Историята на класовите борби е пълна с примери на героични битки на революционните класи про­тив контрареволюционните сили на сваления ре­жим, винаги упорно отстояващи господството и привилегиите на свалените класи. Буржоаз­ните революции в Англия, Франция, Германия и други страни утвърдили властта на буржоазията в резултат от дълги боеве с феодалната контрареволюция. Пролетарската революция в Русия победила в ожесточена схватка, в гражданската война против буржоазната контрареволюция.

В буржоазната литература и политическа практика термина "контрареволюция" почти не фигурира, защотобуржоазията в своята политика и наука ни­кога не е имала и не може да има ясно по­нятие на контрареволюция, защото самата тя не се явява до край последователно-революционна класа даже в буржоазната революция. В борбата про­тив народните маси и в най-вече против пролетариата буржоазията обикновено преминава в лагера на контрареволюцията не толкова в социалистическата, но и в буржоазно-демократичната революция. "Историята на Франция ни показва, че бонапартистската контрареволюция израснала в края на XVIII век (а след това и втори път през 1848-—1852 г.) на почва контрареволюционна буржоазия, проправяйки си път към легитимация на реставрацията на монар­хията. Бонапартизмът е форма на управ­ление, която израства от контрареволю­циоността на буржоазията в обстановка на демократи­чни преобразования и демократични ре­волюции" (Ленин, Соч., т. XXI, стр. 84).

Анализирайки уроците от революцията 1905—07 г., Ле­нин с особенна сила подчертял контрареволю­циоността на руската буржоазия. "Никъде в света, може би — писал той — буржоазията не про­явила в буржуазните революции такова реак­ционно зверство, такъв тесен съюз със старата власт, такава "свобода", както у нас…" (Ленин, Соч., т. XII, стр. 54).

Само марксизма-лени­низма дава единствено научно определение на по­нятието контрареволюция. Същността на това понятие се състои в бор­бата на класите. Ръководейки се от това указание, следва да се разкрие понятието контрареволюция, изхождайки преди всичко от класовата природа на дадена революция.

Великата Октомврийска социалистическа рево­люция, принципно се отличава от бур­жоазните и всички предшестващи революци, произвежда коренен преврат във всички сфе­ри от обществения живот. Тя разваля старата буржоазна държавна машина и съз­дава нов тип държава— диктатура на про­летариата. Пролетариатът използва своята дик­татура, като лост за революционно преобразо­вание на старата икономика и организация ня новата. Диктатурата на пролетариата се явява нова и при ­това висша форма на класовата борба на пролета­риата. Свалените експлоататорски класи оказват отчаяно съпротивление, стремейки се да възтановят дореволюционния строй, т. е. буржоазно-помешчическия "порядък". Контрареволюция в Съвет­ската страна — това е борба на враждебни револю­ции на класи и техните организаций, насочени именно против диктатурата на работническата класа, към подриване или отслабване на политическите и икономически основи на СССР и неговата външна независимост и безопасност. При това, както е показала историята, вътрешната контрареволюция се преплита с контрареволю­ционната международна буржоазия.

В първите години на Съветска власт контрареволюцията се изразявала в открит саботаж на известни слоеве служащи, имащи задача да взривят Съветската власт отвътре, във форма на граждан­ска война и интервенции (виж. Каледин, Ду­тов, Гражданска война, Класи и класова борба, Интервенция, Левоесеровски метеж, Ярославски метеж).

Буржоазната контрареволюция към края на 1920 г. била разбита. Решаваща роля в победата на Червената армия над въоръжените сили на вътрешната и външна контрареволюция изиграла правилната ленинско-сталинска политика по отношение на селячеството и ле­нинско-сталинската национална политика.

Изключително значение в разгрома на въоръ­жените сили на контрареволюцията имала дейността на др. Сталин.

Буржуазната контрареволюция в Русия, както и във всички други страни, в които капиталистите стоя­ли лице в лице с пролетарските революций (Унгария, Финландия, Полша и др.), неиз­менно се опирали на поддръжката на международ­ната буржоазия. Гражданската война в Русия се съпровождала от интервенция, а така също с под­дръжката от тяхна страна на белогвардейските армий с пари, оръжие, снаряжение и т. н. Оте­чественната и международна контрареволюция, още с първите дни на Великата Октомврийска социали­стическа революция се oбединили в един по­ток на контрареволюционна борба против Съвет­ската власт.

След унищожението на основните сили на буржоаз­зната контрареволюция Съветската власт и се наложило да се бори със значително задълбочилата се дребнобуржоазна контрареволюция, която се разгърнала в буржоазна контрареволюция и съ­пътствала последната. Кронщадтскиият ме­теж, организиран от есерите и бело­гвардейските генерали, бил по същество най-ярко изразен от цяла серия контра­революционни метежи и възтания(виж. Петлюровщина, Махновщина, Антоновщина).

Анализирайки политическите и икономически уроци от Кронщадтския метеж, Ленин на X конгрес на РКП(б) казал: "Тази дребнобуржоазна контрареволюция, несъмнено е по-опасна, отколкото Деникин, Юденич и Колчак взети заедно, защото тук ние имаме работа със страна, където пролетариата представлява малцинство, тук имаме работа със страна, където разорението се е стоварило на селската собственост, а освен това, ние имаме още нещо- демо­билизация на армията, дала възстанически еле­мент в невероятно количество" (Ленин, Соч., т. XXVI, стр. 214). Победата на Съветската власт на фронта на гражданската война нане­сла съкрушителен удар на есеровската контра­революция.

След гражданската война, черпейки сила в още не ликвидираните капиталистически елемен­ти страни и в международно капиталистиче­ско окръжение, контрареволюция не един път се опитваше да вдигне оръжие против Съветската вла­ст. Но успешното осъществяване на социалистическотго строителство протекло в условие на луда съпротива на капиталистическите елемен­ти против настъпващия социализъм.

В пе­риода на социалистическа реконструкция на народ­ното стопанство една от опасните форми на съ­протива на контрареволюцията се явила вредителната буржо­азна интелигенция (виж. Шахтинско дело). "Вредителството е толкова по-опасно — говорил др. Сталин — защото е свързано с международния капитал" (Сталин, Въпроси на ленинизма, 10 изд., стр. 243). "Шахтинци и промпартийци били открито чужди на нас хора. Те били основно бивши собственици на пред­приятия, бивши управляващи при старите стопани, бивши компаньои наы старите акцио­нерни общества, или просто стари буржоаз­ни специалисти, открито враждебни на нас по­литически. Никой от нашите хора не се съмня­ва в истиността на политическите лица на тези господа. А и самите шахтинци не скривали своя неприязън по отношение на съветския строй" (Сталин, Недостатъците на партийната работа и мерки по ликвидация на троцкистските и други двуличници 1937, стр. 14—15).

Съдебните процеси над контрареволюционните организации Промпартии, Съзното бю­ро на РСДРП(м), разкритието на кулацките пар­тии Кондратев—Чаянов, контрареволюцион­ните банди на троцкистските и дясната агентура на фашизма показали, че всички тези организации са си поставли за своя задача свалянето на Съветския строй и реставрацията на капитализма в СССР; всички те за осъществяване на своите контрареволюцион­ни програми поставяли акцент на интервенцията, прибягвали до вредителство на основния метод на контрареволюционната работа; всички те били в организационна връзка с управляващите антисъветски кръгове от европейската буржоа­зия (а меншевиките към това и били свързани с ръководството на II Интернационал).

Тази икономическа и политическа контрареволюция съпътствали и кулацкия саботаж за хляба, кулацкото контра­революционно съпротивление на социалистиче­ското настъпление и в частност, колхозното строителство.

"С ръста на социалистическото стро­ителство, усилването на настъплението на капитали­стическите елементи неизбежно предизвикали задълбочаване на класовите борби в стра­ната от страна на кулацко-капиталистическите еле­менти и опитите на отчаяна съпротива от тяхна страна. Опирайки се на растящата активност батрацко-бедняцките селски маси, укрепвайки съюза със середняковците, партията спряла контраре­волюционния саботаж и съпротивата на кула­чеството…" [Резолюция на XVI конгрес ВКП(б) по Отчета на ЦК ВКП(б), в кн.: ВКП(б) в резолю­ции…, ч. 2, 5 изд., 1936, стр. 402—403].

Съюзът на ССР изпълнил първата петилетка и ус­пешно завършил втората. Сталинската Консти­туция — основния закон на социалистическата държава на работниците и селяните — записала световно-историческо значение за победата на социа­лизма, завоювана в резултат от разгрома на бур­жоазно-помешчическа, дребнобуржоазна и ку­лацка контрареволюция, в резултат на разгрома на троцкизма, станал още през 1927 "преден отряд на контра­революционната буржоазия" (Сталин, Въ­проси на ленинизма, 10 изд., стр. 476), и десните реставратори на капитализма. Победила вели­ката партия на Ленин—Сталин. Но врагът не сло­жил своето контрареволюционно оръжие.

Другарят Сталин предупреждавал, че "с ръста на моща на Съветската държава ще се усилва и съ­противата на последните остатъци от умиращите класи. Именно затова, защото те ще умрат и доживяват последните си дни, те ще преминават от една форма към друга, по-рязка форма, апелирайки към остана­лите слоеве от населението и мобилизирайки ги против Съветската власт… На тази почва могат да се очакват и раздвижилите се разбити групи от старите контрареволюционни партий на есерите, мен­шевиките, буржоазните националисти от центъра и окрайнините, може да се очакват и раздвижилите се остатъци от контрареволюционните опозиционни елемен­ти от троцкисти и десни уклонисти" (там, стр. 510).

Процесът над участниците на об­единения център на троцкистско-зиновиевия блок (Зиновиев, Каменев и др.), организирали злодейското убийство на трибуната на Великата Октомврийска социалистическа революция Сергей Миронович Киров (см.), верния сподвижни­к на др. Сталин, процесът на антисъветския троц­кистски център (Пятаков, Соколников, Радек и др.) и над фашистската шпионска група на Тухачевски и др. показали на целия пре­ден и прогресивен свят, ка­кви безпримерни в историята методи (подготовка на войни, диверсии, шпионаж, вре­дителство, террор) враговете на народа — троцкисти, зиновиевци и десни се стремили да осъщест­вят своята контрареволюционна цел — ре­ставрацията на капитализма в Съветския Съюз.

Международната контрареволюция съвършенно не случайно поръчала на троцкистите диверсионно-вредител­ска и шпионска работа. В доклада на Пленума на ЦК ВКП(б) от 3/III 1937 т. Сталин говорил: "Необходимо е да се разясни на нашите пар­тийни другари, че троцкистите, представ­ляващи активни елементи от диверсионно-вреди­телската и шпионска работа на чуждите разузнавателни органи, отдавна вече са престанали да бъдат политическо течение в работническата класа, че те отдавна са престанали да служат на каквато и да било идея, съвместима с интересите на работническата класа, че те са се превърнали в безпринципна и безидейна банда от вредители, диверсанти, шпиони, убийци, работещи под наем на чуждите разузнавателни органи. Да се разяс­ни, че в борбата със съвременния троцкизъм са нужни днес не стари методи, не дискусионни методи, а нови методи, методи на изкореняване и разгром" (Сталин, Недостатъци в пар­тийната работа и мерки по ликвидация на троцкист­ските и други двуличници, 1937, стр. 20—21). Троцкистко-зиновиевците и десните извъшват наказателно-предателски престъпления — шпио­наж, диверсии, убийства, нанасят вреда на военната мощ на Съветската държава, прово­цират войни — т. е. злодейски престъпле­ния, отиващи по линия измяна към родината и наказуеми с цялата строгост на закона.

Процесите над троцкистско-зиновиевската бан­да показали, че платформата на реставрация на ка­питализма е послужила за основа на обединенията на всички врагове против партията и Съветската власт, против великия съветски народ. Тази плат­форма обединила троцкистско-зиновиевската банда, десните реставратори на капитализма, военно-шпионската група от фашистките наймити — Тухачевский, Якира и др., разтреляни по заповед на съветския съд. Троцкистите-зиновиевци и десните — международна агентура на фашизма, наемници на Гестапо — встъпващи в авангарда на фашистската агресия, представляват сериозна заплаха за делото на мира. Другарят Сталин в своя доклад на Пленума на ЦК ВКП(б) под­чертал: "Необходимо е да се помни и никога да не се забравя, че капиталистическото обкръжение се явява основен факт, определящ международното положение на Съветския Съю­з. Помнете и никога не забравяйте, че докато има капиталистическо обкръжение ще има и вредители, диверсанти, шпиони, терористи, заселили се в тила на Съветския Съюз разузнавателни органи на чужди държави, помнете за това и водете борба с тези другари, които недооценяват зна­чението на факта на капиталистическо обкръжение, които недооценяват силите и значението на вредителството. Разяснете на нашите партийни другари, че никакви стопански ус­пехи, колкото и велики да са, не могат да анулират факта на капиталистическото обкръ­жение и произтичащите от този факт резул­тати.

Да се приемат необходими мерки за това, нашите другари, партийни и безпар­тийни болшевики, да имат възможност да се запознаят с целите и задачите, с практиката и техниката на вредителско-диверсионните и шпионски работи на чуждите разузнавателни органи" (Сталин, Недостатъци на партийната работа и мерки по ликвидация на троц­кистските и други двуличници, 1937, стр. 20).

Основната цел на борбата на троцкистските и десни бандити против Съветската власт е същата, като на другите контрареволюционни сили — свалянето на съвет­ския строй и реставрацията на капитализма. Затова и методите на борба с троцкистско-зиновиевите и бухарински бандити на Съвет­ската власт трябва да са най-сурови — та­кива, каквито единственно са необходими по отноше­ние на злете врагове на народа, предателите, из­менниците на родината, слугите на фашизма.

БСЭ, 1 изд, т. 34, к.158-162