В домарксистската философия проблема за съотношението между необходимост и случайност се решавало едностранно. Философите-материалисти и детерминистите (Демокрит, Спиноза, френските материалисти от XVIII в.) обикновено считали, че в природата всичко има своя причина, затова всичко е необходимо и няма никакви случайности. Случайност, според тях, хората наричат това- причината на която им е неизвестна. Но как у явления, кoито са случайни се е установила причина, и тя престава да бъде такава. Материалистите отстоявали господството на необходимостта и тази гледна точка била прогресивна.

Философите-идеалисти, стоящи на позициите на индетерминизма, твърдели, че явленията са причинно не обусловени и затова в природата и обществото няма необходимост, а господства случайност. Многo oт тях смятали, че всичко става в резултат от проява на "свобода на воля" и желанието на хората.

Детерминистите-метафизики били близко до истината, но също допускали сериозни грешки в разбирането за съотношението между необходимостта и случайността. Te отъждествявали необходимостта с причинни връзки, докато това въобще не е така. Достатъчно е да кажем, че не само необходимостта, но и случайността е причинно обусловена, и затова се отъждествява необходимостта от причинносттаи се явява неправомерна. Освен това, метафизичните детерминисти се разкъсвали между необходимостта и случайността една от друга и ги противопоставяли една на друга. Те полагали, че където има необходимост, там не може да бъде случайност, а където има случайност, там няма необходимост. В действителност необходимостта и случайността са взаимосвързани и правилно да се разберат може, само разглеждайки ги в тяхното единство, във взаимообусловеност.

В обективния свят господства необходимост — неизбежен ход от развитието на явленията, произтичащ от същността и обусловен от всички предшестващи ги развитие и взаимодействие. Категорията необходимост отразява закономерния характер на развитие на природа и общество.

Заедно с това диалектическия материализъм признава и съществуването на случайности. Разглеждайки случайността, може да се отделят редица присъщи негови черти.

Първо- случайните явления, така както и необходими, имат свои причини. Невярно си мислите, че случайност и безпричинност са едно и също. Безпричинни явления въобще не съществуват.

Второ- случайността е обективна. Нейното съществуване не зависи от това, знаем ли ние нейните причини или не. Отрицанието на обективния характер на случайността води до смесване на важни и незначителни фактори на развитието. Историята на обществата и живота на отделния човек придобива в този случай фатален, мистичен характер.

Трето- случайността е относителна. Няма абсолютна случайност, няма такива явления, които да са случайни във всички отношения и да не са свързани с необходимост. Случайно явление случайно не е абсолютно, а само по отношение към определени закономерни връзки. В други връзки това същото явление може да бъде необходимо. Такa oт гледна точка на общия ход на развитие на науките случайно е че именно даден учен е направил това или друго откритие. Но това откритие се явява необходим резултат от определеното ниво на развитие на производителните сили, прогреса на самите науки; то е необходимо също така по отношение на таланта, интересите и целеустремеността в работата на самия учен.

Много често случайността възниква при сблъсък на две или няколко необходими връзки. Да разгледаме например случай, когато дърво е свалено от буря. Силният вятър по отношение живота на дървото е случаен, така както не следва с неизбежност от същността на живота и ръста на дърветата. Но по отношение към метеорологичния фактор вятър — явлението е необходимо, защото неговото възникване е обусловено от определени закони на действие на тези фактори. В точката на пресичане на тези два необходими процеса — живота на дървото и възникването на вятъра — и се е появила случайността. При това не само вятъра е случаен за дървото, но и за вятъра е случайно, къде и какво дърво се среща на неговия път.

Значи, случайността е нещо външно по отношение към дадено явление или процес и затова тя за него е възможна, но не е задължително- тя може да е, а може и да не е.

Случайност — това е обективно явление, което има основание и причина, но не в същността на даден процес, а в други процеси, и произтича не от вътрешните, а от външните, несъщественни връзки.

Както вече говорихме, необходимостта и случайността се намират в тясна взаимовръзка. Tази връзка се заключава преди всичко в това, че едно и също явление встъпва в едно отношение, като случайно, а в друго — като необходимо. Но с това тази връзка не се изчерпва.Случайността е допълнение и форма на проява на необходимост. Това положение, изказано от Ф. Енгелс[1], отразява другата дълбока страна от взаимовръзките-необходимост и случайност.

При пo-близко разглеждане се оказва, че "чиста" необходимост, без случайност, в обективната действителност не бывает и быть не может. Необходимость всегда проявляется через случайности, пробивает себе дорогу через массу случайностей, как нечто устойчивое, повторяющееся. Например, общественное развитие се натрупва от дейността на много хора, имащи най-различни стремежи, цели, характери. Преплитане, прeсичане и сблъсък на всички тези стремежи води до определени линии на развитие, имащи строго необходим характер. И там, "където на повърхността се появи случай, там самата тази случайност винаги се оказва подчинена на вътрешни, скрити закони"[2].

Случайността винаги се съпровожда и допълва от необходимост и затова играе известна роля в историческия процес. Тези наред с други причини обясняват факта, че едни и същи закони на общественното развитие в различни страни в различно време встъпват в особенни форми, действат с много нюанси. Ако съществува само необходимост, а случайността не е играла никаква роля, историята- казва К. Маркс- ще носи мистичен характер.

От това обстоятелство, че необходимостта може да се проявява само чрез случайности излиза, че случайностите не само допълват необходимостта, но и представляват форма на нейната проява. Това е много същественно за разбирането на диалектиката необходимост и случайност. Например, такъв необходим процес, като растежа на диво растение, встъпва във форма на редица случайни моменти. Случайното тук се явява, къде и  и кога семето ще попадне в земята, в какви именно условия то ще се окаже и т. н. В тази връзка може да се даде и друг пример. Известно е че движението на молекулите на газа, намиращи се в затворен съд е хаотично. Кoя да е молекула, къде и кога ще се сблъска със стената на съда е случайно. Но докато ударите на отделните молекули в стените на съда да са случайни, като цяло тяхното движение се подчинява на определен закон, съгласно който налягането на газа на всеки квадратен сантиметър от площа на стените на съда винаги е еднакво и се передава равномерно по всички направления. Така и тук ние виждаме, че случайността (сблъскване на отделни молекули в стените на съда) встъпва като форма на проява на необходимост, изразяваща се в даден закон.

Същото е и с обществения живот. Осъществяването на закономерностите при общественните явления, например социалните революций е свързано с много случайни обстоятелства, такива, като място и време на тези или други събития, кръг от лица, оказващи се начело на движения, и т. н. Тези обстоятелства са случайни по отношение към историческото развитие, но именно чрез тях се осъществяват необходимите процеси.

Връзката необходимост и случайност се проявява също и в това, че в процеса на развитие случайното може да стане необходимо, а необходимото — случайно. Например, обмяната на стоки в условията на първобитнообщинен строй е носил случаен характер, не е произтичал от икономически закони на този обществен строй. При капитализмa обмянaта на стоки става необходимо явление, отразявайки същността на господстващите икономически отношения. Натуралното стопанство, необходимо във феодалното общество, при капитализма се превръща в единично, случайно явление.

В социалистическите и комунистически общества, където общественното развитие става планомерно се натрупват благоприятни условия, позволяващи значително да се ограничи действието на нежелателни случайности. Например внедряването на научна агротехника, широка мелиорация на земите и други мероприятия значително ограничават отрицателното действие на случайността при времето в селското стопанство.

Науката не игнорира случайностите, а ги изучава, от една страна, за да предвиди възможността от нежелателни случайности и да ги предотврати или ограничи, а от друга — за да използва случайностите положително. Но главната цел на науките се състои в това, че зад случайностите може да се видят закони, да се познае необходимостта. Познаването на законите позволява да се управляват природните и общественните процеси, научно да се предвиди тяхното течение, целесъобразно да се изменят в нужната за човешкото общество страна.

[1] См. К. Маркс и Ф. Энгельс. Соч., т. 39, стр. 175

[2] См. К. Маркс и Ф. Энгельс. Соч., т. 21, стр. 306