Нo в един въпрос у тях има разногласия, а именно — кога е започнало господството на ревизионистите в КПСС?
Днес почти всички, които наричат себе си марксисти-ленинци, признават, че в последните години на своето съществуване в Комунистическата партия на Съветския Съюз са доминирали ревизионисти – или хора, които твърдели, че те са марксисти-ленинци, но които в действителност са изкривили марксизма-ленинизма, за да служат на интересите на капиталистическата класа, намиращи се в зародишно състояние.
Днес голяма част от марксистите-ленинци датират това от XX конгрес на КПСС през 1956 година, когато Хрушчов показал своето истинско лице, сваляйки от себе си лъжливата маска на марксиста-ленинец, но има сериозни основания да полагаме, че в течение на много години до смъртта на Сталин (1953 година),голяма част от съветското ръководство било скрито или латентени ревизионисти.
Защо например Сталин, който играл такава активна роля в международното комунистическо движение в 20-те години, прекратил това да прави след 1926 година? Защо издаването на произведенията на Сталин, запланирани в обем 16 тома, престанали да се издават след 13 тома, излезли до 1949 година, т.е. за четири години след неговата смърт? Защо Сталина не го помолили да встъпи с доклад от Централния Комитет на XIX конгрес на КПСС в 1952 година?
Защо последните съчинения на Сталин се ограничават до такива теми, като лингвистика и критикa на предлагания учебник по икономика — предмети, които може би би било да се считат за безвредни за скритите ревизионисти, защо Сталин не превърнал своите встъпления по този въпрос в нападениe на ревизионистскитe идеи? Защо Съветското правителство удивилo световното общественно мнение в 1947 година, когато неочаквано извърна своята външна политика, като одобри американското предложение за разделяне на Палестина, което се оказа толкова трагично за народите от Близкия Изток?
Аз мисля, че всичко това има смисъл само в този случай, ако се предположи, че за няколко години до смъртта на Сталин той и неговите другари, марксисти-ленинци са били в малцинство в ръководството на Съветския Съюз. Фактът за съществуване на ревизионистско болшинство в ръководството на КПСС бил фактически прикрит с “култа към личността”, който бил измислен, за хората около Сталин. Самият Сталин много пъти е критикувал и се пресмивал на този "култ", но той продължавал. От тул следва, че Сталин или е бил пълен лицемер, или не е бил в състояние да сложи край на този “култ”.
Фактически основател на "култa към личността" около Сталин бил на Карл Радек, който се е признал в измяна против Съветската държава в хода на публично съдебно производство през 1937 година. Типичен пример за “култа” се явява следния цитат от 1936 година:
“Жалки пигмеи! Те вдигнали ръце против най-великия от всички живи хора, нашия мъдър вожд другаря Сталин. Ние ви уверяваме, другарю Сталин, че ние ще увеличим нашата сталинска бдителност още повече и ще сближим нашите редици около Сталинския Централен Комитет и великия Сталин”. Автор на тези думи бил Никита Хрушчов, който в 1956 година осъдил “култа”, като доказателство за "суетата" на Сталин и неговата "лична власт".
Хрушчов също бил от тези, които въвели термина “Вожд” за Сталин, което означава "лидер" и е еквивалентен на нацистския термин "фюрер".
Защо ревизионистите са създали този “култ към личността” около Сталин?
Това е станало, предполагам, защото не Сталин и марксистите-ленинци (болшевиките), а самите скрити противници на социализма — ревизионистите са имали болшинство в ръководството на страната. Това им дало възможност да извършат немалко дела, такива например, като арестуването на много невинни хора в периода между 1934 и 1938 година (когато те контролирали силите за безопасност в СССР), а след това обвинили Сталин в тези “нарушения на социалистическата законност”. Самият Сталин признава в разговор през 1936 година с немския писател Лион Фойхтвангер, че “култа към личността” е бил създаден от неговите политически противници, цитираме: “…с цел дискредитация в по-късно време”.
Очевидно, че “патологическата подозрителност” на Сталин по отношение на някои негови колеги, на които Хрушчов така горчиво се оплаква в своята секретна реч на XX конгрес не е била "патологична"!
Но в eдно и Сталин и ревизионистите са съгласни — че в сталинските времена и имало съдебни грешки, в резултат на които са загинали невинни хора. Ревизионистите, разбира се твърдят, че за тези съдебни грешки е отговорен Сталин. Но тук има сериозни противоречия. Самият Хрушчов в свята секретна реч от 1956 година казал, цитирам: “Въпросът се усложнява от факта, че всичко това е било направено, защото Сталин бил убеден, че това е необходимо за защита интересите на работническата класа против заговора на враговете. Той виждал това от позиция интересите на работническата класа, в интерес от победата на социализма”.
Но само извънредно безумен човек може да мисли, че арест на невинни хора може да служи на социализма. Всички факти говорят едно- Сталин напълно е съхранил своите умственни способности до самата своя смърт. А ако предположим, че тези съдебни грешки са се осъществявали не по заповед на Сталин и марксистите-ленинци, а по заповед на самите ревизионистски противници на социализма, то всички противоречия мигновено ще изчезнат и всичко ще си отиде по местата.
На публичния процес през 1938 година бившия нарком на вътрешните работи Хенрих Ягода признал себе си за виновен в подготовката на убийството на своя предшественик Вячеслав Менжински за да си осигури своето предвижване на поста, който би му дал контрол над службите за безопасност на СССР. След това той, съгласно неговото собствено признание, използвал тази позиция за защита от терористите, отговорни за убийството на видни марксисти-ленинци, близки до Сталин — такива като секретаря на Ленинградския комитет на партията Сергей Киров и известния писател Максим Горки.
За да докаже преданост и активност в службата за безопасност, Ягода организирал ареста на много хора, които не били заговорници, а просто невнимателни. След ареста на Ягода заговорниците успели успешно да го заменят с друг заговорник — Николай Ежов, кoйтo продължил и усилил този процес на дискредитация на Съветската власт. Именно заради подозренията на Сталин и марксистите-ленинци съветските служби за безопасност често действали неправилно — защитавали виновните и наказвали невиновните.
На основа личния секретариат на Сталин начело с Александър Поскребишев било създадено нещо като частна детективска агенция. Доказателствата, добити от този секретариат и представените партии, заставили скритите ревизионисти да поддържат арест на истинските заговорници, включително Ягода и Ежов.
По лична инициатива на Сталин в 1938 година неговия приятел, марксиста-ленинец, Лаврентий Берия бил върнат в Москва от Кавказ, за да оглави службата за безопасност. При Берия делaта на политически затворените, арестувани при Ягода и Ежов, били преразгледани. В западната преса кореспондентите от това време са писали, че много хиляди несправедливо осъдени хора са били освободени и реабилитирани.
Възниква въпрос:
Ако ревизионистите са имали болшинство в ръководството на КПСС през 30-те години, защо не са използвали никакви мерки за да демонтират социализма веднага след смъртта на Сталин до 1956 година?
Краткият отговор се заключава в това, че те се опитвали, но претърпяли неуспех.
В началото на 40-те години икономистите Варга и Николай Вознесенски издали книги, открито поддържащи програмите на ревизионистите, но били бързо пресечени от марксистите-ленинци.
Разбира се, важно е да не се преувеличават мащабите на тези съдебни грешки. В 60-те години антисъветската пропаганда, разпространявана в нацистска Германия, под прикритието на Харвардския Университет билa преиздаванa от бившия разузнавач — агент на британската секретна служба Роберт Конквест. В своята книга “Големият террор” (изд. 1969 г.) Конквест привежда цифрите на “сталинските жертви” — “от 5 до 6” милиона. Но в 80-те години същия Конквест твърди, че в Съветския Съюз в 1939 година е имало между 25 до 30 милиона затворени, а в една само 1950 година — 12 милиона политически затворници.
Kогато при Горбачов за изследователите били открити архивите на ЦК КПСС, било установено, че числото на политическите затворници в 1939 година е било 454 хил., а не милиони, както твърдял Конквест. Ако ние добавим тези, кoито са били в затвора не по политически престъпления, то ние ще видим цифра от 2,5 милиона човека, или 2,4% от възрастното население.
В противоположност на това в Съединените Щати в 1996 година, по официални данни, в затворите са се намирали 5,5 милиона човека, или 2,8% от възрастното население на страната. Или затворниците в САЩ днес (1996 г.) са с 3 милиона повече, отколкото максималното количество затворници в Съветския Съюз.
В януари 1953 година, по-малко от 2 месеца преди смъртта на Сталин, девет лекари, работещи в Кремъл, били арестувани по подозрение в убийството на известни съветски лидери — в това число в 1948 година на Андрей Жданов. Те били обвинени в съзнателно проведени неправилни медицински лечения. Обвиненията възникнали след разследване, започнало по заявления на докторката Лидия Тимашук. Докторите ги подозирали във връзки с американската сионистска организация “Джойнт”, по указанията на която те действали. Кореспондентите на западната преса в Москва настоявали на това, че някои от най-видните съветски лидери във връзка с това дело се намирали тогава под следствие. Но преди, всчко да отиде до съда Сталин “удобно” умрял.
Албанският марксист- ленинец, противника на ревизионизма Енвер Ходжа настоявал на това, че съветските ревизионистски лидери признавали, че те са убили Сталин. И ние знаем, че синът на Сталин е бил арестуван и затворен в затовра за това, че заявил, че неговия баща е бил убит, че това е било част от заговора. Както разбира се след смъртта на Сталин задържаните лекари били незабавно освободени и официално “реабилитирани”. Тогава в резултат от военния преврат бил арестуван, подложен на тайни изтезания и след това екзекутиран Лаврентий Берия — бичът на ревизионистите и втория в страната след Сталин. Ревизионистските заговорници свалили своите маски, изхвърлили останалите марксисти-ленинци от лидерските позиций в партията и направили първите стъпки към възтановяването на капиталистическо общество в СССР — пътят за тях бил открит.
Извод:
Така от обективното изучаване на фактите излиза следната картина за Сталин. Това е бил велики марксист-ленинец, кoйто през целия си живот се е борил за делото на социализма и работническата класа. Това е бил велик марксист-ленинец, кoйто, независимо от това, че бил обкръжен от ревизионистски предатели, в течение на целия свой живот успешно се борел против предателството в работническата класа, която той обичал, борел се с ревизионистското мнозинство, стремящо се да възтанови капиталистическата система, която той ненавиждал.
Комунистът, взел на себе си задачата по възтановяване на международното комунистическо движение във всички страни, трябва да вижда защитата на Сталин, като част от защитата на марксизма-ленинизма.
Доклад на Международната конференция на марксистите-ленинци, октомври 1999 г., Париж.
От редакцията на РП:
Другарят Бланд правилно указва много процеси, станали в съветското обществе. Неговият поглед може да признаем, като общо и цяло е верен. Но в съществуващите детайли той допуска немалко грешки, не напълно разбира диалектиката на класовата борба в СССР. В частност, заявява, че болшинството в ЦК и ръководството на Съветската дъжава още във времената на Сталин са били ревизионисти, но не забелязва, как противоречи сам на себе си. Защото ако е било така, то болшевиките, истинските марксисти-ленинци начело със Сталин просто физически не биха могли да проведат болшевишката линия, а значи никакви успехи.за които е известно на целия свят — индустриализация, колосален подем на селското стопанство по пътя на колективизацията, победата във Великата Отечественна война над силен представител на световния капитал — съсредоточил цялата капиталистическа реакция — германския фашизъм, на която помагала едва ли не цяла Европа, успехите в областта на науката и техниката, образование, здравеопазване и т.н. — нищо от това нямаше да го има! А е било (тези достижения не може да оспори никой) — значи, болшинството в ЦК при Сталин, независимо от това, че там е имало неустойчиви лица, станали в последствие на контрареволюционни позиции, все пак били болшевики.
И тъй като действително политиката на Хрушчов, застанал начело на ЦК КПСС през септември 1953 година, била ревизионистска, както и всяка по-нататъшна политика на партията, може да се предположи само едно — че в периода от март до септември 1953 година в СССР станал контрареволюционен преврат, в резултат на който ревизионистите получили възможност да доминират в партията и следователно в съветската държава.
Другарят Бланд казва за този преврат, говорейки за изказваняита на сина на Сталин и съдбата на Берия. Но най-главното, той правилно отбелязва, че именно контрареволюционото завладяване на "съветската безопасност"(на практика всички силови структури на СССР, в това число и на армията благодарение на Г. Жуков и неговите съучастници) дала възможност на "ревизионистите" (но не просто ревизионисти — а пряко и откровенно контрареволюционери, тясно свързани със световния капитал, дълго и внимателно готвещи своето нападение и с цел дезориентация на съветската работническа класа прикриваща своите истински намерения знамето на марксизма-ленинизма) да се сдобият с победа.
Възгледите на другаря Бланда на станалото в Съветскя Съюз са верни в сравнение с Резолюция по Социализма на XVIII Конгрес на КПГ, днешния лидер в световното комунистическо движение, приета през февруари 2009 година.
А това, че другаря Бланд, за разлика от болшинството "комунисти", в това число руските, у които всички исторически източници са били под носа им (само да протегнат ръце и да ги вземат!), успял да достигне много близко до истината, при това го направил това още в 1996 година, когато значителна част от внимателно скритите документи (не в перестроечните, а още в хрушчовско-брежневските години!) още не била така широко достъпна, както днес, говори за това, че здравите сили в световното комунистическо движение са и ще бъдат. Опортюнизмът на хрушчовско-брежневските ревизионисти, макар и проял световното комунистическо движение, все пак не може до край да унищожи истината за болшевишките сили в света. В най-тежки времена те са преживели и продължили борбата в много страни, а значи има днес всички възможности да се възтановят и отново да поведат работническата класа в бой против силите на ненавистния капитал.
