Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2016 18:32 - Разделение на властите
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 894 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ — буржоазно учение за това отделни функции на държавната власт — законодателство, управление и съд — принадлежат на особенни държавни органи (парламент — законодателство, изпълнител­на власт — управление, съд — съдебна власт), обособени и независими един от друг. Съсредоточаването на висшите държавни власти в различни органи осигурява, по мнението на теоретиците на учението за разделението на властите, самостоятелност на властите и уравновесение едни спрямо други, гарантирайки злоупотреба с власт и способствайки за осъществяване на народна воля и политическа свобода.

Най-известни и ярки теоретици на разделението на властите се явява английския философ Д. Лок (1632—1704), френския историк и държавник Шарл Луй Монтескьо (1689—1755) и знаме­нития немски философ Имануел Кант (1724—1804).

Най-завършена формули­ровка на теорията на разделение на властите е  получила в трактата "Духът на законите", излязла из под перото на Монтескьо- привърженик на конституционната монархия от англий­ски тип. Монтескьо изхожда от необхо­димостта да се гарантира политическа свобода. До­стига се това според него не със социално-икономически строй на обществото, а изключително съответстващ на властовата организация. Той вижда в държавата три власти: законодател­на, изпълнителна и съдебна. Всички тези три власти, според него трябва да бъдат разделени една от друга именно в интерес осигуряването на свобода. Законодателната власт трябва да се намира в ръцете на народа и да се осъществява от две палати: долна палата, която Монтескьо нарича палата на народното болшинство и горна палата, която той именува палата на ари­стократическото малцинство. Изпълнителната власт се връчва на краля и неговите чиновници, т. е. дворяни, аристократи начело с краля. Съдебната власт трябва да принадлежи на избрани заседатели и съдии на короната. Всяка от тези три власти трябва да функционира така, че да изпълнява своето специално дело, да контролира и уравновесява другите вла­сти. Учението на Монтескьо за разделението на властите изразява инте­ресите на върхушката срастнала се с дворянството и измествайки феодално дворянство от буржоазията.

Историческият и политически смисъл на теорията на разделение на властите е разкрит с цялата си пълнота в работите на осно­воположника на марксизма-ленинизма. Маркс и Енгелс в "Немската идеология" показали историческата обусловеност и класовия смисъл на разделението на властите. Те писали: "В такова време, например и в такава страна, където кралската власт, аристокрацията и буржоазията спорят за гос­подство, където господството е раз­делено, там господстваща мисъл се оказ­ва учението за разделението на властите, за който говорятр като за " вечен закон“" (Маркс и Енгелс, Съч., т. IV, стр. 37).

Използвайки теорията за разделение на властите в борбата с кра­лската власт и аристокрацията за своето господство, буржоазията, укрепила своята власт, никога и никъде в една държава не осъще­стви разделението на властите, като равни и самостоятелни сили на държавата, намиращи се в ръцете на различните класи. В буржоазното общество властта е единна и всички органи на буржоазната държава осъ­ществяват волята на буржоазията и нейната диктатура. Принципът на разделение на властите противоречи на единството на вла­стта, или тя както пише Маркс, "е нелепост,като квадратура в кръг" (Маркс и Ен­гелс, Съч., т. VII, стр. 258). За буржоазната диктатура е характерно не разделението на властите, а пре­имущественното положение на изпълнителната вла­ст, нейното фактическо господство над законода­телната власт и ограничение правата на парламен­тите. Теорията на разделение на властите се явява "димна завеса", призвана да скрие от трудещите се маси клас­овата същност на буржоазната държава и поддържа в тях, обратното- илюзия за властова "справедливост".

На необходимост oт пълно отстраняване на разделение на властите в държави с победил пролетариат не­еднократно указвали основоположниците на мар­ксизма-ленинизма. Така, анализирайки опита от Па­рижската Комуна и подлагайки на унищожителна критика буржоазния парламентаризъм, Маркс писал: "Комуната не трябва да се парламентарна, а работеща корпора­ция, като едновременно да е и законодател­стваща и изпълняваща законите" (Маркс, Избрани произведения, т. II, 1940, стр. 401).

Тези възгледи на Маркс били развити по-късно от Ленин и положени от ВКП(б) в основата на съвет­ската социалистическа държавност. В 1918 г., указвайки необходимост от по-широ­ко осъществяване на историческите задачи на Съветската власт, Ленин изказал мисал за една от тях: "Унищо­жаване на парламентаризма (като отделение на законо­дателната работа от изпълнителната); съеди­нение на законодателната и изпълнителната държавна работа. Сливане управлението с законодателството" (Ленин, Соч., т. XXII, стр. 371). Ленин считал, че съветския парла­мент трябва да бъде истински работещо учреж­дение, висш орган на държавната власт, пред която са подчинени и пред която отговарят органите на държавното управление.

Съветското държавно право принци­пно отрича разделението на властите. Съветската власт "унищожава отрицателните страни на парламента­ризма, особенно разделението на законодателната и изпълнителната власт, изолираността на пред­ставителните учреждения от масите и пр." [Про­грама и Устав на ВКП(б), 1938, стр. 18]. В СССР съществува единство на трудещите се власти и държавното ръководство на обществото (дикта­турата) принадлежи на работническата класа, явява­ща се авангард на общественната класа. "Цялата власт в СССР принадлежи на трудещите се в гра­довете и селото в лицето на Съвета на депутатите на труде­щите се" (Конституция на Съюза на ССР 1936, ст. 3).

Отричането на принципа на разделение на властите не означава меха­нично съединение и смесване на функцийте, при­надлежащи на висшите органи на държавната власт и органите на държавно управле­ние. Сталинската Конституция изключително ясно разграничава компетенцията на висшите ор­гани на държавната власт и органите на държавно управление в СССР, съюзните и автономни републики, устанавявайки по принцип пълното върховенство на законодателната власт, изразявайки волята на целия съветски народ. Върховният Съвет на СССР се явява вис­ш орган на държавната власт на СССР, единствен законодателен орган на Съюза (виж. Съвет Върховен). Совнарком СССР се обра­зува от Върховния Съвет на СССР и му е под­чинен. Своите постановления и разпореждания той издава на основа и в изпълнение на закона (виж. Съвет на Народните Комисари). Върховният Съд на СССР се избира от Върховния Съвет на СССР и в своята дейност се подчинява само на закона. Цялата пълнота на държавната власт на СССР се съсредоточава, така, само във Върховния Съвет на СССР. Устанавените в Сталинската Конституция разграничение на ком­петенциите нямат нищо общо с буржоазния принцип на разделение на властите.

А. Денисов.

БСЭ, 1 изд., т. 48, к.114-116




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660894
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031