Защо? Защото ние хората сме общественни същества.

Това е нашата природа. Това е заложено в нас от милион години развитие. Нашите предци, чоовекоподобните маймуни – милиони  години са били общественни животни, живели колективно, на стада. Защото само в стадото те могли да преживеят в трудни природни условия – да си набавят храна, да се защитят от враговете и отгледат потомство.

И ако ние помислим, ще разберем, че само общественните животни, животните, живеещи в стадо са могли да станат разумни същества. Животните-единаци не са могли да станат разумни.

Защо? У нашите предци- човекоподобните наймуни, разума се появява благодарение на труда, в процеса на труда. Какво е това труд? Това е целенасочено преобразуване на природата, целенасочено приспособяване към нашите потребности. Но целенасочено да преобрази природата може само колектива, защото това изисква много сили. За целенасочено преобразуване на природата е нужна взаимопомощ, поддръжка, общи съгласувани действия. С други думи на такова е способен само колектива. Животните-единаци не са способни да се трудят, целенасочено преобразувайки природата, значи – не са способни да станат разумни. Затова например, мечката, живееща не в стадо, а сама, не може да стане разумно същество.

Разбира се има и други сигурни условия, без които е невъзможно животните да придобият разум. Освен това, че те трябва да бъдат общественни животни, за да може съвместно да се трудят у тях е трябвало да има инструмент на труда. У маймуните това са били ръцете с дълги, гъвкави, подвижни палци. Такива ръце у тах възникнали благодарение на техния образ на живот, благодарение на това, че те милиони години лазели по дърветата и у тях се появили ръце, с които можели здраво да се захващат за клоните. Затова например, коня не е могъл да стане разумно същество, макар че живее колективно – защото у него няма инструмент за труд, няма подходящи ръце. С копитата не може да се трудиш.

И накря, било е нужно още подходящ строеж на гръбначния стълб, даващ възможност се изправиш, да си издигнеш задните части и освободиш предните за труд.

У човекоподобните маймуни всички тези три необходими условия са били. Благодарение на това те успели да станат разумни.

***

И така, нашите предци милиони години живели в колектив, в стада, до тогава, докато станали разумни. И станали разумни те именно колективно, колективно формирали себе си, като хора, като разумни същества. Затова ние хората можем да бъдем такива само в човешко общество. Човек, отхвърлен от човешкото общество, престава да бъде човек, става само биологичен вид. Тогава той губи и разум, защото разума му става ненужен – извън обществото този разум не може да използва.

***

И такa ние сме общественни същества и можем да проявим своята човешка същност само в общество, само явявайки се членове на общество. Kaкво означава да бъдеш член на човешкото общество? Това означава да бъдеш част от него. А частта винаги зависи от цялото, винаги състоянието на частите определят състоянието на цялото. Значи, ако аз съм член на обществото — моето благо е неотделимо от благото на обществото, моето благо се определя от благото на обществото. Значи, аз стремейки се към собствено благо се стремя към благото на обществото, трудя се за това благо. И само така трудейки се за благото на обществото аз пълноценно проявяам себе си като човек, живея пълен човешки живот. И само така аз мога истински да се чувствам човек, истински да бъда щастлив.

И ето отговора на въпроса – защо именно аз трябва да се стремя към благото на обществото и да се трудя за това благо, Защо именно аз трябва да взема на себе си задачата да подобря обществото. Защото само така аз мога пълноценно да проявя своята човешка същност, живота на пълен човешки живот. Защото само така аз мога да бъда щастлив.

Да – аз мога да не се интересувам от интересите на обществото и да се затворя в своя личен живот. Аз мога да се гмурна в чувственни удоволствия, да живея в кочина, да пия, да развратнича, да достигна богатства и високо положение лично за себ е си. Но общественната природа на човека никъде не можеш да я оставиш. И рано или късно аз все пак ще почувствам, че не живея пълноценен човешки живот. Че моя живот отива не там, където е нужно, пропада даром. С други думи– аз като личност, като човек съм претърпял крах, не съм се осъществил.

И обратно. Хората, които са избрали пътя на служба пред обществото, на този път те много са губили и от много са се отказвали – от лично благополучие, семейно щастие, благосъстояние, здраве. Нерядко на този път им се налагало и да жертват своя живот. Но, независимо от всичко това те оставали с убеждението, че са живели пълноценен човешки живот, успели напълно да се проявят, като хора. С други думи те били щастливи.

Как да се подобри обществото?

Човешкото общество е преминало през различни периоди на развитие, през различни исторически епохи. И били в историята на човечеството жестоки епохи, когато гнета от едни хора над другите достигал предел. Когато едни хора били просто вещи на други хора, и хора-собственици на живи хора могли да правят със своята собственост всичко, което им е угодно. На нас ние трудно да си представим цялото това безправие и безпросветно положение на хоарата-вещи или рабите. Те не са имали никакви права и никаква надежда на подобряване на своята участ. Тяхнта съдба била – до самата им смърт да останат роби и техните деца също трябвало цял живот да останат роби. Бил е след това и друг период- на феодален строй и при него гнета на човека над човека също е бил огромен, а положението на угнетените – страшно, беспросветно и безнадежно. Били са в историята и периоди, когато във властта идвал особенно безжалостен и кървав представител на угнетяващата класа, който в угода на своята класа довеждал до предел гнета на имащите и безправие на неимащите, проливал реки от кръв, с огън и меч сеел сред угнетените ужас, внушавал им потискане и безнадежност.

Това са били черни епохи за угнетените. (Черна епоха за угнетените у нас се вижда и сега, когато световната буржоазия е разгромила работническото движение, и сред работническата класа ние виждаме настроения на безнадежност, безверие, униние, пораженчество, когато тя е слабо съзнателна и не организирана и от това се ползва за своето настъпление силите на реакцията).

Но даже и в такива епохи, и във всички времена, най-добрите хорав тези времена се стремили към друг по-добро, съвършенно общество, мечтали за него, опитвали се да нарисуват себе си в неговия образ. В различни времена тези мечти приемали различни форми. Но главното винаги било едно – те мечтали за справедливо общество, за такова общество, в което няма гнет от едни хора над други, а има равенство, където няма вражда и съперничество между хората, а братство и взаимопомощ.

Ние комунистите, също приемаме този обществен идеал – общество без гнет от едни хора над други, общество на равни хора, които заедно се трудят и всеки се труди на благото на всички, на благото на цялото общество, като цяло.

Да ние приемаме този обществен идеал, който на протежение на историята на човечеството е излъчвало най-добрите си представители. Така че каква е разликата между нас, марксистите, и всички теми, които до нас рисувал за себе си образа на справедливото човешко общество?

Разлицата е в тоуь, че те само са мечтали за такова общество, но, не познавайки движещите сили на общественното развитие, не познавайки законите наобщественното развитие – не могли да покажат верния път към него. Затова тяхната мечта така и си останала мечта. А ние знаем законите на общественото развитие и знаем, как да приложим тези закони, как да ги въплътим в живота на многовековната мечта на човечеството – справедливо общество на равни хора без гнет и експлоатация. Ние указваме пътя към достигане на този обществен идеал.

Мечта без ръководство към действие е утопия. А ако към мечтата добавим ръководство към действие, да се покаже пътя за осъществяване, това вече не е мечта – а наука, това е революционна теория за съзнателно преобразуване на обществото.

Тази наука за законите на общественото развитие и за съзнателното преобразуване на обществото се нарича марксизъм.