Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2016 22:05 - 22 юни
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 418 Коментари: 0 Гласове:
0



  22 юни — дата, запечатана в съзнанието на мног поколеня съветски хора, тези които са се родили в СССР, и тези, които са дошли на този свят след буржоазния преврат 1986-1991 г.

За съжаление, повече от десетилетие великия подвиг на съветсия народ във Великата Отечественна война се подлага на усмиване и унижение от страна на буржоазната пропаганда. Днес буржоазията използва особо цинични форми на лъжи, превръщайки великата битка на съветския народ против фашистските окупатори в смес от боец и фарс. Победата на първата в историята на човечеството държава на работници и селяни над предния отряд на световния империализъм — фашистска Германия и нейните сателлити е нещо като велико класово сражение, а ни се представя, като победа на полуправославна Руси над обновените тевтонци, а в най-абсурдните твърдения —  преподнасят ни се някакви скици, повече приличащи на новомодни младежки забави на пейнтбол и страйкбол, без да се споменава сериозното описание на реалните бойни действия от това време.

Tова е и понятно, на съвременната власт не са и нужни мислещи хора. Буржоата, както и в производството, така и на война, са и нужни безмълвни, послушни хора. Капиталистите отдавна мечтаят за биологични роботи, но засега такива няма, и са принудени да използват обикновенни хора. А за това, за да ги приближат до роботите, в ход влизат всевъзможни приоми на лъжи и заблуда.

Ето и с началото на Великата Отечественна Война са свързани много лъжливи твърдения на буржоазните лакеи, призвани да опорочат и комунистическата идея, и съветския строй, и достиженията на трудовия народ на Съветския Съюз и неговите ръководители, особенно Йосиф Висарионович Сталин.

Основата на техните измислици се свеждат до това, че "СССР е затвор за народите, където за малка вина си заплашен от многогодишна каторга или смърт", а и "глупостта и малодушието на Й.В.Сталин, който като глава на държавата лично унищожавал всички умни и талантливи хора". Отделно в темата за "Сталин-кръвопиец", където е прието непременно да си "спомним"» за унищожението на "цвета" на съветското военно ръководство. Още една любима тема — за това, че съветското ръководство и лично Сталин "пропуснали" момента на нападението на хитлерова Германия на СССР. За тях фашистска Германия, естественно във всичко превъзхождала СССР — и във въоръжение, и в технологии, и в организации (А защо тогава загубила от Съветския Съюз, те не могат да обяснят. Това буржоазни лакеи не казват, защото в противен случай ще трябва да признаят, че СССР от 1917 до 1941 г. успял не само да догони, но и да изпревари целия останал свят с неговия прехвален капитализъм, който е неспособен даже задните части на социализма да подобри.), а трудещите се на СССР били безправни роби в сталинските колхози и в заводите.  Цялата тази лъжа се съпровождала с красиви измислици по повод ужасите на "тоталитаризма". Употреблявайки това громко, но нищо не означаващо слово, буржоазните пропагандисти непременно се опитват да поставят знак за равенство между фашизма  и социализма: фашизмът, където основната цел е да вземеш от безправния работник  максимум печалба, и социализма основната цел на който е да осигури пълно благосъстояние и свободно всестранно развитие на всички членове на обществото!

За съжаление, в рамките на една статия е невъзможно да се разобличи цялата тази злобна глупост. А и трабва ли? Първо това вече отдавна о добре е направено от хората, живели в тези времена. И второ, което е най-главното, лъжливостта на всички тези глупости е доказана от самия днешен живот при капитализма, който всеки трудещ се добре е разяснил за кого е истината — за неговия собствен клас и неговите класови интереси, или за класовите интереси на буржоазията — нищожно малцинство на самовадеяна измет, нямащи нито чест, нито съвест.

По повод "разправата над невинните", "унищожаването на военначалниците" и други, т. н. "сталински репресии", препоръчваме да се запознаете с книгата на американските автори Майкъла Сайерс и  Алберт Кан "Тайната война против СССР"  (виж. на сайта на РП в раздел "Литература"). Тя е особенно интересна с това, че авторите не се предали на фантазиите, а събрали и обобщили огромнен материал, взет от вестници, мемуари, интервюта и прочие открити источници, не заблуждаващи от себе си нито дума, за което те и пишат в началото на книгата.  У тях всичко е абсолютно доказателно. А практиката, в това число и историческата е главен критерий за истина.

От илюзиите по повод наивността и слепотата на съветското ръководства, добре "лекува" книгата на Е. Хенри "Хитлер против СССР", където автора още през 1937 г. предсказал направлението на удара на германските фашисти, характера и изхода на войната за хитлерова Германия. Аз си мисля, че автора е бил литературен обработчик на анализирани записки на съветския генерален щаб. В това издание не просто се предсказва, а с неоспорими факти се доказва възможното развитие на събитията, описани са способи, с помоща на които фашистска Германия се опитва да успее, и даже са показани тези мероприятия, които хитлеристите използвали, готвейки се за своето нападение. Това са в частност, подготовката на фашистските нелегални в СССР. На страниците на тези книги, са дадени сравнителни оценки на военно-техническия потенциал на СССР и фашистските страни, представена е карта на възможните удари на хитлеристка Германия. Една от целите, които преследвало пускането на тези книги е била да се заяви на агресора за това, че неговите планове не се явяват секрет, и че СССР е готов да посрещне врага с оръжие.

За съжаление, не всичко от това, което съветското ръководство планирало да се направи, и за което практически открито то заявявало от страниците на тези книги, успяло след това да претвори в живота. В частност, не успя напълно да обезвреди фашистската агентура във висшото военно ръководство на страната. Особенно по направление на главния удар на хитлеристите. В резултат на това голяма част от частите в Украйна и в Белорусия утрото на 22 юни 1941 година посрещнали не с изцяло въоръжение и изцяло подготвена отбрана под прикритието на съветските самолети, танкове и артилерия, а в полевите лагери без боеприпаси, без връзка и без командване. Благодарение на тези продажни господа (остатъци от разгромените, но както виждаме,  не сложили оъжие, дясно-троцкистски контрареволюционни банди) в първите часове на войната грамадни запаси съветска военна техника и снаряжение били унищожени или попаднали във врага.  В един само Киевски военен окръг фашистите завладели над 3,5 милиона единици стрелково оръжие! Благодарение ето на тези най-недорепресирани "талантливи" военоначалникци, милиони съветски граждани били убити или попаднали в робство във фашистския агресор.

Но моща на страната не е само армията, армиято — това е върха на айсберга. Моща на всяка държава е нейната икономика. Това е нивото на развитие на техниката и квалификацията на хората, които се трудят в нея, или говорейки с езика на политическата икономия – производителните сили. Разбираемо е че страните с по-развит промишлен потенциал се намират в много по-изгодно положение по отношение на страните с по-малко развит промишлен потенциал. Но това е само едната страна на медала, втората страна на всяка икономика — това са производственните отношения. "Общественното производство има свой живот (или в производството на материални блага, необходими за живота на хората — Й. Ст.) хората встъпват в определени, необходими, от тяхната воля не зависещи отношения — производственни отношения  които съответстват на определена степен на развитие на техните материални производителни сили. Съвкупността от тези производственни отношения представлява икономическата структура на обществото, реалния базис, на който се издига юридическата и политическа надстройка и на която съответстват определени форми на общественно съзнание"(виж. предисловието "Критика на политическата икономия")[1].

Същността на капиталистическия способ на производство се заключава в това, че стотици хиляди наемни работници се трудят за благото на един стопанин, а самите те са доволни само от мизерна част от тези блага, които те произвеждат. При социализма цялото производство е ориентирано на удовлетворение на всички свои постоянно растящи материални и духовни потребности на обществото, т.е. всички работят за благото на всички.

В СССР това са били не просто красиви думи или лозунги. В Съветския Съюз всички граждани са знаели, че се сражават и трудят за щастието на целия народ, значи и за своето щастие, за щастието на своите деца, своите родни и другите, за щастието на тях, за тружениците-познати и незнати. Докато във фашистска Германия много трудещи се разбирали, чи техните сили, здраве, живот или смърт ще донесат изгода само на стопанина магнат – капиталист, а своето благополучие, благополучието на своето семейство и своите деца те могат да получат само, като жалко подаване от лапите на капиталиста, ако е щедър. Именно съзнанието на всеобщото единство, съзнанието за отговорност пред бъдещето на своята страна, своя народ, своите деца правело трудещите се в СССР сто пъти по-силни от подневолните роби на хитлерова Германия. И именно общественно–икономическото и политическо устройство, умножено с таланта, инициативата и трудолюбието на милионите работници и селяни, умножено на мъдрото, научно вярно ръководство на страната, позволили на СССР да се оправи от първите неуспехи, да се изправят и победят.

Ударът, нанесен на СССР на 22 юни 1941г., бил чудовищно силен. Cтрашни били не само прените военни загуби — много страшни били загубите в промишленния потенциал на страната.

"На територията на СССР, окупирани към ноември 1941 година се намирало около 40% от цялото население на страната, произвеждали се 63% от добива на въглища, 68% от чугуна, 58% от стоманата, 60% от производството на алуминия. На територията, временно окупирана от хитлерова Германия към ноември 1941 година се е, произвеждал 38% от целия довоенната брутна продукция от зърно, 84% от цялата довоенно производство на захар, намирали са се 38% от числеността на едрия рогат добитък и 60% от свинете. Дължината на железопътните пътища на територията, окупирана към ноември 1941 година, била 41% от дължината на цялата железопътна мрежа в СССР".[2]

Положението се задълбочавало от факта, че евакуираните на изток предприятия вече не давали продукция в старите райони, но още не били възстановени в новите тилови райони.

Мащабите на тази евакуация днес даже е трудно да си представим.

"Предвижили са се милиони хора, преместили са се стотици предприятия, десетки хиляди машини, прокатни станове, преси, чукове, турбини и мотори. В течение на някакви си три месеца лрез 1941 година било евакуирани в източните районы на СССР над 1 360 големи предприятия, главно военни".

Само си представете — ХИЛЯДА ТРИСТА И ШЕСТДЕСЕТ предприятия! И това не са били днешните ООО с щат от десетина човека, а огромни заводи с хиляди работници и служещи! Нито един такъв завод съвременната дрипава капиталистическа Русия даже да построи не може! А тук не само че са построили, но още и превели в безопасно място, не губейки нито един гвоздей!

"В резултат на военни загуби, а так също от евакуация на стотици предприятия общата промишленна продукция на СССР от юни до ноември 1941 година намаляма 2,1 пъти»

"На тази част от територията на СССР, която била временно окупирана от немските агресори, се произвеждала до войната 33 % от цялата промишленна продукция на страната. Тук трябва да добавим още 33% от промишленната продукция на СССР, която се произвеждала до войната в райони, намиращи се в прифронтовата полоса или непосредственно в зоната на военните действия. Така 66% от промишленото производство на СССР в дните на Отечественната война били подложени на разрушение или повреди".

"Размерът на загубите, понесени от СССР към края на 1941 година, в производството на военна продукция се вижда макар че за този период от август до ноември 1941 година в резултат от окупация, а така също евакуация на промишленост от прифронтовите райони излезли от строя 303 предприятия, произвеждащи боеприпаси. Месечното производство на указаните предприятия се състоял от 8,4 млн. корпуси за снаряди, 2,7 млн. корпуси за мин, 2 млн. корпуси за авиобомби, 7,9 млн. взривители, 5,4 млн. средства за възпламеняване, 5,1 млн. снарядни гилзи, 2,5 млн. ръчни гранати, 7 800 т прах, 3 000 т тротил и 16 100 т аминиева  селитра".

Или хитлеристите успели да унищожат или завладеят значителна част от произведените в света въоръжения, техника и други материални средства, а така също да изведат от строя 2/3 от икономическия потенциал на страната! Нито една друга страна в света не би издържала такъв удар. А СССР не само издържал, но и победил! Това не е просто победа, а ПОБЕДА!!! Такава ПОБЕДА, която още не виждал света!

В това време докато СССР понасял огромни икономически загуби хитлеристка Германия се опирала на експлоатацията на производителните сили на почти цяла поробена Европа.

"Окупираните страни в Европа значително увеличили мощността на военната промишленост на хитлерова Германия. Военната продукция само на едно чехословашко предприятие- Шкода е могла да снабди с много видове въоръжения около 40–45 немски дивизий. Хитлерова Германия използвала в Италия и окупираните страни производственната мощност на автомобилната промишленост, която била около 600 хил.. автомобили годишно. В окупираните страни гитлерова Германия завладяла огромно количество оборудване и подвижен железопътен състав, при това само за пэрвите два години на окупация немците вземали от Франция 5 хил. локомотива и 250 хил.. вагона. Хитлерова Германия завладяла в поробените страни на Европа богати запаси от промишлени суровини и продоволственни ресурси.  Общата сума на богатствата, награбени от хитлерова Германия в окупираните страни до 1941 година, представлява по оценки на Управлението по делата от икономическата война в САЩ, 9 млрд. ф. ст., което два пъти превишава годишния национален доход на Германия до войната. Освен това, хитлерова Германия в широки мащаби експлоатирала чуждестранни работници, числеността на които в Германия достигала 12 млн. чоовека, което позволявало на немците да компенсират иззетото от производството в армията значително количество работници".

Никой в света не е вярвал, че е възможна макар и в малка степен да се възстановят тези грандиозни загуби, които понесъл СССР. Никой, освен трудещите се в  Съветския  Съюз.

«…военната промишленост още в първата половина на 1942 година не само възстанови загубените мощности, но и значително ги увеличи. Започвайки от декември 1941 година, падането на промишленото производство спряло, а от март 1942 година производството отново бързо започнало да се увеличава, нато производството на военна продукция в март 1942 година само в източните райони на страната достигнало ниво на производство, което имало място в началото на Отечественната война на всички територии на СССР".

Сега това ни се вижда просто фантастика — СССР, загубил болшинството си натрупани резерви и две трети от промишления си потенциал, успял за непълни 10 месеца не само да възстанови, но и да увеличи количественно и качественно довоенните обеми военно производство! (Ето защо не трябва да вярваме на нашето днешно правителство на неговите "обективни условия", които не позволяват да се вдигне икономиката на страната. Няма такива условия! Има едно "условие" — нежеланието на буржоазната власт това да го направи! Ето защо тя 25 години разруши страната и днес продължава да я разрушава, не правейки никакви опити даже да излезе от кризата.)

Никой в капиталистическия свят, не е могъл да повярва, че СССР ще се оправи след този тежък удар. Не вярвали, защото, това е действително невъзможно — невъзможно в света на експлоатация и печалба, в света на капитализма, анархията и конкуренцията, където всичко се продава и купува. В свта на капиталистическите отношения това е действително невъзможно! Това е по силата само на социалистическо общество — общество, където всички средства за производство принадлежат на трудещите се и се използват за тяхно благо- за благото на всички трудови хора. Това е напълно възможно в общество, където управлява план, а не анархия; където огромното количество разнообразни производства съгласувано работят за общо благо.

И колко угодно буржоазните лакеи могат да твърдят, че ръководителите на СССР били "стрхливи слепци, икрили се по тъмните ъгли", историческите факти говорят само по себе си.

"Седмица след началото на Отечественната война съветското правителство приело първия военновремеви план — "мобилизационен" народностопански план" за III тримесечие на 1941 година.   …той заменил плана за развитието на народното стопанство за III тримесечие на 1941 година, разчитан на относително мирен период и прието от правителството до началото на Отечественната война"».

"През ноември 1941 година, когато почти целия свят броял "последните" дни на съществуване на Съветската държава, другаря Сталин, ръководи военната икономика на страната предложил да се разработи и приеме голям план за строителство на Урал и в Сибир на нови мощности за черната металургия, като основа на военното производство. В една от тези задачи на сталинското ръководств се изказва великото начинание и увереността в победата, която трябва да се кове и за завоюването на която се изисква сталинска воля и героичен труд".

Задачите, разглеждани в тези планове, даже днес ни се виждат фантастика. А тогава трудещите се в СССР не само ги изпълнявали, но и преизпълнявали!

Ще приведа малък пример. Възможно е той да е некоректен, но, според мен е показателен. Съвременната буржоазна власт вдигна грандиозен шум за строителството на моста през Керченския пролив. За някакви си пет години руските буржоа планират да построят транспортен преход за ж/д и автотранспорт с дължина от цели 19 км! И това в мирно време и при всички достижения на съвременната техника.

Съветските железопътни работници само в една 1943 г. възстановили и въвели в експлоатация също 19, само че хиляди километри! Вие си помислете, ДЕВЕТНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ километра, и то при тогавашните технологии и в прифронтовата зона, под обстрела на врага! След това да се говори за Керченския строеж на сериозно е невъзможно. 

А по повод на новите пътища:

"За период a на Отечественната война в СССР са въведени в експлоатация 10 хил. км нови железни линии, в т. ч. построени железопътните линии: Северо-Печорската, Сорокская — Обозерская, Свияжск — Уляновск — Волск — Саратов — Сталинград, Московската Голяма окръжна, Акмолинск — Картали, Орск — Кандагач — Гурев, Кизляр — Астрахань, Комсомолск — Съветска Гаван".  

При това, Московската голяма окръжна ж/д линия била построена в 1942г. само за два месеца,  при това фактически под носа на фашистите!

Освен извънредно  време е имало и извънредни мерки. Например провеждала се мобилизация на трудоспособно население, не заето на обществен труд.

"Само в 1943 година трудовата мобилизация на населението дала 7,609 милн."

Оказва се, не всички паразити вкарвал в лагерите "тирана Сталин"!  Да, били са въведени и наказателни отговорности за разходки, да редица производства, например транспорта, били преведени на военно положение. Но едновременно с това ударния труд на работниците осигурявали и ударна заплата и ударни, по военните мерки, когато въобще не е било до раскош— трябвало е да бъде живо снабдяването.

"Опирайки се на системата на материално поощрение, придобило широк размах социалистическото съревнование в борбата за изпълнение на държавния военно-стопански  план. Размерът на премийте на инженерно-техническите работници и работниците значително нараснал. Степента на премийте в общата сума от заплати на инженерно-техническите работници се увеличила с 11% в 1940 година до 28% в 1944 година, а в заплатите на работниците — от 4,5% в 1940 година до 8% в 1944 година.

Средномесечната парична заработена заплата на работниците в съюзната промишленост на СССР се увеличила от 375 руб. през 1940 година до 573 руб. в 1944 година, или на 53%, при това във въгледобива тя достигнала 729 руб. а в черната металургия — 697 руб. Средномесечната заработена заплата на инженерно-техническите работници в съюзната промишленост нараснала от 768 руб. в 1940 година до 1 209 руб. в 1944 година, при това във въгледобива тя достигнала 1 502 руб., а в черната металургия — даже 1 725 руб."

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660877
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031