Но, за да се отговори на тези въпроси, човек трябва да помисли, да посвети за това определено време. Но всекидневната забота за да преживее, стремежа да се съответства на общественото потребление, а така също желанието да си отдъхне и почине, изяждат цялото му свободно време. Затова често хората работят на две, а и на три работи, в много сфери на дейност през работния ден много повече от необходимото.

Затова, за да се заеме със своето развитие и търсенето на отговори, катастрофално не му стига време.

Едно време Маркс е писал за това, колко е важно да се съкрати работното време:

"Предварително условие, без което всички по-нататъшни опити да се подобри положението на работниците и техното освобождение ще е обречено на неуспех, се явява ограничаването на работния ден.

Той е необходим както за възстановяване здравето и физическите сили на работническата класа,която е основа на всеки народ, така и за осигуряване на работниците възможност за умствено развитие, другарско общуване по-между си, социална и политическа дейност".

Затова 8 часовия работен ден е пределна величина на работното време за пълноценното развитие на личността. При поява на свободно време у трудещите се се появява възможност да се повишава тяхната съзнателност, премахва се невежеството, а значи появява се възможност да се бори за своята свобода от гнета на експлоататорите.

Но това разбират и буржоазните политици. Затова техната задача е обратна- да създат всички условия това да се минимизира. Да се направи така, че работниците никогда да не се развиват, никога да не мислят за социални въпроси.

В частност  и (освен стремежа да получава максимална печалба) ние виждаме този стремеж у собствениците на заводи, вестници, параходи да натоварят своите наемни работници с работа до предел, и да им остане време само за един сън.

(А що се отнася до тези по-малкото, които все още имат нормално работно време има други способи да им се отнеме тяхната най-голяма ценност – времето, като се запълни то със занятия, които затъпяват и отвличат от социалните проблеми. От тях на първо място е гледането на телевизор).

Какво имаме днес.  Небезизвестният г-н Прохоров е предложил изменение на Трудовия кодекс. Олигархът предлага да се установи 12 часов работен ден и да се въведе почасово заплащане на труда. Засега това не е осъществено, но с времето руската буржоазия ще постигне своето, защото властта е внейни ръце, а да получава печалба е основна задача, така че  колкото повече работи народа, толкова по-дебел ще е джоба на експлоататора. А ето за такива хора какво казва Маркс "свободното време на една класа се създава посредством. превръщането на целия живот на масите в работно време".

Но да се удължи работното време може и с други методи. Съкращаването на щати-обемът работа се увеличава, работното време расте, това касае професий с ненормиран работен ден: портиери, чистачи, учители. Тук може да добавим силовите структури. Най-страшното оръжие е увеличението на работното време на нищетата. В условия на отсъствие на достойна работа хората се съгласяват на всякакви заплати, за да преижеят им се налага да работят на няколко нискозаплатени места.

Ще си кажете че няма изход: работата изяжда живота на болшинството трудещи се, не оставяйки никакво време, а да се измени съществуването към по-добро е нужно свободно време. Ето какво казва по този повод Ленин:

"В това време, докато образованото общество губи интерес към честната, нелегална литература, сред работниците расте страстен стремеж към знаниюяи към социализъм, сред работниците се изявяват истински герои, които независимо от безобразната обстановка на своя живот, независимо от тежката каторжна работа във фабриките намират в себе си характер и силна воля, за да се учат, учат и учат и създавайки от себе си съзнателна социал-демократична, "работническа интелигенция".

Това, което е писал Ленин преди сто години е вярно и днес. И в наши дни има сред работниците такива, които страстно се стремят да отговорят на въпросс – как да се подобри живота на своите братя, какво да се направи за това? И те независимо от всички трудности, умората от тежкия труд и недостига на време– все-така намират начин да изучават марксизма. А, изучавайки марксизма, те започват да разбират това, за което е говорил Маркс – работниците трябва да завоюват за себе си отдих, да имат възможност за развитие, за това за да станат способни да се борят за своята свобода.

И това е крайно важно да се разбере от всички руски работници.

Ние трябва да разберем че е нужно да се борим за съкращаване на работния ден, за завоюване за себе си на отдих – за да станем способни за борба за изменение на своята участ. Завоювайки за себе си свободно време ще завпюваме за себе си свобода! – това трябва да бъде нашия главен мотив, когато ние се сдобием със съкратен работен ден.

За съжаление, нашите руски работници засега още не разбират важността на свободното време.

Вместо по примера на работниците от XIX век активно да се борят за съкращаване на работния ден — те в XXI век, с лекота се съгласяват на удължаване на работния ден. Понякога са готови въобще да се откажат от свободно време, напълно да се натоварят със свръхръчна работа за капиталиста. (А някои в добавка още и на село работят през почивните дни!)

В това отношение руските работници силно изостават от европейските и американските, които активно, постоянно, систематически се борят за съкращаване на работния ден.

Разбира се ние разбираме причините за това – нуждата, на която нашите работници се обричат е наглата, безжалостна експлоатация от руския капитал. Нашите работници се лишават от свободно време, натоварват себе си до пределна работа, за дапреживеят и нахранят семействата си.

И това е грешка!

Работниците трябва да зняат – постъпвайки така, те самите обричат себе си на такава участ пожизнено, закрепвайки я за себе си до края на своите дни, а и да я оставят в наследство на своите деца.

Отговорете, другари работници – вие искате ли да живеете такъв живот до края на дните си – и в наследств да предадете това на своите деца? Искате ли до края на дните да бъдете товарни животни на капиталистите – и вашите деца също да са товарни животни?

Тогава работете повече, лишете се от свободно време, оставете за себе си само малък промеждутък между работата яденето и съня.

Вы няма да можете нито да четете, нито да мислите – вие ще можете само да отидете до завивката… А за да осмислите своето положение и да го измените – и дума не може да става! Прохоров и неговите подобни вие ще им угодите, за това те ще ви бъдат много радостни. Те с удовлетворение ще гледат, как техните наемни роби все повече тъпеят – значи, стават все по-малко опасни за властта на капитала. И така – до края на живота. А след това всичко ще тръгне по същия път с вашите деца.

Вие това не искате? Тогава осигурете за себе си свободно време!

Вие трябва да имате време за да мислите, четете, развивате се. За това трябва да се разберее как да се подобри своето положение, как да се измени, като цяло обществото към благото на работническата класа, за болшинството. Свободното време ви е необходимо!

Ние трябва да не се стараем да се натоварваме максимално, както сега – а обратно, с всички средства да се стремим, толкова колкото е възможно, да съкратим своето работно време.

Активно, упорно, систематически търсете съкращаване на работния ден. Не сe съгласявайте на свръхръчна работа.

И не вярвайте на капиталистическите измислици — "колкото повече работиш — толкова повече получаваш". Не! Колкото повече работиш — толкова повече получава капиталиста, толкова повече ще бъдеш ограбен, и толкова по-малко ще ти остава възможност да измениш това положение!

Нормата на експлоатация в нашата страна е 10. Това означава, че вие работите за себе си само 1/10 от работното време, а 9/10 на капиталиста.

Да допуснем, вие работите свръхръчно излишни четири часа. От тези четири часа вие работите на себе си само двадесет и четири минути – а три и половина часа работите на капиталиста. Ако вие работите шест часа свръхръчно – вие работите за себе си едва тридесет и шест минути, а почти пет и половина часа работите на капиталиста!

Така че помислете – следва ли тези излишни четири-шест часа да ги дарите (почти напълно) на капиталиста? Истощавайки своите сили, разрушавайки своето здраве, лишавайки себе си от възможността да се развивате — за да може 9/10 от вашия труд да се превръща в прибавена стойност, в печална на капиталиста? Не е ли по-добре тези часове да се използват за себе си, за това да се мисли, чете, общува с другари – заедно да решават, как да подобрят своето положение и заедно да се борят за това?

Помнете, другари:

– Вашето работно време от вас е откраднато от капиталиста за неговото обогатяване и за вашето поробване.

— Вашето свободно време – време, отвоювано от вас от капиталиста, време за учене и борба против капиталиста!

Товарищ Зыков