Марксическата наука не е възникнала от нищото и не се е появила случайно. Тя се явява продължение, развитие, резултат от всички предшестващи научни дейности на човечеството. Движението, хода на научната мисъл на човечеството закономерно водел до поява на научен комунизъм. Създаването на тази наука била неизбежна. Ако Маркс и Енгелс не бяха направили своите научни открития – то това щяха да сторят по-късно други учени (което не омаломажава гениалността, величието и грандиозните заслуги пред човечеството на основоположниците на научния комунизъм).  Но научния комунизъм не може да не се появи, той ще се пови във всички случаи. Защото научните открития се появяват тогава, когато у човечеството, първо- има възможности да се извърши, има за това материални условия – достатъчно развита икономика и съответстваща на тази икономике наука. Второ – когато тези научни открития на човечеството насъщно са необходими за деижи напред, за да реши стоящите пред тях исторически задачи. Или, ако човечеството вече е в състояние да извърши някакво научно откритие, има за това достатъчно знания и опит, и ако това откритие на човечеството е необходимо, ако без него то не може да се движи напред – то човечеството това откритие неизбежно ще направи, извън зависимостта от това, един или друг представител на човечеството ще го формулира.

В силата на това научния комунизъм не може да не се появи.

Защото, първо- научната мисъл на човечеството към това време достигнала достатъчно високо ниво и направила възможно създаването на научния комунизъм.

Второ – към това време капитализма окончателно победил феодализма в развитите страни от Европа и станал господстваща общественна система. Но отстранявайки противоречията на феодалното общество –той донесъл и нови неразрешими противоречия. Но от друга страна, носейки нови неразрешими противоречия – той създал условия за преход към нов по-висок строй, в който тези противоречия да бъдат разрешени. Капитализмът създал условия за това, човечеството да може да започне преход от класово общество към безкласово, от частна собственост към общественна.

Пред човечеството застанала нова историческа задача – да започне и осъществи този преход. За разрешаването на тази задача му трябвало наука, опирайки се на която е можела да го извърши. Трябвало му вярно и всестранно знание за окръжаващия ни свят, знание на закони, по които се развива природата и обществото. Без това човечеството просто не могло да се движи напред, не могло да реши своята историческа задача.

Получило се е че условия за поява на научния комунизъм били налице – първо, човечеството вече било способно да създава такава наука, второ- остро от нея се нуждаела, не могла без нея да реши стоящите пред нея исторически задачи.

Както виждаме, появата на научния комунизъм въобще не е случайна, а историческа необходимост. Не е лош това да се каже на дипломираните буржоазни лакеи, които в своята усърдна служба пред капитала вече не знаят, какво да измислят, че да наклеветят марксизма. Тези граждани без отдих съчиняват цели готически романи и филми на ужаси — приписват създаването на марксизма на зловещата воля на "англосаксонците", или "мафията на световните банкери", а едва ли не на самата сатана. Тези съчинители се отвратителни даже не в своята подлост, колкото със своето непроходимо невежество и безнадежна глупост.

Не – не любимите Старикови "англосаксонци", не "еврейската банкерска мафия" са създали марксизма – и още повече не дявола, който не съществува.  Научният комунизъм е създаден от целия ход на историческото развитие. Так че ако у буржоазните идеолози има претенции към марксизма – нека адреса да го пишат правилно. Нека се жалват и гневят на историческото развитие, което в действителност и породило научния комунизъм.

***

По-горе аз писах, че идеологита на буржоазията използва против нас такъв коз, че ние не сме за историческа приемственост, пренебрегваме опита на поколенията. Но тук работата е далеч от истината. Всичко е точно обратното. Ние сме диалектици, или ние разглеждаме света и всички негови явления в тяхното развитие, в тяхното единство и противоположност.  Ние отлично знаем, че нищо не може да се вземе от нещо, че няма следствие без причина. Развитието на човечеството затва е възможно, защото всяко ново поколение се опира на опитс нс всички предишни живели поколения. Всяко ново поколение затова и върви напред в сравнение със своите предшественници, защото използва техния опит. Развитието така и се извършва – всяко ново поколение осмисля опита на предишните поколения, проверява ги със своя опит, поражда нови условия за живот (които у предците не е имало, защото те в такива условия не са живели).  Оценявайки опита на предишните поколения в света на новите жизнени условия, новото поколение бере от този опит всично прогресивно – това, което може да се използва в новите условия, което способства за движение напред, и отхвърля всичко реакционно, изостанало — това, което няма да трябва в новите условия, което тегли назад, спира движението напред.

Маркс и Енгелс, естественно не били безумци, че да отхвърлят тези  научни достижения, които достигнало човечеството до тях и да се опитат да създадат наука на пусто място, от нулата. На тях такова даже в главите не им е минавало. Обратно, те много добре забелязали, че в науката нищо не може да се достигне, не използвайки всички предишни научни достижения на човечеството. Те с огромно търпение даже маниакално, с годините анализирали огромно множество теорий от областите на естествознанието, политикономията, социологията и философията.

Истинате е че в своите оценки на съвременните им науки и Маркс и Енгельс били много критични, изискващи и строги. Огромно количество теории били отхвърлени, бракувани, признати за негодни за тези цели, които те си поставили – изработването на научен светоглед на работническата класа. Това е и разбираемо. Всички тези теории били създадени в класовото общество, създадени от представителите на имащите, рксплоататорските класи и жалили интересите на тези класи. Затова голяма част от тях или били напълно реакционни, давали напълно изкривена картина на природата и обществото, или с прогресивни елементи съдържали и реакционни.

Маркс и Eнгелс разбирали, че за да изработи нова научна теория, която да стане идейно оръжие на работническата класа е нужно да се опираш на най-висшите, върховни достижения на научната мисъл на човечеството от тези времена.

Такива върхове на научната мисъл те намерили. Материализмът на Фоербах, диалектиката на Хегел, теорията на франските утописти и най-развитите разработки в областта на английската политическа икономия – станали източник, на основата на който бил създаден научния комунизъм. Подробно за това ще разкажем в следващата статия на тази тема.

***

Маркс и Eнгелс, създават научния комунизъм, се опират на върховете на научната мисъл на човечеството. Но научния комунизъм е превъзходил тези върхове, като от своя страна той по отношение на тях станал недостижим връх. В сравнение с научния комунизъм всички тези теории, които в своята работа използвали Маркс и Енгелс — изглеждат непълни, едностранни, несвободни от заблуди, предрасъдъци и фалш на класовите общества. Геният и подвижническия труд на двамата велики учени е висше достижение на научната мисъл от това време, които са били преосмислени на качественно ново ниво и легнали в основата на научния комунизъм.

Научният комунизъм със самата своя поява лишил от права на съществуване всички буржоазни теории, преобърнал ги, банкрутирал ги. Той и в наше време останал непревземаем връх на научната мисъл. Днес не е създадена нито една цялостна философска научна теория, която да може даже в малка степен да се сравнява с нея. Буржоазията злорадства против марксизма, очерня го и го имитира. Но самата тя и до днес не е успяла да създаде нещо макар и отделно сравнимо с марксизма. Всичко, което тя може да направи е да създаде бездарни повторения на тези теорий, които преди двеста години са били безвъзратно разобличени от научния комунизъм.

Оксана Снегирь