Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2016 00:03 - Причините за гибелта на СССР. Отговор на РП на някой заблудени другари
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 1016 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Да говорим, че в лявото и комунистическото движение в Русия и републиките от бившия СССР (както и в целия свят) до сега активно се обсъжда въпроса за причините за гибелта на СССР, вероятно, не стои, това е известно на всички. Този въпрос действително е важен, защото от отговора на него пряко зависи и отговора на друг въпрос — какво ще прави работническата класа и трудовия народ по-нататък, по какъв път да върви, към какво да се стреми.

От тук е разбираемо, че в обсъждането на тази тема неизбежно ще се сблъскат между себе си две противоположни класови сили: едната от които — буржоазната сила непременно ще склонява трудещите се маси към удобен и изгоден за себе си отговор, за да удължи господството на своята общественна класа, а другата — работническата класа преследва пряко противоположни цели, стремейки се да помогне на пролетариата да се отърве от капиталистическия плен, да намери този път, който да го избави от наемното робство. Получава се че въпроса за причините за гибелта на СССР и съветския социализъм е тази тясна точка, в която се съсредоточава днес непримиримата класова битка на идеи, и от който изход пряко зависи бъдещето, както на Русия и бившите съветски републики, така и на цялото човечество.

Тук трябва да се каже, че въобще въпроса за причините за гибелта на СССР се дели на 2 въпроса:

1) гибелта на съветския социализъм и

2) разрушаването на СССР, разделението му на няколко части (както днес обичат да говорят привържениците на буржоазната гледна точка по този въпрос — "разпада на СССР").

Тези въпроси между себе си са безусловно свързани, но отговорите на тях по степен на сложност са неравностойни. На първия въпрос да се отговори е значително по-сложно, отколкото на втория, защото отговора на втория лежи практически на повърхността, ако макар и немного знаеш икономическите закони на капитализма.

МЛД "РП", като  общо и цяло е отговорил на двата въпроса. Но ако отговора на втория въпрос може да се признае за абсолютно правилен и окончателно установен (той е изложен,  например в статията "Беловежските съглашения": как и защо беше разрушен СССР), а значи може да се изнесе този въпрос от дневния ред, то отговора на първия въпрос за причините за гибелта на съветския социализъм, даден от РП в брошурата на Л.Соколски "Третият предел", явно е  недостатъчен и съдържа известни важни теоретични грешки, а може би РП е отишъл значително по-близо до истината.

Справедливо е да кажем, че тези грешки са изяснени отдавна, в това число и от самия другар. Л.Соколски. И отговорът на въпроса за причините за гибелта на съветския социализъм у РП днес е съвсем друг — той е разгърнат в друга плоскост и е много по-конкретизиран, а във вярността му ние сме убедени на 100%. Друга работа е че в резултат от тези нови изследвания, но не публикувани, в това число и във вид на колосален обем фактически и теоретически материал, който трябва да се оформи писменно. Но устно, към примера, на занятията в рамките на курса "Основи на марксизма", нашите преподаватели обучаващи другарите ги излагат.

Кратко този отговор звучи по следния начин (формулировките още не са напълно верни, и могат да бъдат откоректирани, което е и уточнено):

"Съветският социализъм загина в резултат от буржоазна контрареволюция, целенасочено и в течение на много години от опитващи се да разрушат социалистическите производственни отношения в СССР. Това не започа в периода на горбачовската Перестройка (РП счита този етап за заключителен етап на контрареволюцията, когато контрареволюционните сили свалиха от себе си комунистическата маска и открито преминаха към сваляне на социализма, унищожаване на общественната собственост на средствата за производство и реставрация на капиталистическите отношения), а още в 1953 година, веднага след смъртта на Сталин. Тогава в резултат от редица скрити от съветската общественост терористични актове против членове на ЦК и Съветското правителство (убити са Жданов, Берия, цялата върхушка на съветските специални служби, възможно е и самия Й.Сталин), недоумение и недостатъчна организованост на болшевишката част от партията, недостатъчна съзнателност на съветската работническа класа, най-добрите и представители, които загинали във Великата Отечественна война, болшинството във висшите органи на партията и водещите постове във висшия държавен апарат на СССР, на първо място отговарящи за силовите структури, се отдала възможност да се завладее от дълбоко законспирираната дяснотроцкистска контрареволюционна опозиция (Хрушчов, Микоян и др.), имащи връзки в армията (Жуков, Батицкий и пр.).

Използвайки колосалния авторитет на партията в трудещите се маси, контрареволюционните троцкисти повели линия:

— в политиката: на усилване на централизацията на властта в съюзните органи с едновременно урязване на местното самоуправление; на ограничение на пролетарската демокрация, чрез откъсване на работническата класа и трудещите се маси от държавното управление, отрязващо класовото съдържание на диктатурата на пролетариата и формализацията на избирателната система;

— в икономиката: на постепенно разбиване на социалистическите производственни отношения с едновременно създаване на условия за ръст и усилване в страната на дребнобуржоазни тенденций чрез насилствено внедряване на "пазарни методи";

— в партията: на потушаване на вътрепартийната демокрация — забрана за критика и пълен отказ от самокритика, усилване на централизма в ущърб на демократизма, на раздуване в партийните редици на дребнобуржоазни, еснафски елементи, на подбор на послушни на ЦК ръководни кадри;

— в идеологията: на подмяна на марксизма-ленинизма с ревизионизъм и опортюнизъм, постепенна замяна на материализма с идеализъм, диалектика с метафизика; а в областта на масовото съзнание активно да се използват буржоазни методи манипулации на масовото съзнание на съветското население, която с всичката си сила се проявила по време на Перестройката;

— в световното комунистическо движении: на пълния му разгром, чрез пропаганда идеи на ревизионизъм и реформизъм, подчинявайки световното работническо движение на интересите на буржоазията.

При това социалната сфера в СССР, както и нейната икономика, продължавали да се развиват, като социалистически, макар и забавили сериозно темповете на своето развитие, защото отсъствала частната собственост на средствата за производство. Обемът и качеството на произвежданата от промишлеността и селското стопанство продукция постоянно се увеличивали, асортимента се разширявал. Социалните блага за съветските трудещи се, предоставяни от държавата, постоянно нараствали, което усилило тяхната х дезориентацию. Отсътствието на политически знания не им позволявало да разберат, че ръководната линия на партията вече не се явява болшевишка.

Едновременно в икономиката нараснали нови тенденции — кризисните явления, доколкто ръста на производителните сили в съветската страна пречили на изкуственно съхранилите се остарели производственни отношения, на първо място чуждите пазарни елементи, задълбочаващото се противоречие между двете форми на социалистическата собственост: общонародната и колхозно-кооперативната.

Задълбочаващата се световна икономическа криза и новото преразпределение на света между империалистическите държави изисквали от контрареволюционните сили вътре в СССР да преминат към открито сваляне на социалистическия способ на производството в Съветския Съюз, защото постепенните скрити реформи на съветския социализъм не му се отдали — дяснотроцкистите само успели да забавят неговото развитие. Започнала Перестройка, която завършила реставрацията в страната на капитализма. Пряко следствие от това станало разделението на страната на няколко национални буржоазни държави — бившите съветски републики.

Такa процесa нa подготовка на съветския социализъм към унищожение заел практически 30 години. Такъв срок трябвало на контрареволюцията напълно да обезоръжи съветскaтa работническа класа, да я направи неспособна да се съпротивлява на класовия враг — световната буржоазия, да изтрие от съзнанието и диалектико-материалистическия светоглед, неутрализирайки самата му възможност да се съпротивлява. За това беше разрушена болшевишката партия на работническата класа и унищожена революционната теория на марксизма-ленинизма, която била подменена с ревизионизъм".

Доказателства и всякаква аргументация, подтвърждаваща този извод ще бъде дадена от РП в пълен обем в отделно издание, отделните части на които ние ще публикуваме на сайта на РП.

Във връзка с казаното, според нас представлява определен интерес да се дадат някои коментари към изводите на другарите, които дават други причини за гибелта на съветския социализъм.

В частност, достатъчно разпространена се явява следната позиция, даваме я с нашите коментари:

"1) Хрушчов и неговото окръжение започнали превеждане на социалистическото стопанство на дребнобуржоазни релси, нанесли удар по сталинската политика на постепенно преодоляване на стоково-паричните отношения".

Вярно, и първия сериозен удар тук станал септемврийския Пленум на КПСС през 1953 г., този на който Н.С.Хрушчов бил избран за Първи секретар на ЦК КПСС. В доклада на Хрушчов на този Пленум ясно се вижда десния преврат в икономиката на страната, напълно противоположен на целия предишен курс на партията и решенията на неотдавна проведения XIX йингрес на КПСС. А мерките, предложени на него Хрушчов уж за подем на селското стопанство, на дело препятствали неговото развитие, и фактически били тези, които преди години използвала дясната опозиция, зиновиевците и троцкистите. РП планира да даде статия, посветена на този Пленум.

"2) XXII конгрес на КПСС бил конгрес теоретически невеж и предателски на комунизма".

Отчитайки тези обстоятелства, в това число по-горе изложените в позицията на РП за причините за гибелта на съветския социализъм, едва ли може да се говори за "теоретично невежество". Това е някакво безсилно-емоционално заявление. На дело XXII конгрес, ако се има предвид неговите организатори, това е напълно съзнателни действия на убедени опортюнисти-контрареволюционери. Що се отнася до редовите членове на партията, основната маса от делегати на конгреса, то тук действително, от една страна, те били недостатъчно образовани политически, а от друга страна, нужно е да се отчете факта, че те не толкова били избрани от партийните маси, колкото били отбрани сред лоялни контрареволюционери и партийни ръководители. Опозицията в партията винаги се бояла от масите. Защото открито тя не могла да победи болшевизма — многочисленните дискусии в партията неопровержимо доказали, че в случай на действителен демократизъм, свобода на мнение, свобода на критика, болшинството от комунистите винаги отива при болшевиките. Нито бухаринците, нито "работническата опозиция" в своите врема, нито зиновевците, нито троцкистите никога при гласуване по каквито и да било въпроси не получавали даже малко преднина. Да не говорим за мнозинството. Именно затова контрареволюцията в началото на 30-те г. преминала към други методи на борба против болшевиките, против ленинско-сталинската линиа — към подлост, жонглиране, фалшификации, административен натиск, непоносимост, забрана за критика и прочие форми на ограничение на демократизма, както в партията, така и в държавата. И тези самите методи, в още по-голям обем тя започнала да практикува тогава, когато успяла да се добере до властта — след преврата през 1953 година, изкусственно осигурявайки си "поддръжка" на конгреси, пленуми, конференции.

"3) На Хрушчов не му трябвали знания за науката на социализма, трябвало му само стопанска интуиция, селски дребнобуржоазен нюх. А за неговото обкръжение знанията се заменяли с чинопочитание".  

Това не е съвсем така. Това са дреболии. Хрушчов е убеден троцкист. Стар опозиционер, само че дълбоко законспириран. Последното е наше предположение, основано на резултати от анализ на негови реални дела. Преки доказателства за казаното няма, само косвенни. Възможно е такива документи да има в руските или чужди архиви, само че е не са достъпни, докато работническатата класа не вземе в свои ръце политическата власт. Както е известно, в Русия архивите от началото на 50-те г. и до сега са закрити.

"4) Забрава от високопоставените членове на партията за положението на работата на Сталин "Икономически проблеми на социализма в СССР"".

Това е вярно. Благодарение на нея и на решенията на XIX конгрес на партията, които били приети в съответствие с тази работа. Много близо СССР стигнал до комунизма, а това е било крайно опасно за световната буржоазия.

"5) Невежото ръководство на КПСС със своята политика разрушало социализма. Брежнев, Косигин, ЦК КПСС лошо усвоило изказванията на Ленин за това, че стопанския разчет означава преход на комерчески и капиталистически начала".

За невежеството вече писахме— то безпорно, има място, ако разбираме под него за отсътствие на диалектико-материалистически светоглед и неспособност да се приеме материалистическа диалектика на практика. Но само по себе си това не е причина, а следствие. Следствие на дребнобуржуазната класова позиция, собствено еснафска и дребнобуржоазна. Разбира се далеч не всички в ЦК са били убедени контрареволюционери, но те са били малко. Много повече са били тези, които се огъвали, не можейки твърдо да се противопоставят, отстъпчиви, съглашатели, ръководейки се от собственни тесногръди интереси. Ето това приспособенчество е и истинския опортюнизъм, примиряване към буржоазното влияние и натиск. Така болшинството в ЦК е било за контрареволюция.

Що се отнася до стопанския разчет, то подобен образ да се абсолютизира не трябва, защото стопанския разчет е все пак капитализъм. В никакъв случай! Всичко зависи от това, къде, кога и как ще се приеме. В сталинските времена също се е приемал стопански разчет, а и Ленин го е препоръчвал, защото не можеш да налажиш отчет и контрол в страната без стопански разчет. Планът също е стопански разчет. Въпросът е в това, как се използва този метод и за какви цели. При Сталин стопанския разчет развивал социализма, издигайки го до комунизъм. След победата на контрареволюцията той закономерно станал средство за разрушаване на социалистическата икономика и даже във вид на "пълна стопанска самостоятелност на предприятията" станал форма, чрез която фактически се легализирала в СССР частната собственост на средствата за производство.

"6) Горбачов и Рижков реализирали в политическите решения икономическите програми на "съветските" (разбирай, буржоазните) учени Шаталин, Попов, Абалкин, Аганбегян, Петраков, Гайдар, Ясин, Бунич".

Не в Шаталин и Абалкин е проблема. Това е повърхностно. Коренът лежи по-дълбоко. Тези граждани въплътили в живота целите и идеите на партийните оппозиции от края на 20-те — началото на 30-те г. — зиновиевци, троцкисти, десни. Ето защо са се борили срещу тях на живот и смърт болшевиките, защото са знаели до какво ще доведат техните гнили идеи. Нашето поколение поради нашата глупост разбра правотата на болшевиките чрез своя собствен гръб.

"7) Работниците в заводите и шахтите били щастливи при акционирането на предприятията. Те казват с тоталитаризма ще бъде свършено, като махнем всевластието на центъра, сега сами ще се разпореждаме със своята собственост". 

Повърхностно разсъждение. твърдящите това така отдават желаното за действително. Само че обърнете внимание, че точно така разказва за годините на Перестройката и буржуазията, желаейки да убеди работниците в това, че те просто са искали капитализма.

Но не са искали! Това е лъжа! Да, заблудени миньори в Кузбас е имало. Но това не са десетките и стотици милиони съветски работници! Състоянието у хората тогава е било съвършенно друго — когато ги заставяли всички да се акционират, работниците просто не разбирали, какво ще стане, те били напълно дезориентирани, не знаели, къде е истината и накъде всъщност върви страната. Това е пряк резултат от мощната идеологическа обработка — защото хората практически до последния ден на Перестройката твърдели за "подобряване на социализма", скривайки, че ги водят към пряко наемно робство.

"8) Значителна част от антикомунистите — активисти и инициатори на Перестройката са с еврейски произход (Чубайс, Новодворски, Немцов, Хакамада, Дерипаска, Фридман)."

Еврейският въпрос, говорейки за Перестройката се повдига достатъчно често. Някои даже считат този фактор едва ли не за главна причина за гибелта на съветския социализъм. Но това мнение ние няма да коментираме — то е несериозно. По-важна е другата част от другарите, които се отказват въобще да признаят, че еврейския въпрос е имал в Перестройката някакво значение, полагайки, че всяко упоминание за евреите "мирише много".

Но работата не е в мириса от това време. А истината е такава, че към този момент на Перестройката действително е присъствал. Такова явление е съществувало и то следва да му се отдаде обяснение.

Дисиденти сред евреите  действително е имало и те не са били малко. Това помнят всички, които са живели в СССР в съзнателна възраст или сериозно са се интересували от тази тема. И това не е случайно. Това е пряко следствие от контрареволюционната работа още на "Еврейския антифашистски комитет" в края на 40-те г., тясно свързан с американския империализъм ("дело на Еврейския антифашистски комитет", "дело Михаелс", "дело на лекарите" и пр.).

Защо именно евреите? Сред евреите, както и много угнетени от царизма нации, бил крайно силен елемента на национализма, на която и изиграла по-късно контрареволюцията с подаване от световната буржоазия. Отначало е Бунд — особенна социал-демократична партия на еврейския пролетариат, която много дълго стояла на позициите на национално обособяване. След октомврийската революция Бунд влязла в РКП(б), но дребнобуржоазните привички останали у неговите членове дълго. Тъй като национализма е буржоазна идеология, контрареволюционните сили да намерят ключ към националистически ориентираните еврер не било сложно. Разбира се не всички евреи били такива, но определена част е била. Тя и станала най-удобна среда за работа на контрареволюцията, още повече че немалка част от евреите заемали отговорни постове в партията и държавата. Последното не е резултат от уникалните особености на тази нация, както нерядко може да се чуе от хората, не добре знаещи историята на Русия, а пряко следствие от угнетеното положение на евреите в Руската империя. Работата е в това, че да се излезе над "чертата на бедност" могли в царска Русия само тези представители от тази националност, които представлявали някаква ценност за висшите слоеве на самодържавното общество. Например момчетата и момичетата от бедните еврейски семейства се учили на науки, защото нищо друго освен знания са били единствения им шанс да преживеят.

Склонностa към национализъм станала главна причина за това, че сред евреите е имало много отначало сред редиците на партийната опозиция, а след това и в контрареволюционните групи, по-късно — сред дисидентите, а в късния период сред активистите на Перестройката.

Както виждаме, всички указани от 1) до 8) причини за гибелта на СССР нищо не обясняват, и както вярно забелязват  някои от тези критици, само "пораждат още по-голяма маса други въпроси". Ето някой от тях, на които ние ще дадем своя отговор, от гледна точка на нашата позиция.

"- От къде у Хрушчов, който Сталин подхранвал от млад, отгледал го и водил за ръката по стъпките, превеждайки го от един пост на по-висок – от къде у него се взело и не се забелязал "селският дребнобуржоазен нюх"?

Взело се е от там, от където се е взело и от другите — дребностоковото селячество в Съветската страна дълги години численно доминирало и не могло да не даде свой отпечатък на съзнанието на цялото общество. От друга страна, СССР едва излязъл от капитализма. Многo граждани израснали при царския строй, буржоазната идеология не могла да не окаже на тях своето влияние. Разбира се битието формира съзнанието, сменя се битието — след него се изменя и съзнанието. Но това не става веднага, не автоматично. Тук има място т. н. "ефект на изоставането", когато битието вече е друго, а съзнанието още дълго остава предишно. И ние това с вас видяхме в Перестройката, когато на двора вече беше капитализма, в страната навсякъде управлявала частната собственост, а хората се държали все едно е социалистическо обществото. А какво стана там по време на Перестройката? Когато такива явления се срещат и до сега! Защото много от нашите граждани така и не разбраха, че те сега живеят не в Съветската страна, а в класово общество на държава — буржоазна РФ, която въобще не е задължена да се грижи. Те се удивяват от това, че за тях никой не мисли, не се опитва да направи техния живот по-добър.

Точно така и в тези времена. Хрушчов израснал при царизма, в буржоазно общество и влиянието на буржоазната идеология не е могъл да избегне. Другите успели, но имало и такива, които останали на дребнобуржоазни позиции.

И растял Хрушчов до Сталин не «от малък", а се запознал с него, когато Хрушчов бил студент в Промакадемията — известен разсадник на троцкизма. При това Хрушчов бил насочен тук в 1929 г. от ЦК на Украйна, която възглавявал тогава Косиор — троцкист. (Всъщност, дейността на троцкистите, буржоазни подмазвачи, и станали причина за глада от началото на 30-те г., за който така обичат да истерничат съвременните буржоа в Украйна. За което Косиор със своите съучастници заплатили с живота си. Но за това буржоазията засрамено мълчи). Хрушчов в Промакадемията бил партиен активист, там се е учила и втората жена на Сталин — Алилуева, която също била активен член на партийния комитет на Академията. Чрез нея Сталин и се запознал с Хрушчов. Тогава Хрушчов бил на около 35 години — напълно устойчив във своите убеждения човек.

"- Защо Сталин не е видял това? Защо тогава Хрушчов не бил разстрелян заедно с Н.А. Вознесенски, например?"

Също често срещан въпрос. А Сталин да не е бог? Преди да упрекнем Сталин, трябва отначало да се запознаем с методите на троцкистите. Например, да изясним какво е това "ентризъм", да видим как те виждат нещата. Не лоша илюстрация за това е филма "Великият гражданин". Искренно съветвам да се види от тези, които искат действително да разберат същността и причините за т. н. "сталински репресии".

Терминът "двуличие" тук не случайно се появява — то напълно отразява съществуващата тогава в страната реалност и великата битта на работническата класа с всички сили на стария свят за безкласово общество.

Що се отнася до това, защо не са го разстреляли, то въобще трябва да се знае, че тогава са разтрелвали не за убеждения, а само за контрареволюционни действия. Ако не си можеш да правиш каквото си искаш. А ако вредиш на страната, вредиш на народа, не му даваш да строи щастлив живот, извинете, получаваш каквото трябва. Видимо, у Хрушчов не е имало особенни контрареволюционни действия до известно време, или те са били много добре замаскирани.

"- От къде в окръжението на Хрушчов се е взело чинопочитанието? А наистина до Хрушчов нищо подобно не било и пред Сталин не са пълзели?"

Чинопочитанието и пълзенето са елементи на ласкателството, кариеризма, отражаващи стремежа на човека да заеме този пост, на който той по своите способности обективно да претендита не може. Или желанието на врага да отведе от себе си подозрението.

Във всеки случай това са все преки следствия на дребнобуржоазната психология, частично още съхранили се в съветското общество, особенно в средите на служещите и интелигенцията. Контрареволюцията нямало н кого да се опре, освен на остатъци от обществото — на ето такива кариеристи, подкупни, бюрократи, на идейно неустойчиви елементи, на престъпници, любители на чашката и т.н., защото, както споменахме по-горе,  трудещите се маси нито троцкистите, нито десните не поддържали. Това неопровержимо доказали още партийните дискуссии в 20-те г. При демократично гласуване опозицията в партията винаги търпяла съкрушително поражение, партийните маси поддържали само болшевишката линия на ЦК. Затова и били принудени контрареволюционерите да преминат към дълбоко конспиративна форма на борба, защото открито те не можели да направят нищо. (Вижте филма "Великият гражданин", няма да сежелявате).

"- Как е могло това да се случи, че за някакви си три години след смъртта на вожда, КПСС успяла да се перероди до такава степен, че делегатите на ХХ конгрес (а сред тях са били командири на роти и батальони, командири на партизански отряди, командващи армии и фронтове, които в годините на войната виждали смъртта с очите си) дали възможност на Хрушчов да дочете доклада до край, не го заглушили с тропот на крака и бучене на недоволство?"

3 години е дълъг период, когато в твоите ръце се намира послушен ЦК на най-великата партия в света, в която безпрекословно вярват милиони и стотици милиони работници. Това е колосална сила. На кого е можело да мине в главата, че е станал контрареволюционен преврат, и ЦК на партията е завадян от дясно троцкистската контра? Такова съветската работническа класа не е могла да си представи даже в най-страшните си сънища! Ето  вече спечелили войната — най-страшната война в историята на човечеството. Едва възстановили промишлеността и селското стопанство. Защо ли е класовата борба, когато целия живот станал нормален?

Ролята и значението на партията — важни части от диктатурата на пролетариата е сложно да се преоцени. Ленин е писал за това много. И днес ние виждаме, че без партия нашата работническа класа е словно парцалена кукла — нищо не може. Затова и да се избие партията от ръцете на съветската работническа класа и била главната цел на контрареволюционната опозиция, защото това означавало победа над СССР, над съветския народо. (Че това е така доказала Перестройката).

ЦК - щаб на партията, нейната глава. Най-съзнателните и грамотни комунисти, които показват, накъде и как да се върви. Как да не им вярваме, когато те хиляди пъти са доказвали, че винаги водят към победи?

Ето тази идеалистична, а и полуселска вяра в някой на върха, а не в самите себе си и изигра в този случай лоша шега със съветската работническа класа и със съветските комунисти. Масите учили марксизма несериозно, били уверени, че отгоре ще им кажат, какво трябва да се прави, а те самите няма за какво да мислят.

Другар пита, как са  могли героите от ВОВ да изтърпят доклада на Хрушчов. Но да бъдеш герой във войната, когато всички около теб са герои — целия твой народ, е неизмеримо по-просто, отколкото да търсиш  себе си самия ежедневно и ежечасно да работиш над своето съзнание и своя светоглед. Това е много по-сложно, макар и да не изглежда външно, като героизъм.

За времето на Великата Отечественна война партията загубила 2 свои състава. Това е известен факт, но какво той в този случай означава?

Това, че този слой високосъзнателни и политически грамотни работници-комунисти, на които винаги се е държала партията, станал нищожно тънък — от тях останали единици. Защото те, тези подготовени и безценно важни за построяването на социализма кадри, умеещи да отличит троцкиста от болшевика, имащи опит в идейните боеве с класовия враг, скрили се под маската на партийната опозиция, загинали в бой с фашизма. А новите комунисти, встъпили в партията по време на войната, да учат МЛ вече не считали. И даже не толкова МЛ, колкото историята на партията. Защото историята на партията е всъщност, историята на класовата борба в СССР.

Вижте с каква цел и защо в 1938 година Сталин бил принуден да захврли всичко и да напише Кратък курс на история на ВКП(б). Ето затова! Защото разбирал, колко е хитър и коварен врага и че да се справи с него може само знаещата и опитната работническа класа.

Но, уви… Не чули неговия призив, не разбрали, не намерили време… И ето сега стоим в пълна безисходица, загубили всичко, което имахме — и даже своята свобода.

Какво тук да кажем за послевоенните комунисти, когато днес, след жестокото поражение от буржоазията, голямата част от комунистите също не считат за себе си важно да се учат от политическия и исторически опит на болшевишката партия! Ние стъпихме на този грабеж, за който предупреждаваха болшевиките, седим пред разбитото корито и умуваме, изсмукваме от палците си причините за случилото се, вместо да се опитаме да разберем, как въобще стигнахме дотук!

И с това се занимават не прости работници — а хора, утвърждаващи, че те са убедени комунисти, борци за социализъм, бивши членове на КПСС и имащи учени степени по общественни дисциплини!

КПСС не се е "преродила" — не трябва, ставайки буржоа, да се употребяват термини, не отразяващи реалните процеси, а само объркващи цялото дело, придаващи на събитията и явленията идеалистична окраска ("преродили се" — все едно сами по себе си се изменили безпричинно) — начело на нейния генщаб застанали враговете на работническата класа. Ето какво стана всъщност. И тези врагове за 3 години напълно успели да заменят значителна част от партийното ръководство по места (областни, краеви, републикански, големи градове). А вече това ръководство осигурило на XX конгрес такива делегати, които били готови да глътнат всякакво хапче.

Как това са правили троцкистите е добре показано пак в този филм "Великият гражданин", препоръчан по-горе. Кратко говорейки — ограничение на партийната и работническа демокрация. Защото това явление с идването на Хрушчов станало основно във вътрепартийния живот на КПСС. Да се критикува вишестоящите било забранено. Самокритиката въобще била отменена. Ето ви и почва за ръст на партийната бюрокрация, защото да се разрешават противоречията станало по друг начин, като лична воля на вишестоящото началство, станало невъзможно (виж известни положения на диамата за критика и самокритика).

Тук трябва да се разбере, че работата не е в Хрушчов, като такъв. Хрушчов е само видимия връх на контрареволюционния айсберг. Действала е добре законспирирана и разгърната контрареволюционна група, която явно се готовила за смъртта на Сталин (същото е било и по време на болестта и след смъртта на Ленин). Основните събития са се разгърнали не в 1956 година, а лятото на 53 година, особенно през юни месец. Избирането на Хрушчов за Първи секретар на ЦК станало вече следствие от тези летни събития, победилата в ния контрареволюция. Ние имаме предвид унищожението на цялата болшевишка върхушка от съветските спецслужби (Берия, Абакумов, Гоглидзе и др.), след което тези силови структури фактически преминали под пълния контрол на контрареволюцията. При това осъществяването на това унищожение било с участието на представителите на Съветската армия (важно лице, играещо на страната на контрареволюцията, тук е Жуков). В такива условия — при замаяност и неопределеност на позициите на болшинството членове на ЦК, от които никой не се оказал способен на твърди и решителни действия, както по времето на Сталин, и силовите структури в ръцете на контрите — друг вариант, като подчинение на цялото ЦК на дяснотроцкистите просто вече не могло. А след септемврийския Пленум на ЦК през 1953 година, където дяснотроцкистите ясно заявили за десния преврат в страната, да направят нещо различно вече било крайно сложно. Силата на държавната безопасност, в която вярват и която помага на целия съветски народ не трябва да се недооценява. Ленин и Дзержински са предупреждавали, какво ще стане, когато ЧК попадне в ръцете на класовия враг. Врагът това отлично разбирал и усилено се стремил към тези цели. С Ягода и Ежов не се получило — партията се оказала силна. А когато ЦК се оказал в ръцете на контрареволюцията, тогава целта се оказала достигната.

Сега е разбираемо, защо Хрушчов прочел своя доклад спокойно? Макар че има подозрения, че определени протести е имало, но съветските спецслужби по указание на контрите бързо ги туширали. Скоро след това се засилил натиска над политически репресираните, самоче сега не контрареволюционери, а истински болшевики — комунисти, останали верни на ленинския и сталински завет. Само че да се провери това предположение засега не е възможно. Вероятно това ще стане след завоюването от работническата класа на политическата власт.

"- Чувствал ли е работническия клас себе си стопанин в страната, собственик на средствата за производство?"

Когда. До 1953 година — безспорно, да чувствал и се е борил след чуждестранната интервенция, и в гражданската, и във Великата Отечественна, не щадяки себе си. А след това работниците все повече и повече снастъпващата контрареволюция, добрала се до властта, започнали да се отдръпват от управлението на партията и държавата. И паралелно вместо марксизъм се забъркала ревизионистска каша. Но до средата на Перестройката, не бил изменен порядъка на изборите в Съветите и тези пролетарски органи на властта не се превърнали в буржуазни парламенти, диктатурата на пролетариата действала, макар че ставала все по-слаба.

"- Ако не е чувствал, тогава какъв е бил общественния строй в СССР?"

Общественият строй не се определя от чувства. Той се определя от обективни условия — производственни отношения. Докато в СССР политическата власт се намирала в ръцете на работническата класа и трудещата се маса, съществувала само социалистическа собственост в две нейни форми — общонародна и колхозно-кооперативна, отсъствал наемен труд, а целта на общественното производство било удовлетворяване потребностите на трудещото се население в страната, общественно-икономическия строй в страната бил еднозначно социалистически.

"- Какви метаморфози станали с работническата класа в страната на Съветите, защо работниците се отнесли към този строй като към чуждо, формално?"

Tова явно е субективна илюзия на задаващия въпроса. Как към "чуждите, формално" работници се отнесли към това състояние на обществото, което е било в горбачовската Перестройка — когато този човек с компанията усилено предавал страната, а цялата партия му помагала.

Другарят сравнява между себе си различни явления, гледа не диалектически, слагайки всичко в една кошница — сталинския СССР (собствнно социализъм или социализъм, движещ се към комунизъм), хрушчовско-черненковски СССР (късен, разрушителен от ревизионисти) и горбачовски (разрушаващ социализма с възрождане на капиталистически отношения). Ето този последния — вече фактически НЕ е социализъм, а зараждане на капитализма — работниците действително отхвърлили. Буржоазните пропагандисти внушавали на работниците, че това е тяхното отхвърляне или отхвърляне на социализма. Много работници повярвали. Но им е простено — те са политически не много грамотни, пряко да кажем. А защо комунисти, задаващи си такъв въпрос, така леко попадат на буржоазната въдица?

Ако тогава се бяха намерили такива комунисти, които ясно да са разбрали, накъде е трябвало да си движим, отхвърляйки, изправяйки делото, може би ние нямаше да стигнем до тук, че сами с нашите ръце да си унищожим страната.

От тук и извода, с който трябва да започнем — с ясното разбиране на това, кои сме ние, къде се намираме, как попаднахме тук и какво искаме.

МЛД РП




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 691174
Постинги: 1635
Коментари: 217
Гласове: 348
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031