Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2016 18:25 - Експлоатация
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 487 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ЕКСПЛОАТАЦИЯ — в широк общ смисъл на думата означава систематично използване на човека на производителните сили. В този смисъл­ може да се говори за експлоатация на железни пътища, заводи и т. н.

В пример към обществото експлоатацията се разбира, като присвояване на добавен труд непосредст­венно от производителите, класата на собственниците на средствата за производства. Експлоатацията има място само в класово общество, където един обществен клас, монополизира средствата за про­изводство, заставя да работят за себе си дру­гия клас — непосредствен производител. "Навсякъде, където част от обществото притежава моно­пол на средствата за производство, работници- сво­бодни или несвободни, трябва да се присъедини към работно време, необходимо за издържане на него самия, излишно работно време, необходимо за да се произведат сред­ства за съществуване за собственника на средства за производство, при това е безразлично, това атински собственик ви е ….[ари­стократ], етруски теократ…, civis romanus [римски гражданин], нормански барон, американски робовладелец, влашки боля­рин, съвременен лендлорд… или капиталист" (Маркс, Капитал, т. 1, 8 изд., стр. 165).

Експлоатацията но­си различни форми и има различно съ­държание в различни социално-икономически форми. "Тази специфична икономическа форма, в която незаплатен добавен труд се изважда от непосредственните произ­водители, определя отношението на господство и подчинение, каквото то расте непо­средственно от самото производство, и оказва на последното определящо обратно действие. А тази основна структура на икономическото общество, израства от самите отношения на производство, и заедно с това специфична икономическа структура" (Маркс, Капитал, т. III, 8 изд., стр. 570).

Експлоатацията може да се доведе до два основни типа:

а) до експлоатация, основана на лична зави­симост на експлоатираните от експлоататорите, на юридическа несвобода на производителите,

и б) към експлоатация, основана на наемен труд.

Пър­вият тип експлоатация има място в робовладелското и феодално (крепостно) общество. В Русия крепостничеството, особенно на неговия последен стадий се съпровожда от крепостна търговия (виж. РобствоФеодализъмКрепостно стопанство). Отличието на роба от крепостния се за­ключава в това, че "крепостника-помешчик не се счита собственик на селянина, като вещ, а е имал само право на неговия труд и на принудата от отбиване на известна повинност" (Ленин, Соч., т. XXIV, стр. 367), докато робите се явявали собственост на робо­владелците, принадлежали им като вещи. Експлоатацията на крепостните се изразявала в това, че собствен­иците заставяли последните да работят опре­делени дни на помешчичешките полета, да доставят на помешчика продуктите от своя труд, да носят други повинности или да плащат дан. В този случай може да се направи ясна граница между необходимия труд за крепостния за себе си и добавения труд на помешчика. Целият продукт от труда на роба постъпва на неговия господин и целия труд на роба встъпва външно, като добавен труд, макар че в течение на известна част от работния ден роба взема потребни средства за своето съществуване. Характерът и степента на експлоатация са основани на принудителен труд, за­висещ от нивото на развитие на стоково-паричните отношения.

Eксплоатация, основана на наемен тру­д, има място в капиталистическото общество. То предполага съществуване на особен клас наемни работници, на които противостои класата на капиталистите, монополизирали соб­ствеността на средствата за производство, "налич­ността на "свободно" в двоен смисъл работник, свободен от всякакви стеснения или ограни­чения при продажба на работна сила и свободен от земя и въобще от средства за производство, безстопански работник, "пролетарий", който не може да съществува освен да продаде работната си сила" (Ленин, Соч., т. XVIII, стр. 18). Стойността на последната, както и стойността на всяка стока се определя от труда, необ­ходим за неговото възпроизводство, т. е. труд, разходван на възпроизводство на средства за съ­ществуване на работника и неговото семейство. При това "противоположно на другите стоки с опре­деление на стойността на работната сила включва в себе си исторически и морален елемент" (Марк с, Капитал, т. I, стр. 113). Но работника със своя труд в течение на работния ден про­извежда стойност, превишаваща стойността на работната сила. Част от работния ден работника, експлоатиран от капиталиста, работи за възстановяването на стойността на своята работна сила, а в излишък свръх тези части от своя работен ден той работи за капиталиста, произвежда в течение на това време добавена стойност (см.) Капиталистическата експлоатация се заклю­чава в присвояване от капиталиста на тази добавена стойност, създадена от работника. Добавената стойност се явява източник не само на промишленна печалба, но също и на търговска печалба, лихви по заеми, земеделска рента, налози, заплати на чиновници и т. н.

Своеобразието на капиталистическата експлоатация се състои в това, че тя на повърхността на явленията встъ­пва в замаскиран вид, затъмняващо разбирането на нейната истинска природа. Работникът по­лучава цена за своята стока — работна сила във форма на заработена заплата. Нейна особеност се явява фактар че тя встъпва външно не като цена на работна сила, а като цена на целия труд на ра­ботника (макар че труда, като съзидател на стойност не може да има стойност, а следователно и це­на). "И така, формата на заработената заплата изтрива всякакви следи от разделение на работния ден на необ­ходим и добавен, на заплатен и незаплатен труд. Всеки труд представлява заплатен труд. При ангария труда на крепостния селянин е за самия него принудителен труд за неговия помешчик, различаващ се от съвремения само по пространство и време. При робския труд даже тази част от работния ден, в течение на който роба възстановява само стойността на своите собственни средства за съществуване, в те­чение на който той фактически работи само за себе си представлява труд за стопанина. Целият негов труд представлява неза­платен труд. Обратно при система на наемен труд даже добавения или незаплатен труд излиза че е заплатен. Там от­ношението на собствеността скрива работата на ро­ба за себе си а тук паричното отношение скрива дарената работа от наемния работник" (Маркс, Капитал, т. I, 8 изд., стр. 421). Това обстоятелство създава почва за илюзия от отсъствие в капиталистическото общество на експлоатация, коя­то широко се използва от буржоазната вул­гарна икономика, "принципно признаваща само една външна видимост на явленията" (Маркс), заинтересована в замазване на капиталистическите противоречия и в оправда­ние на капиталистическата експлоатация.

В капиталистическото общество има мя­сто и формата на експлоатация, осъществявана не на основа покупкопродажба на работна сила, а на осно­ва купуване на стоки от капиталистите от непосред­ственните производители — дребните стокопроизводители — по цени под стойност. Тази форма на експлоатация преимущественно се използва от тър­говския капитал, подчинявайки на себе си дребните стокопроизводители (селяни, занаятчий), като основни купувачи на техните стоки, снабдяващи ги със суровина. Купувайки стоките от малките стокопроизводители по много ниски цени, обхващайки ги в мрежа от кредитни обстоятелства, търговския ка­питал (съвместно с лихварите) разорява малките производители, способства за тяхната про­летаризация, т. е. ръста на капиталистическа експлоатация. Експлоатация на основа купуване на стоки непосредствен­но у малките стокопроизводители по цена под стойността много широко се използва от капитала в колонииите и аграрните страни. При разпределителна система дребния производи­тел, работещ за себе си и номинално считащ се за собственик, но получил всички средства за производство от разпределителя, факти­чески става наемен работник.

При капитализма съществуват и такива форми на експлоатация, като т. н. "гладна аренда" на земята, при която арендатора често остава с по-малка стойност на продукта, отколкото ако е получил, като наемен работник. Едностранните форми на аренда на земя са тясно свързани с остатъците от крепостничеството и са могъщ фактор, революционизирал селячеството в стара Русия.

В eпохата на империализма към обикновените за капитализма методи на експлоатация се присъединяват но­ви, отразяващи господството на монополите. По­нижавайки работната заплата и повишавайки интензсивността на труда, монополите в това време експлоатират трудещите се в градовете и селата с помоща на монополни цени. Нееквивалент­ният обмен между империалистическите държави и изостаналите страни в силата на господство на мо­нополите приема такива размери и такъв характер, че експорта на капитал води към такава експлоатация на трудещите се в изсостаналите страни, че моно­полите "събират дан" от целия свят, довеждайки до гигантски мащаби експлоатацията на трудещите се маси (виж. "Колонии и колониалния въпрос).

Капитализмът в своето развитие не отстранява напълно и архаическите форми на експлоатация, основани на принудителен труд. Така например в 60-те г. на XIX в. в капиталистическа Америка е съществувал обширен клас роби. Робовла­делските отношения са се съхранили и днес в колониите, принадлежащи на "циви­лизованите", високо развити капиталисти­чески страни.

Само социалистическото общество отстранява експлоатацията, защото няма класи, няма частна собственост на средствата за производство. Целият труд в социалистическото общество може да се разглежда, като необходим труд. "Отстраняването на капиталистическия способ на производ­ство позволява да се ограничи работния ден на не­обходимия труд. При това, при прости равни условия, необходимия труд трябва да се разшири със свои рамки. От една ст­рана, условията на живот на работника трябва да станат по-богати, неговите жизнени потребности трябва да нарастнат. От друга страна, дошло е време да се при­числи към необходимия труд част от настоящия прибавен труд, именно този труд, който изисква за образуването на обществен­ния запасен фонд и фонд на натрупване…"(Маркс, Капитал, т. I, 8 издание, стр. 412). От самосебе си се вижда, че натрупването и следователно създаването на излишък над потреб­лението за работника  остава и за коммниз­ма едни от важните икономически за­дачи. Това подчертават Маркс и Ленин (виж. Забележките на Ленин за книгата на Бухарин "Ико­номика на преходния период", Ленински сборник, XI).

В условията на диктатура на пролетариата експлоатацията на тру­дящите се има, като остатъци от капиталистически еле­менти на ограничаване от пролетарската държава. Но поради факта, че социалистическия сектор е станал господстващ и преобла­даващ, окончателно се ликвидират при­чините, пораждащи класови различия и експлоатация. Контрареволюционна клевета е била утвърдена от троцкистите, че промишленните предприятия в пролетарската държава се явяваю държавнокапиталистически, или твърдението на десните опортюнисти, че в селото има място "робска експлоатация" на трудещите се от страна на кулаците. (Тук в последния пример за кулаци явно има грешка: тук трябва да се пише "няма място" вместо "има място", и "колхози" вместо "кулаци". Том № 63 БСЕ е бил издаден в 1935 г. Към това време колективизацията в СССР била вече фактически завършена и дала превъзходни резултати. Затова да се съмняваме в действително съществуване до колективизация на робска експлоатация на бедното и средно селячество към това време няма никакви основания. Но РП намерил част от отпечаткате, забелязани от редакцията на БСЕ, възможно, този текст да е бил загубен и затова отсъствал в тези стари томове, от които са се осъществявали сканиране, и затова ние сме одтавили всичко както е, решихме само да напишем тази малка забележка.  — прим. РП).

Проблемът на експлоатация повече от всичко при­влича вниманието на икономистите във връзка с об­ясняването на източника на добавената стойност (виж.Добавена стойност). Проблемът на добавената стойност се явява крайъгълен в марксическата политическа икономия. "Учението за добавената стойност е крайъгълен ка­мък на икономическата теория на Маркс"(Ленин, Соч., т. XVI, стр. 351). Тук е основ­ния водораздел между буржоазната и марксическа политическа икономия. Марксическата теория на добавената стойност отхвърля фе­тишистското покривало с процеса на капитали­стическа експлоатация и показва истинската същност на взаимоотношенията работник и капитали­ст, заостряйки внимание на антагонизма на кла­совите интереси на капиталистическото общество. Буржоазната политическа икономия, всячески замазва противоречията, опитвайки се да постави на мястото на класовата борба в света и сътрудни­чеството на класите, на мястото на антагонизма на интере­сите — хармония на интереси. Съвременната бур­жоазна политическа икономия е непримиримо враждебна на теорията на експлоатацията. Тя се опитва да обясни произхода на капиталистическата печалба не от експлоатацията на работниците на основа присвоение на добавената стойност, а с тео­рии, всячески замазващи и скриващи истинската природа на капиталистическата експлоатация. Такава е например, теорията за "производителността на капитала"(добавената стойност по тази тео­рия е продукт от производителността на капита­ла, разглеждана като съвкупност от средства за производство), теорията на "въздержанието" (добавената стойност по тази теория е резул­тат от това, че капиталиста трябва да се въздър­жа от потребление до реализацията на своите стоки и заключената в тях печалба) и т. н.

Отдавна минаха тези времена, когато буржоаз­ната наука е могла да бъде относително безпристра­стна по тези въпроси. В края на XVIII и началото на XIX в. буржоазната класическа школа на политиче­ската икономия, встъпила в епоха, когато буржоазията е била още революционна класа и когато антагонизма на интересите на буржоазията и пролетариата не достигнали такива противоречия, както в следващата епоха, близко дошла до проб­лема с експлоатацията.

А. Смит разглеждал, например земеделската рента и печалбата като удръжка от продуктите на тру­да от производителя. Още по-далеч отишъл Рикардо, който в основата на своята икономическа теория положил този принцип, че стойността опреде­ля труда. Изхождайки от тази теория, школата на Рикардо "гръмко провъзгласила, че причи­ната за възникването на печалбата… се явява про­изводителната сила на труда" (Маркс, Капи­тал, т. I, 8 изд., стр. 401), и сформулирала антагонизма в движението на заработената заплата и печалбата. Рикардо направил извод, че печалбата може да се увеличи само при условие на намаляване на заработената заплата и обратно. Но класиците (става въпрос за класиците на буржоазната политикономия — прим. РП), достигайки плътно до проблема с експлоатацията, "намерили проблема, а не го разрешили". Те не успели да разкрият тези антагонистически отно­шения между капиталистите като собствениците за средства за производства и работницити, които само те могат да обяснят, защо производи­телния труд при капитализма се явява източ­ник на обогатяване на капиталистите. Маркс го­ворил, че "инстинкта съвършенно правилно подсказал на тези буржоазни икономисти, че е много опасно дълбоко да се изследва въпроса за произхода на добавената стойност"(«Капитал», т. I, 8 изд., стр. 401).

Значително по-близо до експлоатацията дошли социалистите-утописти (Томсън, Грей, Брей и др.; виж. Уто­пичен социализъм). Но те само протестирали против експлоатацията и подобно на класиците, не могли да обяснят това явление, не могли да го изведат от основния закон за движение на капитализма, от закона за стойността.

Научно обяснение за експлоатация дал само Маркс в своята теория за добавената стойност. Бур­жоазната политическа икономия след 1830 посветила пряка и откровенна аполо­гетика на капитализма и изхвърлила от бур­жоазната икономическа наука проблема с експлоатацията. " От този момент, класовата борба (практическа и теоретическа) приема все по-ярко изразяване и заплашителни форми. Заедно с това настъпил смъртен час за научната буржоазна икономия. От тук за буржоаз­ния икономист въпроса се свежда до таова, правилна или неправилна е една или друга теорема, а в това, полезна ли е за капитала или вредна, удобна или неудобна, согласувана ли е с полицейските съображения или не. Без­користното изследване отстъпва място на сра­женията на наемните писатели, безпристрастните на­учни изискания се заменят с диагонална, угод­лива апологетика" (Маркс, Капитал, т. I, 8 изд., Послесловие ко 2 изд., стр. XIX).

И.Б.

Лит.: Маркс К., Капитал, т. I (гл. IV—XV) и том III (гл. XX, XXXVI, XLVII), 8 изд., М.—Л., 1931—32; его же, Критика Готской программы, М., 1932; его ж е, Нищета философии, гл. II, разд. 2, в кн.: Маркс К. и Энгельс Ф., Сочинения, т. V, 1929; Энгельс Ф., Анти-Дюринг, отд. 2, там же, т. XIV, М.—Л., 1931; его же, Конспект первого тома «Капитала» Маркса, Москва, 1932; Ленин В. И., К. Маркс, Соч., т. XVIII, Москва—Ленинград, 1929; его же, Развитие капитализма в Рос­сии, там же, т. III, 1929.

БСЭ 1 изд., т.63, к.331-336




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1658704
Постинги: 2344
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031