само по себе си, от части по причина на нарастващи стълкновения с други групи, предизвикващи усилена необходимост от тези органи… Тази самостоятелност на обществените длъжности по отношение към обществото се усилило с времето до господство над него; …слугата при благоприятни условия постепенно се превърнал в господин и по обстоятелства, се явил или източен деспот и сатрап, или гръцки началник, или шеф на келтски клан и т. н.; …отделни личности, достигнали господство, се слиели в цели господстващи класи" (Енгелс, там). 

Разколът на обществата на непримиримо враждебни класи бил главна причинай, породила държавата. Възникналият господстващ икономически и политически клас — незначително малцинство от населението — създава държава, като машина за подчинение за себе си на рабите и бедните, орган на пряко насилие над масите, особенно но публичната власт, стояща над обществото. 

Държавата — оръдие на класово господство. Тя се образува в резултат от вътрешни противоречия, в самия ход на развиваща се класова борба като "особенна сила" за удържане на своето икономическо господство на класата на експлоататорите, но не налага обществото отвън, както проповядват враждебните на марксизма теории.

В противовес на марксистската теория за произхода на класите буржоазните и дребнобуржоазни идеолози, например Дюринг, Каутски и други, издигат т. н. "теория на насилието". Съгласно тези теории, класите и държавата възникнали извън всякаква зависимост от разделението на труда, появата на прибавения продукт, частната собственост на оръдията за производство и развитието на обмена в първобитните общества. Пленниците се превръщат в роби само на опрецелена степен на развитие на производството и обмяната, когато труда в общината създава известен добавен материал, оръдията на труда и средствата за за лошата храна на роба и когато се появява известно неравенство в разпределението. Но и тук "насилието, вместо да господства над икономическото положение, служило за стопански цели" (Енгелс, Анти-Дюринг). Където е нямало съответстващи икономически предпоставки, никакво завоевание не е в състояние да създаде разчленение на обществата на класи.

Друга, т. н. "технико-организационна теория" на Богданов обяснява възникването на класите, чрез отделяне на организаторските функций от изпълнителните. Тя също така игнорира икономическата, основа на появата на класите, считайки, че основа на целия обществен живот се явяват организационните навици, а не материалния процес на производството. Теорията на марксизма-ленинизма учи, че едно отделение "организиран" труд от "изпълнителен" труд само по себе си класа не създава. Където няма частна собственост на оръдията за производство и средства за производство, там няма и класи. 

III. Класи и класова борба в рабовладелското общество.

При ниска производителност на труда в първобитното родово общество, крайна неразвитост и примитивност, както на оръдията на труда и формите на организации на производство, така и развитието на самия човек прехода към класово общество се извършвал само в една или друга форма на робство. Робовладелското общество се явило стъпка напред в сравнение с първобитното общество. Робството довело до по-широко разделение на труда между земеделието и промишлеността, развитието на обмена, ръста на паричното стопанство, към отделянето на особенна класа на купувачи — към третото общественно разделение на труда. При тогавашните примитивни условия на производство и живот робството се явило "естественно израснала форма" "велико разделение на труда между масите, погълнати от проста физическа работа, и малко привилегировани, управляващи труда, занимаващи се с търговия, държавни дела, а по-късно изкуство и наука" (Енгелс, Анти-Дюринг).

В тази епоха се усилват противоположностите между градовете и селата, преминала по-късно в червена нишка през цялото класово общество. Робството разширило материалната основа на обществото. "А без основа, заложеното от Гърция и Рим, нямаше да прерасне в съвременна Европа" (Енгелс, там). Но всички достижения в робовладелските общества имали цена-сурова експлоатация на раби. И колкото повече се простирало робовладелското стопанство в търговията, когато преобладаващата цел на робския труд станало получаването на обменна стойност, толкова по-хищна ставала експлоатацията на робите.

Първоначално робите принадлежали на целия род или община и изпълнявали само общи работи за последните — това е т.н. патриархално робство, съществувало например в омирова Гърция, в страните от Близкия Изток и т. н. В последствие старшините започнали да използват робите за лични цели в своите стопанства, робите станали тяхна частна собственост. Типичен пример за преход от първобитно родово общество към робовладелско общество и държава, казва Енгелс, може да служи древна Гърция. Трудът на робите широко се използвал в земеделието, промишлеността, търговията флота, в личното стопанство и домашния бит. 

Робството изкарало на заден план стопанството на дребните собственици и станало в много страни векове наред господстващ способ за производство, а робите — главна производителна сила на обществата. Масато от роби се попълвала, главно от пленени войници и набези на други родове, племена и "варвари" при колонизация на нови земи, отчасти — от бедните, малоимотни и безимотни "свободни граждани" и техните деца, отдавани в робство за дългове. Търговията с роби била една от рентабилните "дела". Големите градове били в същото време и големи пазари на роботърговия. Количеството роби достигало в отделни градове стотици хиляди, например в Атина — до 365 хил. на 40 хил. свободно население.

Робовладелци и роби — два основни класа в робовладелското общество. Наред с тях съществували свободни малки земеделци-селяни и дребни занаятчии.

Класовата борба между дребните и едри земеделци също така имала много сериозно значение. Резултат от тази борба били, напр., отделни реформи в полза на малките селяни и занаятчии. Но решаваща роля в живота на обществата играела борбата между робите и робовладелците.

За да удържат в повинност робите и плебеите, не бил достатъчен предишния авторитет на родовите старшини — трябвало груба сила. И тя била създадена от робовладелците във форма на държава — мощна организация, политическо оръдие на класовото господство. В каква ли не форма робовладелската държава не встъпвала — във форма на спартанска олигархия, източна деспотия, Римска империя или атинска робовладелска демокрация — съществото и предназначението било едно: да служи в ръцете на робовладелците, като машина за възпиране на робите.  Законите на тези държави не признавали роба за човек, а го разглеждали, като вещ на частната собственост на робовладелеца, като "говорещо оръдие" — instrumentum vocale, макар да е бил учител, поет, художник или друг просветен "роб".

Робите, доведени до нетърпима експлоатация до отчаяние, нееднократно въставали против робовладелците. Историята на древна Гърция и древен Рим от 2 в. пр. н. е. е запълнена с тези въстания. Първите опити на робите да свалят робовладелския строй били удавени от робовладелците с невероятна жестокост. Но това не оставило борбата на робите: въстанията на робите избухвали отново. Те все повече се поддържали от масата дребни производители, изпитващи гнета на робовладелския строй. Накрая, въстанията на робите, поддържани от градската и селска беднота от това време, се съединила с нашествието на германските племена (варвари) и робовладелската Римска империя паднала. Самите роби не били носители на нов, по-висок способ за производство, но тяхната борба разчистила пътя за по-нататъшното развитие на обществата. Революцията на робите "ликвидирала робовладелците и отменила робовладелската форма на експлоатация на трудещите се" (Сталин, Въпроси на ленинизма).

Робството разширило материалната основа на обществото, станало господстваща форма на производство в много страни  в продължение на векове. Но в по-нататък робството не могло да удовлетвори растящите потребности на обществото, станало препятствие на пътя на неговото развитие. Робският труд станал неизгоден. "Дребното стопанство отново станало единствено изгодна форма на земеделие" (Енгелс, Произход на семейството, частната собственост и държавата). Все по-често се практикувало и след това започнало да преобладава "предаването на тези малки парцели колонии, които плащали ежегодно определена сума, били прикрепени към земята и могли да бъдат продадени заедно със своите парцели; те, всъщност не били роби, но и не се считали за свободни… Те били предшественици на средновековните крепостни" (Енгелс, там).

Робството, като особенна обществено-икономическа формация и господстващ способ на производство в страните от Западна Европа, била притисната от феодализма в периода IV—IX в. от н. е. Но това не означавало пълно изчезвене на робството. То се възродило в нови условия с развитието на капитализма през XVII—XVIII в., напр. робството в САЩ, което било отменено едва в XIX в. И днес има десетки и стотици хиляди роби, например, в Африка, в скрит вид в екваториална Южна Америка, Китай и други страни, в рудници, каучукови, тютюневи, захарни и др. плантации на английските, американски и др. империалисти. Затова борбата против всякакви видове и остатъци на робство в колониалните и зависими страни и до сега се явяват една от задачите на класовата борба на международния пролетариат и национално-освободителното демократично движение.

  1. Класи и класова борба във феодалното общество.

На смяната на робовладелското общество дошло феодалното общество — нов способ за производство, нови класи със своята общественна организация и идеология. Революцията на робите ликвидирала робовладелците. Но тя "поставила крепостниците и крепостната форма на експлоатация на трудещите се. Едни експлоататори се сменили с други експлоататори" (Сталин, Въпроси на ленинизма).

Феодалното общество се опирало от експлоатацията на помешчиците-феодали - собственици на земята над зависимите от тях и лишени от земя крепостни селяни. Феодалната експлоатация се основавала на външноикономическа принуда, на лична зависимост на селяните от помешчика, на прикрепване на селянина към земята.

Най-проста и груба форма на експлоатация се явявала изработената рента — ангария; където непосредствения производител няколко дена в седмицата работи на феодала, на "ангария" в неговото имение. С ръста на обмена и стоково-паричните отношения за помешчика става изгодно вместо изработена рента да получава непосредствено готов продукт. Тогава ангарията се измества от рентовия продукт (оброк), а след това от парична рента (паричен оброк). При рентата на продуктите за селянина и неговото семейство се създала известна възможност от разширение на производството. Заедно с това у някои слоеве на селячеството се зародила възможността за натрупване, придобиване на голямо количество оръдия и средства за производство, и така да експлоатират другите селяни. Така се създали условия за двоен гнет: от страна на помешчика и зараждащия се кулак.

По-нататъшното развитие на стоковото и парично обръщение все повече обхващало в своята орбита феодалния имот. Развитието на световната търговия доставяло нови стоки, предизвиквало нови потребности. Преди преимуществено натуралното стопанство се подкопало отвътре. 

Господстващият икономически и политически клас на феодализма се явили земеделците, т.е. помешчиците и висшето духовенство. На основа феодалното земеделие се създава сложна йерархическа стълба, където политическата власт на всеки феодал се "определяла от размера на земевладението" (Енгелс, Произход на семейството, частната собственост и държавата). "Йерархичната структура на земеделската собственост и свързаната с нея система на въоръжените дружини давали на дворянството власт над крепостните"(Маркс и Енгелс, Немска идеология). За да стане възможна феодална експлоатация на селячеството е необходима допълнителна външноикономическа принуда — политически-правово подчинение, а след това и прикрепване на селянина към помешчика.

Най-ярка форма на отразяване на феодалната експлоатация се явявало крепостното право. Феодалът бил наследствен земеделец, политически властелин, съд и т. н. Зад неговите интереси стояла неговата държава. В течение на хилядолетното съществуване на феодализма са се изменяли формите на тази държава-  раздробяване на малки княжества сменили феодално-абсолютните монархии, но съществото оставало едно: да бъде машина за потискане на крепостното селячество. "При робството „закона" разрешал на робовладелеца да убие роба. При крепостните порядки „закона" разрешавал на крепостника "само" да продаде крепостните" (Сталин, Въпроси на ленинизма). За помешчиците-дворяни и духовенството, както и за господстващите класи, за разлика от крепостното селячество, народилата се градска буржоазия и занаятчии, "закона" закрепил многочислени права и преимущества: освобождение от данъци, право на лов на селските посеви и т. н. При феодалния строй, както и при робовладелския, класите встъпвали във форма на съсловия.

Класоврйе противоречия и класовата борба при феодализма били главно между две основни антагонистически класи — феодалите и крепостните селяни. Борбата на крепостното селячество — главната маса от производители — против помешчиците била основна движеща сила на развитие на феодалното общество. Крепостните неоднократно се опитвали да свалят властта на феодалите. Най- големите крепостни въстания против помешчиците били: Жакерия във Франция(1358), въстанието на Уот Тайлцр в Англис (1381), т.н. "хуситски войни» в Чехис (XV век), Великата селска война в Германия (1525). На Исток — движението на сикхите в Индия в XVII и XVIII в., Тайпинскотo въстание в Китай (1850— 1864) и т. н. В Русия такива въстания са били: движението на Болотников (1606—07), селската война в Украйна (1648—54), въстанието на Степан Разин (1670—71), въстанието на Пугачов (1773—74).

Феодалите потушавали селските въстания с изключителна жестокост. Например, за една (1525) година в селската война в Германия били убити около 100.000 селянина; при потушаването през 1514 година на въстанието в Унгария били убити и затворени до 60.000  човека.

Палейки замъците на феодалите, завладявайки техните земи и унищожавайки крепостните документи, селяните искали земя и свобода за своето дребно стопанство, унищожение на многочислените данъци и повинности, целия феодален строй. Но поради факта, че основната маса от крепостното селячество само способствало производството, било разпиляно, политически неорганизовано, те не достигали успех. Въстанието в една област не се поддържало от дружните встъпления на селячеството от цялата страна. Селските въстания търпели поражения, независимо от героизма на техните участници. В буржоазните революции в Западна Европа ръководител на селячеството встъпила буржфазията. Тя оглавила революциите на крепостните селяни в Англия, Франция и другите страни. Но победата над феодалами тя използвала не за освобождение на селячеството и трудещите се маси в градовете от експлоатация, а само за смяна на една форма на експлоатация с друга. "Селските въстания могат да достигнат до успех само в този случай, ако те се съчетаят с работническите въстания, и ако работниците ръководят селските въстания. Само комбинираните въстания начело с работническата класа могат да постигнат целите си" (Сталин, Беседа с немския писател Eмил Людвиг).

Голяма роля във феодалните общества играела църквата: в Западна Европа — католическата, в Русия — православната църква и т. н. Тя е била голям собственик на земи, крепостни селяни и различни обслужващи предприятия, ханове и т. н. Църквата сред многочислените раздробени княжества била единна централизирана организация, голям защитник на феодализма. Църквата била монополист на идеологическия фронт — тя подчинявала на богословието всички други форми на идеологията: право, философия, наука, и т.н.

На всички идеологии във феодалната епоха лежи печата на религиозното мракобесие, преследването на материализма и истинските науки. Философията била преврърната в служба на богословието и сведена до схоластика. Не е удивително, че първите удари на прогресивните общественни движения се насочили против схоластиките, богословието и църквата, макар, че тези първи общественни и политически движения против феодализма са приемали често религиозна форма: едрата буржоазия, а така също неимущните градски плебейски елементи встъпвали под флага на "ересите", напр., албигойците в Южна Франция в периода на "разцвета на тамошните градове"(виж. Енгелс, Людвиг Фойербах).

При феодализма, освен феодали и крепостни селяни — двете основни класи, имало и други класи. Растяли градовете, а в тях и занаятите цехоете, търговията. От средновековните крепостни се създало дребното население на средновековния град, от който след това ще се развият първите елементри на буржоазията

Градската аристокрация използвала градската беднота във въоръжената борба против феодалите за своята независимост; тази борба особено широко се разгърнала през XII—XIII век, когато редица големи градове в Западна Европа се сдобили с независимост от феодалите, превръщайки се в гродове-държави (Флоренция, Бремен и др.). Освен това борбите на средновековните градове знаят многочисленни въстания на плебейските елементи против градската аристокроция. Най-голямо от тях е било въстанието на "чомпи» (дрипльовците) във Флоренция през 1378, когато плебейските елементи успели да завладеят известно време властта в града. Именно тези елементи начело с Томас Мюнцер се явили авангард на въстаналите селяни през 1525 в Германия. Точно така работниците от наемните заводи в Урал изиграли голяма роля във въстанието на Пугачов.

Борбата на селяните против феодалите се явила движеща сила в развитието на феодалната формация. Тясно преплели се с антифеодалните градски движения, те стигнали до буржуазни революции и сваляне на крепостните порядки и затвърждаване на капитализма. "Революцията на крепостните селяни ликвидирала крепостничеството и отменила крепостната форма на експлоатация. Но тя поставила вместо тях капиталистите и помешчиците, капиталистическата форма на експлоатация на трудещите се" (Сталин, Въпроси на ленинизма).

За феодализма е характерно крайно ниско и рутинно състояние на техниките като условие и следствие на феодалните системи на стопанството, "защото въвеждането на стопанството е било в ръцете на дребните селани, принудени от нуждата, принизени от личната зависимост и умственна тъмнота" (Ленин, Соч., т. III, стр. 141). Това обусловило ниската производителност на труда, както в селското стопанство, така и в промишленото производство. Но и манифактурното производство се оказало недостатъчно за удовлетворяване на растящото търсене. "Тогава парата и машините революционализирали промишленото производство. Мястото на манифактурното производство заела съвременната едра промишленост, мястото на промишленото средно съсловие заели милионерите-промишленици, предводители на цели промишленни армий —съвременните буржоа" (Маркс и Енгелс, Манифест на Коммнистическата партия). Феодалното общество се сменя с нова общественно-икономическа формация —капитализма.

IV. Класи и класова борба в капиталистическото общество.

Буржоазия и пролетариат. Капиталистическият способ на производство изтласква феодалния способ на производство, което създава по-висока производителност на труда и осигурява на обществото по-голямо количество богатства и продукти. Капитализмът — това е нова, в сравнение с феодализма, степен на развитие на обществото, средствата за производство и обмен. Той е създал едра промишленост на мястото на дребното производство, обединил е разпиления и разпръснат труд и увеличил неговата производителност. Едрата промишленост е създала световния пазар. Възникнали големи градове и промишленни центрове, които концентрирали население, захващайки "значителна част от населението от идиотизма на селския живот" (Маркс и Енгелс, Манифест на Комунистическата партия).

С ръста на капитализма на преден план се появила нова класа: буржоазия — класа на собствениците на средствата за производство, господстваща класа в капиталистическото общество, и пролетариат — класа, лишена от средства за производство, но явяваща се основна производителна сила на това общество. Делениеието на обществото на съсловия се сменило с открито разделение на капиталистическото общество на класи.

Буржуазията започнала да расте заедно с развитието на манифактурите и едрата промишленост още в рамките на феодалното общество. Търговски войни, колониален грабеж и обири, държавни дългове и пр. концентрирали в нейни ръце в периода на първоначалното капиталистическо натрупване колосални средства. Буржоазията встъпва против феодализма под знамето на равенството на всички пред закона, свободата на конкуренцията, отмяната на дворянските и църковни привилегий, снемане на митнически ограничения в страните и т. н. Идеолозите на буржоазията нападали на деспотизма, на "класата на тираните и аристократите, притежаващи несправедливи богатства". Тяхно знаме била новата — буржоазна собственост, представляваща, "естествено" и неотменимо, "ненарушимо и свещенно право" на човека.

Победата на буржоазната революция от XVII—XVIII в. прави буржоазията решаваща политическа сила в големите промишленни страни на Европа — Холандия, Англия, Франция. "Угнетеното съсловие при господството на феодалите, въоръжената и самоуправляваща се асоциация в комуната, тук — независимата градска република (както в Италия и Германия), там трикратното облаганото съсловие на монархията (като във Франция), след това в периода на мануфактурите противовеса на дворянството в съсловна или в абсолютна монархия, главна основа за големите монархий въобще — буржоазията след укрепване на едрата промишленост и световния пазар завоювала за себе си накрая изключително политическо господство в съвремените представителни държави. Съвременната държавна власт е комитет, управляващ общите дела на цялата буржоазна класа" (Маркс и Енгелс, Манифест на Коммунистическата партия). Буржуазията "централизирала средствата за производство, съсредоточила собствеността в малко ръце" (Маркс и Енгелс, там). В следствие на това се явила политическа централизация, създаване на обединени държави и наций от различни провинций и области. 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 746702
Постинги: 1752
Коментари: 230
Гласове: 357
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031