Най-известни и ярки теоретици на разделението на властите се явява английския философ Д. Лок (1632—1704), френския историк и държавник Шарл Луй Монтескьо (1689—1755) и знаменития немски философ Имануел Кант (1724—1804).
Най-завършена формулировка на теорията на разделение на властите е получила в трактата "Духът на законите", излязла из под перото на Монтескьо- привърженик на конституционната монархия от английски тип. Монтескьо изхожда от необходимостта да се гарантира политическа свобода. Достига се това според него не със социално-икономически строй на обществото, а изключително съответстващ на властовата организация. Той вижда в държавата три власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Всички тези три власти, според него трябва да бъдат разделени една от друга именно в интерес осигуряването на свобода. Законодателната власт трябва да се намира в ръцете на народа и да се осъществява от две палати: долна палата, която Монтескьо нарича палата на народното болшинство и горна палата, която той именува палата на аристократическото малцинство. Изпълнителната власт се връчва на краля и неговите чиновници, т. е. дворяни, аристократи начело с краля. Съдебната власт трябва да принадлежи на избрани заседатели и съдии на короната. Всяка от тези три власти трябва да функционира така, че да изпълнява своето специално дело, да контролира и уравновесява другите власти. Учението на Монтескьо за разделението на властите изразява интересите на върхушката срастнала се с дворянството и измествайки феодално дворянство от буржоазията.
Историческият и политически смисъл на теорията на разделение на властите е разкрит с цялата си пълнота в работите на основоположника на марксизма-ленинизма. Маркс и Енгелс в "Немската идеология" показали историческата обусловеност и класовия смисъл на разделението на властите. Те писали: "В такова време, например и в такава страна, където кралската власт, аристокрацията и буржоазията спорят за господство, където господството е разделено, там господстваща мисъл се оказва учението за разделението на властите, за който говорятр като за " вечен закон“" (Маркс и Енгелс, Съч., т. IV, стр. 37).
Използвайки теорията за разделение на властите в борбата с кралската власт и аристокрацията за своето господство, буржоазията, укрепила своята власт, никога и никъде в една държава не осъществи разделението на властите, като равни и самостоятелни сили на държавата, намиращи се в ръцете на различните класи. В буржоазното общество властта е единна и всички органи на буржоазната държава осъществяват волята на буржоазията и нейната диктатура. Принципът на разделение на властите противоречи на единството на властта, или тя както пише Маркс, "е нелепост,като квадратура в кръг" (Маркс и Енгелс, Съч., т. VII, стр. 258). За буржоазната диктатура е характерно не разделението на властите, а преимущественното положение на изпълнителната власт, нейното фактическо господство над законодателната власт и ограничение правата на парламентите. Теорията на разделение на властите се явява "димна завеса", призвана да скрие от трудещите се маси класовата същност на буржоазната държава и поддържа в тях, обратното- илюзия за властова "справедливост".
На необходимост oт пълно отстраняване на разделение на властите в държави с победил пролетариат нееднократно указвали основоположниците на марксизма-ленинизма. Така, анализирайки опита от Парижската Комуна и подлагайки на унищожителна критика буржоазния парламентаризъм, Маркс писал: "Комуната не трябва да се парламентарна, а работеща корпорация, като едновременно да е и законодателстваща и изпълняваща законите" (Маркс, Избрани произведения, т. II, 1940, стр. 401).
Тези възгледи на Маркс били развити по-късно от Ленин и положени от ВКП(б) в основата на съветската социалистическа държавност. В 1918 г., указвайки необходимост от по-широко осъществяване на историческите задачи на Съветската власт, Ленин изказал мисал за една от тях: "Унищожаване на парламентаризма (като отделение на законодателната работа от изпълнителната); съединение на законодателната и изпълнителната държавна работа. Сливане управлението с законодателството" (Ленин, Соч., т. XXII, стр. 371). Ленин считал, че съветския парламент трябва да бъде истински работещо учреждение, висш орган на държавната власт, пред която са подчинени и пред която отговарят органите на държавното управление.
Съветското държавно право принципно отрича разделението на властите. Съветската власт "унищожава отрицателните страни на парламентаризма, особенно разделението на законодателната и изпълнителната власт, изолираността на представителните учреждения от масите и пр." [Програма и Устав на ВКП(б), 1938, стр. 18]. В СССР съществува единство на трудещите се власти и държавното ръководство на обществото (диктатурата) принадлежи на работническата класа, явяваща се авангард на общественната класа. "Цялата власт в СССР принадлежи на трудещите се в градовете и селото в лицето на Съвета на депутатите на трудещите се" (Конституция на Съюза на ССР 1936, ст. 3).
Отричането на принципа на разделение на властите не означава механично съединение и смесване на функцийте, принадлежащи на висшите органи на държавната власт и органите на държавно управление. Сталинската Конституция изключително ясно разграничава компетенцията на висшите органи на държавната власт и органите на държавно управление в СССР, съюзните и автономни републики, устанавявайки по принцип пълното върховенство на законодателната власт, изразявайки волята на целия съветски народ. Върховният Съвет на СССР се явява висш орган на държавната власт на СССР, единствен законодателен орган на Съюза (виж. Съвет Върховен). Совнарком СССР се образува от Върховния Съвет на СССР и му е подчинен. Своите постановления и разпореждания той издава на основа и в изпълнение на закона (виж. Съвет на Народните Комисари). Върховният Съд на СССР се избира от Върховния Съвет на СССР и в своята дейност се подчинява само на закона. Цялата пълнота на държавната власт на СССР се съсредоточава, така, само във Върховния Съвет на СССР. Устанавените в Сталинската Конституция разграничение на компетенциите нямат нищо общо с буржоазния принцип на разделение на властите.
А. Денисов.
БСЭ, 1 изд., т. 48, к.114-116