А. Угаров

Империализмът, висш и последен стадий от капитализма, довежда до крайност, до пределна острота и напреженост присъщи на капита­лизма противоречията, което ще доведат до революционен щурм срещу капита­лизма. В обстановка на империализъм "пролетарската революция станала въпрос на непосредственна практика"», "старият период на подготовка на работническата класа към революция прераства в нов период на пряк щурм срещу капитализма" (Сталин, "Основи на ленинизма"). XIII пленум на ИККИ поставил пред ком­партията задача бързо да се подготви решаващ революционен бой.

Но епохата на империализма не само направила пролетарската революция въ­прос на непосредственна практика, тя коренно изменила самия подход към революция, към оценка на "зрелост" на революционна ситуация.

В епохата на империализма не трябва повече по-старому да се извършва оценка на зрелостта на материалните предпоставки на пролетарската революция, да се анализира конкретния ход на нейното развитие от гледна точка на икономическото състояние на една или друга капиталистическа страна, а да се разглеждат тези предпоставки само като резултат от вътрешното развитие на дадена страна. "Сега (в периода на империализма.—А. У.) е нужно да се говори за наличие на обективни условия на рево­люцията во всички системи на световното империалистическо стопанство, като единно цяло, при това наличието в соътава на тази система на някои страни, недоста­тъчно развити в промишлено отношение, не може да служи за непреодоли­мо препятствие към революции, ако системата, като цяло, или по-скоро системата в цяло вече е съзряла към революции" (Сталин, "Основи на ленинизма").

Ленинската теория за империализма и пролетарските революции в условия на империализъм е открила нов, световно-исторически по своето значение етап в развитието на учението на Маркс и Енгелс.

В учението на Ленин и Сталин за империализма и международните пролетар­ски революции въпросите на войната и тактиката на пролетарските партии във войните в империалистическата епоха заемат огромно място, явявайки се неразделна съставна част от теорията и краха на капитализма и революционния преход от капитализъм към комунизъм.

Империалистическите войни, гражданските войни на пролетариата против бур­жоазията, национално-колониалните възстания и войни, войните на пролетарските държави против реакционния империализъм, преплитането на всички тези войни — ето какво образува главното съдържание на съвременната епоха.

"Марксистите никога не забравят, че насилието неизбежно ще бъде спътник на краха на капитализма в целия негов мащаб и раждането на социалистическото общество. И това насилие ще бъде световно-исторически период, цяла ера на най-разно­образни войни — войни империалистически, войни граждански вътре в страната, спле­тни между едни и други, войни национални, освобождение на националности, разпалване от империалистите, различни комбинации от империалистски държави, влизащи неминуемо в едни или други съюзи в епоха на грамадни държавно-капита­листически и военни тръсти и синдикати. Тази епоха — "епохата на гигантски кра­хове, масови военни насилственни решения на кризи, тя започна, ние я виждаме ясно — това е само началото" (Ленин "Доклад за преразглеждане на програми и на­звание на партията на VII конгрес на РКП(б)").

В силата на това учение на Ленин и Сталин за войната, в която са въплътени възгледите на основоположниците на научния комунизъм — Маркс и Енгелс, обо­гатени от анализа за империалистическата епоха, имат за нашата партия, за Комунистическия интернационал, за цялата международна работническа класа, за борбата на угнетените народи от колониите и полуколониите не само велико теоретическо, но и гигантско практическо, боево значение.

Комунистическият интернационал в своята програма, в решенията от VI световен конгрес (1928 г.), XII пленум на ИККИ изчерпващо сформулирал отношението на комунистите към войната в империалистическата епоха съгласно прин­ципите на научния комунизъм Маркс—Енгелс и учението Ленин—Сталин.

Ленин указвал:

"Социалистите винаги са осъждали войните между народите, като варварско и звер­ско дело. Но нашето отношение към войната е принципно различно, в сравнение с буржоазните пацифисти (привърженици и проповедници на света) и анархистите. От първите ние се отличаваме с това, че разбираме неизбежната връзка на войните с борбата на класите вътре в страните, разбираме невъзможността да се унищожат войните без унищожение на класите и създаване на социализъм, а също така, защото ние напълно признаваме закоността, прогресивността и необходимостта от граждански войни, т. е. войни на угнетената класа против угнетяващите, робите против рабовладелците, крепостните селяни против помешчиците, наемните работници против буржоазията. И от пацифистите, и от анархистите, ние марксистите се отличаваме с това, че признаваме необходимостта от историческо (от гледна точка на диалектическия материализъм на Маркс) изучаване на всяка война отделно" (Ленин, "Социализъм и война").

Всяка война е продължение на политики на една или друга класа с насил­ственни средства.

Тази мисъл, която в свое време е била изказана от известния военен пи­сател Клаузевиц, и която многократно е привеждал в своите работи Вла­димир Илич, служи за комунистите ръководен принцип при опре­деляне на класовия характер и съдържание на дадена война, позволява да се избегне всякакъв род външни и затова и случайни признаци в оценка на война.

За определяне на линията и тактиката на пролетарските партий във войните е необхо­дим дълбок анализ на общите условия на дадена епоха и произтичащи от това за­дачи на работническата класа. Без тези предпоставки остава широко поле за вся­какъв род софизми, опошления и фалшификации на принципите на научния коммунизъм (бесчисленни примери на такова опошление дава войната от 1914—1918 г. и поведението в нея н социалистите от типа на Каутски, Плеханов и др.).

Анализът на епохата позволява да се установи, "каква класа стои в центъра на една или друга епоха, определяйки главното нейно съдържание, главното направление на нейното развитие, главните особености на историческата обстановка на дадена епоха и т. н." (Ленин, "Под чужд флаг").

В развитието на съвременното буржоазно общество следва да се различават четири исторически епохи, границата между които, са крайно подвижни и условни.

Владимир Илич в своята статия "Под чужд флаг", насочена про­тив Потресов, отделя три епохи: първата — 1789—1871 г.; втората— 1871 — 1914 гг.; третата — от 1914 година. Краят на третата епоха (1915 г.) Вла­димир Илич не може да определи. Ние знаем сега, че новата, четвърта, световно-историческа епоха ец започнала с победата на Октомврийската ре­волюция през 1917 г.

"Основните обективни съдържания на историческите явления по време на войните не само през 1855, 1859, 1864, 1866, 1870, но и през 1877 г. (руско-турската) и 1896—1897 годов (войните на Турция с Гърция и арменските вълнения) са били буржоазно-националните движения или "гърчовете" на освобождаващите се от различни видове феодализъм буржуазни общества"(Ленин, т. XVIII, стр. 109).

За самостоятелните действия на работническата класа и пролетарската борба за социализъм във войните на тази епоха не може да става дума. Народното движение в страните, обхванати от войни са били тогава общодемократически, буржоазно-­демократически по своето класово съдържание.

"Съвършенно естествено, е че елементите на съвременната демокрация и Маркс, като представител на нея — ръководейки се от безпорния принцип на под­дръжка на прогресивната буржоазия (способна на борба буржоазия) против феодализма, решавали тогава въпроса за о това, "успех ка коя старна", т. е. коя от буржоазията е желателна" (Ленин, т. XVIII, стр. 109).

Именно в тaзи епоха се натрупали националните рамки на буржоазните държави, служещи за опора развитието на производителните сили и "защитата на оте­чеството" е била бойна парола, боен лозунг на масовите демократически движения против феодализма.

Войните в Европа в епохата 1789—1871 г. "в голяма степен били свързани, несъмнено, с важен "народен интерес", именно: с могъщите, обхванали милиони, буржоазно-прогрессивни, национално-освобо­дителни движения, с разрушаването на феодализма, абсолютизма, чуже­странния гнет… На тази почва и само на нея израснало понятието "защита на отечеството", защита на освобождаващата се буржоазна нация против среднове­ковието. Само в този смисъл са признавали социалистите "защитата на отечеството"(Ленин, т. XVIII, "Опортюнизмът и краха на II интернационал").

Но позицията на Маркс никога не се е сливала с позицията на национал-либе­ралите, като у Ласал. Провеждайки последователна демократическа тактика, Маркс при всички военни стълкновения, съпровождащи борбата на буржоазията за власт, се загрижил повече "за разширяването и задълбочаването на буржоазно-­демократическите движения, чрез участие на по-широки и по-"плебей­скии" маси, дребната буржоазия въобще, селячеството в частност, и накрая неимущните класи" (Ленин, "Под чужд флаг").

Първата епоха завършва с френско-пруската война от 1870—1871 г. Националните войни за Европа отиват в миналото. В рамките на сложилите се буржоазни наций работническия клас встъпва в ожесточена борба с буржоазията.

Парижската комуна е първия исторически опит на пролетарската дикта­тура, ознаменувала началото на нова историческа епоха.

Маркс в следващите думи е характеризирал настъпващия исторически прелом:

"След най-ужасната война в новото време победилата и победена армии се съединяват, за да се избавят заедно от пролетариата. Такова нечувано съ­битие доказва не това, че новото, пробиващо си път общество претърпяло окончателно поражение, както мислел Бисмарк — не, то доказва пълно разлагане на старото буржоазно общество. Великият героически подвиг, на който стария свят още е бил способен, това е на­ционална война; но и тя сега оказва само чи­сто мошеническа подялба на правителствата; тази подялба няма никаква друга цел освен отсрочка на класовата борба и тя вече лети към ада, защото класовата борба разпалва пожа­ра на гражданските войни. Класовото господство вече не може повече да се при­крива зад националния мундир; против пролетариата националните правителства са единни".(Маркс, "Гражданската война във Франция". Раз­рядка моя.— А. У.).

Коренна черта на втората епоха, продължаваща от 1871 до 1914 г., се явява това, че буржоазията, все още продължава да остава в "центъра на епохата", става реакционна, виждат се признаци на упадък, разлагане.

Tовa e eпоха na "пълно господство и упадък на буржоазията, епохаа на преход от прогресивна буржоазия към реакционна и реакционно финансов капитал. Това е епоха на подготовка и бавно събиране на силите на нова кла­са, съвременна демокрация" (Ленин, т. XVIII, стр. 108).

В този период капитализма, победил в напредналите страни в Европа, се раз­вивал сравнително "мирно" и спокойно, завладявайки и включвайки в експлоатация нови земи. Но това "мирно" развитие означавало гнет и мъчения за десетки милиони трудещи се.

С развитието на империалистическия период буржоазията на големите капиталистически страни, извличайки огромни свръхпечалби от своите коло­ниални владения, подкупвала и развращавала определен слой от работническата класа, чиновниците на работническите движения, създавала "работническа аристокрация". Тази социална група наред с дребнобуржоазните елементи послужила за питателна почва за опортюнизма в международното социалистическо движение.

В същото време почти във всички европейски страни вътре в социалисти­ческото движение се отделяли революционни елементи, отразяващи корен­ните интереси на пролетариата. "Левите" не се смиряват с опортюнистическата прак­тика на II интернационал, раболепстващ пред легалността и реформата, като единствено оръжие в борбата на пролетариата.

Световно-историческата заслуга на болшевизма се явява това, че той с пър­вите свои стъпки в революцията от 1905—1906 г. издигнал такава стратегия и тактика на борба, която съответствала на условията на нова епоха, възпита­вала работническия клас в съзнанието на стоящите пред тях исторически задачи.

Третата епоха, започнала със световната война 1914—1918 г., несравнимо по-широко и пълно изразява особеностите на империализма. Рязко се усил­в и задълбочава неравномерността и конфликтния характер на капитали­стическото развитие.

В тази епоха буржоазията е дълбоко реакционна, заема такова по­ложение, в каквото се е намирало в течение на първата епоха на феодализма- спира историческото развитие.

"Тази епоха на империализма и империалистите, а така също произтичащите от империализма сътресения" (Ленин, "Под чужд флаг").

Днес непосредственна практическа задача ста­ва пролетарската революция, революционния щурм на капитализма във връзка с империалистическите войни, създаващи революционна ситуация. Безу­словно необходимо става отделянето на "работническите революционно-социал-демократически партий от дребно-буржоазно-опортюнистическите" (Ленин, т. XVIII, "Крахът на II интернационал"). Довоенният опортюнизъм прераства в со­циал-шовинизъм, призоваващ към защита на отечеството в империалистическа война, организиращ съюз на социалисти с правителство и генерални Щабове.

Социалистическите партии от II интернационал, обхванати от опортюнизъм, развратени от "легалността" на предшестващите епохи, търпят крах, преминавайки в империалистическата война на страните на своите империалистически бур­жоазии.

"Войната от 1914—1915 г. е такъв велик прелом в историята, че отно­шението към опортюнизма не може да остане старо,.. Не можеш да се върнеш назад, нито да спреш колелото на историята — може и трябва безстрашно да се върви напред, от приготвяни, легални, пленени от опортюнизма, органи­заций на работническата класа към революционни, умеещи да не се ограничават от ле­галност, способни да се защитят от опортюнистската измяна, орга­низиращи пролетариата встъпващ в "борба за власт", в борба за сваляне на буржоазията" (Ленин, "Крахът на II интернационал").

Такова е главното съдържание на третата епоха от гледна точка на пролетарските партии, водещи борба за комунизъм.

В "центъра на епохата" — работническия клас е единствен прогресивен клас. Тя единствена представлява интересите на по-нататъшното развитие на човечеството, тя единствена може да осигури по-нататъшен могъщ подем на производителните сили, сковани от частнокапиталистическа собственост и увити от тесните рамки на буржоазно националните държавите.

Завоюването на властта, установяването на диктатура — ето бойния политически лозунг на международния пролетариат.

Четвъртата историческа епоха е открила победоносната Октомврийска ре­волюция в Русия. Тя е положила край на единния всеобхватен капита­лизъм: "единен и всеобхватен капитализъм вече няма в света", "светът се е разделил на два лагера — на лагер на капитализма начело с англо­американския капитал, и лагер на социализма начело със Съветския съю­з"… "международното положение все повече и повече ще се определя от съотношението на силите между двата лагера"(Сталин, "Преди началото на работата на XIV конференция").

Важно съдържание на новата епоха — това е ожесточението на класовите битки на пролетариата, преминаващи в граждански войни вътре в капиталисти­ческите страни, буржоазно-демократически, в това число могъщи национално­-революционни движения в колониите и полуколониите, войните между импе­риалистическите държави, интервенцията на "великите" държави в колониалните и зависими страни, въоръжена интервенция на капиталисти в пределите на Съ­ветския съюз, революционните войни на пролетарските държави против контрареволюционните империалистически страни и коалиции.

Непрестанното разобличаване на социал-фашизма, като главна социална опора на буржоазията, изразителя и носителя на интересите на работническата аристокрация, "обур­жоазившите се работници", представляват една от големите политически задачи на Комунистическия интернационал в борбата против опасността от нова импе­риалистическа война, в борбата за пролетарска революция.

Тактиката на болшевизма в империалистическите войни

Тактиката на болшевиките в империалистическите войни е получила най-голямо разгърнато отражение и величайшо международно значение по време на световната война от 1914—1918 г. Но това не означава, че принципно позицията на болшевизма и произтичащите от нея задачи на практическата антивоен­на борба са били за първи път сформулирани в тези години.

В периода на "боксерското" възстание и обединената империалистиче­ска интервенция (с участието на Русия, Англия, Франция, Германия и Япония) в Китай през 1900 г., руско-японската война от 1904—1905 г. Ленин дава дълбок анализ на грабителския, империалистически характер на тези войни и в съответствие с общите условия на започналата нова епоха определя ли­нията на поведение на работническата класа на Русия и неговия авангард — болшевишката партия.

В статия, посветена на падането на Порт-Артур, Ленин формулира пози­цията на болшевиките във войната на Япония против Русия, изхождайки от интересите на кла­совата борба на руските работници против самодържавието, изхождайки от интересите на международния пролетарски социализъм. Той установява гигантското прогресивно значение на военния крах на самодържавието.

"Делото на руската свобода и борбата на руския (и световен) пролетариат за социализъм много силно зависят от военните поражения на самодържавието. Това дело много е спечелило от военния крах, внушаващ страх на всички европей­ски хранители на порядъка" (Ленин, т. VII, "Паденето на Порт-Артур").

Лозунгът на поражението на царското правителство, който меншевиките (издигнали лозунга "мир въобще") обявили за "спекулация на победата на японския империализъм", произтичал у болшевиките от общата оценка на ролята и значението на империалистическите войни за революционната борба на пролетариата, а така съко и от особенните задачи на руските работници в тяхната борба със самодържавието.

Империалистическата война изисква колосално напрежение на стопанските ресурси и принуждава господстващите класи да мобилизират ми­лиони маси трудещи се, като неминуемо създава обективни условия за ико­номически и политически кризи вътре в страните. Революционната проле­тарска партия, не изменяща на своето дело, не може да се откаге от продълже­ние на класовата борба в условия на войни, от използването на породените от вой­ните кризи за разрешаване на своите исторически задачи.

Разглеждайки военното поражение на царизма в предприетата от него колониал­на авантюря, като начало на "дълбока политическа криза", като "пролог за капитуляция на царизма", Ленин призовава руския пролетариат за поддръжка и разширение на "сериозния революционне натиск" към самодържавието.

"Войната още не е свършила, но всяка стъпка в нейното продължение разши­рява необятното брожение и възмущение в руския народ, приближава мо­мента на нова велика война, война на народа против самодържавието, война на про­летариата за свобода" (Ленин, т. VII, "Паденето на Порт-Артур"). И тази война е започнала със събитията от 9 януари 1905 г. "Работническият клас е получил велик урок от гражданската война" (Ленин).

Ленин издига пред пролетариата бойната задача "да се учим от военните уроци на правителството". "И пролетариата научил изкуството на гражданската война, един път започнал вече революцията. Революцията е война. Това е единственната законна, правомерна, справедлива, действително велика война, от всички войни, които познава историята" (Ленин, т. VII, стр. 86).

След възстанието на броненосца "Потьомкин" болшевиките поставят, като непосредственна задача да се овладее  изкуството и техниката на военното дело, изкуството на организация на военните сили на революцията.

Ленин преценява възстанието на "Потьомкин", като опит за "образуване на ядро от революционна армия", която е необходима "за военна борба и за военно ръководство на масите", или "само със сила могат да бъдат решени великите исторически въпроси по организация на силите в съвременната борба е военната организация" (Ленин, т. VII, "Революционна армия и революционно правителство").

Ние знаем, че по стратегическия план на Владимир Илич "великата на­родна война" против самодържавието трябва да послужи, като първи етап на революцията (осъществявана под ръководството на пролетариата буржо­азно-демократически задачи), за което непосредствено да започне още по-велика по своето значение борба на руската работническа класа за со­циализъм.

Така още в първите години на зараждане и самостоятелно съще­ствуване на болшевизма Ленин и болшевиките, развиват принципите на револю­ционния марксизъм по отношение към империалистическите войни, показвайки, първо- че источника на тези войни лежи в природата на капитализма, вто­ро- че не трябва да се води сериезна борба против империалистическите войни, не свързана с общата борба на пролетариата за социалистическа револю­ция, трето- че империалистическите войни пораждат икономически и политически кризи, които пролетарската партия трябва да използва в своите революционни цели и накрая, че партията, сериозно е поставила задача за борба против империалистическата война, трябва да се научи на изкуство на гражданска война, трябва да умее да води работа в армията и флота.

На Щутгартският конгрес (1907 г.), борейки се на два фронта — против опортюнизма на Фолмар и анархическото фразерство на Г. Ерве, Ленин отстоявал позициите на болшевизма във войната на новата епоха, единственно правилна тактика на международния социализъм в империалистическата война.

Излагайки отношението на революционното крило на международната социал-демо­крация по въпросите на милитаризма и борбата с опасността от империалистически войни, Ленин писал през 1908 г. в статията "Войнстващият милитаризъм": "…Инте­ресите на класовата борба на пролетариата, или по-добре да кажем, интересите на между­народното движение на пролетариата, представляват тази единственно въз­можна гледна точка, с която може да се разглежда и реши въпроса с отношението на с.-д. към едно или друго явление в международните отноше­ния" (т. XII, стр. 318).

На Щутгартският конгрес по настояване на Ленин и болшевиките, при поддръжката на Роза Люксембург в резолюцията на Бебел била внесена поправка, указваща основното направление на борбата на революционната социал-демокрация против опасността от войни и установяване и поведение на революционната с.-д. в започнала война. Резолюцията на Щутгартския конгрес изисквала от всички социалистически партий енергични и съгласувани действия против растящия милитаризъм и опасността от войни, разкривайки грабителския харак­тер на войните, организирани от капиталистическите държави, призовавайки работническия клас напълно да предотвратят войните съобразно политическото положение и състоянието на класовата борба в една или друга страна. Ако войната все пак се разрази, необходимо е да се "приложат всички усилия за скорошното и пре­кратяване и повъзможност да се използва предизвиканата от войната икономическа и политическа криза за да се раздвижат най-дълбоките общественни слоeве и да се ускори падането на властта на капитала". Базелският кон­грес през 1912 г., събрал се след избухването на Балка­нската война, подтвърдил основните принципи на борбата на пролетариата против войните, приети в Щутгарт и Копенхаген, и задължил социалистическите партии да уси­лят борбата против милитаризма и опасностите от световна война. Конгресът отново призовал социалистите от всички страни да отговорят на заплахите от империалистическа война с енергична революционна работа, подготовкоа на социалистическа революция, напоминяйки на буржоазните правителства уроците на Парижската кому­на и руската революция от 1905—1906 г.

Световната война от 1914—1918 г., на която Ленин и болше­виките дават разгърнато учение за войните в империалистическата епоха, се явява и велика, световно-историческа проверка за тактиката на болше­виките в империалистическа война. Тази проверка доказала, че само бол­шевиките са се оказали на висотата на нови исторически задачи, които поставила пред международния социализъм войната от 1914—1918 г. И това не е случайно. Към това болшевизма бил подготвен с цялото свое разви­тие. "…Тактиката Р. С.-Д. Р. П.,— писал Ленин в брошурата "Социализъм и война" в 1915 г., — представлява неизбежен результат от тридесетгодишното развитие на социал-демокрацията в Русия".

Борбата против войната е неотделима от общокласовата борба на пролетариата. Последователното възпитание на работническата класа в дух на непримиримост към бур­жоазията и беззаветна преданост към социализма, в дух на истински интерна­ционализъм, действенно съчетание в практическата работа на всички форми на легал­на и нелегална дейност се явява и най-добра подготовка на работническата маса към борба с империалистическите войни.

"Комунистите не отделят борбата против войните от класовите борби, разглеждат ги като част от общокласовите борби на пролетариата, насочени към свалянето на буржоазията" (VI конгрес на Коминтерна).

Историята на болшевизма — това единствено до край последователно представяне на интересите на международния пролетарски социализъм вътре във II интернационал — явява се нагледно доказателство на това, че само тази партия е способна сериозно да се бори против империалистическите войни, които и до и по време на войни провеждат непримирима революционна класо­ва политика.

VI конгрес на Комунистическия интернационал, опирайки се на учението на Ле­нин и Сталин за империализма и пролетарските революции, обобщава гигант­ския опит на борбата на международната работническа класа от времената на Парижската комуна, в своите решения изчерпаещо излага ленинската концепция за войните в империалистската епоха и тактиката на комунистите във войните от различен тип. Главен тип война в съвременната епоха — това е контрареволюционните войни на империализма против социалистическата държава и войните между империалистическите държави, за разпределение на света. VI конгрес на Комин­терна дал разгърната програма за борба на комунистическите партий с опас­ностите от империалистическите войни.

Борбата против опасностите от империалистическите войни изискват преди всичкоо широка агитационно-пропагандистка дейност, разобличавайки това, как се подготвя и ражда войната. Владимир Илич видял "най-голяма трудност в преодоляването на тези предрасъдъци, които се намират у някои хора, че това е "въпрос - прост, ясен и сравнително лек".

"Трябва да обясним на хората — писал той през 1922 г. за задачата на нашата делегация в Хаага —реалната обстановка на това, как великата тайна, в която войната се ра­жда и как е безпомощна обикновената организация на работниците, макар и наричащи себе си революционни, пред лицето на действително надигащата се война.

Трябва да обяснимлюдям со всей конкретностью еще и еще раз, как обстоя­ло дело во время последней войны и почему оно не могло обстоять иначе.

Трябва да обясним значението на това обстоятелство, че "за­щитата на отечеството" става неизбежен въпрос, който голямото бол­шинство трудещи се ще трябва неизбежно да решават в полза на своята буржоазия".

Само при такава постановка на въпроса може до край да се разоблачат ра­дикалните шарлатани от социализма с техните "революционни" обещания да се отговори на войната със "стачки или революции". Само така може да се възпита в пролетарска партия способите действително да се борят против опас­ностите от империалистическа война.

Важна линия в разобличаването на механизма на подготовка на война — това е всестранната, дълбока и систематическа борба против пацифизма във всичките и видове.

Комунистическият интернационал различава три оттенъка на пацифизма:

а) официален (империалистически) пацифизъм на капиталистическите пра­вителства, готвещи нова война под маската на пацифизма, мирни конфе­ренций, "разоръжителни конференций" и т. н.;

б) дребнобуржоазни, "социалистически" (официалeн процес) па­цифизъм на II интернационал, представляващ негово пряко допълнение, разбъркващ идеологията на империалистическия пацифизъм със социалистически фрази, намаляващ революционната бдителност на пролетариата;

в) "радикален" пацифизъм на някои "леви"» (Независимата работническа партия на Англия, социал-демокрацията в скандинавските държави), опитващи се да "убият", унищожат реакционно империалистическата война с революцион­и фрази ("повече никога не трябва да има войни", "бойкот на войните", "все­обща стачка в отговор на войната" и т.н.);

г) накрая полурелигиозен пацифизъм, базата на която служи църковното движение.

Безпощадно борейки се с пацифизма, насаждан от империалистическата бур­жоазия и нейната агентура от II интернационал, комунистите търпеливо разяснявали на народнитемаси цялата вреда на доверие към пацифистските лозунги на буржоа­зията. В народните маси живее дълбок, стихиен, инстинктивен стремеж към света, който командващите класи усилено и безсъвестно експлоатират за подготовка към война, заблуждават трудещите се, че войната ще я има, независимо от нейната "мирна политика", като неотвратимо, стихийно на­родно бедствие, въпреки волята и желанието на управляващите класи и че във време на война пряк дълг на всички х граждани е да се сражават до последна капка кръв за честта и достойнството на своята нация, своята държава.

Трескавата подготовка на империалистическите войни и разгула на най-бе­зудержния пацифизъм винаги вървят ръка за ръка, защото иначе е невъзможно да се под­чинят широките народни маси (и преди всичко пролетариата) на ръководството на империалистическата буржоазия.

Лицемерието на буржоазните държавни деятели не е техен личен по­рок — това е линия на буржоазно-империалистическа политика, разчитаща на включване в руслото на буржоазната политика широките народни маси, без които и в днещната епоха (при най-съвершенно техническо въоръжение на армиите и съкращение до минимум на личния състав на армията) да се води война не може.

Другарят Сталин в своя доклад на актива на ленинградската организация при подготовката на юлския пленум на ЦК ВКП(б) (1928 г.) по блестящ и напълно изчер­пващ начин определя ролята на пацифизма, като оръдие при подготовка на импе­риалистически войни:

"…Опасността от нови империалистически войни и интервенция се явява основиен въпрос на съвремеността.

Най- разпространена форма на объркване на работническата класа и отвличането му от борбата с опасност от война се явява днешния пацифизъм с неговата Лига на на­цийте, проповеждащ "мир", "забраняващ" войните, бленуване за "разоръжаване" и т. н.

Много си мислят, че империалистическия пацифизъм е инструмент на мира. Това не е вярно. Империалистическият пацифизъм е инструмент при подготовка на войни и прикриване на тази подготовка с фарисейски фрази за мир. Без такъв пацифизъм и неговия инструмент, Лигата на нацийте, подготовката на войни в днешните условия е невъзможна.

Има и глупаци, които мислят, че ако има империалистически пацифизъм, то значи няма да има войни. Това не е вярно. Обратно, който иска да разбере истината, той грябва да преобърне това положение и да каже: докато процветява империалистическия пацифизъм с неговата Лига на нацийте, то навярно ще има и нови импе­риалистически войни и интервенции.

И най-важното във всичко това се състои в това, че социал-демокрацията се явява главен проводник на империалистическия пацифизъм в работническата класа — станало така, че тя се явява основна опора на капитализма в работническата класа в подго­товките за нови войни и интервенций".

Цялата агитпропагандна работа против опасността от войни трябва да бъде тясно свързана с всекидневната революционна работа в народ­ните маси. Особенно внимание изисква работата в решаващите, от гледна точка на подготовката и воденето на войните, промишленните отрасли (металообработ­ваща, химическа, транспорт). Изключителное значение за успешната борба с опасността от войни имат революционната работа на партията в селото, пробуждането на класовото съзнание на селскостопанския пролетариат, въз­питанието в трудещата се селска маса вярата в работническия клас, в неговата борба, в общността от интересите на пролетариата и трудовото селячество в бор­ата против едрия капитала, против господството на империалистическата бур­жоазия, против империалистическите войни. Въпросът от решаващо значение се явява работата сред младежите, най-вече сред работническата младеж. Извънредно важна роля играе също така дейността на пролетарските партии сред работниците.

За комунистите антимилитаристската работа, която е необходимо да провеждат широко и систематически е революционната дейност в армията, флота, сред срочнослужещите, запаснине и т. н., "трябва да се съставя органично цяло със цялата революционна масова работа в партията и трябва да обхваща всички работници" (VI конгрес на Коминтерна).

Великият исторически урок от първата световна империалистическа вой­на 1914—1918 гг. се заключава в това, че сериозна борба против войните не трябва да се води без добре поставена нелегална организация; за изклю­чение на болшевишките партии (които в течение на много години са натрупали бо­гат опит в нелегална работа и революционно използване даже на малки временни легални възможности в условия на царизъм), всички "ле­ви" елементи в международния социализъм, съхранили вярност в неговите прин­ципи, оказали на дълъг срок обезоръжени от воинстващия империа­лизъм с неговия колосален апарат на насилие и лъжа, пуснати в ход против народните маси. Цялата следвоенна история убедително е показала, че към нарушенията на "легалността" в съвременната епоха буржоазията прибягва си­стематически, защото иначе е невъзможно да се управляват масите след войните в условия на всеобща криза на капитализма.

Без нелегална организация и нелегален апарат не може успешно да се организира борба против опасността от империалистически войни и вече е съ­вършенно невъзможно да се организира превръщането на разпалена империали­стическа война в гражданска.

"…Не трябва да се води към революция масите, не създавайки нелегална организация за проповед, обсъждане, оценка, подготовка на революционни средства за бор­а" (Ленин, "Социализъм и война").

Единственно възможния способ "борбата против войните е именно съхраняването и образуването на нелегални организации за продължителна работа против войните на всички участващи във войните революционери — всичко това трябва да бъде издигнато на преден план" (Ленин, "Задачите на нашата делегация в Хага").

Ето защо "само предварително подготвена и изпитана революционна партия, с добър нелегален апарат може успешно да проведе борба против войните…" (Ленин, "Въпросът за борба с войните", 1922 г.).

Създаването на нелегални организации (на промишленните предприятия, в армията, флота и т. н.) и нелегалния апарат за борба с опасност от империалистически войни до възникването на тези войни — представлява голяма задача във всички секций на Коминтерна.

Необходимостта от успешно решение на тези задачи е обусловена както от общите условия на епохата на крах на капитализма и започналата международна пролетар­ска революция, така и в особената обстановка на съвремения и отрязък, когато се извършва "преход към втория тур от революций и войни" (XII пленум на ИККИ), когато империализма е встъпил в непосредственна подготовка на нова война и когато интервенционистската война на империалистите против Ки­тай стана факт, макар и без обявяване на война.

Готвейки се за война, империализма използва против работническата класа и неговия аван­гард — комунистическите партий — взривявайки "легалността", свире­п терор, преследване на революционните работници. "…За да се подготвят нови войни, не е достатъчно само един пацифизъм, даже той да се подържа от такава сериозна сила, като социал-демо­крацията. Пс това са нужни още и известни средства за потискане на масите в центровете на империализма. Не трябва да се воюва с империализма, не укрепвайки империалисти­ческия тил. Не може да се укрепи тила, не подтискайки работниците. За това и съществува фашизма.

От тук и задълбочаването на вътпешните противоречия в страните от капитализма, противоречията между труда и капитала" (Сталин, "Въпроси на ленинизма", стр. 337, изд. 9-е).

Провеждайки последователна революционна политика в класовата борба на пролетариата, изцяло съдействайки за развитието на национално-революционнште движения на угнетените народи против империализма, съединявайки "легалните" и нелегални форми на революционна дейност, Комунистическия интер­национал се бори против опасностите от империалистическите войни, не отказвайки се от никакви средства за нейното предотвратяване и в същото време не убеждаващ работническия клас с пусти революционни фрази за това, че на обявяването на война във всички случаи трябва да се отговори със стачка, възстание, без отчитане на конкретната обстановка във всяка отделна страна.

В започналата империалистическа война, която може би е вой­на между империалистическите държави за разпределяне на света по примера на войните от 1914—1918 г., или империалистическавойна (въоръжена интер­венция) в колоните или полуколоните, или е контрареволюционна война про­тив СССР — страните на победилия пролетариат, в тази война централе­н лозунг, обединяващ цялата работа на комунисти­ческите партий в капиталистическите страни, става лозунга за пре­връщенето на империалистическите войни в граждански и конкретно въплъщение на тяхната — "пораженческа" позиция на работническата класа в капиталистиче­ските страни по отношение към собственото правителство.

Вижда се че комунистите не изхождат от този безмислен възглед, кой­то се опитват да ни препишат нашите политически противници, че револю­цията може да стане във всеки момент, по желание и по усмотрение на рево­люционните партии. Комунистите изхождат от това, колко в дадена исто­рическа епоха в международен мащаб са съзрели обективните предпоставки за преход от капитализъм към комунизъм и от това, че империали­стическата война неминуемо създава икономически и политически кризи, пораждайки и революционна ситуация.

Вижда се че комунистите не си представят делото така, че революционна ситуация е възможна само и един­ствено във връзка с империалистическата война и че "затова" трябва да се търси война за ускоряване на пролетарската революция. Рево­люционият характер на нашата епоха се вижда в това, че "го­римвния" материал повсеместно се е натрупал, че социа­листическите революции могат да избухнат във връзка със стачки, избирателна борба и т. н. Империалистическата война играе роля на колосален ускорител на цялото историческо развитие.

Дълг на пролетарските партии е в избухнала империалистическавойна да из­ползват революционната ситуация за превръщането на империалистическата война в гражданска. Съдържанието на гражданската война, изискванията, с които вступва пролетариата, съответстват на тези исторически задачи, кои­то днес стоят в даден момент пред отделните отряди на международната работническа класа.

"Гражданската война, към която революционната социал-демокрация зо­ве днес е борба на пролетариата с оръжие в ръка против буржоазията за експроприация на класата на капиталистите в напредналите капиталисти­чески страни, за демократична революция в Русия (демократична република, 8-часов работен ден, конфискация на земите на помешчиците) — за република в изостаналите монархически страни въобще и т. д." — писал Вла­димир Илич Ленин в 1915 г. (т. XVIII. "Конференция на задграничните секций на РСДРП".).

Лозунгът на гражданската война служи за обобщение и насочване на револю­ционните настроения и движение на масите против войната, предпазват ги от оглупяване водена от безсилната дребнобуржоазна и поповска проповед на света.

Буржоазният лозунг за "света" преживяващ своеобразна съдба. Преди войната той е служил, като маскировка при подготовката на дипломатическите средства за създава­не на пай-добри позиции при началото на войната, средство за заспиване и успокоение на класовата бдителност на трудещите се в хода на империалисти­ческата война, служил е като лост за мобилизация на народните маси във войната "до победен край".

Само лозунга на гражданската война и поражението на собственото правителство в империалистическата вой­на се явява бойно знаме на пролетарската партия във всяка капиталистическа страна.

Безсилен се явява и лозунга за "разоръжение", родил се у социалистите в малките европейски страни, които останали на страната та империалисти­ческите страни (Швеция, Норвегия, Холандия, Швейцария). Почвата на този лозунг е отричането на всякакви войни. А негов пряк резултат — отре­чане от социалистическа революция, или разоръжаването изисква отказ от приемане на въоръжено насилие и от страна на работническата класа.

"Угнетеният клас, който не се стреми към това, да се научи да вла­дее оръжие, имайки оръжие, заслужава да не се обръщаш с него като с роби. Не можем да се превръщаме в буржоазни па­цифисти или опортюнисти да не збравяме, че ние живем в класово общество и че от него не можем да излезем без класова борба и сваляне на властта на управляващата класа"(Ленин, т. XIX, "Лозунгите за разоръжаване").