В пример към обществото експлоатацията се разбира, като присвояване на добавен труд непосредственно от производителите, класата на собственниците на средствата за производства. Експлоатацията има място само в класово общество, където един обществен клас, монополизира средствата за производство, заставя да работят за себе си другия клас — непосредствен производител. "Навсякъде, където част от обществото притежава монопол на средствата за производство, работници- свободни или несвободни, трябва да се присъедини към работно време, необходимо за издържане на него самия, излишно работно време, необходимо за да се произведат средства за съществуване за собственника на средства за производство, при това е безразлично, това атински собственик ви е ….[аристократ], етруски теократ…, civis romanus [римски гражданин], нормански барон, американски робовладелец, влашки болярин, съвременен лендлорд… или капиталист" (Маркс, Капитал, т. 1, 8 изд., стр. 165).
Експлоатацията носи различни форми и има различно съдържание в различни социално-икономически форми. "Тази специфична икономическа форма, в която незаплатен добавен труд се изважда от непосредственните производители, определя отношението на господство и подчинение, каквото то расте непосредственно от самото производство, и оказва на последното определящо обратно действие. А тази основна структура на икономическото общество, израства от самите отношения на производство, и заедно с това специфична икономическа структура" (Маркс, Капитал, т. III, 8 изд., стр. 570).
Експлоатацията може да се доведе до два основни типа:
а) до експлоатация, основана на лична зависимост на експлоатираните от експлоататорите, на юридическа несвобода на производителите,
и б) към експлоатация, основана на наемен труд.
Първият тип експлоатация има място в робовладелското и феодално (крепостно) общество. В Русия крепостничеството, особенно на неговия последен стадий се съпровожда от крепостна търговия (виж. Робство, Феодализъм, Крепостно стопанство). Отличието на роба от крепостния се заключава в това, че "крепостника-помешчик не се счита собственик на селянина, като вещ, а е имал само право на неговия труд и на принудата от отбиване на известна повинност" (Ленин, Соч., т. XXIV, стр. 367), докато робите се явявали собственост на робовладелците, принадлежали им като вещи. Експлоатацията на крепостните се изразявала в това, че собствениците заставяли последните да работят определени дни на помешчичешките полета, да доставят на помешчика продуктите от своя труд, да носят други повинности или да плащат дан. В този случай може да се направи ясна граница между необходимия труд за крепостния за себе си и добавения труд на помешчика. Целият продукт от труда на роба постъпва на неговия господин и целия труд на роба встъпва външно, като добавен труд, макар че в течение на известна част от работния ден роба взема потребни средства за своето съществуване. Характерът и степента на експлоатация са основани на принудителен труд, зависещ от нивото на развитие на стоково-паричните отношения.
Eксплоатация, основана на наемен труд, има място в капиталистическото общество. То предполага съществуване на особен клас наемни работници, на които противостои класата на капиталистите, монополизирали собствеността на средствата за производство, "наличността на "свободно" в двоен смисъл работник, свободен от всякакви стеснения или ограничения при продажба на работна сила и свободен от земя и въобще от средства за производство, безстопански работник, "пролетарий", който не може да съществува освен да продаде работната си сила" (Ленин, Соч., т. XVIII, стр. 18). Стойността на последната, както и стойността на всяка стока се определя от труда, необходим за неговото възпроизводство, т. е. труд, разходван на възпроизводство на средства за съществуване на работника и неговото семейство. При това "противоположно на другите стоки с определение на стойността на работната сила включва в себе си исторически и морален елемент" (Марк с, Капитал, т. I, стр. 113). Но работника със своя труд в течение на работния ден произвежда стойност, превишаваща стойността на работната сила. Част от работния ден работника, експлоатиран от капиталиста, работи за възстановяването на стойността на своята работна сила, а в излишък свръх тези части от своя работен ден той работи за капиталиста, произвежда в течение на това време добавена стойност (см.) Капиталистическата експлоатация се заключава в присвояване от капиталиста на тази добавена стойност, създадена от работника. Добавената стойност се явява източник не само на промишленна печалба, но също и на търговска печалба, лихви по заеми, земеделска рента, налози, заплати на чиновници и т. н.
Своеобразието на капиталистическата експлоатация се състои в това, че тя на повърхността на явленията встъпва в замаскиран вид, затъмняващо разбирането на нейната истинска природа. Работникът получава цена за своята стока — работна сила във форма на заработена заплата. Нейна особеност се явява фактар че тя встъпва външно не като цена на работна сила, а като цена на целия труд на работника (макар че труда, като съзидател на стойност не може да има стойност, а следователно и цена). "И така, формата на заработената заплата изтрива всякакви следи от разделение на работния ден на необходим и добавен, на заплатен и незаплатен труд. Всеки труд представлява заплатен труд. При ангария труда на крепостния селянин е за самия него принудителен труд за неговия помешчик, различаващ се от съвремения само по пространство и време. При робския труд даже тази част от работния ден, в течение на който роба възстановява само стойността на своите собственни средства за съществуване, в течение на който той фактически работи само за себе си представлява труд за стопанина. Целият негов труд представлява незаплатен труд. Обратно при система на наемен труд даже добавения или незаплатен труд излиза че е заплатен. Там отношението на собствеността скрива работата на роба за себе си а тук паричното отношение скрива дарената работа от наемния работник" (Маркс, Капитал, т. I, 8 изд., стр. 421). Това обстоятелство създава почва за илюзия от отсъствие в капиталистическото общество на експлоатация, която широко се използва от буржоазната вулгарна икономика, "принципно признаваща само една външна видимост на явленията" (Маркс), заинтересована в замазване на капиталистическите противоречия и в оправдание на капиталистическата експлоатация.
В капиталистическото общество има място и формата на експлоатация, осъществявана не на основа покупкопродажба на работна сила, а на основа купуване на стоки от капиталистите от непосредственните производители — дребните стокопроизводители — по цени под стойност. Тази форма на експлоатация преимущественно се използва от търговския капитал, подчинявайки на себе си дребните стокопроизводители (селяни, занаятчий), като основни купувачи на техните стоки, снабдяващи ги със суровина. Купувайки стоките от малките стокопроизводители по много ниски цени, обхващайки ги в мрежа от кредитни обстоятелства, търговския капитал (съвместно с лихварите) разорява малките производители, способства за тяхната пролетаризация, т. е. ръста на капиталистическа експлоатация. Експлоатация на основа купуване на стоки непосредственно у малките стокопроизводители по цена под стойността много широко се използва от капитала в колонииите и аграрните страни. При разпределителна система дребния производител, работещ за себе си и номинално считащ се за собственик, но получил всички средства за производство от разпределителя, фактически става наемен работник.
При капитализма съществуват и такива форми на експлоатация, като т. н. "гладна аренда" на земята, при която арендатора често остава с по-малка стойност на продукта, отколкото ако е получил, като наемен работник. Едностранните форми на аренда на земя са тясно свързани с остатъците от крепостничеството и са могъщ фактор, революционизирал селячеството в стара Русия.
В eпохата на империализма към обикновените за капитализма методи на експлоатация се присъединяват нови, отразяващи господството на монополите. Понижавайки работната заплата и повишавайки интензсивността на труда, монополите в това време експлоатират трудещите се в градовете и селата с помоща на монополни цени. Нееквивалентният обмен между империалистическите държави и изостаналите страни в силата на господство на монополите приема такива размери и такъв характер, че експорта на капитал води към такава експлоатация на трудещите се в изсостаналите страни, че монополите "събират дан" от целия свят, довеждайки до гигантски мащаби експлоатацията на трудещите се маси (виж. "Колонии и колониалния въпрос).
Капитализмът в своето развитие не отстранява напълно и архаическите форми на експлоатация, основани на принудителен труд. Така например в 60-те г. на XIX в. в капиталистическа Америка е съществувал обширен клас роби. Робовладелските отношения са се съхранили и днес в колониите, принадлежащи на "цивилизованите", високо развити капиталистически страни.
Само социалистическото общество отстранява експлоатацията, защото няма класи, няма частна собственост на средствата за производство. Целият труд в социалистическото общество може да се разглежда, като необходим труд. "Отстраняването на капиталистическия способ на производство позволява да се ограничи работния ден на необходимия труд. При това, при прости равни условия, необходимия труд трябва да се разшири със свои рамки. От една страна, условията на живот на работника трябва да станат по-богати, неговите жизнени потребности трябва да нарастнат. От друга страна, дошло е време да се причисли към необходимия труд част от настоящия прибавен труд, именно този труд, който изисква за образуването на общественния запасен фонд и фонд на натрупване…"(Маркс, Капитал, т. I, 8 издание, стр. 412). От самосебе си се вижда, че натрупването и следователно създаването на излишък над потреблението за работника остава и за коммнизма едни от важните икономически задачи. Това подчертават Маркс и Ленин (виж. Забележките на Ленин за книгата на Бухарин "Икономика на преходния период", Ленински сборник, XI).
В условията на диктатура на пролетариата експлоатацията на трудящите се има, като остатъци от капиталистически елементи на ограничаване от пролетарската държава. Но поради факта, че социалистическия сектор е станал господстващ и преобладаващ, окончателно се ликвидират причините, пораждащи класови различия и експлоатация. Контрареволюционна клевета е била утвърдена от троцкистите, че промишленните предприятия в пролетарската държава се явяваю държавнокапиталистически, или твърдението на десните опортюнисти, че в селото има място "робска експлоатация" на трудещите се от страна на кулаците. (Тук в последния пример за кулаци явно има грешка: тук трябва да се пише "няма място" вместо "има място", и "колхози" вместо "кулаци". Том № 63 БСЕ е бил издаден в 1935 г. Към това време колективизацията в СССР била вече фактически завършена и дала превъзходни резултати. Затова да се съмняваме в действително съществуване до колективизация на робска експлоатация на бедното и средно селячество към това време няма никакви основания. Но РП намерил част от отпечаткате, забелязани от редакцията на БСЕ, възможно, този текст да е бил загубен и затова отсъствал в тези стари томове, от които са се осъществявали сканиране, и затова ние сме одтавили всичко както е, решихме само да напишем тази малка забележка. — прим. РП).
Проблемът на експлоатация повече от всичко привлича вниманието на икономистите във връзка с обясняването на източника на добавената стойност (виж.Добавена стойност). Проблемът на добавената стойност се явява крайъгълен в марксическата политическа икономия. "Учението за добавената стойност е крайъгълен камък на икономическата теория на Маркс"(Ленин, Соч., т. XVI, стр. 351). Тук е основния водораздел между буржоазната и марксическа политическа икономия. Марксическата теория на добавената стойност отхвърля фетишистското покривало с процеса на капиталистическа експлоатация и показва истинската същност на взаимоотношенията работник и капиталист, заостряйки внимание на антагонизма на класовите интереси на капиталистическото общество. Буржоазната политическа икономия, всячески замазва противоречията, опитвайки се да постави на мястото на класовата борба в света и сътрудничеството на класите, на мястото на антагонизма на интересите — хармония на интереси. Съвременната буржоазна политическа икономия е непримиримо враждебна на теорията на експлоатацията. Тя се опитва да обясни произхода на капиталистическата печалба не от експлоатацията на работниците на основа присвоение на добавената стойност, а с теории, всячески замазващи и скриващи истинската природа на капиталистическата експлоатация. Такава е например, теорията за "производителността на капитала"(добавената стойност по тази теория е продукт от производителността на капитала, разглеждана като съвкупност от средства за производство), теорията на "въздержанието" (добавената стойност по тази теория е резултат от това, че капиталиста трябва да се въздържа от потребление до реализацията на своите стоки и заключената в тях печалба) и т. н.
Отдавна минаха тези времена, когато буржоазната наука е могла да бъде относително безпристрастна по тези въпроси. В края на XVIII и началото на XIX в. буржоазната класическа школа на политическата икономия, встъпила в епоха, когато буржоазията е била още революционна класа и когато антагонизма на интересите на буржоазията и пролетариата не достигнали такива противоречия, както в следващата епоха, близко дошла до проблема с експлоатацията.
А. Смит разглеждал, например земеделската рента и печалбата като удръжка от продуктите на труда от производителя. Още по-далеч отишъл Рикардо, който в основата на своята икономическа теория положил този принцип, че стойността определя труда. Изхождайки от тази теория, школата на Рикардо "гръмко провъзгласила, че причината за възникването на печалбата… се явява производителната сила на труда" (Маркс, Капитал, т. I, 8 изд., стр. 401), и сформулирала антагонизма в движението на заработената заплата и печалбата. Рикардо направил извод, че печалбата може да се увеличи само при условие на намаляване на заработената заплата и обратно. Но класиците (става въпрос за класиците на буржоазната политикономия — прим. РП), достигайки плътно до проблема с експлоатацията, "намерили проблема, а не го разрешили". Те не успели да разкрият тези антагонистически отношения между капиталистите като собствениците за средства за производства и работницити, които само те могат да обяснят, защо производителния труд при капитализма се явява източник на обогатяване на капиталистите. Маркс говорил, че "инстинкта съвършенно правилно подсказал на тези буржоазни икономисти, че е много опасно дълбоко да се изследва въпроса за произхода на добавената стойност"(«Капитал», т. I, 8 изд., стр. 401).
Значително по-близо до експлоатацията дошли социалистите-утописти (Томсън, Грей, Брей и др.; виж. Утопичен социализъм). Но те само протестирали против експлоатацията и подобно на класиците, не могли да обяснят това явление, не могли да го изведат от основния закон за движение на капитализма, от закона за стойността.
Научно обяснение за експлоатация дал само Маркс в своята теория за добавената стойност. Буржоазната политическа икономия след 1830 посветила пряка и откровенна апологетика на капитализма и изхвърлила от буржоазната икономическа наука проблема с експлоатацията. " От този момент, класовата борба (практическа и теоретическа) приема все по-ярко изразяване и заплашителни форми. Заедно с това настъпил смъртен час за научната буржоазна икономия. От тук за буржоазния икономист въпроса се свежда до таова, правилна или неправилна е една или друга теорема, а в това, полезна ли е за капитала или вредна, удобна или неудобна, согласувана ли е с полицейските съображения или не. Безкористното изследване отстъпва място на сраженията на наемните писатели, безпристрастните научни изискания се заменят с диагонална, угодлива апологетика" (Маркс, Капитал, т. I, 8 изд., Послесловие ко 2 изд., стр. XIX).
И.Б.
Лит.: Маркс К., Капитал, т. I (гл. IV—XV) и том III (гл. XX, XXXVI, XLVII), 8 изд., М.—Л., 1931—32; его же, Критика Готской программы, М., 1932; его ж е, Нищета философии, гл. II, разд. 2, в кн.: Маркс К. и Энгельс Ф., Сочинения, т. V, 1929; Энгельс Ф., Анти-Дюринг, отд. 2, там же, т. XIV, М.—Л., 1931; его же, Конспект первого тома «Капитала» Маркса, Москва, 1932; Ленин В. И., К. Маркс, Соч., т. XVIII, Москва—Ленинград, 1929; его же, Развитие капитализма в России, там же, т. III, 1929.
БСЭ 1 изд., т.63, к.331-336