Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2016 14:40 - Разточителството на царското семейство или в какво се изразявало "щастието" на руския народ да има "цар-батюшка"
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 649 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Днес, когатo победи буржоазна контрареволюция и ние се лишихме от всичко, което имахме, се води мащабно , безпардонно подменяне и изкривяване на историята. Вчерашните палачи, тирани, паразити и предатели стават герои и даже светини. Техните мерзки, безчовешки постъпки или се замълчават, или се обръщат така че да изглеждат, като добродетел, подвиг или даже жертва.

Защо това се прави е разбираемо. Руската буржоазия издига до герои своите представители, своите събратя по класа – класата на дореволюционните аристократи, помешчици и капиталисти.

До революцията тези паразити живели на гърба на трудовия народ, пирували за сметка на людоедска експлоатация над руските трудещи се. Те свирепо давили всеки опит на работниците и селяните да облегчат своето положение; с камшици, куршуми и пушки пресичали всеки стремеж към свобода. По време на революцията трудовия народ свалил паразитите от своята шия и премахнал от себе си всички паразити смучили от него с векове. Той си върнал това, което през вековете сам създавал със своя пот и кръв – заводи и фабрики, замъци и дворци. Всичко това станало общенародна собственост. Но сваления клас от помешчици и капиталисти не се смирил с това, че загубил власт, богатства и възможност да живее за сметка на другите. Това, че вчерашните роби се отказали да живеят на техния гръб, станали свободни и взели в свои ръце съдбата на страната – това предизвикало луда злоба у предишните стопани на живот. Вчерашние "хулигани", които господата аристократи и богати считали за животни – сега се разпореждали с държавата, устройвали живота в страната такава, каквато е нужна за трудовия народ, а не за паразитите.

С това свалените експлоататори не могли да се примирят. Те разпалили война против новата власт, властта на работниците и селяните. Всички тези Родзянки и Пуришкевичи, всички тези Краснови и Корнилови, Врангели и Колчаки, корнети Оболенски и поручици Голицини са се борили само за едно – за това, да си върнат за себе си положението на господстваща класа и възможността да паразитират. За своите земи, дворци, фабрики, заводи, титли, пагони, за своите "балове с красавици и хрупкави френски булки" — ето защо те вдигнали оръжие против властта на трудовия народ. Отново да увиснат на шията на народа и да живеят за негова сметка- ето за какво мечтали. Но своите подли намерения те прикривали с гръмки фрази – те говорили, че воюват за "Свята Русия", за "православна вяра", за "духовност", и т.н.

Пред какви ли не зверства преминали контрареволюционерите. Те свирепо мъстили на работниците за това, че те посмели да станат свободни.

Те искали на всяка цена отново да станат господа над работническата класа, отново да ги впрегнат. Но трудовия народ не искал да бъде впрегнат, не позволил на Корниловите и Галицините отново да го яхнат. Той дал отпор на белогвардейщината, и помагащите и чужди интервенти, свалил хребета на контрареволюцията и започнал да управлява страната за благото на болшинството.

И ето сега нашата буржоазна пропаганда всичко това го извращава, изопачава. Паразитите и експлоататорите, които пили кръвта на трудовия народа, те обявяват за благодетели на трудещите се. А революционерите, най-добрите представители на трудещите се, които отдали целия свой живот на нас, работническата класа– тях буржоазната пропаганда изобразява, като престъпници и злодеи.

Социалистическата революция, освободила трудовия народ от експлоататори и отдала му всички богатства на страната – буржоазията сега нарича "трагедия", "катастрофа", "беда". А контрареволюционерите, които искали отново да увиснат на шията на работниците и да ги грабят - те изобразяват, като герои и мъченици.

***

Разбираемо е защо го прави — за да обезопаси за себе своето награбено. Тя иска да оправдае контрареволюцията и капитализма. Тя иска ние да се смирим със своето робско положение, да забравим за своето велико минало и за да може нашите потомци даже да не знаят за великата съветска държава. Да не знаят за това, че човек е бил тогава стопанин на своята страна и я е управлявал сам, В СВОЯ ПОЛЗА, а не в полза на готованци, собственици на фабрики, заводи, вестници, параходи и прочие награбено.

***

Една от фигурите, с която нашата буржоазия се носи, както с писана торба се явява " от всички обожаемия" цар Николай II, наричан от народа Кървавия. С нарушаване на църковните каони този персонаж със своето семейство бил направен свят. А колко крокодилски сълзи се изляха по него от нашата власт, колко го възхваляваха, приписваха му добродетели и подвиги… Пълзят демонстративно и търсят прошка, и нас ни призовават да се покаем (всъщност непонятно защо).  По телевизора ден и нощ разказват за светлия живот на царя и неговото семейство; за това, колко полезно той е направил за Русия (поправка — за буржоазията и помешчиците), как при него процветявал народа, развивало се стопанството и как злите, безбожни болшевики-палачи унищожили този "рай на земята" и прочие лъжа. Но нека разгледаме "светия цар и неговото семейство", а именно "скоромността на неговия живот". Така ще разберем, как е живял народа в този земен рай под името Руска Империя.

Често може да се чуе, че Николай II и неговото семейство живели много скромно, провеждайки дните си в добродетел, труд и молитва. Да видим историческите факти, показващи "скромността и светостта" на царя и неговото семейство.

Ето например, какво са владели цар Николай II и неговото семейство:

— 8,6 млн. хектара земя, в това число 2,6 млн. хектара гори.
— Нерчинския, Алтайски, Ленски златни мини (по-точно е да се каже, предприятия по добив на полуметални руди, даващо не само злато, но и сребро, мед, олово).
— Кузнецкият железно-въглищен басейн (Кузбас първоначално е принадлежал на царя).
— Чайни, захарноцвеклови плантации и лозя (на основа царските лозя в Крим работел знаменитата Масандровска изба, притежаваща уникални винени мазета).
— 860 търговски заведения, мрежа от магазини на дребно  по-днешнему,
— 100 фабрики и заводо, сред които например, Петергофская алмьазогранилная фабрика и Межигорский фаянсов завод (днес на територията на Межигоря се намира дворцовия комплекс, приписан лично на президента на Украйна Виктор Янукович).
Всички тези аграрни и промышлени активи били обединени в т.н. Главно управление Уделов, руководено от граф В.Б. Фредерикс.
Оборотният капитал на Уделов е бил 60 млн. златни рубли (примерно 1.5 милиарда съвременни долара!).

Доходите от Уделов се разпределяли между всички членове от династията на Романовите съгласно Указ от 5 април 1797 година, издаден от император Павел І, и наричащо се "Учреждение за императорската фамилия".

Според този документ всеки от Великите князе получавал от общия царски "котел" около 500 хил. съвременни долари на месец.
Членовете на династията имали също така лично имущество, обособено от Уделов.
Личното имущество на царя Николай Втори било съсредоточено в отделно учреждение, което се наричало Кабинет на Негово Величество.
Законите на Империята разглеждали също така пряко финансиране от държавния бюджет на Русия разходи по издръжка на царското семейство (семейството на действащия император, а не династията, като цяло).

В навечерието на краха на Руската империя тази сума била установена от парламента (Думата) и представлявала 16 милионаимперски рубли годишно (около 200 милиона долара в съвременен еквивалент).

Сега да разгледаме, какво е владеел царя-готован лично.
Към собствеността на царя се отнасяли, в частност, т.н. "кабинетски земи" в Полша, Сибир, Алтай и Забайкалието с обща площ 68 млн. хектара.
С други думи, цар Николай Втори (Кървавия) лично владеел земи, с по-голяма площ, отколкото територията на съвременна Украйна! Освен земи, Кабинета владеел следните промишленни "императорски предприятия" (освен тези сто предприятия, които владеело Управлението Уделов, влизащи в състава на Министерството на Двора заедно с Кабинета):
Заводи – порцеланов и стъкларски в Санкт-Петербург, Горношитски мраморен, Виборгски огледален.

Фабрики – Петергофска и Екатеринбургска гравьорна фабрика, Царскоселската за тапети, Петербургската Императорска манифактура за гоблени, Киево- Межигорската фаянсова фабрика, Тивдийските мраморни кариери, а така също 3 картонени фабрики: Петергофската, Ропшинската и Царскоселската. Поразява, как скромно живеел цара-батюшка! Въобще шикарно! На съвременния олигарха форум да даде.

Освен това, царя имал огромен парк от яхти, за обслужването на които отивало  350 хил. царски рубли – около 10 милиона долара (с отчитането на военната инфлация на рублата)!
Още у "скромния" цар-батюшка имало автомобилен парк, Голям автомобилен гараж с 22 автомобила на френската марка "Делоне Белвил". Не следва да губим време да обясняваме описанието на уникалните автомобили — у руските  кръвопийци винаги е било най-разкошното и най-добро. Разходите по царския гараж в кря на най-голямата монархия били 350 хил. царски рубли – около 10 милиона долара (с отчитане на военната инфлация на рублата). Жената на Николай ІІ, императрица Александра Фьодоровна, към момента на отричане на своя мъж от престола натрупала лични драгоценности на сума, оценявана на 50 милиона "тех" рубли, които днес представляват 1.5 милиарда долара (ето я святата — толкова свята… Вижда се за рая да купи място искала).

Само си помислете за тези суми! Колко колосални средства отивали за развлечения, скъпи дрънкулки и всякакви глупости на царското семейство (да си спомним още за Левадийския дворец в Крим, изделията на Фаберже за луди пари и пр.).

Докато царя-кръвопиец се развличал със своето семейство, народа, работниците и селяните на Руската Империя, стенел от глад, беспросветен живот и угнетение. Руската империя страшно гладувала - от втората половина на XIX век до края на века е имало двадесет гладни години.

1891 година — гладуват 25,7% от населението, 1892 ― 9,1%,1893 ― 0,1 %, 1894 ― 0,5 %, 1895 ― 1,1 %, 1896 ― 2,2 %, 1897 ― 3,8%,1898 ― 9,7% 1899 ― 3,2%, 1900 ― 1,5%.

В началото на ХХ век в Русия гладни били годините: 1901-1902, 1905-1908 и 1911 ― 1912 година.
В 1901 ― 1902 гладували 49 губерний: в 1901 ― 6,6%, 1902 ― 1%, 1903 ― 0,6%, 1904 -― 1,6% от населението.

В 1905 ― 1908 гладували от 19 до 29 губерний: в 1905 ― 7,7 %, 1906 -17,3% населението.

В 1911 ― 1912 за 2 години глада обхванал 60 губерний: в 1911 ― 14,9 % населението.
На границата на смъртта се намирали 30 млн. човека!
Вие си мислите, че царя се е опитвал да помогне на своя гладен и измъчен народ? Да, ама  не! Царското правителство първо се грижело как да скрие мащабите на своето престъпление; в печата, цензурата забранявала да се употребява думата "глад", заменяйки я с абстрактната дума "недород".

Да погледнем още един път на отчетите.
Данните са от края на XIX — нач. XX в.:

Из доклада на царя за 1892 (особенно неблагоприятна и неурожайна) година: "Само от недород са починали до два милиона православни души". По законите на тогавашното време в статистиката попадали само тези, които ги опявали в православните църкви, свидетелствата за количеството умрели "инородци", старообрядци, "безбожници" няма въобще. Но точно в тази Вятска губерния един до друг с руските мужици живели и работели старовери (разколници), "инородци"(непокръстени мордва и вотяки). Католиците водели свой отчет на умрелите, но тези данни в общия доклад не се подавали.

Докладът на Николай II за януари 1902 година: "В зимата на 1900-01 година гладували 12 губерний с общо народонаселение до 42 милиона човека. От това смъртността е 2 милиона 813 хил. православни души".

№10 "Руски еженеделник" за 1903 година виждаме: "На потушаването на бунта на селяните и работниците от Полтавскатаи Харковска губерния били отправени до две хиляди войници от регулярната армия, а така също целия наличен състав от казаци жандармерия". Газета "Киевский вестник" от 9 март същата година в раздела за произшествия съобщава: "Вчера трима жандармери забили мечове в сляп певец за песни с възмутително съдържание: "Ще, настане добро време, ще има яде труженика до насита, а паните — по една филия".

В 1911 година (след толкова хвалените "столипински реформи", по които се разорили селските общини,  дали на кулаците фактически на безценица да купят общинскит земи и превърнали се в истински помешчици ): "Гладували 9 губерний с общо народонаселение до 32 милиона човека. От това смъртността е 1 милион 613 хил. православни души".

Според доклада на ежегодната сесиь на Министерството на здравеопазването на Руската империя: "От 6-7 милиона ежегодно раждания, до 43% не доживяват до 5 години. 31% в една или друга степен се забелязват признаци на хранителна недостатъчност: рахит, скорбут, пелагра и проч." Още тогава се повдига въпроса че "масовото пиянство на бедното население нарушава здравето на децата още преди да се родят". В отделен параграф се пречисляват най- крупните епидемии и числото на техните жертви: възрастни и деца над 1 година.

Из отчета за 1912 год против думите: "Почти всяко десето селско дете от числото на разглежданите проявяват различни признаци на умственна недостатъчност. Но недостатъчността е не само при новородените. Значителна част произтича от това, че родителите са заети с труд, като нямат време да развиват умствените и двигателнс способности на децата на съответна възраст. А така също да си разговаряв и поощряват,  освен това да се обучават да говорят, ходят и прочие" — ръката на царя написала: "Не важно"и проставен височайш подпис. Ето как е обичал царя своя народ!  Въобще не се е интересувал от селяните, че живеят практически като животни, не могат нормално да се хранят и да възпитават своите деца.

Също така една малка забележка  — против думите, че "средната продължителност на населението на Русия 30,8 година". По законите на това време в статистиката, освен "непоправимите" в църквите,  не влизала тази смъртност на децата до 1 година.

От 1880 до 1916 година може да се извадят ужасяващи данни: от "неестественни причини" (глад, епидемий, детска смъртност, криминални причини, при потушаване на селски бунтове, а така също в "малки войни" да не броим Първата световна) преждевременно са загинали до 20 милиона "православни души".

И ето за сравнение. "Петербургски ведомости" от якуари 1910г. съобщава "…състоял се е малък новогодишен прием, на което присъствали Негово Величество Императора Всеросийски със семейството. А така също били 20 най-богати руски хора, при това номера на поканата съответствал на капитала им към 1 януари на изминзлата година". По долу бил поместен списъка с тези покани, в порядъка на номерата на техните покани. Откривал този списък: А.Нобел (собственик на много нефтени сонди), банкера Хаим Ротшилд и фабриканта Зингер. Зад тях следвали Р.Чандлер (автомобилен магнат), П.Шметсхен (пароходни компании) и т.н. При това гражданите на Русия (не говорейки вече за националност, вероизповедание и т.н.) в този списък били само трима: фабриканта Путилов (12-то място), стопанина на големите нефтени полета Манташев (13-то място) и грузинския княз, генерал Чиковани (20-то място). Всичко това по статистиката на "Руското Икономическо общество", публикувашо се в началото на всяка година във вестника "Биржеви новости", към началото на 1913 година 62% от едрата отечественна промишленост се намирала в ръцете на чужденци (нямащи руско гражданство), още 19% — в смесена или друга съвместна собственост (акционерна и т.н.).

***

От всичко това жалко ли ви става за царя и неговото семейство. Болшевиките справедливо постъпили с тирана и неговото семейство — растреляли и делото приключило. По заслуги "царя-светия мъченик" получил куршум в челото.

Какво прави днес работническата класа, за да не се поддава на буржоазната лъжа? изходът е само един. И го е казал великия теоретик, продължател на делото на Маркс и Енгелс В. И. Ленин: "Учете се, учете се и пак се учете на комунизъм". Тези думи за нас са особенно важни днес произнесени от класиците, важни като въздух. По страната настъпва фашизма, буржоазната пропагандата поропагандира ден и нощ, властта развързва ръцете на силовиците, полицейщина и прочие нечистотии за да държи нас и нашите деца в робство. Религията също върши своето черно дело, опитвайки се да отрови работниците със своята духовна отрова, внушавайки им идеи и неизбежността на буржоазния поръдк, за святостта на частната собственост, за смирение и покорност на властта на капиталистите.

Когато усърдно се учим и работим — тогава ще победим властта на капитала. Само тогава ще отхвърлим робското иго от плещите си, ще изгоним всички кръвопийци и готованци от нашата страна и ще построим социализма, където за всеки ще има според труда му.

Василий Глуховецкий




Гласувай:
1
0



1. krumbelosvet - Има в блога един, апостол, ако не греша,
18.07.2016 16:01
според който "от 150 години няма щастливи хора в комунистически страни". Знае, човекът, от самосебеси знае, а вие си играете с разни факти и статистики. Апост-офф е научил, не, ПОЧУВСТВАЛ всичко, цялата истина, подскачайки на митинги с психотронен съпровод.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 686663
Постинги: 1624
Коментари: 217
Гласове: 348
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031