Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2016 18:56 - Съзнаие-произход и същност
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 746 Коментари: 0 Гласове:
0



 (Дополнительный материал в рамках Расширенного курса  диалектического материализма)

Човек oтдавна се стреми да разбере, какво представлява нашето съзнание, от къде се вземат мислите, какъв е нашия духовен свят. Нямайки достатъчно знания, първобитните хора стигнали до извода, че съзнанието е свойство на "душата", която може да съществува отделно от тялото. Подобни възгледи възникнали у тях при опитите да обяснат такива явления, като например, съновидения или болести. Първобитните хора мислели, че съновиденията възникват защото в съня "душата" напуска тялото, а болестта е резултат от това, че в човек се е вселил "зъл дух".

В древните легенди и митове на много народи са описан света на "зли" и "добри" "духове", призраци и богове. Да и днес много хора още вярват в съществуването на бог или независимо от тялото "душа", в нейната вечност. Извратената представа за това че съзнанието е резултат от проява на някакво особенно нематериално начало — "душата" се нарича от хората идеалистична философия и религия.

Идеалистите всеки ден отричат, че съзнанието се явява свойство на човешкия мозък и не може да съществува отделно от мозъка. Някои съвременни буржоазни учени, намиращи се във властта на идеалистични предрасъдъци, твърдят, че човешкия мозък е възникнал едва в резултат от намеса на някаква външна сила (например, бог).

Материалистите винаги са отхвърляли мислите за свръхестественната природа на съзнанието и на основа данни от науките са доказвали, че мислите не са някакъв безлик разум, а орган на чувствата, на който въздействат предмети и явления от окръжаващия ни свят.

Заедно с това някои материалисти не успели правилно да разберат съотношението на материята и съзнанието. Те т.н. вулгарни материалисти допускали, че съзнанието се явява особенна разновидност на материята и полагали, че мислите се отделят от мозъка почти така, както жлъчката секретира от черния дроб. Те крайно опростено разбирали дейността на мозъка и твърдяли, че мисълта, като продукт на мозъка представлява особен род вещество. Правилно забелязва връзката на съзнанието с физиологическите процеси, произтичащи в мозъка, вулгарните материалисти допускали дълбока грешка, отъждествявайки психическото с физиологическото, мисълта с вещество. Между другото у буржоазните учени и днес може да се видят подобни опити на механистическо отъждествяване на психическата дейност с биохимически или други процеси.

Възгледите на вулгарните материалисти се явяват неверни защото ако ние признаем мисълта за материална, то неизбежно ще застанем на пътя на смесването на материализма с идеализма.

Разглеждайки въпроса за същността на съзнанието, диалектическия материализъм встъпва, както против идеализма и религия, така и против вулгарния материализъм. Марксистско-ленинската философия изхожда от това, че съзнанието е възникнало на определена степен от развитието на живата природа. Съзнанието се явява свойство на високоорганизирана материя, затова без материя и независимо от материалните изменения тя не може да съществува. В същото време съзнанието не трябва да се отъждествява с материята и да се счита за материална, защото такова отъждествяване игнорира доказаното от науката качественно различие между материята и съзнанието.

Възникване на съзнанието

Съзнанието представлява способност на човешкия мозък да отразява материалния свят. Тази способност е възникнала в процеса на историческо развитие на материята и качественно се отличава от реакцията на неживите тела на външните въздействия, които също се явяват своего рода отражение на околната действителност. Следователно, не всяко отражение може да се нарече съзнание. Отражението е обективно свойство, присъщо на цялата материя. Тя се проявява във взаимодействието на материалните обекти и представлява способността на един обект да се запечата, фиксира спрямо въздействието на другите. При това характера на отражението зависи от особеностите на обектите и способа на тяхното взаимодействие. Затова преди да говорим за съзнанието, като способност на мозъка да отразява явленията от външния свят, ще се спрем на въпроса за различните видове отражения в природата, за предисторията на човешкото съзнание, за някои особености в психиката на животните.

В неживaта природа отражението става по законите на механиката, физиката, химията. Неживите тела под въздействието на външните фактори изменят своята структура, разрушават се или се преобразуват в нови форми. Така, например, камъка под въздействието на температурни колебания, вода, вятър се разрушава, превръщайки се в пясък и пепел. Металът при определени условия се подлага на окисление.

В живите организми отражението се осъществява в други форми. Тук под въздействието на външни и вътрешни фактори става специфичен обмен на вещества. В основата на биологическото взаимодействие на организма със средата лежат многочисленни строго съгласувани реакции, които осигуряват управлението на жизнените процеси, храненето, самообновлението, размножението и развитието. Изменчивостта, наследствеността и естествения отбор — ето основните фактори на приспособление на живота към околната среда.

Формите на отражение у живите организми са различни. Преди всичко, всеки организъм притежава способност да реагира избирателно на светлина, влага, химически вещества и т. н. Тази форма на отражение е свойственна на живата природа и се нарича раздразнение. То представлява физиологическо явление и е присъщо за всички живи организми, започвайки от най-примитивните.

На основa раздразняване и в резултат от нейното развитие възниква качественно нова, психична форма на отражение— чувство. Зачатъци на тази форма на отражение имат някои прости организми. По нататъшното развитие на способността чувство е свързьано с усложнения строй на организмите, появата на органи, специализиращи се на възприятие на определени раздразнения, а така също с възникването и развитието на нервната система. У висшите животни, притежаващи централна нервна система, чувствата се явяват резултат от дейността на мозъка.

Способността чувство е следствие от активното приспособяване на живите организми към условията на съществуване. При животните с развитието на еволюцията се създавали органи, с помоща на които те се ориентират в околната среда, получават информация за жизнено важни качества, свойства вещи. Чувствата изпълняват тази роля благодарение на това, че те представляват образи от явления на външния свят-техни модели. Но то не е физически модел, не е материално, не е вещественно. Чувството е идеална форма на отражение.

Такa отношението между чувството и външния обект, предмет е отношение идеално и материално. Първично тук се явява това, което се отразява— материалния обект, а вторично — неговата идеална форма, чувство, образ. Ако няма предмет, няма и неговия образ.

Всички психични процеси, ставащи в мозъка, в края на краищата определят въздействието на материалното раздразнение. Тези дразнители действат на органите на чувства — анализатори. Анализаторите са зрителни, слухови, вкусови и т. н. Всеки от тях има свой възприемащ апарат (рецептор) и проводник, който предава възбудата в кората на главния мозък. Например окото възприема посредство ретината светлинни раздразнения (електромагнитни колебания), превръща ги в електрически импулси, които се предават след това в главния мозък. Мозъкът възприема импулсите, получени от анализаторите, преработва ги и ги изпраща до различни органи на животното. Действието на тези органи встъпват като ответна реакция на организма на външните раздразнения. Тази реакция на организма се нарича рефлекс.

Висшиете животни с развита нервна система притежават сложни механизми за рефлекс. Рефлексите биват безусловни и условни. Безусловните рефлекси притежават животните в процеса а еволюция на дасден вид и представляват вродени, закрепени наследственно връзки на организма със средата. Най- сложния безусловен рефлекс се нарича инстинкт.Условните рефлекси се изработват в процеса на индивидуалния живот на организма и отразяват постоянно променящите се окръжаващи условия. Наличието на условни рефлекси позволява на животните да се приспосбяват към изменящата среда, към различни жизнени ситуации. Благодарение на рефлекторната дейност животните получават възможност да реагират на тези  раздразнения, които имат за тях биологическо значение.

И. П. Павлов отбелязва, че за животните действителността сигнализира почти изключително от раздразнения и от следите в тях на големите полукълба на мозъка, непосредственно влизащи в специални клетки от зрителни, слухови и други рецептори. Това е първата сигнална система, тя се явява обща за животните и човека. Първата сигнална система на човека, писал И. П. Павлов, е това, което ние имаме в себе си, като чувство и представа за окръжаващата ни външна среда, природна и социална, изключвайки слово, неговото смислово значение,

Вижда се че чувствата и възприятията на животните и човека, имат много общо по между си, но и качественно се отличават едни от други. У животните на основа чувства могат да възникнат представи и цялостни образи на вещи, ситуаций и даже отношения между тях. Но животните възприемат и оценяват преди всичко тези свойства на предметите, които удовлетворяват техните биологически потребности. Чувствта, представите, с помоща на които животните се ориентират в околната среда, не се осъзнават от тях. Докато чувствата на човека имат осъзнат характер, явяват се елементарна форма на неговото съзнание.

Същност на човешкото съзнание. Творческа роля

Най-висшето, което е достигнала еволюцията на живота на Земята е мислещия човек. Човек заема особенно място в света, защото самия той се явява носител на социални качества. Въздействието на социалните фактори значително е ускорило еволюцията на човека, изиграло е огромна роля в развитието на неговото съзнание. Човек — същество общественно, и неговото съзнание също представлява социално-историческо явление. тази особеност на човешкото съзнание за първи път е дълбоко изследвано от основоположниците на марксизма. Съзнанието- писали К. Маркс и Ф. Енгелс- от самото начало е обществен продукт и остава сокато съществуват хората.

Съзнанието на човека е възникнало и се развива в процеса на неговата трудова дейност. Именно производителния труд и е създал човека. Но труда е невъзможен извън колектива, извън обществото. Затова той е невъзможен без връзки и общуване между хората, т. е. без език. Езикът, както и съзнанието, се заражда и развива в обществото в хода на трудовата дейност на хората. "Езикът е също толкова древен, колкото и съзнанието; езикът е практически, съществуващ и за другите хора и за мен самия, като е действително съзнание, и подобно съзнание, той възниква от потребност, от настоятелна необходимост от общуване с други хора"[1].

Установявайки, че труда не може да съществува извън обществото, така както и обществото не може да съществува без трудовата дейност на хората , основоположниците на марксизма заедно с това изследвали ролята на труда и езика в усъвършенстването на физическите и умственни способности на човека, в развитието на неговия мозък. Ф. Eнгелс в работaта "Ролята на труда в процеса на превръщене на маймуната в човек", показал, как под въздействието на тези фактори се изменя мозъка на човека: "Отначало труда, а след това и заедно с него членоразделната реч, се явили двете най-главни стимули, под влияние на които мозъка на маймуната постепенно се превърнал в човешки мозък, който, при цялото свое сходство с маймуните, далеч го превъзхожда по величина и съвършенство"[2]. Мозъкът на човека се отличава от мозъка на маймуната не само по количеството нервни клетки, но и по способността да дава обобщаващо отражение на действителността в понятията, разсъжденията и умозаключенията.

Данните от съвременното естествознание показват, че физиологическата основа на човешкото мислене се явяват нервните процеси, ставащи в мозъка. Човешкият мозък се състои от различни структурни слоеве. Особенна роля играе неговия горен слой с дебелина няколко милиметра, т. н. кора на голямото полукълбо на главния мозък, състоящ се от милиарди нервни клетки, съединени с множество издънки. Тези клетки са способни да образуват огромно количество връзки, мигновено да прехвърлят нервни импулси от една група клетки в друга, всестранно да анализират постъпващи сигнали. Важна роля играят също така субкортикални слоеве, осигуряващи нормална дейност на кората на главния мозък.

В кората има различни по своята структура участъци (полета), които изпълняват едни или други функции. Всеки участък е способен да анализира и обобщава определен вид раздразнение (зрително, слухово и др.). Някои полета (например, речедвигателните, речеслуховите, речезрителните) са свързани със съответстващи органи чрез множество други клетки. Науката е установила, че най-сложен по строеж участък е кората на главния мозък възникнал на последния етап от еволюцията на нервната система.

В сложният процес на отражение на човек на външния свят се отделят следните моменти: възприятие на раздразнение, предизвикващи въздействие на вещи и явления на окръжаващия свят; предаване на тези раздразнения в мозъка във вид на нервни импулси; образувания, на основа рефлекторна дейност, чувства, представи, понятия и други идеални модели на реални вещи и явлений; предвидени са най-вероятни ситуации в бъдеще, оценка и изработка на съответстващи програми действия; предвиждане на резултати от действия; самия процес на действия и информация за ход, резултати; достижение на цели. В зависимост от сложността на ситуацията отделни моменти могат да заемат по-голямо или по-малко време, като някои процеси обикновено стават автоматично, неосъзнато.

Говорейки за особеностите на психическата дейност на хората, И. П. Павлов писал, че у човек през целия исторически период се е изработила качественно нова в сравнение с животните система на отражение на действителността, т. н. втора сигнална система — реч, слово. Отличителна нейна черта се явява обобщеното отражение на действителността на основа преработка на много данни от първата сигнална система (чувства, възприятия, представи). Това се достига благодарение на използването на език, реч. С помоща на думите човек преминава от конкретни чувственни възприятия и представи към общи понятия, разсъждения, умозаключения, т. е. към мисли.

Словото се възприема от човека, като външен раздразнител, обозначаващ предметите и явленията от действителността. Всеки от нас, слушайки или четейки думите, си представя реални вещи и процеси, спомня си свои предишни переживявания. Следователно, отношението на мисълта към предметите и явленията на обективния свят у човека  се представя с думи. Езикът се явява средство за предаване на мисли, непосредственно материална, чувствително възприемаща облошка.

Науката неопровержимо доказва, че съзнанието е резултат от дейността на човешкия мозък, което идеално отражение на действителността във вид на чувства, представли, понятия осъществяващи се благодарение на нервни процеси, произходящи в главния мозък. Мозъкът на човека, като орган на мисълта се развива под определящо влияние на общественните фактори, представящи съвкупност от общественното битие, основа на която служи материалното производство. В процеса на обществен труд се усъвършенстват оръдията на производство, в сферата на производство се въвличат все нови природни вещества, създават се нови форми на производственни връзки, нови общественни учреждения и организации. При това се усъвършенства и самия човек, неговия мозък и органи на чувства, неговото съзнание и разум.

До сeгa ние говорихме за това, какво отразява съзнанието на човека и как става този процес на отражение. Но човешкото съзнание не се явява просто пасивно отражение на външния свят, то обратно въздейства на природата.

Осъзнаването на човека, на неговото място в света и своята дейност(както и дейността на другите хора) е важна особеност на човешкия интеллект. Човешкото отношение към всета — това е процес на целенасочено познание и заедно с това активно целесъобразно преобразуване на действителността.

Процесът на дейност на преобразуване на света изразява творческата роля на човешкия разум. Практически преобразувайки природата, човек създава със своя труд нови предмети, в които се материализират, опредметява се неговото съзнание. Този свят от вещи, които се явяват дело на ръцете на човека— от прости оръдия на труда, здания и съоръжения до най-сложни механизми и прибори, включително космически кораби— в края на краищата представяват въплътена в тези вещи човешка мисъл. Създаденият от човека веществен свят е истинска сплав от кристализиран опит на много поколения, свидетелство за забележителни способности на човешкия разум, неговата изобретателност и творчество. "Съзнанието на човека — отбелязал В. И. Ленин,— не само отразява обективния свят, но и го твори"[3].

Както вече казахме, материалните изразители на мисълта се явяват реч, език. Словото фиксира мисълта, запечатва я. Благодарение на словесната форма на изразяване на мисълта хората съхраняват опит и знания, натрупани от предишнот пколение и успешно го използват с цел по-нататъшно преобразуване на действителността.

Творческта роля на съзнанието се проявява в преобразуване на човека не само на природата, но и обществото. Отразявайки общественното битие, и преди всичко съществуващите в обществото икономически отношения, съзнанието на хората заедно с това активно въздейства на целия обществен живот. Особенно голямо влияние на общественното развитие оказват прогресивните идеи, изразяващи назрелите потребности от социални преобразования. При това прогресивните идеи играят творческа роля в развитието на обществото не сами по себе си, а когато те се явяват достояние на масите — истинските творци на историята. Прогресивните идеи, овладени от масите, стават могъща материална сила, революционизираща и ускоряваща общественното развитие.

[1] К. Маркс и Ф. Энгельс. Соч., т. 3, стр. 29
[2] К. Маркс и Ф. Энгельс. Соч., т. 20, стр. 490
[3] В. И. Ленин. Полн. собр. соч., т. 29, стр. 194




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 707191
Постинги: 1687
Коментари: 222
Гласове: 351
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031