Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2016 15:45 - 70 години от смъртта на Михаил Иванович Калинин
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 561 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.06.2016 15:46


 На 3 юни 2016 година се изпълниха 70 години от смъртта на един от най-видните деятели на комунистическото работническо движение, съветския и партиен деяте на СССР – Михаил Иванович Калинин.

Михаил Иванович е роден на 7 (19) ноември 1875 година в село Верхная Троица Тверска губерния в многодетно бедно селско семейство. На 6 години той е бил принуден да работи в стопанство. Граматиката го е учил запасни войник. Калинин си спомня за това така: "Ученето беше по най-първобитен начин : всички 20 човека четяхме по слух, всеки своето, като се получаваше непрекъснато бучене". След това постъпва в замеделско народно училище. На верста от Верхная Троица се намирал имота на съветник и инженер в Министерството на Пътищата и Съобщенията Д.П.Мордухай-Болтовски. Тук Калинин бил нает на работа след завършване на училище, ставайки "момче за домашни услуги". С тях той за първи път попаднал в Санкт-Петербург. В задълженията на Калинин влизали чистенето на обувки, дрехи, покупка на храна, приготвяне на сандвичи за децата на помешчика и т.н. В свободното си време той четял книги, вестници и списания, които били там.

В 1891 година социал-демократичната група на М.И.Бруснев участвала в погребението на философа и публициста Н.В.Шелгунов, превърнала се в политическа демонстрация. Свидетел на която бил Калинин.

През есента на 1893 година Калинин започнал работа в Санкт-Петербургския Патронен Завод. След това в 1896 година в Путиловския (по-късно Кировски). Към тези години числеността на работниците в завода нараснала до 12 300 човека.

Безрадостен бил живота на работниците: тежък труд, глоби, работен ден над 12 часа, отсъствие на всякакви социални гаранций и отпуски, забрани от профсъюзите. Не е удивително, че в това време активно са се образували марксистски кръжоци.

В 1893 година в Санкт-Петербург дошъл Владимир Илич Ленин, а в 1895 година марксистските кръжоци се обединили в Съюз на Борба за Освобождение на Работническата Класа – така за първи път в Русия станало осъществяването на съединението на теорията с работническото движение.

imageКалинин станал свидетел на мащабните стачки на текстилните работници, организирани от Съюза. Заедно с другите путиловци, той помагал да се събират пари за стачкуващите работници. От 1898 година Калинин се заел с организирането на марксистски кръжоци в завода. На занятията на кръжока обсъждали Манифеста на КП, "Наемният труд и капитала" и други трудове на Маркс, Енгелс, Плеханов. Така Калинин се присъединил към РСДРП. В 1899 за първи път го арестуват. Общо 13 пъти е арестуван и интегриран. Първото интегриране било в Тифлис, където Калинин влязъл в Централната Група на социал-демократическата организация. Там той се запознал с Йосиф Васарионович Сталин. Заедно те в май-юни 1900 година организирали грандиозна стачка с численост около 4000 работници в железопътните депа. За това Калинин бил отново арестуван и изпратен в Ревел (днес Талин). Именно в ревелския период Калинин влязъл в контакт с ленинската "Искра".
През 1903 година Калинин бил хвърлен в "Кръста". Затворените в "Кръста" страдали от задуха, глад, побоища. Един от очевидците на страницата на "Искра" си спомнил това така: "11 юни около 5 часа вечерта ние чухме страшен вик. Оказало се, че вика наш другар… От тази минута започна такава кървава разправа, при която се обагриха с кръв стените на камерите. Пенсионираният жандармейски полковник Николски и 7 човека надзиратели влязоха в камерите и в присъствието на началника ни биха… Към мен се приближи Николски, хвана ме за косите и с помоща на надзирателите ме удряше където свари, след това продължиха надзирателите… Раните бяха сериозни. У много течеше кръв от носа, други бяха със счупени гръбначни стълбове и разбити гърди". Калинин, по собствени думи бил бит "в лице". Боят продължал 10 минути; Него го били 41, затова и  преживял. Многа, които били бити първи умрели в течение на година.

Калинин активно участвовал в Първата Руска Революция 1905-1907 година. По време на путиловската стачка през лятото на 1905 година, продължила в течение на 1,5 месеца, той разпространявал литература и агитирал работниците. Калинин също организирал клуб, който станал един от легалните опорни пунктове на болшевиките. Той се намирал на ъгъла на Петергофско шоссе (днес проспект Стачек) и Новосивковска улица (днес улица Ивана Черни). На работниците той бил известен, като "другаря Никанор". По това време се появили първите Съвети на работническите депутати. При тях се създавали бойни работнически дружини. На Нарвската Застава бил създаден боен център от представители на районния Съвет на работническите депутати и различни партий. Калинин бил делегиран тук от Нарвския РК РСДРП. През октомври-ноември същата година се готвила разправа над кронштадските матроси, които вдигнали възстание и 2 дена държали Кронштадт в свои ръце. Те били заплашени от смърт. Съветът на работническите депутати приел решение за провеждане на стачки под лозунга: "Долу полевите съдилища!", "Долу смъртното наказание!". Стачката преминала през почти всички големи предприятия в града. Царизмът преминал в атака. Бил арестуван целия състав на Петербургския Съвет на работническите депутати. Болшевиките решили, да не се бавят, избирайки нов състав на съвета. Един от депутатите станал Калинин.

На 10 декември в Москва започнало въоръжено въстание – кулминация на революцията. ПК РСДРП разработил план за въстание и в столицата. Един от ръководителите на бойната организация бил Калинин. Но операципта не била изпълнена: всички обекти надеждно се охранявали. А и  наказателен отряд бил насочен и в Москва. След провала на Декемврийското Въоръжено Въстание последвал спад на революцията и настъпването на столипинската реакция.

На VI (Пражска) конференция на РСДРП Калинин бил издигнат за кандидат за кооптация в ЦК и въведен в състава на Руското Бюро на ЦК.

От 1911 година започнал нов революционен подем. Калинин се върнал в столицата в 1913 година и се устроил на тогава младия завод "Айваз" (по късно "Светлана"). Първо се заел там с разпространението на вестник "Правда". Блестящото умение да се конспирира позволило на Калинин практически безпроблемно да разпространява марксистска литература в завода, да организира маевки, участвл в работата на Петербургския Съюз на Металистите и ПК РСДРП. Под ръководството на Калинин айвазовци станали едни от най-революционните колективи в града. Но да се скрие участието в масовите предреволюционни стачки от 1915-1916 година Калинин не могъл и бил арестуван и заточен  в Сибир. Но избягал и преминал в нелегално положение.

На 27 февруари 1917 година масова политическа стачка се превърнала във въоръжено въстание. Царизмът бил свален. Калинин, излизайки от нелегалност, непосредствено участвал в бойните действия на Виборгската Страна. След победата на въстанието се състояло първото легално заседание на ПК РСДРП(б). В неговия състав влязъл и Калинин. До завръщането на Сталин и Ленин, Калинин и Молотов фактически възглавили болшевишката партия. Домът, където била стаята на Калинин в това време на Виборгско шосе, дом 106 (днесе проспект Енгелс, дом 92), служил за място на събранието на ЦК и ПК РСДРП(б). В съветско време това беше музей, но в контрареволюцията по настояване на Д.С.Лихачов музея бе закрит. В момента зданието пустее.

В края на лятото на 1917 година полулегално преминал VI конгрес на СДРП(б), приел световно-историческо решение за вземане на властта.

Още през юли Временното Правителство решило да се включи в градската черта редица предградия. Във връзка с това били проведени избори в районната Дума. Гласен (депутат) от Лесновско-Уделнинскич район на Думата бил избран Калинин. На това заседание той бил избран и за председател на Лесновско-Уделнинската районна Управа. Това позволило на болшевиките да използват зданието за Управа (улица Болотная, дом 13), където се състояло тайно историческо заседание на ЦК на партията, приело окончателно решение за въоръжено въстание. Отново тук в съветско време се разполагал музей, направен след контрареволюцията в "Детски Музеен Център за Историческо Възпитание".

След победата на Октомврийското Въоръжено Въстание станали избори за Дума. Калинин бил избран в състава на Петроградската градска Дума и председател на Петроградската градска Управа. Формално той станал градски кмет, макар че реалната градска власт била в Петроградския Съвет на работниците и войнишките депутати. Удачно преодолял саботажа на старите чиновници (в това число и кражбата на касите), Калинин разрешил много наболели проблеми в областта на комуналното стопанство. Но настъпило време Думата да отстъпи своето, макар и формално, място на съветската власт. По инициатива на Калинин тя приела декрет за саморозпускане, изпразване на градската Управа и предаване на всички дела на Петроградския градски Изпълнителен Комитет. В това време била създадена Петроградската Трудова Комуна, която влязла в Съюза на Комуните на Северните области. Калинин, като опитен комунар, била избран за комисар на градското стопанство в ПТК и СКСО.

В март 1919 година от тежка болест умрял председателя на ЦИК РСФСР Я.М.Свердлов (глава на държавата). Активът на Петроградския Съвет издигнал Калинин, незадълго до тогава избран в ЦК РКП(б) на VIII конгрес на партията, на вакантна длъжност. На 30 март се състоял 12 пленум на ЦИК РСФСР, където слово взел В.И.Ленин. Той поддържал кандидатурата на Калинин, който бил избран за председател. От този момент започнал 27-годишния период на работа на Калинин начело на съветската държава РСФСР, а след това и на СССР.

Дошъл в Москва през апрел 1919 година, Калинин на заседанието на ЦИК на РСФСР огласил "Декларация за близките задачи на ВЦИК", в която били обозначени общи принципи на дейността на съвета в центровете и по места. В годините на Гражданската Война Калинин лично ходел по фронта на агитиране на "Октомврийската революция", встъпвал на събрания, митинги, решавал на места най-важните въпроси и т.н.

В 1921 година обстановката била напрегната. Белогвардейците били победени, но на тяхна смяна дошла опасност от страна на дребнобуржоазни слоеве на страната, недоволни от излишъка  от който се възползвали антисъветските партии на есерите, меншевиките и анархистите. Едно от огнищата на антисъветски метеж станал Кронштадт, преди бил в първите редици на революцията. Причина за това станал факта, че голяма част от революционните матроси напуснали Кронщадт за участие на фронта на Гражданската Война, много от които загинали там. Новите матроси се набирали от селяните, имащи дребнобуржоазен светоглед и недоволни от излишъка, а след това откликнали на агитацията на антисъветските партий. на  1 март 1921 година Калинин лично се отправил в Кронщадт. На Якорния площад се събрали на митинг около 15000 матроси. Значителна част от матросите посрещнала Калинин с аплодисменти, което свидетелствало за колебанията в техните редици. Чувствайки, че председателч на ЦИК със своята агитация може да развали всички техни планове, есерите прибегнали до провокации: прекъсвали неговата реч за да дадат думата на някаква делегация от Петроград. Те зачитали резолюцията, приета в голяма част от фабриките и заводите. На дело това е била есеро-меншевистка резолюция, приета само на 2 линейни кораба: "Петропавловск" и "Севастопол". За съжаление, провокацията успяла: матроския митинг приел тази резолюция. Градския Съвет бил разтурен, властта на острова преминала в ръцете на есеро-меншевистския "Временен Революционен Комитет". Обещавайки "свободни" избори в съвета, есерите и меншевиките разпуснали местния съвет и да изберат нов не бързали. По начало метежниците не искали да се пуска Калинин от острова. Но и не посмели да го арестуват и в края на краищата го пуснали. Скоро метежа бил разбит, съветската власт на острова била въстановена.

През 1922 година станало знаменитото събитие – обединението на съветските републики. Народното Събрание на ДВР през ноември 1922 година се обърнало в ЦИК РСФСР с молба за влизане в Русия. ЦИК обявил ДВР Далневосточна област в състава на РСФСР. На следващия етап Грузия, Армения и Азърбайджан се обединили в Закавказска СФСР. И, накрая, в края на декември 1922 година Русия, Украйна, Белорусия и Закавказието се обединили в Съюз на Съветските Социалистически Републики. Калинин приел едно от най- активните участия в образуването на СССР: влязъл в състава на комисията при ЦК РКП(б), която била поръчана да се състави проект за съюзна конституция; председателствал на X Конгрес на Съвета на РСФСР и на I Конгрес на Съвета на СССР; възглавявал руската делегация на този конгрес. Калинин също така е бил един от 4 председатели (по числото на съюзните републики) на ЦИК СССР. На тази длъжност той е бил преизбиран до премахване на ЦИК на СССР във връзка с приемането на нова конституция.

На 21 януари 1924 година умрял Владимир Илич Ленин. Класовата борба в партията се задълбочила. През 1925 година на XIV конгрес на партията се разгърнала борба с зиновевската "нова опозиция". Загубили на конгреса, уклонистите своята цитадела избрали Ленинград, където Зиновев бил председател на градския Съвет на работниците, селяните и красноармейските депутати, а неговия привърженик Евдокимов бил отговорен секретар на Ленинградския Губком РКП(б). Ленинградската делегация начело с Зиновев гласувала на конгреса ротив ЦК, макар че на губернската конференция болшинството прогласувало за ЦК. Тогава Калинин внесъл на обсъждане в конгреса "Обръщение към ленинградската организация на РКП(б)". По решение на Политбюро на ЦК РКП(б) в Ленинград била насочена делегация за разяснение на станалото на конгреса. В делегацията били: Калинин, Ворошилов, Киров, Андреев и Петровский. Дошли в града, Калинин встъпил в трудовите колективи на редица производства: ЛМЗ, Тръбния Завод, "Красной Баварии", "Каната", "Красной парус", "Красного Путиловца", Северной Судостроителной Верфи, Вагоностроителния Завод Егоров и т.н. Зиновевци се старали да не пускат Калинин на събранията, опитвайки се да саботират гласуванията. Но всички планове на уклонистите се провалили. Така, на "Красном путиловце" с решение било сменено цялото партбюро. Новото бюро възглавил проверения марксист-ленинец И.И.Газа. Краснопутиловските комунисти избрали Калинин и Киров за делегати на Московско-Нарвската районна конференция. От 5 до 8 февруари 1926 година в града се извършили районни конференции, а на 11 февруари – XXIII губернска конференция. Нов отговорен секретар на ГК ВКП(б) бил избран Сергей Миронович Киров. Във всички последващи години Калинин твърдо придържайки се към марксистско-ленинските позиции, последователно встъпвал против уклоните и антипартийните групировки.

Много вниманe oтделил Калинин на профессионалните съюзи: "Професионалните съюзи, като производни от работническата класа, несъмнено, са преживели тази еволюция, която става с работническата класа. Нашите професионални съюзи не са като в другите страни. Там професионалните съюзи се явяват непосредственни защитници на работническата класа. Те сплотяват, организират работниците за специални цели, за непосредственните интереси на работническата класа. У нас работническия клас не се явява равноправен с другите класи сила. У нас работническия клас непосредственно управлява. Той е хегемон и водител на всичко. А в състояние с това на него се възлавяват задачи, освен тези тесни задачи, които въобще се падат на професионалните съюзи на всички други държави. Пред професионалните съюзи в нашите републики стои друга задача — да управляват държавата. Това означава — да се приема във внимание, да се съхраняват, развиват всички елементи, съставляващи силата на тази държава. И един от главните елементи, съставляващ моща на държавата освен работническата класа се явява селската маса. И ако професионалните съюзи на Запад, могат да бъдат, до известна степен индиферентни към селячеството или не считат едно от главните задължения да поставят въпроса за отношението между работническата класа и селячеството, то у нас работническата класа е длтжна този въпрос всестранно да изучава" – от речта на VI конгрес на ПС СССР.

Не оставил без внимание и борбата с религийте. Встъпвайки на II конгрес на безбожниците в СССР, Калинин отбелязал: "Защо ние не затваряме днес всички храмове? Защото у нас в момента има огромно количество вярващи хора. Огромно количество трудово население, малко преданни на съветската власт, борещи се за съветска власт…", "Човек не е виновен, че не се е развил. Това е вина на историческите условия и свалената експлоататорска класа", "Религиято не е отделена от класовата борба. Какво означава класовата борба в нашите условия? Това означава, че пролетариата и селячеството се борят с остатъците от капитализма, а у нас тези остатъци не са малко. Ако у нас няма едри капиталисти, то дребни капиталисти има много. И ако ние подходил към вярващите не внимателно, рязко, то е ясно, че с това ние ще предадем трудовото население в обятията на нашия враг".

В края на 20-те в СССР започнали процеси на колективизация и индустриализация. Кулаците водели активна борба против колхозите, подпалвайки и убивайки колхозниците, комунистите и комсомолците. По искане на селяните, съветската власт организирала разкулачване: решения на селските събрания по разселване на кулаците на други места. Калинин говорил: "Да това е жестоко… но тази мяка е абсолютно необходима, защото ще осигури здраво развитие на колхозния организъм в бъдеще, ще ни застрахова от многочисленни разходи и огромна незаконни присвоявания в бъдеще". Калинин държал процеса под контрол и помагал на тези, които били разкулачени несправедливо. За цялата 1930 година в приемната на Калинин постъпили над 172500 жалби, или над 50% от всички разкулачени в тази година. От 1000 отговора, получени от местните органи в секретариата на Калинин, били разгледани 785 дела. От тях по отношение на 519 просещи разкулачване били отменени, а 238 останали в сила.

Калинин добре е разбирал необходимостта от кооперация на селячеството и проблема на техния преход към социализъм: "Колхозното движение е станало възможно преди всичко благодарение на нашите огромни достижения в областта на индустриализацията. От друга страна, селяните разбраха, че само на пътя на колективизация на своето дребно и раздробено стопанство те могат да постигнат подобряване на своето материално благосъстояние и да повишат своето културно ниво", "Ръководството на колхозите е много отговорна работа… Вие сами разбирате, че в колхоза работят селяни от едно село – сват, брат. Там всичко е така премесено и в родственни, и във враждебни, и във всякакви други отношения, че да се управлява тази работна сила е много сложно и трудно, отколкото да се управлява завод…", «…Ние ще намерим днес в селото значително количество патриоти-колхозници… Но те са патриот в своя колхоз. Както винаги селянина вижда само своя селски двор – по-нататък и целия свят да му дадеш това него не го интересува, а само своя колхоз и успехите на своя колхоз. Има сред тях и добри председатели, но те са болни от колхозна ограниченост…", "А какво означава социалистическо стопанство? Това означава, че това стопанство като част от цялото стопанство не трябва да бъде изолирано, съвършенно независимо от останалите стопанства".

 

image

image

В 1934 година бил убит С.М.Киров. Както показало следствието, в страната съществувала развита мрежа от опозиция, която взела курс на насилствено сваляне на властта, за което се заела с вредителство и терор. Класова основа за нея служили остатъците от разбитите класи, преди всичко разкулачените. Калинин подписал постановление ЦИК СССР "Внасяне на изменения в действащия наказателен кодекс на съюзните републики". Започнали репрессии против враговете на народа, достигнали кулминация през 1937-1938 година. Параллелно се извършвали открити съдебни процеси над контрареволюционни десни и троцкисти. Калинин, като председател на комисията по съдебни дела при Политбюро на ЦК ВКП(б), държал тези процеси под личен контрол, разбирал жалбите и се притичвал на помощ на тези, които действително станали жертва на несправедливост. 

През 1936 година на VIII Конгрес на Съвета на СССР била приета нова конституция. През 1937 година били назначени избори в Советите на депутатите от трудещите се. В Ленинград кандидатурата на Калинин била издигната от трудовия колектив на много производства, в това число: "Руский дизел", Завод имени Ленина, ЛМЗ, ЛОМО, "Электрик", "Красний Октябр", Цигарената фабрикя имени Урицки и т.н. На 12 ноември Калинин бил единодушно избран за депутат на Съвета на Националния Върховен Съвет на СССР. На 1-а сесия на ВС на СССР Калинин бил единогласно избран за председател на неговия президиум.

На 22 юни 1941 година фашистска Германия нападнала СССР. В извънредна обстановка Калинин подписал указ за създаване на Държавен Комитет по Отбрана на СССР начело с Й.В.Сталин и предаване на цялата власт на комитета.

По време на войната, вече болен, Калинин нееднократно ходил до фронта.

След войната, в 1946 година се състояли избори за ВС СССР. На общото събрание на работниците и служещите в Кировския Завод (така от 1934 година се наричал "Красний путиловец") Калинин бил издигнат за кандидат за депутат. Неговата кандидатура била поддържана и от други заводи, в това число Невския Машиностроителен Завод, "Красним треуголником", Завод имени Енгелс (по-късно "Светлана") и т.н.

Във връзка с тежкото здравословно състояние на I-атa сесия na ВС СССР II свикване не преизбрала Калинин за председател на президиума. Нов глава на СССР бил избран Н.М.Шверник. Калинин бил избран в състава на президиума ВС СССР.

На 3 юни Михаил Иванович починал. Погребан е на Червения полщад близо до Кремълската Стена.

Кинохроника с прощаването с Михаил Иванович Калинин:

 

Ю.Барышев




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 746556
Постинги: 1752
Коментари: 230
Гласове: 357
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031