Но ако се позагледаме – и вие ще видите у нашите стопани смут и даже паника.
Те така или иначе чувстват, до какво ще доведе това. Революцията от седемнадесета година те са го запомнили за цял живот, страхът пред нея се е впил до костите на мозъците им. Да, те и до сега чуват в ушите си шума от изтрела на "Аврора"!
Освен това, нашите капиталисти не са слепи и виждат, че огромни маси от народа малко по-малко започват да разбират. Недоволството и гнева против капиталистическия грабеж, против нечуваната общественна несправедливост, против всичко порочно на обществено обхваща все повече широки народни слоеве.
Недоволни не са само пролетариите. Недоволни са всички.
Недоволни са и тези, които е прието пренебрежително да се наричат "офисен планктон" – служащи, оператори, продавачи. Те все по-ясно осъзнават, че тяхното положение с нищо не е по-добро от това на работниците. Те са същите слуги на капитала, такива оръдия за добиване на пари, както и работниците. Затова сред т. н. "офисен планктон" също расте недоволство, макар че на пръв поглед те са по-привилегировани в сравнение с работниците.
Най- доброто качество на човека е неговата общественост, неговия стремеж към нужния и полезен труд за благото на обществото, което все пак живее в хората и при буржоазния строй, макар че е смачкано и осакатено от капитализма. Това чувство търси своята реализация.
Недоволни са т. н. бюджетники- ликари и учители. Няма даже да говорим за мизерните заплати на лекарите и учителите – но в добавка към това нито лекарите, нито учителите не могат да изпитат главната радост на човека, радостта от труда за благото на обществото.
Лекарите виждат, че безплатната медицина все повече се превръща във фикция, оставяйки само на хартия, и все т.н. "реформи" в здравеопазването се свеждат до това, тези процеси да продължат и в бъдеще. Пред очите на лекарите тихо и хитро се унищожават или закриват поликлиники, болници, диспансери, родилни домове, профилакториуми, а останалите сводят до минимум обемите и качеството на медицинските услуги и щата от специалисти.
Учителите виждат, същите процеси, които стават и в образованието. Безжалостно са прекъснати великите традиции на съветската школа. Днешното образование служи на буржоазиьта, защото трябва да възпитава работната сила за капиталистите. Тази работна сила не трябва да бъде нито особенно образована, нито преданна на интересите на обществото. Работната сила трябва да знае толкова, колкото да работи за капиталиста, а всичко повече, то е излишно и опасно за буржоазния строй. Наемните роби на капиталистите не трябва да имат солидарност, за да не се обединят за сваляне от властта капитала. Много учители, станали такива по призвание, желаещи действително да възпитат младото поколение, по своя инициатива се стремят да внушат на своите ученици други идеали. Но те се убеждават, че това е невъзможно.
Недоволни са и военните. Макар че буржоазната власт с цел подкуп ги осигурява добре – но сред военните има много хора, патриотически настроени, желаещи да видят своята страна велика и силна.
Недоволни са учените – те виждат позорното състояние на съвременната руска наука, нейния дълбок застой и пълна безперспективност.
Недоволна е творческата интелигенция. По време на перестройката тя се надявала, че идвайки на власт буржоазията ще може да създаде изкуство къде по-възвишено, отколкото "готвачите, управляващи държавата", или управляващия работнически клас.Изкуството е в пълен упадък. Оказа се че буржоазията е безплодна и неспособна да създаде прекрасно изкуство.
Недоволни са и дребните собственици. Те действително не са за завиждане. Те се въртят, като мишки в колело, за да устоят на крака, за да не потънат, за да издържат натиска на едрия капитал. Всички сили, цялата енергия отива за това. Защото те най-често се разоряват или живеят под постоянен страх от разорение. Они полностью беззащитны против произвола олигархии, которая срослась с государством, подчинив его своему влиянию и через государство осуществляет циничный грабеж мелких собственников, обдирает их как липку, сознательно разоряет, устраняя конкурентов (свежий пример – навязанный дальнобойщикам налог «Платон»). Много от дребните собственници влезли в частното предпринимателство не с голямо желание, не с мечта за златни планини – а по неволя, захванати от пазарната стихия. Те станали предприемачи, за да преживеят и осигурят повече или по-малко сносно съществуване на своите семейства. Те повярвали на буржоазната лъжа, че при "пазарната демокрация" "всеки може да захване своя работа", че "частното предприемачество на всеки ще даде независимост и достатъчност". Днес много от тях са разбрали, че това е нагла лъжа.
Недоволна е и младежта. Тя вижда, в какво общество и предстои да живее и какво я чака. Младите ще им се наложи да повторят съдбата на своите родители – да бъдат роби, лакеи и шутове на капиталистите или сами да станат капиталисти и живеят експлоатирайки, грабейки работниците, мъчейки конкурентите и всичко да го измерват с изгодата. (При това младежта вече достатъчно трезво гледа на делото и разбира, че едър капиталист не можеш да станеш. В най-добрия случай, ако ти се усмихне съдбата да имаш малък и среден бизнес, който винаги "под крилото" на едрия капитал, винаги ще е под заплаха от разорение). Все повече младежи започват да разбират, че е важно не само личното материално благополучие. За нея е важно, може ли тя да получи радост и удовлетворение от своя труд, имайки нормални, чисти човешки отношения, усещайки своя живот осмислен и нужен на обществото.
И така, както виждаме, протест и недоволство обхващат широки слоеве от нашето общество. Назрява социален взрив.
***
Съществува мнение, че капитала не преминава към диктатура, докато не се задълбочи класовата борба, докато той не види непосредственна заплаха за своето господство. Но от това твърдение трябва да се откажем. Капиталът е извлякъл уроци от историята. Той вече не чака, кога ще се задълбочи класовата борба и ще се появи непосредственна угроза за неговата власт. Сега той действа предварително. Нашият руски капитал започва преход към диктатура предварително, когато в обществото още няма крайно задълбочаване но класовата борба.
С това е свързано и някои негови особености – а именно това, че прехода към фашизма се осъществява "меко" и "плавно", или прикрито. Украинският капитал, обратно, започнал прехода към диктатура в момент на социален взрив, в момент на остра класова борба – затова там процесите на фашизация стават много по бурно, затова и там капитала действа много по-брутално и жестоко. Така действа капитала и в други страни. Много често това става незабележимо, но винаги си остава следи. Фашизмът сега прави всичко възможно да се прави че няма фашизъм.
Но това не трябва да ни заблуждава. Главното качество, главния феномен на фашизма:
— диктатура на капитала, открито поставяща себе си над всякакви закони или превръщайки ги в пуста формалност.
— От друга страона – масова, активна, въодушевена подеръжка на тази диктатура и всички реакционни действия на капитала от страна на значителна част от трудещите се, идейно поробени от капитала, или – фашизирани.
Ако намирате всичко това, или забелязвате, че се върви потози път, то спокойно можете да говорите за държавен фашизъм.
По исторически аналогии от 20-30 -те години на миналия век битуева мнение, че фашизма може да се осъществи само там, където има силно работническо движение, където социалистическите идеи имат голямо влияние на трудещите се. През 20-30-те години буржоазията чрез социал-демократическите вождове – предателите на работническата класа придърпвали работническото движение към себе си и паразитирайки на социалистическите идеи, идейно подчинявали работниците, заставяйки ги да служат на своите цели ги фашизирала. Затова и до сега някои твърдят, че фашизма може да се установи само там, където има масово и организирано работническо движение.
Международният финансов капитал фашизирал арабските мюсюлмани, и използвайки ги при това не, чрез работническо движение, не чрез социалистически идеи – а използвал общото им съзнание, свойственно на мюсюлманите-араби в много по-голяма степен, отколкото европейците. (Европейците, не един век живеещи в старите буржоазни демокрации, в значителна степен са с проникна буржоазен индивидуализмъм, което липсва у арабите, вчера още излезли от феодализма и даже съхраняващи на места родови отношения).
В какво е разликата? Да разясним. Георги Димитров писал, че фашизма е открита терористична диктатура на финансовия капитал. Това е вярно. Но има нещо още по важно.
А именно – че това е диктатура на финансовия капитала осъществяваща се със силите на значителна част от трудещите се, при това с тяхна поддръжка и одобрение.
Буржуазията успя така да заблуди работиците, така ги изработи идейно, че те масово поддържат и одобряват реакционните действия на финансовия капитал, насочени против тях самите, против трудещите се.
И не само поддържат, но и активно участват, и даже проявяват инициатива — по собствена почина искат укрепване на диктатурата (враждебна на себе си диктатура на олигархията), настоявайки на унищожаване на последните граждански свободи, добивайки преследване и разправа над враговете на капитала (или над своите защитници), провъзгласяват необходимост от дискриминация на други националности и вероизповедания, приветстват империалистическата война, в която им е отредена роля на пушечно месо. И т. н.…
За да постигне това, капитала трябва напълно идейно да пороби трудещите се. А за тази цел той трябва да използва такива идеи, които да се ползват от широката, масова поддръжка на трудещите се.
В 20-30-те години на миналия век буржоазията използвала с тази цел идеята на социализма.
С какво са привлекателни социалистическите идеи за работниците? Преди всичко, със своя стремеж към общественна справедливост, колективизъм. Това и осигурява тяхната масова поддръжка от трудещите се. При такова положение капитала лесо е можел тези идеи да ги вземе, изврати в своя полза – и в такъв извратен вид да ги поднесе на трудещите се. Капиталът фактически вземал от ръцете на пролетариата социалистическите идеи – неговото идеологическо оръжие – и го обърнал против самия пролетариат.
Но от тук е ясно, че финансовия капитал може да използва всякакви ситуации, в които трудещите се силно се стремят към общественна справедливост, към колективизъм, и в същото това време не разбират как да го осъществят. Пример за това са арабските мюсюлмани. Защото те са политически нискосъзнателни и подложени на всякакви предрассъдъци и заблуждения. Те не са в състояние да разберат, как може да се осъществят тези цели, към които се стремят (те могат да базберат това само в един случай – опирайки се на марксистко-ленинската теория и имайки имащи революционна, не предаваща работническия клас марксистко-ленинска партия). При тези две условия – силно общо съзнание и слаба политическа съзнателност – арабските мюсюлмани са особенно удобни за фашизирования, явяват се лесна продукция на финансовия капитал. Това и виждаме на примера с ИДИЛовщината.
(В края ня краищата всичко е до време. Неизбежно ще настъпи този момент, когато арабските трудещи се от оръдията на финансовия капитал ще се превърнат в борци против него. Рано или късно в тяхната среда ще проникнат марксистско-ленинските идеи. И тогава арабските трудещи се, по своето съзнание на колективисти, страстни, смели, способни изцяло да се отдадат на своите идеи – ще бъдат в предните ряди на борбата за социализъм и ще нанесат немалко твърди удари по врага на социализма. И няма нищо удивително, ако много от тяхх, които сега воюват в рядиците на ИДИЛ – в бъдеще станат борци за социалистическа революция).
От това ние виждаме, че финансовия капитал днес за разлика от 20-30-те години на миналия век, за фашизация на трудещите се вече не се използа само работническото движение – а така също общностното съзнание, което в едни или други форми се е съхранило у различните народи. Затова сега за прехода към фашизма не е задължително наличие на силно работническо движение. Финансовият капитал може да премине към фашизъм, даже ако в неговата страна няма силно работническо движение. Той ще използва за тази цел различни форми на общностно, колективно съзнание у трудещите се. И ако, допуснем, че международния финансов капитал подчини за свое влияние някоя изостанала страна, в която капиталистическите отношения едва са започнали да се развиват, в която силните феодални отживелици и даже имайки елементи на родово-племенен строй – то даже и в такива страни финансовия капитал е способен да фашизира трудещите се, опирайки се за това на тяхното бщностно съзнание, техния колективизъм и тяхната слаба политическа съзнателност.
А капитала ще ги използва точно така, както преди сто години – като послушна работна сила, като пушечно месо в своите империалистически авантюри и като картели против всички прогресивни и революционни движения. Те ще бъдат техните ръце разбиващи и свалящи неугодните политически режими, използвайки вътрешнните противоречия – борбите между различните групи на финансовия капитал за държавната власт (пример – американския империализъм култивирал ИДИЛ и свалил с негова помощ либийската Джамахирия, надявайки се по-нататък с негова помощ да свали Асад и да подчини своето влияние на Сирия), и да потиска революционните движения (пример – управляващата турска исламистска, империалистическа буржоазия използва ИДИЛ за борба с революционно-освободителното движение на кюрдите).
Още една грешка, която ние се отказваме да видим- сходството на фашизма и древните робовладелски и средновековно феодални диктатури. Разбира се, фашистската диктатура се осъществява в съвършенно друга епоха, съвершенно други класи и други средства.
Но в тази епоха такива методи съответстват на общественото развитие и се възприемат, като нещо напълно естествено, само по себе си разбиращо се. Целият феномен на фашизма се състои в това, че в страните, отдавна преминали през робството и феодализма, достигнали високо техническо развитие, преминали през пътя на буржоазната демокрация – капиталът започва да действа всъщност с тези методи, както са действали Нерон и Чингиз хан.
По какъв начин руската буржоазия ще осъществи прехода към фашизма?
И така – наличие у трудещите се на силно развито колективно съзнание, не приемане на буржоазен индивидуализъм и при това слаба политическа съзнателност (поради отсъствие на революционна работническа партия, която да вдигне съзнанието на трудещите се до висотите на марксистката идеология) – особенно благоприятная почва за фашизма.
В нашата страна тези условия са налице.
У руските граждани – бивши съветски хора – все още в немалка степен се е съхранило съветското, социалистическо съзнание. Двадесет и пет години капитализъм не можаха да го унищожат. В нас е силна неприязънта към западния буржоазен индивидуализъм (и в това ние отчасти сме близки с арабите и другите народи, в голямата си част азиатски, които не са живели при буржоазните демокрации и затова са съхранили общностното съзнание) и неумолим стремеж към колективизъм.
Политическата съзнателност на руските трудещи се засега е още ниска. Ако буржоазияте не е успяла да унищожи от нея съветското съзнание – то да създаде объркване в мозъците им отлично успя. Буржоазната пропаганда извършва своето дело. Руският работнически клас, засега още не е осъзнал необходимостта от революционна борба за социализъм, не осъздал своята масова политическа партия.
Затова в нашата страна съществуват благоприятни условия за фашизация на трудещите се.
Както бе казано- капиталът за да фашизира трудещите се, за да осигури за себе си сред тях на поддръжка на своята диктатура трябва идейно да ги пороби. А за това той е длъжен да използва такава идея, която им е особенно близка, която да предизвика у тях въодошевление и ентусиазъм.
Какво може да послужи, като повод за такива идеи?
В началото на деведесетте буржоазията ни предложи либерална идеология — пазарна демокрация и буржоазен индивидуализъм. На тази въдица нашия народ се хванал за съвсем кратко- някакви си седем-девет години. След което либералната идея претърпяла крах.
А ако либералната идея е претърпяла крах, ако буржоазния индивидуализъм ни е чужд и предизвиква у нас неприязън, то на капитала не остава нищо друго, освен да използва в свои цели нашия стремеж към колективизъм, възпитан в нас и нашите исторически условия, в това число и в съветската епоха. И на него не му остава нищо друго, освен как да ни хване на тази въдица.
Колективизмът е стремеж към справедливост, неприязън към буржоазен образ на живот – всичко това сега се е фокусирало в образа на работническите хора от Съветския Съюз, в меланхолия по него е и стремежа да се възроди.
Затова буржоазията фашизира руските трудещи се, главно експлоатирайки образа на Съветския Съюз.
Ние бяхме свидетели на това, как в последните години тя активно паразитира на образа на Съветския Съюз. Тя не един път е вземала съветските символи, традиции, имена – и "внедрявала" в тяхната капиталистическа действителност, естественно напълно извратявайки, извъртайки нещата. Тя е взела на щит личността на Сталин – клеветейки го, откъсвайки го от революцията и даже противопоставил и се с изобразявайки го като великодържавен император. Тя помпезно праздува Деня на Победата. При това всячески скрива класовия характер на Великата Отечественна война и спестява този факт, че в нашата страна сега господстват тези, с които нашите деди са се сражавали на фронтовете на Великата Отечественна – класовите врагове на трудещите се. Нашите стопани даже са "възобновили" първомайските демонстрации – истината е че са превърнали деня на международната борба на работниците в еснафска, развлекателна програма с ядене и пиене за отвличане вниманието на трудещите се от действителността, или за тяхното заблуждаване.
Сега нова и много важна стъпка в това направление – руския капитал създава "аналог на пионерската организация" (по думите на буржоазните СМИ) — т. н. "Руско движение на учениците" [1].
Ясно e какво ще е това движение. То ще е "пионерско на обратно". При това, ще бъдат взети някои външни форми на пионерската организация – в него ще бъде вложена обратна, противоположна същност. Ако в Съветския Съюз пионерите са се готвили да продължат делото на своите бащи-работници- да служат на работническата класа, да строят социализма – то днешните путински "пионери" ще се готвят за вярна служба на руския капитал и укрепване на буржоазния строй. Руските "путионери" трябва да станат млади слуги на олигархичната власт.
Макар че създателите на проекта пряко се кълнат и кръстят, че новавата детска организация ще бъде "извън политиката"[2],
Но ниезнаем, че това е невъзможно. Политиката е класова борба. В класовото общество не може да си извън класовата борба, значи, не трябва да си извън политиката. Всяко общественно учреждение в класовото общество има класова насоченост, създава се за служба на една или друга класа.
Открито се говори, че РДШ е нужно за да отвлече децата от опасни и вредни настроения – настроения на "критика" и "непатриотизъм", които сега са разпространени сред възрастните и от тях се предават на децата [3].
Или това означава, че сред възрастните все повече се разпространяват настроения неприятни за буржоазния строй и протеста против властта на капитала. Тези "опасни" и "вредни" за капитала настроения от родителите се предават и на децата. Затова капитала иска вместо тези опасни настроения да внуши на децата по-полезни за себе си настроения – сиреч лоялност към буржоазния строй и преданост към властта на капитала.
Руската буржоазия възнамерява от най-ранни години да започне фашизация на русите граждани, тяхното идейно подчинение на себе си. И за това тя още един път използва символите на съветската епоха – организацията на пионерите, младите борци за социализъм.
Както виждаме, нашия капитал отново и отново се опитва да ни внуши, че днешната буржоазна Русия е почти това, което беше Съветския Съюз. А ако е така, то трудещите се трябва също така преданно да служат на буржоазията, както са служили на работническата класа, също така самоотверженно да защитават властта на финансовия капитал, както са защитавали своята работническа, съветска власт.
***
У нашият капитал просто няма друг способ да ни фашизира, освен да използва идеята за възрождане на Съветския Съюз. Никаква друга идея не е способна да получи масова, широка поддръжка от руските трудещи се, идейно да се подчинят на техните олигарси.
И познайте, кой при това положение повече от всичси помага на буржоазията в "благородното" дело по фашизация на руските трудещи се? Не кой да е а предателите на работническата класа под маската на комунистите.
Най вече ние за това сме длъжни да платим на КПРФ. Толкова, колкото за фашизацията на руските трудещи се е направила КПРФ, не е направил никой.
Проследете историята на всички начинания, които предприема нашата буржоазия за да претендира за "съветска" – и въвеждането на нормите по ГТО, и празнуването на Първи май, и сега създаването на псевдопионерията. Вие виждате, че тези идеи почти винаги е подавала КПРФ.
Кой пошепна на Путин да въведе псевдоГТО? Зюганов, който още през 2011 година предлагал да се "възроди в училище детско-юношеския спорт, както в Съветския Съюз" [4].
Даже някои буржоазни чиновници отлично разбират, че сега при властта на капитала, това е невъзможно. Ето какво е казал президента на Международната асоциация на ветераните от подразделението на антитерора "Алфа", заместник председател на комисия в Московската държавна дума по безопасност Сергей Гончаров по повод въвеждането на ново ГТО:
"Аз сам съм израснал по времето на ГТО и помня, как като момче се гордеех с получаването на значки. Но днес напълно се е променила идеологията на държавата и днес нейната основа са парите и да се възроди в такава ситуация принципие на ГТО ще бъде трудно".
Буржуазният чиновник разбира, а "лидера на компартията" Геннадий Зюганов не разбира!
Именно лъжливите "първомайски демонстрации" на КПРФ, на които не се говори нито дума за необходимост от класова борба на работниците против властта на капитала, затова пък в изобилие са гърмят празни, лишени от съдържание лозунги – именно те са подали идеята на капитала да започне да отбелязва "Деня на пролетта и труда". Капиталът просто е взел пример от зюгановците – приспособил към своите цели бойния работнически празник, лишавайки го от класово съдържание, превръщайки го в посредствен заблуждаващ гуляй.
Именно зюгановските "пионери", които в своите позорни речи обещават сега, при властта на буржоазията – "всичко да се възроди, както в страната на Съветите", които нито дума не говорят за борба за социалистическа революция, а тържественно се кланят защитавайки буржуазното "отечество" и " да бъдат нейни достойни граждани" [5].
Именно те и казаха на буржоазията да създаде РДШ, под лозунга "нова пионерия" възпитаваща децата да са верни роби на капитала. Накрая КПРФ десетки пъти и пряко е предлагала да се възроди пионерията във всеруски мащаб, "създавайки организация за възпитаване на млади патриоти" [6].
Не трябва много ум за да се разбере, че при властта на капитала истинска пионерска, или детска комунистическа организация във всеруски мащаб не може да се създаде. При властта на капитала във всеруски мащаб буржоазията създава само подобие на скаутски организации или Хитлерюгенд.
И ето сега КПРФ накрая направи това което искаше. Буржоазията послушала Генадий Андреевич и помислила за децата. КПРФ се радва – направена е голяма стъпка към фашизма.
Това, което е казано тук за КПРФ, в една или друга степен се отнася за всички лъжекомунисти, които предават работническата класа, спекулират със съветските идеи. Те всички са – помощници на капитала в престъпното и подло дело по фашизация на трудещите се.
***
И така, в нашата страна има благоприятни условия за фашизация на трудещите се и нашия капитал вече прави първи стъпки в това направление, заблуждавайки работниците и всички трудещи се. Но факта, че руския финансов капитал активно се въоръжава, създавайки картелни отряди, показва, че позициите в идеологическата борба започва да губи.
Всичко се решава сега. Всичко зависи от това, какво ще направят самите революционни елементи на работническата класа и примъкващата се към нея интелигенция.
Какво можем да направим за да разобличим политиката на капитала?
Първо- да се повиши съзнателността на трудещите се, да се води сред тях на марксистско-ленинска революционна пропаганда. Трудещите се, въоръжени с идеите на комунизма и научния диалектико-материалистически светоглед, ясно виждат лъжливостта на капиталистическите политики, не поддаващи и се. Ако работниците добре разбират класовата противоположност на Съветския Съюз и буржоазна Русия – то тях не можеш да ги излъжеш с никакви уловки освен "ГТО" и псевдопионерия.
Второ – стягайки работниците в класова борба, подвигайки ги на активено и решително съпротивление на гнета на капитала. Активните и решителни действия на трудещите се са най-добрата противоотрова от идейно порабване.
Работник, който заради стачка уволняват, бият, влачат в полицейските отделения и го заплашват със съд – на такъв работник ще му бъдат просто смешни всякакви ГТО и псевдопионерски организации. Колкото повече капитала се опитва да заблуди такъв работник, претендираща за "съветски"— толкова повече ще бъде ненавистта в неговите очи.
И накрая постоянно, систематически, упорно и безпощадно да показва подлата роля на тези, които помагат на капитала да фашизира руските трудещи се — КПРФ и нейните подобни предатели на трудовия народ. Да показват цялата гнусност и отвратителност на тяхното подло предателство. Ето те услужливо разтварят вратата на фашизма! Те правят всичко за да се изврати работническото разбиране за комунизма, или да се създаде впечатление, че се движим към комунизма.
Не, не се движим! Защото властта е на този капитал, който преди песни ни пееше за пазарна демокрация. Този същия капитал, който със своя грабеж осъществява геноцид на трудовия народ. Този самия капитал, който превръща в стока всички предмети и чувства, с които е запознат човека. Ето какво ние комунистите трябва да обясним на работниците и до всички трудещи се!
Всичко зависи от нас, другари. Или ние ще отрежем главата на надигащия се фашизъм, или той ще укрепне и възцари в нашата страна.
Нашите деди- съветските хора унищожиха фашистската гадина във Великата Отечественна война.
Да бъдем достойни на тях! Да не дадем да се надигне руския фашизъм! Да унищожим гадината, докато още не е набрала сила и не започне да яде работническата класа! Помнете, другари: или-или! Помнете — всичко се решава сега, всичко зависи от нас!
Оксана Снегирь.
[1] http://riafan.ru/459515-putin-reshil-vozrodit-pioneriyu-v-rossii
НЕ се занимавайте с глупости, а четете Библията за да знаете какво ще стане съвсем скоро.
Няма човешки спасители. Те всички са вълци в овчи кожи. Има само един път към спасение - освещаване по Божията воля и само един спасител на хората - Божият Син.
Ами ако приемем, че Бог е Любов, то през времето на т.н. социализъм/комунизъм, бяхме много по-близо до това разбиране..., като маса. Както в България, така и в Русия.
За фашизъм никой и не мислеше. Западната пропаганда работеше усилено за деморализация на обществата "от другата страна на стената". Така че фашизма, мисленето, нагласата, всичко бе внесено отвън. Според американски конгресмен са дадени около 30 трилиона /30 000 000 000 000/ долара за постигане на тези цели. Е, как е!
Всичко написано, в материала /според мен/, е чиста проба пропаганда!
Русия върви напред, и ще продължи! Западът претърпя загуба! И това е логично!
Така мисля аз! Не държа някой да е съгласен! А ако има такива, значи мислим правилно!
.
