Злокачествеността на фундаменталните изменения на руското общество за последните двадесет години отдавна за мен е безпорно. Техните основни резултати са общоизвестни: гигантско социално разслоение, масова диващина и измиране на населението, деиндустриализация и прочие. Много вече е написано за деградацията на културата, демонтажа на системата на висшето образование, здравеопазване, социалното осигуряване. Но именно мащабите и тоталното разрушение на руската (строго говоря, съветска) промишленост, според мен са все още неосъзнати. Именно затова в своята статия аз считам за необходимо да разоблича някои разпространени на това илюзии.

Разбира се, инженер–технолог на отделно взет металургичен завод просто не може да притежава всички изискани за обобщение данни. На твао аз и не претендирам. В мое разпореждане са само собствения производствен опит и информация, получена от колеги. Определена валидност на тези сведения може да придаде следното обстоятелство: ключови клиенти на моето предприятие (фактически монополист по производство на определена номенклатура изделия) явяващи се заводи от авиационния и ракетно–космически промишлен отрасъл, а така също множество машиностроителни заводи с различна специализация, а доставчици – водещи металургични комплекси на Русия. Разбира се на някои от тях е пребивавал и автора на тази статия.

Напълно уместно е основно да става въпрос за един от най-благополучните и печелещи заводи в Русия. Не е трудно да си представим, какво се твори на по-малко рентабелните предприятия.

Другите ще допълнят и изправят изказаните тук тезиси и предположения.

Трябва да се започне разбира се с материалната база на тежката промишленост. Общоизвестно е че голямата част от действащите производства е наследена от съветски времена и от тогава не е била подлагана на никакви значителни изменения и усъвършенствания. Но да говорим за пропуснато наследство в този случай едва ли е уместно – днес трябва да се говори по-скоро за развалините в пряко значение на тези думи. Всяка машина изисква регулярен ремонт и смяна след изтичане на определен срок. Между другото в Русия от началото на 90–те години огромно число единица оборудване е било законсервирано или не се е ремонтирало въобще, още повече – просто унищожено, разкомплектовано на резервни части или превърнато в скрап. Останалата (впрочем, незначителна) част, колкото може да се съди се намира в доволно жалко състояние. Целият ужас на ситуацията се заключава в това, че често оборудването просто е невъзможно да се отремонтира, защото са необходими за това резервни части, които няма от къде да се вземат – заводите–производители вече ги няма. В моя цех се получи така, че двойка съветски машини с ЦПУ не подлежаха на ремонт поради невъзможност да се почини електронната система за управление (мисля си не трябва да се обяснява, в какво състояние днес се намира промишленатя електроника в Русия). Наложи се изцяло да се премине на машини с ръчно управление, което е меко казано, явен регрес. Локални оазиси, с блестящи нови технологични линии (напр., Виксунский листопрокатен комплекс), в мащабите на Русия можно смело да пренебрегнем. На тежкото машиностроене през 90–те години бе нанесен смъртен удар; несъмнено, по ниво на производство на машини, ковашко–пресово и прокатно оборудване ние се върнахме в 30–те – 40–те години на XX век. Никакви големи закупувания на ново оборудване и още повече модернизация на съществуващо производсто средностатистически завод не е в състояние да произведе. Голяма част от заводите просто изхвърлят за скрапц старото.

Не отдавна ми се наложи да взема участие в инвентаризацията на цеха. Преглеждайки на отчет цялото оборудване, което е установено на участъка, аз окончателно се убедих в това, че действащото производство (едно от най "напредналите" в съвременна Русия) в сравнение  със съветския период представлява някакви остатъци – от билите производственни мощности са се съхранили едва 10–15%.

На практика това означава, че голяма част от цеха просто пустее или е обхванат от белзмълвни машини или даже цели автоматизирани производственни линии, предназначението на много от които за мен (както и за всеки неотдавна дошъл в завода) е абсолютно неизвестно. Това мъртво желязо произвежда гнетящо впечатление, напомнящо остатъците на неотдавна загинала цивилизация.

Модернизация в мащаби на предприятия често носи частичен и непълен характер. Ние виждаме, че даже когато за нейното осъществяване има средства, тя се провежда совершенно стихиино поради липса на подходящи за това кадри (технолози, проектанти, конструктори и пр.).

Логично е да се предположи, че съхранените производственни линии се поддържат в изправен вид. Но не е така. Напротив, те се експлоатират често съвършенно варварски. Основните причини за това отношение ние ще разгледаме по-долу; засега ще добавим, че пълноценен капитален ремонт, по принцип се, прави тогава, когато оборудването просто се чупи и това поставя под заплаха производството на продукция – а значи и получаването на печалба от собственика. Например в моя цех за спирането на стан за месец с цел провеждане на капитален ремонт се наложи съставянето на огромно количество книги за подписи на всички ключови специалисти в завода, обясняващи от какво за кратък промеждутък от време се увеличило числото на несъответстващи заготовки, брак, повреди на машинни възли, и едва тогава собственика реши за планово спиране на оборудването.

С тъжна усмивка слушам сентенции в дух, че собствениците най-после поумнели, повсеместно мислят за развитието на своите предприятия и т.н. Всеки ден аз виждам резултатите от подобна "грижа". Развитието на предприятията винаги трябва да бъде свързано(минимум!) с увеличаване на производственните мощности, модернизация на производства, разширение на номенклатурата на произвеждана продукция, ръст на числеността на персонала. Днес в условията на практически пълно отсъствие на капиталовложения, отиващи на обновяване на оборудването, и постоянно възобновяема "оптимизация на числеността на работниците" да се говори за каквото и да било развитие е странно. Нужно е да си има в предвид, че за руските капиталисти ефективното извлечение на печалба съвършенно не е свързано с промишлен ръст или развитие на предприятия, или грижа за перспектива. Даже аз смея да твърдя, че дългосрочните големи разходи за руските буржоа не са изгодни. С отчитането на нестабилността на руската икономика и степента на корумпираност на руските чиновници, на бизнеса е много по изгодно да експлоатира максимално наличното оборудване, поддържайки определено ниво на печалба, а за капиталовложения и изгодни кредити в случай на насъщна необходимост да се обръщат към държавата. (Авторът акцентира вниманието на читателите на Русия, повторяйки този стар либерален мит, че където има добър, нормален капитализъм и там производството се развива, а някъде в частност, у нас в Русия, ненормален капитализъм, а то и въобще не е капитализъм (тук вариантите за "обяснение" са пълни) и затова всичко у нас е лошо. Всъщност в епохата на империализма, в каквато се намира днес световния капитализъм и руския също, капиталистите се стремят не просто към печалба, а към максимална печалба. И това кардинално сменя техния подход към всичко, в това число и към производството. Работят само тези сфери от икономиката, където нормата на печалба е не десетки, както преди, а стотици и хиляди! И във всяка страна такива отрасли са различни, в зависимост от техните особености, както исторически, така и географски, и прочие. Например в Китай промишленото производство се е развило до толкова, защото е безкрайна евтината работна сила — населението на страната е толкова бедно, че е готово да работи за шепа ориз. В Русия подобно не се наблюдава даже днес, в кризата, макар че работатат отива натам. Но затова в Русия има суровини и най-главното — в съветско време беше построена превъзходна инфраструктура, на която капитала да инвестира не иска. Тези енергетично-суровинни отрасли на руската икономика дават хиляди проценти печалби! Та какъв капиталист при такива условия ще се занимава с там някакво си производство? Не трябва да считаме капиталистите за идиоти. Те постъпват така, както и трябва да постъпват — в съответствие с икономическите закони на капиталистическия способ на производство. Друга работа е че ако руския народ, трудещите се — работническия клас и инженера с такова отношение на капитала към развитието на страната не са съгласни, значи трябва да вземат властта в свои ръце и да установят свои порядки, както това са направили техните деди и прадеди през 1917 година. — прим. РП) Рентабилността на производствата осигуряват работниците, майсторите и технолозите, работещи за мизерна заплата, в тежки условия, на морално и физически остаряло оборудване произвеждащо конкурентоспособна продукция (често и на експорт). Така в съвременна Русии ефективността на мениджмънта и компетентността на собственника практически на нищо не влияят. Друга работа е че рано или късно това положение ще свърши… Не трябва да забравяме и това, че в голяма част от случаите едрата собственост е попаднала в нечии ръце след редица съмнителни сделки или машинаций (просто казано, законни собственици в Русия са много малко) – следователно, почти винаги в известна степен е реална възможността от отнемане на предприятие от бивши собственици, конкуренти или държавата. (И отново автора недоразбира същността на процесите, за които говори. В буржоазна Русия въобще няма нито един законен собственник! Основно тази маса, тези средства за производства, които владее руския капитал у нас в страната, това са бивши съветски предприятия, принадлежащи в СССР на работниците и селяните. Те са били просто взети от съветския народ в Перестройката! Друга част от средствата за производство, нищожно малка, била допостроена вече в буржоазна Русия от новопоявилите се частни собственици. Но и тя не може да се признае за законна, защото основата на нейните капиталовложения, които трябват за организацията на всяко предприятие — имат същия този съветски источник, т.е. това са средства, откраднати, отнети от трудовия народ на Русия. А и строили тези нови предприятия не капиталистите лично — а експлоатираните от тях наемни работници, т.е. всички тези работници, инженери и т.н. — прим. РП).

И последнo –напълно е възможно, най-далновидните от числото капиталистите, чийто бизнес не е свързан с добива или транспортировката на суровини, вече са осъзнали, колко мрачни са перспективите от голяма част от отраслите на руската промишленост, и затова не се жалят да влагат в тях своята "кръв". (Тези капиталисти не влагат защото, мечтаят за същите тези свръхпечалби, с каквито разполагат енергетическите монополии. Те искат такава доходност за себе си от сферите на приложение. И затова ако нямат такава възможност строят развлекателни центрове и офиси, в това число на мястото на бившите промишленни предприятия. Печалбата да е по-висока! И много висока! Ето къде е главната причина! И решението тук е само едно — да се откажем от такава икономика, в която печалбата е главна за всичко! — прим. РП).

Вижда се, необратимите изменения са обхванали не само състоянието на оборудванията. В голяма степен те са обхванали и кадровия състав на бившите съветски заводи.

Да започнем с последствията от катастрофиралата система на висшето техническо образование. Тук е важен факта, че за първото десетилетие след разпада на Съветския Съюз в условия на липса на квалифицирани специалисти (в голяма част от случаите намерили работа не по специалност) производственните предприятия се наводнили с огромно количество дилетанти, недоучили, невежи, а често и откровенни мошенници. С течение на времето и в резултат от кариерния ръст хората от такъв сорт заели множество ключови длъжности (за редки изключения и разбира се по незаконен път).

Последствията от такава ротация на кадри се оказали, без преувеличение, катастрофически.

На мен вече ми се наложи да пиша за странните изменения в структурата на производственните предприятия, в резултат на което "командните висоти" се оказали в ръцете на бездарни и безполезни хора, често именуеми "офисен планктон" (виж. статията "Защо аз не искам да бъда "бяла якичка"). Eдновременно с тoва твърдение на деградация се подложиха основни заводски служби и отдели (производственни, технологически, конструкторски и ремонтни), наследени още от съветско време. Накратко същността на указаните процеси е следния: подразделения, работещи преди в тясна връзка с основни и вспомогателни цехове, днес постепенно все повече се отстраняват от производственна дейност, и по специфика на своята рутинна канцеларска работа неизбежно отиват към "белите якички", препълващи офисите на заводските управления. Не странно, че това способства за безумното копиране на западните стандарти на управление на предприятием (например, необходимостта едва ли не на ежеседмични разработки на "фалшиви" мероприятия по "усъвършенстване" на производството, а така също стотици документи и отчети в рамките на "системата на менажмента по качеството", нужни само за да се премине през някакъв западен аудит, и прочее).

Да речем производственните отдели, идеално отговарящи за планиране, координация и съгласуване на работите на основните цехове, постепенно превръщащи се в придатък на службите по маркетинг и продажба, посредством които последните диктуват своята вола на ръководството на цеха. От една страна, нищо удивително в това няма: планирането на производството изисква, преди всичко добро познание на технологиите и възможностите на производственното оборудване в цеховете. Напълно обяснимо, е че за времето на промишлен спад в 90–те години такъв род знания останали в голямата си част непопулярни и били частично загубени; малко по-трудно е да се разбере, защо не са били популярни днес. Парадоксално, но в съвременните пазарни условия в основата на планиране на работите на предприятията лежи чист волунтаризъм – планът се формира на основа всички заявки, които са се натрупали от отдел продажби, и продължават да се допълват в течение на месеца (разбираемо е че така "висшите" мениджъри се опитват да се покажат пред собственика). (А какво тук е парадоксалното, ако основния икономически закон на империализма е получаване на максимум печалба? Всичко тук е логично и така трябва да бъде. Самият автор пише, че подобно е не само в Русия — навсякъде, в страните от запада е същото. Капитализмът в стадии на империализма деградира, за господстващата класа буржоазия "искам" става по-важна от "мога", от тук е и волунтаризма на мениджърите, които изпълняват волята на своите стопани — собственниците на предприятия. — прим. РП).

Всякакви предупреждения от страна на цеховото ръководство за това че не може да се изпълни плана по обективни причини (с разчети на натовареното оборудване, производителността на пещите и агрегатите, време на механическо изпитание и т.н.) се възприемат, като опити съзнателно да се намали печалбата и да се отказване от своите служебни задължения. Но никой освен цеховите специалисти, не е способен да разчете обема от продукцията за месец, която да се щампова, валцува, термически обработва, издължи и пр. A и не трябва. Съвременните "производственници" в това отношение малко се отличават от отдел продажби – за тях не съществуват никакви обективни трудности, проблеми и "тесни" места, всичко това не е нищо повече от смесени фантазии на работниците в цеха. (Напълно логично е отношението, което отново се явява пряко следствие от законите на капиталистическата икономика. Идеалистическият светоглед в този период доминира, всякаква обективна причинно-следствена връзка се отрича, господства субективизма. — прим. РП).  

Резултатът от това пренебрежително отношение към реалния проблем е напълно предсказуем: от месяц на месец сроковете на доставка систематически се сриват (разбираемо поради "небрежност" на работниците и техните непосредственни ръководители). Трескавите опити на висшето началство по изправяне на положението в края на месеца се свежда до шантави противоречиви указания, истерии и заплахи. Идиотизмът на тези повтарящи се аврални ситуаций се заключава в това, че премиите в цеха се назначават от същите тези сътрудници на производственните отдели; логично би било да не се плащат на всички, но така да постъпи не смее никой – много висока е вероятността от това, работниците просто да избягат от завода. Остава само всеки месец косвенно да подтвърждаваш собственната си бездарност и безмисленост на назначените премии (приблизително един и същ размер) "виновници" за провала. Неумениетo и нежеланието на т.н. "производственници" да вършат своята работа често водят до абсурд: случва се те да заставят работниците в цеха в края на месеца срочно (буквално в течение на часове) да съставят график на сдаване на продукция за следващия месец (в цеховете това се нарича "записки на лудия"), а след това имат наглостта него да посочат за неизпълнение! Уместно би било да се предположи, че в задачите на специалистите от подобни отдели също така влиза оказването на помощ в цеха по решение на текущи проблеми със сдаването, със въпросите на клиента по отклонение от нормативната документация, с превода на несъответстваща продукция на други шифри – именно в това, се състоеше планирането в съветско време. Уви, днес от подобно съдействие на цеховете от страна на "производственниците" не може и да става дума. Работата даже не е в това, че те постоянно са заети с попълване на всевъзможни форми на отчетност, работа с информационните системи на предприятията, изпълняване на всевъзможни капризи на отдел продажби, отдел покупки и прочие "мениджъри"; основния проблем, както вече се говори е в тяхното пълно откъсване от нуждите на производството. Редки са опитите да се помогне, което е прекрасно, но безполезно. Например, представителите на тези служби не един път са ми предлагали помощь със съставянето на въпроси към клиента. И какво? Оказа се, че те не са способни да изпълнят свързани с това елементарни  действия – да съберат информация на основание данни за ОТК, да се набере в Microsoft Word примитивен текст за писмо и да се съгласува с всички нужни специалисти. Всичко това трябва да се направи за тях. Повече от това максималното което могат да направят е да позвънят на колега в аналогичен отдел на друго предприятие, и онемяло да предадат своето разбиране на проблема, изкривявайки го повече. Отчитайки по-горе казаното трябва да се констатира, че съветския опит в планирането и управлението на производството е загубен безвъзвратно заедно с производственните мощности. (Загубен, но не безвъзвратно. В условия на действия на други икономически закони, друга общественна форма той бързо ще се възстанови — прим. РП).

За велико съжаление, с технологичните и конструкторски служби работата не стои по-добре: именно тук най-нагледно се проявява катастрофалното падане на техническото ниво на т. н. "инженери" (всъщност, вече "бели", а не "сини" якички) от различни отдели и бюра в сравнение със съветския период. Примери много; аз ще се огранича с тези, с които ми се е наложило да се сблъскам лично в различните предприятия.

Да започнем с елементарното умение грамотно да се разработват чертежи на детайли, т.е. владеене на основни инженерни графики и чертожна геометрия. На мен са ми известни примери на неграмотно съставени чертежи на щамповани детайли (с неправилно показан разрез), утвърден от главния технолог на едно предприятие и съгласуван с главния металург на другото предприятие. Учудвам се тук именно на това, че грешката на първокурсника (подчертавам, става въпрос не просто за небрежност) извършили двама специалиста от висшата категория на две различни предприятия. Няма нужда да обяснявам, за какво говорят подобни грешки.

По-безобиден пример. В една от служебните командировки по въпроса за качеството ми се наложи да се сблъскам с последствия от грешки, допуснати при съставянето на технически изисквания към чертежа на една от съставните части на дюза на ракетоносител (не беше указан един от задължителните видове контрол). Тук надзора извършвали последователно главния конструктор, главния технолог и главния металург. Признавам, до известно време аз изпитвах известни илюзии по отношение към нашата авиационна промишленост и ракетостроенето. Ня мен металурга – специалистите от авиационните или ракетни заводи ми се виждаха небесни, свръхкомпетентни, опитни професионалисти, не познаващи провали и способни да решават сложни и разнообразни проблеми. Но толкоа по жестоко бе моето разочарование. В командировките си взаимодействах с плахи и ограничени хора, съвършенно отвикнали от сериозна работа. Вижда се че постоянните аварии, отсъствието на нови поръчки, сложните задачи и използването само на стари разработки водят до това, че даже имащите съветски производствен опит работници на такива заводи постепенно губят квалификация, и със своето поведение и светоглед стават офисни служещи.

Създава се впечатление, че от 80–те години на XX век времето за тях е спряло. Разкри ми очите любопитен епизод. По време на пребиваване в цех за механична обработка на възли на двигател видях карта с техпроцеса със скици по операции, оформени със синкав цвят останал тук от 70–те или 80–те години. Аз попитах своя колега–технолог, защо не иска да я замени с нова. Той глупаво ми отговори, че тя и така е нова. Аз се удивлявам и недоумявам. Изясни се че поради липса на компютри (един–два стари ПК на отдел) и нежелание (възможно, неумение) от конструкторите и технолозите да ползват системи за автоматизирано проектиране, тук до днес чертаят на чертожни дъски, като в старите съветски КБ! Уви, както подтвърдиха мои колеги, такова е състоянието на голяма част от конструкторските и технологични служби в авиамоторостроителните заводи. След това аз окончателно се разделих с идеализираните представи за руското авио и ракетостроене. Случвало ми се е да получавам от авиостроителни заводи рекламации на годни детайли, размерите на които са били неправилно измерени с дебеломери (sic!), сблъсквал съм се с неумение на специалисти–моторостроители да ползват съветските ОСТ и ГОСТ по съответстваща тематика, общо срещам примерно едни и същи прояви на регрес и упадък, която е и в моя професионален отрасъл.

Но компетентни хора в заводите от тези отрасли все още са останали, но работят те, както винаги и навсякъде, не в отделите, а в производственните цехове.

Къде по-мрачни примери свързани със стремителен кариерен ръст на невежи и авантюристи. Виждал съм неизвестно от къде попаднал човек, със съмнителни морални качества, абсолютно нищо не разбиращ нито в управлението на производство, нито в технологиите, за час станал началник на тръбопрокатен цех. След две години, видимо лишил се от протекции, той с позорно напуснал завода, оставяйки след себе си недобро впечатление. Ще си кажете, че повече не може да намери друга висока длъжност. Но неотдавна аз узнах, че той ръководи едно от подразделенията на завод, където се произвежда "МиГ" (в Нижни Новгород). Аналогичен е случая с началник на една от ремонтните служби в моя завод, самодоволен "карец", тъпак и лентяй. Сега  – главен инженер в едно от водещите предприятия на ракетно–космическия отрасъл (в Подмосковието). Sapienti sat. (И тук няма нищо странно. За империализма това явление също е закономерно. Защото империализма— това е паразитизъм на квадрат. Капиталистите не участват в никакви производства, те се ръководят от верни подмазвачи. Производството работи само по себе си, държи се на плещите на работниците и цеховите инженери. — прим. РП).

Аз отдавна престанах да се удивявам на многото профани, дилетанти и недоучени във всички служби на предприятията във всякакви отрасли от промишлеността. Мен крайно ме тревожат все по честите прояви на воинстващо невежество, започващо да доминира не само в сферата на управление на производството, но и в технологиите, конструкторските разработки и пр. Става въпрос за тези случаи, когато невежеството е отделено от производството и живее в света на илюзийте на ръководителя съчетава се с прекомерни, нищо не подкрепени амбиции, и всичко това – при отсъствие на всякаква отговорност за своите решения. (Прекомерните амбиции са следствие от господството в идеологическата сфера на субективния идеализъм. Помните ли пресловутия "плурализъм"? С него всичко и започна. "Ти си достоен!» Защо си достоен, какво си направил за хората, за обществото, кого представляваш — всичко това не е важно, достоен си и край. Защото си ти. Така позитивизма и мистика управляват повсеместно във всяка област на капиталистическото битие. "Всеки вредител — агроном" (руска пословица). Авторът говори за ръководителите на производственните предприятия, но те какви основания имат за своите прекомерни амбиций. А какви основания има студента-първокурсник. Нищо още не знаещ и не разбиращ?  Или домашната прислужница трудно завършила 9 клас. Но затова "Това е мое мнение!" Тя вече има мнение представятели си? Знание няма, а мнение има… Какво тук да се удивляваме, след като четвърт век тази глупост се лее от всички телевизионни канали? От къде да се вземе адекватност и отговорност, ако пълната безотговорност и живота за един ден — това е закона на капиталистическото общество? — прим. РП).

Ще се опитам да поясня с примери, с които съм се сблъскаллично.

В производствения цех на съгласуване донесоха комплект с чертежи на щамповани дитайли с малки допуски и прибавки на механична обработкь (както ни се обясни по-късно, така е било замислено, " за да се привлеч заявителя"). Когато техническите специалисти на цеха се опитаха да обяснят на висшето ръководство, че чертежите са разработени некорректно, защото на няма как на действащото деформиращо оборудване да се получи такава точност на размерите без механична доработка е невъзможно, техните подписи просто ги махнали от списъка, и чертежите в такъв вид се съгласували с клиента. Дълго време годната продукция се получаваше и даваше в цеха благодарение на запаса по маса и допълнителното механично доработване. Но когато обема заявки за това предприятие се увеличили, и обстъргването на тези изковки започнало да спира обработката на продукцията за другите заявки, ръководството прие решение да намали масата на изходната заготовка и така заставя цеха да премине без допълнителни операций. Работниците от цеха в течение на известно време се опитваха да получават продукция с все по-малък разходен коефициент и след това да го довеждат до чертежни размерирчрез механическа обработка; ръководството на това решило да икономисва метал(!) продължило да намалява масата на заготовките. Между другото, от предприятието–заявител започнаха да постъпват първите тревожни сигнали за брак по вина на доставчика: след окончателна механична обработка на детайлите все по-често оставали локални участъци т.н. "черноти". Всеки занимаващ се с механична обработка инженер знае, че в такива случаи привките трябва да бъдат увеличени. Но ръководството направило друго, според тях правилно: в цеха просто не искат (и не умеят!) да работят. В края на краищата масата на заготовките паднаха дотолкова, че механически да се доработват нямало смисъл и даването на продукцията в цеха ставаше с многократна калибровкь по диаметър (става въпрос за пръстеновидни детайли) и с отчитането на всички допускаеми в чертежите отклонения – често фактически на предела на минусови или плюсови допуски. Висшето ръководство взе своето: проблемите с механичните доработки били решени, а времето на технологичния цикъл на изготвяне на изковки радикално се съкратило. Основен резултат от кампанията се оказа зашеметяващ: бракуваните детайли започнаха да се връщат от заявителя с вагони. Трябва да дадем длъжното на висшето ръководство: то веднага направило правилните изводи и взело за разработка адекватни мероприятия по подобряване на качеството(в духа на това, което предлагаха в цеха още на стадии разработка на чертежите). Но било вече късно. Заявителят отдал предпочитание на китайски доставчик. За да се оправдае ръководството обявило, че производимата по-рано продукция не била рентабелна…

Друг пример по ниво на абсурдност описва събитие близо до творчеството на Кафка.

Металурзите знаят, че за всяка марка материал се установява определен температурен интервал на деформация, в пределите на който метала или сплавта имат удовлетворителна пластичност; а съблюдението и при обработка под налягане (в съчетание с последваща термична обработка) гарантирано осигурява получаване на оптимален комплекс от механични свойства. При деформация на огнеупорни сплави на основа никел, пластичността на които по принцип са по-ниски в сравнение със стоманите, този интервал е много тесен, а в неговите предели такива материали по принцип са склонни към разрушение (растрескивание). Просто казано несъблюдението на температурата в началото и края на деформацията много лошо влияят на качеството на изделията.

Представете си че един от главните специалисти в завода в областта на технологиите по "леене" и във въпросите на металоведението и теорията на обработка на метали под налягане, прочел в някоя книжка, че общоизвестните температури при нагряване под деформация за огнеупорни сплави са завишени и това отрицателно се оказва на механичните свойства на готови изделия. Изпитващ маниакална страст по новаторството (даже въпреки здравия смисъл!), той решил да опровергае изводите на изследванията от няколко поколения съветски учени и наредил да се намали температурата на нагряване за едни от отечествените сплави на стотици градуси. Първите резултати от новата ("усъвършенствана") технология за работниците в цеха се оказали обезкуражаващи. На всички операции и преходи на заготовките в процеса на деформация се образували груби ("студени") пукнатини. Постоянно възобновяваното механично отстраняване на пукнатините след всяка операция водела до колосална загуба на маса. Главният резултат от въплъщението на бълнуваната идея станала невиждана преди, масова и стабилна изработка на изделия по геометрични размери. Оглупели от такава изумителна (във всеки смисъл!) технология на работниците в цеха било обявено, че е виновно ниското качество на метала, или…неизпълнените указания на ръководството по намаляване на температурата, и било приказано да се продължава деформацията с понижени температури. Това безумие продължило около седмица, докато един от технолозите в цеха не дошла в главата му лудата мисъл – отново да попробва да деформира заготовките с температура, препоръчана от всички съветски справочници. Интензивното ообразуване на цепнатини се прекратило, което, въобще говоря е неудивително. Но официални санкции на деформиране с нормални температури никой не давал, а в такъв случай неизбежно възниква въпроса: а защо трябваше да се правят тези опити и вместо годна продукция да се получава почти неизправен брак? Абсурдността от положението за работниците в цеха били очевидни: от една страна, не трябва да не се изпълняват указанията на ръководството, а от друга – трябва със всякакви способи да се спре производството на несъответстваща продукция. Аз няма да се спра на това как да се спрат тези взаимоизключващи се условия…

Самата възможност за възникване на подобна кошмарна ситуация, когато за да се произведе годна продукция с авиационно предназначение е необходимо да се действа (с огромен риск!) въпреки указанията на ръководството е тревожно. Страшното е че това трябва да са технически специалисти. Висшите мениджъри, за много от които разбирането на техниката и технологиите е просто унизително, охотно вярват на убедително лъжещи шарлатани, нехранимайковци, дилетанти с красиви дипломи и свидетелства, и не се доверяват на хора  с огромен производственн опит, което се проявява в постоянно съкращаване на ИТР в цеховете. Освен това този случай прекрасно отразява отсъствието на контакт и гигантската пропаст между научните отраслеви институти и отраслевите предприятия. В съветско време това щеше да е невъзможно- за неснован волюнтаризъм и пренебрежение на научно–производственните данни човек щеше да бъден лишен от длъжност, но и щеше да отговаря за своите действия пред съда. За съжаление аз нямам никаква увереност, че подобни експерименти и мероприятия (даже рядко) не могат да се проведат в други промишленни отрасли, например, под видд на намаляване на издръжки, съкращаване времето на технологичен цикъл и т.н. (И това е напълно логично. Общоизвестна е насочеността на капиталистическото производство в последните десетилетия на намаляване качеството на продукцията за стимулиране на търсенето. Това, за което разказва автора на статията -за падането на качеството се явява едно от нещата. Защото главното е да се продава и получава печалба, а с продаването на стоката работодателя, удовлетворява ли потребността на купувача, капиталистическите производители не се интересуват. — прим. РП).

Не мога да не отбележа също така някои случаи, илюстриращи състоянието на съвременните конструкторски отдели и служби. Ще започна с кошмара, който се оказа след установяването в цеха на новата щамповачна преса. Окончателното решение за такава закупка бе прието от ръководството след редица съвещания, на които главните специалисти на завода казаха всички преимущества на новата машина: повишена точност и производителност, пълна автоматизация на всички ходове и движения, удобство и простота при обслужване. На този стадии у сътрудниците на цеха се появиха подозрения: никой не съобщи за особеностите на конструкцията на пресата, за технологията, по която е проектирана – само за нейните забележителни възможности. Първи тревожен знак, предвещаващ големи трудности, стана началото на монтажа, когато всички забелязахме страността на агрегатната конструкция: тя не бе колонен, а раменен тип, което въобще не е нехарактерно за мощните преси за гореща обемна щамповка. По нататък стана ясно, че новата (немска) преса е ужасно бавноходна: скоростта на предвижване и притискащите плъзгачи се оказаха два пъти по ниски старата (съветска). След това стана очевидно, че щамповъчната екипировка на новата преса е установена по много сложен начин, като се изключва възможност за бързо преминаване и това още повече намалява производительността. След това проблемите започнаха да възникват едни след други подобно нарастваща снежна топка (всички зафиксирани нямам възможности): програмата за управление се оказа крайно неудобна и сложна в усвояване, отсъствието на мощни направляващи колони водеше до постоянна "асиметрия" на плъзгачите, първите пробни пускания на пресата за отработване на технологиите на щамповка стабилно завършваха с неуспехи; по-късно се установи, че прехвалената немска точност е достижима само при много малки скорости на деформации, което веднага наложи ограничения на използването и за щамповане на заготовки от "капризните" огнеупорни сплави. Окончателното прозрение настъпи при горещите изпитания на пресата, превърнали се във възмутителен фарс и профанация. Нито един параметър от задаваните от оператора не издържа. Нямаше нито един цикъл от щамповането, който да не беше преминал без отклонение или повреда. И накрая представителите на немската фирма (съдейки по наглите им лица и набора от универсални отговори – откровенни мошенници) и заводските "проектанти", които ни говореха за "нормалния процес на усвояване на новото оборудване".

По-късно след подписване на протокола за окончателното приемане на пресата и успокоението на нервите, аз разбрах, къде е причината за преднамерените лъжи на заводските конструктори и ръководителите на проекта. Трябва ли да се съмнявам в собственото си дребно невежество и бездарност, а също така откровенната некомпетентност на висшето ръководство? Не. Именно затова на изпитанията, словно при шествието на голия крал в известната приказка, почти всички бяха принудени да мълчание. За да не занимавам читателя с подробности ще резюмирам: пресата се оказа предназначена за студено щамповане (т.е. за експлоатация в съвършенно други условия). Неизбежно възниква въпроса: какво ниво на компетенция трябва да имаш за да се изкажеш за този лош инвестиционен проект? А той се водеше от няколко ключови служби на предприятието, включително конструкторския отдел и службата на главния инженер…

Аз бях също така свидетел на много странна ситуация, когато след установка на модула за термична обработка конструкторите, дълго време занимаващи се с подготовката на съответстващия проект (разработен всъщност от ръцете на предприемачите), не успяха да съставят елементарно ръководство по експлоатация и поискаха с тази разработка да се заемат технолозите в цеха (в частност, автора на тези редове). Тяхното обяснение мен ме потресе: оказа се, че ръководството по експлоатация на оборудването трябва да се направи от тези които го използват ("вие по-добре трябва да знаете с какво ще се занимавате на вашия модул"). Ако следваме подобн извратена логика, купувача на автомобила трябва сам да си напише цялата инструкция по своето техническо обслужване. Или ако летеца, сам да усвоява системата на управление и устройството на самолета. Накрая ръководството по експлоатация на модула бе съставено след дълги изпитания и преминало съгласуване с всиички инстанции, упоменати от "проектантите" имаха наглостта да покажат своите претенции и ехидно да се придържат към всяка дреболия. Съгласете се че подобни амбиции за хора с ниво на компетенция, черноработниците изглевдат комично. (Добре казано, именно "черноработници"!Или наблюдажа се интересно явление, когато работническия клас и младия инженерен състав на предприятието са по-грамотни от квалифициран от тези, които ги ръководят. От тук закономерния въпрос — а защо са им въобще ръководители? Когато те са петото колело в количката на производството. И икономически, и организационно руското производство отдавна е узряло за кардинални реформи на собственост, която да постави главата на раменете. — прим. РП).

И накрая, последния епизод. При установката на новия чуждестранен стан от конструкторската служба на завода се искаха две неща: да проектират и установят поддържащ стол и предавателен кран (всички останали работи чуждестранните специалисти щяха да извършват). При първият пробен пуск стола падна, а на крана изгоря електродвигателя. Изготвянето на всяка от двете описани сложни устройства ставаше под личния контрол на главния инженер. Предлагам на читателя самостоятелно да оцени нивото на подготовка на съответстващите инвестиционни проекти в рамките на модернизацията на производственното оборудване и да помисли, какво се твори в конструкторските служби на по-малко развитите предприятия с напълно остаряло оборудване, спряло на ниво 70–те или 80–те години.

Аз мога да дам още много примери, описващи деградацията на техническите служби в предприятията от различните отрасли, но не виждам в това необходимост.

Считам за нужно да се оправдая – аз въобще не съм склонен към идеализация на съветския строй, особенно в късния период на съществуване на Съюза. Недостатъците на съветската промишленост и неефективността на много нейни отрасли са очевидни. (За нивото на политическа грамотност на автора може да си иска повече, да не кажем че е никаква, защото той не е способен да види истинските причини на критикуваните от него явления. А неговата забележка за "неефективноста" на съветското производство може въобще да не приемем — той просто не разбира, какво говори, още повече, че,казаното не го доказва, а чисто демагогически се опира на "общоизвестността". Всичко това ние вече слушахме от буржоазните пропагандисти, ратуващи през Перестройката за капитализъм. Ефективността на капитализма статията на автора доказва много добре. — прим. РП). Но в сравнение със съвременното положение на нещата (и особенно с отчитането на по-нататъшната неизбежна деградация на промишленното производство и родната наука) съветската система, уви, след известно време действително ще ни бъде недостижим идеал. (Тя по принцип е недостижима за капиталистическото производство идеал. Защото тази промишленост е на по-висок общественно-икономически строй. Даже да се повтори това в условия на частна собственост на средствата за производство е невъзможно, да не говорим да се развива.
Добре ще е ако такива другари, както автора на тази статия, разберат накрая, че една само профессионална грамотност на съвременния човек е крайно недостатъчна за да се ориентираш в живота. Даже най-добрия специалист е марионетка в чужди ръце, ако няма политически знания и не вижда класовите корени на ставащите пред очите му явления и събития. — прим. РП).

И такa на основa приведенaта по-горе информация може да се направят някои изводи.

Руската промишленост умира. Уверено да говоря за това ми позволяват съвършенно явните признаци на регрес:

— напълно остаряло оборудване, което често вече няма смисъл и възможност да се ремонтира;

— технология, замряла в най-добрия случай на ниво 80–те години на XX век;

— отсъствие на нови научни и конструкторски разработки;

— целенасочено разрушаване на системата на висшето техническо образование, водещо до катастрофално падане на нивото на подготовка на инженерите от всички специалности;

— бездарно и неeфективно управление na предприятията и промишлените отрасли, като цяло;

— постоянно съкращение и "оптимизация на числеността" на персонала, заето в производството в съчетание с аномалния ръст на количеството на работните места за "белите якички";

— тотална забрава или загуба на съветския опит в краткосрочното и дългосрочно планиране;

— абсолютна непопулярност и непрестижност на производственните професий;

— перманентно отсуътвие на капиталовложения в развитието на заводите.

Както и в случаите с образованието, науката и т.н., всички тези тенденции внимателно се маскират и скриват от властта. Да се разчита и надява, че процеса на израждане може просто така да се спре или да се обърне назад без приемане на радикални мерки, би било неразумно и недалновидно. Паразитирането на съветското наследство не може да продължи вечно. В близките години, когато се уволнят и последните специалисти със съветски производствен опит и на тяхна смяна дойдат подобни варвари (виж. моята статия "Новите хора") випускници от началото на XXI век, ще стане гигантски откат на страната по всички позиции.  (Той вече е станал — самия автор по-горе е писал за това. Само че скромничал — ние се намираме не на ниво 30-40 г. на XX век а още по назад- на ниво 1916-1917 г., края на Първата световна. Капитализмът закономерно приведе страната до този резултат — до пълна разруха и упадък във всички области от живота. — прим. РП).

Воинстващото невежество на висшите технически ръководители в съчетание с небрежността и непрофессионализма на много инженери от низшето и средно звено неминуемо ще доведе до редица сериозни техногенни катастрофи. Ще настъпят тъмни години. След известно време Русия отново ще се окаже невежа и неразвита страна с бедно и разединено население, живеещо в едномерен свят на илюзий (разбира се без представителите на компрадорския елит и паразитната "средна класа"). От руската промишленост, вероятно ще останат само заводи по производство на комплекти за големите западни фирми, или "отверкъчни" (конвейерни) предприятия; при това във всички случаи чуждите стопани неизбежно ще бъдат заинтересовани в съхранение, дори във влошаване на нищетата на основната маса от населението (а защо тогава да се пренася производството в страни от третия свят?). То този момент има малко време. Вглеждайки се в очакваното ни бъдеще е нужно един път завинаги да се разделим с вредните илюзии за това, че съществуващото положение на нещата е нормално. Необходимо е сурово и безпощадно отрезвяване, свързано с освобождението от всички наложени от управляващата класа представи и идеали. Следва да се разбере, че положението на Русия днес е напълно сравнимо с жестока окупация и бесчовешки враг и че да се спаси руската промишленост в рамките на съществуващия дефектен социално–икономически строй е невъзможно. (Това не е окупация — това е капитализъм, господство на частната собственост на средствата за производство, следствие от което се явяват всички икономически закони на този строй, предизвикващ всички тези отрицателни явления, за които по-горе е писал автора. Авторът говори за "изтрезняване", но трябва да започне от себе си, да разбере, че без политическо знание (под което ние разбираме истинския научен светоглед — марксизма-ленинизма) всеки наемен работник днес е само играчка в чужди ръце. — прим. РП.

Да се спре тази деградация може само радикалното преобразуване на социалната действителност.

Иван Лещинский, ноябрь – декабрь 2010 г.

Заключителен комментар от РП: В самия край автора на статияъа напълно правилно говори за необходимост от "радикални преобразования на социалната действителност". Само социалистическа революция — политическа власт в ръцете на работническата класа и унищожаване на частната собственост на средствата за производство може кардинално да измени положението на нещата, както в руската промишленост, така и в селското стопанство, а значи и в социалната сфера в нашата страна. Никакво друго решение на всички натрупани проблеми, всички общественни противоречия няма и не може да има.Само връщането на това, от което избягахме — връщането на социализма може да направи живота принципно друг — действително достоен съвременен човек, който е сит, щастлив и свободен.