Ленин и Сталин разкрили основните форми на проява на опортюнизма и показали двойния характер на опортюнистите в работническото дви­жение и в работническите партии. "Дребнобуржоазният реформизъм, също е прикритс дребни демократически и "социал-демократически" фрази и безсилни пожелания, ла­кейство пред буржоазията и дребнобуржоаз­ния революционаризъм, грозен, надут, силен на думи, раздробен, разпилян, безгласен на дело — такива са двата "потока" на тези течения".  (Ленин, Соч., т. XXVII, стр. 5) Наличието на два типа дребнобуржоазни опортюнистически течения задължава партията на пролетариата да се бори с опортюнизма на два фронта — и против открито-десния опортюнизъм, и против опортюнизма, прикриващ се зад "леви" фрази, а така също и против примирен­чеството към опортюнизма във всичките му прояви.

Марксизмът-ленинизмът учи, че беюпо­щадната борба с опортюнистиите от всички видове и "изключените от партията се явяват предварително условие за успешна борба с империализма". (Сталин, Въпроси на ленинизма, 10 изд., стр. 71) Ленин и Сталин доказа­ли, че без освобождение от опортюнистите работническото движение остава буржоазно работническо движениее, че опортюнизма е неразривно свързан с условията на класовата борба, с развитието на капитализма.

Опортюнизмът е явление социално, про­дукт на буржоазното влияние на работническата класа и неговата партия. Той прониква в пролетарските маси, "прояжда" редиците им. Работническата класа и нейната партия не живеят изолирано от обществото, а е обкръжена от широки слоеве дребни стокопроизводители, дребна буржоазия. Работническата класа е част от обществото, свързана с многочисленни връзки с това общество, разнообразни слоеве. Партията се явява част от пролетариата, не може да бъде свободна от връзки и влияния на разнообразните слоеве от буржоазното общество. Затова буржоазната идеология, буржуазните настроения проникват в пролетариать и неговата партия, оказват натиск на определен слой от работническата класа, свързани с буржоаз­ното общество. (Подробно виж. Сталин, Още един път за социал-демократическия уклон в нашата партия.)

Не трябва да се забравя и това, че "капита­лизмът се е родил и постоянно се ражда от дребното производство. Цяла редица "средни слоеве" неминуемо отново създават капитализъм… Тези нови дребни производители неминуемо отново влизат в редиците на пролетариата. Естественно, че дребнобуржоазния светоглед отново и отново се проявява в редиците на широката работническа партия" ( Ленин, Съчинения, т. XII, стр. 189). Този слой от работническата класа, състоящ се от скоро дошли от други непролетарски класи (от селяни, граждани, интелигенция), внасят в средата на про­летариата "своите навици, своите привички, своите колебания, своите колебания. Този слой представлява най-благоприятна почва за всички анархистски, полуанархистски и "ултра­леви" групировки" (Сталин, Още един път за социал-демократическия уклон в нашата партия, в книгата: Ленин и Сталин. Сборник от произведения за изучаване на историята на ВКП(б), т. III, 1938, стр. 149).

Освен това захранващия за опортюнизма слой от дребната буржоазия, обхваща вър­хушката от квалифицирани работници (т.н. работническа аристокрация). Това е немногочисленна вър­хушка от "работническа аристокрация", подкупена буржоазия, отделяща от своите среди ръково­дителите на социал-демократическите организаций, профсъюзите, парламентарните и муниципални депутати, кооператори, печатарски работници и т. н. Буржоазията, давайки им подаяние и някакви привилегии, "оковавйки" ги към империализма, превръщайки ги в защитници на империалистическата политика на "своята", отече­ственнь буржоазия. Тази група опортюни­сти се явява най-вредна и опасна, защото се прикрива със своята принадлежност към работническата класа, ловко спекулира с работническата фраза, реди се в марксизма и представлява най-надеждна опора на буржоазията, социал­на основа на опортюнизма. Тази— "работническа аристократия, върхушка на работническата класа, най-осигурената част от пролетариата с нейния стремеж към компромиси с буржоазията, с нейното преобла­даващо настроениее и приспособление към сил­ните в света, с нейното настроение да се "отиде сред хората". Този слой представлява най-благоприят­на почва за откровенни реформисти и опортюнисти". (Сталин, там). "Работническата аристокрация" заблуждава и предава работниците, разлага и разтройва редиците на работническата класа, защитава съюза с буржоазията, пропаган­дира буржоазна демокрация, парламента­ризъм като единственна форма на защита инте­ресите на работниците и единствен път на преобра­зуване на капиталистическата система. "Опор­тюнизмът е пренасяне в жертва на временните интереси на нищожното малцинство от работниците, от техните коренни интереси, като маса или иначе казано съюз на част от работници с буржоазията против масите от пролетариата" (Ленин, Съчинения, т. XVIII, стр. 267).

Eднa от разновидностите на опортюнизма се явява цент­ризма (Каутски, Троцки и др.), политиката на коя­то се заключава в това, да се "оцвети с леви фрази опортюнизма на десните и дасе под­чини на левите десни" (Сталин, Въпроси на ленинизма, 9 изд., стр. 379). Центризмът в редиците на социал-демокрацията е опортюнизъм, прикрит с кресливи фрази. И затова недооценката на центризма е по съще­ство, на дело, пряк отказ от борба с опор­тюнизма, от класова борба. "Центризмът — пишет др. Сталин — е политическо понятие. Неговата идеология е идеология на приспособяване, идеология на подчинение на пролетарските интереси на интересите на дребната буржоазия в състава на една обща партия. Тази идеология е чужда и противна на ленинизма" (Сталин, там).

В периода на борбите на Ленин, Сталин, болше­виките (1907—12) центризма на Юдушки Троцки бил най-гнусната форма на ликвидаторство. "Но своето ликвидаторство Троц­ки маскирал с центризма, или с примирен­чество, утвърждавайки, че той стои извън болшеви­ките и меншевиките и се сдобил с тяхното примирение. Ленин говорил по този повод, че Троцки е подъл и вреден за откритите лик­видатори, защото той заблуждава работниците, или той стои "извън фракцията", но всъщност изцяло поддържа меншевиките-ликвидатори. Троцкизмът се явява главна група, насаждаща центризма" (История на ВКП(б). Под ред. на Комисията на ЦК ВКП (б), 1938, стр. 131). Ленин и болшевиките водили безпощадна бор­ау с центризма на Каутски. Ленин разобличил Каутски, като "ортодоксален" марксист на думи и центрист на дело. Партията на бол­шевиките се явява единственно революцион­на организация, до край разгромила опортюнистите и центриститев партиите.

Маркс, Eнгелс, Ленин, Сталин дали клас­ически образци нa борбa на два фронта. Кла­сицитe na марксизма научно доказали, чe борба на два фронта против всички разновидности на опортюнизма и очистването на редиците на партията от опортюнизъм се явяват зако­н за развитието на всяка пролетарска партия. Само борейки се и преодолявайки опортюнисти­те, партията се закалява и укрепва.

Опортюнистическите течения започнали да се проявяват още в I Интернационал, но били разбити от марксизма. След поражението на Париж­ската Комуна опортюнизма се засилил в работническото движение на Франция, в Германия (ласалянци) и други. Опортюнизмът проникал в недрата на социал-демократическата партия и "качил се" в единната партия, вътре в която започнала борба за преразглеждане (ревизия) на уче­нието на Маркса (виж. Ревизионисти). Центристите с "ля­ва" фраза прикривали опортюнизма.

Енгелс, анализирайки борбата с опортюнизма вътре в I Интернационал и особенно в Гер­манската социал-демокрация, утвърждава, че "видимо, всяка работническа партия в голяма страна може да се развива само във вътрешна борба, както това произтича от диа­лектическите закони на развитие въобще. Герман­ската партия станала такава, каквато е - в бор­ба между айзенахци и ласалянци, в която да­же и истинските драки играли немаловажна роля. Обединението станало възможно едва когато шайката негодници, специално с тази цел исказана от Ласал, съвсем изживяла себе си, а и тогава ние твърде спеш­но отидохме към това обединение. Във Франция тези хора, които и пожертвали бакунистската теория, но продължават да се ползват с бакунистските средства за борба и в това време са готови да донесат класовия характер на движението в жертва на своите частни интереси — също са длъжни отначало да изживеят себе си преди отново да стане възможно обединението. Да се проповядва при тези обстоятелства обединение е безрас­съдно. Морални проповеди не помагат против детските болести, които при други обстоятелства са неизбежни" (Енгелс, Писмо до Е. Бернщайн от 20/Х 1882, в кн.: Маркс и Энгельс, Съч., том XXVII, стр. 247—248) (Подробно виж. Интернационал I).

Ленин, Сталин неeднократно говорят за дребнобуржоазни предразсъдъци и за влиянието им на пролетариата и неговата партия. Общоизвестна е мисълта на В. И. Ленин за това, че цялата вътрешнопартийна опортюнисти­ческа опозиция се явява отра­жение на колебанията на дребнобуржоаз­ната стихия, че всеко отклонение, всяка опо­зиция съответства на изменилата се форма на класова борба. "Всеки своеобразен кръговрат на историята предизвиква някои изменения във формата на дребнобуржоазната еснафщина, винаги имаща място наред с пролетариата, винаги проникваща в една или друга степен в средата на про­летариата" (Ленин, Соч., т. XXVII, стр. 5).

Такa например XVI партийна конференция констатирала, че намиращата се тогава в еснавщина и колеба­ние партия се намирала във връзка с нашето настъпление на кулачеството. Априлският пленум на ЦК (1929) и XVI партконференция (1929) установили, че "ръстът на социалистическото строителство неизбежно се съпровожда с изве­стни колебания в дребнобуржоазните слоеве, а така също в някои прослойки от работническата класа. Тези колебания намират свое изразяване и в отделни про­слойки от партията, поддаващи се на въз­действие на дребнобуржоазната стихия и отхо­дящи от генералната линия на партията в страна на приспособяване на политиките на партията към буржоаз­ната идеология. От тук и еснафщината и грешките на десните елементи в партията, особенно опасни в днешните условия" (виж. ВКП(б) в резолюций…, ч. 2, 5 изд., 1936, стр. 322 и 340). За този исторически период, когато партията и работническата класа водели настъпление срещу кулаците, а след това п­реминали и към ликвидация на кулачеството, като класа, тези кулацко-опортюнистически залитания и отклонения у десните (Бухарин, Риков, Томски и др.) отразявали тогава своеобразието на "кръговрата на исто­рията", изменението на формата на класовата борба. По-късно опортюнизма на десните, тези кулацки агенти, се пренесли в пряка контрареволюция, а десните станали агенти на фашистските разузнавачи, диверсанти и убийци.

На VII разширен пленум на ИККИ (7—13/ХII 1926 г.) др. Сталин говорил: "ако се вземе историята на нашата партия с момента на нейното заражда­не във вид на група болшевики през 1903 г. и се про­следи нейния последващ етап до на­ши времена, то може да се каже без преувели­чение, че историята на нашата партия е исто­рия на борба на противоречия вътре в тази пар­тия, история на преодоляване на тези противоре­чия и постепенно укрепление на нашата партия на основа преодоляване на тези противоречия". (Сталин, Още един път за социал-демократическото отклонение в нашата партия, в кн.: Ленин и Сталин. Сборник от произведения за изучаване на история на ВКП(б), т. III, 1938, стр. 145). Др. Сталин, го­вори за социал-демократическите партий на Запад, показва опортюнистическата им практика, заключваща се в това, че те скриват, имащите противоречия и разногла­сия, заемат "средна" линия, което води до прераждане и смърт на партийте. "Такава поли­тика не може да не донесе до превръщането на партията в празен бюрократичен апарат, въртейки се на празен ход и откъснат от работническите маси" (Сталин, там, стр. 146).

Историята на ВКП(б) "е история на преодоляване на вътрешнопартийните противоречия и неуклонно укрепване редиците на нашата партия на основа това преодоляване" (Сталин, там.). Др. Ста­лин показал, че вимаги на всички етапи на бор­бата — в периода на "Искра" и II сонгрес на РСДРП, в навечерието на революцията от 1905, и след поражението и, и в периода преди Великата Октомврийска социалистическа революция, и в периода на Брестския мир, и в периода до 1921, и в периода на индустриализацията на страната, и в пери­ода на колективизация, и в периода на разгърнато строителство на социализма — във всички тези периоди, както в миналото, така и в настоящето, нашата партия израстваше и укрепваше чрез преодоляване на вътрешните противоречия, в борбата с опортюнистическите течения и отклонения, както на десните, така и на троцкистско-"левите". Всички тези десни и "леви" опортюнисти и примиренци с разногласията с партията по основни въпроси на политиката, те се скатаваха в блатото на контра­революцията. "Излиза — говори др. Сталин — че преодоляването на вътрешнопартийните разногласия, чрез борба се явява закон за развитието на нашата партия" (там, стр. 147). И този закон за раз­витието на нашата партия се намира в пълно съот­ветствие с закона за диалектическо развитие и се явява общ закон за развитие на всяка работническа партия. "Може да се каже, че това е закон за ВКП, а не за други пролетарски партий. Това не е вярно. Този закон се явява закон за раз­витие за всички малки или големи пар­тий, все едно дали става въпрос за пролетарската пар­тия на СССР или о партийте на Запад" (Сталин, там.).

Ленин и болшевиките водели ожесточена борба против опортюнизма на II Интернационал. Ленинизмът "израснал и укрепнал в схватка с опортюнизма във II Интернационал, борбата с който се явява необходимо предварително условие за успешна борба с капитализма. Не следва да се забравя, че ме­жду Маркс и Енгелс, от една страна и между Ленин от друга, лежи цяла ивица неразделно господство на опортюниз­ма във II Интернационал, безпощадна борба с която не могла да не стане една от важните задачи на ленинизма" (Сталин, Въпроси на ленинизма, 10 изд., стр. 2.).

Още в 90-те г. Ленин разгърнал решителна борба против руския и международен ревизионизъм и до край разобличил неговата буржоазна същност. Ленин и болшевиките водили последователна борба против международния опортюнизъм, започвайки от 1903 г., след оформяне на болше­визма. Ленин и руските болшевики "издигнали на преден план коренните въпроси на руската революция, до въпросите за партиите, до отно­шенията на марксистите към буржоазно-демократичните революции, до съюза на работническата класа и селячеството, до хегемонията на пролетариата, до парламентарната и вътрешнопарламентарна борба, до общи стачки, до прерастване на буржоазно­-демократичните революции в социалистиче­ски, до диктатура на пролетариата, до империа­лизъм, до самоопределение на нацийте, да освободи­телно движение на угнетените наций и коло­ний, до политика на поддръжка на това движение и т. н." (Сталин, там, стр. 473). На тези въпроси те разкрили опортюнистическата същност на политиките и тактики на партията на II Ин­тернационал, проверявали революциоността на едни или други групи и водели с тях непримири­ма борба.

На Амстердамския конгрес на II Интер­национал (1904) болшевиките встъпили против ревизионизма, економизма и меншевизма. Болшевиките решително поставили въпрос за завоюването на диктатурата на пролетариата. Това в­стъпление на болшевишките вождове от II Интер­национал било посрещнато враждебно. На Щутгартския конгрес 1907 г. Ленин водил бор­а против опортюнистите по колониалния въпрос и по въпроса за борба с милитаризма. Ленин указвал на опасността от заразяване на про­летариата с колониален шови­низъм и призовавал към решителна борба с такъв род опортюнизъм. На този конгрес Ленин се стремил да организира левите от II Ин­тернационал против откритите опортюнисти и тяхната разновидност — центристите. На Копенха­генския Международен конгрес 1910 г. Ленин определил наличието на криза в германската социал-демокрация, изискваща решително и неизбежно отделящя я с опортюнистите. Ленин и болше­вики водили непримирима борба и против левите във II Интернационал. Германските леви, възглавявани от Роза Люксембург се оказали неспособни да станат на последователно ре­волюционни позиции. Левите поддържали меншевиките във всички основни въпроси по стра­тегията и тактиката на социалистическите революции. Ленин рязко критикувал и настойчиво разяс­нявал на левите техните полуменшевистски грешки по въпросите: прерастване на буржоазно-демокра­тическите революции в социалистически, сваляне на империализма, национално-колониал­ни, аграрно-селски, партийно-органи­зационни и други. Левите не искали да доведат борбата с откритите опортюнисти и центри­сти до пълно отегляне, до пълен разкол. Eто защо Ленин и болшевиките, не изменили на интересите на пролетариата, не изменили на делото на комунизма, не могли да подържат ле­вите без сериозни уговорки и без основателна критика на техните грешки. Тази критика помогнала на левите от II Интернационал да се освободят от политически и теоретически грешки.

Най-голям разцвет опортюнизма получил по време на първата световна империалистическа война, когато той приел във всички воюващи страни опреде­лен характер на социал-шовинизъм. Партиите от II Интернационал окончателно се отказали от революциите, класовата борба и марксизма и станали на дело привърженици на буржоазията. В този период, период на крах на II Интернационал, Ленин и болшевиките продължили борбата с международния опортюнизъм, социал-шовинизъ­м. Ленин организира левите с цел създаване на Комунистически Интернационал. След империалистическата война социал-шовинистите под­държат своите контрареволюционни империа­листически правителства против единствен­ната в света социалистическа държава — СССР (Подробно виж.Интернационал II).

В руското работническо движение опортюнизма води начало от "икономистите", появивили се в 90-те г. на XIX в.

«Ленин особенно време отделил по въпросите с "икономиститею". Toй разбирал на-добре, от другите, че "икономизма" е основна група от съглашател­и на опортюнизма, че победата на "икономизма" в работническото движение ще означава подкопаване на ре­волюционното движение на пролетариата, пора­жение на марксизма.

И Ленин започнал да громи "икономистите" от първите дни на тяхната поява.

"Икономистите" твърдели, че работниците са длъжни да водят само икономическа борба, че що се отнася до политическата борба, то тя трябва да се води от либералната буржоазия, която трябва да под­държа работниците. Ленин считал подобна проповед на "икономистите" отстъпничество от марксизма, отричане необходимостта от самосто­ятелна политическа партия за работническата класа, опит да се превърне работническата класа в политически придатък на буржоазията.

В 1899 година групата на "икономистите" (Прокопович, Кускова и други, станали след това кадети) пуснала свой манифест. Те встъпили против револю­ционния марксизъм и търсели отказ от съ­здаването на самостоятелна политическа партия на пролетариата, отказ от самостоятелни по­литически искания на работническата класа. "Ико­номистите" считали, че политическата борба е дело на либералната буржоазия, що се отнася до ра­ботниците, то за тях е достатъчна и икономическата борба със стопаните. Запознали се с тези опортюнистически документи, Ленин събрал съвещание с намиращите се наблизо политиче­ски марксисти и 17 другари начело с Ленин внесли рязък разобличителен протест против възгледите на "икономистите". Този протест, написан от Ленин, бил разпро­странен в марксистските организации из цяла Русия и имал огромно значение за раз­витието на марксистската мисъл и марксистската партия в Русия.

Руските "икономисти" проповядвали същите възгледи, както и противниците на марксизма в задграничните социал-демократиче­ски партий, т. н. бернщайнианци, или привържениците на опортюниста Бернщай­н.

Затова борбата на Ленин против "иконо­мистите" била в същото време и борба против международния опортюнизъм.

Основната борба против "икономизма", за създаването на само­стоятелна политическа партия на пролетариата провеждал и организирал от Ленин нелегален вестник "Искра" (История на ВКП(б). Под редакцията на Комиссия към ЦК ВКП(б), 1938, стр. 23—24).

До борбите с "икономистите" марксистите в Русия им се наложило да се борят с дребнобур­жоазното народничество, а по-късно — с пар­тийте на есери и с анархистите.

"Историята на партията учи,… че без разгром на дребнобуржоазните партий… невъзможна победата на пролетарските ре­волюции… Без разгром на тези партий, стоящи отначало за съхранение на капитализма, а след Октомврийската революция — за възтановяване на капитализма е невъзможно да се съхра­ни диктатурата на пролетариата,да се победи чуждестранната военна интервенция, да се построи со­циализма.

Не трябва да се счита за случайност, че всички дребнобуржоазни партии, имащи за цел да заблудят народа с "революционни" и "социалистически" партии — есери, меншеви­ки, анархисти, националисти — станали контраре­волюционни партии вече преди Октомврийската социалистическа революция, а в послед­ствие се превърнали в агенти на чуждите бур­жоазни разузнавания, в бандите на шпиони, вредите­ли, диверсанти, убийци, изменници на родината" (там же, стр. 343).

"Ако 1884—1894 години е бли период на побе­ди над народничеството и идейното подготвяне на социал-демокрацията, то 1894—1898 години са били период на неуспешни опити да се  създадат отделни марксистски организаций в со­циал-демократическата партия, то периода след 1898 година станал период на усилениа идейна и организационна бъркотия в партиите. Побе­дата на марксизма над народничеството и революци­онните вступления на работническата класа, показали правотата на марксистите, усилили симпатиите на революционната младеж към марксизма. Мар­ксизмът станал мода. Така марксистските организации се наводнили с цели маси революционна младеж от интелиген­ция, слаби в теорията, неопитни в организа­ционно-политическо отношение и имащи само смътно, в голямата си част неправилна представа за марксизма, почерпили от опортюнистическите писаници на "легални мар­ксисти", напълнили печата. Това обстоятел­ство довело до снижение на теоретическото и по­литическо ниво на марксистските организа­ций, към внасянето на "легално-марксически" опортюнистически настроения, към усилване на идейния разпад, политическите шетания и ор­ганизационнатац бъркотия" (там, стр. 30).

Ленин в историческата работа "Какво да се прави?" разгромил "икономизма", разгромил идеологията на опортюнизма, хвостизма, стихийността. "Историче­ското значение на "Какво да се прави?" се състои в това, че Ленин в тази своя знаменита книга… първи в историята на марксистската мисъл отбелязал до коре­н идейните източници на опортюнизма, показал, че те се заключават, преди всичко в преклоне­ние пред стихийността на работническото движение и в принизяване ролята на социалистическото съзнание в работническото движение" (там, стр. 37).

II конгрес на партията "закрепил победата на марксизма над "икономизма", над открития опортюнизъ­м… С прехода на "Искра" в меншеви­ките тя станала орган на борба с Ленин, бол­шевиките, орган на пропаганда на меншевишкия опорт"низъм в областта, преди всичко на организационните въпроси. Съединявайки се с "икономистите" и бундовците, меншевиките от­крили на страниците на "Искра" поход против, както те говорили— ленинизма. Плеханов не могъл да се сдържи с позицията на примиренчество и след известно време също се присъединил към похода. Така и трябва да се случи по логиката на нещата: който е с опортюнистите, той  се плъзга по нанадолнището на опортюнизма" (там, стр. 42 и 44).

"Анализирайки разногласията и определяйки позицията на меншевиките, като "опортю­низъм в организационните въпроси", Ленин считал, че еди от основните грехове на меншевизма се явява недооценката на значенията на пар­тийните организации, като оръжие на пролетариата в неговата борба за своето освобождение. Меншевиките считали, че партийната орга­низация на пролетариата няма сериозно значение за победата на революциите. Въпреки меншевиките Ленин считал, че само едно идейно обединение на пролетариата е не­достатъчно за победа — за да се побе­ди е необходимо да се "закрепят" с идейно единство "материалното единство на организациите" на пролетариата. Ленин считал, че само при това условие пролетариата може да стане непобедима сила" (там, стр. 49).

В знаменитата работа "Крачка напред две назад" Ленин отстоявал партийността против кръжочниците и партията против дезорганизато­рите, разгромил меншевишкия опортюнизъм в органи­зационните въпроси и заложил организацион­ните основи на болшевишката партия.

По-късно меншевиките към опортюнизма в организационните въпроси добавили опортюнистически разногласия по тактически въпроси (Подробно виж. История на ВКП(б). Под редакцията на Комисията на ЦК ВКП(б), 1938, стр. 60).

В годините на реакция (1908—12) меншевиките в своята маса се превърнали в лик­видатори (виж. Ликвидаторство), ставайки на дело пряка агентура на буржоазията в работническата класа. Вътре сред болшевиките се появила група от така наречени отзовисти — вътрешни ликвидатори. В този пе­риод "болшевиките осъществявали своята револю­ционна линия, борейки се на два фронта, против два вида опортюнизъм в партията: против ликвидаторите- преки противници на партията, и против т. н. отзо­висти- скрити неприятели на партията.

Ленин и болшевиките водили непримирима борба с лик­видаторството от самото начало на зараждане на това опортюнистическо течение. Ленин казвал, чe ликвидаторството е агентура на либералната буржоазия в партията" (там, стр. 129).

Меншевиките се превърнали в откровенни съглашатели с буржоазията, станали проводници на нейното влияние на работническата класа. "Бол­шевиките се оказали единственна революцион­но-марксистска сила в партията и страната" (там, стр. 90). Пражската конференция (януари 1912), подновила могогодишната борба на болшевиките с опортюнизма, изхвърлила меншевиките от партията. "След изхвърлянето на меншевиките и оформянето на болшевиките в самостоятелна партия тя укрепнала и се засилила. Партията се укрепява, защото се очиства от опортюнистически елементи — в това е един от лозунгите на болшевишките партий, като партия от нов тип, принципиално отличителна от социал-демократическите партии от II Интернационал. Партийте от II Интернационал, наричайки себе си марксистски, на дело търпели в своите среди противници на марксизма, открити опортюнисти, което ги разложило погубвайки II Интернационал. Болшевиките обратно, водили непримирима борба с опортюнистите, очистили пролетарската партия от осквернен опортюнизъм и създали пар­тия от нов тип, партия ленинска, партия, завоювала след това диктатурата на пролетариата.

Aко в редиците на пролетарските партии бяха остана­ли опортюнисти, болшевишката партия нямаше да излезе на пътя и да повече след себе си пролетариата, нямаше да вземе властта и организира диктатурата на пролетариата, нямаше да излезе от гражданската война, като победител, нямаше да може да построи социализма" (там, стр. 137—138).

След победата на Великата Октомврийска социалистическа революция, в условия на пролетарска диктатура, в условия на
строителство на социализма, различните опортюнистически, пораженчески групировки вътре във ВКП(б) отразявали капиталистически елементи, вътре в страната и интересите на хищнически групи империалисти от чуждите страни. Бор­бата с тях преминала в нова, ожесточена форма на класовата борба. Независимо от разно­образието от групи и форми на класовата борба, "всички тези капитулански групи се явявали всъщност агенти на меншевизма вътре в нашата пар­тия, негови продължители. Te, както и меншевиките, изпълнявали ролята на проводници на буржоазно влияние в работничеслата класа и в партията. Затова борбата за ликвидацията на тези групи в партията била продължение на борбата за ликвидация на меншевизма.

Aко не бяхме унищожили "иконо­мистите" и меншевиките, ние нямаше да можем да по­строим партията и да поведем работническата класа към про­летарска революция.

Aко не бяхме разбили троцкистите и бухаринците, ние нямаше да можем да подготвим условията, необходими за построяването на социа­лизма.

Aко не бяхме разбили национал-уклонистите и всякаква други явления, то ние нямаше да отстоим знамето на великата дружба на народите от СССР, нямаше да построим Съюза на Съветските Социалисти­чески Републики" (там, стр. 343—344).

Комунистическият Интернационал под ръко­водството на Ленин и Сталин продължава непри­миримата борба против открития опортю­низъм и неговите разновидности — центризъм и "ле­ви".

На I Конгрес на Коминтерна 1919 г. Ленин поставил важна задача— борба за световна диктатура на пролетариата — и разгромил социал-предателските каутски възгледи на държавата, като "надкласова" организация.

На II Конгрес 1920 г. Ленин, считал опортюнизма за главна опасност, водил решителна борба против центристите и "левите". Конгресът приел усло­вия за прием в Коминтерна, преграждайки про­никване на опортюнисти в рядиците на компартията и изиграл огромна роля в делата по образуване на истински комунистически партий.

III Конгрес на Коминтерна 1921 г. дал решителен отпор на центристите (Серати, Леви) и "левите" сектантски групи. Конгресът издигнал лозунга "в масите!" и призовал за създаване на единен пролетарски фронт. Конгресът поставил задача за очистване на редиците на Коминтерна от елементи, способни да разложат комунистическите партии.

IV Конгрес на Коминтерна 1922 г. определил пълното предател­ство на интересите на работническата класа от страна на пар­тийте от II Интернационал. Конгресът поставил задача за по-нататъшно разгръщане на борбата за образуване на единен пролетарски фронт, издигнал лозунг на работническо правителство и призивал комунистите към организирана съпроти­ва на масите към международния фашизъм.

V Конгрес на Коминтерна 1924 г. призовал към решителна борба със социал-демократическите отживелици, започнали да проникват в компартийте. Конгресът отделил голямо внимание на болшевизацията на ком­партийте и разгромил люксембургските тен­денции на недооценка значенията на партийте. Главният удар Конгреса насочил против десните; Кон­гресът отхвърлил дясноопортюнистическите установ­ки в разбирането на тактиката по завоюване на болшинството от работническата класа. Конгресът осъдил и "ултралевите", искащи незабавно излизане на комунистите от реформистските профсъюзи. Конгресът обсъдил и борбата на РКП(б) с контрареволюционния троцкизъм и приел решенията от XIII Конференция и XIII конгрес на партията, като решения на Конгреса. V Конгрес опре­делил коренен прелом в живота на комунистическите партий на Запад в смисъл на болшевизация на партийните редици, ликвидация на социал-демокра­тическите преживелици и изолация на опортюни­стите. VII разширен Пленум на ИККИ нанесъл съкрушителен удар по контрареволюционния троцкизъм и троцкистско-зиновиевската опо­зиция. Троцкизмът бил разгромен и във ВКП(б) и в другите секций на Коминтерна.

VI Конгрес на Коминтерна 1928 г. преминал под знака на упорита борба против дясната опасност, като глав­на опасност на този етап на борба, против остатъците от троцкизма, против сектантството и дру­гите антиленински отклонения. Конгресът разгърнал остра борба против социал-демокрацията и нейната агентура в комунистическите партий.

VII Кон­грес на Коминтерна 1935 г. се явява Конгрес на победата на социализма в СССР, Конгрес на единния пролетарски и народен фронт против фа­шизма и войните. Считайки за необходимо по-нататъшното укрепване на компартията, VII Конгрес в своите работи насочил главния удар против "лявото" сектантство, нанесла голяма вреда в делото на борбата за единен фронт и премахване на закоренилите се пороци. Конгресът едновременно призовал комунистите да усилят бдительността и към десния опортюнизъм, защото при широко използване на тактика на единен фронт е възможно нарастване на дясната опасност. Във всички свои многостранни дейности, във всички свои ре­шения Коминтерна провеждал и провежда последователна и непримирима борба на два фронта и с примиренчеството (Подробно виж Комунистически Интернационал).

Партията под гениалното ръководство на др. Сталин разгромила всички групи и фракции, враждебни на ленинизма, нападаща с преките врагове на съветския народ и социалисти­ческата Съветска държава — троцкисти, бухаринци, националисти — целия контрарево­люционен дясно-троцкистски блок, отдавна престанал да бъде политическо течение, отдавна превърнал се в безпринципна банда убийци, диверсанти, вредители и шпиони, стоящи на служба във фашистското разузнаване.

"Историята на партията учи,… че победа на пролетар­ска революция, победа на диктатура на пролета­риата е невъзможна без революционни партий на пролетариата, свободни от опортюнизма, не­примирими по отношение съглашения и капи­туланти, революционни по отношение на буржоа­зия и нейната държавна власт… Историята на партията учи, че такава партия не може да бъде обикновена социал-демократическа партия за­падно-европейски тип, възпитана в усло­вия на граждански мир, сплела опашка зад опортюнисти, мечтаещи за "социални реформи" и боящи се от социални револю­ции.

Историята на партията учи, че такава партия може да бъде само партия от нов тип, маркси­стско-ленинска партия, партия на социалната революция, способна да подготви пролетариата към решителна схватка с буржоазията и да ор­ганизира победата на пролетарските революции". (История ВКП(б). Под редакция на Комисия към ЦК ВКП(б), 1938, стр. 337). "Тази нова партия е партията на ленинизма" (Сталин, Въпроси на ленинизма, 10 изд., стр. 63). Тази партия е длъжна да овладее революционната теория, теорията на марксизма-ленинизма, и безпощадно да се бори с всякакъв опортюнизъм, трябва да осигури победа на пролетарските революции, да завоюва диктатурата на пролетариата и осигури победа на социализма, а това е възможно само при условие на последователна и непримири­ма борба с опортюнистите и съхраняване на монолитното единство в партията и желязна дисциплина. "Историята на нашата партия е история на борба и разгром на дребнобуржо­азните партий: есери, меншевики, анархи­сти, националисти" (История ВКП(б). Под редакция на Комисия към ЦК ВКП(б), 1938, стр. 343). Без разгром на тези партий е невъзможна победата на социалистическите революции, съхраня­ването и развитието на диктатурата на пролетариата, по­строяване на социалистическо общество и по-нататъшно движение към комунизъм.

БСЭ, 1 изд., т.43, к. 205-216