Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2016 18:16 - Какво определя нивото на заработената работна заплата
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 332 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Сумата на парите, които получава работника за своята ра­ботна сила се нарича номинална заработена запла­та. Но тя още не определя нивото на живот на работниците, защото реалното и съдържание може рязко да се измени в следствие от повишение на цените на предмети от първа необходимост, без които работника не може да преживее. Затова се различават още ре­ална заработена заплата, т. е. материални блага и услуги, които работника може фактически да придобие за своята номинална заработена заплата.

Нивото на реалната заработена заплата се определя: от сумата на парите, получавани от работниците, т. е. номиналната заработена заплата, нивото на цените за потребителски предмети, размер за плащане за квартира, газ, електриче­ство, водопровод и други комунални услуги, нивото на данъци и т. н.

С развитието на капитализма реалната заработена заплата нерядко пада. Това се обяснява със следните причини.

Първо- ръст на безработицата. Ако един или два члена от семейството са на улицата, то това непосредственно снижава и номиналната и реална заработена заплата.

Вторo-повишение на цените на дребно на стоки от първа необходимост. Често правителствата в капи­талистическите страни провеждат политика на "замразяване" на заработената заплата, т. е. съхраняване на номинал­ната заработена заплата на достигнато ниво, докато цените за нуждите на работника продукти за потребление растат. Това разбира се намалява нивото на реалната заработена заплата на работниците. Реалната заработена заплата може да намалее и при ръста на номиналната. Така например, среднатата почасова заработена заплата на парижските металурзи от 1938 г. до 1963 г. се повишила 29,75 пъти. Но за това време цените се вдигнали 48 пъти. Френските капиталисти, даже формално повишили заплатата на работниците, все пак спечелили, все пак ограбили, като вземали повече, отколкото дали. Фактически за този период от време реалната заработена заплата на френските работници паднала с 38%. Или пример oт живота на съвременна Русия: таксите на ЖКС от 2008 година до 2015 година са се повишили 8 пъти, а заработената заплата на работниците или е останал  на предишно ниво или се е вдигнала за това време на 10-15%. Така руските работници са били нагло ограбени от капиталистите и собственниците на държавата, към която принадлежат значителна част от енергетическите монополи на страната — тяхната реална заплата се е съкратила в пъти, ако се отчете още и повишаването на цените на другите стоки от първа необходимост в няколко пъти за същото това време.

Трето-усилване на данъчното бреме. Преките данъци — това е просто част от заработената заплата. В ре­зултат от това расте косвения данък, повиша­ват се ценирте на дребно и така намалява реал­нтая заработена заплата. Преките данъци през цялото време ­растат. В сравнение с 1938 г. данъците на един човек през 1965 г. нараснали (в неизменни цени от 1913 г.): в САЩ — 3,4 пъти , в Англия — почти 2 пъти, във ФРГ (в сравнение с Германия от 1938 г.) — 2,7, във Франция — почти 3 пъти. В началото на 70-те г. трудещиете се в капиталистическите страни отдавали във вид на данъци от своите доходи: в САЩ — 27,4%, в Англия — от 21,5 до 36,1, във ФРГ — 36%. Днес тези цифри (данните са от 2011 година[1]) са още по-високи. В капиталистическа Унгария средностатистическия работещ унгарец отдава на държавата, като данъци и социални събирания са средно 52,6% от зарабатените пари. В Белгия — 55,6%, Германия — 50,7%. Над 40% от заплатите се отдават от работниците в Швеция, Франция, Италия, Финландия, Австрия, Дания, Турция, Чехия, Полша, Нидерландия и Словакия. В Русия тази цифра е била през 2013 година 45,7%.

Освен преки данъци съществуват и косвен­ни данъци, т. е. данъци, които се иземват по пътя на повишение на цените на стоките за масово потребление.

"…Косвенните данъци — указвал В. И. Ленин — са най-несправедливите. Косвенните данъци са за бедните". Тъй като работещите са голямата част от населението на капиталистическите общества и се явяват основни купувачи на стоки за широко по­требление, то може безгрешно да считаме, че на тях се падат над половината от всички данъци. С косвенните данъци ( отчита се само ДДС!) руския наемен работник отдавал на държавата в 2013 година 63,7%[2].

Четвърто- ръстът на квартирните плащания. Когато става въпрос за жилище във високоразвитите капиталистически страни — САЩ, Франция, Англия и т. н., то се имат предвир отделните жилща с всички елементарно не­обходими удобства. В тях могат да живеят само високозаплатени квалифицирани работници. В САЩ, например в края на 70-те г. разходите на жилище и комунални услуги били 25—30% от заработаната заплата на наемните работници. За милиони работници даже в такива богати, страни, като САЩ, подобни жилища са недостъпни. Огромна маса от трудещи се са принудени да се сгушват в домове не само неблагоустроени, но и фактиче­ски непригодни за жилища. В капиталистическа Русия днес комуналните плащания в зависимост от региона са от 30-90% от фактическата средна заплата на работника.

Пето-високите разходи за медицинска помощ. В САЩ, например от 1949 до 1965 г. стойността на болничното лечение се е повишило 3 пъти. Днес във второто десетилетие на XXI век в тази богата страна над 1/3 от населението и е лишена от всякаква медицинска помощ. В буржоазната РФ и другите бивши соцстрани трудещите им се налага да преминават от безплатна медицина към платена, услугите на които в същото време постоянно растат, в резултат на което техните заработени заплати се  съкращават в реално изражение примерно на 15-30%.

На нивото на заработената заплата оказват влияние и съществуващата дискриминация в заплащането на труда. Например в САЩ, независимо от навсякъде декларираното равенство, негрите и мексиканците получават от 1,5 до 2 пъти по малко от белия работник, а в ЮАР корен­ните жители — африканците и до днес получават 5-10 по малко от белия работник.

Тенденцията на понижение на реалната заработена заплата се проявява не винаги. Тя има различ­ни форми и темпове. Не в малка степен тя зависи от активността на работническата класа, нейната организованост и умение да отстоява интересите си. Капиталистите разбират своята уязвимост и затова широко използват буржоазната държава за потискане на работническите движения. С нейна помощ те понижават реалната заработена заплата на работниците, добиват се с издаване на различни антиработни закони, ограничаващи правата на профсъюзите, в това число и правата на стачки  — най-икономически опасната за тях форма на борба.

Типичен при­мер за такъв род служи фашистския закон Тафт — Хартли, приет от пра­вителството на САЩ през 1947 г. По този закон профсъюзите били ограничени в правото на сключване на колективни договори с предприемачите. Било им забранено да се занимават с политическа дейност; ръководителите и активистите на профсъюзите били длъжни под клетва да заявят за  непринадлежност към Комунистически партии (в 1959 това положение било отменено, но в много компании практиката се съхранила и до днес). На същественно ограничение било подложено правото на стачки и локаути, незаконни били признати политическите стачки, стачките със солидарност и т.н. Приемайки закона Тафт — Харт­ли, правителството на САЩ нееднократно спирало големи стачки, използвало репресии против работническите активисти, осигурявайки си всички условия за процветание на едрия капитал, който урязвал заработените заплати на работниците и усиливал тяхната експлоатация.

Американският опит се оказал толкова ефективен, че днес капиталистите в по-малка или по-голяма степен го използват повсеместно, във всички капиталистически страни, в това число и в РФ, където правото на стачки от работниците значително са урязани, в много отрасли са забранени, така също повсеместно са забранени най-ефективните способи за борба на работниците — солидарните стачки. (За ограниченията на политическите права на руските трудещи се може и да не говорим).

В преследване на печалбата капиталистите се стремят с всички способи да намалят заработената заплата до физиче­ски минимум. Но този стремеж се натъква на решително съпротивление от пролетариата. В отговор на усилената експлоатация работниците са принудени да организират стачки, търсейки повишаване на заработената запла­та, съкращаване на работния ден, удължаване на платения отпуск, ограничаване на извънредните работи и т. н. Икономическата борба на работническата класа в условията на съвременния капитализъм приема все по широ­к размах, защото работниците разбират, че ако не се борят, ще умрат от глад. Пример е трудова Франция, милиони демонстриращи и общонационални стачки встъпващи против реакционните поправки в Трудовия кодекс на страната, на всички ни е пред очите. Започва да се надига и Русия — в миналата 2015 г. количеството на стачките в страната в сравнение с 2014 година се увеличило на 75%[3], т.е. практически 2 пъти!

Но икономическата борба на работниците, даже в случай на ус­пех, може да доведе само на временно повишение на нивото на реалната заработена заплата или да се спре по-нататъшното влошаване на тяхното положение. Само по­литическата борба за унищожаване на капиталистическия строй може по коренен начин да подобри материал­ното положение на трудещите се.

[1] http://finforum.org/page/index.html/_/economics/skolko-nalogov-platat-v-jevrope-r10473

[2] http://maxpark.com/community/8/content/1755469

[3] http://trudprava.ru/expert/analytics/protestanalyt/1588

Далее




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 707667
Постинги: 1687
Коментари: 222
Гласове: 351
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031