Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2016 12:43 - Социал-демокрация
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 365 Коментари: 0 Гласове:
0



 СОЦИАЛ-ДЕМОКРАЦИЯ — общото име на социалистическите партий, възникнали във втората поло­вина на XIX в. и създадени в 1889 г. от II Интерна­ционал.

Задачата на социал-демократите се явявала обединение на местните организаций на дадена страна в само­стоятелна политическа партия на работническата класа с ръководство от един център, с програм­а и устав на партията. Още в "Обръщение на Централния комитет към Съюза на комунистите" в март 1850 г. Маркс виждал основата на тактиката на марксизма в това, че работниците се научили при всички условия да създават "са­мостоятелна, тайна и открита организация на работническите партии" и при никаккви условия "да не се допускат хора, одобрително ръкопляскащи на буржоазните демократи". В 1869 г. под ръководството на В. Либкнехт и А. Бебел в Германия се обра­зувала социал-демократическа партия, която, независимо от редица грешки от ласалянски характер в неговата про­грама, изиграла прогресивна роля в по-нататъшното развитие на самостоятелната партия на германската работническа класа.

Името "социал-демократ" за първи път е било дадено на появилия се в 1864 г. централен орган на ласал­янския Всеобщ работнически съюз. Маркс и Енгелс, ръководейки международното работническо движение и водейки борба с реформизма на ласалянството и тред-юнионите и с анархизма на бакунинците, участвали в образуването на масови социалистически партий в страните от Европа и в САЩ.

Периодът на създаване на социалистически партий се характеризира със сравнително мирно развитие на капиталистическите страни, завършващи домонополистическия стадий на капитализма, когато катастрофалните противоречия зараждащи се от империализма още не успели да се разкрият. Пред работническото движение, както казвал Ленин, стояла задача на разпространение идеите на марксизма на "ширина". II Интернационал, обе­динил социал-демократичните партии на първия етап от своето развитие, особенно, когато още бил жив Ф. Енгелс, изиграл голяма роля в сплотяването на социал-демократическите партий.

Още със самото начало на съще­ствуване на II Интернационал в социал-демокрацията е въз­никнало опортюнистично крило, особено бързо усилващо се и фактически, от началото на XX в., когато настъпил периода на империализма, установил своето господство в нея. "Не следва да се забравя, че между Маркс и Енгелс, от една страна и между Ленин — от друга, лежи огромна пропаст от безразделно господство на опортюнизма въ II Интернационал" (Сталин, Въпроси на ле­нинизма, 11 изд., стр. 2). За опортюнизма в социал-демократичните партий било особенно характерено разминаването между теорията и практиката. В своята статия за проекта на нова социал-демократическа програма, приета на Ерфуртския партейтаге (1891 г.), Енгелс казва, че програмата, изхождайки от данните на съвременните науки, изгодно се отличава от Готските програми, жестоко разкритикувал изтъкнатите в нея опортюнистични грешки. Ерфуртската програма, която станала образец за другите социал-демократични пар­тий, заобикаляла въпроса за диктатурата на пролета­риата и даже въобще за република под предлог, че говоренено за република в Германия е "опасно". По този повод Енгелс писал: "Подобна политика може само да постави пар­тията на лъжлив път… Това забравяне на великите, корени  поради минутните инте­реси нав деня, тава е преследване на минутни успе­хи и борба без отчитане на последствията, това е принасяне на бъдещите движения в жертва на настоящето — всичко това, мо­же да става, заради "честни" мотиви, но това е опортюнизъм и си остава опортю­низъм, а “честния” опортюнизъм, е по-опасен от всички други"(Маркс и Енгелс, Съч., т. XVI, ч. 2, стр. 108 и 109).

На редица конгреси от II Интернационал се поставяли въпроси за политическата тактика на социал-демокрацията. Брюкселският конгрес от 1891 г. отрицателно е решил въпроса за участието на анархистите в конгреса на II Интернационал. По въпроса за работническото законодателство конгреса се изказвал за активно участие на социал-демокрацията в неговото устано­вяване, в това време разяснявайки на работниците същността и характера на капиталистическия обще­ствен строй. На Цюрихския конгрес през 1893 г. била призната необходимост от между­народна организация от профсъюзи.

В своите последни работи, незадълго до смъртта, Енгелс, разкрил опортюнистическия характер на допуснатите от социал-демократическите партии грешки по въпро­са с тактиката указал, че много социал-демо­крати от използване на буржоазна легалност преминали към преклонение пред тази легалност и че избирателните успехи довели до преследване на гласове на дребнобуржоазни избиратели и към приспособяването им към въпросите на идеологията.

С началото на епохата на империализма в дейността на социал-демократите започнали да преобладават опортюнистически ревизионистски тенденции, които се прикривали от центристското ръководство на II Интер­национал и болшинството социал-демократически партий. Само Ленин, Сталин и ръководените от тях болшевики водили непримирима борба против преродените социал-демократи. На Амстердам­ския конгрес 1904 г. и Щутгартския кон­грес 1907 г. социал-демократическите партии издигнали по колониалните въпроси империалистически идеи за прогрессивност при икономическата експлоатацията на колонийте от по развитите страни, а по въпроса за всеобщата политическа стачка отхвърлили издигнатата от болшевиките идея за всеобща стачка, като важно средство на революциите в "натрупването" на масите.

В периода на първата световна война 1914-1918 г. болшинството лидери на социал-демократите от II Интернацио­нал открито отхвърлили революционния марксизъ­м, изменяйки работническата класа и превръщайки се в социал-шовинисти, застанали на пози­ция защита на империалистическата буржоазия.

След победата на Великата Октомврийска социалистическа революция ерата на господство на социал-демократизма в работническото движение завършило. Докато симпатиите към Съветския Съюз от страна на влизащите в социал-демократическите партий работници все повече се засилвало, реакцион­ните лидери на социал-демократите, поддържали разкола в работническото движение и встъпвайки против Съветския Съюз се превърнали в идейна опора на капи­тализма и със своята съглашателска политика разчистили пътя за фашизма.

След идването на фашизма на власт социал-демократи­ческите и социалистически партии в Италия, Германия, Испания и други страни били разгромени. Банкротството на антисъветската и антипролетарски политики на лидерите на предвоенните социал-демокрации довело до освободителните борби против фашизма в социал-демокрациите на редица страни (Полша, Италия и др.) усилили се левите групировки, ориентирани на пътя на единство на работническата класа и създаването на еди­нен фронт с комунистите.

След побе­дата на Обеединените наций над фашистска Германия и империалистическа Япония в цяла редица от страни, такива като Полша, Италия, Унгария и други, основни групи обновени социал-демокрации съвместно с комунистите встъпили в единен фронт против реакционните сили. В Герма­ния (в съветската зона) през апрел 1946 г. станало обединение на комунистите и социал-демократите в единна социалистическа партия. В същото време много социал-демократически лидери продъл­жавали да водят линия на подчинение на работническото движение на влияние интересите на буржоазията. Историята на социал-демокрацията в Русия виж в Руската социал-демократична работническа партия (РСДРП).

 БСЭ, 1 изд., т.52, кол.172-174




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 707238
Постинги: 1687
Коментари: 222
Гласове: 351
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031