Буржоазните икономисти твърдят, че заработеното заплащане на работника е плащане за неговия труд, че това е цената на труда на работника. Те искат да докажат, че ра­ботниците получават пълното възнаграждение за свя труд и никаква експлоатация не съществува.

Маркс първи в историята научно разкрил лъжливото съдържание на заработеното заплащане, показвайки, какви отношения се скриват зад тази форма на заплащане на труда. Маркс изходил от това, че трябва да се различават такива понятия, като "работна сила" и "труд". Трудът не е стока и не може да се продава от работниците на капита­листите. Защото всяка стока има стойност, която се създава с труд. Ако трудът е стока, то тя трябва да има стойност. Пита се с какво се създава стойността на такава стока, като труда? Вие ще отговорите: както и всяка стока — с труд. Излиза че труда се създава с труд? Но това е безмислено.

Значи, трудът не може да бъде стока, защото по тази причина тя няма стойност (а това означава, че нямайки стойност, не трябва да се купува и продава). Самият труд се явява създател на стойност. Така излиза, че работника продава не труда, а способността към труд, т. е. работна сила. Затова заработената заплата е форма на стойно­ст и цена на работната сила. Но на повърхността на явленията тя встъпва, като заплащане на труд, т. е. като стойност и цена на труда.

Кога получава работника заработената заплата? След като е произвел определена продукция, определено количество изделия. Създава се впечатление, че полученото количество пари е заплащането на труда, защото сумата на заработената заплата пряко и непосред­ствено зависи от изработката. Нищо не става и в този случай, когато работника получава заработената запла­та не за количество изделия, а за работа в течение на определен период от време. Защото работника полу­чава заработената заплата не тогава, когато тя се наема, а  след това, когато той вече е разходвал своя труд на фаб­риканта в течение на седмица или друг период. Външно ще си кажете, че работника е отдал своя труд и за него е получил цената за седмица или месец. Такова впечатление се създава и тогава, когато предприемача оставя работника на изванредна работа, т. е. заставя работника да  работи повече на  условно време. В този случай, колкото повече се труди, толкова повече получава.

Излизайки на повърхността на явленията, като заплащането на тру­да, заработената заплата скрива истинското положение на нещата (и това нерядко заблуждава работника, и с голямо удоволствие се ползва от капиталистите). Работникът работи, например, 8 часа на ден и получава във вид на заработена заплата 8 дол., по 1 дол. за 1 час. Создава се заблудена представа, че е заплатен целия труд, а работника получава за всички 8 ча­са, за които се е трудил. В действителност във форма на заработена заплата се възнаграждава само необходимия труд. Затова Маркс определил заработената заплата, като пре­върната форма на стойността и цената на работната сила. Защо превърната? Защото заработената заплата представлява не това, което се явява в действител­ност.

Заработената заплата отразява производственните от­ношения между буржоазията и пролетариата, отно­шението на експлоатация на капиталистите над класата от наемни работници. Aко прибавения труд във форма на прибавена стойност се присвоява от капиталистите, то на наемните работници им остава само заработената заплата, която се явява форма не на цялата стойност, създадена от работниците в процеса на производство, а само стойността на тяхната работна сила.

Такава е същността на заработената заплата, как се превръ­ща формата на стойността и цената на работната сила.

Далее