Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2016 21:40 - Ленин и Сталин за войните в империалистичните епохи и тактиката на болшевизма III
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 320 Коментари: 0 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 "Исторически неизбежни са днес в периода на социалистиче­ските революции многократните военни настъпления на империалистските държави (както на Запад, така и на Изток) против Съветска Русия. Историческата неизбеж­ност на такива настъпления при днешни крайно задълбочаващи се вътрешнодържавни , класови, а и международни отношения, може във всеки момент даже за няколко дена да доведе до нови империалистиче­ски настъпателни войни против социалистическото движение въобще, против Руската Социалистическа Република особенно.

Затова конгреса заявява, че първа и основна задача на нашата партии, и целия авангард на съзнателния пролетариат и Съветската власт Конгреса признава приемането на най-енергични, безпощадно решителни и драконовски мерки за повишаване самодисциплината и дисциплината на работниците и селяните на Русия, за разяснение на неизбежността на историческото приближение на Русия към освободителна, отече­ственна, социалистическа война за създаване навсякъде на връзки и желязна единна воля за закрепване на масовата организация, способна на сплотено и самоотвержено действие, както в бъдеще, така и в особенно критични моменти от живота на народа, накрая за всестранно си­стематично всеобщо обучение на възростното население, без различие на пола, военизирани и военни операции".

Гражданската война на победоносната пролетарска диктатура е била истински народна война, която водили самите трудещи се маси под ръководството на болшевишката партия. Боите на Червената армия се преплели с могъщото пар­тизанско движение в тила на белите и империалистическите армий, с въз­станията на угнетените народности против буржуазно-помешчическата контрареволюция, с класовата борба на пролетариата в областите, завладени от контрареволюцията. Работническият клас излязъл победител от въоръжените стълк­новения с обединените сили на империалистическата реакция, независимо от огромното военно и техническо превъзходство на последните.

Нито колосалните богатства, нито съвършенната военна техника, нито воен­ното изкуство на империалистическите пълководци не могли да сломят желязната воля на трудещите се, техния стремеж към излизане от капиталистическо робство. Какво дало победата на работниците и селяните в тези героични битки против свалената буржоазия и световния империализъм?

Първо и това е най-решаващото и главно, победата осигурило твърдо ръководство и издържавана пролетарска политика на болшевишката партия начело с Ленин и Сталин, разбили с главата надолу дребнобуржоазните съглашателски партии на есерите, меншевиките и героите от революционните фра­зи — анархисти, победата осигурила ленинско стратегическо ръководство на въоръжена борба.

Войната не само продължава с други средства политиката на едни или други класи. Политиката на пролетарските партии е могъщ лост при организация на по­бедоносната революционна война, и опита на гражданската война в Русия бле­стящо подтвърждава това.

Второ- победата осигурило създаването на Червена армада от беззаветен героизъм от милионни маси трудещи се, готовност да излязат в името на рево­люцията да дадат хиляди жертви и лишения. Работниците и трудещите се селяни водели тази война за своите интереси, за своите фабрики, заводи, за земя, свобода, за работническо-селска власт; Страната на съветите имала такъв устойчив тил, какъвто не може да има нито една капиталистическа държава.

Организаторка и ръководителка на всички трудещи се била работническата класа, проеминала суровата школа на три революций, прекарала страната от граби­телските, империалистически войни.

Трето- победата способствала за широка могъща поддръжка на съветската власт от международния пролетариат, съчувствие на нашата борба от угнетените от всички страни. В интервенционистските армии немци, англичани, французи станали такива нарушения на военната империалистическа дисциплина, че да се изпратят тези армии против революцията станало в известна степен рисковано.

Четвърто- предпоставката била умело използвана от съветската власт в течение на целия период на гражданската война от противоречията вътре в империа­листическия лагер. Освободителната революционна война на работническата класа завършила в края на 1920 г. очиствайки територията на Съветския съюз от бе­логвардейските и империалистически пълчища.

Позицията на Владимир Илич и нашата партия по време на Брест дава отговор и на въпроса за соотношението между революционните войни и мира.

Владимир Илич внимателно анализирал редица исторически примери (войните на Прусия против Наполеон, Тилзитския мир, войните на Вели­ката френска революция), разкрива особеното положение на пролетар­ските революции и тяхното коренно отличие от буржоазните революции.

Владимир Илич разгледал Брестския мир, като вземане на въздух, необходи­м не само за непосредственна организация на въоръжените сили ("епохата на войните ни учи, че мира играл нерядко в историята роля на отсрочка и събиране на сили за нови битки"), но и за укрепване на пролетарските диктатури, като цяло, за създаване на нови организационни, социалистически отношения.

Владимир Илич подчертавал дълбокото принципно различие между буржуазните и пролетарските революций.

"Една от основните различия между буржуазните и социалистически револю­ции се състои в това, че за буржоазните революции, израстващи от феодализма, в недрата на стария строй постепенно се създават нови икономически организации, които изменят постепенно цялата стрсна на феодалното общество. Пред буржоаз­ната революция била само една задача — да помете, отхвърли, разруши всички пътища на предишното общество. Изпълнявайки тази задача, всяка буржоазна революция изпълнявала всичко, от нея което се изисква: тя усилива ръста на капитализма.

В съвършенно друго положение е социалистическата революция. Колкото по-изостанала се явява дадена страна, която и се налага зигзагообразно в историята да започнат социали­стическа революция, толкова по-труден е за нея е прехода от стари капиталистически отношения към социалистически. Тук към задачите на разрушаване се прибавят нови нечути трудности от задачи — организационни" (т. XXII, стр. 315).

Пролетарската революция се опира на беззаветната поддръжка на съвет­ската власт и народните маси. Трудещите се трябва да водят революционна война, като свое близко, кръвно дело. Колкото по  дълбоко трудещите се маси овладя­ват революционните завоевания, толкова по-полно, ако така може да се изразим, "се усвояват" те, толкова по-добра е отбранителната способност на пролетарската диктатура. "Ле­вите" комунисти често се позовават с примера на революционните войни на бур­жоазна Франция, забравяйки, че "чудото", породено от френската революцияй, било обусловено от това, че "могъщата революционна армия се явила над­стройка над икономическата основа на нов, висш способ на произ­водство".

"Победеният феодализъм, опростената буржоазна свобода, сития селянин против феодалните страни — ето икономическата основа на "чудесата" 1792— 1793 година във военната област" (Ленин, "Революционни фрази", т. XXII, стр. 263).

Нищо подобно в Съветска Русия по време на Брестския мир не било. Новият, социалистически порядък едва започвал да се формира в пред­приятията, селяните, измъчвани от войни, избавенни от революцията от по­мешчиците, не започнал още да живее по-новому, работаейки за себе си.

Трябвало да се "ловят" всеки час, всеки ден отсрочки, защото тя ще умно­жи силите и ресурсите на пролетарската власт, способствайки за скорошно съзи­дание на железен, революционен порядък вътре в страните, ще подготви п­реход на народните маси (и особено селячеството) към нови, освободи­телни революционни войни.

Ленинската теория за отсрочката, неговото учение за съотношението между револю­ционната война и мирното социалистическо строителство имат грамад­но значение за разбирането на цялата политика на нашата партия. Революционната война и мирното строителство на социализма не се явяват противоположни. Това са различни форми на класова политика и класова борба на проле­тариата за социализъм. Успешната революционна война разширява и укрепва плацдарма на социалистическото строителство. Успешното строителство на со­циализма подготвят в икономическо, политическо и военно отноше­ние победата на работническата класа в революционната война.

Политиката на света на пролетарската държава и революционната война точно така не образуват противоположности. Това са различни форми на класова политика на победилия пролетариат. Политиката на мир на Съветския съюз е толкова революционна и необходима, както и въоръжената отбрана на съветската власт против империализма. Само съединението на едното с другото, само пра­вилния отчет на вътрешната и международна обстановка дават правилна так­тическа линия на комунистическите партий по отношение към войните.

Целият героичен път на въоръжената борба на Октомврийската революция про­тив царските генерали, чехословаци, белогвардейска Полша, блока от 14 империалистически държави, успехите в политиката на мира и победоносното строи­телство на социализма в СССР се явили огромна историческа проверка на уче­нието на Ленин и Сталин за революционните войни на пролетарските държави, учения за съотношението между революционните войни, политика на мир и строительство на социализма.

Десетилетният път, изминат от партията и работническата класа без Ленин, показал, че нашата партия високо държи знамето на ленинизма; тя е въплътила великото учение на Ленин—Сталин в гигантските завоевания на социализма, в ко­лосалното укрепване на международната мощ на Съветския съюз.

Тясната връзка между строителството на социализма и укрепването на отбра­ителната способност на страните (т. е. подготовката към успешна революционна война на пролетарските държави против империализма) с изключителна яр­кост се забелязва през последните години, когато нашата партия, ръководена от др. Сталин, гениално продължи делото на Ленин и е най-мъдрия теоретик на революционния марксизъм на нашата епоха, осъществявайки световно-­историческата задача за построяването на фундамента на социалистическата икономика, създаде от старата, изостанала, полуколониална Русия могъща индустриал­на страна, вдигна на небивали висоти отбранителната способност на пролетар­ската държава, осигури решаваща роля на Съветския съюз в цялата световна политика.

Собствената тежка индустрия, ръста на материалното благосъстояние на ра­ботническата класа, разгрома на кулачеството, победата на колхозния строй на село, бор­бата за болшевишки колхози и превръщането на всички колхозници в заможни, мощния подем на социалистическа активност и ръста на културата на милион­на маса работници и колхозници, растящата активност на всички слоеве от съветската интелигенция, нашата могъща Червена армия, снабдена с първокласна техника — ето несъкрушимия източник на отбранителната собност и непобедимостта на Съветския съюз. В това е заложен колосалния запас на стопанските, поли­тическите и военни възможности за победоносните революционни войни.

В случай на империалистическа интервенция в пределите на Съветския съюз тези възможности ще се превърнат в действителност. Това е поръката на ле­нинския ЦК на нашата партия начело с др. Сталин, в усъвършенстване владеенето на изкуството на ръководене не само на мирното строителство на социализма, но и революционните войни против империализма.

Журнал «Большевик», № 1, 1934 г., стр. 96-120




Гласувай:
0
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 707225
Постинги: 1687
Коментари: 222
Гласове: 351
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031