В процеса на развитие, чрез скок възниква ново, унищжава се старото, предмети и явления се изменят, преминава се от една форма в друга, повдига се на висша степен, превръщайки се в своя противоположност. Животът "не се явява неизменен, застинал, той никога не остава на едно ниво — той е във вечно движение, в разрушаване-създаване" (Сталин, Анархизъм или социализъм, цит. по кн.: Берия Л., Въпроси за историята на болшевишките организаций в Закавказието, 1939, стр. 120). Така разбира развитието марксистско-ленинската материалистическа диалектика — "най-всестранното, богато съдържание и дълбоко учение за развитие" (Ленин, Съчинения, т. XVIII, стр. 10), коренен образ различаващ се от вулгарното, метафизическо разбиране за развитието (виж. Метафизика). Противоположността на тези две разбирания на развитието ярко се характеризира от Ленин: "Две основни (или две вщзможни? или две в историята наблюдавани?) концепции за развитие (еволюции) на същността: развитие като намаление и увеличение, като повторение и развитие, като единство на противоположности (раздвоение на единно на взаимоизключващи се противоположности и взаимоотношения между тях).
При първата концепция движението остава в сянката на самото движение, неговата двигателна сила, източник, мотив (или този източник се пренася извън — бог, субект, etc.). При втората концепция главно внимание се устремява именно на познанието на източника на "самото" движение.
Първата концепция е мъртва, бедна, суха. Втората — жизнена. Само втората дава ключ към "самодвижението" на цялото; само то дава ключ към "скок", към "постепенност", към "превръщене в противоположност", към унищожаване на старото и възникнване на новото" (Ленин, Съчинения, том XIII, стр. 301-302).
Тази противоположност на двете концепций в разбирането на развитието — диалектическа и метафизическа — с истински научна дълбочина и ясност е изложена от др. Сталин в работата Диалектически и исторически материализъм": "В противоположност нь метафизиката диалектиката разглежда природата не като състояние на покой и неподвижност, застой и неизменност, а като състояние на непрекъснато движение и изменение, непрекъснато обновяване и развитие, където винаги нещо възниква и се развива, нещо се разрушава и отживява своя век.
Затова диалектическия метод изисква явленията да се разглеждат не само от гледна точка на техните взаимни връзки и обусловености, но и с гледна точка на тяхното движение, изменение, развитие, с гледна точка на тяхното възникване и отмиране… В противоположност на метафизиката диалектиката разглежда процеса на развитие, не като прост процес на ръст, където количественните изменения не водят до качественни изменения, а като развитие, което преминава от незначителни и скрити количественни изменения към открити, коренни и качественни изменения, които настъпват не постепенно, а бързо, внезапно, във вид на скокообразен преход от едно състояние към друго, настъпва не случайно, а закономерно, настъпва в резултат от натрупани незабележими и постепенни количественни изменения.
Затова диалектическия метод счита, че процеса на развитие следва да се разбира не като движение в кръг, не като просто повтаряне на преминатото, а като постъпателно движение, движение по възходяща линия, като преход от старо качественно състояние към ново качественно състояние, като развитие от просто към сложно, от низше към висше" (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 537).
Само материалистическато диалектика представлява истинско учение за развитие, познание на законите на развитие на природа, общество и мислене, не изтриваща различията на всяка конкретна област от развитието на действителността, а разкриваща спецификата и качественното своеобразие. Тъй като развитието, както и движението въобще, представляват форма на съществуване на материята, то и познанието на света е познание за развитието на всичко съществуващо. Така всяка наука — не е нищо повече от учение за развитие, теория за развитие в най-широк смисъл на думата.
Учението за развитието, самата идея за развитие не се явили на света в готов вид, а също се явява продукт на продължително, пълно противоречие на историческото развитие. Наивно-материалистическата и стихийно-диалектическата философия на древните гърци встъпва като първо в историята на човешката мисъл учение за развитието, разглеждащи целия свят, цялата природа, като едно взаимосвързано, движещ, развиващо се цело. "Това е първоначален, наивен, но по същество правилен поглед на света бил присъщ на древногръцките философи и за първи път ясно изразен от Хераклит: всичко съществува и в същото време не съществува, защото всичко тече, всичко постоянно се изменя, всичко се намира в постоянен процес на възникване и изчезване" (Енгелс, Анти-Дюринг, 1938, стр. 18).
Метафизическият светоглед бил необходим етап в историята на науките, защото съсредоточавайки се на частите, разчленявайки природата, изучавайки не процесите, като цяло, а отделните страни на явленията, той натрупал колосален материал, необходим за по-нататъшното развитие на науките, знанието за природата и обществото. "Трябва да се изследват вещите, преди да се пристъпи към изследване на процесите. Отначало трябва да се знае, какво е това вещ, преди да се заемем с тези изменения, които стават в нея" (Енгелс, Лудвиг Фойербах и края на класическата немска философия, 1940, стр. 40).
Бързото развитие на науките, и най-вече на естествознанието, след втората половина на XVIII и началото на XIX в. все повече утвърждавало, че "в природата, в края ня краищата, всичко става диалектически, а не метафизически" (Енгелс, Развитие на социализма от утопия към наука, в кн.: Маркс и Енгелс, Съч., т. XV, стр. 523). Първият прелом във вкаменения метафизически светоглед бил пробит от космогоническата хипотеза на Кант(1755) не в областта на неорганичната природа, а в органичната природа — теория на развитието на организмите от К.Ф. Волф (1759), противопоставящи се на преформизма в разбирането за развитието като новообразование (епигенезис). В края на XVIII и първата половина на XIX в. идеята за развитие все повече и повече настойчиво се овладявала от естествознанието с най-откриваеми факти. Лаплас (в астрономията), Лайел (в геологията), Гьоте, Ламарк и Жофруа-Сент-Илер (в биологията) — първите вестители на теориите за развитие в естествознанието. Но решаващо значение за тържеството на тази теория имали три велики открития в естествознанието през XIX в., а именно: 1) откриването на закона за съхранение и превръщане на энергията (Р. Майер, 1842), свеждаща цялото движение в природата до непрекъснат процес на "превръщане на енергията от една форма в друга" (виж. Маркс и Енгелс, Съч., т. XIV, стр. 649-650); 2) откриването на клетъчния строеж на организмите (Шлейден и Шван, 1838-39) и най-вече 3) еволюционната теория на Дарвин. В буржоазната история на философията най-пълно разбиране на идеите на развитие, макар и на идеалистическа основа, дал Хегел. Великата заслуга на Хегел "се състои в това, че той за първи път представил целия естествен, исторически и духовен свят във вид на процес, т. е. в непрекъснато движение, изменение, преобразуване и развитие, и опитал се да разкрие взаимната вътрешност на връзките на това движение и развитие" (Енгелс, Анти-Дюринг, 1938, стр. 21).
Но само идеолозите на революционната работническа класа Маркс и Енгелс, обобщили всички достижения предшестващи развитието на науките, дали най-изчерпателно, пълно, истински научное учение за развитието — материалистическата диалектика (виж. Метод), разпространявайки познанието върху обществото. Разпространявайки положението на диалектическия материализъм на изучаването на общественния живот, Маркс показал заедно с това и специфичността на законите на общественното развитие, създал учение за историческия материализъм. Ленин и Сталин развили учението на Маркс на нова, висша степен, конкретизирали го в епохата на империализма и пролетарските революции, изхождайки от опита на първата в света пролетарска държава, строителството на социализма в СССР и революционното движение на угнетените от целия свят. Ленин нееднократно подчертава, че "всяка теория на Маркс е използване на теорията на развитието — в най-последователна, пълна, измислена и богата по съдържание форма — към съвременния капитализъм" (Ленин, Соч., т. XXI, стр. 427). Развивайки по-нататък учението на Маркс за държавата, Ленин изхожда от това, че "учението на Маркс и тук, както и навсякъде е осветено с дълбоко философско светосъзерцание и богато познание за историята обобщено от опита" (там, стр. 388).
Блестящо приложение на учението за развитието дал др. Сталин в своята гениална, опираща се на опита от съществуването на Съветската власт в нашата страна, разработка на теорията за социалистическата държава. Давайки характеристика на две фази от развитието на социалистическата държава, др. Сталин подчертал, че развитието не може да остане на една фаза. "Ние вървим напред към комунизма. Ще се съхрани ли у нас государството така и в периода на комунизма?
— Да, ще се съхрани, ако не бъде ликвидирано капиталистическото обкръжение, ако не бъде унищожена опасността от военни нападения отвън, при това е понятно, че формите на нашата държава отново ще бъдат изменени, съобразно с изменениеята вътре и външните обстановки.
— Не, няма да се съхрани и ще отмре, ако капиталистическото обкръжение бъде ликвидирано, ако то бъде заменено от социалистическо обкръжение" (Сталин, Въпроси на ленинизма, 11 изд., стр. 606).
Марксистско-ленинското учение за развитието винаги безпощадно разобличава всякъв род опошление на пониманията за развитие от страна на буржоазните идеолози, всякакъв род позитивистски, механистически "ходещи идеи за еволюцията". С "принципите на развитие" в XX век (а и в края на XIX век) "всички са съгласни".
Да, но това повърхностно, непридумано, случайно, еснафско "съгласие" е своего рода съгласие, което унищожава и опошлява истината" (Ленин, Философски тетрадки, 1938, стр. 265).
Диалектико-материалистическото разбиране за развитието коренно противоречи на интересите на реакционната буржоазия. "В своята рационална форма — писал Маркс — диалектика внушава на буржоазията и нейните тесногръди идеолози само злоба и ужас" (Маркс, Капитал, т. I, 8 изд., 1936, стр. XXII) . Учението за развитието, създадено на основа обобщение на всички човешки знания от Маркс и Енгелс, продължено и развито на следваща степен в епохата на империализма и пролетарските революций от Ленин и Сталин, тържествува своята велика победа в страната на социализма, където се въплъщава в живота и става могъщо оръдие за дълбоко преустройство на общество, хора, природа.
Лит.: Маркс К., Капитал, т. I , 8 изд., [М.], 1936, стр. 22; Энгельс Ф., Анти-Дюринг, [Л.], 1938; его же, Людвиг Фейербах, M., 1939; Ленин В. И., К вопросу о диалектике, в его кн.: Философские тетради, М., 1948 (см. также указатель); Сталин И. , Анархизм или социализм [выдержки из ряда теоретических статей], в кн.: Берия Л., К вопросу об истории большевистских организаций в Закавказье, 4 изд., М., 1938; его же, Вопросы ленинизма, 11 изд., [М.], 1939; Истории Всесоюзной коммунистической партии (большевиков). Краткий курс, под редакцией Комиссии ЦК ВКП(б), [М.], 1938.
БСЭ (1-е изд., 1941, т. 48, к.101-104).
